Бисмут

От testwiki
Версия от 08:41, 9 февруари 2025 на 47.187.40.196 (беседа) (Граматични редакции)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Химичен елемент

Бисмутът (Bi) (Шаблон:Lang) е химичен елемент от група 15 на периодичната система. Той е сребристо-кафяв, изключително слабо радиоактивен крехък метал с лек розов оттенък. В сух въздух е химически устойчив. При загряване реагира с кислород (Bi2O3), халогени, азотна киселина, алкални основи.

Самородният бисмут се среща в минералите бисмутинит Bi2S3, бисмутит (BiO)2CO3 и др.

Находища

Добити количества и преработка
Количества в тонове (2006)
Място Държава Добиване Преработка
1 Шаблон:CHN 3000 8500
2 Шаблон:MEX 1180 1180
3 Шаблон:PER 950 600
4 Шаблон:CAN 190 250
5 Шаблон:KAZ 140 115
6 Шаблон:BOL 70 3
7 Шаблон:RUS 55 11
8 Шаблон:BUL 40 35
9 Шаблон:ROM 40 30
10 Шаблон:BEL  - 800
11 Шаблон:JPN 510
12 Шаблон:ITA 5

Получаване

Бисмутът се получава при взаимодействие на сулфида му с желязо:

BiA2SA3+3Fe2Bi+3FeS,

или при последователно провеждане на процесите:

2BiA2SA3+9OA22BiA2OA3+6SOA2;
BiA2OA3+3C2Bi+3CO.

Свойства

Физични свойства

Метал със сиво-кафяв до сиво-розов цвят и метален блясък, в твърдо агрегатно състояние. Бисмутът няма алотропни форми.

Металните му характеристики са много по-ясно изразени, в сравнение с арсена и антимона. Бисмутът е един от тези метали, които подобно на германий и галий увеличават обема си при втвърдяване (+3,3%). Бавното втвърдяване води до образуването на много характерни едри кристали. За разлика от повечето метали, електрическото му съпротивление е по-голямо в твърдо състояние отколкото в течно.

Химични свойства

С металите образува сплави, за разлика от другите елементи в група 15, които образуват соли. Проявява както окислителни, така и редукционни свойства. С кислорода реагира при нагряване. Водородното му съединение BiH3 (бисмутин) е нестабилно, защото при стайна температура се разпада.

Изотопи

Най-разпространеният изотоп на бисмута (209Bi) проявява изключително слаба радиоактивност.[1]

Изотопи
Изотоп Честота Период на
полуразпад
Тип
разпад
Енергия на
разпада
МeV
Продукт на
разпада
205Bi синт. 15,31 д. ε 2,708 205Pb
206Bi синт. 6,243 д. ε 3,758 206Pb
207Bi синт. 31,55 г. ε 2,399 207Pb
208Bi синт. 3.368.000 г. ε 2,880 208Pb

Приложение

Използва се за леснотопими сплави, печатарски сплави и сплави за мощни постоянни магнити; стопеният бисмут – като топлоносител в ядрената енергетика; съединенията му – за пигменти, свързващи вещества, антисептични средства и медикаменти.

До 1975 г. основния пазар за бисмута е бил във фармацевтичните продукти, които използвали около 40 % от произведения бисмут. Франция е била един от основните потребители с около 1000 тона годишно. Малки количества били използвани при лечението на диария, а по-големи – при запек. Много инциденти, някои фатални, довели до въвеждане на забрана от френските власти за употребата на бисмут във фармацевтичната индустрия в страната, а това от своя страна довело до срив на пазара му. Малки количества бисмут продължават да бъдат предписвани в други страни – САЩ и Азия. Използва се при лечението на диария и стомашни киселини[2]. Не много отдавна е било установено, че бисмутовият нитрат [Bi(NO3)3] в комбинация с антибиотик е ефикасно средство срещу бактериите, причиняващи стомашни язви.

В днешно време, фармацевтичният сектор отчита консумация на бисмут от 10 до 15 %.

През 16 век е бил използван от художниците като бял основен пигмент, а промишленото производство на метала е започнало в Саксония през около 1830 година.

Източници

Шаблон:Периодична система