Григориански календар

От testwiki
Версия от 10:14, 23 декември 2024 на imported>Like the windows
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Григорианският календар (понякога наричан и грегориански календар или „нов стил“) е съвременният международно признат светски календар,[1][2] на който се основава и международният стандарт ISO 8601. България го въвежда през 1916.

Папа Григорий XIII
Вечният григориански календар от 15 октомври 1582
Йезуитът Христофор Клавий е важен член от реформната комисия

Григорианският календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес. Той поправя древноримския юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година. В юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При григорианския календар годините, кратни на 100 не са високосни (с изключение на годините, кратни на 400, т.е. на всеки четири века се пропускат три високосни години, като например 1700, 1800 и 1900 година), което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година – например времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.[3]

Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. Въведен е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г., като отчитането на времето единствено по нов стил започва от 1 април 1916 г. според юлианския календар (14 април според григорианския календар).

Описание

Григорианският календар е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Средната тропическа година е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди. Тя варира слабо, с една до две минути, в зависимост от началната точка. Точната стойност, изчислена на 1 януари 2000 година е 365,242 190 419 дни. Средната година при григорианския календар е 365,2425 дни; за да може броят на годишните дни да е цяло число, през определени периоди, най-често 4 години, се добавя един допълнителен ден, 29 февруари, а годината се нарича „високосна“.

365,2425=365+0,25−0,01+0,0025=365+14−1100+1400

От тук следва разпределението на високосните години:

  • Всяка година, кратна на 4, която не е кратна на 100, е високосна;
  • Всяка година, кратна на 100, която не е кратна на 400, не е високосна;
  • Всяка година, кратна на 400, е високосна (1600, 2000 и т.н.).

Тази методика осигурява достатъчна за практиката точност. Годината по григорианския календар е малко по-дълга от реалното време на обикаляне на Земята около Слънцето, т. е. 365,2425 вместо 365,2422 дни. Разликата между средната година при григорианския календар 365,2425 дни и точната стойност на средната тропическа година 365,242 190 419 дни е

365,2425 − 365,242190419 = 0,000309581 = 1/3230,1723943 ≈ 1/3230 ≈ 1/3200

В същия ред на анализа това означава, че на 3230,1723943 години = 3230 години, 2 месеца, 2 дни, 2 часа, 10 минути и 26,6448 секунди трябва да има по още една невисокосна година от кратните на 400 или всяка година кратна на 400, но не и на 3200, не е високосна. Така че, ако периодът на обикаляне на Земята около Слънцето се запази през вековете, около 3230 година ще трябва да се отнеме още един ден. Ако се спази методиката на григорианския календар, трябва да не е високосна, а нормална 3200 година, а най-точно – 3232 година.

Изчисление по костите на ръцете
60-пфениг пощенска марка на Германската поща (1982) за 400-годишнината на григорианския календар

Григорианският календар се дели на 12 месеца по следния начин:

Всеки период от седем дни се казва седмица, а дните на български се наричат така:

Броенето на годините в календара започва с годината, за която средновековните схоластици погрешно приемат, че е година на раждането на Иисус Христос. Според евангелията на Матей и на Лука, Иисус се ражда по време на управлението на Ирод Велики, за когото съвременната историческа наука е сигурна, че умира през 4 г. пр.н.е. Съществува и хипотеза, според която „Витлеемската звезда“, видима на небосвода по време на раждането на Христос е комета, преминала в близост до Земята през 7 г. пр.н.е. Император Октавиан Август въвежда нов календар във връзка с Pax Romana и заповядва 1 януари на всяка нова година да се чества като празник на Мира – започва епохата „новата ера“, „нашата ера“ или „християнската ера“. Годините в нея се отбелязват според Миланския Едикт на Константин със „сл. Хр.“ (след Христа) или с „н.е.“ (от новата ера), или са без такова уточнение. Годините преди 1 век н.е. се бележат с „пр. Хр.“ или с „пр.н.е.“ (преди новата ера). В западноевропейските страни новата ера се бележи със съкращението „AD“ (Шаблон:Lang – Лето Господне), но също така може и да е без това уточнение; а годините преди 1 век н.е. с „BC“ (Шаблон:Lang – Преди Христа).

Григорианската промяна

Шаблон:Основна Основната разлика между григорианския календар и предшественика му – юлианския, се състои в разпределянето на високосните години.

В юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари.

Както е отбелязано по-горе, средната тропическа година се определя от продължителността на периода на завъртане на Земята около Слънцето, който процес отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, юлианският календар има малко по-голяма средна дължина – 365,25 дни. Това постепенно е довело до забавяне в отчитането на дните и съответно до разликата от десет дни спрямо астрономическото време. Видимият признак, по който през 16 век това е установено, е пролетното равноденствие отместено по-рано – към началото на март, което църквата използва за определяне на датата за честване на Великден.

За пръв път нов вариант, за да бъде приведен календарът в съответствие с астрономическото време е предложен от калабрийския доктор Алойзий Лилий. Новият календар е одобрен на 24 февруари 1582 г. чрез папската була Inter gravissimas на папа Григорий XIII.[4]

Новият календар премахва високосните дни за годините, отговарящи едновременно на следните две условия:

  • годината е кратна на 100;
  • годината не е кратна на 400.

Както в юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, но за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са.

Inter gravissimas постановява също, че четвъртък, 4 октомври 1582 г. ще бъде непосредствено следван от петък, 15 октомври, за да се компенсира отместването, натрупано през вековете.

Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под силно влияние на католическата църква – Испания, Португалия и Полша го приемат веднага, а други (Франция и др.) – съвсем скоро след тях. Протестантска Англия приема григорианския календар чак през 18 век, а Русия трябва да дочака Октомврийската революция, за да го приеме през 1918 г., като се оказва че Октомврийската революция започнала на 25 октомври 1917 г. според юлианския календар, всъщност е започнала на 7 ноември 1917 г.

В България григорианският календар е въведен в гражданския живот с Указ № 8 на цар Фердинанд I съгласно който 31.III.1916 г. веднага е последван от датата 14.IV.1916 г. (Държ.вест., бр. 65, 21.III.1916 г.). В Сърбия това става на 18.I.1919 г., в Гърция – на 9.III.1924 г. и т.н.

Разликите в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е писан по-късно от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са починали на една и съща дата (23 април 1616 г.), но всъщност не и в един и същи ден. Допълнителни трудности идват от факта, че календарите се отдалечават и григорианската „поправка“ е от 10 дни до датата 28 февруари/10 март 1700 г., 11 дни от 29 февруари/11 март 1700 г., 12 дни от 29 февруари/12 март 1800 г. и 13 дни от 29 февруари/13 март 1900 г. до днешна дата.

Григорианският календар не предвижда година Нула и вековете и хилядолетията започват с годината номер 1. Следователно:

  • последният ден от старата ера е 31 декември от първата година преди новата ера;
  • първото столетие продължава от 1 януари 1 г. до 31 декември 100 г., второто – от 1 януари 101 г. до 31 декември 200 г., 21 век и третото хилядолетие започват на 1 януари 2001 г.

Хронологична схема

<timeline> DateFormat = yyyy ImageSize = width:800 height:auto barincrement:38 PlotArea = left:20 right:20 bottom:20 top:10 Colors = 

id:noir value:black
id:canvas value:rgb(0.97,0.97,0.97)
id:gris value:gray(0.80)
id:grilleMajor value:rgb(0.80,0.80,0.80)
id:bleuclair value:rgb(0.56,0.56,0.86)
id:rouge value:red
id:rougeclair value:rgb(0.86,0.56,0.56)
id:bleuclair value:rgb(0.76,0.76,0.96)
id:grilleMinor value:rgb(0.86,0.86,0.86)

Period = from:1550 till:2050 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy AlignBars = justify ScaleMinor=unit:year increment:50 start:1550 gridcolor:grilleMinor ScaleMajor=unit:year increment:100 start:1600 gridcolor:grilleMajor BackgroundColors=canvas:canvas bars:canvas BarData= 

bar:epoque
barset:evennement

PlotData= 

bar:epoque shift:(0,0) width:30
from:start till:end color:gris # Arri?re plan

from:start till:1581 text:"Юлиански~календар" color:rougeclair anchor:from
from:1582 till:end text:"Григориански календар" color:rouge
barset:evennement color:noir shift:(2,0) width:25

from:1582 till:1582 text:"1582~Испания, Португалия и техните владения;~Италия, Жечпосполита" shift:(2,5)
from:1582 till:1582 text:"1582~Франция, Нидерландия (Люксембург, Брабант,~Зеландия, Генерални щати), Савоя" shift:(2,5)
from:1583 till:1583 text:"1583~Австрия, Нидерландия (Холандия, южни провинции),~католически части на Швейцария и Германия" shift:(2,5)
from:1587 till:1587 text:"1587~Унгария"
from:1605 till:1710 text:"1605 – 1710~Нова Скотия" color:bleuclair anchor:from
from:1610 till:1610 text:"1610~Прусия"
from:1582 till:1735 text:"1582 – 1735~Лотарингия" color:bleuclair anchor:from
from:1648 till:1648 text:"1648~Елзас"
from:1682 till:1682 text:"1682~Страсбург"
from:1700 till:1701 text:"1700~Протестантски части на Швейцария и Германия;~Нидерландия (северни провинции);~Дания (вкл. Норвегия и Исландия)" shift:(2,9)
from:1753 till:1753 text:"1753~Швеция (вкл. Финландия)"

#To start again the indentation in top
barset:break
at:1752 #blank line
at:1752 #blank line
at:1752 #blank line
at:1752 #blank line
from:1752 till:1752 text:"1752~Великобритания и нейните владения"
at:1760 #blank line
from:1760 till:1760 text:"1760~Лотарингия (Хабсбурги → Франция)"
at:1584 #blank line
at:1584 #blank line
from:1584 till:1584 text:"1584~Бохемия и Моравия"

#To start again the indentation in top
barset:break
from:1811 till:1811 text:"1811~Швейцария (Граубюнден)"
from:1867 till:1867 text:"1867~Аляска (Русия → САЩ)"
from:1873 till:1873 text:"1873~Япония"
from:1875 till:1875 text:"1875~Египет"
from:1896 till:1896 text:"1896~Корея"
from:1912 till:1912 text:"1912~Албания"
from:1915 till:1915 text:"1915~Латвия, Литва"
from:1916 till:1916 text:"1916~България"
from:1918 till:1918 text:"1918~Русия, Естония"
from:1919 till:1919 text:"1919~Румъния, Югославия
from:1922 till:1922 text:"1922~СССР"
from:1923 till:1923 text:"1923~Гърция"
from:1926 till:1926 text:"1926~Турция"

#To start again the indentation in top
barset:break
from:1912 till:1912 text:"1912 & 1929~Китай" shift:(2,5)

</timeline>

Вижте също

Шаблон:Уикиизточник

Външни препратки

Шаблон:Commons

Източници

  1. ↑ Шаблон:Cite web
  2. ↑ Шаблон:Cite web
  3. ↑ Шаблон:Cite journal
  4. ↑ A. Ziggelaar: The Papal Bull of 1582 Promulgating a Reform of the Calendar. In: G.V. Coyne, M.A. Hoskin, O. Pedersen: Gregorian Reform of the Calendar: Proceedings of the Vatican conference to commemorate its 400th anniversary. Specola Vaticana, citta del vaticano 1983 (online); S. 201

Шаблон:Превод от

Взето от „https://bg.wiki.beta.math.wmflabs.org/w/index.php?title=Григориански_календар&oldid=2“.