Пиезометър

Пиезометър

Схема на пиезометър

Пиезометърът (от гръцки пиезо – натиск и метрео – измервам) е уред, приспособение за производствено и лабораторно измерване на хидростатичното налягане на нютонови флуиди и деформации на твърди тела в дадена система. Терминът е въведен през XIX век от Ханс Кристиан Оерстед и Джейкъб Пъркинс. Измерването на налягането става посредством измерването на височината на течността (най-често вода или живак) в тънка стъклена тръбичка, свързана с другия си край към основния съд.

Пиезометърът е проектиран за измерване на статични налягания, съответно се различава от тръбата на Пито, като входът на тръбичката не е насочен срещу течението на флуида.

Уравнението на налягането се дава с формулата: $P=P_0+\rho .g.z=\rho .g.\delta h$ където:

• $P_0$ = атмосферното налягане
• $\rho$ = плътност на течността
• $g$ = земно ускорение
• $z$ = дълбочина
• $\delta h$ = Δh = издигането на течността в пиезометричната тръба

Вижте също

• Пиезоелектричен ефект