Преглед на кода на H-алфа

[[Файл:Bohr atom model.svg|мини|210px|В опростения планетарен модел на атома, Балмеровите линии се представят като преходи между първото възбудено и някое друго енергетично ниво. Преходът <math>\scriptstyle 3 \rightarrow 2</math>, представена на тази схема, дава Hα фотон, който в случая с водородния атом (<math>Z = 1</math>) е с дължина на вълната от 656 nm (червено).]]

Във [[физика]]та и [[астрономия]]та, '''H-алфа''', или още обозначавана '''Hα''', е специфична [[Емисионна спектроскопия|емисионна линия]] на [[водород]]а с дължина на вълната от 6562,8Å (656,28nm).

Съгласно атомния [[модел на Бор]], свързаните електрони не могат да имат произволни енергии, а заемат точно определени нива. Тези [[Енергетично ниво|енергетични нива]] се обозначават с [[главно квантово число|главното квантово число]] (''n'' = 1, 2, 3, ...). Електроните се намират в някое от тези състояния, и преминават от едно в друго само ако получат или излъчат енергия строго равна на разликата между енергиите на двете нива, между които става преходът.

Сборът от преходи от ''n'' ≥ 3 към ''n'' = 2 се нарича [[Балмерова серия]] и поредните му членове се обозначават с гръцките букви:
* Преходът от ''n'' = 3 към ''n'' = 2 се нарича Балмер-алфа или Hα,
* от ''n'' = 4 към ''n'' = 2 е Hβ,
* от ''n'' = 5 към ''n'' = 2 е H-γ и т.н.

За Лимановата серия, обозначенията са аналогични:
* От ''n'' = 2 към ''n'' = 1 е Лиман-алфа,
* От ''n'' = 3 към ''n'' = 1 е Лиман-бета и т.н.

H-α има дължина на вълната от 656.281 [[нанометър|nm]], което отговаря на червената част от видимия спектър и позволява на астрономите да наблюдават излъчването на йонизираните [[междузвезден облак|междузвездни облаци]]. Понеже е необходимо почти толкова енергия, за да се възбуди електронът от ''n'' = 1 към ''n'' = 3, колкото за да се избие от атома (атомът да се йонизира), вероятността да се възбуди електрон от ''n''=3 (към по-горно ниво), без да настъпи йонизация, е много малък. След като бива избит, електронът бива прихванат от свободен протон, за да образува нов водороден атом. В новия атом, електронът може да се озове на кое да е от енергетичните нива. С времето той релаксира до основното, като приблизително за половината от електроните е вярно, че при серията релаксации извършват прехода ''n'' = 3 към ''n'' = 2, при което излъчват Hα фотон. Поради тази причина, Hα бива наблюдавана от облаци с йонизиран водород.

Hα се насища (става непрозрачна) сравнително лесно, понеже водородът е основната съставка на междузвездните облаци, така че при наблюденията в Hα може да бъде видяна формата на облака, но поради своята непрозрачност, не може да бъде наблюдавана вътрешната структура на облака и не може да бъде определена неговата маса. Вместо това се използват други вещества, които влизат в състава на междузвездните облаци и за чиято светлина облакът е прозрачен: [[въглероден оксид]], [[въглероден диоксид]], [[формалдехид]], [[амоняк]], [[ацетонитрил]], [[циановодород]].

== Филтри ==
[[Файл:HI6563 fulldisk.jpg|мини|Слънцето, наблюдавано с телескоп, снабдено с Hα филтър]]

Hα е оптичен интерференчен филтър, специално изготвен да пропуска само светлина от тесен спектрален интервал, центриран около дължината на вълната на Hα<ref>{{cite web| url = http://www.astro-tom.com/technical_data/filters.htm | title = Filters | publisher = Astro-Tom.com | accessdate = 9 декември 2006 }}</ref> Тези филтри се състоят от много (често ~50) [[вакуумно отлагане|вакуумно-отложени]] [[тънки слоеве]], благодарение на които възниква интерференция на светлината, така че всички дължини на вълните се погасяват, с изключение на тази, която филтърът трябва да пропуска.<ref>{{cite web | author = D. B. Murphy, K. R. Spring, M. J. Parry-Hill, I. D. Johnson, M. W. Davidson | url = http://www.olympusmicro.com/primer/java/filters/interference/index.html | title = Interference Filters | publisher = Olympus | accessdate = 9 декември 2006 | архив_дата = 2017-10-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20171002045951/http://olympusmicro.com/primer/java/filters/interference/index.html }}</ref>

Друга възможност е да се използва еталон ([[интерферометър на Фабри-Перо]]), който може да се използва като фин филтър, за да пропуска само светлина с дължини на вълните от малък интервал (<1 Å), центриран около Hα. Физиката на еталона и на дихроичните филтри е по същество същата, тъй като се основава на явлението интерференция (между многобройните отражения на лъч светлина между две полуотражателни повърхности), но при еталона интерференциите стават в оптичния елемент. Понякога, поради високите скорости, с които могат да се движат източниците на Hα лъчението, пропускателната честотна лента на филтрите се прави по-голяма, за да се отчете евентуалното отместване на линията поради [[Ефект на Доплер|Доплеровия ефект]].

== Източници ==
<references />

[[Категория:Квантова механика]]
[[Категория:Спектроскопия]]