Преглед на кода на Скандий

{{Химичен елемент
| вид				=сребристобял метал
| картинка			=Scandium_sublimed_dendritic_and_1cm3_cube.jpg
| име				=Скандий
| вляво				=[[Калций]]
| вдясно			=[[Титан (елемент)|Титан]]
| отгоре			=
| отдолу			=[[Итрий|Y]]
| група				=3
| период			=4
| блок				=d
| серия				=преходен метал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Аргон|Ar]]&#93; 3d<sup>1</sup> 4s<sup>2</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 9, 2
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=7440-20-2
| CAS_номер_коментар		=
| атомна_маса			=44,955910
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=160
| атомен_радиус2		=162
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=170±7
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=211
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			='''3''', 2<ref name="McGuire">{{cite journal|title=Preparation and Properties of Scandium Dihydride|first=Joseph C.|last=McGuire|author2=Kempter, Charles P.|journal=Journal of Chemical Physics|volume=33|pages=1584 – 1585|year=1960|doi=10.1063/1.1731452|bibcode=1960JChPh..33.1584M|lang=en}}</ref>, 1<ref name="Smith">{{cite journal|title=Diatomic Hydride and Deuteride Spectra of the Second Row Transition Metals|first=R. E.|last=Smith | journal=Proceedings of the Royal Society of London. Series A, Mathematical and Physical Sciences|volume=332|pages=113 – 127|issue=1588|year=1973|doi=10.1098/rspa.1973.0015|bibcode=1973RSPSA.332..113S|lang=en}}</ref>
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=Sc<sub>2</sub>O<sub>3</sub> (амфотерен)<ref>{{cite book|author=Cotton, Simon |title=Lanthanide and actinide chemistry|url=https://books.google.com/books?id=lvQpiVHrb78C&pg=PA108|date=2006|publisher=John Wiley and Sons|isbn=978-0-470-01006-8|page=108|lang=en}}</ref>
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=1,36
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=633,1
| йон_потенциал2		=1235
| йон_потенциал3		=2388,6
| йон_потенциал4		=
| йон_потенциал_коментар	=([[Моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=шестоъгълна плътно опакована
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=2985
| плътност_коментар		=
| топене_K			=1814
| топене_C			=1541
| топене_коментар		=
| кипене_K			=3109
| кипене_C			=2836
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=15×10<sup>-6</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_изпарение		=332,7
| топл_изпарение_коментар	=
| топл_топене			=14,1
| топл_топене_коментар		=
| налягане_пара_T1		=1645
| налягане_пара_T10		=1804
| налягане_пара_T100		=2006
| налягане_пара_T1k		=2266
| налягане_пара_T10k		=2613
| налягане_пара_T100k		=3101
| скорост_звук			=
| скорост_звук_коментар		=
| топл_капацитет		=568
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=1,77×10<sup>6</sup>
| електропроводимост_коментар	=
| елсъпротивление		=0,562
| елсъпротивление_коментар	=
| топлопроводимост		=15,8
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[парамагнетизъм|парамагнитен]]<ref>{{cite book |url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds| editor = Lide, D. R. | title = CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition = 86th | location = Boca Raton (FL) | publisher = CRC Press | year = 2005 | isbn = 0-8493-0486-5 | lang = en }}</ref>
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=74,4
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=29,1
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=56,6
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=0,279
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=736 – 1200
| твърдост_Бринел_коментар 	=
| наименование			=на [[Скандинавия]]
| открит_от			=[[Ларс Фредрик Нилсон]]
| открит_през			=1879 г.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
| изотопи			=
{{Химичен елемент/изотоп разпад3|символ=Sc|масово_число=44''<sup>m2</sup>''|препратка=|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=58,61 ч.|тип_разпад1=[[изомерен преход|ИП]]|продукт_символ1=Sc|продукт_масово_число1=44|препратка1=|тип_разпад2=[[гама лъчение|γ]]|продукт_символ2=–|продукт_масово_число2=|препратка2=|тип_разпад3=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ3=Ca|продукт_масово_число3=44|препратка3=}}
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Sc|масово_число=45|препратка=|честота=100 %|firstlinks=yes}}
{{Химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Sc|масово_число=46|препратка=|честота=синт.|период_полуразпад=83,79 дни|тип_разпад1=[[бета-разпад|β<sup>-</sup>]]|продукт_символ1=Ti|продукт_масово_число1=46|препратка1=|тип_разпад2=γ|продукт_символ2=–|продукт_масово_число2=|препратка2=}}
{{Химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Sc|масово_число=47|препратка=|честота=синт.|период_полуразпад=80,38 дни|тип_разпад1=β<sup>-</sup>|продукт_символ1=Ti|продукт_масово_число1=47|препратка1=|тип_разпад2=γ|продукт_символ2=–|продукт_масово_число2=|препратка2=}}
{{Химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Sc|масово_число=48|препратка=|честота=синт.|период_полуразпад=43,67 ч.|тип_разпад1=β<sup>-</sup>|продукт_символ1=Ti|продукт_масово_число1=48|препратка1=|тип_разпад2=γ|продукт_символ2=–|продукт_масово_число2=|препратка2=}}
}}

'''Скандий''' е [[химичен елемент]] със символ '''Sc''' и [[атомен номер]] 21. Той е сребристо-бял [[преходен метал|преходен]] [[метал]] от [[d-блок на периодичната система|d-блока]], a исторически е класифициран и като редкоземен елемент,<ref>{{икона|en}} [https://web.archive.org/web/20080527204340/http://www.iupac.org/publications/books/rbook/Red_Book_2005.pdf IUPAC Recommendations, NOMENCLATURE OF INORGANIC CHEMISTRY]</ref> заедно с [[итрий|итрия]] и [[лантанид]]ите. Открит е през 1879 г., чрез спектрален анализ на [[минерал]]ите [[евксенит]] и [[гадолинит]] в Скандинавия.

Скандият присъства в повечето находища на редкоземните и [[Уран (елемент)|уранови]] съединения, но се извлича от тези руди, само на няколко места в света. Поради ниския добив и трудностите при отделянето му, скандият е бил извличан в много малки количества до 70-те години на миналия век. По-късно са установени полезните ефекти на скандия в сплави с други метали, като [[алуминий|алуминия]] и употребата му в такива сплави става главното му приложение. Световната търговия със [[скандиев оксид]] е около 10 тона годишно.

Свойствата на скандиевите съединения са подобни на тези на алуминия и итрия. Наблюдава се [[диагонално сходство]] в свойствата на [[магнезий]] и скандий, точно както между [[берилий|берилия]] и алуминия. В химичните си съединения, проявява предимно трета [[степен на окисление]].

== История ==
[[Менделеев]] предсказва съществуването на елемента ека-бор, с атомна маса 40 – 48 през 1869 г.

Ларс Фредрик Нилсон и неговият екип откриват този елемент в минералите евксенит и гадолинит, десет години по-късно. Нилсон подготвя 2 грама скандиев оксид с висока чистота.<ref name="Nilsonfr">{{cite journal|title = Sur l'ytterbine, terre nouvelle de M. Marignac|url =http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k30457/f639.table| journal = Comptes Rendus|author = Nilson, Lars Fredrik|volume = 88| date =1879|pages = 642 – 647|lang = fr}}</ref><ref name="Nilsonde">{{cite journal|title = Ueber Scandium, ein neues Erdmetall|journal =Berichte der deutschen chemischen Gesellschaft|volume = 12|issue =1|date = 1879|pages = 554 – 557|author = Nilson, Lars Fredrik|doi = 10.1002/cber.187901201157|lang = de}}</ref> Той нарича елемента скандий от [[латински език|латинското]] ''Scandia'' – „[[Скандинавия]]“.

Чист скандий е произведен за първи път през 1937 г., чрез [[електролиза]]та на евтектична смес от калиев, литиев и скандиев хлорид, при 700 – 800&nbsp;°С.<ref>{{cite journal|title = Über das metallische Scandium| journal = Zeitschrift für anorganische und allgemeine Chemie|volume = 231| issue = 1 – 2| date =1937| pages = 54 – 62| first= Werner|last = Fischer| author2 = Brünger, Karl| author3 = Grieneisen, Hans|doi = 10.1002/zaac.19372310107| lang = de}}</ref> Производството на алуминиеви сплави започва през 1971 г., а после бива патентовано от [[САЩ]].<ref>{{икона|en}} Burrell, A. Willey Lower „Aluminum scandium alloy“ {{US patent|3,619,181}} издаден на 9.11.1971 г.</ref> Алуминиево-скандиеви сплави са били разработвани и в [[СССР]].<ref name="Zark">{{cite journal|title = Effect of Scandium on the Structure and Properties of Aluminum Alloys|journal =Metal Science and Heat Treatment|volume = 45|date = 2003|page= 246|doi =10.1023/A:1027368032062|first = V. V.|last = Zakharov|issue = 7/8|bibcode = 2003MSHT...45..246Z|lang = en}}</ref>

== Свойства ==
=== Химични ===
Скандият е мек метал със сребрист външен вид. Изложен на въздух, той се окислява и придобива жълтеникав или розов оттенък. Разтваря се бавно в повечето разредени киселини. Той не реагира с [[азотна киселина]] (HNO<sub>3</sub>) (в отношение 1:1) и с 48% [[флуороводород|флуороводородна киселина]] (HF), вероятно поради пасивирането му. Скандиеви стружки се възпламенят във въздуха с блестящ жълт пламък, като образуват скандиев оксид (Sc<sub>2</sub>O<sub>3</sub>).<ref>{{икона|en}} "[http://periodic.lanl.gov/21.shtml Scandium]." Los Alamos National Laboratory.</ref>

=== Изотопи ===
В природата, скандият се среща най-вече като [[изотоп]]а <sup>45</sup>Sc, който има [[спин]] 7/2 и е единственият му стабилен изотоп. Тринадесет [[радиоизотоп]]а са известни, като най-стабилният е <sup>46</sup>Sc, който е с период на полуразпад от 83,8 дни, <sup>47</sup>Sc – 3,35 дни, <sup>44</sup>Sc – 4 часа и <sup>48</sup>Sc – 43,7 часа. Всички останали радиоактивни изотопи на скандия имат период на полуразпад по-малък от 4 часа, като по-голямата част от тях са с период на полуразпад по-малко от 2 минути. Скандият има пет мета-състояния, като най-стабилното е <sup>44''m''</sup>Sc (t<sup>1/2</sup> = 58,6 часа).<ref name="Audi">{{cite journal|last = Audi|first = Georges|title = The NUBASE Evaluation of Nuclear and Decay Properties|journal = Nuclear Physics A|volume = 729|pages = 3 – 128|publisher = Atomic Mass Data Center|date = 2003|doi=10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001|bibcode=2003NuPhA.729....3A|last2 = Bersillon|first2 = O.|last3 = Blachot|first3 = J.|last4 = Wapstra|first4 = A. H.|url = http://hal.in2p3.fr/in2p3-00014184|lang = en}}</ref>

Изотопите на скандия са с [[масово число|масови числа]] от <sup>36</sup>Sc до <sup>60</sup>Sc. Основният начин на разпад, за изотопите преди <sup>45</sup>Sc е [[електронен захват]], а от <sup>45</sup>Sc до <sup>60</sup>Sc е [[бета-разпад]]. Продуктите на разпад на изотопите на скандия до <sup>45</sup>Sc са предимно калциеви изотопи, а след <sup>45</sup>Sc са титаниеви изотопи.<ref name="Audi"/>

=== Наличие ===
В [[земна кора|земната кора]], скандият не е от рядкосрещаните елементи, въпреки името на [[група 3 на периодичната система|групата]] в която е. Количествата варират от 18 до 25 ppm, което е сравнимо с наличността на [[кобалт]]а (20 – 30 ppm). Скандият е 50-ият най-често срещан елемент на [[Земя]]та (35-и в [[земната кора]]) и е 23-тият най-често срещан елемент в [[Слънце]]то.<ref name="rubber">{{cite book|title =CRC Handbook of Chemistry and Physics|url =https://archive.org/details/crchandbookofche81lide|first = David R.|last = Lide|date = 2004|isbn = 978-0-8493-0485-9|pages = 4 – 28|publisher =CRC Press|location =Boca Raton|lang = en}}</ref> Скандият обаче се разпределя по малко и в много минерали.<ref>{{cite book| first = F.|last = Bernhard|chapter = Scandium mineralization associated with hydrothermal lazurite-quartz veins in the Lower Austroalpie Grobgneis complex, East Alps, Austria|title = Mineral Deposits in the Beginning of the 21st Century|date = 2001|isbn = 90-265-1846-3| publisher = Balkema| location = Lisse|lang = en}}</ref> Редките минерали от Скандинавия<ref name="Thort">{{cite journal|title = Scandium – Mineraler I Norge|first = Roy|last = Kristiansen|journal = Stein|date = 2003|pages = 14 – 23|url = http://www.nags.net/Stein/2003/Sc-mineraler.pdf|lang = no}}</ref> и [[Мадагаскар]],<ref name="Mada">{{cite journal|journal=Geological Journal|volume = 22|page= 253|date =1987|title = Mineralized pegmatites in Africa|first = O.|last = von Knorring|author2=Condliffe, E. |doi = 10.1002/gj.3350220619|lang = en}}</ref> като [[тортвейтит]], евксенит и гадолинит са единствените известни по-концентрирани минерали, съдържащи този елемент. Тортвейтитът може да съдържа до 45% скандий под формата на скандиев(III) оксид.<ref name="Thort"/>

Стабилната форма на скандия се създава в [[супернова|суперновите]], чрез [[R-процес]]а.<ref>{{cite journal|author= Cameron, A.G.W.|title=Stellar Evolution, Nuclear Astrophysics, and Nucleogenesis|journal=CRL-41|date=1957|url=http://www.fas.org/sgp/eprint/CRL-41.pdf|lang=en}}</ref>

== Съединения ==
Скандият почти винаги е под формата на тривалентния йон Sc<sup>3+</sup>. Радиусите на М<sup>3+</sup> йоните в таблицата по-долу показват, че химичните свойства на скандиевите йони имат повече общо с [[итрий|итриевите]] и [[лантанид]]ните йони, отколкото с алуминиевите йони. Заради това си сходство, скандият често се класифицира като елемент, наподобяващ лантанидите.
:{|class="wikitable" style="text-align:center"
|+ Йонен радиус (pm)
|-
|[[алуминий|Al]]||Sc||[[итрий|Y]]||[[лантан|La]]||[[лутеций|Lu]]
|-
|53,5||74,5||90,0||103,2||86,1
|}

=== Оксиди и хидроксиди ===
Оксидът Sc<sub>2</sub>O<sub>3</sub> и хидроксидът Sc(ОН)<sub>3</sub> са амфотерни:
: <chem>Sc(OH)3 + 3OH- -> [Sc(OH)6]^3-</chem>
: <chem>Sc(OH)3 + 3H^+ + 3H2O -> [Sc(H2O)6]^3+</chem>
Формите α- и γ-скандиев оксохидроксид (ScO(OH)) са изоструктурни на алуминиевия оксохидроксид.<ref>{{cite journal|last=Christensen|first= A. Nørlund|author2=Stig Jorgo Jensen |date=1967|title=Hydrothermal Preparation of alpha-ScOOH and of gamma-ScOOH. Crystal Structure of alpha-ScOOH|journal= Acta Chemica Scandinavica|volume=21|pages=1121 – 126|doi= 10.3891/acta.chem.scand.21-0121|lang=en}}</ref> Разтворите на Sc<sup>3+</sup> във вода са киселинни поради хидролизата му.

=== Халиди и псевдохалиди ===
[[Халогенид]]ите ScX<sub>3</sub>, където X = [[хлор|Cl]], [[бром|Br]], [[йод|I]], са разтворими във вода, а ScF<sub>3</sub> е неразтворим. Във всичките четири халида, скандият е с [[координационно число]] – 6. Халидите му са Люисови киселини. Например, ScF<sub>3</sub> се разтваря в разтвор съдържащ излишък от флуоридни йони, до получаване на комплекса [ScF<sub>6</sub>]<sup>3-</sup>. Координационното число 6 е типично за Sc(III). При по-големитете йони Y<sup>3+</sup>, La<sup>3+</sup> и Lu<sup>3+</sup>, координационните числа 8 и 9 са често срещани. Скандиевият(III) трифлат, понякога се използва като [[Люисова киселина]] в органичната химия.

=== Органични съединения ===
Скандият образува множество органометални съединения, под формата на [[циклопентадиен]]илови [[лиганд]]и (Ср), като в това отношение силно наподобява лантанидите. Такъв е димерът [ScCp<sub>2</sub>Cl]<sub>2</sub> и производните на пентаметилциклопентадиенил– лигандите.<ref>{{cite journal|title=Model Ziegler-Natta a-Olefin Polymerization Catalysts Derived from [{(η<sup>5</sup>-C5Me4)SiMe2(η<sup>1</sup>-NCMe3)}(PMe3)Sc(μ<sub>2</sub>-H)]<sub>2</sub> and [{(η<sup>5</sup>-C5Me4)SiMe2(η<sup>1</sup>-NCMe3)}Sc(μ<sub>2</sub>-CH2CH2CH3)]<sub>2</sub>. Synthesis, Structures and Kinetic and Equilibrium Investigations of the Catalytically active Species in Solution|author=Shapiro, Pamela J.|display-authors=etal|journal=J. Am. Chem. Soc.|volume=116|issue=11|page=4623 |date=1994|doi=10.1021/ja00090a011|lang=en}}</ref>

=== Съединения с ниски степени на окисление ===
Съединения, които имат степен на окисление, различни от 3, са редки, но наблюдавани. Синьо-черното съединение цезиево-скандиев хлорид (CsScCl<sub>3</sub>) е едно от най-простите. Този материал оформя листоподобна структура, която показва удълженото свързване между центровете на скандиевите(II) йони.<ref>{{cite journal|last=Corbett|first=J. D.|date=1981|title=Extended metal-metal bonding in halides of the early transition metals |journal=Acc. Chem. Res.|volume=14|pages=239 – 246|doi= 10.1021/ar00068a003|issue=8|lang=en}}</ref> Скандиевите бориди и карбиди са нестехиометрични, както е характерно и за съседните елементи.<ref name="Holleman">{{икона|en}} Holleman, A. F.; Wiberg, E. „Inorganic Chemistry“ Academic Press: San Diego, 2001.</ref>

По-ниски степени на окисление (2, 1) също са наблюдавани и в органоскандиевите съединения.<ref>{{cite journal|author=Polly L. Arnold|author2=F. Geoffrey|author3=N. Cloke|author4=Peter B. Hitchcock|author5=John F. Nixon|last-author-amp=yes|date=1996|title=The First Example of a Formal Scandium(I) Complex: Synthesis and Molecular Structure of a 22-Electron Scandium Triple Decker Incorporating the Novel 1,3,5-Triphosphabenzene Ring |journal=J. Am. Chem. Soc.|volume=118|issue=32|pages=7630 – 7631|doi= 10.1021/ja961253o|lang=en}}</ref><ref>{{cite journal
|author=F. Geoffrey N. Cloke|author2=Karl Khan|author3=Robin N. Perutz|last-author-amp=yes |date=1991|title=η-Arene complexes of scandium(0) and scandium(II) |journal= J. Chem. Soc., Chem. Commun.|issue=19|pages=1372 – 1373|doi= 10.1039/C39910001372|lang=en}}</ref><ref>{{cite journal|display-authors=5|author=Ana Mirela Neculai|author2=Dante Neculai|author3=Herbert W. Roesky|author4=Jörg Magull|author5=Marc Baldus|author6=Ovidiu Andronesi|author7=Martin Jansen|date=2002|title=Stabilization of a Diamagnetic Sc<sup>I</sup>Br Molecule in a Sandwich-Like Structure |journal=Organometallics|volume=21|pages=2590 – 2592|doi= 10.1021/om020090b|issue=13|lang=en}}</ref><ref>{{cite journal|author=Polly L. Arnold|author2=F. Geoffrey|author3=N. Cloke|author4=John F. Nixon|last-author-amp=yes |date=1998|title=The first stable scandocene: synthesis and characterisation of bis(η-2,4,5-tri-tert-butyl-1,3-diphosphacyclopentadienyl)scandium(II) |journal= Chem. Commun.|issue=7|pages=797 – 798|doi= 10.1039/A800089A|lang=en}}</ref>

== Получаване ==
Световното производство на скандий е от порядъка на 10 тона годишно, под формата на скандиев оксид. Търсенето е с около 50% повече, и както производството, така и търсенето продължават да се увеличават. През 2003 г. само на три места са произвеждали скандий – урановите и [[желязо|железни]] мини в [[Жолтие води]], [[Украйна]], мините за редкоземни метали в [[Баян Обо]], [[Китай]] и мините за [[апатит]] на [[колски полуостров|полуостров Кола]], [[Русия]]. Оттогава насам, доста други държави са изградили съоръжения за производство на скандий. В повечето случаи, скандият е страничен продукт при извличането на други елементи и се продава като скандиев оксид.<ref name="Deschamps">{{cite web|first = Y.|last = Deschamps|url = http://www.mineralinfo.org/Substance/Scandium/Sc.pdf|publisher = mineralinfo.com|title = Scandium|lang = en|достъп_дата = 2018-01-22|архив_дата = 2012-03-24|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120324033608/http://www.mineralinfo.org/Substance/Scandium/Sc.pdf}}</ref><ref name="USGS2015">{{cite web|url = http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/commodity/scandium/mcs-2015-scand.pdf|publisher = United States Geological Survey| title = Mineral Commodity Summaries 2015: Scandium|lang = en}}</ref><ref name=usgs>{{икона|en}} [http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/commodity/scandium/ Scandium]. USGS.</ref>

За да се получи чист скандий, оксидът се превръща в [[скандиев флуорид]], който се редуцира с калций.

В Мадагаскар и в [[Норвегия]] се срещат минералите с високо съдържание на скандий – тортвейтит (Sc·Y)<sub>2</sub>(Si<sub>2</sub>O<sub>7</sub>) и [[колбекит]] ScPO<sub>4</sub>·2H<sub>2</sub>O, но те не се използват.<ref name="USGS2015"/>

Поради липсата на надеждно, сигурно, стабилно и дългосрочно производство на скандий, има ограничени търговски приложения за него. Въпреки ниското ниво на употреба, скандият има значителни предимства. Особено обещаващо е подсилването на алуминиевите сплави с до около 0,5% скандий. Стандартизираният, със скандий, [[цирконий]] се радва на нарастващо пазарно търсене, за използване като високоефективен [[електролит]] в [[горивна клетка|горивните клетки]] с твърди [[оксид]]и.

== Употреба ==
[[Файл:Mig-29 on landing.jpg|мини|ляво|Някои части на [[МиГ-29]] са направени от алуминиево-скандиева сплав.<ref name="Ahmad2003">{{cite journal|doi=10.1007/s11837-003-0224-6|title=The properties and application of scandium-reinforced aluminum|date=2003|first = Zaki|last = Ahmad|journal=JOM|volume=55|page=35|issue=2|bibcode = 2003JOM....55b..35A|lang=en}}</ref>]]
Добавянето на скандия към алуминий, подобрява издръжливостта в зоната на загряване на заварените алуминиеви компоненти. Въпреки това, титановите сплави, които са сходни в лекота и сила, са по-евтини и много по-широко използвани.<ref name="Schwarz2004">{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=aveTxwZm40UC&pg=PA2274|page=2274|author=Schwarz, James A.|author2=Contescu, Cristian I.|author3=Putyera, Karol |publisher=CRC Press|date= 2004|isbn=0-8247-5049-7|title=Dekker encyclopédia of nanoscience and nanotechnology|volume=3|lang=en}}</ref>

Сплавта Al<sub>20</sub>Li<sub>20</sub>Mg<sub>10</sub>Sc<sub>20</sub>Ti<sub>30</sub> е толкова силна, колкото е титана, лека като алуминий и твърда като керамика.

Основното приложение на скандий, в отношение тегло, е в алуминиево-скандиевите сплави, за части, използвани в космическата индустрия. Тези сплави съдържат между 0,1 % и 0,5 % скандий. Те са били използвани при производството на руските военни самолети – [[МиГ-21]] и МиГ-29.<ref name="Ahmad2003"/>

Някои елементи за спортно оборудване, които разчитат на висококачествени материали, са направени от скандиево-алуминиеви сплави, включително [[бейзболна бухалка|бейзболни бухалки]]<ref name="bat">{{cite journal|title = A batty business: Anodized metal bats have revolutionized baseball. But are finishers losing the sweet spot?|url = https://archive.org/details/sim_metal-finishing_2006-04_104_4/page/61|journal =Metal Finishing|volume = 104| page= 61|doi =10.1016/S0026-0576(06)80099-1|date = 2006|first =Steve|last =Bjerklie|issue = 4|lang = en}}</ref> и [[велосипед]]ни рамки и части.<ref>{{cite web|url = http://www.eastonbike.com/downloadable_files_unprotected/r&d_files/R&D-03%20Scandium.pdf|title = Easton Technology Report: Materials / Scandium|publisher = EastonBike.com|lang = en}}</ref>

В [[дентална медицина|денталната медицина]] се използва ербиево-хромен лазер с добавен итриево-скандиево-галиев гранат (ErCr:YSGG) при лечението на [[кариес]]и и в [[ендодонтско лечение|ендодонтията]].<ref>{{cite book|url= https://books.google.com/books?id=vkVY3JwqvrgC&pg=PA464 | pages = 464 – 465 | chapter= History of Laser Dentistry|title= Lasers in Dermatology and Medicine|isbn= 978-0-85729-280-3|author1= Nouri|first1= Keyvan|date= 9 ноември 2011|lang= en}}</ref>

Първите скандиево-[[халоген]]ни [[лампа|лампи]] са патентовани от „[[Дженерал Илектрик]]“ и първоначално са произвеждани в САЩ, въпреки че сега се произвеждат във всички големи индустриализирани страни. Един тип метало-халогенна лампа, подобна на лампата с [[живак|живачен]] изпарител, е направена от скандиев йодид и натриев йодид. Тази лампа е източник на бяла светлина с висок индекс на цветопредаване, който наподобява слънчевата светлина и позволява добро възпроизвеждане на цветовете на видеокамерите.<ref>{{cite book|title = Lighting Control: Technology and Applications|first = Robert S.|last = Simpson|publisher = Focal Press|date = 2003|isbn = 978-0-240-51566-3|url = https://books.google.com/books?id=GEIhCl2T-2EC&pg=PT147|pages = 108|lang = en}}</ref>

Радиоактивният изотоп, <sup>46</sup>Sc се използва в нефтени рафинерии като проследяващ агент. Скандиевият трифлат е каталитична киселина на Люис, използвана в органичната химия.<ref>{{cite journal|journal = Pure Appl. Chem.|volume = 72|issue = 7|pages = 1373 – 1380|date = 2000|title = Green Lewis acid catalysis in organic synthesis|first = Shu|last = Kobayashi|author2=Manabe, Kei |url = http://www.iupac.org/publications/pac/2000/7207/7207pdf/7207kobayashi_1373.pdf|doi = 10.1351/pac200072071373|lang = en}}</ref>

== Биологична роля ==
Скандият се счита за нетоксичен, макар че не е направено обстойно изследване на скандиевите съединения върху животни.<ref>{{cite book|title = Biochemistry of Scandium and Yttrium|first = Chaim T.|last = Horovitz|author2=Birmingham, Scott D. |publisher = Springer|date = 1999|isbn = 978-0-306-45657-2|url =https://books.google.com/books?id=1ZTQlCWKjmgC|lang = en}}</ref> Средната летална доза на скандиев(III) хлорид за плъхове, се смята че е около 4 мг/кг при директно инжектиране, и 755 мг/кг при орален прием.<ref>{{cite journal|title = Pharmacology and toxicology of scandium chloride|volume = 51|journal = Journal of Pharmaceutical Sciences|first = Thomas J.|last = Haley|author2 = Komesu, L.|author3 = Mavis, N.|author4 = Cawthorne, J.|author5 = Upham, H. C.|doi = 10.1002/jps.2600511107|date = 1962|pmid=13952089|issue = 11|pages = 1043 – 1045|lang = en}}</ref> Според тези резултати, съединенията на скандия се смятат за умерено-токсични.

== Вижте също ==
* [[Редкоземен елемент]]
* [[Група 3 на периодичната система]]

== Източници ==
<references/>
{{превод от|en|Scandium|816277122}}

{{Периодична система}}

[[Категория:Химични елементи]]
[[Категория:Преходни метали]]