Преглед на кода на Нота (музика)

{{към пояснение|нота|Нота}}
[[Файл:Parts of a musical note.svg|мини|200px|Части на музикалната нота: <br> 1. Камшиче (флаг) <br> 2. Отвесна черта <br> 3. Овал]]
'''Музикалната нота''' е графичен символ за означаване на [[музикален тон]].

== Ноти според времетраенето ==
Нотите и съответните им паузи според своето времетраене биват:
{| class="wikitable" style="margin-left:1em;"
|-bgcolor="#D3D3D3"
!Нота
!Пауза
!Име на нотата и на паузата
!Времетраене
!Знак
!На петолинието
|-
|align="center"| || align="center"| [[Файл:Maxima rest.svg|36px]] || align="center"| [[Файл:Music-octwholerest.svg|80px]]||Осморна|| align="center"|<math>8</math>
|-
|align="center"|[[File:Longa.gif]] || align="center"| [[Файл:Longa rest.svg|32px]] || align="center"| [[Файл:Music-quadwholerest.svg|80px]]||Четворна|| align="center"|<math>4</math>
|-
|align="center"|[[Файл:Double whole note.svg|20x20пкс]] || align="center"| [[Файл:Breve rest.svg|19px]] || align="center"| [[Файл:Music-doublewholerest.svg|80px]]||Двойна|| align="center"|<math>2</math>
|-
|align="center"|[[Файл:Figure rythmique one.png|12px]] || align="center"|[[Файл:Whole_rest.svg]] || align="center"|[[Файл:Music-wholerest.svg|80px]]||Цяла || align="center"|<math>1</math>
|-
|align="center"|[[Файл:Figure rythmique blanche hampe haut.svg|12px]] || align="center"|[[Файл:Half_rest.svg]] ||align="center"|[[Файл:Music-halfrest.svg|80px]] ||Половина || align="center"|<math>{\frac{1}{2}}</math>
|-
|align="center"|[[Файл:Figure rythmique noire hampe haut.svg|12px]] || align="center"|[[Файл:QuarterRest.svg]] ||align="center"|[[Файл:Music-quarterrest.svg|80px]] ||Четвъртина ||align="center"| <math>{\frac{1}{4}}</math>
|-
|align="center"|[[Файл:Figure rythmique croche hampe haut.svg|20px]] || align="center"|[[Файл:Rest.svg|18px]] || align="center"|[[Файл:Music-eighthrest.svg|80px]]||[[Осмина нота|Осмина]] ||align="center"| <math>{\frac{1}{8}}</math>
|-
|align="center"|[[Файл:Figure rythmique double croche hampe haut.svg|20px]] || align="center"|[[Файл:16th rest.svg]] || align="center"|[[Файл:Music-sixteenthrest.svg|80px]]||Шестнадесетина || align="center"|<math>{\frac{1}{16}}</math>
|-
|align="center"|[[Файл:Figure rythmique triple croche hampe haut.svg|20px]] || align="center"|[[Файл:32nd rest.svg]] ||align="center"|[[Файл:Music-thirtysecondrest.svg|80px]] ||Тридесет и вторина || align="center"|<math>{\frac{1}{32}}</math>
|-
|align="center"|[[Файл:Figure rythmique quadruple croche hampe haut.svg|20px]] || align="center"|[[Файл:64th_rest.svg]] || align="center"|[[Файл:Music-sixtyfourthrest.svg|80px]]||Шестдесет и четвъртина || align="center"|<math>{\frac{1}{64}}</math>
|-
|align="center"|[[Файл:Rest 128.png|20px]] || align="center"|[[Файл:128th rest.svg]] ||align="center"|[[Файл:Music-hundredtwentyeighthrest.svg|80px]] ||Сто двадесет и осмина || align="center"|<math>{\frac{1}{128}}</math>
|-
|align="center"|[[Файл:Two hundred fifty-sixth note note.png|20px]] || align="center"|[[Файл:256 rest.png|20px]] ||align="center"| [[Файл:Silencio de semigarrapatea.svg|80px]] ||[[Двеста петдесет и шестина нота|Двеста петдесет и шестина]] || align="center"|<math>{\frac{1}{256}}</math>
|}
Поставени в система, нотите показват дължината и височината на тона. Цялата нота се равнява по дължина на 2 половинки, 2 четвъртинки са равни на половинка и т.н.

Последователните ноти могат да бъдат свързани с [[Лигатура (музика)|лигатура]]. Нотите се записват на [[петолиние]]. За пръв път петолинието в днешния му вид е било използвано още през [[11 век]].

Комплексните музикални произведения се записват в [[партитура|партитури]], показващи партиите на отделните [[музикални инструменти]] и определят реда им.

== Пентатоника ==
Пентатоника се нарича диатонична система от пет тона, отстоящи на чисти [[Квинта (интервал)|квинти]] един от друг<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://musicabv.com/theory/pentatonika/ |заглавие=пентатоника |достъп_дата=2022-01-05 |архив_дата=2021-12-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211230135643/http://musicabv.com/theory/pentatonika/ }}</ref> През древността във [[Велика Армения]] е ползвана пентатоника, състояща се от до, ре, фа, сол и ла.

== Хептатоника ==
[[Файл:Cifrado americano.JPG|мини|Американски запис на нотите]]
В хептатоничната система има седем ноти: до, ре, ми, фа, сол, ла и си, които се разпределят според височината на тона на 9 [[октава|октави]] при традиционното 88-клавишно [[пиано]]. Вид на първа октава:
{| cellspacing="0" cellpadding="0" style=" font-size:95%; empty-cells:show;"
! colspan=10|
|-
| 
| 
| '''C'''
| '''D'''
| '''E'''
| '''F'''
| '''G'''
| '''A'''
| '''B'''
| '''C'''
|-
| 
|[[Файл:Music ClefG.svg]][[Файл:Music_Staff.svg]]
|[[Файл:Music 4c1.svg]][[Файл:Music_Staff.svg]]
|[[Файл:Music 4d1.svg]][[Файл:Music_Staff.svg]]
|[[Файл:Music 4e1.svg]][[Файл:Music_Staff.svg]]
|[[Файл:Music 4f1.svg]][[Файл:Music_Staff.svg]]
|[[Файл:Music 4g1.svg]][[Файл:Music_Staff.svg]]
|[[Файл:Music 4a1.svg]][[Файл:Music_Staff.svg]]
|[[Файл:Music 4b1.svg]][[Файл:Music_Staff.svg]]
|[[Файл:Music 4c2.svg]][[Файл:Music_Staff.svg]]
|-
| 
| 
|[[до (нота)|до]]
|[[ре (нота)|ре]]
|[[ми (нота)|ми]]
|[[фа (нота)|фа]]
|[[сол (нота)|сол]]
|[[ла]]
|[[си (нота)|си]]
|[[до (нота)|до]]
|}

== Наименования на нотите ==
[[Файл:Ut Queant Laxis MT.png|мини|Нотация на ''Ut Queant Laxis'']]
Слоговите наименования на шест от тоновете са въведени през 10&nbsp;– 11 век от [[Гуидо д'Арецо]]. Те представляват началните срички от първите шест стиха на химна за Св. Йоан Кръстител ''Ut Queant Laxis'', популярен по това време, чрез който певците молят да бъдат предпазени гласовете им (нотата [[До (нота)|„до“]] тогава се е наричала „ут“).

{| class="wikitable"
|+ '''Наименования и произход'''
|-bgcolor="#D3D3D3"
|colspan="2" align="center"|'''Наименования'''
|rowspan="2" align="center"|'''Стих'''
|-bgcolor="#D3D3D3"
|align="center"|'''Буквени'''
|align="center"|'''Слогови'''

|-
|'''C'''
|'''до'''
|'''Ut''' queant laxis
|-
|'''D'''
|'''ре'''
|'''re'''sonare fibris
|-
|'''E'''
|'''ми'''
|'''Mi'''ra gestorum
|-
|'''F'''
|'''фа'''
|'''fa'''muli tuorum,
|-
|'''G'''
|'''сол'''
|'''Sol'''ve polluti,
|-
|'''A'''
|'''ла'''
|'''la'''bii reatum,
|-
|'''B''' (или '''H''')
|'''си'''
|'''S'''ancte Ioannes.
|}

Няколко века по-късно ''ут'' е било заменено с ''до'' (най-вероятно от латинската дума ''Dominus'' – Господар; Дж. Дони, около 1540 г.) и е добавена седмата нота ''си'' (съкращение от „Sanctus Ioannus“; Х. Валрант, около 1574 г.).

== Вижте също ==
* [[Музикална гама]]

== Източници ==
<references />

[[Категория:Музикална нотация]]