Преглед на кода на Платина

{{Химичен елемент
| вид				=сиво-бял, жилав и ковък метал
| картинка			=Platinum crystals.jpg
| име				=Платина
| вляво				=[[Иридий]]
| вдясно			=[[Злато]]
| отгоре			=[[Паладий|Pd]]
| отдолу			=[[Дармщатий|Ds]]
| група				=10
| период			=6
| блок				=d
| серия				=преходен метал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Ксенон|Xe]]&#93; 4f<sup>14</sup> 5d<sup>9</sup> 6s<sup>1</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 18, 32, 17, 1
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=
| CAS_номер_коментар		=
| атомна_маса			=195,084
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=135
| атомен_радиус2		=177
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=136±5
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=175
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			= -3, -2, -1, 0, +1, '''+2''', +3, '''+4''', +5, +6
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				= PtO и PtO<sub>2</sub> (основни)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=2,28
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=870
| йон_потенциал2		=1791
| йон_потенциал3		=
| йон_потенциал4		=
| йон_потенциал_коментар	=
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=кубична стенноцентрирана
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=21450
| плътност_коментар		=
| топене_K			=2041,4
| топене_коментар		=
| кипене_K			=4098
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=9,09×10<sup>-6</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_топене			=22,17
| топл_топене_коментар		=
| топл_изпарение		=510
| топл_изпарение_коментар	=
| налягане_пара_T1		=2330
| налягане_пара_T10		=2550
| налягане_пара_T100		=2815
| налягане_пара_T1k		=3143
| налягане_пара_T10k		=3556
| налягане_пара_T100k		=4094
| скорост_звук			=2800
| скорост_звук_коментар		=при 25 [[целзий|°C]]
| топл_капацитет		=133
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=9,4×10<sup>6</sup>
| електропроводимост_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| елсъпротивление		=0,105
| елсъпротивление_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| топлопроводимост		=71,6
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[парамагнетизъм|парамагнитен]]
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=168
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=61
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=230
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=0,38
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=3,5
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=400 – 550
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=300 – 500
| твърдост_Бринел_коментар 	=
| наименование			=от [[испански език|испанското]] ''Plata'' – ''„[[Сребро]]“''
| открит_от			=Антонио де Ульоа
| открит_през			=1748 г.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
| изотопи			=
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Pt|масово_число=190|честота=0,012 %|период_полуразпад=6,5×10<sup>11</sup> г.|тип_разпад=[[алфа-разпад|α]]|продукт_символ=Os|продукт_масово_число=186}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Pt|масово_число=192|честота=0,782 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=W|масово_число=193|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=50 г.|тип_разпад=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ=Ir|продукт_масово_число=193}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Pt|масово_число=194|честота=32,864 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Pt|масово_число=195|честота=33,775 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Pt|масово_число=196|честота=25,211 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Pt|масово_число=198|честота=7,356 %|firstlinks=no}}
| изотопи_коментар		=
}}

'''Платината''' ('''Pt''') е химичен елемент от [[група 10 на периодичната система|десета група]] на [[периодична система|периодичната система]] (подгрупа платинови метали), много устойчив химически (разтваря се само в [[царска вода]]). Гъбестата платина поглъща газове. Използва се като [[катализатор]] (около 50 % от добива), за [[сплав]]и (с [[иридий]], [[паладий]] и др.), за химични апарати, в зъботехниката, в химичния анализ, в [[галваностегия]]та (за платиниране), като оцветители и др.

== История ==
Металът „платина“ е известен още от древността. Познат е в [[Древен Египет]], където не е различаван от среброто. Тъй като платината се топи при температура, по-висока от златото, тя не е използвана широко. Тя била използвана за направата на украшения във вида, в който е намирана. Сведения за това има от предколумбовите индианци от района на [[Колумбия]], които използват платината за направата на украшения.

В средата на [[16 век]], испанските [[конкистадор]]и добиват платина от златоносните реки в колумбийската област [[Чоко (департамент)|Чоко]]. Местните златотърсачи намират във ваните за промиване бели метални зрънца, които водели до недоволството им, тъй като се налагало получаваното сребро отново да се пречиства. Някои дори смятали, че това е „неузряло“ сребро и го хвърляли обратно в реката за „доузряване“. Тези бели зрънца дават и името на метала, което в превод от испански означава „сребърце на Пинто“ ({{lang|es|Platina del Pinto}}), тъй като се добивал от златоносните пясъци на река Пинто в Южна Америка.

В началото на [[19 век]] става ясно, че „самородната“ платина всъщност е [[сплав]] от няколко метала. Чистата платина бива изолирана за пръв път от английския химик [[Уилям Уоластън]] през [[1803]] г.

Отначало платината бива използвана предимно в бижутерията. Между [[1828]] и [[1846]] г. в [[Русия]] са сечени монети от платина, с номинал от 3, 6 и 12 [[руска рубла|рубли]], които днес имат изключителна [[нумизматика|нумизматична]] стойност.

== Разпространение ==
Платината е един от най-редките елементи на Земята, около 1×10<sup>-8</sup>% по маса и е на 75-о място сред елементите. Среща се самородна в някои наносни скали<ref name="Киркова">{{cite book | title = Химия на елементите и техните съединения | last = Киркова | first = Елена | year = 2013 | edition = 4 | publisher = Университетско издателство „Св. Клинемт Охридски“ | location = София | isbn = 978-954-07-3504-7 | pages = 574 – 588}}</ref> и във вид на минералите кулерит (PtS), сперилит (PtAs<sub>2</sub>) и в медно-никелови руди.<ref name="Лефтеров" />

== Физични свойства ==
Платината е сиво-бял блестящ пластичен метал. По ковкост се доближава до златото.<ref name="Киркова" /> Кристализира в кубична стенноцентрирана решетка, проявява парамагнитни свойства и е един от най-тежките метали с плътност 21,46&nbsp;g/cm<sup>3</sup>. Топи се при 1768,4&nbsp;°C и кипи при 3825&nbsp;°C. Заварява се и се валцова лесно нажежена. Хладната деформация прави платината по-твърда, но при загряване пластичността ѝ се възстановява.<ref name="Лефтеров" /> Обикновено легиращите добавки увеличават плътността на платината.

=== Изотопи ===
В природата платината се среща със своите 6 стабилни изотопа: <sup>190</sup>Pt, <sup>192</sup>Pt, <sup>194</sup>Pt, <sup>195</sup>Pt, <sup>196</sup>Pt и <sup>198</sup>Pt. Изотопът <sup>190</sup>Pt е слаб излъчвател на α-частици. Изкуствено са създадени и изследвани 31 радиоактивни изотопа на платината, имащи 6 изомера, с [[масово число|''A'']] от 166 до 202. Радиоактивният изотоп <sup>197</sup>Pt се използва в активационния анализ и се получава при облъчване на <sup>196</sup>Pt с неутрони.

== Химични свойства ==
Платината е химичен елемент 78, член на 6-и период, 10-а група. Електронният строеж на платината е KLMN5s<sup>2</sup>5p<sup>6</sup>'''5d<sup>9</sup>6s<sup>1</sup>''' – прибавя се 5d-електрон, а друг преминава от 6s към 5d в сравнение с [[иридий]]. В химичните съединения платината е предимно в +2 и +4 степен на окисление, но се среща и в 0, +1 и +3. По химични свойства наподобява Cu, Ag и Au.

По химични свойства платината е близка до паладия и е още по-инертна от него. Въпреки това, тя образува множество разнообразни съединения и за нея е характерно комплексообразуването.

Каталитичните свойства на платината се дължат на поглъщането в различна степен на H<sub>2</sub>, O<sub>2</sub> и други газове.<ref name="Киркова" />

Разтваря се бавно в гореща [[Сярна киселина|H<sub>2</sub>SO<sub>4</sub>]], течен [[бром]] и [[царска вода]]:
<chem> 3Pt + 4HNO3 + 18HCl -> 3H2[PtCl6] +4NO + 8H2O </chem>.

Получената хексахлороплатинова киселина е изходен продукт за получаването на повечето платинови съединения.

Известни са голям брой стабилни комплекси на Pt(II) и Pt(IV). Всички комплекси на Pt(II) са плоскоквадратни, а на Pt(IV) – октаедрични.<ref name="Анализ">{{Цитат книга|last=Кочева|first=Люляна|title=Качествен полумикроанализ|year=2007|publisher=[[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]]|location=София|isbn=978-954-07-2590-1|pages=337 – 338}}</ref>

Не взаимодейства с други минерални или органични киселини, реагира при нагряване с основи, Na<sub>2</sub>O<sub>2</sub> и халогени.<ref name="Лефтеров" /> Реагира и с O<sub>2</sub>, S, Se, Te, C, Si при по-висока температура.

== Съединения ==
=== Оксиди, хидроксиди и соли ===
При умерено нагряване на въздух или в атмосфера на кислород се образуват PtO, PtO<sub>2</sub> (най-стабилен) и PtO<sub>3</sub>, а при бързо – оксиди със смесен състав: Pt<sub>2</sub>O<sub>3</sub> и Pt<sub>3</sub>O<sub>4</sub>.

Известни са хидроксидите Pt(OH)<sub>2</sub> и Pt(OH)<sub>4</sub>, които се получават по косвен път под формата на хидратни оксиди:

<chem>K2[PtCl4] + 2KOH -> 4KCl + PtO*H2O</chem> (в отсъствие на кислород).<ref name="Киркова" />

При нагряване PtO·H<sub>2</sub>O се дехидратира и диспропорционира до червено-кафявия PtO<sub>2</sub>·''n''H<sub>2</sub>O, който може да се получи и при алкализиране на PtCl<sub>4</sub>. При леко загряване се дехидратира, а над 200 °C се разлага до метал и кислород.

Известни соли с кислородсъдържащи киселини са PtSO<sub>4</sub>·2H<sub>2</sub>O, Pt(NO<sub>3</sub>)<sub>2</sub>·4H<sub>2</sub>O и Pt(ClO<sub>4</sub>)·2H<sub>2</sub>O.

=== Халогениди ===
{| class="wikitable"
|+ Халогениди на Pt
|-
! [[Степен на окисление|СО]] !! Флуорид !! Хлориди !! Бромиди !! Йодиди
|-
| +4 || PtF<sub>4</sub><br> жълтокафяв || PtCl<sub>4</sub><br> червенокафяв || PtBr<sub>4</sub><br> кафявочерен || PtI<sub>4</sub> кафявочерен
|-
| +2 || – || α-PtCl<sub>2</sub><br> масленозелен || PtBr<sub>2</sub> кафяв || PrI<sub>2</sub> черен
|-
|}
PtCl<sub>2</sub> се получава от PtCl<sub>4</sub> при 350 °C или чрез редукция на [PtCl<sub>6</sub>]<sup>2-</sup> с хидроксиламин или оксалова киселина. PtF<sub>4</sub> може да се получи при флуориране на PtCl<sub>2</sub> с BrF<sub>3</sub>. Останалите тетрахалогениди се получават при пряк синтез.

Познати са и (PtF<sub>5</sub>)<sub>4</sub> и PtF<sub>6</sub>. Платиновият хексафлуорид се получава при нажежаване до червено на платинова жичка във флуорна атмосфера. Той е един от най-силните окислители – окислява O<sub>2</sub> до O{{Индекси|b=2|p=+}} и Xe до Xe<sup>+</sup>.

=== Комплексни съединения ===
Най-използваният комплекс на Pt(IV) е H<sub>2</sub>[PtCl<sub>6</sub>], която се използва като изходен продукт за почти всички Pt(IV) съединения. Друга комплексна сол е хексацианоплатиновата (IV) киселина, чиято бариева сол е луминисцентна – Ba[Pt(CN)<sub>6</sub>].

Комплексите на Pt(II) са многобройни и разнообразни. Те са плоскоквадратни.<ref name="Киркова" />

=== Органометални съединения ===
Платиноорганичните съединения са разнообразни. Освен органични лиганди, в състава на молекулата често влизат фосфини, амини и халогени. С платината е получено исторически първото металорганично съединение, „сол на Зайзе“, K[PtCl<sub>3</sub>(η<sup>2</sup>-C<sub>2</sub>H<sub>4</sub>)].

== Производство ==
Методите за получаването на платина варират и зависят от изходните материали. Най-често се получава като страничен продукт, заедно с другите метали от платиновата група, от добива на медта и никела. Ако платиновата руда е примес в залежи на други метали, тя се изолира чрез различни методи на разделяне – плътностна флотация, флотация с електромагнити или разделяне в зависимост от температурата на топене. Последен стадий е реагирането на рудата със солна или сярна киселина, които не реагират с платината. Златото се утаява с FeCl<sub>3</sub>, а платината с NH<sub>4</sub>Cl.<ref name="Лефтеров">{{cite book | title = Химичните елементи и техните изотопи | last = Лефтеров | first = Димитър | year = 2013 | publisher = Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ | location = София | isbn = 978-954-322-831-7 | pages =135 – 139 }}</ref>

== Приложение ==
Основни области за използването на платината и нейните сплави са автомобилостроенето, електротехниката и електрониката, нефтохимията и органичния синтез, стъкларската и керамичната промишленост и производството на ювелирни изделия.

Гъбестата и черната платина (разтвор на етанол и алкален разтвор на PtCl<sub>2</sub>) са изключително активни катализатори. Сплавта Pt–Pd се използва като катализатор за превръщане на CO в CO<sub>2</sub> от автомобилните газове. В електротехниката и електрониката Pt–Ir–Pd е контактен материал. Платината се използва като катализатор и в производството на азотна и сярна киселина. Използва се в производството на силиконова гума и медицински импланти. Определени платинови комплекси се използват в химиотерапията и показват добра активност срещу някои тумори.<ref name="Лефтеров" /> Pt и Pt-Rh са високотемпературни термодвойки.

Прототип на еталонът за 1 килограм маса е сплав със състав 90&nbsp;% Pt и 10&nbsp;% Ir.

Платината намира широко приложението в [[бижутерия]]та. Най-често се използва сплавта платина 950, съдържаща 95&nbsp;% чиста платина. Останалите 5&nbsp;% представляват сплав с някои метали: [[мед]], [[индий]], [[паладий]], [[сребро]], [[волфрам]] и [[рутений]]. През последните 10 години в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Швейцария]] се използва платина 600 за бижутерски цели. Платина 600 съдържа 60 % платина в сплавта, а останалите 40 % са най-често волфрам или рутений. Платина 600 е значително по-евтин и по-лек материал от платина 950, поради по-ниското съдържание на платина в сплавта.

== Биологични ефекти ==
При кратко излагане на платинови соли е възможно дразнене на очите, носа и гърлото. При продължително излагане са възможни да възникнат респираторни и кожни алергии.

== Източници ==
<references />

== Външни препратки ==
* {{Цитат уеб| уеб_адрес= http://2trauringe-gold.de/eheringe-aus-platin-oder-gold/ | заглавие= Eheringe aus Platin ODER Gold? |достъп_дата = 2 февруари 2016 |издател= 2trauringe-gold.de |език= de }}

{{Периодична система}}

[[Категория:Химични елементи]]
[[Категория:Преходни метали]]