Морска вода

Морска вода е водата в моретата и океаните. Тя е солена, като средната соленост на Световния океан е около 34,72‰, с отклонения от 34 до 36‰. Това означава, че във всеки литър морска вода са разтворени 35 грама соли (основно натриев хлорид). Това съставлява 0,6 мола на литър (при предположение, че всички соли са NaCl, което всъщност не е точно така)Шаблон:Sfn.

Свойства

Соленост

Шаблон:Основна Солеността на водата в океаните почти повсеместно е близка до 35‰, но водата в моретата има неравномерно разпределена соленост. Най-малко солена е водата във Финския залив и северната част на Ботническия залив, които са част от акваторията на Балтийско море. Солеността на Черно море (около 17 ‰) също е значително по-ниска от средната в океаните. Най-солена е водата на Червено море и в източната част на Средиземно море. Солените езера, като Мъртво море, могат да имат значително по-високо съдържание на соли.

Морската вода е слабо алкална, като pH-то варира в границите от 7,5 до 8,4. Относително високата стабилност на pH е свързана с наличието на карбонатна буферна система Шаблон:Sfn Шаблон:Sfn^[1]. По-малко значение за поддържането на pH има боратната системаШаблон:Sfn. Най-високо е значението на pH на морската повърхност, с увеличаване на дълбочината то намалява. В опреснени участъци големината на pH може да намалее до неутрална и дори леко киселаШаблон:Sfn.

Химични елементи (по маса)
Елемент	%	Елемент	%
Кислород	85,7	Сяра	0,0885
Водород	10,8	Калций	0,04
Хлор	1,9	Калий	0,0380
Натрий	1,05	Бром	0,0065
Магнезий	0,1350	Въглерод	0,0026

Общ моларен състав на морската вода^[2]
Компонент	Концентрация (мол/кг)
H₂O	53,6
Cl⁻	0,546
Na⁺	0,469
Mg²⁺	0,0528
[[Сулфат\|Шаблон:Chem]]	0,0283
Ca²⁺	0,0103
K⁺	0,0102
C	0,00206
Br⁻	0,000844
B	0,000416
Sr²⁺	0,000091
F⁻	0,000068
Au³⁺	0,00000000002

Биогенни вещества

Биогенните вещества участват в създаването на органични съединения в процеса на фотосинтеза. Към тях се отнасят фосфорът, неорганичните съединения на азота и силицият. Важна роля играят металите, които се срещат в минимални количества (като следи)Шаблон:Sfn.

Съдържанието на биогенни вещества в морската вода е непостоянно и зависи от мястото, дълбочината и времето на вземане на проба. Обикновено тяхното съдържание при повърхността е минимално, нараства до максимум на дълбочина 1000 – 1500 метра и след това отново плавно намалява. Съдържанието на фосфати може рязко да се повиши на океанското дъноШаблон:Sfn.

Обогатената с биогени вода може да се издигне на повърхността поради явлението „подем на дълбочинните води“ (Шаблон:Lang).

Разтворени газове

При контакта си с атмосферата морската вода обменя с въздуха газовете, които съдържа: кислород, азот и въглероден диоксид. Те попадат в нея в резултат на химическите и биологичните процеси в океана. Известно количество газове се внасят и от речните води.

Количеството газове, разтворени в морската вода, зависи от тяхната разтворимост и от парциалното им налягане във въздуха. С повишаването на температурата разтворимостта на газовете намалява и съответно намалява съдържанието им в морската вода.

Съотношението на разтворените кислород и азот в морската вода е различно от съотношението им в атмосферата. Поради по-добрата разтворимост на кислорода неговата концентрация във водата е по-голяма и затова съотношението му с азота е 2:1Шаблон:Sfn.

В анаеробни условия във водата може да се натрупва сероводород – например, в Черно море на дълбочина над 200 метра.

Физически свойства

Диагарама на плътността на водата според температурата и солеността

Плътността на морската вода е в рамките на 1020 до 1030 kg/m³ и зависи от температурата и солеността. При соленост над 24 ‰, температурата на максималната плътност става по-ниска от температурата на замръзванеШаблон:Sfn. При охлаждане морската вода винаги се свива и плътността ѝ нараства^[3].

Свойства на морска вода със соленост 35‰Шаблон:Sfn
Свойство	Морска вода	Прясна вода
Плътност при 25 °C, g/cm³:	1,02412	0,9971
Вискозитет при 25 °C, милипоаза:	9,02	8.90
Налягане на парите при 20 °C, mm Hg:	17,4	17,34
Температура на максимална плътност, °C:	−3,52 (преохладена течност)	+3,98Шаблон:Sfn
Точка на замръзване, °C:	−1,91	0,00
Повърхностно напрежение при 25 °C, дин/см:	72,74	71,97
Скорост на звука при 0 °C, m/s:	1450	1407
Относителна топлоемкост при 7,5 °C, J/(g·°C):	3,898	4,182

Непригодност за пиене

Морската вода е негодна за пиене поради високото съдържание на соли и минерални вещества, за чието извеждане от организма е необходима повече вода от изпитото количество. Тя обаче може да се пие след процес по опресняване.

През 1950-те години френският лекар и пътешественик Ален Бомбар доказва експериментално, че може да се пие морска вода в малки количества в продължение на 5 – 7 дни без вреда за здравето ^[4].

Източници

↑ Схемата на карбонатната система на океана е следната (по R. Zeebe 2001):
$\begin{matrix} C O_{2} atm. \\ ⇕ \\ C O_{2} + H_{2} O = H C O_{3}^{-} + H^{+} = C O_{3}^{2 -} + 2 H^{+} \end{matrix}$
Намираща се в равновесие с атмосферата океанска вода при соленост 35‰ и температура 25 °C има pH 8,1. При това съотношението на формите на неорганичен разтворен въглерод е:
$C O_{2} : H C O_{3}^{-} : C O_{3}^{2 -} \approx 0, 5 % : 86, 5 % : 13 %$
↑ Шаблон:Цитат уеб
↑ за разлика от прясната вода, чиято плътност има максимална стойност при 4 °C.
↑ Шаблон:Cite book

Литература

Шаблон:Превод от

[1] Схемата на карбонатната система на океана е следната (по R. Zeebe 2001):
$\begin{matrix} C O_{2} atm. \\ ⇕ \\ C O_{2} + H_{2} O = H C O_{3}^{-} + H^{+} = C O_{3}^{2 -} + 2 H^{+} \end{matrix}$
Намираща се в равновесие с атмосферата океанска вода при соленост 35‰ и температура 25 °C има pH 8,1. При това съотношението на формите на неорганичен разтворен въглерод е:
$C O_{2} : H C O_{3}^{-} : C O_{3}^{2 -} \approx 0, 5 % : 86, 5 % : 13 %$

[2] Шаблон:Цитат уеб

[3] за разлика от прясната вода, чиято плътност има максимална стойност при 4 °C.

[4] Шаблон:Cite book

[1]

[2]

[3]

[4]