Преглед на кода на Плазма

{{друго значение|йонизиран газ|съставната част на кръвта|кръвна плазма|за дисплей|Плазмен дисплей}}
[[Файл:Energy Arc (central electrode of a Plasma Lamp).jpg|мини|300п|Главният електрод на плазмена лампа]]

'''Плазма''' ({{lang|el|на=от|πλάσμα}}, „нещо оформено“{{hrf|Liddell|2016}}) е едно от четирите фундаментални [[Агрегатно състояние|агрегатни състояния]] на [[вещество]]то, наред с [[Твърдо тяло|твърдото]], [[течност|течното]] и [[газ|газообразното състояние]].

Плазмата може да се формира при нагряване на газ или подлагането му на силно [[електромагнитно поле]], създадено от [[лазер]] или [[Микровълни|микровълнов]] генератор. По този начин се предизвиква [[йонизация]] – формиране на електрически заредени [[йон]]и,{{hrf|Luo|1998}} при което се разрушават съществуващите [[Ковалентна връзка|ковалентни връзки]].{{hrf|Sturrock|1994|}} Йоните имат голяма относителна [[концентрация]], еднаква или почти еднаква за [[катион|положителните]] и [[анион|отрицателните]] йони, като [[скорост]]та на движението им под действието на външно електрическо поле е по-малка от топлинната им скорост на движение.

Наличието на голям брой [[носител на заряд|носители на заряд]] прави плазмата [[Електрическа проводимост|електропроводима]] и силно чувствителна към въздействието на електромагнитни полета. Подобно на газовете, плазмата няма определена форма или обем, освен ако е затворена в съд. За разлика от газовете, под влияние на магнитно поле тя може да образува структури, като нишки и лъчи.

Плазмата е най-разпространената форма на [[барион]]на материя във [[Вселена]]та,{{hrf|Жданов|2009}} (ако не се отчита хипотетичната [[тъмна материя]], за която не е изяснено дали е барионна). Основната част от плазмата формира разредените междугалактически области на [[Космическо пространство|космическото пространство]], най-вече [[междуклъстерна среда|междуклъстерната среда]], както и [[Звезда|звездите]], включително [[Слънце]]то.{{hrf|The University of Tennessee, Knoxville Department of Physics and Astronomy|2016}}{{hrf|HowStuffWorks|2016}} Играе важна роля в космическите процеси, тъй като в нея протичат естествените [[ядрена реакция|термоядрени реакции]] – източник на звездната енергия. Освен това тя се среща в [[йоносфера]]та, в [[светкавица|светкавиците]], а изкуствено се създава при някои газови разряди, при електрическа дъга, електрическа искра и други. Плазмата изпълва разрядното пространство на [[газотрон]]ите и [[тиратрон]]ите, интересно приложение има в [[плазмен дисплей|плазмените дисплеи]].

Явлението е открито през 1879 година, а названието плазма получава през 1928 г. Повечето сведения за плазмата са резултат от изследванията, насочени към създаване на [[управляем термоядрен синтез]], научна основа на които е физиката на плазмата.

== Свойства ==
[[Файл:Phase change - bg.svg|мини|400п|[[Агрегатно състояние|Агрегатните състояния]] и преходите между тях]]

Характерно свойство на плазмата е възможността в нея да възникват [[електромагнетизъм|електромагнитни]] трептения на йоните с много широк [[честота|честотен]] [[спектър]] – от [[звук]]ова честота до честоти от порядъка на милиони трептения в секунда. Тя има [[Диамагнетизъм|диамагнитни]] свойства и е добър проводник на [[електрически ток]]. Интересът към плазмата е силно повишен във връзка с проблемите на управляемите термоядрени реакции, при които е необходимо получаване на плазма с много висока температура. Действието на подходящи силни [[магнитно поле|магнитни полета]] служи за задържане на плазмата в дадено пространство и откъсване от стените на съда, което води до стабилизиране и термоизолация. Така може да се получи плазма с температура няколко десетки милиона [[келвин]]а, а се очаква и до няколкостотин милиона градуса, достатъчна за протичане на термоядрена реакция. Не са преодолени всички трудности при образуването на напълно стабилна, дълготрайна, високотемпературна плазма, необходима за получаване на [[енергия]] за сметка на [[ядрен синтез]].

=== Определение ===
Плазма е частично или напълно йонизиран газ, в който плътностите на положителните и отрицателните заряди са практически еднакви.<ref>Физический энциклопедический словарь. ''Гл. ред. А. М. Прохоров. Ред. кол. Д. М. Алексеев, А. М. Бонч-Бруевич, А. С. Боровик-Романов и др.'' М.: Сов. Энциклопедия, 1984. – с. 536</ref> Не всяка система от заредени частици може да се нарече плазма.

=== Диапазон на параметрите ===
Размерите на плазмения поток варират в много широки граници, но характеристиките на плазми с привидно различаващи се параметри могат да бъдат сходни. Долната таблица отчита само конвенционалните атомни плазми, а не особени явления, като [[кварк-глуонна плазма|кварк-глуонната плазма]]:

{| class="wikitable"
|+ Типичен диапазон на параметрите на плазмата: порядъци
|-
!Свойство
!Земни плазми
!Космически плазми
|-
|'''Размер'''<br>в метри
|10<sup>−6</sup> m (лабораторни плазми) до<br>10<sup>2</sup> m (светкавици) (~8 порядъка)
|10<sup>−6</sup> m (обвивки на космически апарати) до<br>10<sup>25</sup> m (междугалактически мъглявини) (~31 порядъка)
|-
|'''Трайност'''<br>в секунди
|10<sup>−12</sup> s (лазерни плазми) до<br>10<sup>7</sup> s (флуоресцентни светлини) (~19 порядъка)
|10<sup>1</sup> s (слънчеви избухвания) до<br>10<sup>17</sup> s (междугалактически плазми) (~16 порядъка)
|-
|'''Плътност'''<br> в частици на<br>кубичен метър
|10<sup>7</sup> m<sup>−3</sup> до<br>10<sup>32</sup> m<sup>−3</sup> (плазми в инерционни управляеми процеси)
|1 m<sup>−3</sup> (междугалактическа среда) до<br>10<sup>30</sup> m<sup>−3</sup> (звездни ядра)
|-
|'''Температура'''<br>в келвини
|~0 K (кристални ненеутрални плазми) до<br>10<sup>8</sup> K (плазми в магнитен синтез)
|10<sup>2</sup> K (полярно сияние) до<br>10<sup>7</sup> K (слънчево ядро)
|-
|'''Магнитно поле'''<br>в тесли
|10<sup>−4</sup> T (лабораторни плазми) до<br>10<sup>3</sup> T (импулсни плазми)
|10<sup>−12</sup> T (междугалактическа среда) до<br>10<sup>11</sup> T (край неутронни звезди)
|}

== Степен на йонизация ==
{{основна|Степен на йонизация}}

[[Файл:Plasma scaling.svg|мини|ляво|250px|'''Област на съществуване на плазмата'''. Плътността се увеличава нагоре, температурата се увеличава надясно. Свободните електрони в метал могат да се считат за плазма.<ref>{{cite journal|author=Peratt, A. L.|url=http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?1996Ap&SS.242...93P |title=Advances in Numerical Modeling of Astrophysical and Space Plasmas|year=1966|journal=Astrophysics and Space Science|volume=242|pages=93 – 163|doi=10.1007/BF00645112|archive-url = http://web.archive.org/web/20160604013849/http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?1996Ap&SS.242...93P |archive-date = 2016-06-04}}</ref>]]

За съществуването на плазмата е необходима [[йонизация]]. Терминът „плътност на плазмата“ обикновено се отнася за „електронната плътност“, т.е. за броя на свободните електрони на единица обем. [[Степен на йонизация|Степента на йонизация]] на плазмата е делът на атомите, които са загубили или приели електрони, и зависи предимно от [[температура]]та. Дори частично йонизиран газ със само 1% от атомите йонизирани може да има характеристиките на плазма, например да реагира на магнитни полета и да има висока електропроводимост. Степента на йонизация <math>\alpha</math> се дефинира като <math>\alpha = \frac{n_i}{n_i + n_n}</math>, където <math>n_i</math> е броят йони в единица обем, а <math>n_n</math> е броят неутрални атоми в единица обем. Електронната плътност е свързана със степента на йонизация чрез средното състояние на зареденост на йоните <math>\langle Z\rangle</math>: <math>n_e = \langle Z\rangle n_i</math>, където <math>n_e</math> е броят електрони в единица обем.

Плазмата понякога се нарича „гореща“, ако е почти напълно йонизирана, и „студена“, ако само малък процент от газовите молекули (примерно 1%) е йонизирана. Това е само едно от определенията за студена и гореща плазма, съществуват и други такива. Дори в „студената“ плазма температурата на електроните е от порядъка на хиляди градуса по Целзий. Технологичните плазми обикновено са студени плазми.

=== Температура ===
Температурата на плазмата обикновено се измерва в [[келвин]]и или [[електронволт]]ове и е мярка за средната топлинна кинетична енергия на една частица. Обикновено поддържането на йонизацията, която е определящата характеристика на плазмата, изисква високи температури. Степента на йонизация се определя от отношението на [[електронна температура|електронната температура]] към [[йонизационна енергия|йонизационната енергия]] (и донякъде към плътността), като връзката е [[уравнение на Саха|уравнението на Саха]]. При ниски температури йоните и електроните са склонни да се рекомбинират в атоми{{hrf|Nicholson|1983|}} и плазмата се превръща в газ.

В повечето случаи електроните са близко до [[топлинно равновесие]] и тяхната температура е относително добре дефинирана, дори тогава когато има съществени отклонения от разпределителната функция на Максуел-Болцман, дължащи се например на [[ултравиолетово излъчване]] или силни [[електрично поле|електрични полета]]. Заради съществената разлика в масите, електроните достигат топлинно равновесие помежду си сравнително бързо, отколкото с неутралните атоми или йони. Затова „йонната температура“ е може много да се различава (като обикновено е по-ниска) от „електронната температура“. Този ефект е особено силен при слабойонизирани технологични плазми, където йоните често са с температура, близка до тази на окръжаващата среда.

На основата на относителните температури на електроните, йоните и неутралните атоми, плазмите се класифицират като „термични“ и „нетермични“. Термичните плазми имат една и съща температура на йоните и електроните, т.е. различните частици са в термично равновесие помежду си, докато нетермичните имат значително по-ниска температура на йоните в сравнение с тази на електроните (<math>T_e \gg T_n</math>).

=== Плазмен потенциал и квазинеутралност ===
[[Файл:Lightning over Oradea Romania 2.jpg|мини|300п|[[Светкавица|Светкавиците]] са пример за плазма в природата. Обикновено през тях протичат 30 000 A ток при напрежение до 100 милиона волта, излъчват [[светлина]], [[радиовълни]], [[рентгенови лъчи]] и дори [[гама лъчи]]. Температурата на плазмата в светкавицата може да достигне до 28 000 К, а плътността на електроните може да надвиши 10<sup>24</sup>/m<sup>3</sup>.]]

Плазмата е много добър [[Електропроводимост|проводник]] и поради тази причина електрическите потенциали играят важна роля. ''Плазмен потенциал'' се нарича усреднената стойност на електрическия потенциал в дадена точка от обема на плазмата. В най-общия случай, ако в плазмата се внесе някакво тяло, потенциалът му ще бъде по-нисък от плазмения потенциал (поради възникването на т.нар. [[слой на Дебай]]); този потенциал се нарича ''плаващ потенциал''. Поради добрата си [[електрическа проводимост]] плазмата се стреми да екранира всички електрически полета. В резултат на това се наблюдава явлението ''квазинеутралност'', т.е. плътността на отрицателните заряди е приблизително равна на плътността на положителните заряди, ако се вземе достатъчно голям обем (<math>n_e = \langle Z\rangle n_i</math>), но в мащаба на [[дължина на Дебай|дължината на Дебай]] може да има неравновесие на зарядите.

Hолемината на потенциалите и електрическите полета в плазмата може да се определи на базата на предположението, че е изпълнено условието на Болцман:
:<math>n_e \propto e^{e\Phi/k_BT_e}</math>.

Оттук с диференциране може да се определи електрическото поле:
:<math>\vec{E} = (k_BT_e/e)(\nabla n_e/n_e)</math>.

Възможно е да се получат и плазми, които не са квазинеутрални. Пример за неквазинеутрална плазма е сноп електрони (например електронният лъч в [[електронен микроскоп]], съдържащ само отрицателни заряди). Плътността на неквазинеутралната плазма трябва да е много ниска, в противен случай тя бързо се разпада под действие на [[електростатична сила|електростатичните сили]].

В астрофизичните плазми Дебайовото екраниране пречи на електрическите полета пряко да влияят на плазмата от разстояние, в порядък по-голямо от дължината на Дебай. Въпреки това от наличието на заредени частици плазмата създава и се влияе от магнитни полета. Това предизвиква изключително сложно поведение, като плазмените двойни слоеве – обекти, в които зарядите се разделят на няколко десетки дължини на Дебай. Динамитаката на плазми, взаимодействащи с външни и собствени магнитни полета е предмет на науката [[магнитохидродинамика]].

== Често срещани плазми ==
Плазмата е най-разпространеното агрегатно състояние на материята във Вселената, както по маса, така и по обем, като според някои оценки над 99% от веществото във видимата Вселена е във вид на плазма.{{hrf|Gurnett|2005|2}}{{hrf|Scherer|2005|138}} Като цяло видимата светлина от космоса идва от звездите, които са плазма с висока температура, при която излъчват във видимия спектър. В същото време повечето обикновена ([[барион]]на) материя във Вселената е разположена в междугалактическата среда, която също е плазма, но много по-гореща, поради което излъчва главно в рентгеновия спектър. [[Черна дупка|Черните дупки]] също са образувани от акретиращо йонизирано вещество, т.е. плазма.{{hrf|Mészáros|2010|99}}{{hrf|Raine|2010|160}} В [[Слънчева система|Слънчевата система]] [[междупланетно пространство|междупланетното пространство]] е изпълнено с плазмата на [[слънчев вятър|слънчевия вятър]], който се простира от [[Слънце]]то до [[Хелиопауза]]та.

През 1937 година [[Ханес Алфвен]] предполага, че плазмата е изобилна в космоса и може да пренася електрически токове, способни да създават галактически магнитни полета.{{hrf|Alfvén|1937|29}} След като получава Нобелова награда, той заявява, че тези токове могат да придават на космоса, включително на междузвездното и междугалактическото пространство, клетъчна структура.{{hrf|Alfvén|1990|5 – 10}} Днес тези хипотези са отхвърлени и се смята, че около 96% от общата енергийна плътност на Вселената е съставена не от плазма или друга форма на обикновената материя, а от съчетание на [[студена тъмна материя]] и [[тъмна енергия]].

{| class="wikitable"
|+ Обичайни форми на плазмата
|-
! style="width: auto;"|Изкуствено създадени
! style="width: auto;"|Земни плазми
! style="width: auto;"|Космически и астрофизически плазми
|- style="vertical-align: top;"
|
* В [[Плазмен дисплей|плазмените дисплеи]], включително на телевизорите
* В [[луминесцентна лампа|луминесцентните лампи]]
* При [[Ракетен двигател|ракетните]] и [[Йонен двигател|йонните двигатели]]
* Зоната пред [[Топлинен щит|топлинния щит]] на [[космически апарат]]и при [[навлизане в атмосферата]]
* В коронноразрядни генератори на [[озон]]
* При изследвания на [[термоядрен синтез]]
* [[Електрическа дъга]] в [[Дъгова лампа|дъгови лампи]], електродъгови [[Заваряване|заваръчни устройства]] или [[плазмотрон]]и
* В [[Плазмена топка|плазмени топки]]
* Дъги, създавани от [[трансформатор на Тесла|трансформатори на Тесла]]
* При производство на полупроводникови устройства, включително [[реактивно-йонно ецване]] и [[йонно-плазмено разпрашаване]]
* Създавани от [[лазер]]и
* [[Индуктивно свързана плазма]], обикновено в [[аргон]] при [[спектроскопия]] или [[масспектрометрия]]
* Магнитно създадени плазми
* Искри от [[статично електричество]]
|
* [[Мълния|Мълнии]]
* [[Огън на свети Елм]]
* [[Високоатмосферна мълния|Високоатмосферни мълнии]]
* [[Спрайт (мълния)|Спрайтове]]
* [[Йоносфера]]та
* [[Плазмасфера]]та
* [[Полярно сияние]]
* Някои [[Пламък|пламъци]]{{hrf|plasmacoalition.org|2012}}{{hrf|von Engel|1976|99}}
* [[Полярен вятър]]
|
* [[Слънце]]то и други [[Звезда|звезди]]
* [[Слънчев вятър]]
* [[Междупланетна среда]]
* [[Междузвездна среда]]
* [[Междугалактическа среда]]
* [[Акреционен диск|Акреционни дискове]]
* Междузвездни [[Мъглявина|мъглявини]]
* Опашки на [[комета|комети]]
|}

== Основни характеристики ==
=== Честоти ===
[[Файл:Plasma-lamp 2.jpg|мини|[[Плазмена топка]], показваща някои от сложните плазмени явления, като [[биркеландови течения|биркеландовите течения]]]]

* [[Ларморова честота]] на електрона, ъгловата честота на кръгово движение на електрона в плоскостта, перпендикулярна на магнитното поле:
: <math>\omega_{ce} = eB/m_ec = 1.76 \times 10^7 B \mbox{rad/s}</math>
* Ларморова честота на йона, ъгловата честота на кръгово движение на йона в плоскостта, перпендикулярна на магнитното поле:
: <math>\omega_{ci} = eB/m_ic = 9.58 \times 10^3 Z \mu^{-1} B \mbox{rad/s}</math>
* [[Плазмена честота]] (честота на плазмените колебания), честота с която електроните трептят около равновесното си положение, бидейки преместени относително йоните:
: <math>\omega_{pe} = (4\pi n_ee^2/m_e)^{1/2} = 5.64 \times 10^4 n_e^{1/2} \mbox{rad/s}</math>
* Йонна плазмена честота:
: <math>\omega_{pi} = (4\pi n_iZ^2e^2/m_i)^{1/2} = 1.32 \times 10^3 Z \mu^{-1/2} n_i^{1/2} \mbox{rad/s}</math>
* Честота на стълкновенията на електроните
: <math>\nu_e = 2.91 \times 10^{-6} n_e\,\ln\Lambda\,T_e^{-3/2} \mbox{s}^{-1}</math>
* Честота на стълкновенията на йоните
: <math>\nu_i = 4.80 \times 10^{-8} Z^4 \mu^{-1/2} n_i\,\ln\Lambda\,T_i^{-3/2} \mbox{s}^{-1}</math>

=== Дължини ===
* Де Бройлева дължина на вълната на електрона, дължината на вълната на електрона в квантовата механика:
: <math>\lambda\!\!\!\!- = \hbar/(m_ekT_e)^{1/2} = 2.76\times10^{-8}\,T_e^{-1/2}\,\mbox{cm}</math>
* Минимално разстояние на сближение в класическия случай, минималното разстояние на което могат да се приближат две заредени частици при челен удар и начална скорост, съответстваща на температурата на частиците и с пренебрегване на квантово механичните ефекти:
: <math>e^2/kT=1.44\times10^{-7}\,T^{-1}\,\mbox{cm}</math>
* Жиромагнитен радиус на електрона, радиус на кръговото движение на електрона в равнина, перпендикулярна на магнитното поле:
: <math>r_e = v_{Te}/\omega_{ce} = 2.38\,T_e^{1/2}B^{-1}\,\mbox{cm}</math>
* Жиромагнитен радиус на йона, радиус на кръговото движение на йона в равнина, перпендикулярна на магнитното поле:
: <math>r_i = v_{Ti}/\omega_{ci} = 1.02\times10^2\,\mu^{1/2}Z^{-1}T_i^{1/2}B^{-1}\,\mbox{cm}</math>
* Скин-слой на плазмата, разстояние на което електромагнитните вълни могат да проникнат в плазмата:
: <math>c/\omega_{pe} = 5.31\times10^5\,n_e^{-1/2}\,\mbox{cm}</math>
* Радиус на Дебай или дължина на Дебай, разстоянието на което електрическото поле е екранирано за сметка на преразпределението на електроните:
: <math>\lambda_D = (kT/4\pi ne^2)^{1/2} = 7.43\times10^2\,T^{1/2}n^{-1/2}\,\mbox{cm}</math>

=== Скорости ===
[[Файл:Space Shuttle Atlantis in the sky on July 21, 2011, to its final landing.jpg|мини|Плазмена следа от совалката „[[Атлантис (совалка)|Атлантис]]“ при навлизането ѝ в [[земна атмосфера|земната атмосфера]]]]

* Топлинна скорост на електрона, формула за оценка на скоростта на електроните при разпределението на Максуел. Средната скорост, най-вероятната скорост и средноквадратичната скорост се отличават незначително от този израз:
: <math>v_{Te} = (kT_e/m_e)^{1/2} = 4.19\times10^7\,T_e^{1/2}\,\mbox{cm/s}</math>
* Топлинна скорост на йоните, формула за оценка на скоростта на йоните при разпределението на Максуел:
<math>v_{Ti} = (kT_i/m_i)^{1/2} = 9.79\times10^5\,\mu^{-1/2}T_i^{1/2}\,\mbox{cm/s}</math>
* Скорост на йонния звук, скорост на йонно звуковите вълни:
: <math>c_s = (\gamma ZkT_e/m_i)^{1/2} = 9.79\times10^5\,(\gamma ZT_e/\mu)^{1/2}\,\mbox{cm/s}</math>
* [[Ханес Алфвен|Алфвеновска]] скорост, скорост на Алфвеновите вълни:
: <math>v_A = B/(4\pi n_im_i)^{1/2} = 2.18\times10^{11}\,\mu^{-1/2}n_i^{-1/2}B\,\mbox{cm/s}</math>

=== Безразмерни величини ===
* Квадратен корен на отношението маса на електрона и протона:
: <math>(m_e/m_p)^{1/2} = 2.33\times10^{-2} = 1/42.9</math>
* Брой на частиците в сферата на Дебай:
: <math>(4\pi/3)n\lambda_D^3 = 1.72\times10^9\,T^{3/2}n^{-1/2}</math>
* Отношение на Алфвеновата скорост и скоростта на светлината
: <math>v_A/c = 7.28\,\mu^{-1/2}n_i^{-1/2}B</math>
* Отношение на плазмената и ларморовската честота на електрона
: <math>\omega_{pe}/\omega_{ce} = 3.21\times10^{-3}\,n_e^{1/2}B^{-1}</math>
* Отношение на плазмената и ларморовската честота на йона
: <math>\omega_{pi}/\omega_{ci} = 0.137\,\mu^{1/2}n_i^{1/2}B^{-1}</math>
* Отношение на топлинната и магнитната енергия
: <math>\beta = 8\pi nkT/B^2 = 4.03\times10^{-11}\,nTB^{-2}</math>
* Отношение на магнитната енергия и енергията на покой на йоните
: <math>B^2/8\pi n_im_ic^2 = 26.5\,\mu^{-1}n_i^{-1}B^2</math>

{| class="wikitable"
| colspan=3 align=center | '''Форми на плазмата'''
|- valign=top
| {{center|'''Изкуствено създадена плазма'''}}
* [[Плазмен дисплей]], TV
* [[Газов разряд]] в [[луминесцентна лампа]]<ref>{{Citation |title=IPPEX Glossary of Fusion Terms |url=http://ippex.pppl.gov/fusion/glossary.html |accessdate=2010-07-25 |archivedate=2008-03-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080308225731/http://ippex.pppl.gov/fusion/glossary.html }}</ref>
* [[Плазмен ракетен двигател]]
* [[Озон]]ов генератор
* Управляем [[термоядрен синтез]]
* [[Електрическа дъга]]
* Плазмени сфери
* [[Дъгов разряд]] от [[трансформатор на Тесла]]
* Плазма, създадена при взаимодействието на веществото с [[лазер]]но излъчване
| {{center|'''Земна природна плазма'''}}
* [[Мълния]]
* [[Огън на свети Елмо]]
* [[Йоносфера]]
* Нискотемпературна плазма
| {{center|'''Космическа и астрофизическа плазма'''}}
* [[Слънце]] и други [[звезда|звезди]]
* [[Слънчев вятър]]
* [[Космическо пространство]]
* [[мъглявина|Мъглявини]]
|}

== История на изследванията ==
{{multiple image|caption_align=center|header_align=center
 | width1 = 165
 | image1 = Sir William Crookes 1906.jpg
 | width2 = 141
 | image2 = J.J Thomson.jpg
 | footer = Уилям Крукс (1832 – 1919) и Джоузеф Джон Томсън (1856 – 1940)
}}

Плазмата е идентифицирана за пръв път в [[тръба на Крукс]] и е описана през 1879 година по време на лекция на [[Британска асоциация за напредък на науката|Британската асоциация за напредък на науката]] в [[Шефилд]] от [[Уилям Крукс]], който я нарича „излъчващо вещество“. Природата на веществото в тръбата на Крукс е установена от [[Джоузеф Джон Томсън]], който обявява резултатите си в лекция в [[Кралска институция на Великобритания|Кралския институт]] през 1897 година.{{hrf|Thomson|1897|293 – 316}}

Наименованието „плазма“ е въведено от [[Ървинг Лангмюр]] през 1928 година,{{hrf|Langmuir|1928|627 – 637}} вероятно защото светещите разряди приемат формата на тръбата на Крукс.{{hrf|Brown|1978|}} Лангмюр описва наблюденията си така:

: ''Освен в близост до електродите, където има ''обвивки'', съдържащи много малко електрони, йонизираният газ съдържа йони и електрони в приблизително равен брой, така че резултантният пространствен заряд е много малък. Ще използваме наименованието ''плазма'', за да опишем тази област, съдържаща балансирани заряди от йони и електрони.''{{hrf|Langmuir|1928|627 – 637}}

== Вижте също ==
* [[Кварк-глуонна плазма]]

== Бележки ==
<references />

; Цитирани източници
* {{cite web | last        = Жданов | first = Владимир | year = 2009 | url = http://www.krugosvet.ru/articles/123/1012368/1012368a2.htm |title = Плазма в космосе | publisher  = Кругосвет | accessdate = 21 февруари 2009 | lang = ru }}
* {{cite journal | last    = Alfvén | first = Hannes | year = 1937 | title = Cosmic Radiation as an Intra-galactic Phenomenon | journal = Arkiv för Matematik, Astronomi och Fysik | volume = 25B | page = 29 | lang = en }}
* {{cite journal | last    = Alfvén | first = Hannes | url = http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?bibcode=1990ITPS...18....5A&amp;db_key=AST&amp;data_type=HTML&amp;format=&amp;high=42ca922c9c32555 | title = Cosmology in the Plasma Universe: An Introductory Exposition | year = 1990 | journal = IEEE Transactions on Plasma Science | issn = 0093 – 3813 | volume = 18 | pages = 5 – 10 | bibcode = 1990ITPS...18....5P | doi = 10.1109/27.45495 | lang = en }}
* {{cite book | last       = Brown | first = Sanborn C | chapter = Chapter 1: A Short History of Gaseous Electronics | editor = HIRSH, Merle N. e OSKAM, H. J. | title = Gaseous Electronics | volume = 1 | publisher = Academic Press | year = 1978 | isbn = 978-0-12-349701-7 | lang = en }}
* {{cite book | last       = Gurnett | first = D. A. | coauthors = A. Bhattacharjee | title = Introduction to Plasma Physics: With Space and Laboratory Applications | year = 2005 | url = https://books.google.com/?id=VcueZlunrbcC&pg=PA2 | isbn = 978-0-521-36483-6 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge, UK | lang = en }}
* {{Cite web | publisher   = HowStuffWorks | year = 2016 | title = How Lightning Works | url = http://science.howstuffworks.com/nature/natural-disasters/lightning2.htm | work = science.howstuffworks.com | accessdate = 29 май 2016 | lang = en }}
* {{Cite journal | last    = Langmuir | first = I | title = Oscillations in Ionized Gases | doi = 10.1073/pnas.14.8.627 | journal = Proceedings of the National Academy of Sciences | volume = 14 | issue = 8 | pages = 627 – 637 | year = 1928 | bibcode = 1928PNAS...14..627L | lang = en }}
* {{cite web | last        = Liddell | first = Henry George | coauthors = Robert Scott | year = 2016 | origyear = 1940 | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dpla%2Fsma | title = πλάσμα | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 29 май 2016 | lang = en }}
* {{cite web | last        = Luo | first = Q-Z | coauthors = N D'Angelo, R. L. Merlino | date = 1998 | title = Shock formation in a negative ion plasma | publisher = Department of Physics and Astronomy | url = http://www.physics.uiowa.edu/~rmerlino/nishocks.pdf | work = physics.uiowa.edu | format = PDF | accessdate = 20 ноември 2011 | lang = en }}
* {{cite book | last       = Mészáros | first = Péter | year = 2010 | title = The High Energy Universe: Ultra-High Energy Events in Astrophysics and Cosmology | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | isbn = 978-0-521-51700-3 | url = https://books.google.com/books?id=NXvE_zQX5kAC&lpg=PA99&dq=%22Black%20hole%22%20plasma%20acreting&pg=PA99 | lang = en }}
* {{cite book | last       = Nicholson | first = Dwight R | year = 1983 | title = Introduction to Plasma Theory | url       = https://archive.org/details/introductiontopl0000nich | publisher = John Wiley & Sons | isbn = 978-0-471-09045-8 | lang = en }}
* {{cite web | publisher   = plasmacoalition.org | year = 2012 | url = http://www.plasmacoalition.org/plasma_writeups/flame.pdf | title = Plasma and Flames – The Burning Question | work = plasmacoalition.org | accessdate = 8 ноември 2012 | lang = en }}
* {{cite book | last       = Raine | first = Derek J. | coauthors = Edwin George Thomas | year = 2010 | title = Black Holes: An Introduction | publisher = Imperial College Press | isbn = 978-1-84816-382-9 | url = https://books.google.com/books?id=O3puAMw5U3UC&lpg=PA160 | lang = en }}
* {{cite book | last       = Scherer | first = K | coauthors = H Fichtner, B Heber | title = Space Weather: The Physics Behind a Slogan | year = 2005 | url = https://books.google.com/?id=irHgIUtLi0gC&pg=PA138 | isbn = 978-3-540-22907-0 | publisher = Springer | location = Berlin | lang = en }}
* {{cite book | last       = Sturrock | first = Peter A | year = 1994 | title = Plasma Physics: An Introduction to the Theory of Astrophysical, Geophysical & Laboratory Plasmas | url       = https://archive.org/details/plasmaphysicsint0000stur | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-44810-9 | lang = en }}
* {{cite web | publisher   = The University of Tennessee, Knoxville Department of Physics and Astronomy | year = 2016 | title = Ionization and Plasmas | url = http://csep10.phys.utk.edu/astr162/lect/light/ionization.html | work = csep10.phys.utk.edu | accessdate = 29 май 2016 | lang = en }}
* {{cite journal | last    = Thomson | first = J. J | journal = Philosophical Magazine | volume = 44 | issue = 269 | pages = 293 – 316 | title = Cathode Rays | url = http://web.lemoyne.edu/~GIUNTA/thomson1897.html | year = 1897 | doi = 10.1080/14786449708621070 | lang = en }}
* {{cite | фамилия-част    = von Engel | име-част = A. | съавтори-част = J.R. Cozens | заглавие-част = Flame Plasma | url-част = https://books.google.com/books?id=0Mndi2cCMuUC&lpg=PA99 | фамилия = Marton | име = L. L. (ed.) | заглавие = Advances in electronics and electron physics | издател = Academic Press | дата = 1976 | isbn = 978-0-12-014520-1 | език = en}}

{{Портал Физика}}

[[Категория:Плазмена физика| ]]
[[Категория:Агрегатни състояния|*]]
[[Категория:Газове]]
[[Категория:Астрофизика]]