Музикален интервал
Шаблон:Без източници Шаблон:Обработка Интервал най-общо се нарича съотношението между височините на два музикални тона.
Наименования на интервалите
Според броя на степените, включен в даден интервал, той може да бъде:
| Абсолютна стойност | Интервал | Разлика в степените на гамата | Пример |
|---|---|---|---|
| 1 | Прима | няма разлика в степените (един и същи тон) | Файл:Чиста прима (музикален интервал).ogg |
| 2 | Секунда | между две съседни степени | Файл:Малка секунда (музикален интервал).ogg |
| 3 | Терца | между първата и третата степен | Файл:Малка терца (музикален интервал).ogg |
| 4 | Кварта | между първата и четвъртата степен | Файл:Чиста кварта (музикален интервал).ogg |
| 5 | Квинта | между първата и петата степен | Файл:Чиста квинта (музикален интервал).ogg |
| 6 | Секста | между първата и шестата степен | Файл:Малка секста (музикален интервал).ogg |
| 7 | Септима | между първата и седмата | Файл:Малка септима (музикален интервал).ogg |
| 8 | Октава | между първата и осмата степен | Файл:Чиста октава (музикален интервал).ogg |
Наименованията на интервалите са тези на латинските числителни имена от 1 до 8. Те следват основните имена на степените в музикалния лад и получават имената си именно във връзка със съотношението на тези степени спрямо основния тон – „тоника“, който се приема за „прима“. Горната класификация отразява разликата между тоновете. Така например между до и ре интервалът е секунда – една, а не две степени. При обозначението на степените се използват съответните арабски цифри. Те следват оригиналните наименования – за секунда – 2, за терца – 3 и така нататък.
| Абсолютна стойност | Интервал | Разлика в степените на гамата | Пример |
|---|---|---|---|
| 9 | Нона | октава + секунда | Файл:Голяма нона (музикален интервал).ogg |
| 10 | Децима | октава + терца | Файл:Голяма децима (музикален интервал).ogg |
| 11 | Ундецима | октава + кварта | Файл:Увеличена ундецима, умалена дуодецима (музикален интервал).ogg |
| 12 | Дуодецима | октава + квинта | Файл:Чиста дуодецима (музикален интервал).ogg |
| 13 | Терцдецима | октава + секста | Файл:Голяма терцдецима (музикален интервал).ogg |
| 14 | Квартдецима | октава + септима | Файл:Голяма квартдецима (музикален интервал).ogg |
| 15 | Квинтдецима | октава + октава | Файл:Чиста квинтдецима (музикален интервал).ogg |
Прости и съставни интервали
- прости интервали – от прима до октава включително
- съставни (сложни) интервали – съставени от два прости интервала, единият от които е октава, а другият не е прима. Съставните интервали надвишават една октава, но не надвишават две.
Малки и големи интервали
Музикалните интервали биват увеличени, умалени, чисти, големи, малки, двойно увеличени и двойно умалени.
- големи или малки – например „терца“ и „секунда“ – в този случай те следват някакъв натурален звукоред. Интервалите секунда, терца, секста и септима могат да бъдат малки и големи, но не могат да бъдат чисти.
- увеличени или умалени – кварта и квинта – в този случай обикновено става дума за хроматизъм
- чисти – интервалите прима, кварта, квинта и октава
- двойно увеличени и двойно умалени
В българския фолклор особено значение имат интервалите малка секунда (номинално полутон) и увеличена секунда („хиатус“ – номинално тон и половина).
Количествена и качествена стойност
- Количествената величина отразява броя на степените, които се съдържат в даден интервал.
- Качествената величина отразяват броя на включените тонове и полутонове в границите на интервала.
Напр. интервалът терца се определя като голяма терца, когато включва 2 тона, и като малка терца, когато включва тон и половина.
Консонантни и дисонантни интервали
По своята качествена величина интервалите се разделят консонантни (съзвучни) и дисонантни (противоречиви).
Консонантни интервали
- съвършени – чистите прима, октава, квинта, кварта. Честотите им се изразяват с най-простите аритметични дробни отношения: 1:1, 2:1, 3:2, 4:3.
- несъвършени (големи, малки) – терци, сексти
Дисонантни интервали
Дисонантни са секундите, септимите и всички умалени, увеличени, двойно умалени и двойно увеличени модификации на основните интервали.
Мелодични и хармонични интервали
- мелодични, когато тоновете им звучат последователно
- хармонични, когато тоновете звучат едновременно
Енхармонични интервали
Броят на степените определя абсолютното акустично отстояние във височините на тоновете. Например интервалът „до – ре“ и „до – ми“ в абсолютни стойности е еднакъв. Тези два интервала са „енхармонични“, тъй като тоновете „ре“ и „ми“ също са енхармонични. Съществуващата в по-ново време тенденция за определяне на интервала в абсолютни стойности намира приложение най-вече в акустиката.
Дублиращи термини
Когато в музиката се говори за „диапазон“ (в октави), се има предвид значението на термина октава в акустиката, който не напълно съвпада с понятието за „октава“ като музикален интервал.
Същото се отнася за квартата и квинтата, когато тези термини се споменават във връзка с „квартовия“ и „квинтовия“ кръг на тоналностите, когато съответните термини „кварта“ и „квинта“ имат значение, което се доближава, но и твърде се различава от смисъла им като музикален интервал.