Преглед на кода на Призма

{{без източници}}
{{към пояснение|Призма|Призма (пояснение)}}

[[Файл:Hexagonal_prism.png|мини|200п|[[Шестоъгълна призма]]]]
В [[геометрия]]та, ''n''-ъгълна '''призма''' е [[многостен]], на който две от стените са еднакви [[многоъгълник|многоъгълници]] с ''n'' страни, лежащи в успоредни равнини, а останалите му ''n'' стени са успоредници (или в частност правоъгълници). Тези [[успоредник|успоредници]] се наричат околни стени на призмата. Многоъгълниците се наричат съответно горна и долна [[основа]]. Страните на основите се наричат основни ръбове, а останалите ръбове – околни ръбове на призмата. Диагонал на призма се нарича [[отсечка]], която съединява връх от долната основа със срещуположен връх от горната основа.

Диагоналите на призмата се пресичат в една точка.

Обединението на околните стени е околната повърхнина на призмата, а обединението от околната повърхнина и двете основи е нейната пълна повърхнина.

Всяка отсечка, успоредна на околните ръбове, чиито краища лежат върху два основни ръба, се нарича образуваща на призмата.

Височина на призма (''h'') е разстоянието между двете основи на призмата. То е равно на дължината на отсечка, чиито краища лежат в равнините на основите на призмата и която е [[перпендикуляр]]на на тези равнини.

Всички напречни сечения, успоредни на основите, са еднакви многоъгълници.

== Видове ==
[[Файл:Right and not-right prism.svg|дясно|250px|]]

* '''Права призма''' е такава призма, на която околните ръбове сключват с [[равнина (математика)|равнините]] на основите прав [[ъгъл]]. При правата призма околните стени са правоъгълници или квадрати, а височината е равна на образуващата – A.
* Когато околните ръбове не са перпендикулярни на основите, призмата е наклонена – B.
* '''Правилна призма''' е права призма, при която основите са [[правилен многоъгълник|правилни многоъгълници]]. Правилните призми имат за ос на симетрия правата, която свързва центровете на двете основи. Всяко равнинно сечение, което съдържа оста на симетрията на призмата, се нарича ''осно сечение''.
* Призма, чиито основи са успоредници, се нарича [[паралелепипед]]. Той може да бъде прав или наклонен. В паралелепипед диагоналите се пресичат в една точка, която ги разполовява.
* Прав паралелепипед, основата на който е правоъгълник, се нарича [[правоъгълен паралелепипед]].

Кубът е правоъгълен паралелепипед, на който всички стени са квадрати.
* '''Призмоид''' или '''призматоид''' се нарича многостен, чиято горна и долна основа лежат в успоредни равнини, но не са еднакви многоъгълници и могат да имат различен брой върхове.

== Свойства на призмата ==
* Основите на призмата са еднакви многоъгълници.
* Околните стени на призмата са паралелограми.
* Околните ръбове на призмата са успоредни и еднакви.
* ''Обемът на призмата'' е равен на произведението от височината ѝ и площта на основата:
: <math>V=B
\cdot h</math>
* Площта на пълната повърхност на призмата е равна на сумата от площта на околните ѝ стени и удвоената площ на основата.
* Площта на околната повърхност на ''произволна'' призма е <math>S=P\cdot l</math>, където <math>P</math> е периметърът на перпендикулярното сечение, а <math>l</math> е дължината на околния ръб.
* Площта на околната повърхност на ''права'' призма е <math>S=P\cdot h</math>, където <math>P</math> е периметърът на основата на призмата, а <math>h</math> е височината на призмата.

* Перпендикулярното сечение е перпендикулярно на всички околни ръбове на призмата.
* Перпендикулярното сечение е перпендикулярно на всички околни стени.

[[Категория:Призми| ]]