Джеймс Стърлинг (математик)
Шаблон:Друго значение Шаблон:Личност Джеймс Стърлинг е шотландски математик.
Роден е на 11 май (стар стил) 1692 г. и е третият син на Арчибалд Стърлинг. За ранните му години не се знае много,[1] но през 1717 г. е приет в Balliol College към Оксфордския университет със стипендии. Първоначално е освободен от клетва за вярност към британската корона, тъй като е привърженик на крал Джеймс II от династията на Стюартите, но след бунта от 1715 г. това право му е отнето и отказът да положи клетвата води до това, че губи стипендиите. Остава в Оксфорд до 1717 г., но не успява да завърши.[2]
Същата година публикува първия си труд – Lineae Tertii Ordinis Neutonianae, посветен на посланика на Венецианската република Николо Трон, който допълва теория на Нютон. Самият Нютон получава копие от него.[1]
През лятото на 1717 г. Стърлинг придружава Трон при връщането си във Венецианската република, като му е обещана академична длъжност, но това не се случва. Няма много информация за дейността му там освен изучаването на математика. По време на престоя си написва Methodus Differentialis Newtoniana Illustrata – друг значителен труд в областта на математиката, и го изпраща чрез Нютон на Британското кралско научно дружество.[2]
Към 1722 г. Стърлинг вече е в Глазгоу, а в края на 1724 или началото на 1725 г. започва работа като учител в Лондон. С помощта на Нютон става член на Британското кралско научно дружество.
В свой труд от 1730 г. математикът за първи път използва формулата за изчисляване на факториели на големи числа, която по-късно бива наречена на негово име:
.
Умира на 5 декември 1770 г.