Мерена реч

Мерената реч има ритъм, създаден от правилно редуване на ударени и неударени или къси и дълги срички. Използва се предимно в поезията, затова често се отъждествява със стихотворната, поетическата реч. Мерената реч се отличава от немерената със своята по-богата емоционалност и музикалност. Интонацията, ритъмът, паузите и др. спомагат за изразителността и въздействието на мерената реч.

Например стихотворението „Юноша“ от Христо Смирненски се състои от четиристишия,
във всяко от които се редуват четиристъпен и тристъпен анапест $(\cup \cup \acute{-})$:

Поздравих пролетта, поздравих младостта

$\cup \cup \acute{-}|\cup \cup \acute{-}|\cup \cup \acute{-}|\cup \cup \acute{-}$

и възторжен разтворих очи,

$\cup \cup \acute{-}|\cup \cup \acute{-}|\cup \cup \acute{-}$

за да срещна Живота по друм от цветя

$\cup \cup \acute{-}|\cup \cup \acute{-}|\cup \cup \acute{-}|\cup \cup \acute{-}$

в колесница от лунни лъчи.

$\cup \cup \acute{-}|\cup \cup \acute{-}|\cup \cup \acute{-}$

Макар и по-рядко, мерена реч се среща и в други жанрове. Съществуват например приказки в мерена реч. От този вид е приказката „Постник“ от Ран Босилек, която започва така:

Вълчо постник станал. Девет клетви сторил месо да не кусва. Див медец ще ближе. Ще яде коприва и само във празник риба ще похапва.

Ритъмът на приказката е изграден върху относително правилното редуване на ударена и неударена сричка. Това редуване е постигнато чрез подбор на предимно двусрични думи с ударение на първата сричка.