Огняново (област Благоевград)

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Други значения Шаблон:Селище в България

Огня̀ново (Шаблон:Стар) е село в Югозападна България, община Гърмен, област Благоевград. Селото има население от около 1500 души (2010) и е балнеоложки център. До 1934 година селото носи името Фотовища, а до 1966 година – Огненово.[1]

География

Село Огняново е разположено на десния бряг на река Канина в подножието на родопския рид Дъбраш. От общинския център Гърмен е отдалечено на 4 километра северозападно, а най-близкият град е Гоце Делчев – на 12 километра на югозапад. От Благоевград се намира на около 118 километра югоизточно. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 700 мм). Край Огняново има находище на диатомит (кизелгур).[2] Там е открит къс кизелгур с отпечатък на риба, което показва, че някога районът около Огняново е бил дъното на сладководно езеро.[3]

Намира се на богат на растителност хълмист район, заобиколен от Пирин и Родопите. Има специфичен микроклимат, който е свързан с цъфтенето на естествените акациеви насаждения. Огняново е известен балнеоложки център, чийто най-популярен и голям минерален извор е познат под името Мирото.[4]

Минерални бани

На половин километър северно от селото в местността Крайселско има група от седем минерални извора и един сондажен кладенец с температура 35 – 39,5 °C и ниска минерализация, подходящи за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и урологични заболявания. Тук е построен профилакториум „Огняново“ – т.нар. Селски бани. На километър и половина североизточно от селото в местността Крайречно има втора голяма група минерални извори – Гоцеделчевски или Градските бани с темперарура 41 С. В 1963 година Огненово е обявено за балнеолечебен курорт с местно значение.[5]

Минералната вода е без цвят, бистра и без мирис, като е слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, силициева, флуорна. Има силно алкална реакция PH 8.1 – 9.4. Минералната вода е подходяща за множество заболявания.[6]

Долината на Места, гледана от връх Ореляк. В средата, в подножието на отсрещните хълмове на Родопите се виждат селата Огняново, Гърмен, Дебрен и Дъбница. По-близо се вижда село Борово, а вдясно от него – малка част от град Гоце Делчев.

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Фотовища е от първоначалния патроним на – ишти < -itji: *Хотовишти от фамилното име Хотов от личното име *Хото, съкратено от композита като чешкото Chotě-bud, старополското Chotemirus = Chociemir.[7]

Според Васил Миков етимологията на Огняново е превод от гръцкия топоним Фотовища („фотос“ – светлина).

Средновековие

В местността Грамадите на югозапад от Огняново има следи от средновековно селище, а в местността Градец са разкрити останки от наблюдателна кула.[5]

В Османската империя

Според народно предание Фотовища е продължение на старо българско селище с име Потопища. Под имената Хотогаща и Хотовища селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 – 1625, 1635 – 1637, 1660 и 1671 година като преобладаващо християнско село, чието население се увеличава.[8] Всъщност през 1478 – 1479 година се споменава с 1 мюсюлманско и 53 немюсюлмански домакинства.[9] През 1519 година е посочено като село с 10 мюсюлмански и 76 немюсюлмански домакинства.[10] През 1530 година се споменава отново с 10 мюсюлмански и 108 немюсюлмански домакинства.[11] В документ от 1546 година се споменава, че селото спада към вакъфа на Коджа Мустафа паша.[12] В джизие регистъра от 1615 година селото е натоварено да изплаща 31 ханета,[13] а в този от 1635 година с 37 ханета.[14] През 1660 година селото е натоварено с изплащането на 44 ханета.[15] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Огняново е представено от християнин.[13] През 1723 година 8 мюсюлмани и 11 християни от Огняново са обложени с данъка авариз.[16] Освен под името Хотовища (1625,[7] Шаблон:Lang), се споменава и под името Фотовища (Шаблон:Lang).[17]

През XIX век Фотовища, наричано също Фотовица и Фотигош, е смесено българо-помашко село в Неврокопска кааза на Османската империя. Българо-мохамеданите са преселници от неврокопските села Горно Дряново, Бабяк, Скребатно, Избища и други. През 1835 година във Фотовища е изградена църквата „Успение Богородично“, запазена и до днес. Надписът на входа гласи:

Шаблон:Цитат

Част от иконите в църквата са дело на Димитър Молеров.[18] В 1859 година е отворено първото училище. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Псотовиста (Psotovista), Мелнишка епархия, живеят 650 гърци.[19] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Фотовища (Photovischta) е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 40 помаци и 240 българи.[20]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Фотовища:

Шаблон:Цитат

В таблиците на книгата си Веркович отбелязва Фотовища с 64 български и 20 турски къщи.[21]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Шаблон:Цитат

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Фотовища има 80 български и 20 турски къщи[22] и към 1900 година населението му е 540 българи-християни, 200 турци и 30 цигани.[23] В началото на XX век цялото християнско население на Фотовища е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 764 българи екзархисти и 54 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 50 ученици.[24]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:

Шаблон:Цитат

В селото е образуван комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, оглавен от поп Ангел,[25] и християнските му жители активно участват в Горноджумайското и Илинденското въстание,[26][27] като на 6 май 1903 година 5 души от селото са убити с мъчения от турските власти.[28]

В България

Селото е освободено от османска власт на 12/25 октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Петдесет и шест души от Фотовища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[29] През периода 1913 – 1918 година в селото се заселват българи бежанци от Егейска Македония – предимно от селата Горно Броди и Каракьой.[8] В 1924 година в селото е основано читалище „Борис Сарафов“, по-късно преименувано на „Асен Златаров – 1924“.[2][30]

Минерални плувни басейни в Огняново.

В 1927 – 1928 година е завършен водопроводът на Фотовища.[31]

В 1923 година в селото е основана земеделска кооперация „Канина“, която наброява 58 члена към 1935 година. В 1926 година е създадена и животновъдна кооперация за застраховане на добитък, а в 1930 година – трудова горска производителна кооперация „Караорман“. Към 1935 г. горската кооперация има 39 члена, а животновъдната – 13.[32]

В 1934 година с указ на деветнадесетомайското правителство името на селото, произхождащо от гръцкото φως, светлина, φωτιά, огън[34] е преведено на български като Огнѣново, от 1945 година Огненово, а в 1966 името е трансформирано на Огняново.[1] В 1961 година Огненово се отделя в самостоятелна община заедно със селата Балдево, Осиково, Скребатно и Рибново.[35]

Огняново днес

В селото има кметство, поща, аптека, здравна служба, детска ясла и детска градина, пенсионерски клуб. Огняново е обособен балнеолечебен център, където този вид туризъм е широко разпространен. В селото има хотели и къщи, които дават стаи под наем. Изградени са за лечение множество минерални басейни.

Селото има футболен клуб „Минерал“ (Огняново), който обаче за последен път развива дейност през сезона 2009 – 2010 година, когато е на 11 място в областната група Благоевград.[36]

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[37]

Численост
Общо 1634
Българи 1177
Турци 33
Цигани 178
Други 9
Не се самоопределят 16
Неотговорили 221

Религия

Изповядваните религии са източно православие и ислям. В селото има църква „Успение Богородично“, както и джамия. Църквата е построена в 1835 година и представлява трикорабна псевдобазилика, вкопана в земята, която днес е паметник на културата. Камбанарията ѝ е построена допълнително.[8] Част от иконите от 1836 година са на Димитър Молеров.[18] Иконата на Свети Йоан Кръстител, рисувана за църквата от Молеров с темпера върху дърво, се съхранява в Музейния комплекс в Банско.

Политика

От 1999 година за кмет на Огняново е избрана Димитрия Гюрова.[38] На местните избори в 2007 година за кмет на селото пак е избрана Димитрия Гюрова, отново издигната от политическата партия СДС.[39] На местните избори в 2011 година за кмет за пореден път е избрана Димитрия Гюрова след балотаж.[40]

Говор

Огняново е сред селищата, където разпространен сред българоговорещото население е гоцеделчевският говор, който принадлежи към рупската подгрупа на източните български говори.

Характеристики
  • Застъпници на стб. Шаблон:Кирилица са ’а (пред твърда сричка) и ê (пред мека сричка): м’àстọ, р’àка, гол’ềми, д’ềт’е.
  • Застъпник на стб. Шаблон:Кирилица и Шаблон:Кирилица – винаги ъ: път’, сън’.
  • Изговор на удареното o като уо дифтонг: куòн’ (кон), уòч’и (очи), гуòст (гост).
  • Членна форма за м. р. под ударение -ъ и без ударение -ạ (полузатворено а): зъбъ̀ (зъбът), груòбạ (гробът).
  • Интензивно използване на меки съгласни в края на думите: пет’, козèл’, нош’.[41]
Лексика
  • мъкло̀ – мътна вода, мътилка[42]
  • мумафчия – клюкар[43]

Редовни събития

На патронния празник на църквата „Успение Богородично“ 15 август, се провежда традиционен събор, който продължава два дни с организирани концерти и борби.

Личности

Никола Парапанов.
Родени в Огняново
  • Шаблон:Флагче Ангел Спасов Бумбаров (1843 – 1909), български възрожденски просветен и църковен деец, баща на Никола Бумбаров
  • Шаблон:Флагче Ангел Стойков, български учител в родното си село между 1845 и 1890 година[44]
  • Шаблон:Флагче Ангел Цоклев, завършва класно училище в Ковачевица, а от 1862 година учител в родното си село[45]
  • Шаблон:Флагче Бойко Рашков (р. 1954), български юрист и политик
  • Шаблон:Флагче Вангел Попангелов Бумбаров (1883 – 1963), възпитаник на Цариградската духовна семинария. След завръщането в родния край, отказва духовния сан и става учител в Неврокoп. Директор на Неврокопската гимназия. Член на неврокопския революционен комитет. Добровелец в четата на дядо Георги Баташки. Дават сражение срещу турците над с. Плетена през октомври  1912 г. Свири на цигулка. Владее френски език. Син на Никола Ангелов Бумбаров и внук на Ангел Спасов Бумбаров.
  • Шаблон:Флагче Георги Балтаджиев, учител в родното си село между 1845 и 1890 година[46]
  • Шаблон:Флагче Димитър Благоев Матеров (1891 – 1971), възпитаник на Солунската търговска гимназия, индустриалец, финансист. Офицер от Първата световна война. Кавалер на орден „За храброст“. Общински съветник, обществен деятел, активен участник в движението за трезвеност. Владее френски, немски и турски езици.
  • Шаблон:Флагче Иван Бумбаров, учител в селото между 1845 и 1890 година[47]
  • Шаблон:Флагче Илия Стойков, учи в родното си село, след това в Галатасарайския лицей в Цариград преди 1877 година, след това се занимава с търговия[48]
  • Шаблон:Флагче Любен Пандев (р. 1949), български офицер, генерал-майор
  • Шаблон:Флагче Никола Ангелов Бумбаров, дякон и учител във Фотовища през Възраждането[47]
  • Шаблон:Флагче Никола Атанасов (1886 – 1944), български революционер и политик[49]
  • Шаблон:Флагче Никола Дрянков, възрожденски просветен деец, учител и свещеник в родното си село между 1850 и 1862 година и в Ковачевица (1862)[50]
  • Шаблон:Флагче Никола Парапанов (1874 – 1937), български военен деец и революционер
  • Шаблон:Флагче Стоян Спасов Бумбаров, възрожденски просветен деец, брат на Ангел Бумбаров, след 1862 година е учител в селото си[47]
Македоно-одрински опълченци от Фотовища
Георги Бебечев
Починали в Огняново
Свързани с Огняново
  • Шаблон:Флагче Стоян Бабин Еленин, български учител във Фотовища (ок. 1850 – 1862), в Неврокоп и Ковачевица[96]

Литература

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ 1,0 1,1 Шаблон:Мичев
  2. ↑ 2,0 2,1 Шаблон:ЕПК
  3. ↑ Речник на българския език: К – Координати, том 7, Институт за български език, Издателство на БАН, София, стр. 384.
  4. ↑ Официален сайт на Огняново Шаблон:Webarchive.
  5. ↑ 5,0 5,1 Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 691.
  6. ↑ Описание на село Огняново – Национален Парк Пирин Шаблон:Webarchive.
  7. ↑ 7,0 7,1 Шаблон:Дуриданов
  8. ↑ 8,0 8,1 8,2 Шаблон:ЕПК
  9. ↑ Шаблон:Радушев2
  10. ↑ Шаблон:Радушев2
  11. ↑ Шаблон:Радушев2
  12. ↑ Шаблон:Радушев1
  13. ↑ 13,0 13,1 Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  14. ↑ Шаблон:Cite book
  15. ↑ Шаблон:Cite book
  16. ↑ Шаблон:Радушев2
  17. ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, София, 2002, стр. 106, ISBN 954-9800-29-6.
  18. ↑ 18,0 18,1 Шаблон:ЕПК
  19. ↑ Шаблон:Синве
  20. ↑ Шаблон:Етнография
  21. ↑ Шаблон:Веркович
  22. ↑ Шаблон:Cite book
  23. ↑ Шаблон:МЕС
  24. ↑ Шаблон:Бранков
  25. ↑ Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 179.
  26. ↑ Смит, Артър. Спомени от Македония, Изд. на Отеч. фронт, София, 1983. Фотовища
  27. ↑ Шаблон:Силянов
  28. ↑ Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 192.
  29. ↑ Шаблон:МОО
  30. ↑ Шаблон:Цитат уеб
  31. ↑ Македонски новини. Седмичен вестник за стопанство и просвета в Петрички окръг, г. І, бр. 7, 3 март 1929, стр. 2.
  32. ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 4, 22 (страниците не са отбелязани в изданието)
  33. ↑ Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  34. ↑ Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943, стр. 74.
  35. ↑ Сборник за народни умотворения и народопис, том 54, Издателство на БАН, София, 1973, стр. 61.
  36. ↑ Информация за клуба на bgclubs.eu посетен на 9 февруари 2012.
  37. ↑ Шаблон:Цитат уеб
  38. ↑ Местни избори 2003.Шаблон:Dead link
  39. ↑ Местни избори 2007. Централна избирателна комисия Шаблон:Webarchive.
  40. ↑ Избори 2011. Централна избирателна комисия Шаблон:Webarchive.
  41. ↑ Стойков, Стойко. „Българска диалектология“
  42. ↑ Шаблон:Български етимологичен речник
  43. ↑ Шаблон:Български етимологичен речник
  44. ↑ |Шаблон:Възрожденска интелигенция
  45. ↑ |Шаблон:Възрожденска интелигенция
  46. ↑ Шаблон:Възрожденска интелигенция
  47. ↑ 47,0 47,1 47,2 Шаблон:Възрожденска интелигенция
  48. ↑ Шаблон:Възрожденска интелигенция
  49. ↑ Може би идентичен с Никола Ат. Делиев.
  50. ↑ Шаблон:Възрожденска интелигенция
  51. ↑ 51,0 51,1 51,2 51,3 Шаблон:МОО
  52. ↑ Шаблон:МОО
  53. ↑ 53,0 53,1 Шаблон:МОО
  54. ↑ 54,0 54,1 Шаблон:МОО
  55. ↑ 55,0 55,1 Шаблон:МОО
  56. ↑ Шаблон:МОО
  57. ↑ Шаблон:МОО
  58. ↑ Шаблон:МОО
  59. ↑ Шаблон:МОО
  60. ↑ Шаблон:МОО
  61. ↑ Шаблон:МОО
  62. ↑ Шаблон:МОО
  63. ↑ Шаблон:МОО
  64. ↑ Шаблон:МОО
  65. ↑ Шаблон:МОО
  66. ↑ Шаблон:МОО
  67. ↑ Шаблон:МОО
  68. ↑ Шаблон:МОО
  69. ↑ Шаблон:МОО
  70. ↑ Шаблон:МОО
  71. ↑ 71,0 71,1 Шаблон:МОО
  72. ↑ Шаблон:МОО
  73. ↑ Шаблон:МОО
  74. ↑ Шаблон:МОО
  75. ↑ Шаблон:МОО
  76. ↑ Шаблон:МОО
  77. ↑ Шаблон:МОО
  78. ↑ Шаблон:МОО
  79. ↑ Шаблон:МОО
  80. ↑ Шаблон:МОО
  81. ↑ Шаблон:МОО
  82. ↑ Шаблон:МОО
  83. ↑ Шаблон:МОО
  84. ↑ Шаблон:МОО
  85. ↑ Шаблон:МОО
  86. ↑ Шаблон:МОО
  87. ↑ Шаблон:МОО
  88. ↑ Шаблон:МОО
  89. ↑ Шаблон:МОО
  90. ↑ Шаблон:МОО
  91. ↑ Шаблон:МОО
  92. ↑ Шаблон:МОО
  93. ↑ Шаблон:МОО
  94. ↑ Шаблон:МОО
  95. ↑ Шаблон:МОО
  96. ↑ |Шаблон:Възрожденска интелигенция

Шаблон:Община Гърмен Шаблон:Портал

Взето от „https://bg.wiki.beta.math.wmflabs.org/w/index.php?title=Огняново_(област_Благоевград)&oldid=64“.