Критерий за устойчивост на Вишнеградски

От testwiki
Версия от 00:55, 9 февруари 2022 на imported>Mihail Al. Mihaylov (Пояснение)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Критерий за устойчивост на Вишнеградски е алгебричен критерий за устойчивост на системи за автоматично управление (САУ), който е частен случай на критерия на Хурвиц само за системи от трети ред.

Критерият е формулиран през XIX век от известния руски математик професор Иван Алексеевич Вишнеградски – преподавател в Санкт Петербургския технологичен институт и в Михайловската артилерийска академия, а от 1 януари 1887 г. – министър на финансите на Руската империя. [1] През 1895 г. немският математик Адолф Хурвиц обобщава критерия за системи от произволен ред, известен като Критерий за устойчивост на Хурвиц.

Характеристичният полином от трета степен за затворената система е

 H(p)=a0p3+a1p2+a2p+a3,

където p=jω е комплексен аргумент.

Детерминантата и определителите на Хурвиц ще имат вида:
Δ=|a1a30a0a200a1a3| ; Δ1=a1 ; Δ2=|a1a3a0a2|=a1.a2a0.a3 .

Шаблон:Цитат Ако коефициентите са с различни знаци и/или a1.a2<a0.a3, системата е неустойчива.
Ако всички коефициенти са положителни, но a1.a2=a0.a3, системата е на границата на устойчивост.

Вижте също

Източници