Преглед на кода на Рис

{{към пояснение|Рис|Рис (пояснение)}}
{{Taxobox
| status_bg     = CR
| status_bg_ref = <ref>{{Червена книга|title={{PAGENAME}}| redbooklink=http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Lylynx.html| downloaded=18 февруари 2012}}</ref>
}}

'''Рисът''', наричан още '''евроазиатски рис''' (''Lynx lynx''), е хищен [[бозайник]] от семейство [[Коткови]]. Той е представителят от семейството, живеещ на най-северна ширина и обитаващ един от най-обширните ареали. Рисът е трети по големина хищник в [[Европа]] и същевременно най-едрата котка на континента. Единствено [[кафява мечка|кафявата мечка]] и [[вълк]]ът са по-едри, а [[иберийски рис|иберийският рис]] и [[европейска дива котка|дивата котка]] са съответно два и четири пъти по-малки от него. „Пискюлите“ на върха на [[уши]]те, късата [[опашка]] и тяло, поставено на сравнително дълги и дебели [[крак]]а, му придават интересен външен вид. Това обаче са част от приспособленията, даващи му предимство за успешен лов и оцеляване при сурови условия.

Рисът е животно, митологизирано от много народи. [[Древна Гърция|Древните гърци]] се възхищавали на острото [[зрение]] на голямата котка. „Ostrovid“ е името, с което някои [[Западни славяни|западнославянски народи]] описват вида. Потайността и ловкостта на риса са другите му качества, които всяват респект у древните народи. Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г.<ref name="catsg">{{икона|en}} [http://www.catsg.org/balkanlynx/02_status/2_1_situation-countries/other-countries/Pdfs/Zlatanova_et_al_2001_Lynx_in_Bulgaria.pdf Д.Златанова, П.Цветков, Е.Цингарска-Седефчева, ''The lynx in Bulgaria: present conservation status and future prospects''] (Посетен на 24.07.2010)</ref> Дълго преди това обаче българите приемат това животно като нечисто, поради потайния хищнически живот и спорадичните нападения над домашния добитък.<ref>[[Димитър Маринов|Маринов, Димитър]]. ''Народна вяра и религиозни народни обичаи''. София, Второ фототипно издание, стр. 137 – 138.</ref> След края на [[Втората световна война]] рисът изчезва от българската природа и е вписан като изчезнал вид в ''[[Червена книга на България|Червената книга на България]]'' (1985). Към началото на 21 век съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини.

== Физическа характеристика ==
[[Файл:Gaupen på Langedrag.JPG|ляво|мини|Рисът наподобява гигантска [[домашна котка]]]]
Евроазиатският рис е най-едрият представител от род [[Рисове]]. Дължината на тялото му е от 70 до 130 cm, височината при холката до 65 – 70 cm. Тежи между 12 и 35 kg<ref>Eurasian Lynx Online Information System for Europe. [http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/speciesinf/description/description.htm Description and morphology] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130126132022/http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/speciesinf/description/description.htm |date=2013-01-26 }} (посетен на 10.10.2010)</ref>, като някои сибирски екземпляри достигат до 38 kg<ref>Eurasian lynx – Lynx lynx. [http://www.largeherbivore.org/eurasian-lynx/ Species Information] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110513115756/http://www.largeherbivore.org/eurasian-lynx/ |date=2011-05-13 }} (посетен на 08.05.2011)</ref> и дори до 45 kg.<ref>Big Cats – Fearsome lynx. [http://books.google.bg/books?id=ITbItM_5SVkC&pg=PT27&lpg=PT27&dq=fearsome+lynx&source=bl&ots=Jcr4WRJg-2&sig=DAP6tXoASKeLSFYxVwtpcR98Y3M&hl=bg&sa=X&ei=77OwUMK7FYTcsgaV6oDYAQ&redir_esc=y/ Vital statistics] (посетен на 24.11.2012)</ref> Обикновено по-едрото и масивно тяло при мъжките е характерен белег за [[полов диморфизъм]]. Въпреки това обаче представителите на двата пола от Карпатския подвид са приблизително еднакви.<ref name=kora.ch/> Рисът има силно тяло и високи здрави [[крак]]а покрити с гъста козина. Козина расте дори между [[пръст]]ите на лапите.<ref name=moscowzoo/> Предните крайници са малко по-къси от задните.<ref name="sakhalinzoo">{{икона|ru}} [http://sakhalinzoo.ru/animal/35 Сахалинский зооботаничский парк, Рысь обыкновенная и рысь сибирская (''Lynx Lynx'' Linnaeus, ''Felis lynx wardi'')] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100410133915/http://www.sakhalinzoo.ru/animal/35 |date=2010-04-10 }} (Посетен на 20.07.2010)</ref> [[Нокът|Ноктите]] са остри, силни, и закривени, представляват перфектен инструмент за залавяне на плячка. Те се прибират над възглавничките на пръстите и по този начин не оставят следа в отпечатъка на лапата.<ref name="kora.ch">{{икона|en}} [http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html Eurasian Lynx Online Information System for Europe, Description and morphology] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110204061550/http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html |date=2011-02-04 }} (Посетен на 11.08.2010)</ref> [[Уши]]те са триъгълни, на върха завършват с дълги черни [[косъм|косми]] наподобяващи четчици, а отстрани на главата има изразени бакенбарди, които при възрастните мъжки са по-добре изразени.<ref name="redbook">{{икона|ru}} [http://redbook.minpriroda.by/animalsinfo.html?id=14 ''Красная книга Республики Беларусь, Рысь обыкновенная'']{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} (Посетен на 20.07.2010)</ref> [[Глава]]та е кръгла, поставена на къса шия, на външен вид наподобява тази на [[каракал]]а, но муцуната е по-къса.<ref name="sevin">{{икона|ru}} [http://www.sevin.ru/vertebrates/index.html?Mammals/256.html ''Lynx lynx'' Linnaeus, 1758 – Рысь обыкновенная] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120609170159/http://www.sevin.ru/vertebrates/index.html?Mammals%2F256.html |date=2012-06-09 }}</ref> Лицевата част на [[череп]]а е сравнително къса с масивна [[долна челюст]]. Той има 24 млечни зъба.

Зъбната формула е:<ref name=kora.ch/><math>\frac{3.1.2.1}{3.1.2.1}= 28</math>. Млечните зъби са 24 на брой.

Има сравнително къса (20 – 31 cm<ref name=urbawebsite/><ref name=survinat/>) опашка, която завършва с черен връх. Окраската варира от жълтобелезникава до ръждивочервена.<ref name="markov">[[Георги Марков (зоолог)|Марков, Георги]]. 1988. ''Бозайници''. Наука и изкуство, София, второ издание, стр. 197 – 198</ref> Лятната козина е относително къса, рижава до кафеникава на цвят. Представителите живеещи в южните части на ареала имат по-тъмна козина, по-къси крака и по-тънки лапи.<ref name="animalzone">{{икона|ru}} [http://animalzone.ru/articles/261/ Animalzone, ''Рысь обыкновенная''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100817022737/http://animalzone.ru/articles/261/ |date=2010-08-17 }}</ref> Зимната козина е по-гъста и варира от сива до сребристо-сиво-кафява. По [[корем]]а, шията и брадичката козината е бяла по всяко време на годината. [[Кожа]]та по предната част на тялото и краката има множество кръгли черни петна.<ref name=redbook/> Броят и разпределението им по тялото е силно променлив. Петната варират по големина, форма и интензивност на оцветяване. Могат да бъдат кръгли, розетковидни, много бледи, в редки случаи дори липсват.<ref name=kora.ch/> Някои животни притежават тъмно кафява лента, която започва от [[чело]]то и минава назад към гърба. В много случаи се наблюдава тенденция за увеличаване на петната и проявата на по-наситен черен цвят при южните представители на вида.<ref name=WCoW>{{икона|en}} {{cite book|author=Sunquist, Mel|author2=Sunquist, Fiona|year=2002|title= ''Wild cats of the World'' |url=https://archive.org/details/wildcatsofworld00sunq|publisher=University of Chicago Press |location= Chicago |pages= 164 – 176}}</ref>

== Произход и еволюция ==
Според редица автори родоначалникът на всички съвременни видове рисове днес е ''Lynx issiodorensis''. Той е населявал Южна Африка и е притежавал общи черти характерни за днешните Фелиди (''[[Felis]]'') и Рисове. Преди около 1,25 млн. години той преминава на север в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]]. Предполага се, че в района на днешен Китай съвременният евроазиатски рис се е отделил и се разселва на запад. Достига Европа и постепенно измества обособилия се преди него [[иберийски рис]] до границите на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]]. От населилия се общ предшественик в Северна Америка е произлязъл днешният [[червен рис]], а от ледниково застудяване преди около 200 000 години представители на евроазиатския рис или по древни представители се преселват в Северна Америка. Тук те постепенно еволюират в днешния [[канадски рис]].<ref name="master of survival">{{икона|en}} ''Bobcat: master of survival''. Kevin Hansen. 2007. Oxford University Press, ISBN 978-0-19-518303-0</ref><ref>Genetics, paleontology, and macroevolution, Jeffrey S. Levinton, 2001, Cambridge University Press, ISBN 0-521-80317-9</ref>

'''Еволюция на род ''[[Lynx]]'''''
{{clade | style=line-height:85%
| label1 = '''''Lynx'''''
| 1 = {{clade
  | 1 = ''[[Lynx pardinus]]'' – Иберийски рис
  | 2 = {{clade
    | 1 = ''[[Lynx rufus]]'' – Червен рис
    | 2 = {{clade
      | 1 = '''''Lynx lynx''''' – '''Евроазиатски рис'''
      | 2 = ''[[Lynx canadensis]]'' – Канадски рис
      }}
    }}
  }}
}}

Четирите вида са били приемани за отделни подвидове на риса, разпространени на обширна територия в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]]. Днес те са отделени като самостоятелни, като евразийският обитава най-голям ареал и е най-едър от всички.<ref name=wildcatconservation/> Дълго време родът е класифициран като подрод на настоящия ''[[Felis]]''. Поради тази причина и днес в по-стара специализирана литература рисът може да бъде срещнат като ''Felis lynx'' като често е описван с обобщените особени белези на известните днес видове.<ref name="LynxCanadaQuebec">{{икона|fr}} [http://www.fapaq.gouv.qc.ca/fr/EDUC/pleins_feux/janv_2005_situa_lynx_Can.pdf ''Situation du Lynx du Canada (Lynx canadensis) au Québec''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150924010453/http://www.fapaq.gouv.qc.ca/fr/EDUC/pleins_feux/janv_2005_situa_lynx_Can.pdf |date=2015-09-24 }} (pdf)</ref>

== Систематика ==
[[Файл:Lynx de Sibérie Thoiry 1981.jpg|мини|Сибирски рис (''Lynx lynx wrangeli'')]]
Пълната класификация на подвидовете на риса все още не е напълно изяснена и продължава да се обсъжда. Известни са следните подвидове:<ref>{{икона|en}} [http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html ELOIS – Eurasian Lynx Online Information System] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110204061550/http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html |date=2011-02-04 }}(Посетен на 20.07.2010)</ref>
* ''Lynx lynx lynx'', Източноевропейски рис (Скандинавски рис, Западносибирски рис, Северен рис). Разпространен в [[Скандинавия]], [[Източна Европа]], Западен [[Сибир]].
* ''Lynx lynx carpathicus'', Карпатски рис. Първоначално разпространен от [[Великобритания]] до [[Черно море]] днес се среща в малки области в района на [[Карпати]]те и [[Централна Европа]].
* ''[[Lynx lynx martinoi]]'' (''Lynx lynx balcanicus''), Балкански рис. Разпространен на [[Балканския полуостров]].
* ''Lynx lynx dinniki'', Кавказки рис. Разпространен в [[Кавказ]], Турция и Северозападен Иран.
* ''Lynx lynx wardi'', Алтайски рис. Разпространен в [[Алтай]].
* ''Lynx lynx wrangeli'', Сибирски рис. Разпространен в Източен [[Сибир]], [[Камчатка]], [[Монголия]] и [[Манджурия]]. Това е най-многобройния подвид към който принадлежат около 80% от индивидите.
* ''Lynx lynx isabellinus'', Хималайски рис (Туркестански рис). Разпространен в [[Тибет]], [[Тян Шан]] и други планински райони на [[Централна Азия]].
* ''Lynx lynx kozlovi'', Байкалски рис (Иркутски рис). Разпространен в Централен Сибир, южно от езерото [[Байкал]].
* ''Lynx lynx stroganovi'', Амурски рис. Разпространен от [[Амурска област]] до Сахалин ([[Русия]]). На юг достига до [[Северна Корея]] и Североизточен Китай.
* †''[[Lynx lynx sardiniae]]'', Сардински рис (изчезнал през 1967 г.). В миналото разпространен на остров [[Сардиния]].

== Разпространение ==
[[Файл:Lynx lynx2.jpg|ляво|мини|Заедно с канадския рис евроазиатският е сред най-северно живеещите котки]]
Ареалът, който населява евроазиатският рис е сред най-големите обитавани от представител на семейство Котки. Рисът е разпространен в гористи и планински райони на [[Европа]] и [[Азия]]. В Европа се среща на [[Скандинавски полуостров|Скандинавския полуостров]], [[Естония]], [[Карпати]]те, [[Татри]]те, [[Беловежка гора|Беловежката гора]] ([[Полша]]), [[Централна Европа]] (няколко малки и нестабилни популации), [[Алпи]]те, [[Пиренеи]]те, Балканския полуостров и [[Кавказ]]. На много от местата в Европа през XX век видът е [[Интродукция (биология)|реинтродуциран]]. Азиатската популация съставлява над 90% от общата численост на риса. Разпространен е в [[Урал (планина)|Урал]], [[Сибир]], остров [[Сахалин]], [[Монголия]], [[Китай]], [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]], Тибет, и други планини в [[Централна Азия]]. Популациите в крайните югоизточни части на Азия и почти цяла Европа са малки и фрагментирани, докато на север остават почти непроменени.<ref name=iucn>{{IUCN|assessors=Breitenmoser, U., Mallon, D.P., von Arx, M. & Breitenmoser-Wursten, C|year=2008|id=12519|title=Lynx lynx|downloaded=5 септември 2009}}</ref>

=== В Азия ===
В Русия популацията на риса е сред най-многочислените. Основната част от тях обитава Сибир като ареалът му достига до [[Тихи океан|Тихия океан]] включително и остров Сахалин. В европейската част на страната територията на риса преминава към тази от страните във [[Феноскандия]] и [[Прибалтика]], а в [[Азия]] на юг към централната планинска част на континента. В резултат на изсичането на равнинните гори в Русия границата на ареалът му в страната се е изместил с 200 – 300 km на север.<ref name="moscowzoo">[http://www.moscowzoo.ru/get.asp?ID=A66 Московский зоопарк, Европейская рысь (Felis (Lynx) lynx lynx)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101126001545/http://moscowzoo.ru/get.asp?ID=A66 |date=2010-11-26 }}(Посетен на 20.07.2010)</ref> В Китай рисът е разпространен в провинциите [[Гансу]], [[Цинхай]], [[Съчуан]] и [[Шънси]]. В Азия е разпространен и в [[Иран]], [[Монголия]], [[КНДР]], [[Казахстан]], [[Узбекистан]], [[Туркменистан]], [[Киргистан]], [[Таджикистан]], [[Афганистан]], [[Непал]] и в планинските области [[Ладакх]] и [[Джаму и Кашмир]]. Пространствено изолиран е кавказкият подвид ''Lynx lynx dinniki''. Той се среща в страните от Кавказ и [[Турция]].<ref name=iucn/>

=== В Европа ===
В европейските страни най-многочислен е рисът в страните от [[Скандинавския полуостров]] и [[Прибалтика]], следван от района на Карпатите, [[Алпи]]те, [[Далмация]] и накрая Балканите. В останалите части на континента рисът е изчезнал в резултат на избиването му от хората или се среща рядко с нестабилни популации. В района на [[Пиренеи]]те в миналото ареалът се е застъпвал с този на иберийския рис. Във [[Великобритания]] рисът е изчезнал преди около 4 хил. години,<ref>{{икона|en}} ''The bone-man's legacy''. ''New Scientist'', 11 август 2007, стр. 48 – 49</ref> а в [[Белгия]] и [[Холандия]] през [[Средновековието]].<ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Eurasian Lynx Online Information System for Europe | url = http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/introduction/introduction_info/introduction_info_main.htm | title = ELOIS – Introduction | date = no date | accessdate = 28 май 2007 | архив_дата = 2011-07-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110707000825/http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/introduction/introduction_info/introduction_info_main.htm }}</ref> В [[Германия]] последният рис е забелязан през 1850 г., във [[Франция]] през 1900 г., а в [[Швейцария]] през 1915 г. В [[Италия]] видът изчезва в началото на двадесети век, но малка популация успява да се запази и до днес в централната част на страната. Тук на остров Сардиния изчезва и един от съвременните подвидове на вида.<ref name=iucn/>

Популацията на Скандинавския полуостров в средата на XX век значително намалява, но благодарение на защита и контролиран лов се увеличава. През 2008 г. във Финландия рисовете наброяват около 2000. Това е и страната с най-многобройна популация в Европа.<ref>{{Citation |title=www.rktl.fi |url=http://www.rktl.fi/riista/riistavarat/suurpedot_2008/ilves.html |accessdate=2010-07-18 |archivedate=2010-04-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100426211846/http://www.rktl.fi/riista/riistavarat/suurpedot_2008/ilves.html }}</ref> В [[Швеция]] рисовете са около 1400 през 2006 г., а в Норвегия са около 409 – 439 броя.<ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = State of the Environment Norway | url = http://www.environment.no/templates/themepage____2253.aspx | title = ''Lynx'' | date = 19 юни 2006 | accessdate = 6 октомври 2007 | архив_дата = 2007-09-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070928083040/http://www.environment.no/templates/themepage____2253.aspx }}</ref>

В Прибалтика най-многочислен е видът в [[Естония]]. През 2001 г. наброява около 900 индивида.<ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Eurasian Lynx Online Information System for Europe | url = http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/countries/estonia/survey.htm | title = Estonia – 3. Size & trend | accessdate = 28 май 2007 | архив_дата = 2016-03-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160305192153/http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/countries/estonia/survey.htm }}</ref> През 2005 г. рисовете в [[Латвия]] наброяват 700, разпространени в [[Курландия]] и [[Видземе]].<ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Eurasian Lynx Online Information System for Europe | url = http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/countries/latvia/survey.htm | title = Latvia. | accessdate = 22 януари 2008 | архив_дата = 2011-07-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110707000655/http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/countries/latvia/survey.htm }}</ref> В Полша през 2005 – 2006 г. популацията на риса била малко над 100 индивида.<ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = The Mammal Research Institute of the Polish Academy of Sciences | title = ''Wolf and lynx census'' | date = 24 януари 2008 | url = http://www.zbs.bialowieza.pl/?en | accessdate =13 февруари 2009 }}</ref>

В района на Карпатите [[Румъния]] е страната с най-голяма численост на риса. Тя се доближава до тази на Финландия.<ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Coordinated research projects for the conservation and management of carnivores in Switzerland KORA | url = http://www.lcie.org/Docs/LCIE%20IUCN/Arx%20KORA%20ELOIS.pdf | title = ''Status and conservation of the Eurasian lynx (Lynx lynx) in Europe in 2001'' | accessdate = 7 март 2009 | архив_дата = 2009-03-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090319052245/http://www.lcie.org/Docs/LCIE%20IUCN/Arx%20KORA%20ELOIS.pdf }}</ref> В [[Словакия]] се среща основно в националните паркове на страната на надморска височина 800 – 1000 m.<ref>{{cite web | publisher = State Nature Conservancy SR | url = http://www.sopsr.sk/natura/index1.php?p=4&lang=en&sec=7&druh=11 | title = Natura 2000 Sites – Rys ostrovid | date = no date| lang = sk | accessdate = 28 май 2007}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Eurasian Lynx Online Information System for Europe | url = http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/countries/slovakia/survey.htm | title = Slovakia (SK) | date = no date | accessdate = 28 май 2007 | архив_дата = 2008-12-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081202075329/http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/countries/slovakia/survey.htm }}</ref> В [[Чехия]] видът почти изчезва, но благодарение на интродукция от Словакия днес наброява около 65 до 105 индивида.

Рисовете в района на [[Юлийски Алпи|Юлийските Алпи]] и [[Динарски планини|Динарските планини]] наброяват около 130 – 200 представители.<ref name=lcie>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Large Carnivore Initiative for Europe | url = http://www.lcie.org/lcie_lc_lynx.htm | title = ''Large Carnivore Initiative for Europe Species fact sheet – Lynx lynx'' | date = no date | accessdate = 28 май 2007 | архив_дата = 2012-06-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120626195631/http://www.lcie.org/lcie_lc_lynx.htm }}</ref><ref name="plitvice">{{cite web | publisher = Plitvice Lakes National Park World of Animals | url = http://www.np-plitvicka-jezera.hr/en/index.php?option=com_content&view=article&id=36&Itemid=51 |title= World of Animals at Plitvice Lakes | accessdate = 7 септември 2010}}</ref> Видът е бил на границата на изчезването, но благодарение на интродукция през 1973 г. от Словакия числеността му се запазва и остава сравнително стабилна. Днес рисовете в [[Словения]] наброяват около 40, в [[Хърватия]] 40 – 60, а в [[Босна и Херцеговина]] повече от 50.

Балканската популация на риса е разпространена в [[Черна гора]], [[Албания]], [[Косово]], [[Северна Македония]] и вероятно [[Гърция]] и България.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/populations/balkan/survey |заглавие=www.kora.ch |достъп_дата=2010-07-18 |архив_дата=2012-01-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120125232829/http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/populations/balkan/survey }}</ref> Предполага се, че наброяват около стотина като основната част от балканския рис обитава района на Западна Македония и Албания.<ref>{{cite web|url=http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5gCUfrwwb5eN7JJ0377S-HyP-WQcA|title=Poachers put Balkan lynx on brink of extinction|publisher=AFP|accessdate=22 февруари 2009|archiveurl=http://web.archive.org/web/20090225161939/http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5gCUfrwwb5eN7JJ0377S-HyP-WQcA|archivedate=25 февруари 2009}}</ref><ref>{{cite web | publisher = BBC | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/6114962.stm | title = Action urged to save Balkan lynx | date =3 ноември 2006 | accessdate =28 май 2007}}</ref>

==== В България ====
[[Файл:Osogovo-Kameninchitsa-gorge.jpg|мини|Съществуват сигурни доказателства, че рисове обитават българската част на [[Осогово]]]]
[[Файл:Ropotamo 10.jpg|мини|Вероятно рисът не е напускал [[Странджа]] през втората половина на 20 век]]
Сигурни сведения за съществуването на риса по българските земи са открити при археологически разкопки на древни поселения. [[Кост]]и от рис са открити в пласт датиран от ранен [[плейстоцен]] в палеонтологичното находище [[Козарника (община Белоградчик)]].<ref name="belogradchik">[http://www.belogradchik.org/bg/history/41-belhistory/86-cave-kozarnika.html Разкопки на палеолитното находище Козарника, Белоградчишко] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100828234918/http://www.belogradchik.org/bg/history/41-belhistory/86-cave-kozarnika.html |date=2010-08-28 }}, посетен на 08.08.2010 г.</ref> При проведени през 1915 г. разкопки на Деневата могила край шуменското село [[Салманово]] е открита лява половина от [[долна челюст]] на рис.<ref name="archaeology">{{Citation |title=''Праисторията в България'' |url=http://archaeology-knigi.com/156 |accessdate=2010-07-18 |archivedate=2011-03-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110308103127/http://archaeology-knigi.com/156 }}</ref><ref>{{икона|ru}} [[Рафаил Попов (археолог)|Р. Попов]], ''Предысторическая Денева Могила при селе Салманова''. Известия на Болгарского Археологич. Дружество, т. IV, cjp 148 – 275, 1914; Коджа-Дерманската Могила при г. Шумен, 1916 – 1918.</ref> В България са намерени останки от най-малко 5 фосилни вида рисове. Последната находка на ''L. lynx'' е намерена през 2016 г. в центъра на гр. София и с възраст 16 – 19 в. н.е.<ref>Boev, Z. 2017. Fossil and Subfossil Record of Species of the Genus Lynx Kerr, 1792 (Mammalia: Felidae) in Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 69 (3): 303 – 306.</ref>

В миналото [[Странджа]] е била главно обиталище на риса в България. Рисът, макар и по-рядко, се среща и из [[Бургаско]], [[Панагюрско]], Твърдишкия балкан, [[Влахина|Влахина планина]] и на други места. В [[Стара планина]] последният известен рис е отстрелян през 1902 г. във Върбишкия Балкан, а за последно рис в Странджа е убиван през 1913 година. Последният известен индивид в страната е убит през 1941 г. в [[Парангалица]]<ref>{{ФБ|27|514}}</ref> от немски войници.

През [[1980-те]] години в България са правени опити за реинтродукция на екземпляри в находища в Стара планина, от които преди това е изчезнал. Поради потайния начин на живот, който дивата котка води, някои експерти смятат, че през втората половина на XX век в България са се запазили няколко типично български екземпляра в районите на река [[Ропотамо]], [[Странджа]]<ref name="dnevnik">[http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/ekosbor/2009/05/21/722301_goliamoto_zavushtane_na_risovete_v_bulgarskite_planini/ в. Дневник, ''Голямото завъщане на рисовете в българските планини''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100329094800/http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/ekosbor/2009/05/21/722301_goliamoto_zavushtane_na_risovete_v_bulgarskite_planini/ |date=2010-03-29 }}.</ref> и в [[Джендема (резерват)|Южен Джендем]] в Стара планина.<ref name="balkani">[http://balkani.org/activities/species-conservation/lynx/ Сдружение за дива природа „Балкани“]</ref>

През 1980-те години видът е реинтродуциран в сръбската част на Западна Стара планина, където има стабилна популация. В началото на 21 век в района на [[Берковица]] са се появили следи от рис, смятан за изчезнал от територията на България. Предполага се, че те са от екземпляри, преминали през границата със [[Сърбия]]. Съществува опасност повторното заселване на рисове да бъде застрашено от евентуалното изграждане на ски комплекс в подножието на връх [[Ком]].<ref>{{cite web | last = Енчев | first = Милен | year = 2006 | url = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2492&sectionid=5&id=0001401 | title = ''Екодилемата – Формула 1 или „Натура 2000“'' | work = в. Сега | accessdate = 3 февруари | accessyear = 2007}}</ref>

През 2003 г. се появяват данни за рисове в района на [[Трън]], Етрополска Стара планина и Странджа. През 2006 г. в Странджа е записан звук от рис в размножителен период.<ref name=dnevnik/> През 2008 г. е отстрелян по невнимание в района на [[Чупрене (резерват)|Чупрене]] близо до [[Белоградчик]], мъжки екземпляр с [[Ушна марка|марка на ухото]], а по-късно същата година с помощта на фотокапан е заснет рис в природна среда, маркиращ територия. Това говори, че той трайно обитава това място.<ref>''National Geografic България'', април 2009, стр. 26.</ref><ref name=dnevnik/> През февруари 2009 г. в българската част на планината [[Осогово]] е заснета двойка рисове, боричкащи се по време на размножителния период. През 2009 година е заснет рис и в българската част на Странджа.<ref>''Бизнес и екология'', брой 4, 2009, стр. 4.</ref> В края на [[октомври]] [[2012]] г. отново се появяват сведения за рисове в Осоговската планина край Кюстендил.<ref>[http://www.bglov.com/page/Ris-be-otkrit-iznenadvashto-v-osogovskata-planina-krai-kustendil/ ''БГ Лов'', Рис бе открит изненадващо в Осоговската планина край Кюстендил]</ref> На [[28 февруари]] [[2014]] г. чрез фотокапан е заснет рис и пак в Осогово.<ref>[http://www.lifebites.bg/risat-se-zavrasta-v-bulgaria/ Рисът се завръща в България. Дано!]</ref> Само след 3 дни ловци забелязват следи на рисове в Трънско край границата. Информацията от снимките и видеоклипчетата, заснети от фотокапани, говори за няколко риса, които се завръщат в България от западната ни съседка през февруари. Те се размножават у нас. На снимките са запечатани два мъжки риса и една женска.<ref>[http://www.pernikdnes.com/news/9214 Забелязват рисове в Трънско край границата]{{Dead link|date=ноември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През лятото на [[2015]] г. при теренни проучвания са открити следи на рис и в Рила.<ref>[https://www.infotourism.net/index.php?t=11242-2 Откриха следа от рис при теренни проучвания в Национален парк „Рила“]</ref> През април 2016 г. рис е наблюдаван близо до [[Стакевци]] в Западна Стара планина. В същия район присъствието му е доказано през 2004 – 2005 г.<ref>[http://www.vidin-online.com/flora-i-fauna/ris Рис, Видин – Флора и Фауна]{{Dead link|date=декември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В края на януари 2019 г. рис е заснет от ловец в Западна Стара планина.<ref>[https://namoreto.bg/ris-se-poyavi-v-stara-planina-snimki/ Рис се появи в Стара планина]</ref> През март 2019 г. е направен видеоклип на рис и до село [[Факия]] в Странджа.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://uniconbg.com/post/19565--kak-risut-se-zavurna-v-strandja.html |заглавие=Как рисът се завърна в Странджа (Видео) |достъп_дата=2019-11-24 |архив_дата=2020-08-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200815161927/https://uniconbg.com/post/19565--kak-risut-se-zavurna-v-strandja.html }}</ref>

Все още не е изяснено към кой подвид спадат екземплярите срещани в България. Предполага се, че в България представителите са от два подвида. В района на Стара планина вероятно се среща карпатския подвид, а планините [[Руй]], [[Малешевска планина|Малешевска]], Осогово, Влахина, Рила и областта [[Краище]] са обитавани от балканския рис.<ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Eurasian Lynx Online Information System for Europe | url = http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/countries/bulgaria/survey.htm | title = ''Status and conservation of the Eurasian lynx (Lynx lynx) in Bulgaria in 2001'' | accessdate = 2010-23-07 | архив_дата = 2011-08-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110830180744/http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/countries/bulgaria/survey.htm }}</ref> Рисовете, населяващи Странджа най-вероятно са от вида източноевропейски рис (Lynx lynx L.)<ref>[https://www.researchgate.net/figure/Map-of-habitat-suitability-for-lynx-in-Strandzha-Mountain_fig1_235780770 Map of habitat suitability for lynx in Strandzha Mountain]</ref>. Съществува вероятност странджанските рисове да са свързани и със събратята си от Кавказ. Според Диана Златанова е възможно и рисът никога да не е изчезвал от Странджа, но това не може да бъде потвърдено.

== Местообитание ==
Рисът е представителят на семейство Коткови, който обитава най-разнообразни хабитати от всичките му представители.<ref name="indiantiger">{{икона|en}} [http://www.indiantiger.org/wild-cats/lynx-eurasian.html Indiantiger, Lynx, Eurasian] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101002055149/http://www.indiantiger.org/wild-cats/lynx-eurasian.html |date=2010-10-02 }} (Посетен на 21.07.2010)</ref> Предпочита тъмни гори, [[тайга]], планински, хвойнови и широколистни гори с гъст подлес,<ref name=survinat/> лесостеп и лесотундра. По северните склонове на [[Хималаи]]те достигат на надморска височина от 2500 метра, където е характерна алпийска тундра и скалисти райони, а в района на Тибетското плато местообитанията имат пустинен характер. Обикновено тези райони са обитавани от ''Lynx lynx isabellinus'', който е единствения подвид пригоден за живот в по-открити пространства.<ref name="koraproj">{{икона|en}} [http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html Eurasian Lynx Online Information System for Europe, Biology and life history] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110204061550/http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html |date=2011-02-04 }} (Посетен на 11.08.2010)</ref> Въпреки че е потайно животно рисът не се страхува от човека. Той може да обитава и вторично залесени гори и сечища, а в години през които гладува е възможно да влезе в села и дори големи градове.

== Социален живот ==
[[Файл:Isselburg Anholt - Anholter Schweiz a 06 ies.jpg|ляво|мини|Рисовете са единаци]]
Рисовете са нощни животни и много рядко ловуват през деня. Нормално в тази част на денонощието те спят в гъсталаци или други места за укриване. Възрастните живеят уединено. Рисът е териториално животно, което не е склонно да извършва големи миграции.<ref name=moscowzoo/> Единствено липсата на дивеч в даден район го принуждава да се мести. Ловната площ на евроазиатския рис варира в рамките на 20 (в Карпатите) до 2780 km² (в Скандинавия) и зависи от наличието на плячка.<ref name=koraproj/> Мъжките обхождат по-голяма площ от женските. Ловните площи на представителите на двата пола частично се припокриват.<ref name=moscowzoo/> като обикновено тази на мъжките се припокрива с територията на две три женски. Границите се маркират с [[урина]], [[изпражнения]] или с нокти по дънерите. За една нощ могат да обходят средно по 20 km (1 – 45 km.).<ref name=WCoW/> Обикновено рисът има няколко пътеки, които редовно обхожда; места за почивка и сън; както и предпочитани места за лов.<ref name=moscowzoo/> През отделните сезони големината на територията може да варира в значителни граници в зависимост от наличието на плячка. Женските, отглеждащи малки, обхождат по-малка територия, която по време на [[кърмене]]то и отглеждането на младото поколение може значително да намалее.

В повечето случаи рисът живее поединично. Събират се на двойки в периода на разгонване.<ref name=redbook/> Когато напада животните или се предпазва, той дебне като котка. За да избегне опасностите, обикновено се връща по пътя, по който е минал по-рано. Това улеснява ловците, когато го преследват, особено зимно време. Стъпките му са много характерни: по-големи са от тези на вълка, правилно кръгли и се отличават от тях по това, че нямат отпечатък от ноктите. Отпред са затъпени. Ако няколко риса се движат заедно, всички те стъпват в едни и същи стъпки, както на отиване, така и на връщане.<ref name=animalzone/> Това твърде много затруднява наблюдателя, защото не може да се определи посоката, по която са минали животните. Рисът може да се движи продължително, без да се уморява. Той най-често върви или тича с лек тръс, а големите скоци са много по-редки. Катери се много добре и може да плува.<ref name=lesnoysayt/> Има извънредно силно развит [[слух]] и чудесно разпознава подозрителни звуци от дълги разстояния. Може да дебне като чува своята плячка под дебел слой сняг. [[Обоняние]]то е сравнително по-слабо, но въпреки това може да подуши дивеч от неколкостотин метра.<ref name=sakhalinzoo/> Осезанието се активизира чрез [[Мустак|мустаците]]. Зрението е превъзходно и му позволява да вижда жертвата си от разстояние 1000 метра.

Евразийският рис издава редица звуци, които по време на извънразмножителния период са тихи. Те представляват мяукане, съскане, ръмжене и мъркане. По време на чифтосването звуците, които издават са по-силни и представляват дълбоко ръмжене на мъжките и силно мяукане от страна на женските.<ref name=WCoW/> Рисовете са изключително потайни животни. Възможно е да останат незабелязани в даден район в продължение на години. Единствено останките от кости и следите в снега могат да подскажат за наличието му в района.

С изключение на вълците рисовете нямат други естествени врагове. Описани са случаи на нападение от [[тигър|тигри]] или смъртни случаи в резултат на [[рана|нараняване]] от [[рог]]а на копитни бозайници вследствие на неуспешен лов.<ref name=koraproj/> Освен с тигри, ареалът на местообитание на риса частично се застъпва и с този на [[леопард]]а и [[барс]]а. Въпреки това обаче не са регистрирани случаи на агресия и борба между различните видове котки.

== Хранене ==
[[Файл:Lynx lynx-2.JPG|мини|Характерната физика е ценно предимство за успешен лов]]
Рисът ловува основно различни видове [[зайци]] и мишевидни [[гризачи]]. Напада и по-едри животни като [[глухар]]и, [[сърна|сърни]], [[дива коза|диви кози]], [[елен]]и, малки [[лос]]ове и [[дива свиня|диви свине]].<ref name="markov" /> В района на Близкия изток в менюто му влизат и [[марал]]и. Ловува също и [[домашна котка|домашни котки]], [[куче]]та, [[лисица|лисици]] и [[енотовидно куче|енотовидни кучета]]. Проявява природна ненавист към лисиците и ги убива дори когато е сит.<ref name=lesnoysayt/> Подобно на останалите видове котки при ловуването на по-едра плячка поема и по-голям риск от нараняване. Поради тази причина ги улавя рядко и то предимно през зимата, когато храната е по-ограничена. След като убият плячката, в случай, че тя е по-дребна рисовете може да си играят с нея. Макар и неохотно рисовете се хранят и с [[мърша]].<ref name=moscowzoo/> Възрастните рисове изяждат средно по 1,1 – 2,5 килограма на ден.<ref name=WCoW/> Обикновено ловува толкова животни, колкото успява да изяде през деня. Ако плячката е по-едра я скрива под снега, заравя я в земята или я прикрива с шума. Това обаче го прави доста неумело и труповете често се оказват открити от по-дребни хищници. Нерядко рисове са пропъждани от [[росомаха|росомахи]], които изяждат уловената плячка.<ref name=moscowzoo/> Рисът ловува от засада като се хвърля със скок към минаващото животно. Преследването на жертвата не продължава повече от 80 метра, поради това, че рисът бързо се уморява.<ref name=lesnoysayt/> През зимата този начин се затруднява и се налага котката да обхожда по-дълги разстояния в търсене на по-едри жертви. Тези, които обитават планински местности през зимата се спускат в равнините. По този начин те избягват и райони, в които вълците доминират. Наблюдавани са случаи, в които рисове биват убивани и изяждани от вълци.<ref name=WCoW/> През Втората световна война е регистрирано увеличение на вълците в източна Словакия. Рисовете от района бързо мигрират в други посоки с цел избягване на конкуренция и междувидови конфликти. През есенно-зимния период зайците и сърните представляват около 70% от неговата плячка.<ref name=redbook/> В райони, където копитните животни са малко в менюто му преобладават птици, зайци и дребни влечуги. Малките на копитни бозайници преобладават през пролетта и лятото, когато растат и са все още неопитни.<ref name=koraproj/> В някои горски места, където наблизо има селища е възможно да напада и овце, кози и телета, като понякога умъртвява по няколко наведнъж. Плътността на популацията на риса зависи от наличието на плячка в района на местообитание. В гъсто населени райони човекът е единствения фактор определящ гъстотата на популацията.<ref name=koraproj/> При изследване проведено в Полша е установено, че съотношението между мъжките и женските екземпляри е приблизително еднакво. Възрастните самци представляват 29% от популацията, женските в разплодна възраст са 23%, малките рисове с майка са 35%, а подрастващите 12%.<ref name=koraproj/>

В случай на недостатъчно храна рисовете са склонни да извършват миграции с цел откриването на местообитания с по-богати хранителни източници. По този начин през 1939 г. рисове мигрирали към полуостров [[Камчатка]] и до към [[1950-те]] години трайно се населили по целия полуостров.<ref name="urbawebsite">[http://urbawebsite.narod.ru/cats/textcats/rys.html Narod.ru, Рысь](Посетен на 20.07.2010)</ref> Подобно разселване е наблюдавано през [[1970-те]] и [[1980-те]] години на юг в [[Волга|Поволжието]].<ref name="survinat">[http://survinat.ru/2010/02/rys-obyknovennaya/#axzz0u8iJRM5L Survinat, Рысь обыкновенная](Посетен на 20.07.2010)</ref>

== Размножаване ==
[[Файл:Lynxes at Skansen.jpg|ляво|мини|Малките остават с майката до следващото ѝ чифтосване]]
Любовният период продължава от януари до април и обикновено женската се разгонва само веднъж с продължителност от четири до седем дни. Мъжките покриват многократно женските, като при половия акт се предизвиква [[овулация]].<ref name=koraproj/> Ако малките загинат, тя се разгонва и [[копулация|копулира]] за втори път през сезона. Нормално самката се покрива от няколко мъжки, като в този период те нерядко влизат и в двубои помежду си.<ref name=sevin/> [[Бременност]]та трае 67 – 74 дни. Изграждат гнезда в корени или клони на паднали дървета, ровове или други уединени места. Долната повърхност е покрита с пера, козина или суха трева.

[[Файл:Lynx kitten.jpg|мини|Малко на няколкоседмична възраст]]
Раждат през май или началото на юни две – три малки, много рядко и по четири, които са слепи и глухи.<ref name=redbook/> Проглеждат след 12 дни и бозаят до три месеца, но напълно се отбиват към петия-шестия месец. Котетата постепенно преминават на твърда храна към 6 – 7 седмица. На тази възраст започват да напускат и леговището. Новородените тежат 250 – 300 грама. Първоначално космената покривка е едноцветна сиво-кафява, а характерната окраска се оформя до към 11-ата седмица от възрастта. След откърмянето им майката ги храни с мишки и малки птици. Всички грижи в отглеждането на малките се поемат от самката.<ref name=moscowzoo/> Остават с майката до следващото ѝ разгонване.<ref name=WCoW/> При отделянето от майката отрасналите рисчета са с тегло 9 – 14 kg.<ref name=koraproj/> Половата зрялост при женските настъпва след две, а при мъжките след три години.<ref name=redbook/> Продължителността на живота му на свобода е до 17, в зоологически градини и до 25 години. При новородените и подрастващите се наблюдава висока смъртност. Около 50% от тях не доживяват до зрялост. В голямата част от ареала си рисовете са жертва на пътнотранспортни произшествия и бракониерство.<ref>Eurasian Lynx Online Information System for Europe. [http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/speciesinf/biology_and_life_history/biology_and_life_history.htm Biology and life history] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160314052447/http://kora.ch/en/proj/elois/online/speciesinf/biology_and_life_history/biology_and_life_history.htm |date=2016-03-14 }} (посетен на 10.10.2010)</ref>

== Здравни проблеми ==
[[Файл:Toxocara cati 2 beentree.jpg|мини|''[[Toxocara cati]]'' е аналог на [[Детски глист|детския глист]] при котките]]
Подобно на всички представители на семейство Котки, евроазиатските рисове боледуват както от характерните за семейството заболявания, така и от специфични болести, свързани с местообитанията, антропогенния фактор и начина на живот на вида. При изследване, проведено в [[Швеция]], на 106 намерени мъртви риса в периода 1993 – 1999 г. са установени [[антитела]] на няколко причинителя на заболяване. Такива са причинителите на [[панлевкопения]]та, [[Инфекциозен перитонит при котките|инфекциозен перитонит]], [[Инфекциозен ринотрахеит при котките|инфекциозен ринотрахеит]], [[Левкоза при котките|левкоза]], [[туларемия]] и [[Anaplasma phagocytophila|анаплазмоза]].<ref>{{икона|en}} [http://www.jwildlifedis.org/cgi/content/abstract/41/1/58 Marie-Pierre Ryser-Degiorgis, Regina Hofmann-Lehmann, Christian M. Leutenegger, Carl Hård af Segerstad, Torsten Mörner, Roland Mattsson and Hans Lutz. ''Epizootiologic Investigations Of Selected Infectious Disease Agents In Free-Ranging Eurasian Lynx From Sweden'']</ref> При някои от заболяванията като например парвовирусната инфекция и панлевкопенията<ref>{{икона|en}} [http://www.jwildlifedis.org/cgi/reprint/38/1/84.pdf Heike Schmidt-Posthaus, Christine Breitenmoser-Wursten, Horst Posthaus, Luca Bacciarini, and Urs Breitenmoser. ''Causes Of Mortarity In Reintroduced Eurasian Lynx In Switzerland'']. (pdf)</ref> заразяването става при контакт с [[домашна котка|домашни котки]].

Паразитните заболявания са също често срещани сред евроазиатските рисове. Те биват както ендо-, така и екзопаразитози, причинени от представители на различни класове безгръбначни животни. При изследване на материали от 42 риса, проведено в периода 1999 – 2002 г. в [[Латвия]], са открити шест вида ендопаразити. Това са ''[[Taenia pisiformis]]'' и ''[[Toxocara mystax]]'' в стомашно чревния тракт, ''[[Capillaria aerophila]]'' в [[трахея]]та и [[бронхи]]те, ''[[Capillaria felis-cati]]'' в пикочно-половите пътища, ''[[Trichinella spiralis]]'' в скелетната [[мускул]]атура и [[нематоди]] в [[жлъчен мехур|жлъчния мехур]].<ref>{{икона|en}} [http://www.lcie.org/Docs/Science/AZL%20Bagrade%20Lynx%20parasites%20in%20Latvia.pdf Guna BAGRADE, Kârlis VISMANIS, Muza KIRJUÐINA, Jânis OZOLIÒÐ. ''Bagrade Lynx parasites in Latvia''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120627004459/http://www.lcie.org/Docs/Science/AZL%20Bagrade%20Lynx%20parasites%20in%20Latvia.pdf |date=2012-06-27 }}. (pdf)</ref> При изследване на сто [[Изпражнения|фекални проби]] през 2001 – 2006 г. в полската част на Беловежката гора е установено значително разнообразие на чревни паразити. При проучването 73% от пробите са били обсеменени с яйца или ларви на десет вида паразита. Това са три представителя на [[цестоди]]те (''[[Diphyllobothrium latum]]'', ''[[Spirometra janickii]]'' и един неидентифициран вид), един [[трематоди|трематод]] (''[[Alaria alata]]'', дотогава неустановяван при рис) и шест нематода (''[[Aelurostrongylus abstrusus]]'', ''[[Ancylostoma tubaeforme]]'', ''[[Eucoleus aerophilus]]'', ''[[Metastrongylus|Metastrongylus sp.]]'', ''[[Nematodirus|Nematodirus sp.]]'' и ''[[Toxocara cati]]'').<ref>{{икона|en}} [http://www.bioone.org/doi/abs/10.1645/GE-1440.1?journalCode=para GJ. Szczęsnaa, M. Popiołekb, K. Schmidtc, and R. Kowalczykc. ''Coprological Study on Helminth Fauna in Eurasian Lynx (Lynx lynx) From the Białowieża Primeval Forest in Eastern Poland''].</ref>

През последните години са установени и случаи на инфекциозни заболявания, които не са характерни за котките. Такава е болестта [[Борна (болест)|Борна]], регистрирана през 2000 г. при свободно живеещ рис в Швеция.<ref>{{икона|en}} [http://jcm.asm.org/cgi/content/abstract/38/8/3087 M.-P. Degiorgis, A.-L. Berg, C. Hård af Segerstad, T. Mörner, M. Johansson, and M. Berg. ''Borna Disease in a Free-Ranging Lynx (Lynx lynx)'']</ref> В края на 2007 и началото на 2008 г. в [[зоопарк]] в [[Белгия]] умират два риса, заразени със [[син език]]. При епизоотичното проучване е установено, че мъртвите животни са хранени с преживни животни от близки ферми, в които е регистрирано заболяването. Последното е пример за антропогенното въздействие.<ref>{{икона|en}} [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2603091/ Thierry P. Jauniaux,corresponding author Kris E. De Clercq, Dominique E. Cassart, Seamus Kennedy, Frank E. Vandenbussche, Elise L. Vandemeulebroucke, Tine M. Vanbinst, Bart I. Verheyden, Nesya E. Goris, and Freddy L. Coignou. ''Bluetongue in Eurasian Lynx'']</ref>

== Природозащитен статус и опазване ==
[[Файл:Lynx lynx 2 (Martin Mecnarowski).jpg|ляво|мини|Рис в национален парк „[[Баварска гора]]“]]
Приема се, че в Европа (без Русия) популацията на евроазиатския рис наброява около 8000 индивида, а територията която обитава е изключително фрагментирана. Най-добро е състоянието в Скандинавия и Прибалтика. В Русия популацията наброява около 30 – 35 хил. риса, а в Монголия 10 хил. Макар че територията, която населява в Китай е голяма статутът на риса е слабо проучен, а правителството счита, че броят на котките ще намалее. При проучване на популацията на риса в 37 държави 30% от тях считат, че броя на рисовете ще намалее, 35% приемат популациите за стабилни, 14% са със стабилни популации с тенденция за леко увеличаване, в 16% броя на риса нараства, а 8% състоянието е неизвестно.<ref name=iucn/>

Днес във Финландия ловът на рисове е разрешен след издаването на специално разрешително. В Швеция обаче прекомерният лов в миналото и преминала [[епизоотия]] от панлевкопения сред рисовете се отразяват неблагоприятно и популацията в страната все още носи тези последици.<ref name=indiantiger/> През [[1950-те]] години състоянието на популацията на риса достига до критичен минимум. Оттогава благодарение на взети мерки в някои райони броят на рисовете остава непроменен, на други се увеличава и населва нови територии, а в страни като Австрия, Франция, Италия, Словения, Швейцария, Хърватия и Чехия успешно са реинтродуцирани рисове.

През втората половина на 20 век Словакия се оказва важен донор в реинтродукцията на рисове в съседните на нея страни. След като в периода 1830 – 1890 г. рисът напълно изчезва от територията на днешна Чехия през 1945 г. е регистрирана [[миграция]] на рисове на територията на [[Моравия]], които образуват нестабилна популация. В периода 1982 – 1989 г. в национален парк [[Шумава (национален парк)|Шумава]], намиращ се на границата с [[Австрия]] и Германия са реинтродуцирани 17 екземпляра (10 мъжки и 7 женски).<ref name="ckrumlov">{{икона|en}} [http://www.ckrumlov.cz/uk/region/soucas/t_napasu.htm Šumava National Park and Reserve](Посетен на 01.09.2010)</ref> Благодарение на тези процеси днес броят на рисовете в Чехия се движи в рамките на 65 до 105 индивида. В началото на XX век в [[Динарски планини|динарската част]] на бивша [[Югославия]] рисът е почти изчезнал. През 1973 г. в горски район до град [[Кочеве]] (днес в Словения) са пуснати на свобода три женски и един мъжки рис от Словакия. Благодарение на тази програма днес се наблюдава относителна стабилност на рисовете в Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина.<ref name="wwf">[http://www.wwf.de/fileadmin/fm-wwf/pdf-alt/arten/bedrohtearten2/artena-z/26.pdf WWF, Eurasian Lynx] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070703084959/http://www.wwf.de/fileadmin/fm-wwf/pdf-alt/arten/bedrohtearten2/artena-z/26.pdf |date=2007-07-03 }}(Посетен на 23.07.2010)</ref> Днес те са разпространени в [[Юлийски Алпи|словенските Алпи]], в [[Горски котар]], [[Велебит]] и района на [[Плитвишки езера|Плитвишките езера]] в Хърватия, и в Динарските планини в западната част на Босна и Херцеговина.<ref name=lcie/><ref name="plitvice"/>

През 20 век във Франция са реинтродуцирани рисове в района на Пиренеите и [[Вогези]]те. В Швейцария рисове са реинтродуцирани през 1971 г. Възможно е потомци от тези екземпляри да са населили и алпийските райони на Австрия. Процесът на реинтродукция в Швейцария се сблъсква с проблеми в резултат на [[бракониерство]]то и заболяване на рисове от инфекциозни болести.<ref>{{cite web | publisher = Wildlife Disease Association | url = http://www.jwildlifedis.org/cgi/reprint/38/1/84.pdf | title = Journal of Wildlife Diseases 38 | date = 2002 | accessdate = 12 юни 2009}}</ref> През 1990-те рисове са реинтродуцирани в немската част на Шумава и национален парк [[Харц (национален парк)|Харц]], Германия. Малки нестабилни популации има и в планински райони в близост до Чехия и Франция. За последно рис в планината Харц е наблюдаван през 1818 г. След реинтродукция на екземпляри през 1999 г. първите малки от тях се раждат през 2002 г.<ref name="thisisharz">[http://www.thisisharz.com/national%20park.html The Harz National Park] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100812000149/http://www.thisisharz.com/national%20park.html |date=2010-08-12 }}(Посетен на 02.09.2010)</ref> По-голямата част от реинтродуцираните рисове са от карпатския подвид. Единствено в националните паркове Харц и Кампиноски (Полша) са пуснати на свобода рисове от зоопаркове представители на различни подвидове, често и наследници на два и няколко подвида.<ref name="koraelois">[http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html Eurasian Lynx Online Information System for Europe, Phylogenetic history and subspecies] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110204061550/http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html |date=2011-02-04 }}(Посетен на 11.08.2010)</ref>

В границите на Европейския съюз рисът е включен в Приложение II и IV на ''Директивата за местообитанията на ЕС''<ref>''Наръчник за Натура 2000 в България''. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67</ref>. За неговото опазване са създадени Зони под специална защита, част от екологичната мрежа „[[Натура 2000]]“.

== Взаимоотношения с хората ==
[[Файл:The Soviet Union 1988 CPA 5999 stamp (Eurasian lynx).jpg|мини|Изображение на рис върху [[СССР|съветска]] пощенска марка]]
[[Файл:Freyja riding with her cats (1874).jpg|мини|Изображение на [[Фрейя]] в колесница теглена от котки]]
Думата ''„рис“'' вероятно има праславянски произход от думата ''„lysь“''.<ref name="semenov">{{икона|ru}} Семенов А.В. ''Этимологический словарь русского языка. Русский язык от А до Я''. Издателство Юнвес, ISBN 5-88682-149-X, ISBN 978-5-88682-149-9</ref><ref name="lesnoysayt">{{икона|ru}} [http://lesnoysayt.ru/raznovidnosti-risey/ris-obiknovennaya.html Lesnoysayt, Рысь обыкновенная]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Възможно е значението на ''„lysь“'' да е мотивирано от светещите очи на животното или е производна с вторично заменена в началото с ''„r“'' означава риж, червеникав, шарен, пъстър.<ref name="buled">''Български етимологичен речник'', Том III, Издателство на БАН, 1986</ref><ref name="community">{{икона|ru}} [http://community.livejournal.com/oldrus/94122.html ''Тезисы Максимовича о славянском происхождении слова „Русь“''] (Посетен на 20.07.2010)</ref><ref name="slav">[http://www.slav.uni-sofia.bg/Pages/BorislavPopov.pdf Попов, Борислав. ''Типология на назоваването при древните индоевропейски термини за някои опасни и хищни животни''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131104024221/http://www.slav.uni-sofia.bg/Pages/BorislavPopov.pdf |date=2013-11-04 }}. (Посетен на 20.07.2010)</ref> Възможно е да е производна на думата риса. Значението ѝ от старобългарската ''„ристати“''<ref name=buled/> и староруската ''„рыскать“''<ref name=semenov/> е вървя бързо, бягам, блуждая се, шляя се. Името на дивата котка описва изключително добре начина ѝ на живот.<ref name=sakhalinzoo/> Въпреки начина на изписване думата във всички славянски езици звучи по един и същи начин. Името на национален парк [[Рисняк]] в Хърватия вероятно произлиза от думата рис, който в резултат на успешна реинтродукция днес отново се среща в него.<ref name="risnjak">{{икона|hr}} [http://risnjak.hr/ Nacionalni park Risnjak] (Посетен на 02.09.2010)</ref>

В случай, че дивечът в района е достатъчно, рисовете остават на това място без да извършват дълги преходи в търсенето му. Според ловджиите щом в даден район се е заселил рис, означава, че дивечът се е увеличил. Рисът притежава красива и ценна кожа. Дълго време е смятан за вредител, който трябва да бъде унищожаван.<ref name=urbawebsite/> На много места в миналото месото от риса е смятано за деликатес и е консумирано от хората.<ref name=moscowzoo/> В Древна Русия е присъствало задължително на [[боляр]]ски и [[княз|княжески]] пиршества.<ref name="naturall">{{икона|ru}} [http://naturall.ru/node/23 ''Животний мир России, Рысь'']. (Посетен на 20.07.2010)</ref> Рисът напада рядко хора, само когато е наранен, уловен или болен от [[бяс]].<ref name=wwf/>

Рисът се оказва проблем за овцевъдството в някои страни. В периода 1992 – 1995 г. са регистрирани по около 5000 нападения годишно на рисове над овце в Норвегия. Франция е на второ място по загуби с по около 200 овце годишно. Други страни в които рисът нанася щети на овцевъдството са Швейцария и Австрия. Повечето от страните губят годишно по 10 до 100 овце нападнати от хищните котки. Нападенията се наблюдават през летния период, когато [[стадо|стадата]] овце са изведени на планински пасища в близост до местообитанията на рисовете. С изключение на Норвегия обаче, загубите по добитъка нанесени от риса са доста ниски в сравнение с тези нанесени от други хищни животни.<ref name=wwf/>

На рисът е отделено място и в [[нумизматика]]та. Той бива изобразяван на обратната страна на юбилейни монети с малък тираж с ценна нумизматична стойност.<ref>{{икона|ru}} [http://numizmat.com.ua/catalog/coins/?188 Numizmat, Рысь обыкновенная] (Посетен на 20.07.2010)</ref> През 1990 г. като част от серия ''„Застрашени животни“'' [[БНБ]] пуска монета с номинал от 25 лв с изображение на два риса.<ref name="bulgariancoins">[http://www.bulgariancoins.com/bg/infoCoin.php?id=1947 1990 „Рис“ 925 Сребърна монета • Застрашени Диви Животни] (Посетен на 08.08.2010)</ref> Рисът в Македония се счита за национален символ на страната.<ref>{{икона|en}} [http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2006/11/04/AR2006110400503.html ''Macedonia Wildcats Fight for Survival''], by Konstantin Testorides, ''Associated Press''; in ''The Washington Post'', 4 ноември 2006. Посетен на 15 септември 2010.</ref> Изобразен е на монетите от 5 [[денар]]а в обращение от 1993 г.<ref>{{икона|en}} [http://www.nbrm.gov.mk National Bank of the Republic of Macedonia]. Macedonian currency: [http://www.nbrm.gov.mk/default-en.asp?ItemID=1B8768ACE0FF3D48AB35EDF312190262 Coins in circulation] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090223161508/http://www.nbrm.gov.mk/default-en.asp?ItemID=1B8768ACE0FF3D48AB35EDF312190262 |date=2009-02-23 }}. Посетен на 15 септември 2010.</ref>

=== В културата ===
{{основна|Рис (митология)}}
Немалко местни поговорки споменават за превъзходното зрение на риса. Благодарение на него той стои далеч от хората, а ако се приближи, то е по-скоро от любопитство.<ref name=sakhalinzoo/> В българската народна традиция рисът не е толкова популярен хищник, както са вълкът и лисицата. Въпреки това обаче той се смята за много опасен поради особената си смелост да напада дори едрия добитък. Появи ли се някъде, причинява големи щети и не може да бъде уловен. Българите вярвали, че може да се пропъди само с магия. Причислява се към нечистите ([[дявол]]ски) животни.<ref name=slav/> В [[Скандинавска митология|Скандинавската митология]] богинята на любовта или красотата [[Фрейя]] често е изобразявана в [[колесница]], теглена от две котки (рисове<ref name="wiccanone">{{икона|en}} [http://wiccanone.org.uk/freyja.html ''Who is Freyja?''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101124093504/http://www.wiccanone.org.uk/freyja.html |date=2010-11-24 }} (Посетен на 08.08.2010)</ref><ref name="wildcatconservation">{{икона|en}} [http://www.wildcatconservation.org/Eurasian_Lynx_(Lynx_lynx).html Eurasian Lynx] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100628190806/http://www.wildcatconservation.org/Eurasian_Lynx_(Lynx_lynx).html |date=2010-06-28 }}. (Посетен на 08.08.2010)</ref> или [[Норвежка горска котка|норвежки горски котки]]<ref name="diemperdidi">{{икона|en}} [http://diemperdidi.info/nordicnotes/vol11/articles/forestcats.html ''Freya and the Norwegian Forest Cat''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110313033838/http://diemperdidi.info/nordicnotes/vol11/articles/forestcats.html |date=2011-03-13 }}. (Посетен на 08.08.2010)</ref>).

Едно от 88-те съзвездия е [[Рис (съзвездие)|Рис]]. Обосновката на [[Ян Хевелий]] за избора на това име се дължи на факта, че звездите от съзвездието са много слаби. Било необходимо човек да има зрение като на рис, за да ги види.<ref name="bgastronomy">[http://www.bgastronomy.com/index.php?id=349&cat=10 Астрономически речник – съзвездието Рис](Посетен на 08.08.2010)</ref>

== Бележки ==
{{колони|3|<references />}}

{{уикиречник|Рис}}

== Външни препратки ==
* [http://www.lcie.org/Docs/Education%20and%20process/Sofia%20Zoo%20Lynx%20booklet.pdf Софийски зоопарк, Кратко описание на риса] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120626162817/http://www.lcie.org/Docs/Education%20and%20process/Sofia%20Zoo%20Lynx%20booklet.pdf |date=2012-06-26 }}

{{избрана статия|3523827|10 октомври 2010}}{{Нормативен контрол}}{{Хищници|Fe.}}

[[Категория:Рисове]]
[[Категория:Фауна на Палеарктика]]