Преглед на кода на Сириус

{{Звезда
 | име                              = Сириус
 | картинка                         = Canis Major constellation map.svg
 | описание                         = Местоположение на Сириус
 | откривател                       = 
 | дата-откриване                   = 
 | епоха                            = 
 | тип                              = 
 | ректасцензия                     = 06<sup>h</sup> 45<sup>m</sup> 08,91728<sup>s</sup>
 | деклинация                       = −16° 42′ 58,0171″
 | шаблон_AstroCoord                = 
 | шаблон_Eq                        = 
 | ректасцензия_Eq                  = 
 | деклинация_Eq                    = 
 | зум_Eq                           = 
 | разстояние                       = 8,60 ± 0,04 ly
 | видима-звездна-величина          = −1,46
 | съзвездие                        = [[Голямо куче]]
 | радиална-скорост                 = −5,50
 | орбитална-скорост                = 
 | видимо-движение-на-звездите_RA   = −546,01
 | видимо-движение-на-звездите_Dec  = −1223,07
 | паралакс                         = 379,21 ± 1,58
 | грешен-паралакс                  = 
 | абсолютна-звездна-величина       = 
 | спектрален-клас                  = 
 | b-v                              = 
 | u-b                              = 
 | променливост                     = 
 | маса                             = 
 | площ                             = 
 | обем                             = 
 | плътност                         = 
 | сплеснатост                      = 
 | радиус                           = 
 | години                           = 
 | t                                = 
 | светимост                        = 
 | металичност                      = 
 | период на въртене                = 
 | втора косм скорост               = 
 | наклон на оста                   = 
 | галактически период              = 
 | повърхностна гравитация          = 
 | среден интензитет                = 
 | свойства                         = 
 | други-означения                  = 
 | СИМБАД                           = 
 | АРИКНС                           = 
 | accessdate                       = 
 | източници                        = 
}}
[[Файл:Hubble heic0206j.jpg|мини|250п|Сириус (долу) и съзвездието [[Орион (съзвездие)|Орион]] (вдясно). Трите най-ярки звезди на снимката (Сириус, [[Бетелгейзе]] и [[Процион]]) образуват Зимния триъгълник.]]
[[Файл:Sirius A and B artwork.jpg|мини|250п|Художествено изображение на Сириус А и Б]]

'''Сириус''' (α Canis Majoris; '''Алфа от [[Голямо куче (съзвездие)|Голямо куче]]''') от съзвездието [[Голямо куче (съзвездие)|Голямо куче]] е [[Списък на най-ярките звезди|най-ярката]] [[звезда]] на небосклона. Името произлиза от [[древногръцки език|древногръцкото]] ''Σείριος''. [[видима величина|Видимата звездна величина]] на Сириус е –1,46, т.е. той е почти два пъти по-ярък от [[Канопус]] – следващата по яркост звезда. Сириус е петият по яркост обект след [[Слънце]]то, [[Луна]]та, [[Венера (планета)|Венера]] и [[Марс (планета)|Марс]] (когато планетата е в противостояние, тя е по-ярка от Сириус). Сириус е също една от най-близките до нас звезди: намира се „само“ на 8,6 [[светлинна година|светлинни години]] от Слънчевата система.

Това, което невъоръженото око възприема като една звезда, всъщност е [[Двойна звезда|двойна звездна система]], състояща се от бяла главна звезда от [[спектрален клас|спектрален тип]] A1V, наречена „[[Сириус А|Сириус]] А“, и бледо [[бяло джудже]] компаньон от спектрален тип DA2, наречено "Сириус Б”.

Сириус изглежда светъл поради близостта си до [[Земята]]. На разстояние от 2,6 [[парсек]]а (8,6 светлинни години) системата Сириус е един от нашите близки съседи. Звездата Сириус А е около два пъти по-масивна от Слънцето, а нейната [[абсолютна звездна величина]] е равна на -1,46, т.е. Сириус е 25 пъти по-ярък от Слънцето, но е значително по-слаб от други ярки звезди, като [[Канопус]] или [[Ригел]].

Системата Сириус е на възраст около 200 – 300 милиона години. Първоначално се е състояла от две ярки сини звезди. По-масивната от тях – Сириус В – e изразходила ресурсите си и се е превърнала отначало в [[червен гигант|червен]] [[червен гигант|гигант]], разпръсквайки външните си слоеве, а впоследствие – в [[бяло джудже|бяло]] [[бяло джудже|джудже]], каквото е останала и до днес. Последното превръщане е настъпило преди около 120 милиона години.

Сириус е известен разговорно като „Кучешка звезда“, което се отразява на неговата известност в съзвездието [[Голямо куче]]. За Сириус има повече митове, отколкото за която и да е друга звезда с изключение на [[Слънцето]]. Изгревът на Сириус е отбелязвал прилива на [[Нил]] в [[Древен Египет]] и „Кучешките дни“ на лятото за древните гърци, а за полинезийците Сириус се свързва със зимата. Сириус е важен за мореплавателите в [[Тихия океан]].

В Зенд [[Авеста]] зороастрийците почитат Сириус, наричайки звездата с името Тиштрия.

== Наблюдение ==
С [[видима звездна величина]] от -1,46 Сириус е най-ярката звезда в нощното небе. Тя е почти двойно по-ярка от втората най-ярка звезда – [[Канопус]]. Гледана от Земята, Сириус винаги изглежда по-бледа от [[Венера (планета)|Венера]] и [[Юпитер (планета)|Юпитер]], а понякога и от [[Марс (планета)|Марс]] и [[Меркурий (планета)|Меркурий]].<ref name="Espenak-Mars">{{cite web | last=Espenak | first=Fred | url=http://sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/TYPE/mars2.html | title=Mars Ephemeris | work=Twelve Year Planetary Ephemeris: 1995 – 2006, NASA Reference Publication 1349 | url-status=dead | archive-url=https://web.archive.org/web/20130217093743/http://eclipse.gsfc.nasa.gov/TYPE/mars2.html | archivedate=17 февруари 2013 | достъп_дата=2020-01-25 | архив_дата=2012-07-29 | архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20120729023506/http://eclipse.gsfc.nasa.gov/TYPE/mars2.html }}</ref> Сириус се вижда от почти всяка точка на Земята, с изключение на географските ширини над 73° с. ш., и не се издига много нависоко, когато се гледа от северните ширини (достигайки само 13° над хоризонта в [[Санкт Петербург]]).<ref>{{cite book|last=Holberg|first=J.B.|url=https://books.google.com/books?id=CEk6SZQK0C0C&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false|title=Sirius: Brightest Diamond in the Night Sky|date=2007|publisher=Praxis Publishing|location=Chichester, UK|isbn=0-387-48941-X|ref=harv|page=82}}</ref> Поради [[деклинация]]та си от грубо −17°, Сириус е [[незалязваща звезда]] при географски ширини южно от 73° ю. ш. От [[южното полукълбо]] в началото на юли месец Сириус може да се види както вечерта, когато залязва след Слънцето, така и сутринта, когато изгрява преди него.<ref name="Stargazers2000">{{cite web | url=http://www.stargazers.iinet.net.au/Canismajor.htm | date=2000 | title=Stories from the Stars | publisher=Stargazers Astronomy Shop | accessdate=17 декември 2008 | архив_дата=2020-03-29 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200329024352/http://www.stargazers.iinet.net.au/Canismajor.htm }}</ref> Сириус, заедно с [[Процион]] и [[Бетелгейзе]], образува един от [[Връх (геометрия)|върховете]] на [[Зимен триъгълник|Зимния триъгълник]] в [[северното полукълбо]].<ref name="Darling">{{cite web | last=Darling | first=David | url=http://www.daviddarling.info/encyclopedia/W/Winter_Triangle.html | title=Winter Triangle | work=The Internet Encyclopedia of Science | accessdate=20 октомври 2007}}</ref>

Поради [[прецесия]]та (и слабото [[собствено движение]]) на звездата, в бъдеще тя ще се премества на юг. Около 9000 г. тя повече няма да се вижда от северните и централните части на Европа.

При точните подходящи условия, Сириус може да се наблюдава дори и през деня с невъоръжено око. Небето трябва да е много ясно, наблюдателят да се намира на голяма надморска височина, звездата да преминава точно над него, а Слънцето да се намира близо до хоризонта.<ref name="Henshaw1984">{{cite journal | first=C. | last=Henshaw | title=On the Visibility of Sirius in Daylight | journal=Journal of the British Astronomical Association | date=1984 | volume=94 | issue=5 | pages=221 – 222 | bibcode=1984JBAA...94..221H | ref=harv }}</ref> Тези условия за наблюдение се срещат по-лесно в южното полукълбо, поради южната деклинация на Сириус.

Орбиталното движение на двойната система на Сириус доближава двете звезди до минимум 3 арксекунди и ги отдалечава максимум до 11 арксекунди. Дори и при най-близко наблюдение е предизвикателство да се различи бялото джудже от по-яркия му придружител – нужен е телескоп с поне 300-mm [[Апертура (оптика)|апертура]] и отлични условия за наблюдение. През 1994 г. настъпва [[Апсида (астрономия)|периапсида]], като оттогава двойката се раздалечава.<ref name="Mullaney2008">{{cite web | last=Mullaney | first=James | date=март 2008 | url=http://www.skyandtelescope.com/observing/objects/doublestars/3309846.html?page=3&c=y | title=Orion's Splendid Double Stars: Pretty Doubles in Orion's Vicinity | publisher=Sky & Telescope | accessdate=1 февруари 2008 | архив_дата=2013-07-28 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130728154420/http://www.skyandtelescope.com/observing/objects/doublestars/3309846.html?page=3&c=y }}</ref>

На разстояние от 8,6 светлинни години, системата на Сириус съдържа две от осемте най-близки звезди до Слънцето и е петата най-близка звезда система до Слънцето.<ref name="Todd2006">{{cite web|last=Henry |first=Todd J. |date=1 юли 2006 |url=http://www.chara.gsu.edu/RECONS/TOP100.posted.htm |title=The One Hundred Nearest Star Systems |publisher=RECONS |accessdate=4 август 2006 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20120513202710/http://www.chara.gsu.edu/RECONS/TOP100.posted.htm |archivedate=13 май 2012}}</ref> Именно тази близост е главната причина за яркостта ѝ в небето. Все пак, сама по себе си системата също е 25 пъти по-светима от Слънцето.<ref name="Liebert2005">{{cite journal | first=J. | last=Liebert | author2=Young, P. A. | author3=Arnett, D. | author4=Holberg, J. B. | author5=Williams, K. A. | title=The Age and Progenitor Mass of Sirius B | journal=The Astrophysical Journal | date=2005 | volume=630 | issue=1 | pages=L69–L72 | bibcode=2005ApJ...630L..69L | doi=10.1086/462419 | ref=harv |arxiv = astro-ph/0507523 }}</ref> Най-близката звезда до Сириус е Процион, на 1,61 парсека.<ref name="SolStation">{{cite web | url=http://www.solstation.com/stars/sirius2.htm|title = Sirius 2 | publisher = SolStation | accessdate = 4 август 2006}}</ref> Космическият апарат ''[[Вояджър 2]]'', изстрелян през 1977 г. с цел да изучава гигантските планети в Слънчевата система, се очаква да мине на 1,3 парсека покрай Сириус след около 296 000 години.<ref name="Angrum2005">{{cite web | last=Angrum | first=Andrea | date=25 август 2005 | url =http://voyager.jpl.nasa.gov/mission/interstellar.html | title=Interstellar Mission | publisher=NASA/JPL | accessdate=7 май 2007}}</ref>

== Звездна система ==
Сириус е [[двойна звезда]], съставена от две звезди, орбитиращи една около друга на разстояние 20 [[Астрономическа единица|астрономически единици]] (грубото разстояние между Слънцето и [[Уран (планета)|Уран]]) за период от 50,1 години. По-яркият компонент, Сириус А, е звезда от [[главна последователност]] със [[спектрален клас]] А и с приблизителна повърхностна температура от 9940 [[Келвин|K]].<ref name="Adelman2004">{{cite conference | first=Saul J. | last=Adelman | title=The Physical Properties of normal A stars | booktitle=Proceedings of the International Astronomical Union | pages=1 – 11 | publisher=Cambridge University Press | date= 8 – 13 юли 2004 | location=Poprad, Slovakia | bibcode=2004IAUS..224....1A |doi = 10.1017/S1743921304004314 }}</ref> Придружителят ѝ, Сириус Б, е звезда, която вече е еволюирала отвъд главната последователност и се е превърнала в [[бяло джудже]]. Вече 10 000 пъти по-малко светима във видимия спектър, Сириус Б някога е била по-масивната от двете звезди.<ref name="Holberg2007-214">{{cite book|last=Holberg|first=J.B.|url=https://books.google.com/books?id=CEk6SZQK0C0C&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false|title=Sirius: Brightest Diamond in the Night Sky|date=2007|publisher=Praxis Publishing|location=Chichester, UK|isbn=0-387-48941-X|ref=harv|page=214}}</ref> Възрастта на системата е оценена на около 230 милиона години. В ранния етап от живота си, двете звезди вероятно са били синьо-бели и са орбитирали една около друга в елипсовидна орбита на всеки 9,1 години.<ref name="Holberg2007-214" /> Системата излъчва повече от очакваното [[инфрачервено лъчение]]. Това може да е показателно за наличието на прах в системата, което се счита за сравнително необичайно за двойна звезда.<ref name="SolStation" /><ref name="Backman1986">{{cite conference | first=D. E. | last=Backman | editor=Gillett, F. C. |editor2=Low, F. J. | title=IRAS observations of nearby main sequence stars and modeling of excess infrared emission | booktitle=Proceedings, 6th Topical Meetings and Workshop on Cosmic Dust and Space Debris | publisher=COSPAR and IAF | date=30 юни – 11 юли 1986 | location=Toulouse, France | bibcode=1986AdSpR...6...43B | issn=0273 – 1177 |doi = 10.1016/0273 – 1177(86)90209 – 7 }}</ref> Данни от космическата обсерватория [[Чандра]] показват, че Сириус Б е по-ярък [[Рентгеново лъчение|рентгенов]] източник от Сириус А.<ref>{{cite book | last=Brosch | first=Noah | title=Sirius Matters | url=https://archive.org/details/siriusmattersast00bros | date=2008 | publisher=Springer | isbn=1-4020-8318-1 | ref=harv |page=[https://archive.org/details/siriusmattersast00bros/page/n137 126]}}</ref>

Изследване от 2015 г. намира доказателства за наличието на гигантски планети в системата, които са 11 пъти по-масивни от [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и на разстояние 0,5 астрономически единици от Сириус А, 6 – 7 пъти по-масивни от Юпитер на 1 – 2 астрономически единици и до около 4 пъти по-масивни от Юпитер на 10 астрономически единици.<ref>{{cite journal |title= High-contrast imaging of Sirius A with VLT/SPHERE: looking for giant planets down to one astronomical unit | journal= Monthly Notices of the Royal Astronomical Society |year= 2015 |volume=454|issue=1|pages=129 – 43 |doi=10.1093/mnras/stv1928|bibcode= 2015MNRAS.454..129V | last1= Vigan | first1= A. | last2= Gry | first2= C. | last3= Salter | first3= G. | last4= Mesa | first4= D. | last5= Homeier | first5= D. | last6= Moutou | first6= C. | last7= Allard | first7= F. |arxiv = 1509.00015 }}</ref>

=== Сириус А ===
Сириус А има маса 2 ''M''<sub>☉</sub>.<ref name=bond>{{cite journal|bibcode=2017ApJ...840...70B|arxiv=1703.10625|title=The Sirius System and Its Astrophysical Puzzles: Hubble Space Telescope and Ground-based Astrometry|journal=The Astrophysical Journal|volume=840|issue=2|pages=70|author1=Bond|first1=Howard E.|last2=Schaefer|first2=Gail H.|last3=Gilliland|first3=Ronald L.|last4=Holberg|first4=Jay B.|last5=Mason|first5=Brian D.|last6=Lindenblad|first6=Irving W.|last7=Seitz-Mcleese|first7=Miranda|last8=Arnett|first8=W. David|last9=Demarque|first9=Pierre|last10=Spada|first10=Federico|last11=Young|first11=Patrick A.|last12=Barstow|first12=Martin A.|last13=Burleigh|first13=Matthew R.|last14=Gudehus|first14=Donald|year=2017|doi=10.3847/1538 – 4357/aa6af8}}</ref><ref name="Liebert2005" /><ref name="Braganca2003">{{cite web | last=Bragança | first=Pedro | date=15 юли 2003 | url=http://www.space.com/scienceastronomy/brightest_stars_030715-1.html |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090616051842/http://www.space.com/scienceastronomy/brightest_stars_030715-1.html |archivedate= 16 юни 2009 | title=The 10 Brightest Stars | publisher=SPACE.com | accessdate=4 август 2006}}</ref> Радиусът ѝ е измерен с астрономически интерферометър, като ъгловият ѝ диаметър възлиза на около 5,936±0,016 милиарксекунди. Прогнозираната скорост на въртене е относително ниска – 16 km/s,<ref name="Royer2002">{{cite journal | last=Royer | first=F. | first2=M. |last2=Gerbaldi |first3=R. |last3=Faraggiana |first4=A. E. |last4=Gómez | title=Rotational velocities of A-type stars. I. Measurement of v sin i in the southern hemisphere | journal=Astronomy and Astrophysics | arxiv=astro-ph/0110490 | date=2002 | volume=381 | issue=1 | pages=105 – 121 | doi=10.1051/0004 – 6361:20011422 | ref=harv | bibcode=2002A&A...381..105R}}</ref> което не може да предизвика значително сплескване на диска.<ref name="Kervella2003" /> За сравнение, [[Вега]], която има сходни размери, се върти с 274 km/s, поради което се е сплескала по екватора.<ref name="Aufdenberg2006">{{cite journal | last=Aufdenberg | first=J.P. | last2=Ridgway | first2=S.T. | title=First results from the CHARA Array: VII. Long-Baseline Interferometric Measurements of Vega Consistent with a Pole-On, Rapidly Rotating Star? | journal=Astrophysical Journal | date=2006 | volume=645 | issue=1 | pages=664 – 675 | url=http://www.chara.gsu.edu/CHARA/Papers/Paper6.pdf | format=PDF | accessdate=9 ноември 2007 | doi=10.1086/504149 | ref=harv | bibcode=2006ApJ...645..664A | arxiv=astro-ph/0603327 | display-authors=etal | url-status=dead | archive-url=https://web.archive.org/web/20070715181809/http://www.chara.gsu.edu/CHARA/Papers/Paper6.pdf | archivedate=15 юли 2007}}</ref> Слабо [[магнитно поле]] е засечено на повърхността на Сириус А.

Звездните модели сочат, че звездата се е образувала вследствие колапса на [[молекулярен облак]], а след около 10 милиона години генерирането на вътрешната ѝ енергията вече се дължи изцяло на ядрени реакции. Ядрото става конвекционно и използва [[CNO-цикъл]] за производство на енергия.<ref name="Kervella2003" /> Прогнозирано е, че Сириус А ще изчерпи напълно водорода в ядрото си милиард години след образуването си. Когато това се случи, той ще се превърне в [[червен гигант]], след което ще се смали до бяло джудже.

Сириус А се класифицира като [[Am-звезда]], тъй като спектърът ѝ показва дълбоки метални [[Спектрална линия|абсорбционни линии]],<ref name=auriere2010>{{cite journal | title=No detection of large-scale magnetic fields at the surfaces of Am and HgMn stars | last=Aurière |first=M. |display-authors=etal | journal=Astronomy and Astrophysics | volume=523 |date=ноември 2010 | doi=10.1051/0004 – 6361/201014848 | bibcode=2010A&A...523A..40A | pages=A40 |arxiv = 1008.3086 }}</ref> което говори за увеличение на елементите, по-тежки от хелий, като например желязо.<ref name="SolStation" /><ref name="Kervella2003" /> Спектралният ѝ клас е A0mA1 Va, което сочи, че тя би се класифицирала като A1 от водородните и хелиевите линии, но A0 от металните линии я групират с Am-звездите.<ref name=nstars>{{cite journal|bibcode=2003AJ....126.2048G|title=Contributions to the Nearby Stars (NStars) Project: Spectroscopy of Stars Earlier than M0 within 40 Parsecs: The Northern Sample. I.|first=R. O.|last=Gray|first2=C. J.|last2=Corbally|first3=R. F.|last3=Garrison|first4=M T.|last4=McFadden|first5=P. E.|last5=Robinson|year=2003|journal=Astronomical Journal|volume=126|issue=4|pages=2048 – 2059|url=http://vizier.cfa.harvard.edu/viz-bin/VizieR-5?-ref=VIZ59a3e6516c46&-out.add=.&-source=J/AJ/126/2048/table1&recno=195|doi=10.1086/378365|arxiv = astro-ph/0308182 }}</ref> В сравнение със Слънцето, съотношението на желязото в атмосферата на Сириус А спрямо водорода е <math chem>\textstyle\left[\frac{\ce{Fe}}{\ce{H}}\right]=0.5</math>,<ref name="Qiu2001">{{cite journal | last=Qiu | first=H. M. | author2=Zhao, G. | author3=Chen, Y. Q. | author4=Li, Z. W. | title=The Abundance Patterns of Sirius and Vega | journal=The Astrophysical Journal | date=2001 | volume=548 | issue=2 | pages=953 – 965 | doi=10.1086/319000 | ref=harv | bibcode=2001ApJ...548..953Q}}</ref> което ще рече, че желязото е 316% по-често срещано отколкото на Слънцето. Високото съдържание на метални елементи на повърхността най-вероятно не важи за цялата звезда, а по-скоро тежките метали се изтласкват радиално към повърхността.<ref name="Kervella2003">{{cite journal | last=Kervella | first=P. | author2=Thevenin, F. | author3=Morel, P. | author4=Borde, P. | author5=Di Folco, E. | title=The interferometric diameter and internal structure of Sirius A | journal=Astronomy and Astrophysics | arxiv=astro-ph/0306604 | date=2003 | volume=407 | issue=2 | pages=681 – 688 | doi=10.1051/0004 – 6361:20030994 | ref=harv | bibcode=2003A&A...408..681K}}</ref>

=== Сириус Б ===
Сириус Б е едно най-масивните познати [[бели джуджета]]. С маса от 1,02 ''M''<sub>☉</sub>, тя е почти двойно по-масивна от средностатистическото бяло джудже с маса 0,5 – 0,6 ''M''<sub>☉</sub>. Тази маса заема обем, който е грубо колкото този на Земята.<ref name="Barstow2005">{{cite journal |author1=Barstow, M. A. |author2=Bond, Howard E. |author3=Holberg, J. B. |author4=Burleigh, M. R. |author5=Hubeny, I. |author6=Koester, D. | title=Hubble Space Telescope spectroscopy of the Balmer lines in Sirius B | journal=Monthly Notices of the Royal Astronomical Society | date=2005 | volume=362 | issue=4 | pages=1134 – 1142 | bibcode=2005MNRAS.362.1134B | doi=10.1111/j.1365-2966.2005.09359.x | ref=harv |arxiv = astro-ph/0506600 }}</ref> Сегашната му повърхностна температура е 25 200 K.<ref name="Liebert2005" /> Тъй като няма вътрешен източник на топлина, Сириус Б постепенно се охлажда, докато останалата му топлина се излъчва в пространството в продължение на милиарди години.<ref name="Imamura1995">{{cite web | last=Imamura | first=James N. | date=2 октомври 1995 | url=http://zebu.uoregon.edu/~imamura/208/feb24/cool.html | title=Cooling of White Dwarfs | publisher=University of Oregon | accessdate=3 януари | archiveurl=https://web.archive.org/web/20061215101415/http://zebu.uoregon.edu/~imamura/208/feb24/cool.html | archivedate=15 декември 2006 | архив_дата=2006-12-15 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20061215101415/http://zebu.uoregon.edu/~imamura/208/feb24/cool.html }}</ref>

Бяло джудже се образува, след като звездата вече е еволюирала през [[Главна последователност|главната последователност]] и преминала и през етапа на [[червен гигант]]. При Сириус Б това се случва преди около 120 милиона години. Първоначално тя е с маса около 5 ''M''<sub>☉</sub><ref name="Liebert2005" /> и е от клас B4–5,<ref name="Siess2000">{{cite web | last=Siess | first=Lionel | date=2000 | url = http://www.astro.ulb.ac.be/~siess/WWWTools/Isochrones|title = Computation of Isochrones | publisher = Institut d'Astronomie et d'Astrophysique, Université libre de Bruxelles| accessdate=24 март 2007}}</ref><ref name="Palla2005">{{cite conference | first=Francesco | last=Palla | title=Stellar evolution before the ZAMS | booktitle=Proceedings of the international Astronomical Union 227 | pages=196 – 205 | publisher=Cambridge University Press | date= 16 – 20 май 2005 | location=Italy | bibcode=1976IAUS...73...75P }}</ref> когато се намира в главна последователност. Докато е преминавала през етапа на червен гигант, Сириус Б може да е допринесла за [[металичност]]та на Сириус А.

Звездата е съставена главно от смес от въглерод и кислород, която се е образувала от термоядрен синтез на хелий в предшестващата звезда.<ref name="Liebert2005" /> Върху тази смес има слой от по-леки елементи, като веществата са подредени по маса, поради високата повърхностна гравитация.<ref name="Koester1990">{{cite journal | last=Koester | first=D. | author2=Chanmugam, G. | title=Physics of white dwarf stars | journal=Reports on Progress in Physics | date=1990 | volume=53 | issue=7 | pages=837 – 915 | bibcode=1990RPPh...53..837K | doi=10.1088/0034 – 4885/53/7/001 | ref=harv }}</ref> Пак поради тази причина, външната атмосфера на Сириус Б е почти чист водород (елементът с най-малка маса) и други елементи не се наблюдават в спектъра на звездата.<ref>{{cite journal | last1=Holberg | first1=J. B. | last2=Barstow | first2=M. A. | last3=Burleigh | first3=M. R. | last4=Kruk | first4=J. W. | last5=Hubeny | first5=I. | last6=Koester | first6=D. | title=FUSE observations of Sirius B | journal=Bulletin of the American Astronomical Society | date=2004 | volume=36 | page=1514 | bibcode=2004AAS...20510303H | ref=harv }}</ref>

=== Привидна трета звезда ===
Още от 1894 г. се наблюдават неравномерности в орбитите на Сиуриус А и Б с видима периодичност от 6 – 6,4 години. Изследване от 1995 г. заключва, че вероятно съществува трета придружаваща ги звезда с маса около 0,05 ''M''<sub>☉</sub>, което би отговаряло на малко [[червено джудже]] или голямо [[кафяво джудже]] с видима звездна величина под 15 и на по-малко от 3 арксекунди от Сириус А.<ref name="Benest1995">{{cite journal | author1=Benest, D. | author2=Duvent, J. L. | title=Is Sirius a triple star? | journal=Astronomy and Astrophysics |date=July 1995 | volume=299 | pages=621 – 628 | bibcode=1995A&A...299..621B | ref=harv }}</ref>

По-скорошните и по-точните астрометрични наблюдения на космическия телескоп [[Хъбъл (космически телескоп)|Хъбъл]] изключват наличието на такъв обект въобще. Изследването от 1995 г. предсказва астрометрично движение от 0,09 арксекунди, но Хъбъл не засича никаква аномалия в местоположението на Сириус с точност до 0,005 арксекунди. Това изключва наличието на какъвто и да е обект около Сириус А с маса над 0,033 ''M''<sub>☉</sub> или около Сириус Б с маса над 0,024 ''M''<sub>☉</sub>. Със сигурност, около системата на Сириус няма други тела, които да са по-големи от малко кафяво джудже или голяма [[екзопланета]].<ref name="siriusCruledout">{{cite web|last1=Andrew|first1=LePage|title=New Hubble Observations of the Sirius System {{!}} Drew Ex Machina|url=https://www.drewexmachina.com/2017/04/06/new-hubble-observations-of-the-sirius-system/|website=www.drewexmachina.com|accessdate=21 март 2018}}</ref>

== Източници ==
<references/>

[[Категория:Звезди]]