Преглед на кода на Метър

{{Infobox
|name         = Метър
|bodystyle    = 
|title        = Метър
|titlestyle   = 
|image        = [[Файл:Platinum-Iridium meter bar.jpg|център|280п]]
|imagestyle   = 
|caption      = Международният еталон за метър, изработен от [[платина|платино]]-[[иридий|иридиева]] [[сплав]], използван като стандарт от [[1889]] до [[1960]] г.
|captionstyle = 
|headerstyle  = background:#ccf;
|labelstyle   = background:#ddf;
|datastyle    = 

|header4 = Основни характеристики
|label4  = 
|data4   = 
|header5 = 
|label5  = Стандарт
|data5   = основна [[SI]] единица
|header6 =
|label6  = Физична величина
|data6   = [[дължина]]
|header7 =
|label7  = Символ
|data7   = m
|header8 =
|label8  = 
|data8  = 
|belowstyle = background:#ddf;
|below = 
}}
'''Метърът''' ({{lang|grc|μέτρον}} – ''мярка, измерване'') е [[основна единица]] за [[дължина]] в [[SI]] и се означава с '''m'''. В българските популярни издания понякога се употребява означението '''м''' вместо '''m.'''<ref>
{{cite web
|url=http://physics.nist.gov/cuu/Units/meter.html
|title=Base unit definitions: Meter
|publisher=[[National Institute of Standards and Technology]]
|accessdate=28 September 2010
}}</ref>

Mетърът е дефиниран първоначално през 1793 г. като една десетмилионна от разстоянието от [[екватор]]а до [[Северния полюс]] по големия кръг, така че обиколката на Земята е приблизително 40 000 km. През 1799 г. метърът е предефиниран по отношение на прототипна измервателна лента (действителната използвана лента е променена през 1889 г.). През 1960 г. измервателният апарат е предефиниран по отношение на определен брой дължини на вълната на определена емисионна линия на [[криптон]]-86.

През 1983 г. е прието следното определение:<ref name="Res1">{{cite web |url=http://www.bipm.org/en/CGPM/db/17/1/ |title=17th General Conference on Weights and Measures (1983), Resolution 1. |accessdate=19 September 2012}}</ref>

Метърът се определя като дължината на пътя, изминат от [[светлина]]та във [[вакуум]] за интервал от [[време]] {{sfrac|1|299 792 458}} от [[секунда]]та.

По този начин [[скорост на светлината|скоростта на светлината]] във вакуум се дефинира като точно 299 792 458 m/s. Горното определение през 2019 г. е прередактирано, но без да се променя същността му.

== История ==
=== История на името ===
Първият писмен документ за предложена мярка за дължина на основата на степени на 10 е на английския философ [[Джон Уилкинс]] от [[1668]] г.<ref name=Wilk1>[http://www.metricationmatters.com/docs/WilkinsTranslationLong.pdf An Essay towards a Real Character and a Philosophical Language (Reproduction)]</ref><ref name=Wilk2>[http://www.metricationmatters.com/docs/WilkinsTranslationShort.pdf An Essay towards a Real Character and a Philosophical Language (Transcription)]</ref> През [[1675]] г. италианският учен [[Тито Ливио Буратини]] в своя научен труд ''Универсалната мярка'' използва думите ''metro cattolico'' (католическа мярка, което е синоним на универсална мярка или универсален метър), което от своя страна идва от гръцки ''μέτρον καθολικόν'' (''метрон католикон''). Оттук идва френската дума ''mètre'' която през [[1797]] г. е въведена в английския език.<ref>meter. (2009). In [http://www.merriam-webster.com/dictionary/meter Merriam-Webster Online Dictionary]. Посетен на 8 декември 2009.</ref>

=== История на мярката ===
С увеличената научна дейност през XVII век идва необходимостта от универсални, стандартни единици, както ги нарича Джон Уилкинс<ref>{{cite web | first = John | last = Wilkins | authorlink = Джон Уилкинс | title = An Essay Towards a Real Character, And a Philosophical Language | location = London | publisher = Gillibrand | year = 1668 | url = http://www.metricationmatters.com/docs/WilkinsTranslationLong.pdf}}.</ref> или католически метър, както го нарича Тито Ливио Буратини.<ref>{{cite book | title = Misura Universale | year = 1675}}.</ref> През 1668 г. Уилкинс предлага метърът да се определи като дължината на [[махало]] с полупериод 1 [[секунда|s]] (т. нар. „секундно махало“). В днешни мерки това е <math>\frac{g}{\pi^2} \approx 0,994</math> m.

През 18 век във Франция са обсъждани две определения за метъра. Едното е предложеното от Уилкинс определение – за метър да се приеме дължината на „секундното махало“. Другата, по-нова идея е да се определи метърът като една 40-милионна част от [[Париж]]кия [[меридиан]] (т.е. една десетомилионна част от разстоянието между [[северен полюс|Северния полюс]] и [[екватор]]а, измерено по [[меридиан]]а, минаващ през [[Париж]]).

След Френската революция (1789 г.) старите мерни единици се свързват със стария режим и са заменени с нови. Ливрата е заменена с франка и е въведена нова мерна единица за дължина – метърът, първоначално с първото определение. През 1791 г. обаче Френската академия на науките избира „меридиановата“ дефиниция за метъра пред „махаловата“, тъй като силата на гравитацията варира леко в различни точки от земната повърхност, което се отразява на периода на махалото. Интересно е, че в днешни единици това е <math>\frac{1}{1\,,000\,000\,000\,05}</math> m.

На метъра като единица за дължина и на килограма като единица за маса се основава метричната система. По време на управлението на Наполеон метричната система се разпространява по цяла Европа. Само Великобритания, която Наполеон не завладява, запазва традиционните си мерки за дължина: инч, фут и ярд.

Метричната система официално е въведена в световен мащаб чрез [[Конвенция за метъра|Конвенцията за метъра]], приета на международна дипломатическа конференция на 17 държави (Русия, Франция, Великобритания, САЩ, Германия, Италия и др.) на 20 май 1875 г.

=== Прототипът ===
През 1870-те и в светлината на съвременната точност, серия от международни конференции се провежда за разработване на нови метрични стандарти. Конвенцията за метъра от 1875 г. изисква създаването на постоянно [[Международно бюро за мерки и теглилки]] (на френски ''BIPM: Bureau International des Poids et Mesures''), което да се намира в [[Севър]], Франция. Целта на тази нова организация е да съхранява новите прототипи за стандарт както за килограма, така за и метъра, като изгражда, разпространява националните метрични прототипи и поддържа сравнения между тях и неметричните стандарти за измерване. Организацията създава новия прототип през 1889 г. на първата Обща конференция по мерки и теглилки. Той представлява сплав от 90% [[платина]] и 10% [[иридий]] с напречно сечение във формата на буквата '''X'''.<ref>[[#nistmetre|National Institute of Standards and Technology 2003; Historical context of the SI: Unit of length (meter)]]
</ref> Оригиналният международен прототип (еталон) на метъра все още се пази в Международното бюро за мерки и теглилки при условията, определени през 1889 г.<ref name=Beers>[[#beers1992|Beers & Penzes 1992]]</ref>

=== Съвременни определения ===
През [[1960]] г. е било решено да не се използва повече изработеният от хората предмет в качеството на еталон и до 1983 г. е възприето метърът да се определя като числото 1 650 763,73, умножено на [[дължина на вълната|дължината на вълната]] на оранжевата линия (6056 [[ангстрьом|Å]]) в спектъра на [[изотоп]]а на [[криптон]]а [[Криптон-86|<sup>86</sup>Kr]] във [[вакуум]]. През 1983 г. е прието ново определение:
{{цитат|Метър е дължината на пътя, изминат от [[светлина]]та във [[вакуум]] за интервал от [[време]] <math>\frac{1}{299\,792\,458}</math> от [[секунда]]та.<ref>17th General Conference on Weights and Measures (1983), Resolution 1.</ref><ref name="БРЭ-20">{{cite book|last=Дойников А.С|editor=Юрий Сергеевич Осипов и др|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''|accessdate=24 август 2019|edition=1 изд|volume=20. Меотская археологическа култура – Монголско нашествие в Русия [''Меотская археологическая культура – Монголо-татарское нашествие'']|year=2012|publisher=Издателство „Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page=137|pages=767|chapter=Метр|chapterurl=https://bigenc.ru/physics/text/2209201|isbn=978-5-85270-363-7}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190824181155/https://bigenc.ru/physics/text/2209201 |date=2019-08-24 }} ''{{икона|ru}}''</ref>}}

[[Новите определения в SI]], приети през 2019 г., не засягат метъра от съдържателна гледна точка, обаче от стилистични съображения е прието формално ново определение, напълно еквивалентно на предишното<ref>[https://www.bipm.org/en/measurement-units/#si-base-units SI base units]</ref> (в официален превод на български):
{{цитат|Единицата за дължина „метър“ се определя, като фиксираната числена стойност на скоростта на светлината във вакуум '''c''' се приема за 299 792 458, изразена в единицата m/s, където секундата се определя посредством <math>\Delta\nu_\text{Cs}</math>, и се означава с „m“.<ref>[https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/naredbi/naredba_za_edinicite_za_izmervane-1.pdf ДАМТН, „НАРЕДБА за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България“]
</ref>}}

== Кратни и дробни единици ==
Кратните и дробните на метъра се образуват по общото правило чрез съответните [[Представки SI|представки]].
{| class="wikitable"
|+ Кратни единици
! Стойност
! Символ
! Име
!
! Стойност
! Символ
! Име
|-
| 
10<sup>-1</sup> m<br>
10<sup>-2</sup> m<br>
10<sup>-3</sup> m<br>
10<sup>-6</sup> m<br>
10<sup>-9</sup> m<br>
10<sup>-12</sup> m<br>
10<sup>-15</sup> m<br>
10<sup>-18</sup> m<br>
10<sup>-21</sup> m<br>
10<sup>-24</sup> m
| 
dm <br>	
cm <br>	
mm <br>	
µm <br>	
nm<br>
pm <br>	
fm <br>	
am <br>	
zm <br>	
ym 	
| 
дециметър <br>	
сантиметър<br>
милиметър<br>
микрометър<br>	
нанометър <br>	
пикометър <br>	
фемтометър<br>	
атометър <br>	
септометър <br>	
йоктометър <br>	
||
|
10<sup>1</sup> m<br>
10<sup>2</sup> m<br>
10<sup>3</sup> m<br>
10<sup>6</sup> m<br>
10<sup>9</sup> m<br>
10<sup>12</sup> m<br>
10<sup>15</sup> m<br>
10<sup>18</sup> m<br>
10<sup>21</sup> m<br>
10<sup>24</sup> m
| 
dam <br>	
hm <br>	
km <br>	
Mm <br>	
Gm <br>	
Tm <br>	
Pm <br>
Em <br>	
Zm <br>	
Ym 	
| 
декаметър <br> 	
хектометър <br>
километър <br>
мегаметър <br>
гигаметър <br>
тераметър <br>
петаметър <br>
ексаметър <br>
сетаметър <br>
йотаметър
|}

== Еквиваленти в други единици ==
{| class=wikitable
|-style="font-size:125%;padding-left:0px;"
!colspan="4" style="text-align:left;"|Метрична единица,<br>изразена чрез не-SI единица
!colspan="4" style="text-align:left;"|Не-SI единица,<br>изразена чрез метрична единица
|-
|1 метър ||≈ ||style="text-align:right;"|1,0936 ||[[ярд]]а
|1 ярд||≡ ||style="text-align:right;"|0,9144 ||метра
|-
|1 метър ||≈ ||style="text-align:right;"|39,37 ||[[инч]]а
|1 инч||≡ ||style="text-align:right;"|0,0254 ||метра
|-
|1 сантиметър ||≈ ||style="text-align:right;"|0,3937 ||инча
|1 инч||≡ ||style="text-align:right;"|2,54 ||сантиметра
|-
|1 милиметър ||≈ ||style="text-align:right;"|0,03937 ||инча
|1 инч||≡ ||style="text-align:right;"|25,4 ||милиметра
|-
|1 метър ||≡ ||style="text-align:right;"|10<sup>10</sup>||[[ангстрьом]]а
|1 ангстрьом||≡ ||style="text-align:right;"|10<sup>−10</sup> ||метра
|-
|1 нанометър ||≡ ||style="text-align:right;"|10||ангстрьома
|1 ангстрьом||≡ ||style="text-align:right;"|100 ||пикометра
|}
В тази таблица за „инч“ и „ярд“ са взети определенията за „международен инч“ и „международен ярд“.<ref>A. V. Astin & H. Arnold Karo, (1959), [http://www.ngs.noaa.gov/PUBS_LIB/FedRegister/FRdoc59-5442.pdf ''Refinement of values for the yard and the pound''], Washington DC: National Bureau of Standards, republished on National Geodetic Survey web site and the Federal Register (Doc. 59 – 5442, Filed, 30 юни 1959, 8:45 a.m.)</ref>
: „≈“ означава „приблизително равно на“.
: „≡“ означава „точно равно на“.

== Външни препратки ==
* [http://www.industrie.gouv.fr/metro/aquoisert/metre.htm История на метъра] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110228185545/http://www.industrie.gouv.fr/metro/aquoisert/metre.htm |date=2011-02-28 }}
* [http://www.bipm.org/fr/convention/ Конвенцията за метъра]
* [http://unit-converter.org/fr_longueur.html Таблица за превръщане от една мерна единица в друга] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110926184809/http://unit-converter.org/fr_longueur.html |date=2011-09-26 }}

== Източници ==
<references />

{{СИ единици}}

[[Категория:Единици за дължина]]