Преглед на кода на Традиционен начин на измерване

[[Файл:HMS Isis (1774).jpg|мини|400px|Чертежи на кораб от [[XVIII век]], с указани най-горе размери и [[Тонаж (морски термин)|тонаж]].]]
'''Традиционен начин на измерване''' (по-рядко и ''Стар метод на строителя'', {{lang|en|Builder's Old Measurement, BOM}}) е метод на приблизително изчисление (оценка, разчет) на [[Тонаж (морски термин)|тонажа]] или [[товароподемност]]та на [[плавателен съд]] според основните му измерения, използван в [[Англия]] примерно от [[1720]] г. до [[1849]] г. Първоначално се въвежда за [[Данък|данъчното облагане]] на [[Търговски кораб|търговските съдове]], а по-късно става задължителен за целия британски тонаж, частен и държавен.

== Произход ==
Тъй като няма методи за точно изчисляване на тонажа, особено преди началото на строежа, а има нужда от такава оценка, строителите използват приблизителни методи, в няколко различни варианти. Например, платецът иска да знае, още преди да заплати поръчката, какви разходи да очаква, след като построи съда. От това може да зависи, какъв съд ще си поръча.

Всички методи неизбежно страдали от неточност, но все пак дават някаква обща база за сравнение на съдовете с различни размери и от различни типове – по-добре от нищо. Описаният метод се състои в оценката на тонажа според [[главни размери на плавателен съд#дължина|дължината]] респ. максималната [[главни размери на плавателен съд#ширина|ширина]].

Формулата е:<math display="block">{{T}} = \frac {({L}- {{B}\times\frac{3} {5}}) \times {B} \times \frac {B}{2}} {94}</math>В нея важи:

* T – тонаж,
* L – дължина във [[фут]]ове, от [[нос (корабоплаване)|форщевена]] до [[ахтерхщевен]]а,
* B – максимална ширина, във футове.<ref name="Ton"/>

Така се оценява товароподемността на съда в [[тон|английски тона]] (дълги тонове), т. е. [[тегло]]то, т. нар. [[дедуейт]]. Полученият тонаж се обозначава в писмен вид със [[суфикс]] {{lang|en|bm}} или {{lang|en|tons burthen}}, указващ метода за изчисление.

== История и развитие ==
Първият [[данък]] за [[фрахт]]оване на съдове в Англия е въведен от крал [[Едуард I]] през [[1303]] г. със ставка според [[Регистров тон|бруто-тона]] ({{lang|en|burthen}}, старинният термин за [[регистров тон|бруто]]). По-късно крал [[Едуард III]] взима данък от 3 [[британски шилинг|шилинга]] за всеки ''tun'' („тон“, [[бъчва]]) внасяно [[вино]], равен на съвременни £58,35 (използвайки последната година от управлението на Едуард III, 1377 като база). По това време ''tun'' е обем (вместимост) вино в размер на 252 [[галон]]а с тегло около 2240 [[фунт]]а (1020 [[килограм|kg]]). За да се оцени облагаемата вместимост на плавателния съд в „тунове“, в Англия е използвана ранната формула:

<math display="block">{{T}} = \frac {{L}\times\ {B} \times {D}} {100}</math>

В нея важи:
* L – дължина (не се уточнява каква), във футове,
* B – представлява ширина, във футове,
* D – дълбочина на [[трюм]]а, във футове от главната [[палуба]].

Числителят дава вътрешния [[обем]] съда и се изразява в кубични футове. Ако ''tun'' се приеме за еквивалент на 100 кубични фута, то тонажът се равнява на техния броя.

Делителя 100 е безразмерен, така че тонажът се изразява като фут³ / тун.<ref name="Ton"/>

През [[1678]] г. корабостроителите от [[Темза]] използват метода по дедуейт, приемайки, че натоварването на съда съставлява 3/5 от неговата [[водоизместимост]]. [[Водоизместимост]]та се изчислява чрез умножаване на дължина × ширина × [[газене]] × [[Коефициент на пълнота|коефициента на обща пълнота]] и делене на 35 фут³ на тон морска вода, а формулата за дедуейт е:

<math display="block">{{DW}} = \frac {{L}\times\ {B} \times \frac {B}{2} \times \frac {3}{5}\times {0.62}} {35}</math>

В нея важи:
* D – газене, приема се за ½ от ширината,
* DW – дедуейт, приема се в <sup>3</sup>/<sub>5</sub> от водоизместимостта.

Коефициентът на обща пълнота се приема за средно 0,6235 фут³ – обема на един тон морска вода.<ref name="Ton">{{cite web
 |last            = Pearn
 |first           = Rodney Stone
 |title           = Tonnage Measurement of Ships
 |work            = Articles
 |publisher       = Steamship Mutual
 |url             = http://www.simsl.com/Articles/Tonnage.asp
 |accessdate      = 2011-09-29
 |archiveurl      = http://www.webcitation.org/6AITixFCf
 |archivedate     = 30 август 2012
 |архив_дата      = 2012-08-28
 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120828131720/http://www.simsl.com/Publications/Articles/Articles/Tonnage.asp
}}</ref>

В разгърнат вид следователно важи:

<math display="block">{{DW}} = \frac {{L}\times\ {B} \times \frac {B}{2}} {94}</math>

През 1694 г. нов британски закон въвежда изчисляването на тонажа за целите на данъчното облагане по аналогична формула с дълбочина на трюма D:

<math display="block">{{T}} = \frac {{L}\times\ {B} \times {D}} {94}</math>

Тази формула остава в сила до 1720 г., когато е въведен Традиционният метод за измерване, узаконен от [[Парламент на Обединеното кралство|Парламента]] през 1773 г.

Формулите на Традиционния метод остават в сила до появата на [[парна машина|парната машина]]. [[Параход]]ите изискват друг метод за оценка на тонажа, защото отношението дължина – ширина е по-голямо и значителни обеми от вътрешността на [[Корпус на кораб|корпуса]] са заети от [[парен котел|котлите]] респ. машините. През 1849 г. във [[Великобритания]] с първия Акт за търговския флот е въведена Системата на Мурсом, носеща името на главния [[сървейър]] по тонажа, Джордж Мурсом ({{lang|en|George Moorsom}}).

Вместо изчисляване на дедуейта, по системата на Мурсом се изчислява [[товароподемност]]та в кубични футове, т.е. [[обем]]на мерка, а не теглова. Вместимостта в кубични футове се дели при 100 кубични фута вместимост на английски тон, като в резултат се получава вместимостта в тонове.

Към началото на [[XX век]] системата на Мурсом е приета за основа на болшинството национални регистрови системи, но поради различията в нейното използване в отделните страни още от 1925 г. се търсят алтернативни възможности за единна международна система. В резултат на тези усилия през 1969 г. е приета Международната конвенция [[Международна морска организация|IMO]] за измерване, чиято актуална версия е от [[18 юли]] [[1994]] г.<ref name="Ton"/>

== Определения за дълбочина ==
=== Дълбочина от палубата ===
Височина, измерена в [[мидъл]]а, от най-ниската точка на корпуса, с изключение на [[Кил (корабоплаване)|кила]], до най-горната непрекъсната по цялата дължина на кораба палуба.

=== Дълбочина на трюма ===
Вътрешно пространство; височина от най-ниската точка на корпуса вътре в кораба, в [[мидъл]]а, до [[подволок]]а (долната част на палубата, таван на помещението под нея), което се образува от горната непрекъсната по цялата дължина палуба. При старите военни кораби дълбочината се измерва до най-'''ниската''' непрекъсната палуба.

=== Главна палуба ===
Главната палуба, която се използва при измерването на дълбочината, обикновено се определя като най-горната непрекъсната по цялата дължина палуба. При кораба от [[XVI век]] [[Мери Роуз (карака, 1511)|''Mary Rose'']], главната палуба е '''втората''' от горе надолу непрекъсната палуба.<ref>{{Citation |title=''The Mary Rose Trust'' |url=http://www.maryrose.org/ship/ship2.htm |accessdate=2017-03-06 |archivedate=2009-04-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090416181350/http://www.maryrose.org/ship/ship2.htm }}</ref> В разчета за тонажа на ''Mary Rose'' вместо дълбочина се използва газенето.<ref>{{Citation |title=''The Mary Rose – a Model'' |url=http://www.maryrose.org/ship/dimensions.htm |accessdate=2017-03-06 |archivedate=2009-04-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090416061826/http://www.maryrose.org/ship/dimensions.htm }}</ref>

== Източници ==
<references />

{{Превод от|ru|Традиционный способ обмера|80872533}}

[[Категория:Корабостроене|Т]]
[[Категория:Морски термини|Т]]