Водородна енергетика
Водородната икономика и водородна енергетика е отрасъл на енергетиката, основан на използването на водорода като средство за акумулиране, транспортиране, производство и потребление на енергия. Водородът е избран, тъй като е най-разпространеният елемент на повърхността на земята и в космоса, неговата топлина на изгаряне е най-висока, а продуктът от изгарянето му с кислород е вода (която отново влиза в кръговрата на водородната енергетика). Водородната енергетика се отнася към алтернативната енергетика.
Световната структура на производството на водород е разпределена в три основни източника: 18% се падат на преработката на въглища, 4% се осигуряват от „зелен“ водород, получаван посредством възобновяеми източници на енергия, главно чрез електролиза на водата. Накрая, преобладаващият обем – а това са 78% – идва от преработката на природен газ и нефт[1].
Производство на водород
Шаблон:Основна Понастоящем икономически най-изгодно се счита производството на водород от изкопаеми горива. Намаляването на въглеродните емисии в производствените отрасли може да бъде постигнато чрез използване на водород, произведен чрез нисковъглеродни технологии, като за това може да се прилагат технологии за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид, както и електролиза на водата, предимно с енергия от ядрени, хидро-, вятърни и слънчеви енергийни съоръжения.
„Цветната“ градация на водорода зависи от начина на неговото получаване и от въглеродната следа, т.е. от количеството вредни емисии[2]:
- „зелен“ – ако е произведен с помощта на енергия от възобновяеми източници на енергия, по метода на електролиза на водата, се счита за най-чист;
- „син“ – произведен от природен газ; в този случай въглеродният диоксид се събира в специални хранилища;
- „жълт“ – произведен при помощта на атомна енергия.
- „сив“ – при неговото производство вредните емисии се отделят в атмосферата.
Себестойността на „зеления“ водород е около 10 долара за килограм (което се смята за абсолютно нерентабилно); „синият“ и „жълтият“ водород са няколко пъти по-евтини от „зеления“ – около 2 долара за килограм.
Днес съществуват множество методи за индустриално производство на водород: разработени са технологии за производство на водород от боклук, етанол, металургична шлака[3], биомаса[4] и други технологии.
Парна конверсия на природен газ/метан
Парна конверсия на природен газ (метан) – в днешно време по този метод се произвежда примерно 90 – 95 % от всичкия водород[5]. Водна пара при температура 700 – 1000 °C се смесва с метана под налягане в присъствието на катализатор. Себестойността на процеса е $2 – 5 за килограм водород.
Газификация на въглища
Това е най-старият начин за получаване на водород. Въглищата се нагряват с водна пара при температура 800 – 1300 °C без достъп на въздух.
Първият газгенератор е построен във Великобритания през 40-те години на XIX век. Себестойност на процеса: 2 – 2,5 долара за килограм водород.
Използвайки атомна енергия
Използването на атомна енергия за производство на водород е възможно чрез различни процеси: химични, електролиза на водата, високотемпературна електролиза. Себестойност на процеса: $2,33 за килограм водород.
Електролиза на вода
Обратната реакция става в горивните клетки. Себестойност на процеса: $6 – 7 за килограм водород.
Водород от биомаса
Водород от биомаса се получава чрез термохимичен или биохимичен начин. При термохимичния метод биомасата се нагрява без кислород до температура 500 – 800 °C (за дървесни отпадъци), което е много по-ниско от температурата при процеса на газификация на въглищата. В резултат на процеса се освобождават Н2, СО и СН4.
Себестойност на процеса: $5 – 7 за килограм водород.
В биохимичния процес на фиксация на азота водородът изработва различни бактерии, например, Rodobacter speriodes.
Цветови кодове
Водородът често е означаван в цветови схеми, които да индикират състоянието му (физично и химично), произход и приложение. Употребата на цветовите схеми е нестандартизирана.
| Цвят | Шаблон:Интервал | Източник | Бележки | Източници |
|---|---|---|---|---|
| тревисто зелен | Шаблон:Цвят2 | възобновяема енергия и електроенергия | чрез компютърно контролирана електролиза на вода | [6] |
| морски тюркоазен | Шаблон:Цвят2 | втечнен неназемен хидроген в бяла среда | - | [6] |
| светло морско синьо | Шаблон:Цвят2 | относително състояние на съхранение на водород, вж. физика на повърностите | при съхранение на водород | [6] |
| сиво | Шаблон:Цвят2 | свръх чисти метали, особено стомана | специални свръхнови технологии (без „металургия“) (вж. Hydrogen technology security testing[7]) | |
| лилав | Шаблон:Цвят2 | неотносително съхранение на водород | без електролиза на вода | [6] |
| бял | Шаблон:Цвят2 | английски медицински | възникнващ в природата водород | [8] |
Източници
- ↑ Шаблон:Cite web
- ↑ В России нашли альтернативу газу и углю // Лента.ру, 15 апреля 2021
- ↑ http://www.financialexpress.com/news/tata-steel-develops-hydrogen-production-tech-granted-pct/370776/0
- ↑ http://www.fuelcellsworks.com/Supppage9358.html Шаблон:Webarchive Шаблон:Wayback
- ↑ http://energy.gov/eere/fuelcells/hydrogen-production-natural-gas-reforming "Today, 95% of the hydrogen produced in the United States is made by natural gas reforming in large central plants"
- ↑ 6,0 6,1 6,2 6,3 Шаблон:Cite book Шаблон:Webarchive
- ↑ Am. Defence Department
- ↑ Шаблон:Cite journal