Електрична индукция

От testwiki
Версия от 19:47, 16 януари 2023 на imported>Zhoxy (Премахнати редакции на 2A00:8A60:C000:1:5CCC:78A1:32ED:CCE4 (б.), към версия на Nk)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Електричната индукция[1] е векторно поле, чиято величина е свързана с интензитета на електричното поле по формулата:

𝐃=εrε0𝐄,

където εr е относителната диелектрична проницаемост на средата, ε0 е абсолютната диелектрична проницаемост на вакуума, а E е интензитета на електричното поле. D и E са векторни величини в горната формула.

𝐃=ε0𝐄+𝐏

е друга по-пълна формула за електричния интензитет, където P е векторна величина и характеризира поляризацията на средата.

Електричната индукция в съответствие с приетите единици в SI се измерва с електричните заряди в кулони на квадратен метър (C/m²)

Електричната индукция е аналогична на магнитната индукция. Тя представлява обмен на енергия чрез електричното поле между тела с различни заряди или с неутрално тяло.

На принципа на електрична индукция работят почти всички фрикционни генератори на статично електричество.

Източници

  1. Сарман, Жан-Пиер, Енциклопедичен речник по физика, превод и редакция на проф. д-р на ф. н. Петко Девенски, Издателство Мартилен, София, 1995, с. 96 ISBN 954-598-041-9