Преглед на кода на Огняново (област Благоевград)

{{други значения|селото в Пиринска Македония|другите български села, наречени Огняново,|Огняново|другите села, наречени Фотовища,|Фотовища (пояснение)}}
{{Селище в България
| име = Огняново
| картинка = View-to-Ognyanovo.jpg
| картинка-описание = Изглед към Огняново от север
| карта-нова = да
| екатте = 53326
| надм-височина=540
| пощ-код=2947
| тел-код=07523
| сев-ширина=41.616667
| изт-дължина=23.8
| площ = 10,394
}}

'''Огня̀ново''' ({{стар|Огнѣново}}) е [[село]] в Югозападна [[България]], [[община Гърмен]], [[област Благоевград]]. Селото има население от около 1500 души (2010) и е балнеоложки център. До 1934 година селото носи името '''Фотовища''', а до 1966 година – '''Огненово'''.<ref name="michev.koledarov">{{Мичев|201}}</ref>

==География==
Село Огняново е разположено на десния бряг на река [[Канина (река)|Канина]] в подножието на [[Родопи|родопския]] рид [[Дъбраш]]. От общинския център [[Гърмен]] е отдалечено на 4 километра северозападно, а най-близкият град е [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] – на 12 километра на югозапад. От Благоевград се намира на около 118 километра югоизточно. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 700 мм). Край Огняново има находище на [[диатомит]] (кизелгур).<ref name="еп 74">{{ЕПК|2|74}}</ref> Там е открит къс кизелгур с отпечатък на риба, което показва, че някога районът около Огняново е бил дъното на сладководно езеро.<ref>Речник на българския език: К – Координати, том 7, Институт за български език, Издателство на БАН, София, стр. 384.</ref>

Намира се на богат на растителност хълмист район, заобиколен от [[Пирин]] и Родопите. Има специфичен микроклимат, който е свързан с цъфтенето на естествените акациеви насаждения. Огняново е известен балнеоложки център, чийто най-популярен и голям минерален извор е познат под името Мирото.<ref>[http://ognyanovo.com Официален сайт на Огняново] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201125215440/http://ognyanovo.com/ |date=2020-11-25 }}.</ref>

=== Минерални бани ===
На половин километър северно от селото в местността Крайселско има група от седем [[минерална вода|минерални извора]] и един сондажен кладенец с температура 35 – 39,5&nbsp;°C и ниска минерализация, подходящи за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и урологични заболявания. Тук е построен профилакториум „Огняново“ – т.нар. ''Селски бани''. На километър и половина североизточно от селото в местността Крайречно има втора голяма група минерални извори – Гоцеделчевски или Градските бани с темперарура 41 С. В 1963 година ''Огненово'' е обявено за балнеолечебен [[курорт]] с местно значение.<ref name="еб" />

Минералната вода е без цвят, бистра и без мирис, като е слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, силициева, флуорна. Има силно алкална реакция PH 8.1 – 9.4. Минералната вода е подходяща за множество заболявания.<ref>[http://www.visitpirin.net/index.php?l=0&s=2&c=74&o=2239 Описание на село Огняново – Национален Парк Пирин] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071020180733/http://visitpirin.net/index.php?l=0&s=2&c=74&o=2239 |date=2007-10-20 }}.</ref>

[[Файл:Mesta valley from Orelyak.jpg|мини|600px|център|Долината на [[Места]], гледана от връх [[Ореляк]]. В средата, в подножието на отсрещните хълмове на [[Родопи]]те се виждат селата Огняново, [[Гърмен]], [[Дебрен]] и [[Дъбница]]. По-близо се вижда село [[Борово (област Благоевград)|Борово]], а вдясно от него – малка част от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]].]]

== История ==
=== Етимология ===
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името ''Фотовища'' е от първоначалния патроним на – ''ишти'' < -''itji'': *''Хотовишти'' от фамилното име ''Хотов'' от личното име *''Хото'', съкратено от композита като чешкото ''Chotě-bud'', старополското ''Chotemirus'' = ''Chociemir''.<ref name="Дуриданов 186">{{Дуриданов|186}}</ref>

Според [[Васил Миков]] етимологията на Огняново е превод от гръцкия топоним Фотовища („фотос“ – светлина).

=== Средновековие ===
В местността Грамадите на югозапад от Огняново има следи от [[средновековие|средновековно]] селище, а в местността Градец са разкрити останки от наблюдателна кула.<ref name="еб">Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 691.</ref>

=== В Османската империя ===
Според народно предание Фотовища е продължение на старо българско селище с име ''Потопища''. Под имената ''Хотогаща'' и ''Хотовища'' селото се споменава в [[османска империя|османски]] данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 – 1625, 1635 – 1637, 1660 и 1671 година като преобладаващо [[християнство|християнско]] село, чието население се увеличава.<ref name="еп 75">{{ЕПК|2|75}}</ref> Всъщност през 1478 – 1479 година се споменава с 1 [[Ислям|мюсюлманско]] и 53 немюсюлмански домакинства.<ref>{{Радушев2|40 – 41}}</ref> През 1519 година е посочено като село с 10 мюсюлмански и 76 немюсюлмански домакинства.<ref>{{Радушев2|65}}</ref> През 1530 година се споменава отново с 10 мюсюлмански и 108 немюсюлмански домакинства.<ref>{{Радушев2|132}}</ref> В документ от 1546 година се споменава, че селото спада към [[вакъф]]а на Коджа Мустафа паша.<ref>{{Радушев1|140}}</ref> В [[джизие]] регистъра от 1615 година селото е натоварено да изплаща 31 [[хане]]та,<ref name="scribd.com">[http://www.scribd.com/doc/36928489/Помохамеданчванията-в-Неврокопско-XV-XVIII-век Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век]</ref> а в този от 1635 година с 37 ханета.<ref>{{cite book | last = Горозданова | first = Елена | title = Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история | year = 2001 | publisher = Главно управление на архивите при МС | location = София | isbn = 954-9800-14-8 | pages = 41
}}</ref> През 1660 година селото е натоварено с изплащането на 44 ханета.<ref>{{cite book | last = Горозданова | first = Елена | title = Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история | year = 2001 | publisher = Главно управление на архивите при МС | location = София | isbn = 954-9800-14-8 | pages = 293}}</ref> През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Огняново е представено от християнин.<ref name="scribd.com"/> През 1723 година 8 мюсюлмани и 11 християни от Огняново са обложени с данъка [[авариз]].<ref>{{Радушев2|138}}</ref> Освен под името ''Хотовища'' (1625,<ref name="Дуриданов 186"/> {{lang|ota|حــوطــويــشــتــه}}), се споменава и под името ''Фотовища'' ({{lang|ota|فــوتــوشـتــه, فـتــوشـتــه}}).<ref>Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, София, 2002, стр. 106, ISBN 954-9800-29-6.</ref>

През XIX век Фотовища, наричано също ''Фотовица'' и ''Фотигош'', е смесено българо-помашко село в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] [[кааза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Българо-мохамеданите са преселници от неврокопските села [[Горно Дряново]], [[Бабяк]], [[Скребатно]], [[Избища (Драмско)|Избища]] и други. През 1835 година във Фотовища е изградена църквата „[[Успение Богородично (Огняново)|Успение Богородично]]“, запазена и до днес. Надписът на входа гласи:

{{цитат|Храмъ престыѧ влдцы нашеѧ Бцды и приндвы Маріи честнагω и славнаго еѧ успеніѧ сьградисѧ съ доброволна-та помощь на жители-тіе ωт това село Потовище 18 марта 35<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, второ, допълнено издание, БАН, София, 1931, стр. 214.</ref>}}

Част от иконите в църквата са дело на [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]].<ref name="ЕПК"/> В 1859 година е отворено първото училище. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Псотовиста'' (Psotovista), Мелнишка епархия, живеят 650 [[гърци]].<ref>{{Синве|48}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Фотовища ''(Photovischta)'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 40 [[помаци]] и 240 [[българи]].<ref>{{Етнография|128 – 129}}</ref>

В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Фотовища:

{{цитат|На един час разстояние на юг от село [[Горно Дряново|Дряново]] и на четвърт час от река Места се намира с. Фотовища, състоящо се от 65 християнски къщи, 122 данъчно задължени и 69 брачни двойки. Данъкът им е 6316 <math>\textstyle{\frac{3}{4}}</math> гроша. Освен това тук има 20 помашки къщи, от които се взима 1243 гроша данък.<ref>{{Веркович|69}}</ref>}}

В таблиците на книгата си Веркович отбелязва Фотовища с 64 български и 20 турски къщи.<ref>{{Веркович|234 – 235}}</ref>

В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:

{{цитат|Фотовища (бълг. Фотегуш), при устието на Канина, от Неврокоп на ЮИ. Почва плодородна; главният поминък е земледелието. Българска църква и училище с 30 ученика. 100 къщи, 70 български 30 помашки. Половин час на С от Фотовища до Канина се намират минерални горещи води.<ref>{{Стрезов|10}}</ref>}}

Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) Фотовища има 80 български и 20 турски къщи<ref>{{cite book
 | last = Кънчов
 | first = Васил
 | title = Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско
 | origyear = 1894 – 1896
 | year = 1970
 | publisher = Наука и изкуство
 | location = София
 | url = http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html
 | chapter = Неврокопската каза
 | chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html
 | pages = 273
}}</ref> и към 1900 година населението му е 540 българи-християни, 200 [[турци]] и 30 [[цигани]].<ref>{{МЕС|195}}</ref> В началото на XX век цялото християнско население на Фотовища е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според статистиката на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 764 българи екзархисти и 54 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 50 ученици.<ref>{{Бранков|112-113}}</ref>

В рапорт до [[Иларион Неврокопски]] от 1909 година пише за селото:

{{цитат|С. Фотовища... Има равно хубаво място, разположено в плодородно поле. Има и минерални бани. Фотовища има 103 къщи български с 303 души население и 40 къщи помаци с 200 души население. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Земеделците обработват ориз, лозя, пшеница, ръж. Черквата „Успение Богородично“ е добра и хубава. Има 150 къщи турски, раздадени на селяните. Училището е старо засега. Приложено е до черквата.<ref name="Извори 79">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 79 }}</ref>}}

В селото е образуван комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], оглавен от поп Ангел,<ref>Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 179.</ref> и християнските му жители активно участват в [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското]] и [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]],<ref>[http://www.promacedonia.org/as2/as2_9.html Смит, Артър. Спомени от Македония, Изд. на Отеч. фронт, София, 1983. ''Фотовища'']</ref><ref>{{Силянов|1|214}}</ref> като на 6 май 1903 година 5 души от селото са убити с мъчения от турските власти.<ref>Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 192.</ref>

=== В България ===
Селото е освободено от [[османска власт]] на 12/25 октомври 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]] от [[Седма рилска дивизия]]. Петдесет и шест души от Фотовища се включват като [[доброволец|доброволци]] в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|885}}</ref> През периода 1913 – 1918 година в селото се заселват [[българи]] [[бежанци]] от [[Егейска Македония]] – предимно от селата [[Горно Броди]] и [[Каракьой]].<ref name="еп 75" /> В 1924 година в селото е основано читалище „[[Народно читалище „Асен Златаров – 1924“|Борис Сарафов]]“, по-късно преименувано на „Асен Златаров – 1924“.<ref name="еп 74" /><ref name="Устав на НЧ">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://chitalishta.com/images/karta/2017/04/21/32185//USTAV-ch.N-deinosti-programa%20(1).pdf | заглавие= Устав на Народно читалище „Асен Златаров – 1924“ | достъп_дата= 27 септември 2018 | фамилно_име=  | първо_име=  | дата=  | труд=  | издател= Народно читалище „Асен Златаров – 1924“ | цитат=  | език=  | архив_дата= 2018-09-27 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20180927204259/http://chitalishta.com/images/karta/2017/04/21/32185//USTAV-ch.N-deinosti-programa%20(1).pdf }}</ref>
[[Файл:Ognyanovo-Delta-Hotel-Mineral-water-swimming--pools.jpg|мини|Минерални плувни басейни в Огняново.]]
В 1927 – 1928 година е завършен водопроводът на Фотовища.<ref>Македонски новини. Седмичен вестник за стопанство и просвета в Петрички окръг, г. І, бр. 7, 3 март 1929, стр. 2.</ref>

В 1923 година в селото е основана земеделска кооперация „Канина“, която наброява 58 члена към 1935 година. В 1926 година е създадена и животновъдна кооперация за застраховане на добитък, а в 1930 година – трудова горска производителна кооперация „Караорман“. Към 1935 г. горската кооперация има 39 члена, а животновъдната – 13.<ref>Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 4, 22 (страниците не са отбелязани в изданието)</ref>

{| class="wikitable col-2-right col-3-right col-4-right col-5-right col-6-right col-7-right col-8-right col-9-right col-10-right wikitable collapsible collapsed"
! colspan="10" | Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926 – 1927 година<ref>Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.</ref>
|-
! rowspan="2" | Класове !! colspan="3" | Ученици !! colspan="3" | Учители !! colspan="3" | Учителки
|-
! момчета !! момичета !! общо !! редовни !! волнонаемни !! общо !! редовни !! волнонаемни !! общо
|-
| първи || 26 || 5 || 31 || rowspan="3" | 1 || rowspan="3" | 1 || rowspan="3" | 2 || rowspan="3" | || rowspan="3" | 2 || rowspan="3" | 2
|-
| втори || 27|| 5 || 32
|-
| трети || 20 || 0 || 20
|}

В 1934 година с указ на [[Правителство на България (50)|деветнадесетомайското правителство]] името на селото, произхождащо от [[гръцки език|гръцкото]] ''φως'', ''светлина'', ''φωτιά'', ''огън''<ref>Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943, стр. 74.</ref> е преведено на български като '''Огнѣново''', от 1945 година Огненово, а в 1966 името е трансформирано на Огняново.<ref name="michev.koledarov" /> В 1961 година Огненово се отделя в самостоятелна община заедно със селата [[Балдево]], [[Осиково (Област Благоевград)|Осиково]], [[Скребатно]] и [[Рибново]].<ref>Сборник за народни умотворения и народопис, том 54, Издателство на БАН, София, 1973, стр. 61.</ref>

== Огняново днес ==
В селото има кметство, поща, аптека, здравна служба, детска ясла и детска градина, пенсионерски клуб. Огняново е обособен балнеолечебен център, където този вид туризъм е широко разпространен. В селото има хотели и къщи, които дават стаи под наем. Изградени са за лечение множество минерални басейни.

Селото има футболен клуб „Минерал“ (Огняново), който обаче за последен път развива дейност през сезона 2009 – 2010 година, когато е на 11 място в областната група Благоевград.<ref>[http://bgclubs.eu/teams/Mineral%28Ognyanovo%29 Информация за клуба на bgclubs.eu посетен на 9 февруари 2012.]</ref>

== Население ==

=== Етнически състав ===
;Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref>

{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- bgcolor="#ececec" valign=top
| || Численост 
|- bgcolor="#DCDCDC" valign=top
|align="center"| Общо || 1634
|-
|align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1177
|-
|align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 33
|-
|align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 178
|-
|align="left"|Други || 9
|-
|align="left"|Не се самоопределят || 16 
|-
|align="left"|Неотговорили || 221
|}

== Религия ==
Изповядваните религии са [[Православие|източно православие]] и [[ислям]]. В селото има църква „[[Успение Богородично (Огняново)|Успение Богородично]]“, както и [[джамия]]. Църквата е построена в 1835 година и представлява трикорабна псевдобазилика, вкопана в земята, която днес е паметник на културата. Камбанарията ѝ е построена допълнително.<ref name="еп 75"/> Част от иконите от 1836 година са на [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]].<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|585}}</ref> Иконата на Свети [[Йоан Кръстител]], рисувана за църквата от Молеров с темпера върху дърво, се съхранява в Музейния комплекс в [[Банско]].

== Политика ==
От 1999 година за кмет на Огняново е избрана Димитрия Гюрова.<ref>[http://izbori2003.is-bg.net/tour1/rez/1-113-8.html Местни избори 2003.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На местните избори в 2007 година за кмет на селото пак е избрана Димитрия Гюрова, отново издигната от политическата партия [[Съюз на демократичните сили|СДС]].<ref>[http://www.mi2007.org/results1/01/11353326.html Местни избори 2007. Централна избирателна комисия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080413022056/http://mi2007.org/results1/01/11353326.html |date=2008-04-13 }}.</ref> На местните избори в 2011 година за кмет за пореден път е избрана Димитрия Гюрова след балотаж.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/0113_53326.html Избори 2011. Централна избирателна комисия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111027231355/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0113_53326.html |date=2011-10-27 }}.</ref>

== Говор ==
Огняново е сред селищата, където разпространен сред българоговорещото население е [[Гоцеделчевски говор|гоцеделчевският говор]], който принадлежи към [[рупски говори|рупската подгрупа]] на [[Източни български говори|източните български говори]].

;Характеристики
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѣ}} са '''’а''' (пред '''твърда сричка''') и '''ê''' (пред [[мека сричка]]): ''м’àстọ'', ''р’àка'', ''гол’ềми'', ''д’ềт’е''.
* Застъпник на стб. {{кирилица|ѫ}} и {{кирилица|ъ}} – винаги '''ъ''': ''път’'', ''сън’''.
* Изговор на удареното '''o''' като '''<sub>у</sub>о''' дифтонг: ''к<sub>у</sub>òн’'' (кон), ''<sub>у</sub>òч’и'' (очи), ''г<sub>у</sub>òст'' (гост).
* Членна форма за м. р. под ударение ''-ъ'' и без ударение ''-ạ'' (полузатворено а): ''зъбъ̀'' (зъбът), ''гр<sub>у</sub>òбạ'' (гробът).
* Интензивно използване на меки съгласни в края на думите: ''пет’'', ''козèл’'', ''нош’''.<ref>[[Стойко Стойков|Стойков, Стойко]]. [http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_3.htm#gocedelchevski „Българска диалектология“]</ref>

;Лексика
* ''мъкло̀'' – мътна вода, мътилка<ref>{{Български етимологичен речник|1|382}}</ref>
* ''мумафчия'' – клюкар<ref>{{Български етимологичен речник|1|325}}</ref>

== Редовни събития ==
На патронния празник на църквата „Успение Богородично“ 15 август, се провежда традиционен [[събор]], който продължава два дни с организирани концерти и борби.

== Личности ==
[[Файл:Nikola Parapanov IMARO Fatovishta.JPG|мини|Никола Парапанов.]]
;Родени в Огняново
* {{флагче|България}} [[Ангел Бумбаров|Ангел Спасов Бумбаров]] (1843 – 1909), български възрожденски просветен и църковен деец, баща на Никола Бумбаров
* {{флагче|България}} Ангел Стойков, български учител в родното си село между 1845 и 1890 година<ref>|{{Възрожденска интелигенция|622}}</ref>
* {{флагче|България}} Ангел Цоклев, завършва класно училище в Ковачевица, а от 1862 година учител в родното си село<ref>|{{Възрожденска интелигенция|698}}</ref>
* {{флагче|България}} [[Бойко Рашков]] (р. 1954), български юрист и политик
* {{флагче|България}} [[Вангел Бумбаров|Вангел Попангелов Бумбаров]] (1883 – 1963), възпитаник на Цариградската духовна семинария. След завръщането в родния край, отказва духовния сан и става учител в Неврокoп. Директор на Неврокопската гимназия. Член на неврокопския революционен комитет. Добровелец в четата на дядо Георги Баташки. Дават сражение срещу турците над с. Плетена през октомври  1912 г. Свири на цигулка. Владее френски език. Син на Никола Ангелов Бумбаров и внук на Ангел Спасов Бумбаров.
* {{флагче|България}} Георги Балтаджиев, учител в родното си село между 1845 и 1890 година<ref>{{Възрожденска интелигенция|57}}</ref>
* {{флагче|България}} [[Димитър Матеров|Димитър Благоев Матеров]] (1891 – 1971), възпитаник на Солунската търговска гимназия, индустриалец, финансист. Офицер от Първата световна война. Кавалер на орден „За храброст“. Общински съветник, обществен деятел, активен участник в движението за трезвеност. Владее френски, немски и турски езици.
* {{флагче|България}} Иван Бумбаров, учител в селото между 1845 и 1890 година<ref name="asd94">{{Възрожденска интелигенция|94}}</ref>
* {{флагче|България}} Илия Стойков, учи в родното си село, след това в Галатасарайския лицей в Цариград преди 1877 година, след това се занимава с търговия<ref>{{Възрожденска интелигенция|622}}</ref>
* {{флагче|България}} [[Любен Пандев]] (р. 1949), български офицер, генерал-майор
* {{флагче|България}} Никола Ангелов Бумбаров, дякон и учител във Фотовища през Възраждането<ref name="asd94" />
* {{флагче|България}} [[Никола Атанасов (политик)|Никола Атанасов]] (1886 – 1944), български революционер и политик<ref>Може би идентичен с Никола Ат. Делиев.</ref>
* {{флагче|България}} [[Никола Дрянков]], възрожденски просветен деец, учител и свещеник в родното си село между 1850 и 1862 година и в Ковачевица (1862)<ref>{{Възрожденска интелигенция|229}}</ref>
* {{флагче|България}} [[Никола Парапанов]] (1874 – 1937), български военен деец и революционер
* {{флагче|България}} Стоян Спасов Бумбаров, възрожденски просветен деец, брат на Ангел Бумбаров, след 1862 година е учител в селото си<ref name="asd94" />

;Македоно-одрински опълченци от Фотовища
[[Файл:Georgi Bebechev IMARO.jpg|мини|Георги Бебечев]]
* {{флагче|България}} Ангел Ив. Бебечев (Бебечов, Бебешев, 1891 – ?), четата на [[Стоян Мълчанков]], Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref name="MOO-81">{{МОО|81}}</ref>
* {{флагче|България}} Ангел Т. Димов, четата на [[Георги Мяхов]]<ref>{{МОО|233}}</ref>
* {{флагче|България}} Апостол Попмагдалинчев (1876 – ?), четата на Георги Мяхов<ref name="МОО|578">{{МОО|578}}</ref>
* {{флагче|България}} Атанас Димитров (1882 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина<ref name="MOO-169">{{МОО|169}}</ref>
* {{флагче|България}} Атанас Ив. Цоклев (1894 – ?), Втора рота на Десета прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен<ref name="МОО|791">{{МОО|791}}</ref>
* {{флагче|България}} Борислав А. Станков (1892 – ?), четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|638}}</ref>
* {{флагче|България}} Вангел Иванов Пандов (1886 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина<ref>{{МОО|532 – 533}}</ref>
* {{флагче|България}} Васил Д. Ангелов, 29-годишен, четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|25}}</ref>
* {{флагче|България}} Георги Бебечев (1882 – ?), четата на [[Илия Тетимов]], четата на Стоян Мълчанков, Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен<ref name="MOO-81"/>
* {{флагче|България}} Георги Божик Дренков (1883 – ?), четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|250}}</ref>
* {{флагче|България}} Георги Бумбаров (1888 – ?), в 1910 година завършва с двадесет и четвъртия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]],<ref name="Кандиларовъ 99">{{МОО|102}}</ref>
* {{флагче|България}} Георги Бушбаров (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков<ref>{{МОО|103}}</ref>
* {{флагче|България}} Георги Г. Ангелов, 20-годишен, земеделец, ІV отделение, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина<ref>{{МОО|26}}</ref>
* {{флагче|България}} Георги Григоров (1882 – ?), четата на Стоян Мълчанков<ref>{{МОО|184}}</ref>
* {{флагче|България}} Георги Дим. Бебечев (1870 – ?), четата на Стоян Мълчанков<ref name="MOO-81"/>
* {{флагче|България}} [[Георги Бебечев|Георги Иванов Бебечев]] (1876 – след 1943), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен<ref name="MOO-81"/>
* {{флагче|България}} Георги Ив. Магдалинин (1892 – ?), четата на Стоян Мълчанков, нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина<ref>{{МОО|412. Георги Ив. Магдалинин, Георги Иванов Магдолинчев и Георги Попмагдалинчев може би са един и същ човек}}</ref>
* {{флагче|България}} Георги Иванов Магдолинчев (1872 – 1913), Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, убит в Междусъюзническата война на 12 юни 1913 година<ref>{{МОО|280}}</ref>
* {{флагче|България}} Георги Попмагдалинчев (1872 – ?), четата на Георги Мяхов<ref name="МОО|578"/>
* {{флагче|България}} Георги Илчев (1884 – ?), четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|318}}</ref>
* {{флагче|България}} Георги Лещенли (1884 – ?), четата на Стоя Мълчанков<ref>{{МОО|408}}</ref>
* {{флагче|България}} Георги Ст. Матаров, четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|432}}</ref>
* {{флагче|България}} Георги Тодоров Георгиев (1886 – ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина<ref>{{МОО|151}}</ref>
* {{флагче|България}} Георги Цоклев, четата на Илия Тетимов<ref name="МОО|791"/>
* {{флагче|България}} Димитър Ангелов Стайков (1886 или 1890 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина<ref>{{МОО|634 – 635}}</ref>
* {{флагче|България}} Димитър Ат. Делиев (1887 – ?), четата на Георги Мяхов<ref name="MOO-202">{{МОО|202}}</ref>
* {{флагче|България}} Димитър Костадинов Гюрганчев (1877 – 1942), четата на Стоян Мълчанков<ref>{{МОО|193}}</ref>
* {{флагче|България}} Димитър Николов (1886 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Първа рота Четиринадесета воденска дружина<ref>{{МОО|502}}</ref>
* {{флагче|България}} Димитър Спасов (1870 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина<ref>{{МОО|625}}</ref>
* {{флагче|България}} Ива Г. Гурманов (1867 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина<ref>{{МОО|190}}</ref>
* {{флагче|България}} Иван Лазаров (1882 – ?), четата на Стоян Мълчанков<ref>{{МОО|402}}</ref>
* {{флагче|България}} Иван Спасов, Трета рота на Пета одринска дружина<ref>{{МОО|626}}</ref>
* {{флагче|България}} Илия Бомбаров (Бумбаров, 1893 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на бронзов медал<ref name="MOO-98">{{МОО|98}}</ref>
* {{флагче|България}} Илия Костадинов, четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|364}}</ref>
* {{флагче|България}} Костадин Ан. Илиев (1889 – ?), четата на Георги Мяхов, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина<ref>{{МОО|312}}</ref>
* {{флагче|България}} Костадин Алексиев, 20-годишен, четата на Стоян Мълчанков, Петнадесета щипска дружина<ref>{{МОО|17}}</ref>
* {{флагче|България}} Костадин Бошков (1887 – ?), четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|100}}</ref>
* {{флагче|България}} Костадин С. Праматаров, четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|586}}</ref>
* {{флагче|България}} Костадин Стоянов, четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|673}}</ref>
* {{флагче|България}} Лазар Иванов Лазаров (1888 или 1891 – ?), четата на Георги Мяхов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина<ref>{{МОО|403}}</ref>
* {{флагче|България}} Манол Георгиев (1886 или 1893 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина<ref>{{МОО|160}}</ref>
* {{флагче|България}} Найден Димитров (1876 – ?), Трета рота на Десета прилепска дружина, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|223}}</ref>
* {{флагче|България}} Никола Ат. Делиев (1885 – ?), четата на Георги Мяхов<ref name="MOO-202"/>
* {{флагче|България}} Никола Г. Лазаров (1886 – ?), четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|404}}</ref>
* {{флагче|България}} Никола Георгиев Терзиев, четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|702}}</ref>
* {{флагче|България}} Стоян Георгиев (1872 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина<ref name="MOO-169"/>
* {{флагче|България}} Стоян Т. Манолев (1889 – ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина<ref>{{МОО|420. Може би идентичен със Стоян Тодоров}}</ref>
* {{флагче|България}} Стоян Тодоров (1885 – ?), четата на Стоян Мълчанков, носител на орден „За храброст“<ref>{{МОО|714}}</ref>
* {{флагче|България}} Тодор Георг. Лазаров, четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|405}}</ref>
* {{флагче|България}} Тодор Николов (1872 – ?), четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|515}}</ref>
* {{флагче|България}} Тодор Стевасторов (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков<ref>{{МОО|641}}</ref>
* {{флагче|България}} Цветко Попкемилчев (1883 – ?), четата на Георги Мяхов<ref>{{МОО|577}}</ref>

;Починали в Огняново
* {{флагче|България}} [[Костадин Алакушев]] (1875 – 1912), български революционер
* {{флагче|България}} [[Стойко Пашкулев]] (? – 1912), български революционер

;Свързани с Огняново
* {{флагче|България}} Стоян Бабин Еленин, български учител във Фотовища (ок. 1850 – 1862), в Неврокоп и Ковачевица<ref>|{{Възрожденска интелигенция|233}}</ref>

== Литература ==
* {{cite book|title=Село Огняново: историческа летопис|url=https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3771|last=Мальов|first=Ан|year=1981|location=Благоевград}}
* {{cite book | last = Георгиева | first = Албена | title = Рецепти от селата Гърмен, Дебрен, Дъбница, Огняново и Рибново, Гоцеделчевско | origyear = 2004 | publisher = Гутенберг | location = София | isbn = 954-9943-75-5}}

== Външни препратки ==
* [https://www.ognyanovo.eu/ Огняново – информационен сайт]
*{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201125215440/http://ognyanovo.com/ |date=2020-11-25 }}

== Бележки ==
<references />

{{Община Гърмен}}
{{Портал|Македония}}

[[Категория:Села в област Благоевград]]
[[Категория:Населени места в община Гърмен]]
[[Категория:Курорти в България]]