Преглед на кода на Неон

{{към пояснение}}
{{Химичен елемент
	
| вид				=безцветен газ, излъчващ оранжево-червена светлина при поставяне в силно електрическо поле
| картинка			=Neon discharge tube.jpg
	
| име				=Неон
| вляво				=[[Флуор]]
| вдясно			=[[Натрий]]
| отгоре			=[[Хелий|He]]
| отдолу			=[[Аргон|Ar]]
| група				=18
| период			=2
| блок				=p
| серия				=благороден газ
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Хелий|He]]&#93; 2s<sup>2</sup> 2p<sup>6</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=7440-01-9
| CAS_номер_коментар		=
	
| атомна_маса			=20,1797
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=160
| атомен_радиус2		=38
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=58
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=154
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			='''0'''
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=2080,7
| йон_потенциал2		=3952,3
| йон_потенциал3		=6122
| йон_потенциал4		=
| йон_потенциал_коментар	=([[Моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])
	
| агрегатно			=газ
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=кубична стенноцентрирана
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=0,9002
| плътност_коментар		=
| топене_K			=24,56
| топене_C			=−248,59
| топене_коментар		=
| кипене_K			=27,104
| кипене_C			=−246,046
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=24,556
| тройна_точка_налягане		=4,337×10<sup>4</sup>
| тройна_точка_коментар		=<ref name="ITS90">{{cite journal | first=H. | last=Preston-Thomas | title=The International Temperature Scale of 1990 (ITS-90) | journal=Metrologia | volume=27 | pages=3 – 10 | year=1990 | url=http://www.bipm.org/en/publications/its-90.html | doi=10.1088/0026 – 1394/27/1/002|bibcode=1990Metro..27....3P | lang=en }}</ref>
| крит_точка_темп		=44,4918
| крит_точка_налягане		=2,7686×10<sup>6</sup>
| крит_точка_коментар		=
| топл_изпарение		=1,71
| топл_изпарение_коментар	=
| топл_топене			=0,335
| топл_топене_коментар		=
| налягане_пара_T1		=12
| налягане_пара_T10		=13
| налягане_пара_T100		=15
| налягане_пара_T1k		=18
| налягане_пара_T10k		=21
| налягане_пара_T100k		=27
| скорост_звук			=435
| скорост_звук_коментар		=при 0 [[Целзий|°C]]
| топл_капацитет		=
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=
| електропроводимост_коментар	=
| елсъпротивление		=
| елсъпротивление_коментар	=
| топлопроводимост		=0,0491
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[диамагнетизъм|диамагнитен]]
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=654
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=
| твърдост_Бринел_коментар 	=
	
| наименование			=от [[гръцки език|гръцкото]] ''νέος'' – ''„нов“''
| открит_от			=[[Уилям Рамзи]] и [[Морис Травърс]]<ref>{{cite journal|title=On the Companions of Argon|author= William Ramsay |author2=Travers, Morris W.|journal=Proceedings of the Royal Society of London|volume=63|issue=1|pages=437 – 440|year=1898|doi=10.1098/rspl.1898.0057|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=http://nautilus.fis.uc.pt/st2.5/scenes-e/elem/e01000.html|title=Neon: History|accessdate=27 февруари 2007|publisher=Softciências|lang=en|архив_дата=2007-03-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070314232318/http://nautilus.fis.uc.pt/st2.5/scenes-e/elem/e01000.html}}</ref>
| открит_през			=1898 г.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
	
| изотопи			=
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ne|масово_число=20|препратка=|честота=90,48 %|firstlinks=yes}}
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ne|масово_число=21|препратка=|честота=0,27 %|firstlinks=no}}
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ne|масово_число=22|препратка=|честота=9,25 %|firstlinks=no}}
	
| общомедия_ID			=Neon
| уикиданни_ID			=Q654
}}
'''Неонът''' ({{lang|el|на=от|νέον}}, „нов“) е [[химичен елемент]] с [[атомен номер]] 10 и [[атомна маса]] 20,1797 u, означаван със символа '''Ne'''. Макар и често срещан във Вселената, той е сравнително рядък на Земята. При [[стандартни температура и налягане]] представлява [[благороден газ|инертен газ]] без цвят и мирис. При преминаване на [[електрически ток]] през тръба, пълна с неон, свети с червеникаво-оранжева светлина.<ref>{{cite book | title = Project STAR: The Universe in Your Hands | last = Coyle | first = Harold P | publisher = Kendall Hunt | year = 2001 | isbn = 9780787267636 | url = http://books.google.com/?id=KwTzo4GMlewC&pg=PA127 | pages = 464 | lang = en }}</ref><ref>{{cite book | chapter = Phosphors for lamps
| title = Phosphor Handbook | editor = Shionoya, Shigeo; Yen, William M. | last = Kohmoto | first = Kohtaro | publisher = CRC Press | year = 1999 | isbn = 9780849375606 | url = http://books.google.com/?id=lWlcJEDukRIC&pg=PA380 | pages = 940 | lang = en }}</ref> Произвежда се чрез извличане от въздуха, където присъства в много ниска концентрация.

== История ==
[[Файл:Discovery of neon isotopes.JPG|мини|ляво|В долния десен ъгъл на фотографската плака от експеримента на Томсън се виждат обособените следи на двата най-разпространени изотопа на неона – неон-20 и неон-22]]

Неонът е открит през [[1898]] година от шотландеца [[Уилям Рамзи]] и англичанина [[Морис Травърс]].<ref>{{cite journal | title = On the Companions of Argon | last = Ramsay | first = William| coauthors = Morris W. Travers | journal = Proceedings of the Royal Society of London | volume = 63 | pages = 437 – 440 | year = 1898 | doi = 10.1098/rspl.1898.0057 | lang = en }}</ref> Това става, когато Рамзи охлажда проба от въздух до нейното втечняване, след което нагрява течността и улавя отделните газове при тяхното изпаряване. Така освен [[азот]], [[кислород]] и [[аргон]] той изолира неизвестните до този момент инертни газове [[криптон]], [[ксенон]] и неон.<ref>{{cite web | url = http://nautilus.fis.uc.pt/st2.5/scenes-e/elem/e01000.html | title = Neon: History | accessdate = 27 февруари 2007 | publisher = Softciências | lang = en | архив_дата = 2007-03-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070314232318/http://nautilus.fis.uc.pt/st2.5/scenes-e/elem/e01000.html }}</ref> за което през 1904 г. получава Нобелова награда за химия.<ref name="Лефтеров">{{Cite book|title=Химичните елементи и техните изотопи|last=Лефтеров|first=Димитър|publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|year=2015|isbn=978-954-322-831-7|location=София|pages=356 – 359}}</ref>

Малките количества на неон във въздуха са пречка за бързото му прилагане за изработка на осветителни тела, подобно на лампите, напълнени с азот и получили разпространение в първите години на 20 век. След 1902 г. французинът Жорж Клод и неговата компания Air Liquid започва да произвежда промишлено неон като страничен продукт на основната си дейност по втечняване на въздух, а през декември 1910 г. Клод демонстрира и първата съвременна [[неонова лампа]], използваща запоена тръба, пълна с неон. През 1912 г. сътрудник на Клод започва да продава неонови [[газоразрядна лампа|разрядни тръби]], предназначени за [[реклама|рекламно]] осветление. С яркия си червен цвят те бързо печелят популярност, изпъквайки пред другите форми на светлинна реклама, съществуващи по това време.<ref>{{cite web | url=http://nymag.com/shopping/features/41814/ | title = Neon: A Brief History | last = Mangum | first = Aja | accessdate = | date =8 декември 2007 | publisher = New York Magazine | lang = en }}</ref>

Неонът допринася за ранните изследвания на природата на [[атом]]ите. През 1913 г. [[Джоузеф Джон Томсън]], изучавайки състава на ''анодните лъчи'' (оказали се впоследствие снопове от [[йон]]и), насочва потоци от неонови йони през магнитно и електрическо поле и измерва тяхното отклонение, поставяйки на пътя им фотографска плака. Той наблюдава две отделни следи светлина, които съответстват на две различни криви на отклоняване и стига до заключението, че някои от атомите на неоновия газ имат по-голяма маса от останалите. Макар че тогава Томсън не разбира напълно смисъла на наблюдението си, това е първото регистриране на [[изотоп]]и на стабилни атоми в историята на науката.

== Етимология ==
По разказа на Рамзи, името на новия газ е било подсказано от сина му, който бил впечатлен от червената спектрална линия и предложил да го нарекът „новиум“, но Рамзи предпочел името да бъде гръцкото ''νέον'' (''neon''), което означава „нов“.<ref name="Лефтеров" /> По-късно Травърс пише: „Блясъкът на пурпурна светлина от тръбата беше красноречив и представляваше незабравима гледка“.<ref>{{cite book | title = Discovery of the Elements: Third Edition (reprint) | last = Weeks | first = Mary Elvira | year = 2003 | publisher = Kessinger Publishing | url = http://books.google.com/books?id=SJIk9BPdNWcC&pg=PA287 | page = 287 | lang = en }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>

== Наличие в природата ==
{{раздел-мъниче}}

== Физични свойства ==
[[Файл:NeTube.jpg|мини|ляво|Неонова [[газоразрядна лампа|лампа]], формираща символа на неона]]
Поставен в [[газов разряд|газоразрядна тръба]], неонът дава [[плазма]] с червено-оранжев цвят. Освен това той има най-тесния диапазон на втечняване от всички химични елементи: от 24,55 K до 27,05 K (−248,45&nbsp;°C до −245,95&nbsp;°C, или −415,21&nbsp;°F до −410,71&nbsp;°F). Притежава 40 пъти по-голям капацитет за охлаждане от течния [[хелий]] и три пъти по-голям от течния [[водород]] (за единица обем).<ref>{{икона|en}} Hammond, C.R. (2000). The Elements, in Handbook of Chemistry and Physics 81st edition. CRC press. p. 19. ISBN 0-8493-0481-4. [http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elements.pdf].</ref> В повечето приложения това е най-евтиният хладилен агент.<ref>{{cite web |url=http://www.nassmc.org/bulletin/dec05bulletin.html#table |title=NASSMC: News Bulletin |accessdate=5 март 2007 |date=30 декември 2005 |lang=en |архив_дата=2007-02-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070213072031/http://www.nassmc.org/bulletin/dec05bulletin.html#table }}</ref>
[[Файл:Neon emission.png|400п|мини|ляво|Спектър на неона, като [[спектрална линия|линиите]] в ултравиолетовата (ляво) и инфрачервената (дясно) области на спектъра са отбелязани с бяло]]

Газовият разряд в неон образува плазма с най-интензивно светене от всички благородни газове при нормално напрежение и ток. Човешкото око възприема цвета като червено-оранжев поради множеството спектрални линии в тази област, но емисионният спектър на неона съдържа и ярка зелена [[атомна спектрална линия]], която се вижда само със спектроскоп.<ref>{{cite web |url=http://www.electricalfun.com/plasma.htm |title=Plasma |accessdate=5 март 2007 |lang=en |архив_дата=2007-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070307005259/http://www.electricalfun.com/plasma.htm }}</ref>

=== Изотопи ===
Неонът е първият химичен елемент, за който е доказано, че се състои от няколко изотопа.<ref name="Лефтеров" /> Съществуват три стабилни [[изотоп]]а на неона: неон-20 (<sup>20</sup>Ne) (разпространение 90,48 %), неон-21 (<sup>21</sup>Ne) (0,27 %) и неон-22 (<sup>22</sup>Ne) (9,25 %).<ref name="isotopes">{{cite web|url=http://www.webelements.com/neon/isotopes.html|format=|author=|title=Isotopes of neon|work=|publisher=www.webelements.com|datepublished=|accessdate=2009-07-8|description=|lang=en}}</ref> Повсеместно преобладава лекият изотоп <sup>20</sup>Ne.

В много минерали, проявяващи алфа [[радиоактивност]], относителното съдържание на тежките изотопи <sup>21</sup>Ne и <sup>22</sup>Ne е десетки и стотици пъти по-голямо от съдържанието им във въздуха. Това се дължи на факта, че основни механизми за образуване на тези изотопи са ядрени реакции, протичащи при бомбардиране на ядрата на [[Алуминий|алуминия]], [[Натрий|натрия]], [[Магнезий|магнезия]] и [[Силиций|силиция]] с продукти от [[ядрен разпад|разпада]] на тежки елементи. Освен това подобни реакции протичат в земната кора и земната атмосфера под въздействието на [[космически лъчи|космическите лъчи]].

Наблюдават се и редица ядрени реакции с неголяма продуктивност,<ref>{{икона|ru}} Финкельштейн Д.Н. [http://www.book-ua.org/FILES/chem/25_11_2007/ch1434.djvu „Инертные газы“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. Москва, Наука 1979, стр. 83.</ref> при които се образуват <sup>21</sup>Ne и <sup>22</sup>Ne – това е захватът на алфа-частици от ядра на тежък [[кислород]] <sup>18</sup>О и [[флуор]] <sup>19</sup>F:

<math>\mathrm{{}^{18}_{8}O} + \mathrm{{}^{4}_{2}He} \rightarrow \mathrm{{}^{21}_{10}Ne} + \mathrm{{}^{1}_{0}n}</math>

<math>\mathrm{{}^{19}_{9}F} + \mathrm{{}^{4}_{2}He} \rightarrow \mathrm{{}^{22}_{10}Ne} + \mathrm{{}^{1}_{1}H}</math>

Източникът на лекия нуклид <sup>20</sup>Ne, преобладаващ на Земята, не е установен.

Счита се, че в космическото пространство неонът също е преобладаващо представен от лекия нуклид <sup>20</sup>Ne. В [[метеорит]]ите се среща доста <sup>21</sup>Ne и <sup>22</sup>Ne, но се предполага, че те се образуват в самите метеорити под въздействието на [[космически лъчи|космическите лъчи]] по време на пътешествието им из Вселената.

Освен трите стабилни изотопа на неона, съществуват и още шестнадесет нестабилни, чиито периоди на полуразпад са от няколко секунди до части от секундата.<ref name="Лефтеров" />

== Химични свойства ==
Неонът е на второ място от благородните газове по атомна маса и има електронната структура 1''s''<sup>2</sup>2''s''<sup>2</sup>2''p''<sup>6</sup>. Според последните изследвания неонът е най-слабо реактивният от благородните газове и следователно – най-слабо реактивният [[химичен елемент]].<ref name=inert>{{cite book | url=http://books.google.com/?id=IoFzgBSSCwEC&pg=PA70 | title=Modelling Marvels | author=Lewars, Errol G. | publisher=Springer | isbn=1402069723 | pages=70 – 71 | date=17 ноември 2008 | lang=en}}</ref>

== Приложение ==
Използва се за [[луминесцентна лампа|луминесцентни лампи]]. Най-популярното му приложение е за изработване на [[неонова реклама|неонови реклами]]. Стъклени тръби с различен диаметър се огъват по шаблон, поставят се електроди, изпомпва се въздуха от вътре, загрява се тръбата посредством високо напрежение 20 000 волта и след охлаждане се вкарва газ неон. Ако се напълни тръбата със смес от неон и [[аргон]], е необходимо да се добави [[живак]] и тогава тръбата свети в бледо синьо. Увеличаване на силата на светене става с помощта на [[луминесценция|луминофор]]. Боядисаната отвътре с цветен луминофор тръба дава възможност на тръбата да свети в различен цвят.

Участва в работната смес на [[хелий-неонов лазер|хелий-неоновия лазер]].

== Вижте също ==
* [[Луминесценция]]
* [[Пенингова смес]]

== Източници ==
<references />

{{Периодична система}}

[[Категория:Химични елементи]]
[[Категория:Благородни газове]]