Интензитет на магнитното поле

Шаблон:Класическа електродинамика Интензитет или напрегнатост на магнитното поле е векторна физична величина, равна на разликата между вектора на магнитната индукция Шаблон:Math и вектора на намагнитване Шаблон:Math. Обозначава се обикновено със символа Шаблон:Math. Връзката между тях в международната система СИ е

$𝐇=\frac{1}{{\mu }_0}𝐁-𝐌,$ където ${\mu }_0$ – магнитна проницаемост на вакуума (известна и като магнитна константа).

В системата СГС: $𝐇=𝐁-4\pi 𝐌.$

В най-простия случай на изотропна (по магнитни свойства) среда и в приближение на достатъчно ниски честоти, намагнитването Шаблон:Math зависи линейно от приложеното магнитно поле с индукция Шаблон:Math:

$𝐌=\alpha 𝐁.$

Сравнение на B, H и M вътре и извън цилиндричен магнит.

Исторически е прието обаче коефициентът да не се означава с $\alpha$, а да се изразява чрез свързаните величини магнитна проницаемост $\mu$ или магнитна възприемчивост $\chi$:
в системата СИ: 

$𝐌=\frac{\mu -1}{{\mu }_0\mu }𝐁=\frac{\chi }{{\mu }_0(1+\chi )}𝐁;$

в системата СГС:

$𝐌=\frac{\mu -1}{4\pi \mu }𝐁=\frac{\chi }{1+4\pi \chi }𝐁.$

В системата СИ интензитетът на магнитното поле се измерва в ампер на метър (A/m),
в системата СГС – в оерстеди (Ое).

1 оерстед = 1000/(4π) = 79,577 A/m

1 А/m = 4Шаблон:Math/1000 ≈ 0,01256637 Ое

Физически смисъл

Във вакуум (или в отсъствие на среда, поддаваща се на магнитна поляризация, а също така и когато тя е пренебрежима) интензитетът на магнитното поле (Шаблон:Math) съвпада с вектора на магнитната индукция (Шаблон:Math) с точност до коефициент, равен на 1 в СГС и ${\mu }_0$ в СИ.

В магнитни материали интензитетът на магнитното поле има физическия смисъл на „външно“ поле, т.е. съвпада (в зависимост от приетата система единици, с точност до постоянен коефициент) с такъв вектор на магнитната индукция, какъвто би бил той, ако нямаше магнитен материал.

Например, ако полето се създава от соленоид с желязна сърцевина, интензитетът на магнитното поле Шаблон:Math вътре в нея съвпада (в СГС точно, а в СИ – с точност до постоянен коефициент) с вектора Шаблон:Math, който би бил създаден от соленоида при отсъствие на сърцевина и който по принцип може да се пресметне, като се знае геометрията на соленоида и протичащия електрически ток, без всякаква допълнителна информация за материала на сърцевината и неговите магнитни свойства.

При това трябва да се подчертае, че магнитната индукция Шаблон:Math е по-фундаментална характеристика на магнитното поле. Тя определя силата на въздействие на магнитното поле върху движещите се заредени частици и протичащите токове, а освен това може непосредствено да се измери, докато интензитетът на магнитното поле Шаблон:Math може да се разглежда по-скоро като спомагателна величина (макар че пресмятането ѝ, поне в статичния случай, е по-просто, и в това се състои нейната ценност: Шаблон:Math се създава от т.нар. свободни токове, които сравнително лесно се измерват непосредствено).

В обичайно използвания математически израз за енергия на магнитното поле (в среда) Шаблон:Math и Шаблон:Math влизат почти равноправно, но трябва да се отчита, че тук е включена и енергията, изразходена за поляризация на средата, а не само собствената енергия на полето. Енергията на самото магнитно поле се изразява само чрез Шаблон:Math.

На границата между два материала, по която не протича повърхностен ток на проводимост, тангенциалният компонент на магнитния интензитет Шаблон:Math, успореден на повърхността, не се прекъсва.

Ако има повърхностен ток на проводимост $𝐢$, тогава стойността на разликата на този компонент от едната и другата страна на границата е точно равна на $|𝐢|$.

В магнитни среди интензитетът на магнитното поле е съставено от две независими части: $𝐇={𝐇}_0+{𝐇}_{\mathrm{d}}$;
${𝐇}_{\mathrm{0}}$ е приложеното магнитно поле, дължащо се само на свободните токове, а
${𝐇}_{\mathrm{d}}$ е (де)магнетизиращото поле, дължащо се само на свързаните токове.