Преглед на кода на Сребро

{{Химичен елемент
	
| вид				=бял, със силен метален блясък
| картинка			=Silver crystal.jpg
	
| име				=Сребро
| вляво				=[[Паладий]]
| вдясно			=[[Кадмий]]
| отгоре			=[[Мед|Cu]]
| отдолу			=[[Злато|Au]]
| група				=11
| период			=5
| блок				=d
| серия				=преходен метал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Криптон|Kr]]&#93; 4d<sup>10</sup> 5s<sup>1</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 18, 18, 1
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=
| CAS_номер_коментар		=
	
| атомна_маса			=107,8682
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=160
| атомен_радиус2		=165
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=145±5
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=172
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			= +4, +3, +2, '''+1''', −1, −2
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=Ag<sub>2</sub>O (амфотерен)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=1,93
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=731
| йон_потенциал2		=2070
| йон_потенциал3		=3361
| йон_потенциал4		=
| йон_потенциал_коментар	=
	
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=кубична стенноцентрирана
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=10490
| плътност_коментар		=
| топене_K			=1234,93
| топене_коментар		=
| кипене_K			=2435
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=10,283×10<sup>-6</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_топене			=11,28
| топл_топене_коментар		=
| топл_изпарение		=254
| топл_изпарение_коментар	=
| налягане_пара_T1		=1283
| налягане_пара_T10		=1413
| налягане_пара_T100		=1575
| налягане_пара_T1k		=1782
| налягане_пара_T10k		=2055
| налягане_пара_T100k		=2433
| скорост_звук			=2680
| скорост_звук_коментар		=при 25 [[целзий|°C]]
| топл_капацитет		=235
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=6,2×10<sup>7</sup>
| електропроводимост_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| елсъпротивление		=0,01587
| елсъпротивление_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| топлопроводимост		=429
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[диамагнетизъм|диамагнитен]]<ref>{{cite book | url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds | last=Lide | first=D. R. | title=CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition=86th | location=Boca Raton (FL) | publisher=CRC Press | year=2005 | isbn=0-8493-0486-5 | lang=en }}</ref>
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=83
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=30
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=100
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=0,37
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=2,5
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=251
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=206 – 250
| твърдост_Бринел_коментар 	=
	
| наименование			=
| открит_от			=
| открит_през			=≈5000 г. пр.н.е.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
	
| изотопи			=
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Ag|масово_число=105|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=41,2 дни|тип_разпад1=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ1=Pd|продукт_масово_число1=105|тип_разпад2=[[гама-лъчение|γ]]|продукт_символ2=–}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Ag|масово_число=106''m''|честота=синт.|период_полуразпад=8,28 дни|тип_разпад1=ε|продукт_символ1=Pd|продукт_масово_число1=106|тип_разпад2=γ|продукт_символ2=–}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ag|масово_число=107|честота=51,839 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад3|символ=Ag|масово_число=108''m''|честота=синт.|период_полуразпад=418 г.|тип_разпад1=[[изомерен преход|ИП]]|продукт_символ1=Ag|продукт_масово_число1=108|тип_разпад2=ε|продукт_символ2=Pd|продукт_масово_число2=108|тип_разпад3=γ|продукт_символ3=–}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ag|масово_число=109|честота=49,161 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Ag|масово_число=111|честота=синт.|период_полуразпад=8,28 дни|тип_разпад1=[[бета-разпад|β<sup>-</sup>]]|продукт_символ1=Cd|продукт_масово_число1=111|тип_разпад2=γ|продукт_символ2=–}}
}}

'''Среброто''' ({{lang|la|argentum}}, химичен знак '''Ag''') е [[химичен елемент]], преходен [[метал]], с пореден номер 47 в [[периодична система|периодичната система на елементите]]. То е с бял цвят и красив метален блясък. Спада към групата на [[благороден метал|благородните метали]]. Среброто има най-високата [[Специфична електропроводимост|електропроводимост]] сред металите. Лесно се поддава на обработка и се използва в електронните продукти, както и в [[бижутерия]]та.

== Откриване ==
Самородно сребро се среща в природата, което е дало възможност на човечеството да познава метала от доисторически времена. Намерени са сребърни украшения от Египет, датирани от 4 хил. пр.н.е. През 2 хилядолетие пр.н.е. среброто се е наричало „бяло злато“ и се е ценяло по-високо заради своята рядкост в сравнение със златото, което е било открито преди среброто и е било по-достъпно.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елементи и техните изотопи|year=2015|publisher=Издателство „Проф.Марин Дринов“|isbn=978-954-322-831-7|pages=83 – 87}}</ref> В Европа среброто е било познато около 1000 г. пр.н.е.

== Произход на наименованието ==
Названието на среброто в различните езици се свързва с неговата белота. Алхимиците през средновековието го наричали „луна“ и го отбелязвали с образа на луната след новолуние.<ref name=":0" /> Смята се, че коренът на латинското наименование „аргентум“ произлиза от гръцкото „арг“ – „пламтя“, „блестя“. Българското название на среброто има старославянски произход.<ref name=":0" />

== Разпространение ==
[[Файл:03414 silver Cobalt-Ontario.jpg|мини|ляво|200п|Сребърен варак върху [[андезит]]на скала]]

Разпространението на среброто в земната кора е 7×10<sup>-6</sup>% по маса, което му отрежда 66-о място сред всички елементи и първо място сред благородните метали.<ref name=":0" />

Среброто понякога се среща в самородно състояние или в спалви със среброто и златото, но най-често е свързано. Известни са около 200<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=rruff.info/ima/|заглавие=IMA Database of Mineral Properties|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=2 февруари 2021 г.}}</ref> минерала съдържащи сребро. Има минерали, в които съдържанието на сребро надвишава 50%, като например Ag<sub>2</sub>S, аргентит; AgCl, рогово сребро или кераргирит; Ag<sub>3</sub>[SbS<sub>3</sub>], прираргирит; Ag<sub>3</sub>[AsS<sub>3</sub>], прустит и др. В рудите си среброто се свъзва със сяра, селен, телур или халогени. Много често е като примес към някои сулфидни руди (до 15%)<ref name=":0" />, но най-вече на [[галенит]]а – PbS под формата на Ag<sub>2</sub>S. В този случай се говори за среброносен галенит. Съдържанието му в морската вода възлиза на около 0,001 g/m<sup>3</sup>.

Среброто е един от металите, които са били известни на човечеството от най-дълбока древност. Египетският фараон [[Менес]] с указ е определил отношението между цената на златото и среброто. [[Архимед]] определя наличието на сребро в короната на сиракузкия цар [[Хиреон]] посредством относителната [[плътност]]. През Средновековието алхимиците са го олицетворявали с Луната, като са му давали и съответния знак. Името на държавата [[Аржентина]] идва от латинското име на този метал – ''argentum'' (испанските завоеватели смятали, че там има големи залежи от сребро).

== Получаване ==
[[Файл:SilverOreUSGOV.jpg|мини|ляво|200п|Сребърна руда]]
[[Файл:Silver - world production trend.svg|мини|ляво|200п|Исторически тенденции в световния добив на сребро]]

Среброто се среща в природата като сплав със златото или в руди, съдържащи [[сяра]], [[арсен]], [[антимон]] или [[хлор]]. Основна суровина за добиването на сребро са медни, медно-никелови, оловни и оловно-цинкови руди, добивани в [[Перу]], [[Мексико]], [[Китай]], [[Австралия]], [[Чили]], [[Полша]] и [[Сърбия]].<ref name=CRC>{{cite book| author = Hammond, C. R.|title = The Elements, in Handbook of Chemistry and Physics 81st edition| url = https://archive.org/details/crchandbookofche0000unse_u9i8| publisher =CRC press| year = 2000| isbn = 0849304814}}</ref><ref name=":0" /> В Перу и Мексико среброто се добива от 1546 г. насам и те си остават най-големите производители в света. Мините с най-голям добив се намират във Фреснильо (Мексико), Канингтън (Австралия), Дукат (Магаданска област, Русия), Учукчакуа (Перу) и Грийн Крийкс (Аляска).<ref>{{cite web|url=http://www.infomine.com/commodities/silver.asp |title=Top silver producers |publisher=Infomine.com|accessdate=5 април 2009}}</ref>

В България се получава среброто се получава като страничен продукт от оловни и калаени руди, добити в Родопите.<ref name=":0" />

Металът се получава с висока чистота (до 99,999%)<ref name=":0" /> чрез електролизно рафиниране. В зависимост от съдържанието на другите елемнти в рудата, са разработени подходящи методи за извличане на среброто.<ref name=":0" /> Когато рудата е Ag<sub>2</sub>S или AgCl, тя се обработва по подходящ начин с NaCN, при което се получава Na[Ag(CN)<sub>2</sub>]. Тази комплексна сол се подлага на [[електролиза]], при което среброто се отлага на [[катод]]а. Но най-често то се получава от среброносния галенит, като на обработка се подлага руда, в която неговото количество е не по-малко от 0,02%. При съдържащите олово руди се прави обогатяване на Ag на сплавта олово-сребро, като се използва евтектикумът на системата, който лежи при 304&nbsp;°C и 2,5%. Това обогатяване е предположено от Патисон и често се нарича „патисонизация“.

Полученото сребро се рафинира по електрохимичен път.

== Физични свойства ==
Чистото сребро е блестящ [[метал]] с относителна плътност 10,5 g/cm<sup>3</sup> и кубична стеноцентрична кристална решетка. Топи се при 961,78&nbsp;°C, а кипи при 2162&nbsp;°C, като парите са му едноатомни и синьо оцветени. Температурата му на топене е приета за фиксирана точка по ITS-90.<ref name=":0" /> То е меко, ковко и пластично и може да се обработва механически, но все пак е по-твърдо от [[злато]]то и по-меко от [[мед (елемент)|медта]]. Може да се изкове на лист с дебелина около 2 [[μm]], който пропуска светлина със синьозелен цвят. Леенето на среброто е невъзможно, тъй като подобно на медта в стопено състояние то разтваря значителни количества въздух, като при застиването [[кислород]]ът се отделя и разкъсва втвърдената повърхност (при центробежното леене няма такива дефекти). Неговите сплави обаче могат да се леят. Среброто е най-добрият [[проводник]] на [[електричество]] и [[топлина]]. Металът има диамагнитни свойства и неговата магнитна възприемчивост не зависи от температурата.<ref name=":0" /> Отразява 95% от видимата и до 98% от инфрачервената светлина.<ref name=":0" /> Атомното тегло на среброто е 107,8682(2) g/mol.<ref>{{cite web|url=http://www.chem.qmul.ac.uk/iupac/AtWt/index.html|title=Atomic Weights of the Elements 2007 (IUPAC)|accessdate=11 ноември 2009}}</ref><ref>{{cite web|url=http://physics.nist.gov/cgi-bin/Compositions/stand_alone.pl?ele=&ascii=html&isotype=some|title=Atomic Weights and Isotopic Compositions for All Elements (NIST)|accessdate=11 ноември 2009}}</ref>

=== Изотопи ===
Природното сребро е смес от два стабилни изотопа със следните съотношения (за Земята) и процес на синтезиране в звездите: <sup>107</sup>Ag – 51,839%, s- и r-процес и <sup>109</sup>Ag – 48,161%, също s- и r-процес, респективно.

Такова равновесие в наличието на два изотопа на един елемент е сравнително рядко, като се среща при елементи с нечетен брой на протоните в ядрото.<ref name=":0" />

Освен естествените, съществуват и 38<ref name=":0" /> изкуствено синтезирани [[радиоактивност|радиоактивни]] изотопа, като най-стабилният е <sup>105</sup>Ag с време на полуразпад 41,29 дни, <sup>111</sup>Ag има време на полуразпад 7,45 дни и <sup>112</sup>Ag е с време на полуразпад 3,13 часа. Останалите радиоактивни изотопи се разпадат бързо, като повечето имат време на полуразпад по-малко от 3 минути.

== Химични свойства ==
[[Файл:Silver element.jpg|мини|ляво|200п|Сребро с 99,95 % чистота]]

Среброто се намира в [[група 11 на периодичната система|11]] [[група на периодичната система|група]], [[период 5 на периодичната система|5]] [[период на периодичната система|период]]. В електронната си обвивка има 47 електрона, разположени в пет електронни слоя. Във външния си слой има 1 електрон. На електронния слой, разположен под външния, има 18 електрона и той е незавършен. Среброто има следната електронна структура:

K-, L- и M-слоевете са запълнени и следват 4s<sup>2</sup>4p<sup>6</sup>4d<sup>10</sup>'''5s<sup>1</sup>'''. Наново се добавя електрон в 5s<sup>1</sup>-подслой на [[Родий|родия]] и 5s<sup>0</sup>-подслой на [[Паладий|паладия]].

Атомният радиус на среброто е сравнително малък и затова то здраво задържа валентните си електрони. Ето защо елементът има слаба редукционна способност. При химичните взаимодействия участва с единия си електрон от външния електронен слой и проявява първа валентност. В химичните съединения е от +1 (най-устойчива), +2, +3 и +4<ref name=":2">{{Цитат книга|last=King|first=R.|title=Encyclopedia of Inorganic Chemistry [10 Volumes]|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=4482-4491}}</ref> степен на окисление.

То не се окислява, затова се причислява към „благородните метали“, заедно със златото и металите от платиновата група. Среброто е най-реактивоспособното от благородните метали.<ref name=":0" /> Въпреки това е слабо активно в сравнение с другите матали.

При нагряване от 170°С, се покрива с тънък оксиден слой съгласно уравнението:

<chem> 4Ag + O2 ->[t] 2Ag2O </chem>.

Под действието на озона, образува оксидите Ag<sub>2</sub>O<sub>2</sub> и Ag<sub>2</sub>O<sub>3</sub>.<ref name=":0" /> При 450°С среброто разтваря до 5 обема кислород, а в течно състяние – до 22 обема. Това довежда до разпръсване на среброто, което може да бъде опасно. За да бъде избегнато, се добавя химичен редуктор, например въглища, към разтопеното сребро.

Със сероводорода реагира винаги, при което повърхността почернява вследствие образуването на Ag<sub>2</sub>S. На това се дължи потъмняването на сребърни предмети, когато са стояли на въздуха дълго време или са били внесени в минерални бани, миришещи на сяра. При сплав от 80% Ag и 20% Pd почерняване не се наблюдава.

То се разтваря в HNO<sub>3</sub>, както и в гореща концентрирана H<sub>2</sub>SO<sub>4</sub>, които действат окислително:

<chem> 3Ag + 4 HNO3 -> 3AgNO3 + NO + H2O </chem> и

<chem> Ag + 2 H2SO4 ->[t] AgSO4 + SO2 + 2H2O </chem>.

С хлороводородната, бромоводородната и йодоводородната киселина образува комплекси:<ref name=":0" />

<chem> 2Ag + 4HI -> 2H[AgI2] + H2 </chem>.

Основите не му действат дори и когато са в стопилка.

Алкалните цианиди в присъствие на кислорода го атакуват поради образуването на комплексното съединиение аргентоцианид – напр. натриев аргентоцианид (Na[Ag(CN)<sub>2</sub>]). Почти всички метали го изместват в елементарно състояние от водните разтвори на неговите соли, например:

: <chem>2Ag^+ + Cu -> Cu^2+ + 2Ag</chem>

Свободните халогени го атакуват бавно при нормална температура.

С металите среброто образува множество интерматални съединения и сплави. С паладия и златото образува образува непрекъснат процентен ред на твърди разтвори, а с медта, никела и оловото – евкетични сплави. С останалите метали образува интерметални съединения с различен състав.<ref name=":0" />

Тъй като среброто е меко, най-често се среща [[сплав]]ено с други метали и обикновено с мед. Сребърните сплави се употребяват за приготвяне на бижута, сребърни монети и др. Съдържанието на среброто в сплавта се изразява в проба или титър. Тя показва колко части Ag се съдържат в 1000 части сплав. Среброто се сплавя с много метали, включително и с [[живак]]а.

=== Съединения на сребро +1 ===
Среброто се проявява най-вече от първа [[валентност]] и много рядко от втора или трета валентност. В голямата си част едновалентните му съединения са малко разтворими във [[вода]]. Много разтворими са флуоридът и нитратът. Хидратираният сребърен йон е безцветен, но с редица безцветни аниони образува цветни съединения, като например AgBr, Ag<sub>2</sub>CO<sub>3</sub>, AgI и други, които са обикновено жълто обагрени. Някои соли на среброто, например сулфатът и нитратът, са изоморфони със съответните, но безводни соли на натрия. Малко разтворимите във вода съединения се разтварят в някои реактиви като например Na<sub>2</sub>S<sub>2</sub>O<sub>3</sub>, амоняка, NaCN и други, като се формират комплексни съединения.

==== Дисребърен оксид – Ag<sub>2</sub>O ====
{{Основна|Дисребърен оксид}}
Получава се като черна утайка при реакцията между сребърна сол и алкален хидроксид. Всъщност би трябвало да се получи AgOH, обаче хидроксидът бързо се обезводнява при условията на утаителния процес:

:<chem>2Ag^+ + 2OH^- -></chem><chem> 2AgOH v <-> Ag2O v + H2O </chem>

Малко се разтваря във вода, но тази част, която е разтворена, определя ясно алкалната реакция на разтвора. AgOH е силна основа, което се доказва от това, че сребърните соли, производни на силни киселини, не се хидролизират.

При нагряването на отворена система Ag<sub>2</sub>O се разлага равновесно:

:<chem> Ag2O <-> 2Ag + 1/2O2 </chem> – '''''6,95 kcal'''''

Налягането на газовата фаза при около 190&nbsp;°С е 1 at, а при 302&nbsp;°C – около 20,5 at. Като се има предвид, че [[парциално налягане|парциалното налягане]] на кислорода във въздуха съставлява 152 mm Hg, е очевидно, че среброто не може да се окисли на въздуха при нагряване. Ето защо Ag<sub>2</sub>O е ендотермично съединение при нормална температура, като при нагряване се разлага, обаче нагряването не предизвиква реакция, а само променя скоростта на разложителния процес. Водородът и въглеродът го редуцират до метал при 100&nbsp;°С. С него взаимодейства и H<sub>2</sub>O<sub>2</sub>. Разтваря се в киселини, амоняк, както и в разтвори на цианиди:

:<chem> Ag2O + 4NH3 + H2O <-> 2[Ag(NH3)2]OH </chem>

:<chem> Ag2O + 2HNO3 -> 2AgNO3 + H2O </chem>

Комплексният сребърно-амонячен хидроксид е силна основа. Ако към негов разтвор се добави подходящ редуктор (формалдехид и др.) и стъкленият съд е чист, среброто се отделя под формата на [[огледало|огледален]] слой и се образува т. нар. сребърно огледало. При престой от разтвора се отделя черна кристална маса от сребърен нитрид Ag<sub>3</sub>N, която има свойства на [[експлозив]]. Донякъде се разтваря в концентрирани алкални основи, при което се получават аргенити, в които участва йонът AgO<sup>-</sup>.

==== Сребърен хидроксид – AgOH ====
{{Основна|Сребърен хидроксид}}
Може да се получи в разредени разтвори на AgNO<sub>3</sub> и алкална основа. Бледа утайка, която се обезводнява до Ag<sub>2</sub>O. Данните в миналото за съществуването на по-нисши оксиди от Ag<sub>2</sub>O, като например Ag<sub>4</sub>O и други, понастоящем са отречени. Сребърният оксид намира приложение в медицината, в препаративната неорганична химия и др.

==== Сребърен флуорид – AgF ====
{{Основна|Сребърен флуорид}}
Той представлява бяла кристална маса, разтворима във вода. Познат е в няколко кристалхидрата. Безводен, поглъща до 850 обема NH<sub>3</sub>. С HF формира съединенията AgF.HF и AgF.3HF. Флуоридът е единстветият разтворим сребърен халогенид.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Проф. Иванов|first=Иван|last2=доц. Върбанова|first2=Санка|title=Неорганична химия|year=1974|publisher=Земиздат София|pages=196-197}}</ref> Както и останалите халогениди, се разтваря в Na<sub>2</sub>S<sub>2</sub>O<sub>3</sub> и KCN, поради образуваето на комплекси:<ref name=":1" />

<chem>AgF + 2KCN -> K[Ag(CN)2] + KF</chem>

<chem>AgF + 2Na2S2O3 -> Na3[Ag(S2O3)2] + NaF</chem>

==== Сребърен хлорид – AgCl ====
{{Основна|Сребърен хлорид}}
Получава се като бяла утайка при процеса:

:<chem> 2Ag + Cl2 -> 2AgCl v </chem>

Среща се и като минерал. Много малко разтворим във вода: 1 литър вода разтваря при 18&nbsp;°С около 1,2×10<sup>-5</sup> мола AgCl, но се разтваря в разтвори на [[цианид]]и, [[амоняк]], тиосулфати поради образуването на комплексни съединения, респ. йоните [Ag(NH3)<sub>2</sub>], [Ag(CN)<sub>2</sub>], [Ag(S<sub>2</sub>O<sub>3</sub>)<sub>2</sub>]. Не се разтваря в киселини, обаче концентрирана HCl го разтваря доста поради образуването на комплексните йони [AgCl<sub>2</sub>]<sup>-</sup>. Относителна плътност 5,5 – 5,6. Топи се при 450&nbsp;°С и образува оранжева течност, която затвърдява в рогоподобна маса. Тъй като AgCl има термично разширение почти като стъклото и добра [[адхезия]] към него, понякога се използва като спойка между стъклени плочи.

Над 1000 ˚С се изпарява. Кипи при 1554 ˚С. Сухият AgCl може да присъединява амонячни молекули, като се образува съединения от вида: AgCl.xNH3, където х = 1 – 3. Сребърният хлорид взет в суспензия се редуцира от цинков прах, като се получава т.нар. молекулно сребро:

:<chem> 2AgCl + Zn -> 2Ag + Zn^2+ + 2Cl^- </chem>

Редуцира се и от атомен водород.

==== Сребърен бромид – AgBr ====
{{Основна|Сребърен бромид}}
Сребърният бромид AgBr е бледожълта утайка; той е по-малко разтворим от AgCl. Използва се във фотографията.

==== Сребърен йодид – AgI ====
{{Основна|Сребърен йодид}}
Той представлява жълта утайка, която е най-малко разтворима от халогенидите: 1 литър вода при 18 ˚С съдържа около 1,2×10<sup>-8</sup> мола AgI. Известен е в три полиморфни форми: α-AgI, която е устойчива до 137 ˚С; β-AgI, устойчива до 146˚С, и γ-AgI (гама-AgI), устойчива до температурата на топене 552 ˚С. В отнасянията си към амоняка, цианидите, тиосулфатите и др. е близък до хлорида. С HI и алкалните йодиди образува доста стабилни и при това с голямо разнообразие комплексни съединения: K<sub>2</sub>[AgI<sub>3</sub>], K[AgI<sub>2</sub>] и др. Интересно е, че полиморфната форма γ-AgI е около 4000 пъти по-електропроводима, отколкото α-AgI. Изследванията са показали, че този факт се дължи на йонна проводимост. γ-AgI кристилизира в кубична кристална решетка, но атомите Ag нямат определени места; те са блуждаещи в кристалната решетка и определят високата проводимост. Използва се за принудително извалядане на градоностните облаци, преди да са се оформили ледени късове.<ref name=":0" /> Монокристали сребърен йодид служат за генерация и лазенро лъчение в ултравиолетовата област.<ref name=":0" /> Всички сребърни халогениди и сребърни съединения въобще са светлочувствителни; те се разлагат под влияние на светлината, така че независимо от механизма на фотохимичния процес, който е доста сложен и не е изучен изцяло, дават елементарно, фино диспергирано сребро, което обагря масата в тъмен цвят. Особено светлочувствителен е AgBr.

==== Сребърен нитрат – AgNO<sub>3</sub> ====
{{основна|Сребърен нитрат}}

Това е най-често срещаната, в практиката, сребърна сол. Получава се от сребро и HNO<sub>3</sub>:

:<chem> Ag + 2HNO3 -> AgNO3 + NO2 ^ + H2O </chem>

Представлява безцветни, ромбични нехигроскопични кристали, разтворими добре във вода и донякъде в спирт, ацетон и пиридин. Водният му разтвор има неутрална реакция. Относителната му плътност е 4,35. Топи се при 208,5 ˚С. Познат е в две полиморфни форми с температура на превръщане 159,6 ˚С. Разтворимостта му във вода силно се увеличава с повишаване на температурата. При 100 ˚С в 100 cm<sup>3</sup> вода се съдържат 925 g AgNO<sub>3</sub>. При нагряване се разлага до нитрит, който при по-висока температура преминава в сребро:

:<chem> AgNO3 -> AgNO2 + 1/2O2 ^ </chem>

Редукционно действащите вещества го превръщат в елементарно сребро. По тези причини, ако попадне върху кожата, я багри в черно. Полученото сребро при процеса:

:<chem> 2Ag^+ + Hg -> Hg^2+ + 2Ag </chem>

се разтваря в живак, като се образуват съединенията Ag<sub>3</sub>Hg<sub>4</sub>, Ag<sub>3</sub>Hg<sub>2</sub>, Ag<sub>3</sub>Hg, които като твърди образуват дървото на Диана. С KNO<sub>3</sub> образува двойна сол, докато с NaNO<sub>3</sub> – смесен метал. Популярно наименование на сребърния нитрат е „адски камък“. Намира приложение в галванотехниката, фотографията, при производство на огледала, в медицината за изгаряне на мъртви места, в козметиката за изкуствени „луни“ и др.

==== Сребърен сулфид – Ag<sub>2</sub>S ====
{{Основна|Дисребърен сулфид}}
Получава се при прекарване на H<sub>2</sub>S през разтвор на сребърна сол. Той е черна утайка, която не се разтваря в киселини, в амоняк и натриев тиосулфат, но се разтваря в алкални цианиди. Дава две полиморфни форми. Топи се при 654 ˚С. Той е най-малко разтворимото сребърно съединение.

==== Сребърен сулфат – Ag<sub>2</sub>SO<sub>4</sub> ====
{{Основна|Сребърен сулфат}}
Получава се при реакцията на сребърен нитрат със сярна киселина или алкален сулфат. Представлява ромбични кристали, слабо разтворими във вода. Относителна плътност 5,45. Топи се при 645 ˚С. Разлага се към 920 ˚С:
:<chem> Ag2SO4 -> 2Ag + SO2 ^ + O2 ^ </chem>

==== Други сребърни +1 съединения ====
Съществува AgNO<sub>2</sub> – жълтеникав, средно разтворим във вода, Ag<sub>3</sub>PO<sub>4</sub> – жълт, Ag<sub>2</sub>P<sub>2</sub>O<sub>7</sub> – бял, Ag<sub>2</sub>CO<sub>3</sub> – жълт и др.

=== Съединения на сребро +2 ===
Йонът Ag<sup>2+</sup> се получава в оранжев преходен вид [Ag(H<sub>2</sub>O)<sub>6</sub>]<sup>2+</sup> чрез окисление на сребърни (+1) соли с озон в силно кисел разтвор. Лесно редуцира водата до кислород.<ref name=":2" /> Известни са и органични производни на среброто, в които е от втора валентност.

==== Сребърен оксид ====
От двувалентните съединения е получен AgO (Ag<sub>2</sub>O<sub>2</sub>)<ref name=":0" />, означаван понякога неправилно като сребърен пероксид. Представлява черна до виолетова маса, която се получава при взаимодействието на сребърна сол с алкален преоксидисулфат или при действието на озон върху среброто. Действа силно окислително.

==== Сребърен дифлуорид ====
Получен е и AgF<sub>2</sub>. При нагряване той се разлага, като отделя флуор:

<chem>AgF2 ->[t] Ag + F2 ^</chem>.

Затова е много добър флуориращ агент. Сребърният дифлуорид се образува от реакция на флуор с фино прахообразно сребро. Съединението е антиферомагнитно.<ref name=":2" /> Може да се използва като добър източник на флуор в химични реакции. Поради образуването на AgF<sub>2</sub> като междинен продукт, среброто е катализатор при реакциите на флуор с други газове.<ref name=":2" /> Флуорните йони и AgF<sub>2</sub> образуват флуорокомплексите AgF<sub>3</sub><sup>-</sup> и синьо-виолетовите AgF<sub>4</sub><sup>2-</sup> и AgF<sub>6</sub><sup>4−</sup>.<ref name=":2" />

==== Сребърен флуоросулфат ====
Ag(SO<sub>3</sub>F)<sub>2</sub> се получава чрез нагряване на метала със S<sub>2</sub>O<sub>6</sub>F<sub>2</sub> при 70&nbsp;°C и е стабилен до 210&nbsp;°C.<ref name=":2" />

=== Съединения на сребро +3 и +4 ===
От тривалентните съединения са получени Ag<sub>2</sub>O<sub>3</sub>. Получава се при анодно окисление на воден разтвор от AgO в HNO<sub>3</sub>, AgClO<sub>4</sub> или AgBF<sub>4</sub> до черни, метално блестящи кристали.<ref name=":2" />

Известни са също К[AgF<sub>4</sub>], както и съединения с комплексен характер и относително сложен състав.

Трисребърният тетроксид, Ag<sub>3</sub>O<sub>4</sub>, съдържа както двувалентно, така и тривалентно сребро – Ag<sup>3</sup>Ag<sup>4</sup><sub>2</sub>O<sub>4</sub>.<ref name=":2" />

== Биологично действие ==
Среброто не е биогенен елемент и не участва в [[Метаболизъм|метаболизма]], но е част от много биохимични процеси.<ref name=":0" />

=== Антисептични свойства ===
Среброто действа антисептично. При поставяне на сребърна пластина в хранителна среда на някоя [[бактериална култура]], бактериите умират. Счита се, че среброто проявява [[Олигодинамичен ефект|олигодинамично действие]]. Това действие е присъщо и на други метали – злато, мед и др. Специално при среброто това негово действие се използва във фармацията за приготвяне на редица препарати, намиращи приложение в медицината. Освен това се употребява за посребряване, направа на огледала, в химическото приборостроене и др.

== Употреба ==
[[Файл:Приложение на среброто.png|мини|Приложение]]

=== Пари и валута ===
Среброто под формата на златно-сребърна сплав (''electrum'', [[електрон (сплав)|електрон]]) се използва за сечене на [[монета|монети]] още от около 700 г. пр.н.е. от [[Лидия|лидийците]]. По-късно започват да го рафинират и да секат монети от чисто сребро и много народи са използвали среброто като основа на монетарната си система – т. нар. сребърен стандарт, който се използва от разпадането на Византийската империя до 19 век. През 19 век много нации, сред които [[САЩ]] и [[Великобритания]], преминават от сребърен към [[златен стандарт]] на националната си валута, а през 20 век той бива заменен с други механизми за стабилност на националните валути.

В съвременния свят среброто се използва като ценен метал под формата на [[инвестиционна монета|инвестиционни монети]] и [[кюлче]]та. Една [[тройунция|унция]] чисто сребро има код за [[валута]] XAG според [[ISO 4217]]. Името на английската валута '''лира стерлинг''' ({{lang|en|pound sterling}}) (£) отразява факта, че първоначално това е бил един [[паунд]] (фунт) сребро. Изразът стерлинг е свързан със състава: '''sterling silver''' е [[сплав]], съдържаща 92,5% сребро и 7,5% други метали, обикновено [[мед]], като стандартът за стерлингово сребро има минимална проба за чистота 925. Стерлинговото сребро е по-твърдо от чистото сребро и има по-ниска точка на топене (893&nbsp;°C).<ref name=CRC/>

=== Бижутерия и сребърни изделия ===
[[Файл:Athena-Schale Hildesheimer Silberfund.jpg|мини|Богинята [[Минерва]], изобразена на римска сребърна [[чиния]], 1 век пр. Хр.]]
{{Основна|Бижутерия}}
Главната употреба на среброто е като скъпоценен метал. В чисто състояние среброто е 92,5%, примесено е обикновено с мед – стерлингово сребро. Бижутата и сребърните изделия обикновено се правят от тази смес. Често то се покрива отгоре с [[тънки слоеве|тънък слой]] от чисто сребро 99,9 %, за да му се придаде блясък, или от [[родий]], за да се наподоби злато.

От среброто и сплавите му се изработват още сервизи, полилеи, монети и медали, акумулатори, огледала, свещници, чаши и др. Посребряват се медни, месингови и други предмети. Т. нар. ''Britannia silver'' е алтернативна смес, съдържаща 95,8 % сребро, често използвана за сребърни прибори.

Среброто е съставна част на почти всички сребърни сплави и припои, като им придава по-светъл цвят и по-голяма твърдост.<ref name=WGCcolors>{{cite web |url=http://www.utilisegold.com/jewellery_technology/colours/colour_alloys/ |title=Gold Jewellery Alloys > Utilise Gold. Scientific, industrial and medical applications, products,suppliers from the World Gold Council |publisher=Utilisegold.com |date=20 януари 2000 |accessdate=5 април 2009 |архив_дата=2008-06-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080619061619/http://www.utilisegold.com/jewellery_technology/colours/colour_alloys/ }}</ref> Бялото злато от 9 карата съдържа 62,5 % сребро и 37,5 % злато, докато 22-каратовото злато съдържа до 8,4 % сребро или 8,4 % мед.<ref name=WGCcolors/>

=== Фотография ===
Основното положение, на което се гради [[Фотография|фотографският]] процес, е светлочувствителността на сребърните соли, по-точно на AgBr и AgCl. Светлочувствителният слой на фотографските плаки и [[фотографски филм|филми]] представлява емулсия от AgBr в [[желатин]], която за да повиши светлочувствителността си се оставя да узрее при подходящи условия.

При излагането на фотографската плака на светлина AgBr се разлага до елементарно сребро, и то пропорционално на силата на [[светлина]]та. Механизмът на фотохимичния процес е следният: при облъчване на сребърния халогенид се емитират [[електрон]]и и при това в нарастваща степен в реда AgI-AgCl-AgBr. По всяка вероятност протича двуетапен процес. При това образът, очертан от отделилото се сребро, не се вижда и затова се нарича латентен или скрит. За да стане латентният образ видим, той се проявява. [[проявител|Проявяването]] става в тъмна стая с вещества, които поначало действат редукционно. При това редукционният процес по скорост е пропорционален на [[Експозиция (фотография)|експозицията]] на светлината. Тъй като плаката е още светлочувствителна (в нея се намира още непроменен AgBr), тя се фиксира като се промива с [[фиксаж]].

През 1998 г. 30,98 % от използваното сребро в света е било с приложение във фотографията като сребърен нитрат и сребърен халогенид, а през 2001 това количество спада до 23,47 %, като 20,03 % отива за нуждите на бижутерията, 38,51 % за промишлени приложения и само 3,5 % за монети и медали. Употребата на сребро във фотографията бързо намалява поради намалялото търсене на фотографски филми – през 2007 г. само 14,3 % от използваното сребро е за фотографски цели, което е половината от количеството през 1998 г.<ref>{{cite web|url=http://www.silverinstitute.org/supply_demand.php|title=Silver Supply & Demand|publisher=The Silver Institute|accessdate=5 май 2009|архив_дата=2011-12-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111204211844/http://www.silverinstitute.org/supply_demand.php}}</ref>

=== Електротехника и електроника ===
В някои електрически и електронни компоненти, среброто се използва поради отличната си проводимост. Например в [[печатна платка|печатните платки]] и [[RFID]] антените се използва сребърна паста <ref name=CRC/><ref>{{Citation |title=www.ee.washington.edu |url=http://www.ee.washington.edu/faculty/nikitin_pavel/papers/APS_2005.pdf |accessdate=2010-09-29 |archivedate=2016-03-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160321212851/http://www.ee.washington.edu/faculty/nikitin_pavel/papers/APS_2005.pdf }}</ref>, а в [[клавиатура (хардуер)|компютърните клавиатури]] има сребърни електрически контакти. Някои от аудиосистемите от висок клас използват изцяло сребърни проводници ([[Цифрово-аналогов преобразувател|цифрово-аналогови преобразуватели]], предусилватели), защото се смята, че така се получава най-незначително влошаване на качеството на сигнала. Във високоволтови контакти се използва сребърно-кадмиев оксид, способен да издържи при искренето в резултат на [[електрическа дъга]].

По-малките електронни уреди като [[слухов апарат|слухови апарати]] и [[ръчен часовник|електронни часовници]] обикновено работят със сребърно-цинкови, сребърно-кадмиеви или сребърно-оксидни [[батерия|батерии]] поради техния дълъг живот и голямо отношение енергия/тегло. При тях положителният електрод е изработен от сребърен оксид, а отрицателният електрод е от цинк. Използва се алкален електролит, обикновено натриева основа (NaOH) или калиева основа (KOH). Среброто се редуцира върху катода от Ag(I) до Ag, а [[цинк]]ът се окислява от Zn до Zn(II). Химическата реакция протичаща в батерията, е следната:

:<chem> Zn{} + Ag2O ->[\text{KOH/NaOH}] ZnO{} + 2Ag </chem>

=== Оптика ===
Среброто е предпочитано при изготвянето на оптични елементи за прецизна оптика, като в частност [[Огледало|огледалата]] с най-висок коефициент на [[отражение]] на светлината от [[видим спектър|видимата област]] се правят с покритие от сребро. При по-обикновените огледала за ежедневна употреба използват алуминий. [[Тънки слоеве|Слоевете]] са много тънки и се нанасят със специална апаратура.<ref>{{cite book| page = 422| url = http://books.google.com/?id=isH9fTnpc7YC&lpg=PA429&dq=silver%20optics&pg=PA429| title=Reflecting Telescope Optics: Basic design theory and its historical development| author = Wilson, Ray N.|publisher = Springer| year = 2004| isbn = 3540401067}}</ref> Среброто е предпочитаният материал и за изработка на слънчеви колектори.<ref>{{cite journal|title=Reflectivity of silver and silver-coated substrates from 25&nbsp;°C to 800&nbsp;°C (for solar collectors)|doi=10.1109/IECEC.1997.659223|isbn=0-7803-4515-0|author=Jaworske, D.A.|journal=Energy Conversion Engineering Conference, 1997. IECEC-97., Proceedings of the 32nd Intersociety|year=1997|volume=1|page=407}}</ref>

=== Медицина ===
Сребърните йони и сребърните съединения унищожават болестотворни бактерии, вируси, водорасли и гъбички – типично въздействие за тежките метали като [[олово]] или [[живак]], но за разлика от тях среброто не е така токсично за човека. Това антимикробно действие е известно отдавна и някога хората са държали водата в сребърни съдове или са пускали сребърна монета, за да запазят течностите от разваляне. За лекуване на рани се използва „сребърен памук“ и „сребърна марля“, предварително напоени със сребърен нитрат и изсушени ([[йон]]ите Ag<sup>+</sup> имат дезинфекционно действие). Антимикробното действие на среброто продължава да е предмет на научни изследвания.<ref>{{cite journal |author=Chopra, I |title=The increasing use of silver-based products as antimicrobial agents: a useful development or a cause for concern? |journal=The Journal of antimicrobial chemotherapy |volume=59 |issue=4 |pages=587 – 90 |year=2007|pmid=17307768 |doi=10.1093/jac/dkm006 |issn = 0305-7453 }}</ref>

Среброто лесно образува сплав с живак, калай и други метали при нормална температура и затова се използва за приготвянето на [[амалгама]], използвана за изработка на зъбни пломби в стоматологията. За тази цел смес от сребърен прах се смесва с живак до образуването на твърда паста, с която лесно се поставя запълващата пломба. Окончателното втвърдяване приключва след няколко часа.

== Вижте също ==
* [[Сребърна вода]]
* [[Пробен камък]]
* [[Спекулация със сребро на братята Хънт]]

== Източници ==
<references />

== Литература ==
* {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 2 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog/page/n242/mode/2up?view=theater 16-18] |accessdate= 2 май 2024}}
* {{cite book |url=https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results|last=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска| Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н.|title=Минералите в България|publisher=Издателство на Българската академия на науките|location=София|year=1964|oclc=947184787|pages=78 – 79}}
* {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]] |edition=3 |title= Минералогия |place=София |publisher= Издателство "Наука и изкуство" |year=1973 |oclc = 859838412 |page= 119 - 121}}
* {{cite book |chapter=  Сребро Silver |title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=471- 574 |author=Костов-Китин, Владислав|place=София}}

{{превод от|en|Silver|387748093}}
{{Периодична система}}

[[Категория:Сребро| ]]
[[Категория:Преходни метали]]
[[Категория:Ценни метали]]