Преглед на кода на Пространствено-временни слоеве на лабораториите „Бел“

'''Пространствено-временни слоеве на лабораториите „Бел“ (ПВСЛАБ)''' ({{lang|en|Bell Laboratories Layered Space-Time (BLAST)}} е приемо-предавателна архитектура за предлагане на пространствено [[мултиплексиране]] през безжични комуникационни системи с множество [[Антена|антени]]. Такива системи имат множество антени както за предавателя, така и за приемника, за да използват многото различни пътища между двете в силно разсейваща се безжична среда. ПВСЛАБ е разработен от Джерард Фоскини в [[Лаборатории „Бел“|лабораториите „Бел“]] на Lucent Technologies (сега Alcatel-Lucent Bell Labs). Чрез внимателно разпределение на данните, които ще бъдат предадени към предаващите антени, могат да се предават едновременно няколко потока данни в рамките на една честотна лента – капацитетът на данни на системата след това нараства директно в съответствие с броя на антените (при определени предположения). Това представлява значителен напредък по отношение на токови системи с една антена. <ref>{{cite journal | author=Gerard. J. Foschini | title=Layered Space-Time Architecture for Wireless Communication in a Fading Environment When Using Multi-Element Antennas | journal=Bell Labs Technical Journal | date=October 1996 | pages=41 – 59 | url=http://www.ece.ualberta.ca/~hcdc/Library/StCommClass/Fosc96.pdf | access-date=2020-01-26 | archive-date=2022-02-21 | archive-url=https://web.archive.org/web/20220221122035/http://www.ece.ualberta.ca/~hcdc/Library/StCommClass/Fosc96.pdf }}</ref>

== Вертикални ПВСЛАБ ==
Вертикални пространствено-временни слоеве на лабораториите „Бел“ (В-ПВСЛАБ) {{lang|en|Vertical-Bell Laboratories Layered Space-Time (V-BLAST)}}) е алгоритъм за откриване на получаването на многоантенни MIMO системи <ref>{{cite journal |author1=P. W. Wolniansky |author2=G. J. Foschini |author3=G. D. Golden |author4=R. A. Valenzuela | title=V-BLAST: An Architecture for Realizing Very High Data Rates Over the Rich-Scattering Wireless Channel | journal=Proc. URSI ISSSE | date=September 1998 | pages=295 – 300 | url=https://ieeexplore.ieee.org/document/738086}}</ref>. Предлага се за първи път през [[1996]] г. в лабораториите „Бел“ в [[Ню Джърси]] в [[Съединените щати]] от Джерард Дж. Фоскини. Той подхожда просто за елиминиране на смущения, причинени последователно от излъчватели.

Принципът му е следният: да се направи първо откриване на най-мощния сигнал. От това решение възстановява получения сигнал от този потребител. След това сигналът се [[Регенерация|регенерира]], изважда се от получения сигнал и с този нов сигнал преминава към откриването на най-мощния втори потребител, тъй като вече е изчистил първия и така нататък. Това дава [[вектор]], съдържащ по-малко получени смущения.

Пълният [[алгоритъм]] за откриване може да бъде обобщен като [[Рекурсивна теория|рекурсивен]], както следва:
[[Файл:Cellular mobile Antenna and Dipole Antenna 2018 v2.jpg|мини|Клетъчна мобилна антена и диполна антена]]
Инициализиране:

<math>
\begin{align}
i&\leftarrow 1 \\
r_1&=r \\
G_1&=(H^HH+\sigma ^2I_{N_t})^{-1}H^H \\
k_1&=\arg \min \left \| (G_1)_j \right \|^2 \\
\end{align}
</math>

Рекурсивни:

<math>
\begin{align}
w_k &= (G_i)_k \\
y_k&=w^T_k\times r_i \\
\hat{s}_k&=sign(y_k) \\
r_{i+1}&=r_i-\hat{s}_k(H)_{ki} \\
G_{i+1}&=((H^H_iH_i)+\sigma^2I_{Nt})^{-1}H^H_i \\
k_{i+1}&=\arg \min \left\| (G_{i+1})_j \right\|^2 \\
i &\leftarrow i+1
\end{align}
</math>

== Вижте също ==
* [[Телекомуникация]]
* [[Лаборатории „Бел“]]
* [[Пространствено-времеви код]] – средство за използване на множество антени за подобряване на надеждността, а не на скоростта на предаване на данни.

== Източници ==
{{reflist}}

== Допълнителна информация ==
* {{Cite book |last=Jankiraman |first=Mohinder |title=Space-time codes and MIMO systems |year=2004 |publisher=Artech House |url=https://books.google.com/books?id=HU-T7y16AGEC&printsec=frontcover |isbn=9781580538664 }}

== Външни препратки ==
* [http://www.alcatel-lucent.com/wps/portal/BellLabs www.alcatel-lucent.com]

[[Категория:Антени]]
[[Категория:Теория на откриването]]