Бета-разпад

Диаграма на Файнман, илюстрираща бета-разпад на неутрон, при което се получават протон, електрон и антинеутрино посредством междинен W-бозон

Бета-разпадът в атомната и ядрената физика е вид радиоактивен разпад, при който се излъчва бета-частица – електрон (β⁻) или позитрон (β⁺). Когато се излъчва електрон, реакцията се нарича бета-минус-разпад, а когато се излъчва позитрон – бета-плюс-разпад.

При β⁻-разпада неутрон (n⁰) се превръща в протон (p⁺), излъчвайки електрон (e⁻) и антинеутрино (${\overline{\nu }}_e$):

$n^0\to p^{+}+e^{-}+{\overline{\nu }}_e$.

При β⁺-разпада е необходима енергия, за да се превърне протонът в неутрон, позитрон (e⁺) и неутрино (${\nu }_e$):

$\mathrm{e}\mathrm{n}\mathrm{e}\mathrm{r}\mathrm{g}\mathrm{y}+p^{+}\to n^0+e^{+}+{\nu }_e$.

Когато протонът и неутронът са част от атомното ядро, бета-разпадът води до превръщане на един химически елемент в друг. Примери:

${}^{\mathrm{1}}{}_{\mathrm{5}\mathrm{5}}^{\mathrm{3}\mathrm{7}}\mathrm{C}\mathrm{s}\to {}^{\mathrm{1}}{}_{\mathrm{5}\mathrm{6}}^{\mathrm{3}\mathrm{7}}\mathrm{B}\mathrm{a}+e^{-}+{\overline{\nu }}_e$ (β⁻-разпад);

${}_{\mathrm{1}\mathrm{1}}^{\mathrm{2}\mathrm{2}}\mathrm{N}\mathrm{a}\to {}_{\mathrm{1}\mathrm{0}}^{\mathrm{2}\mathrm{2}}\mathrm{N}\mathrm{e}+e^{+}+{\nu }_e$ (β⁺-разпад);

${}_{\mathrm{1}\mathrm{1}}^{\mathrm{2}\mathrm{2}}\mathrm{N}\mathrm{a}+e^{-}\to {}_{\mathrm{1}\mathrm{0}}^{\mathrm{2}\mathrm{2}}\mathrm{N}\mathrm{e}+{\nu }_e$ (електронен захват).

Вижте също

• Радиоактивност
• Радиоактивни изотопи
• Рентгенови лъчи
• Гама-лъчи
• Алфа-разпад