Преглед на кода на Хорей

'''Хорей''' ({{lang|el|}} ''χορεῖος'' от ''choréia'' – танц, хоро) в античното [[метрическо стихосложение]] е двусрична стихотворна стъпка, състояща се от една дълга сричка и една къса сричка (<math>- \cup </math>), т.е. общо три [[Мора (поезия)|мори]]. В съчетания хореят се използва и при други размери: [[хекзаметър]], [[строфа на Сафо]]. Наричал се е още и трохей.<ref name=":0">Речник на литературните термини. 3 прераб. и доп. изд. С., Наука и изкуство, 1973, с. 1051 – 1053.</ref>

В [[Силаботоническо стихосложение|силаботоническото стихосложение]] хорей е двусрична ритмическа стъпка с една [[Ударение|ударена]] и една неударена сричка (<math>\acute{-} \cup </math>). Ударението пада върху първата и нечетните срички в стиха. Според броя на стъпките в стиха хореят варира от двустъпен до осмостъпен. След [[ямб]]а хореят е най-използваният стихотворен размер в българската поезия.<ref name=":0" />

Примери за хорей с различен брой стъпки:

{| width="100%"
|-valign=top
| width ="50%" |
; ''Двустъпен хорей:''
: ''Преко поле,''
: ''преко долье,''
: ''ний летиме –''
: ''дни честити''
: ''именитии''
: ''станенину,''
: ''господину.''
:: [[Пенчо Славейков]], „Коледари“ 

; ''Четиристъпен хорей:''
: ''Тя ме иска, аз по нея''
: ''мир не зная, луд лудея;''
: ''аз от стара майка крия,''
: ''тя от татко – зъл бекрия.''
:: [[Пейо Яворов]], „Луди-млади“

| width ="50%" |
; ''Петостъпен хорей:''
: ''Разтвори се пак, сърце замряло,''
: ''както цвят, разцъфнал в късна есен...''
: ''Мъката, що в тебе се е сбрала,'' 
: ''може би ще стане малка песен.''
:: [[Елисавета Багряна]], „Бъдник“

; ''Осмостъпен хорей:''
: ''В утрото на светла ера, с факела на нова вера,''
: ''идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,''
: ''а над тях кат хищни птици, кат настръхнали орлици''
: ''спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.''
:: [[Христо Смирненски]], „Червените ескадрони“
|}
== Източници ==
<references />

[[Категория:Стихосложение]]