Магнитен импеданс

Магнитен импеданс (SI: -Ω⁻¹) е отношението на синусоидално магнитно напрежение $N_{\mathrm{m}}$ към синусоидален магнитен ток $I_{\mathrm{M}\mathrm{m}}$. Също като електрическия импеданс, магнитният импеданс е комплексна променлива:

$z_{\mathrm{M}}=\frac{N}{I_{\mathrm{M}}}=\frac{N_{\mathrm{m}}}{I_{\mathrm{M}\mathrm{m}}}$

Магнитният импеданс също се нарича и пълно магнитно съпротивление. Извежда се от:

$r_{\mathrm{M}}=z_{\mathrm{M}}\cos \varphi$ – активното магнитно съпротивление (реално)

$x_{\mathrm{M}}=z_{\mathrm{M}}\sin \varphi$ – реактивното магнитно съпротивление (имагинерно)

Фазовият ъгъл $\varphi$ на магнитния импеданс е:

$\varphi =\arctan \frac{x_{\mathrm{M}}}{r_{\mathrm{M}}}$

Източници

• Pohl R. W. ELEKTRIZITÄTSLEHRE. – Berlin-Göttingen-Heidelberg: SPRINGER-VERLAG, 1960.
• Popov V. P. The Principles of Theory of Circuits. – M.: Higher School, 1985, с. 496.
• Karl Küpfmüller. Einführung in die theoretische Elektrotechnik, Springer-Verlag, 1959.