Преглед на кода на Телур

{{Химичен елемент
	
| вид				=сребристо-бял металоид – кристален телур;<br>черно-кафяв, прахообразен – аморфен телур
| картинка			=Tellurium crystal.jpg
	
| име				=Телур
| вляво				=[[Антимон]]
| вдясно			=[[Йод]]
| отгоре			=[[Селен|Se]]
| отдолу			=[[Полоний|Po]]
| група				=16
| период			=5
| блок				=p
| серия				=металоид
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Криптон|Kr]]&#93; 4d<sup>10</sup> 5s<sup>2</sup> 5p<sup>4</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 18, 18, 6
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=
| CAS_номер_коментар		=
	
| атомна_маса			=127,60
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=140
| атомен_радиус2		=123
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=138±4
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=206
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			='''6''', 5, '''4''', 3, '''2''', 1, −1, '''−2'''
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=TeO<sub>3</sub>, TeO<sub>2</sub> и TeO (умерено киселинни)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=2,1
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=869,3
| йон_потенциал2		=1790
| йон_потенциал3		=2698
| йон_потенциал4		=3610
| йон_потенциал_коментар	=([[моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])
	
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=кристален телур;<br>аморфен телур
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=шестоъгълна
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=6240
| плътност_коментар		=
| топене_K			=722,66
| топене_коментар		=
| кипене_K			=1261
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=20,449×10<sup>-6</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_топене			=17,49
| топл_топене_коментар		=
| топл_изпарение		=114,1
| топл_изпарение_коментар	=
| налягане_пара_T1		=–
| налягане_пара_T10		=–
| налягане_пара_T100		=775
| налягане_пара_T1k		=888
| налягане_пара_T10k		=1042
| налягане_пара_T100k		=1266
| скорост_звук			=2610
| скорост_звук_коментар		=при 20 [[целзий|°C]]
| топл_капацитет		=201
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=≈1×10<sup>4</sup>
| електропроводимост_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| елсъпротивление		=≈100
| елсъпротивление_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| топлопроводимост		=2,67±0,7
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[диамагнетизъм|диамагнитен]]{{hrf|Lide|2005}}
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=43
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=16
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=65
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=2,25
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=180 – 270
| твърдост_Бринел_коментар 	=
	
| наименование			=на [[Тера]], [[римска митология|римска богиня]] на [[Земя]]та
| открит_от			=[[Франц-Йозеф Мюлер]]
| открит_през			=1782 г.
| изолиран_от			=[[Мартин Клапрот]]
| изолиран_през			=1798 г.
	
| изотопи			=
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Te|масово_число=120|честота=0,09 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Te|масово_число=121|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=16,78 дни|тип_разпад=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ=Sb|продукт_масово_число=121}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Te|масово_число=122|честота=2,55 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Te|масово_число=123|честота=0,89 %|firstlinks=no}}{{hrf|Alessandrello|2003}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Te|масово_число=124|честота=4,74 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Te|масово_число=125|честота=7,07 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Te|масово_число=126|честота=18,84 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Te|масово_число=127|честота=синт.|период_полуразпад=9,35 часа|тип_разпад=[[бета-разпад|β<sup>-</sup>]]|продукт_символ=I|продукт_масово_число=127}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Te|масово_число=128|честота=31,74 %|период_полуразпад=2,2×10<sup>24</sup> г.|тип_разпад=[[двоен бета-разпад|β<sup>-</sup>β<sup>-</sup>]]|продукт_символ=Xe|продукт_масово_число=128}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Te|масово_число=129|честота=синт.|период_полуразпад=1,16 часа|тип_разпад=β<sup>-</sup>|продукт_символ=I|продукт_масово_число=129}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Te|масово_число=130|честота=34,08 %|период_полуразпад=7,9×10<sup>20</sup> г.|тип_разпад=β<sup>-</sup>β<sup>-</sup>|продукт_символ=Xe|продукт_масово_число=130}}
}}

'''Телур''' е [[химичен елемент]] с [[атомно число]] 52 и символ '''Te''', който се причислява към [[металоид]]ите.

== Характеристики ==
=== Физични свойства ===
{{раздел-мъниче}}
Както другите елементи от [[халкоген|шестнадесета група]], и телурът има алотропни форми. Има т.т. 450&nbsp;°C и т.к. 990&nbsp;°C. Плътността му е ρ=6,24 g/mol. Получен от [[телуриста киселина]] (H<sub>2</sub>TeO<sub>3</sub>) с редуктор [[серен диоксид]] (SO<sub>2</sub>), телурът е амфотерен кафяв прах, а кристализиран бавно от стопилка – сребърнобяло вещество с метален блясък. Има метални отнасяния. Парите му са жълти, като в тях молекулата му е Te<sub>2</sub>.

=== Химични свойства ===
{{раздел-мъниче}}

=== Изотопи ===
{{раздел-мъниче}}

=== Наличие в природата ===
{{раздел-мъниче}}

== История ==
{{раздел-мъниче}}
Телурът ({{lang|la|tellus}} – [[Земя]]) е открит през 18 век в златна руда от мините в Златна, близко до днешния град [[Алба Юлия]], [[Румъния]]. Познат е като „Faczebajer weißes blättriges Golderz“ (бяла, листно-златна руда от Фадзебая, немското име на Facebánya, познато днес като Fața Băii в Алба (окръг)).

За първи път е получен от [[Мюлер фон Райхенщайн]] през [[1782]] г., но е изучен и описан от [[Мартин Клапрот]] през [[1798]] г.

== Производство ==
{{раздел-мъниче}}
Среща се, както в свободно, така и в свързано състояние. Съдържа се в тинята, но се добива главно от минерали – Ag<sub>2</sub>Te (хесит), AuTe<sub>2</sub> (калаверит), PbTe (алтаит).

== Съединения ==
{{раздел-мъниче}}
Телурът изгаря със синьозелен пламък на кислород, при който се получава телурен диоксид:

: <chem>Te + O2 -> TeO2</chem>

Телуреният диоксид има амфотерен характер:

: <chem>TeO2 + 2KOH -> K2TeO3 + H2O</chem>
: <chem>TeO2 + 2H2SO4 -> TeSO4 + 2H2O + SO2 + O2</chem>

При взаимодействие с водород се получава телуроводород, който, подобно на сероводорода, е с миризма на развалени яйца и е силно отровен. Неговият воден разтвор е слаба киселина:

: <chem>Te + H2 -> H2Te</chem>

Телуреният диоксид взаимодейства с O<sub>2</sub>, при което се получава телурен триоксид. При нагряване той лесно се разпада:

: <chem>2TeO2 + O2 -> 2TeO3 ->[{T}] 2TeO2 + O2</chem>

На двата оксида съответстват телуриста и телурена киселина, съответно телуритни и телуратни соли:

: <chem>TeO2 + H2O -> H2TeO3</chem>
: <chem>TeO3 + H2O -> H2TeO4</chem>

Освен тях са известни и шестосновната, бяла, кристална ортотелуриста киселина (H<sub>6</sub>TeO<sub>6</sub>) и седемосновната пероксителуриста (H<sub>7</sub>TeO<sub>7</sub>).

Известни са и техни соли, като хексасребърен ортотелурит (Ag<sub>6</sub>TeO<sub>6</sub>), динатриев хидрогенортотелурит (Na<sub>2</sub>H<sub>4</sub>TeO<sub>6</sub>) и дикалиев хидрогенпероксителурит (K<sub>2</sub>H<sub>4</sub>TeO<sub>7</sub>).

== Приложение ==
{{раздел-мъниче}}

== Биологични ефекти ==
{{раздел-мъниче}}
При вътрешно поглъщане на телурени съединения те се редуцират до елементарен телур, който изгражда някои от сложните органични вещества на кожата, откъдето хора, погълнали телур, замирисват на чесън.

== Техника на безопасност ==
{{раздел-мъниче}}

== Източници ==
<references />

; Използвана литература
{{дребно|
* {{cite book | url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds | last=Lide | first=D. R. | title=CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition=86th | location=Boca Raton (FL) | publisher=CRC Press | year=2005 | isbn=0-8493-0486-5 | lang=en }}
* {{cite journal|doi=10.1103/PhysRevC.67.014323|title=New limits on naturally occurring electron capture of 123Te|journal=Physical Review C|volume=67|pages=014323|year=2003|last1=Alessandrello|first1=A.|last2=Arnaboldi|first2=C.|last3=Brofferio|first3=C.|last4=Capelli|first4=S.|last5=Cremonesi|first5=O.|last6=Fiorini|first6=E.|last7=Nucciotti|first7=A.|last8=Pavan|first8=M.|last9=Pessina|first9=G.|last10=Pirro|first10=S.|last11=Previtali|first11=E.|last12=Sisti|first12=M.|last13=Vanzini|first13=M.|last14=Zanotti|first14=L.|last15=Giuliani|first15=A.|last16=Pedretti|first16=M.|last17=Bucci|first17=C.|last18=Pobes|first18=C.|bibcode=2003PhRvC..67a4323A|arxiv=hep-ex/0211015|lang=en}}
* Николай Коларов, Неорганична химия, Издателство Техника, София, 1975 г.
}}

{{Периодична система}}

[[Категория:Телур| ]]
[[Категория:Металоиди]]