Преглед на кода на Секунда

{{друго значение||единицата за измерване на ъгъл|градус (ъгъл)}}
{{Infobox
|name         = Секунда
|bodystyle    = 
|title        = Секунда
|titlestyle   = 
|image        = [[Файл:Flashingsecond.gif|център|180px]]
|imagestyle   = 
|caption      = Светлинен импулс с период една секунда
|captionstyle = 
|headerstyle  = background:#ccf;
|labelstyle   = background:#ddf;
|datastyle    =
|header4 = Основни характеристики
|label4  = 
|data4   = 
|header5 = 
|label5  = Стандарт
|data5   = основна [[SI]] единица
|header6 =
|label6  = Физична величина
|data6   = [[Време]]
|header7 =
|label7  = Символ
|data7   = s
|header8 =
|label8  = Изразена в
|data8  = 1 секунда е равна на:<br />
* 1/60 [[минута]]
* 1/3600 [[час]]
* 1/86 400 [[ден]] ([[Международен астрономически съюз|IAU]] система от единици)
* 1/31 557 600 [[Юлиански календар|юлианска година]] (IAU система от единици)
|belowstyle = background:#ddf;
|below = 
}}
'''Секунда''' (означава се със символа '''s''') е [[Системи единици|единица]] за [[време]], една от седемте [[основна единица|основни единици]] в [[SI]] ([[Международната система единици]]).<ref name="BIPM21">
{{cite web
 |title=Official BIPM definition
 |url=http://www.bipm.org/en/si/si_brochure/chapter2/2-1/second.html
 |publisher=[[BIPM]]
 |accessdate=2008}}</ref>

Терминът е заимстван през XVIII век от [[Латински език|латински]], където ''secunda'' е съкратено от израза ''pars minuta secunda'' – „част малка втора“ (от часа), за разлика от ''pars minuta prima'' – „част малка първа“ (от часа). Подобно, ''секунда'' идва от словосъчетанието ''secunda divisio''<ref>{{cite book |title=Физическая энциклопедия |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1994 |publisher=Большая Российская энциклопедия |location=Москва |isbn=5-85270-087-8 |pages= |url=http://www.femto.com.ua/articles/part_2/3599.html |accessdate=2020-06-19 |lang= ru|lang-hide= }}</ref>, означаващо ''второ деление'' на [[час]]а (в шестдесетична бройна система).

Старите дефиниции на секунда са базирани на видимата позиция на [[Слънце]]то на [[небе]]то при въртенето на [[Земя]]та.<ref>{{cite book
|title=Splitting the second: the story of atomic time
|first=Tony
|last=Jones
|publisher=Institute of Physics Pub
|year=2000
|isbn=0750306408
|url=http://books.google.be/books?id=krZBQbnHTY0C}}
</ref> Тогава [[Време#Слънчево време|слънчевият ден]] се разделя на 24 часа, всеки от които се дели на 60 минути, а всяка минута – на 60 секунди, т.е. секундата е една 86 400-тна част от средния слънчев ден. Тази дефиниция се запазва до 1956 година.

Астрономически наблюдения през XIX и XX век обаче откриват, че има забавяне в това средно време, поради което движението на Слънцето и Земята се оказва ненадежден метод за определяне на времето. С откриването на [[атомен часовник|атомните часовници]] се отваря нова възможност за точното определяне на една секунда време.

От 1967 година насам секундата се дефинира като времетраенето на 9 192 631 770 периода на излъчването, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на цезий-133 при [[температура]] от нула [[келвин]]а.<ref name="BIPM21"/>

[[Новите определения в SI|Измененията на определенията на основните единици от SI (2018 – 2019 г.)]] не засягат секундата от съдържателна гледна точка, обаче от стилистични съображения е прието формално ново определение:<ref>{{cite web|title=SI base units|url=https://www.bipm.org/en/measurement-units/#si-base-units|website=BIPM|accessdate=2020-06-19}}</ref>
{{цитат|
Единицата за време „секунда“ се определя, като фиксираната числена стойност на честотата на трептене на цезия <math>\Delta\nu_\text{Cs}</math>, честотата на свръхфиния преход от непертурбираното основно състояние на атома на цезий-133, се приема за 9 192 631 770, изразена в единицата Hz, равна на s<sup>−1</sup>, и се означава с „s“.
}}
''Заб.'' Текстът на български е взет от [[s:Наредба_за_единиците_за_измерване|Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България]].

Секундата е основна единица и в други системи от единици като [[Система сантиметър-грам-секунда|CGS]], [[MKS]], [[Имперска единица|имперските единици]] и други.

== История ==
=== Преди механичните часовници ===
Египтяните (най-малко от 2000 пр.н.е.) подразделят деня и нощта на дванадесет часа съответно, от което следват сезонните промени на техните часове. В периода на елинизма астрономите [[Хипарх]] (150 г. пр.н.е.) и [[Птолемей]] (150 г.) подразделят деня шестдесетично и също използват среден час – 1/24, и прости части от един час – 1/4, 2/3 и т.н.), както и времеви градуси – 1/360 дни или четири модерни минути, но не и модерните минути или секунди.<ref>{{cite book | authorlink=G. J. Toomer |first=G. J. | last=Toomer | title=Ptolemey's Almagest | location=Princeton, New Jersey |publisher= Princeton University Press |year= 1998 |pages= 6 – 7, 23, 211 – 216 |isbn=978-0-691-00260-6}}</ref>

Денят е разделен шестдесетично, на 1/60 от всяка следваща единица, най-малко шест места след шестдесетичната точка (точност от по-малко от 2 микросекунди) във [[Вавилония]] около 300 г. пр.н.е., но те не подразделят шестдесетично по-малките единици от време. Например шест относителни шестдесетични места след запетаята на един ден са използвани в описанието си на продължителността на годината, въпреки че те не са могли да измерят такава малка част от деня в реално време. Като друг пример те уточняват, че средният синодичен месец е 29;31,50,8,20 дни (четири относителни шестдесетични позиции), който се повтаря от Хипарх и Птолемей, и е средният синодичен месец на [[еврейски календар|еврейския календар]], въпреки че е преизчислен като 29 дни 12 часа и 793 хелека (където 1 час = 1080 хелека).<ref>
{{cite book
 |author=O Neugebauer
 |year=1975
 |title=A history of ancient mathematical astronomy
 |publisher=[[Springer-Verlag]]
 |isbn=038706995X
}}</ref> Вавилонците не използват час, но използват двоен час, равен на 120 минути, времеви градус, равен на 4 минути и барликорн – 3 и 1/3 секунди.<ref>See page 325 in
{{cite journal
 |author=O Neugebauer
 |year=1949
 |title=The astronomy of Maimonides and its sources
 |journal=[[Hebrew Union College Annual]]
 |volume=22 |pages=321 – 360
 |doi=
 |id=
}}</ref> През 1000 г. персийският учен [[ал-Бируни]] дава времената на новите луни за конкретни седмици във вид на брой дни, часове, минути, секунди, трети, четвърти, изминали след обяд в неделя.<ref>
{{cite book
 |author=[[al-Biruni]]
 |year=1879
 |title=The chronology of ancient nations: an English version of the Arabic text of the Athâr-ul-Bâkiya of Albîrûnî, or „Vestiges of the Past“
 |url=http://books.google.com/?id=pFIEAAAAIAAJ&pg=PA148#v=onepage&q=
 |pages=147 – 149
 |others=Sachau C Edward
}}</ref> През 1267 година средновековният учен [[Роджър Бейкън]] дава времената на пълнолунията като брой дни, часове, минути, секунди, трети, четвърти, изминали след обяд на специфични дни от календара (''horae'', ''minuta'', ''secunda'', ''tertia'', and ''quarta'').<ref>
{{cite book
 |author=R Bacon
 |year=2000 |origyear=1928
 |title=The Opus Majus of Roger Bacon
 |publisher=[[University of Pennsylvania Press]]
 |page=table facing page 231
 |isbn=9781855068568
 |nopp=true
 |others=BR Belle
}}</ref> Въпреки че третините и четвъртините остават в някои езици, например [[полски език]] (''tercja'') и [[турски език]] (''salise''), модерната секунда е разделена по десетичната система.

=== Механични часовници и секунди ===
Най-ранните часовници, които показват секунди, се появяват през втората половина на XVI век. Най-ранният задвижван механично (от [[пружина]]) часовник снабден със секундна стрелка, е часовник, изобразяващ [[Орфей]], в колекцията ''Fremersdorf'', датиран между 1560 и 1570 година.<ref name=Landes>{{cite book | first=David S. |last=Landes |title=[[Revolution in Time]] | location=Cambridge, Massachusetts| publisher= Harvard University Press |year= 1983 | isbn = 0-674-76802-7 }}</ref><ref>{{cite book | first=Johann |last=Willsberger |title=Clocks & watches | url=https://archive.org/details/clockswatchessix0000will |location=New York |publisher= Dial Press |year= 1975 | isbn = 0-8037-4475-7 }} full page color photo: 4th caption page, 3rd photo thereafter (neither pages nor photos are numbered).</ref> По време на третата четвърт на XVI век [[Тачи ал-Дин Мохамед ибн Маруф|Тачи ал-Дин]] построява часовник, който маркира всеки пет секунди.<ref>[http://books.google.com/books?id=raKRY3KQspsC&pg=PA934 Taqi al-Din]</ref><ref>{{Citation |title=The astronomical clock of Taqi al-Din: Virtual reconstruction |url=http://muslimheritage.com/topics/default.cfm?ArticleID=947 |accessdate=2011-04-23 |archivedate=2008-07-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080712235043/http://muslimheritage.com/topics/default.cfm?ArticleID=947 }}</ref> През 1579 г. [[Йост Бирги]] построява часовник за [[Вилхелм IV фон Хесен-Касел|Вилхелм фон Хесен]], който отбелязва секунди.<ref name=Landes/> През 1581 г. [[Тихо Брахе]] така преправя часовниците в неговата обсерватория, които са показвали минутите, така че да показват и секундите. През 1587 г. той се оплаква, че четирите му часовници се различават с плюс или минус четири секунди.<ref name=Landes/>

Секундата най-напред става точно измерима с развитието на [[Часовник с махало|часовника с махало]], който показва ''средното време'' (за разлика от ''видимо време''), и по-специално през 1670 г., когато [[Уилям Климент]] добавя секундно махало към първоначалното махало на часовника на [[Кристиан Хюйгенс]].<ref>See page 2 in
{{cite journal
|author=J Chappell
|year=2002
|title=The Long Case Clock: The Science and Engineering that Goes Into a Grandfather Clock
|url=http://illumin.usc.edu/article.php?articleID=64&page=1
|journal=[[Illumin]]
|volume=1
|issue=0
|pages=1
|doi=
|accessdate=2011-04-23
|archivedate=2010-07-02
|archive-url=https://web.archive.org/web/20100702014431/http://illumin.usc.edu/article.php?articleID=64&page=1
}}</ref> Секундните махала имат период от две секунди, една секунда за залюляване напред и една секунда за залюляване назад, което дава възможност за отбелязване на секундите. Тези часовници до 1930-те остават най-акуратният инструмент за отчитане на времето. Единственото им неудобство е, че са масивни и трябва да остават неподвижни.

=== Съвременно измерване на секундата ===
С развитието на микровълновата [[спектроскопия]] в края на 1940-те години става ясно, че разликата в енергиите между близко разположените атомни или молекулни нива на атомите може да се измери с извънредно голяма точност. Става очевидно, че като основа на еталон за честота може да бъде избран подходящ атомен или молекулен преход. През 1967 г. XIII Генералната конференция по мерки и теглилки определя секундата като продължителността на 9 192 631 770 периода на лъчението, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на цезий-133. Съществуват и други еталони за честота, например водороден [[мазер]], рубидиев часовник, [[кварцов часовник]] и други.

Съществува и нова технология – оптичният атомен часовник, който според мнението на много учени е напът да измести настоящите суперпрецизни уреди за измерване на времето и да стане 100 пъти по-точен от обикновените. При настоящите атомни часовници ядрата на цезия се бомбардират с [[микровълни]], чиято честота е синхронизирана с тази на ядрата. Оптичните часовници ще облъчват с [[лазер]]ен лъч. При тези условия промените в състоянията на атомите ще се осъществяват 100 хиляди пъти по-бързо, което ще осигури много по-голяма прецизност и точност и най-вероятно ще наложи нова дефиниция за секундата.

== Интересни факти ==
* [[Светлина]]та изминава 299 792 458 метра във вакуум за една секунда.
* За една секунда на [[ретина]]та на [[око]]то попадат 550 [[трилион]]а периода на светлинната вълна в зеления цвят.
* При въртенето си около [[Слънце]]то, [[Земя]]та изминава по орбитата си 29 785,9 метра за една секунда.
* За една секунда кристалът на [[кварц]]а, на основата на който работят кварцовите часовници, извършва 32 768 трептения.
* Една секунда е приблизително равна на 1/31 556 925,9747 части от времето на завъртане на Земята около Слънцето през 1900 година.

== Кратни единици ==
{| class="wikitable"
|+ Кратни единици за време
! Стойност
! Символ
! Име
!
! Стойност
! Символ
! Име
|-
|
10<sup>−1</sup> s<br>10<sup>−2</sup> s<br>10<sup>−3</sup> s<br>10<sup>−6</sup> s<br>10<sup>−9</sup> s<br>10<sup>−12</sup> s<br>10<sup>−15</sup> s<br>10<sup>−18</sup> s<br>10<sup>−21</sup> s<br>10<sup>−24</sup> s
|
ds <br>cs <br>ms <br>µs <br>ns<br>ps <br>fs <br>as <br>zs <br>ys
|
децисекунда <br>сантисекунда<br>[[милисекунда]]<br>микросекунда<br>наносекунда <br>пикосекунда <br>фемтосекунда<br>атосекунда <br>септосекунда <br>йоктосекунда <br>
||
|
10<sup>1</sup> s<br>10<sup>2</sup> s<br>10<sup>3</sup> s<br>10<sup>6</sup> s<br>10<sup>9</sup> s<br>10<sup>12</sup> s<br>10<sup>15</sup> s<br>10<sup>18</sup> s<br>10<sup>21</sup> s<br>10<sup>24</sup> s
|
das <br>hs <br>ks <br>Ms <br>Gs <br>Ts <br>Ps <br>Es <br>Zs <br>Ys
|
декасекунда <br> хектосекунда <br>килосекунда <br>мегасекунда <br>гигасекунда <br>терасекунда <br>петасекунда <br>ексасекунда <br>сетасекунда <br>йотасекунда
|}

== Вижте също ==
* [[Високосна секунда]]

== Източници ==
<references />

{{Време}}
{{СИ единици}}
{{нормативен контрол}}

[[Категория:Единици за време]]