Преглед на кода на Оле Рьомер

{{Личност
| име              = Оле Рьомер
| име-оригинал     = Ole Rømer
| категория        = учен
| описание         = 
| портрет          = Ole Rømer (Coning painting).jpg
| портрет-описание = Портрет на Оле Рьомер от Якоб Конинг, {{около}} 1700 г.
| име-рождено      = 
| роден-място      = [[Орхус]], [[Дания-Норвегия]]
| починал-място    = [[Копенхаген]], Дания-Норвегия
| националност     = {{DEN}}
| работил          = 
| вложки           = 
{{Личност/Учен
| категория   = 
| област      = [[астрономия]]
| школа       = 
| образование = [[Копенхагенски университет]]
| учил-при    = 
| работил-в   = 
| студенти    = 
| публикации  = 
| известен-с  = измерване на [[скоростта на светлината]]
| награди     = 
| титла       = 
| членства    = 
| повлиян     = 
| повлиял     = 
}}
| баща      = 
| майка     = 
| брак      = 
| деца      = 
| подпис    = 
| сайт      = 
| общомедия = 
}}

'''Оле Кристенсен Рьомер''' ({{lang|da|Ole Christensen Rømer}}) е датски [[астроном]].

През 1676 г. става първия човек, измерил [[скоростта на светлината]]. Изобретява и първия съвременен [[термометър]], показващ температурата между 2 фиксирани точки – тези, при които [[вода]]та кипи и замръзва.

== Биография ==
Рьомер е роден на 25 септември 1644 г. в [[Орхус]], дете на търговеца Кристен Педерсен и Ана Сторм.<ref name="Dalgaard1996">{{cite book| author = Niels Dalgaard| title = Dage med Madsen, eller, Livet i Århus: om sammenhænge i Svend Åge Madsens forfatterskab| url = https://books.google.com/books?id=wunQTxJQAA8C&pg=PA169| date = 1996| publisher = Museum Tusculanum Press| isbn = 978-87-7289-409-6 | page = 169}}</ref> След 1624 г. Педерсен започва да използва името Рьомер, което означава, че е от датския остров [[Рьомьо]], за да се различава от още няколко души с името Кристен Педерсен.<ref>{{cite book| last = Friedrichsen| first = Per| author2 = Tortzen, Chr. Gorm| title = Ole Rømer – Korrespondance og afhandlinger samt et udvalg af dokumenter| date = 2001| publisher = C. A. Reitzels Forlag| location = Copenhagen| isbn = 87-7876-258-8| page = 16 }}</ref> Съществуват малко сведения за Оле Рьомер преди 1662 г., когато завършва [[катедрала|катедралното]] училище в Орхус,<ref>{{cite book| title = Bogvennen| url = https://books.google.com/books?id=Ply5AAAAIAAJ| volume = 1 – 9| date = 1971| publisher = Fischers forlag| page = 66}}</ref><ref name="LindHenriksen2003">{{cite book| author1 = Olaf Lind| author2 = Poul Ib Henriksen| title = Arkitektur Fortaellinger/Building of Aarhus University| url = https://books.google.com/books?id=BtxKO1PzadgC&pg=PA21| date = 2003| publisher = Aarhus Universitetsforlag| isbn = 978-87-7288-972-6| page = 21}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> премества се в [[Копенхаген]] и е приет в [[Копенхагенски университет|Копенхагенския университет]]. Негов ментор в университета е [[Расмус Бартолин]], който публикува откритието си за [[Двойно лъчепречупване|двойното лъчепречупване]] на светлинен лъч чрез [[калцит]] през 1668 г., докато Рьомер живее в дома му. Рьомер получава възможността да учи математика и астрономия, използвайки астрономическите наблюдения на [[Тихо Брахе]], тъй като на Бартолин е възложена задачата да ги подготвя за публикуване.<ref>Friedrichsen; Tortzen (2001), с. 19 – 20.</ref>

Рьомер е назначен на работа от френското правителство – [[Луи XIV]] го прави учител за [[дофин]]ите. Участва и в построяването на фонтаните във [[Версайския дворец]].

През 1681 г. Рьомер се завръща в Дания е назначен за професор по астрономия в Копенхагенския университет и през същата година се жени за Ан Мари Бартолин, дъщерята на Расмус Бартолин. Той също активно наблюдава небосклона, както в университетската обсерватория, така и у дома, използвайки свои собствени подобрени уреди. За съжаление записките му не оцеляват, тъй като изгарят в големия [[Копенхагенски пожар (1728)|Копенхагенски пожар]] от 1728 г. Въпреки това бившият му асистент (по-късно астроном) [[Педер Хоребоу]] описва наблюденията на Рьомер.

В качеството си на кралски математик, Рьомер въвежда първата национална система за тежести и мерки в Дания на 1 май 1683 г.<ref name="SchultzDahlberg2013">{{cite book| author1 = Mai-Britt Schultz| author2 = Rasmus Dahlberg| title = Det vidste du ikke om Danmark| url = https://books.google.com/books?id=paqvAQAAQBAJ&pg=PT53| date = 31 октомври 2013| publisher = Gyldendal| isbn = 978-87-02-14713-1| pages = 53–}}</ref><ref name="ChristiansenRiis1982">{{cite book| author1 = Poul Aagaard Christiansen| author2 = Povl Riis| author3 = Eskil Hohwy| title = Festskrift udgivet i anledning af Universitetsbibliotekets 500 års jubilæum 28. juni 1982| url = https://books.google.com/books?id=teoYAAAAIAAJ| date = 1982| publisher = Lægeforeningen| pages = 87–
}}</ref> Първоначално тя се основава на рейнския фут, но през 1698 г. е приет по-точен национален стандарт.<ref name="Thomas2010">{{cite book| author = Alastair H. Thomas| title = The A to Z of Denmark| url = https://books.google.com/books?id=MKH4JuPT6boC&pg=PA422| date = 10 май 2010| publisher = Scarecrow Press| isbn = 978-0-8108-7205-9| pages = 422–}}</ref> По-късните измервания на измислените стандарти за дължина и обем показват изключителна степен на точност. Целта му е да се постигне определение, базирано на астрономически константи, използвайки [[махало]]. Решаването на практическите проблеми по това време обаче правят този метод твърде неточен. Той въвежда и определение за нова, датска миля, равняваща се на 24 000 датски фута ({{около}} 7532 m).<ref name="Nørlund1944">{{cite book| author = Niels Erik Nørlund| title = De gamle danske længdeenheder| url = https://books.google.com/books?id=DGvnAAAAMAAJ| date = 1944| publisher = E. Munksgaard| page = 74}}</ref>

През 1700 г. Рьомер убеждава краля да въведе [[Григорианския календар]] в [[Дания-Норвегия]] – нещо, за което Тихо Брахе се е борил напразно сто години по-рано.<ref name="Tjørnhøj-Thomsen2011">{{cite book| author = K. Hastrup| author2 = C. Rubow| author3 = T. Tjørnhøj-Thomsen| title = Kulturanalyse – kort fortalt| url = https://books.google.com/books?id=HIA_ZrqlPSkC&pg=PA219| date = 2011| publisher = Samfundslitteratur| isbn = 978-87-593-1496-8| page = 219}}</ref>

[[Файл:Ole Rømer at work.jpg|мини|Оле Рьомер на работа]]

Рьомер развива една от първите температурни ска̀ли, докато се възстановява от счупване на крака.<ref name="Shachtman2000">{{cite book| author = Tom Shachtman| title = Absolute Zero and the Conquest of Cold| url = https://books.google.com/books?id=IJ91od-UYygC| date = 12 декември 2000| publisher = Houghton Mifflin Harcourt| isbn = 0-547-52595-8| page = 48}}</ref> [[Габриел Фаренхайт]] го посещава през 1708 г. и подобрява [[Рьомерова скала|Рьомеровата скала]], като резултатът е подобен на скалата на Фаренхайт, която се използва и до днес в няколко държави.<ref name="Rittner2009">{{cite book| author = Don Rittner| title = A to Z of Scientists in Weather and Climate| url = https://books.google.com/books?id=nU_jIyhvKOUC&pg=PA54| date = 1 януари 2009| publisher = Infobase Publishing| isbn = 978-1-4381-0924-4| page = 54}}</ref><ref>{{cite book| title = Popularization and People (1911 – 1962)| url = https://books.google.com/books?id=dpb1GaDPoq0C&pg=PA431| date = 22 октомври 2013| publisher = Elsevier| isbn = 978-0-08-046687-3| page = 431}}</ref><ref name="SchlagerLauer2001">{{cite book| author1 = Neil Schlager| author2 = Josh Lauer| title = Science and Its Times: 1700 – 1799| url = https://books.google.com/books?id=6I1FAAAAYAAJ| date = 2001| publisher = Gale Group| isbn = 978-0-7876-3936-5| page = 341}}</ref> Рьомер основава и училища по навигация в няколко датски града.<ref name="PetersenAndersen1929-715">{{cite book| author1 = Carl Sophus Petersen| author2 = Vilhelm Andersen| author3 = Richard Jakob Paulli| title = Illustreret dansk litteraturhistorie: bd. Den danske littterature fra folkevandringstiden indtil Holberg, af C.S. Petersen under medvirkning af R. Paulli| url = https://books.google.com/books?id=9MUSAAAAMAAJ| date = 1929| publisher = Gyldendai| page = 716}}</ref>

През 1705 г. Рьомер става втори шеф на копенхагенската полиция – позиция, която задържа до смъртта си през 1710 г.<ref name="SarlemijnSparnaay2013">{{cite book| author1 = A. Sarlemijn| author2 = M.J. Sparnaay| title = Physics in the Making: Essays on Developments in 20th Century Physics| url = https://books.google.com/books?id=B_FGBQAAQBAJ&pg=PA48| date = 22 октомври 2013| publisher = Elsevier Science| isbn = 978-1-4832-9385-1| page = 48}}</ref> В един случай той уволнява цялата полицейска част, бидейки убеден, че моралът е ударил дъното. Той създава първото улично осветление (маслени лампи) в Копенхаген и работи усилено по контролирането на просяците, бедните хора, безработните и проститутките в града.<ref name="informationsafdelingen1970">{{cite book| author = Denmark. Udenrigsministeriet. Presse og informationsafdelingen| title = Denmark. An official handbook| url = https://books.google.com/books?id=FuoiAQAAIAAJ| date = 1970| publisher = Krak| isbn = 978-87-7225-011-3| page = 403}}</ref><ref name="OlsenAskgaard1985">{{cite book| author1 = Gunnar Olsen| author2 = Finn Askgaard| title = Den unge enevaelde: 1660 – 1721| url = https://books.google.com/books?id=XAsWAQAAMAAJ| date = 1985| publisher = Politikens Forlag| isbn = 978-87-567-3866-8| page = 368}}</ref>

В Копенхаген Рьомер създава правила за строителството на нови жилища, ремонтира канализацията на града, осигурява по-добро оборудване на пожарната команда и е движеща сила зад планирането и новото павиране на улиците и площадите в града.<ref name="Samfund1914">{{cite book| author = Danmarks Naturvidenskabelige Samfund| title = Ingeniørvidenskabelige skrifter| url = https://books.google.com/books?id=vldVAAAAMAAJ| date = 1914| publisher = Danmarks naturvidenskabelige samfund, i kommission hos G.E.C. Gad| page = 108}}</ref><ref name="Bech1967">{{cite book| author = Svend Cedergreen Bech| title = Københavns historie gennem 800 år| url = https://books.google.com/books?id=8F4QAQAAIAAJ| date = 1967| publisher = Haase| page = 246}}</ref><ref name="Kjerulf1964">{{cite book| author = Axel Kjerulf| title = Latinerkvarteret; blade af en gemmel bydels historie| url = https://books.google.com/books?id=xTDTAAAAMAAJ| date = 1964| publisher = Hassings forlag| page = 44}}</ref>

Рьомер почива на 65-годишна възраст през 1710 г. Погребан е в Копенхагенската катедрала, която е построена наново след разрушаването ѝ по време на [[бомбардировка на Копенхаген|бомбардировката на Копенхаген]] през 1807 г.<ref name="TrimbleWilliams2007">{{cite book| author1 = Virginia Trimble| author2 = Thomas R. Williams| author3 = Katherine Bracher| author4 = Richard Jarrell| author5 = Jordan D. Marché| author6 = F. Jamil Ragep| title = Biographical Encyclopedia of Astronomers| url = https://books.google.com/books?id=t-BF1CHkc50C&pg=PA983| date = 18 септември 2007| publisher = Springer Science & Business Media| isbn = 978-0-387-30400-7| page = 983}}</ref>

== Определяне на скоростта на светлината ==
Определянето на [[Географска дължина|географската дължина]] е значителен практически проблем в [[картография]]та и [[навигация]]та. [[Фелипе III]] предлага награда за метод, чрез който може да се определи географската дължина на кораб, който няма видимост към суша и [[Галилео Галилей]] предлага метод за установяване на времето и, следователно, географската дължина според затъмненията на луните на [[Юпитер (планета)|Юпитер]]. Този метод използва космически часовник и не е особено подобрен до разработването на по-точните механични часовници през 18 век. Галилео предлага метода си на Испанската корона, но той се оказва непрактичен, поради неточностите във времевите таблици на Галилео и трудността на наблюдението на затъмненията от кораб.

Рьомер се присъединява към [[Жан Пикар]] през 1671 г., за да наблюдават около 140 затъмнения на спътника на Юпитер [[Йо (спътник)|Йо]] от остров [[Вен (остров)|Вен]], на мястото на бившата обсерватория на Тихо Брахе в [[Ураниборг]], в продължение на няколко месеца, докато в Париж [[Джовани Доменико Касини]] наблюдава същите затъмнения. Чрез сравнение на времената на затъмненията, може да се изчисли разликата в географската дължина между Париж и Ураниборг.

Касини наблюдава луните на Юпитер между 1666 и 1668 г. и открива несъответствия в измерванията си, които първоначално приписва на факта, че светлината има ограничена скорост. През 1672 г. Рьомер отива в Париж и продължава да наблюдава спътниците на Юпитер в качеството си на асистент на Касини. Рьомер добавя своите записки към тези на Касини и наблюдава, че времената между затъмненията (особено тези на Йо) се скъсяват, докато Земята се приближава към Юпитер, и се удължават, докато Земята се отдалечава от него. На 22 август 1676 г. Касини прави изявление пред Академията на науките:

<blockquote>''Това второ неравенство изглежда се дължи на факта, че на светлината ѝ е нужно известно време да ни достигне от спътника. Светлината се нуждае от 10 до 11 минути, за да премине разстояние, равняващо се на полудиаметъра на земната орбита.''.<ref>{{cite journal| first1 = Laurence| last1 = Bobis| first2 = James| last2 = Lequeux| title = Cassini, Rømer and the velocity of light| url = http://www.bibli.obspm.fr/Bobis%20and%20Lequeux.pdf| journal = J. Astron. Hist. Heritage| volume = 11| issue = 2| pages = 97 – 105| date = 2008| bibcode = 2008JAHH...11...97B| access-date = 2019-01-24| archive-date = 2009-07-17| archive-url = https://web.archive.org/web/20090717220337/http://www.bibli.obspm.fr/Bobis%20and%20Lequeux.pdf}}</ref></blockquote>

[[Файл:Illustration from 1676 article on Ole Rømer's measurement of the speed of light.jpg|мини|200п|Илюстрация от статията от 1676 г. за измерването на скоростта на светлината от Рьомер. Той сравнява времетраенето на орбитата на Йо, докато Земята се приближава към Юпитер (F → G) и докато се отдалечава от него (L → K).]]

Въпреки това Касини изглежда изоставя тази идея, която Рьомер приема и се настройва да подкрепи по неопровержим начин, използвайки избран брой наблюдения, направени от Пикар и него между 1671 и 1677 г. Рьомер представя резултатите си пред [[Френската академия на науките]] и скоро след това те са обобщени от анонимен докладчик в краткия труд ''Démonstration touchant le mouvement de la lumière trouvé par M. Roemer de l'Académie des sciences'', публикуван на 7 декември 1676 г. в ''[[Journal des sçavans]]''. За съжаление трудът носи белега на неразбиране от страна на докладчика и докато той прибягва до загадъчни фрази, с които да прикрива неразбирането си, той завоалира аргументите на Рьомер в процеса. Самият Рьомер никога не публикува резултатите си.<ref name="Teuber218">{{cite book| last = Teuber| first = Jan| display-editors = 4| editor = Friedrichsen, Per| editor2 = Henningsen, Ole| editor3 = Olsen, Olaf| editor4 = Thykier, Claus| editor5 = Tortzen, Chr. Gorm| title = Ole Rømer – videnskabsmand og samfundstjener| date = 2004| publisher = Gads Forlag| location = Copenhagen| isbn = 87-12-04139-4| page = 218| chapter = Ole Rømer og den bevægede Jord – en dansk førsteplads?}}</ref>

Нека се приеме, че Земята е при '''L''', при втората [[квадратура (астрономия)|квадратура]] с Юпитер (т.е. ALB е 90°), а Йо се показва от '''D'''. След няколко орбити на Йо, 42,5 часа на орбита, Земята ще се намира в '''K'''. Рьомер смята, че ако светлината не се разпространява моментално, допълнителното време, нужно да се достигне '''K''' (което смята, че е около 3½ минути), би обяснило забавянето. Рьомер наблюдава ''потапяния'' в '''C''' от симетричните позиции '''F''' и '''G''', за да избегне объркването със [[затъмнение]] (Йо в сянката на Юпитер от '''C''' до '''D''') и [[окултация]] (Йо скрит зад Юпитер при определени ъгли). В таблицата по-долу са неговите наблюдения от 1676 г., включващи това от 7 август, за което се счита че е в точка '''H''', и това от 9 ноември.<ref name="Saito">{{cite journal| last = Saito| first = Yoshio| title = A Discussion of Roemer's Discovery concerning the Speed of Light| journal = AAPPS Bulletin| volume = 15| issue = 3| pages = 9 – 17| date = юни 2005}}</ref>

{| class="wikitable" style="text-align:right; margin:1em auto 1em auto;"
|+ Затъмненията на Йо, записани от Рьомер през 1676 г.<br /><span style="font-weight:500; font-size:80%; line-height:80%;">Времето е нормализирано (часовете са след полунощ, вместо след пладне); стойностите в четните редове са изчислени от първоначалните данни.</span>
|-
! Месец
! Ден
! Време
! Ход
! Орбити
! Средно (часове)
|-
| Юни
| 13
| 2:49:42
| '''C'''
| colspan="2" | 
|-
| colspan="3" | <small>2 750 789 s</small>
|
| 18
| 42,45
|-
| Май
| 13
| 22:56:11
| '''C'''
| colspan="2" | 
|-
| colspan="3" | <small>4 747 719 s</small>
|
| 31
| 42,54
|-
| Август
| 7
| 21:44:50
| '''D'''
| colspan="2" | 
|-
| colspan="3" | <small>612 065 s</small>
|
| 4
| 42,50
|-
| Август
| 14
| 23:45:55
| '''D'''
| colspan="2" | 
|-
| colspan="3" | <small>764 718 s</small>
|
| 5
| 42,48
|-
| Август
| 23
| 20:11:13
| '''D'''
| colspan="2" | 
|-
| colspan="3" | <small>6 906 272 s</small>
|
| 45
| 42,63
|-
| Ноември
| 9
| 17:35:45
| '''D'''
| colspan="2" | 
|}

Чрез [[Метод на проба-грешка|метода на проба-грешка]], през осемте години наблюдения, Рьомер се досеща как да компенсира ''забавянето на светлината'', докато изчислява [[ефемерида]]та на Йо. Той пресмята закъснението в минути като пропорция на ъгъла за дадена позиция на Земята спрямо Юпитер: <math>\Delta t = 22{a \over 180}</math>. Т.е. когато ъгълът <math>a = 180</math> градуса, закъснението е 22 минути, което може да бъде интерпретирано като времето, нужно на светлината да премине разстоянието, равно на диаметъра на земната орбита, '''H''' към '''E'''.<ref name="Saito" /> Тази интерпретация прави възможно изчисляването на точния резултат от наблюденията на Рьомер: съотношението на скоростта на светлината към продължителността на година, разделено на [[пи]] за 22 минути: {{дроб|365·24·60|''π''·22}} ≈ 7600. За сравнение, днешната стойност е около {{дроб|299 792 km s<sup>−1</sup>|29,8 km s<sup>−1</sup>}} ≈ 10 100.<ref>{{cite book| last = Knudsen| first = Jens Martin| author2 = Hjorth, Poul G.| title = Elements of Newtonian Mechanics| url = https://archive.org/details/elementsofnewton0000knud_k4t6| origyear = 1995| edition = 2| date = 1996| publisher = Springer Verlag| location = Berlin| isbn = 3-540-60841-9| page = [https://archive.org/details/elementsofnewton0000knud_k4t6/page/367 367]}}</ref>

Рьомер нито изчислява това съотношение, нито дава стойност за скоростта на светлината. Обаче много други учени изчисляват скоростта от неговите данни, първият от които е [[Кристиян Хюйгенс]]. След като си кореспондира с Рьомер и извлича още данни, Хюйгенс прави заключение, че светлината се движи с {{дроб|16|2|3}} земни диаметъра в секунда,<ref>Christiaan Huygens (8 януари 1690) ''[http://www.gutenberg.org/catalog/world/readfile?fk_files=164378 Treatise on Light]''. Translated into English by Silvanus P. Thompson, Project Gutenberg etext, [http://www.gutenberg.org/catalog/world/readfile?fk_files=164378&pageno=11 с. 11].</ref> което е приблизително 212 000 km/s.

Виждането на Рьомер, че скоростта на светлината е крайна, не е напълно прието до измерването на така наречената [[Аберация (астрономия)|аберация на светлината]] от [[Джеймс Брадли]] през 1727 г.

През 1809 г., отново чрез наблюдения на Йо, но този път с предимствата на над век прецизни измервания, астрономът [[Жан Батист Жозеф Дьоламбър]] докладва, че светлината пътува от Слънцето до Земята 8 минути и 12 секунди. В зависимост от взетата стойност за астрономическа единица, това дава скорост на светлината от малко над 300 000 km/s. Днешната стойност е 8 минути и 18 секунди, което дава скорост на светлината от 299 792,458 km/s.

== Изобретения ==
Освен че създава първото улично осветление в Копенхаген, Рьомер изобретява и [[меридианен кръг|меридианния кръг]]<ref>{{cite book| title = Meddelelser fra Ole Rømer-observatoriet i Aarhus| url = https://books.google.com/books?id=qR4aAQAAMAAJ| date = 1958| publisher = Observatoriet| page = 177}}</ref><ref name="Altena2012">{{cite book| author = William F. van Altena| title = Astrometry for Astrophysics: Methods, Models, and Applications| url = https://books.google.com/books?id=sSvYOY2liHkC&pg=PA299| date = 22 ноември 2012| publisher = Cambridge University Press| isbn = 978-0-521-51920-5| page = 299}}</ref><ref name="English2010">{{cite book| author = Neil English| title = Choosing and Using a Refracting Telescope| url = https://books.google.com/books?id=fOXuIG1UDwEC&pg=PA6| date = 28 септември 2010| publisher = Springer Science & Business Media| isbn = 978-1-4419-6403-8| page = 6}}</ref> и [[алтазимут]]ът.<ref name="ColbySandeman1913">{{cite book| author1 = Frank Moore Colby| author2 = George Sandeman| title = Nelson's Encyclopaedia: Everybody's Book of Reference ...| url = https://books.google.com/books?id=VjZAAAAAYAAJ| date = 1913| publisher = Thomas Nelson| page = 193}}</ref><ref name="Chrisholm1911">{{cite book| author = Hugh Chrisholm
 title = The Encyclopædia Britannica: A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information| url = https://books.google.com/books?id=Fs09AQAAMAAJ| date = 1911| publisher = At the University Press| page = 814}}</ref>

== Почести ==
В Дания Оле Рьомер е почитан по различни начини през годините. Бил е изобразяван на банкноти,<ref name="JensenScocozza1996">{{cite book| author1 = Grethe Jensen| author2 = Benito Scocozza| title = Politikens bog om danskerne og verden: hvem, hvad, hvornår i 50 år| url = https://books.google.com/books?id=epIlAQAAMAAJ| date = 1996| publisher = Politikens forlag| isbn = 978-87-567-5697-6| page = 253}}</ref> има хълмове и улици кръстен на него.<ref name="Lidegaard1998">{{cite book| author = Mads Lidegaard| title = Danske høje fra sagn og tro| url = https://books.google.com/books?id=6NHYAAAAMAAJ| date = 1 януари 1998| publisher = Busck| isbn = 978-87-17-06754-7| page = 86}}</ref><ref name="Zinglersen1972">{{cite book| author = Bent Zinglersen| title = Københavnske gadenavne og deres historie| url = https://books.google.com/books?id=x38lAQAAMAAJ| date = 1972| publisher = Politiken| isbn = 978-87-567-1651-2| page = 185}}</ref> Астрономическата обсерватория на [[Орхуски университет|Орхуския университет]] е кръстена в негова чест. На [[Луната]] има кратер, който също е наименуван на него.<ref name="Zamarovský2013">{{cite book| author = Peter Zamarovský| title = Why is it dark at night?: Story of dark night sky paradox| url = https://books.google.com/books?id=JRYiAgAAQBAJ&pg=PA157| date = 18 ноември 2013| publisher = AuthorHouse| isbn = 978-1-4918-7881-1| page = 157}}</ref>

Медалът Оле Рьомер се връчва ежегодно от Датския изследователски съвет по природни науки за изключителни научни приноси.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://universitetsavisen.ku.dk/dokument2/dokument2/dokument7/Uni10.01.pdf/ |заглавие=Universitetsavisen |достъп_дата=2019-01-24 |архив_дата=2016-03-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160322070852/http://universitetsavisen.ku.dk/dokument2/dokument2/dokument7/Uni10.01.pdf/ }}</ref>

== Източници ==
<references/>

{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Рьомер, Оле}}
[[Категория:Членове на Френската академия на науките]]
[[Категория:Датски изобретатели]]
[[Категория:Датски астрономи]]
[[Категория:Възпитаници на Копенхагенския университет]]
[[Категория:Родени в Орхус]]
[[Категория:Починали в Копенхаген]]
[[Категория:Членове на Берлин-Бранденбургската академия на науките]]