Преглед на кода на Хидрид

'''Хидридите''' са бинарните съединения на водорода.<ref>{{cite web|url=http://www.xumuk.ru/encyklopedia/1024.html|title=Гидриды|publisher=XuMuK.ru|accessdate=15 юли 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/68bs049qI?url=http://www.xumuk.ru/encyklopedia/1024.html|archivedate=22 юни 2012}}</ref><ref>[http://goldbook.iupac.org/O04291.html onium compounds // IUPAC Gold Book]</ref> Те имат разнообразен строеж и свойства и са най-големият известен клас химични съединения.  Почти всички елементи образуват съединения с водорода, като изключение правят: [[He]], [[Неон|Ne]], [[Ar]], [[Kr]], [[Pm]], [[Os]], [[Ir]], [[Rn]], [[Франций|Fr]] и [[Ra]].<ref name="Greenwood">{{cite book|last1=Greenwood |frist1=N. |last2=Earnshaw |first2=A. |година=1997 |заглавие=Chemistry of the Elements |издание=2 |издателство=Oxford:Butterworth-Heinemann. |isbn= 0-7506-3365-4.}}</ref><ref>''Concise Inorganic Chemistry'' J.D. Lee</ref><ref>''Main Group Chemistry'', 2nd Edition A.G. Massey</ref> Известен е и позитрониев хидрид, PsH.

== Класификация ==
{| class="wikitable" style="margin-left:auto; margin-right:auto; margin-bottom:0; margin-top:0; text-align:top; background-color:white; border:0px"
|+ ''Всички известни хидриди''
|- <!-- ##### PERIODE 1 ##### -->
| style="background:mistyrose" | H<sub>2</sub>
| colspan=1 style="border:none"|
| colspan=10 style="border:none" rowspan=3|
| colspan=5 style="border:none"|
| style="background:mistyrose" |He
|- <!-- ##### PERIODE 2 ##### -->
| style="background:#F0DC82" | LiH
| style="background:pink" | BeH<sub>2</sub>
| style="background:#99bbff" | BH<sub>3</sub>
| style="background:#99bbff" | [[Метан|CH<sub>4</sub>]]
| style="background:#99bbff" | [[Амоняк|NH<sub>3</sub>]]
| style="background:#99bbff" | [[Вода|H<sub>2</sub>O]]
| style="background:#99bbff" | [[Флуороводород|HF]]
| style="background:mistyrose" | Ne
|- <!-- ##### PERIODE 3 ##### -->
| style="background:#F0DC82" | NaH
| style="background:#F0DC82" | MgH<sub>2</sub>
| style="background:pink" |AlH<sub>3</sub>
| style="background:#99bbff" | SiH<sub>4</sub>
| style="background:#99bbff" | PH<sub>3</sub>
| style="background:#99bbff" | [[Сероводород|H<sub>2</sub>S]]
| style="background:#99bbff" | [[Хлороводород|HCl]]
| style="background:mistyrose" | Ar
|- <!-- ##### PERIODE 4 ##### -->
| style="background:#F0DC82" | KH
| style="background:#F0DC82" | CaH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98" | ScH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98" | TiH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98" | VH
| style="background:#98FF98" | CrH
| style="background:#ddd" | Mn
| style="background:#98FF98" | FeH, FeH<sub>2</sub>
| style="background:#ddd" | Co
| style="background:#98FF98" | Ni
| style="background:pink" | CuH
| style="background:pink" | ZnH<sub>2</sub>
| style="background:#99bbff" | GaH<sub>3</sub>
| style="background:#99bbff" | GeH<sub>4</sub>
| style="background:#99bbff" | AsH<sub>3</sub>
| style="background:#99bbff" |H<sub>2</sub>
| style="background:#99bbff" |HBr
| style="background:mistyrose" | Kr
|- <!-- ##### PERIODE 5 ##### -->
| style="background:#F0DC82" |RbH
| style="background:#F0DC82" | SrH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98" | YH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98" | ZrH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98" | NbH
| style="background:#ddd" | Mo
| style="background:#ddd" | Tc
| style="background:#ddd" | Ru
| style="background:#ddd" | Rh
| style="background:#98FF98" | PdH
| style="background:#ddd" | Ag
| style="background:pink" | CdH<sub>2</sub>
| style="background:pink" | InH<sub>3</sub>
| style="background:#99bbff" | SnH<sub>4</sub>
| style="background:#99bbff" | SbH<sub>3</sub>
| style="background:#99bbff" | H<sub>2</sub>Te
| style="background:#99bbff" | HI
| style="background:mistyrose" | Xe
|- <!-- ##### PERIODE 6 ##### -->
| style="background:#F0DC82" | CsH
| style="background:#F0DC82" | BaH<sub>2</sub>
| style="border:none" | 
| style="background:#98FF98" | HfH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98" | TaH
| style="background:#ddd" | W
| style="background:#ddd" | Re
| style="background:#ddd" | Os
| style="background:#ddd" | Ir
| style="background:#ddd" | Pt
| style="background:#ddd" | Au
| style="background:#ddd" | Hg
| style="background:#ddd" | Tl
| style="background:#99bbff" | PbH<sub>4</sub>
| style="background:#99bbff" | BiH<sub>3</sub>
| style="background:#99bbff" | H<sub>2</sub>Po
| style="background:#99bbff" | HAt
| style="background:mistyrose" | Rn
|-<!-- ##### PERIODE 7 ##### -->style="background-color:mistyrose"
| Fr
| style="background:mistyrose" | Ra
| style="border:none" | 
| Rf
| Db
| Sg
| Bh
| Hs
| Mt
| Ds
| Rg
| Cn
| Nh
| Fl
| Mc
| Lv
| Ts
| Og
|-
| colspan=2 style="border:none"|
| style="border:none"| ↓
| colspan=14 style="border:none"|
|- <!-- #### LANTHANIDES #### -->style="background-color:mistyrose"
| colspan=2 style="border:none; background-color:white"| 
| style="background:#98FF98"|LaH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98"|CeH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98"|PrH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98"|NdH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98"|PmH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98"|SmH<sub>2</sub>
| style="background:#F0DC82"|EuH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98"|GdH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98"|TbH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98"|DyH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98"|HoH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98"|ErH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98"|TmH<sub>2</sub>
| style="background:#F0DC82"|YbH<sub>2</sub>
| style="background:#98FF98"|LuH<sub>2</sub>
|- <!-- #### ACTIONIDES #### --> style="background-color:mistyrose"
| colspan=2 style="border:none; background-color:white"|
| style="background:#98FF98"|Ac
| style="background:#98FF98"|Th
| style="background:#98FF98"|Pa
| style="background:#98FF98"|U
| style="background:#98FF98"|Np
| style="background:#98FF98"|Pu
| style="background:#98FF98"|Am
| style="background:#98FF98"|Cm
| style="background:#98FF98"|Bk
| style="background:#98FF98"|Cf
| style="background:#98FF98"|Es
| style="background:#98FF98"|Fm
| style="background:#98FF98"|Md
| style="background:#98FF98"|No
| style="background:#98FF98"|Lr
| style="border:none; background-color:white"|
|}
{| border=2 cellpadding=4 style="margin-left:auto; margin-right:auto; text-align:center; background:silver; border:1px solid gray; border-collapse:collapse; width:50%; font-size:100%; "
|-
|+ ''Легенда''
|-
| style="background:#99bbff" | Ковалентен хидрид
| style="background:#98FF98" | Метален хидрид

|-
| style="background:#F0DC82" | Йонен хидрид
| style="background:pink" | Преходен хидрид
|-
| style="background:#ddd" | Не съществува
| style="background:mistyrose" | Непотвърдено
|}

=== Йонни хидриди ===
Алкалните, алкалоземните метали и Mg реагират директно с водорода до хидриди със състав MH и MH<sub>2</sub>, където водородът е в (-1) степен на окисление, доказано с отделянето му от анода при електролиза на LiH.<ref name="Киркова">{{Cite book |last=Киркова |first=Елена |title=Химия на елементите и техните съедиденения |year=2013 |publisher=Университетско издетелство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn=978-954-07-3504-7 |pages=44 – 47}}</ref> Синтезират се при 300 – 700 °C и получените хидриди имат в голяма степен йонна кристална решетка. Степента на йонност нараства към Cs и Ba. Всички те са бели кристални вещества с различна кристалографска структура. Алкалните хидриди имат кубична структура тип NaCl; MgH<sub>2</sub> е с тетрагонална рутилова (TiO<sub>2</sub>) структура, а с тип PbCl<sub>2</sub> са Cs, Sr, Ba.<ref name=Киркова /> Те са силни редуктори, а активността им се увеличава от Li към Cs и от Ca към Ba.
{| class="wikitable"
|+ Ефективен йонен радиус на H<sup>-</sup> в солеобразния хидрид
|-
|Съединение|| MgH<sub>2</sub> || LiH || NaH || KH || RbH || CsH
|-
|''r''(H<sup>-</sup>), pm || 130 || 126 || 146 || 152 || 152 || 157
|}

=== Ковалентни хидриди ===
Хидридите от 13-а група и BeH<sub>2</sub> образуват асоциати – полимерни молекули на основата на мостови връзки. С изключение на [[борани]]те, те не са добре изучени поради сложната си структура.

Бораните са открити през 1912 г. от Алфред Сток. Те са термодинамично нестабилни съединения, които не могат да се получат пряко. Известни са ''клозо''-, ''арахно''-, ''нидо''- и други видове, както и многобройни хетероборани.

BeH<sub>2</sub> е бяло аморфно вещество и се получава от BeCl<sub>2</sub> и LiH в етер. Полимеринят (BeH<sub>2</sub>)<sub>n</sub> се получава при нагряване на берилиевоорганични съединения и има сходни свойства с (AlH<sub>3</sub>)<sub>n</sub>. Известни са и комплексни хидриди – LiBH<sub>4</sub>, NaBH<sub>4</sub>, Al(BH<sub>4</sub>)<sub>3</sub>, които са силни редуктори.<ref name=Киркова /> (MgH<sub>2</sub>)<sub>n</sub> прилича повече на BeH<sub>2</sub>, отколкото хидридите на алакалоземните метали.

(AlH<sub>3</sub>)<sub>n</sub> е известен в аморфно състояние и в твърда кристална форма.<ref name=Киркова /> Той е безцветно, твърдо, солеобразно вещество. GaH<sub>3</sub> е вискозна течност, разлагаща се при 20 °C, а InH<sub>3</sub> и TlH<sub>3</sub> съществуват само в етерен разтвор.<ref name=Киркова />

От 14та група представляват интерес [[въглеводород]]ите, при които връзката C–H е много слабо полярна, позволяващо разнообразието на тези съединения. Те са най-многобройният клас хидриди. Известни са въглеводороди с права, разклонена, циклична и смесена верига, ароматни въглеводороди, алкани, алкени, алкини и много други.

Интерес представляват и силаните, образуващи също многобройни производни, но с по-къса верига.

Елементите от 15-а, 16-а и 17-а група образуват газообразни ковалентни хидриди с електронна плътност, изтеглена към елемента-партньор. Синтезират се при повишена температура. При хидридите на O<sub>2</sub>, N<sub>2</sub> и F<sub>2</sub>, връзката е ковалентна силно полярна и се образуват водородни връзки.

=== Хидриди с метална връзка ===
Хидридите на ''d''-елементите от 3-та до 5-а група, на Cr и на някои ''f''-елементи имат разнообразен, а понякога и нестехиометричен състав – MH, MH<sub>2</sub>, MH<sub>3</sub>. Европиевият и итербиевият дихидрид (Eu<sup>II</sup>H<sub>2</sub> и Yb<sup>II</sup>H<sub>2</sub>) са аналогични на CaH<sub>2</sub>.<ref name=Киркова /> Хидридите на Y, Ti, Zr, Hf, Nb, Ce наподобяват по структура и свойства съответния метал. Поради пластичните свойства на много от тези метали, те могат да бъдат използвани за складиране на водород. Например LaNi<sub>5</sub> образува хидрида LaNi<sub>5</sub>H<sub>6</sub>, съдържащ в единица обем повече водород от течен H<sub>2</sub>.<ref name=Киркова />

Преходните метали от 6-а, 7-а, 8-а, 9-а и 10-а група, с изключение на хрома, не реагират с водорода, но някои от тях ги разтварят в големи количества.<ref name=Киркова /> В системата се образува високо налягане, поради което електроните на водородните атоми се делокализират, което е причината за каталитичните свойства на тези метали.

=== Координационни хидриди ===
Вмъкнат водороден атом е изолиран в периода 1976 – 1979 г. в октаедрични полиядрени карбонили на преходните метали, например [HRu<sub>6</sub>(CO)<sub>18</sub>]<sup>-</sup> и [HCo<sub>5</sub>(CO)<sub>15</sub>]<sup>-</sup>, последвани от характеризирането на HNb<sub>6</sub>I<sub>11</sub> от A. SImon.<ref name="Greenwood" />

През 1984 г. са изолирани дихапто (η<sup>2</sup>-H<sub>2</sub>) комплекси от G. Kubas, които са известни са само при ниска температура.<ref name="Greenwood" /> Стабилността им зависи от електронната конфигурация на металния атом, електронната и стеричната структура на колигандите, зарядът на комплекса, агрегатното състояние и температурата.

== Химични свойства ==
Взаимодействие на йонни хидриди с вода:

:<chem>NaH + H2O -> NaOH + H2 ^</chem>
:<chem>CaH2 + 2H2O -> Ca(OH)2 + 2H2 ^</chem>

Взаимодействие с метални оксиди:

:<chem>2CaO + CaH2 -> 2Ca + Ca(OH)2</chem>
:<chem>3ZnO + 2AlH3 -> 3Zn + 2Al + 3H2O</chem>

Термично разлагане:

:<chem>2LiH -> 2Li + H2 ^</chem>
:<chem>2NaH -> 2Na + H2 ^</chem>

Взаимодействие с азот:

:<chem>3CaH2 + N2 -> Ca3N2 + 3H2</chem>

== Източници ==
<references/>

{{мъниче|неорганична химия}}

[[Категория:Хидриди]]