Преглед на кода на Международна система единици

'''Международната система единици''' (международно означение '''SI''', {{lang|fr|на=от|'''S'''ystème '''i'''nternational d'unités}}{{hrf|BIPM|2014a}}) е съвременната форма на метричната система (наречена така заради една от основните си мерни единици – метъра) и е най-широко използваната [[системи единици|система единици]] както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители. Дефинира се от стойността на 7 константи, чрез които са дефинирани седемте основни единици.

Стандартите на Международната система единици, публикувани през 1960 г., са резултат от процес, започнал през 1948 г., и се основават на старата [[система метър-килограм-секунда|система метър – килограм – секунда]] (MKS), а не на конкурентната [[система сантиметър-грам-секунда|система сантиметър – грам – секунда]] (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция.

Причина за създаването на Международната система единици е появата на множество варианти на системата сантиметър – грам – секунда и липсата на координация между различните области на науката при използването на единици. Освен че дефинира нов вариант на метричната система, [[Генерална конференция по мерки и теглилки|Генералната конференция по мерки и теглилки]] (CGPM), организация, създадена с [[Метрична конвенция|Метричната конвенция]] през 1875 г., успява да убеди множество международни организации да постигнат съгласие не само за дефинициите на Международната система единици, но и за правила за изписване и представяне на измерванията по стандартен начин.

Международната система единици е приета от повечето страни по света, макар че в англоезичните страни въвеждането на системата не е пълно. В [[Съединени американски щати|Съединените щати]] метричните единици не се използват често извън науката и администрацията, но използваните в страната единици са дефинирани чрез единиците от Международната система. Във [[Великобритания]] и [[Канада]] Международната система единици е въведена частично, като в някои области продължават да се използват [[имперски единици]].

Пълното официално описание на SI заедно с нейното тълкуване се съдържа в действащата редакция на ''Брошурата SI'' ({{lang|fr|Brochure SI}}; {{lang|en|The SI Brochure}}) и допълнението към нея, публикувани от [[Международно бюро за мерки и теглилки|Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM)]] и представени на сайта на BIPM.<ref name="Brochure">[https://www.bipm.org/utils/common/pdf/si-brochure/SI-Brochure-9-EN.pdf The SI brochure]{{ref-en}} Брошурата SI на сайта на Международното бюро за мерки и теглилки</ref> Брошурата SI се издава от 1970 г., от 1985 г. излиза на френски и английски език, преведена е също на ред други езици, обаче за официален се смята само текстът на френски език. Брошурата е публикувана в превод на български език от Съюза на метролозите в България в „Бюлетин в помощ на специалиста“, брой 1, 2020 г.<ref name="BIPM">[http://smb-bg.org/newsletters/buletin-1%20SI%20new.pdf Международна система единици SI], „Брошура SI“ на BIPM, 9-о издание от 2019 г., превод на Съюза на метролозите в България.</ref>

Международният стандарт [[ISO/IEC 80000]] (издаден съвместно от [[IEC]] и [[ISO]]) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици. {{hrf|ISO|2009}}

== История ==
[[Метрична система|Метричната система]] е въведена за първи път по време на [[Френска революция|Френската революция]], като първоначално включва само [[метър]]а и [[килограм]]а като стандарти за [[дължина]] и [[маса (величина)|маса]].

През 1791 г. във [[Франция]] [[Учредително събрание|Националното събрание]] и крал [[Луи XVI]] възлагат на специален комитет на [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] да разработи унифицирана и рационална система за измерване.{{hrf|Bureau International des Poids et Mesures|2006}} Групата, сред участниците в която са химикът [[Антоан Лавоазие]] и математиците [[Пиер-Симон Лаплас]] и [[Адриан-Мари Льожандър]],{{hrf|Alder|2002|89}} прилага принципите за свързване на дължина, обем и маса, изложени от английския духовник [[Джон Уилкинс]] през 1668 г.,{{hrf|Quinn|2012|xxvii}}{{hrf|Wilkins|1668|190 – 194}} както и концепцията за използване на дължината на земния [[меридиан]] като основа на дефиницията на единица за дължина, предложена през 1670 г. от французина [[Габриел Мутон]].{{hrf|encyclopedia.com|2008}}{{hrf|University of St Andrews, Scotland|2004}}

На 30 март 1791 г. Националното събрание приема предложените от комитета принципи на новата десетична система за измерване и организира геодезични измервания между [[Дюнкерк]] и [[Барселона]], за да се определи дължината на меридиана. На 11 юли 1792 г. комитетът предлага наименованията „метър“, „[[ар]]“, „[[литър]]“ и „[[грав]]“ за единиците за дължина, площ, обем и маса. Комитетът предлага и имената на производните единици да се образуват чрез добавяне на десетични представки, като „[[санти-]]“ за една стотна и „[[кило-]]“ за хиляда.{{hrf|Tavernor|2007|82}}

Закон от 7 април 1795 г. дефинира единиците [[грам]] и килограм, които заменят дотогавашните грав и гравѐ (1/1000 от грав), а на 22 юни 1799 г., след като [[Пиер Мешен]] и [[Жан-Батист Жозеф Дьоламбр]] завършват измерването на меридиана, в [[Национален архив (Франция)|Националния архив]] на Франция са поставени стандартните образци за метър и килограм. На 10 декември 1799 г., месец след [[преврат от 18 брюмер|преврата от 18 брюмер]], е приет законът, с който във Франция окончателно се въвежда [[метрична система|метричната система]].{{hrf|Bigourdan|2012|176}}{{hrf|Smeaton|2000|125 – 134}}
[[Файл:Alter Grenzstein Pontebba 01.jpg|ляво|мини|Граничен камък на границата между [[Австро-Унгария]] и [[Италия]] през XIX век, надписът на който използва остарялата днес единица [[мириаметър]], равен на 10 km{{hrf|spasslernen.de|2011}}{{hrf|Malaisé|1842|307 – 322}}]]

През първата половина на XIX век няма особена последователност в избора на множители на основните единици – например мириаметърът (10 000 m) се използва широко както във Франция, така и в части от [[Германия]], докато за маса се използва килограм (1000 g), а не мириаграм.{{hrf|spasslernen.de|2011}}
{{multiple image
 | align=left
 | width1 = 155
 | image1 = Carl Friedrich Gauss.jpg
 | alt1 = Карл Фридрих Гаус
 | caption1 = Карл Фридрих Гаус <br>(1777 – 1855)
 | width2 = 190
 | image2 = Wilhelm Eduard Weber II.jpg
 | alt2 = Вилхелм Едуард Вебер
 | caption2 = Вилхелм Едуард Вебер <br>(1804 – 1891)
 | footer = Карл Фридрих Гаус (1777 – 1855) и Вилхелм Вебер (1804 – 1891) дефинират секундата като основна единица, изразявайки земното магнитно поле в секунди, милиметри, грамове и описват земното гравитационно поле в абсолютни единици.
 }}
През 30-те години на XIX век германецът [[Карл Фридрих Гаус]] поставя основите на кохерентна система, базирана на единици за дължина, маса и [[време]]. През 1832 г. той, със съдействието на [[Вилхелм Вебер]] имплицитно дефинира секундата като основна единица, изразявайки земното магнитно поле в милиметри, грамове и секунди.{{hrf|Bureau International des Poids et Mesures|2012}} Дотогава интензитетът на земното магнитно поле е описван само в относителни единици. Техниката, използвана от Гаус, е да уравновеси [[Момент на сила|момента на силата]], предизвиквана от земното магнитно поле в окачен магнит с известна маса, с момента, предизвикван от земното притегляне върху еквивалентна система.{{hrf|Gauss|1995|}}

{{multiple image
 | width1 = 160
 | image1 = ETH-BIB-Maxwell, James Clerk (1831-1879)-Portrait-Portr 01333.tif
 | alt1 = Джеймс Кларк Максуел
 | caption1 = Джеймс Кларк Максуел (1831 – 1879)
 | width2 = 150
 | image2 = William Thomson 1st Baron Kelvin.jpg
 | alt2 = Уилям Томсън (лорд Келвин)
 | caption2 = Уилям Томсън <br>(1824 – 1907)
 | footer = Джеймс Максуел и Уилям Томсън играят важна роля за разработването на принципа за кохерентност и при определянето на имена на много от единиците. {{hrf|Bureau International des Poids et Mesures|2012}}{{hrf|Tunbridge|1992|42 – 46}}{{hrf|Everett|1874|222 – 225}}{{hrf|Page|1975|12}}{{hrf|Maxwell|1873|242 – 245}}
 }}
През 60-те години група учени, работещи за [[Британска асоциация за напредък на науката|Британската асоциация за напредък на науката]], формулират изискванията за кохерентност на система от основни и производни единици. Групата, включваща [[Джеймс Кларк Максуел]] и [[Уилям Томсън]], надгражда постигнатото от Гаус и дефинира формално концепцията за кохерентна система единици, съдържаща основни и производни единици. Принципът на кохерентност е използван успешно за дефинирането на единици, базирани на [[система сантиметър-грам-секунда|системата „сантиметър – грам – секунда“]] (CGS), като [[ерг]] за [[енергия]], [[дина]] за [[сила]], [[бария]] за [[налягане]], [[поаз]] за динамичен [[вискозитет]] и [[стокс]] за кинематичен вискозитет.{{hrf|Page|1975|12}}

Масовото използване на различни системи единици забавя включването в тях на [[Електричество|електрически]] единици до 1900 г., когато [[Джовани Джорджи]] установява необходимостта от дефинирането на една електрическа величина като четвърта основна, наред с първоначалните три.

Междувременно през 1875 г. [[Метрична конвенция|Метричната конвенция]] прехвърля отговорността за сравняване на килограма и метъра с договорени прототипи от френски към международен контрол. През 1921 г. Конвенцията е разширена, обхващайки всички физични величини, включително електрическите единици, първоначално дефинирани през 1893 г.

През 1948 г. започва мащабна ревизия на метричната система, която разработва ''Практическа система единици'' – тя е публикувана през 1960 г. под името Международна система единици. През 1954 г. X Генерална конференция по мерки и теглилки определя [[електрически ток|електрическия ток]] като четвърта основна величина на Практическата система единици и добавя две нови основни величини – [[температура]] и [[интензитет на светлината]], с което основните величини стават шест, а съответните им основни единици са метър, килограм, [[секунда]], [[ампер]], [[келвин]] и [[кандела]]. През 1971 г. е добавена и седма величина – [[количество вещество]], представяна с единицата [[мол]].

Единиците от SI са определени на международни конференции, организирани от [[Международно бюро за мерки и теглилки|Международното бюро за мерки и теглилки]] (BIPM), които се провеждат веднъж на 4 години в [[Париж]].{{hrf|BIPM|2014b}}

През май 2019 г. влизат в действие [[Новите определения в SI|нови определения на основните единици]] от SI, при което от определенията отпадат позоваванията на каквито и да са материални предмети.<ref name="BIPM"></ref>

== Разпространение на системата ==
[[Файл:Metric system adoption map.svg|мини|upright=1.5|Три държави не са приели SI като официална мерна система: [[Либерия]], [[Мианмар]] и [[САЩ]].]]

Системата е законно призната и се ползва по целия свят, като в повечето страни е задължителна, вкл. в България. Страните, които все още признават и други единици (напр. САЩ и [[Обединено кралство|Обединеното кралство]]), използват SI, за да ги дефинират.

=== В България ===
Съгласно чл. 3 и 11 от Закона за измерванията, в Република България са разрешени за използване само единиците от Международната система единици (SI), също и единиците, използвани ''заедно'' със SI (виж по-долу), както и техните съставни единици.

До 1990-те г. в България (подобно на [[СССР]]) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти [[БДС ISO 31]] (по-късно заменени от [[ISO/IEC 80000]]). Същевременно е преработен Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в България (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона е утвърдена [[s:Наредба за единиците за измерване|Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България]].

== Наименования и означения на единиците ==
[[Файл:PRC Expressway RoadSign Distances.jpg|мини|300px|Пътен знак в [[Китай]] с използване на международното означение на километъра, [[Представки SI|кратна единица]] на единица от SI]]
Съгласно международните документи (Брошура SI, ISO 80000, Международен метрологичен речник<ref>[http://www.bipm.org/en/publications/guides/vim.html www.bipm.org]</ref>), единиците от SI имат наименования и означения. Наименованията на единиците могат да се записват и произнасят различно на различните езици, например: {{lang|fr|kilogramme}}; {{lang|en|kilogram}}; {{lang|pt|quilograma}}; {{lang|cy|cilogram}}; {{lang|bg|килограм}}; {{lang|el|χιλιόγραμμο}}; {{lang|zh|千克}}; {{lang|ja|キログラム}}. Означенията на единиците, съгласно Брошурата SI, ''не са съкращения'', а математически обекти ({{lang|fr|entités mathématiques}}; {{lang|en|mathematical entities}}). Те влизат в международната научна символика на ISO 80000 и не зависят от езика, например kg фигурира в текстовете на всички езици. В международните означения на единиците се използват букви от [[Латинска азбука|латинската азбука]], в отделни случаи – [[Гръцка азбука|гръцки]] букви или специални символи.

Наименованията на единиците се подчиняват на [[Граматика|граматическите]] норми на езика, в който се използват: ''един мол'', ''два мола''; {{lang|ro|cinci kilograme, treizeci de kilograme}}. Означенията на единиците не се изменят: 1 mol, 2 mol, 5 kg, 30 kg.

=== Изписване на единиците ===
* Означенията се изписват с малки [[Латиница|латински]] или гръцки [[буква|букви]], освен за символи, при които единицата произлиза от лично име: например означението на единицата за налягане, наречена на [[Блез Паскал]] (Blaise Pascal), е [[Паскал (единица)|Pa]], докато самата [[мерна единица]] се изписва „паскал“. Официално SI разрешава едно изключение – [[литър]]а, за означаването на който може да се ползва както малка, така и главна латинска буква (l или L).
* Означенията остават в единствено число: 25 kg (не „25 kgs“) ''(отнася се за английския език)''.
* Препоръчително е да се използва обикновен (изправен, роман) шрифт (например kg за килограм, m за метър), за да се различават от математически и физични променливи, които се изписват в курсив (например ''m'' за маса, ''l'' за дължина).
* Между числата и означенията се оставя интервал: 2,21 kg, 7,3.10<sup>2</sup> m<sup>2</sup>.
* Между цифрите в групи по три се оставят интервали, например 1 000 000 или 342 142 (а не запетайки или точки като 1,000,000 или 1.000.000).
* Дробната част на числото се отделя с [[десетична запетая]]. Числото „двадесет и четири цяло и петдесет и една стотни“ се изписва „24,51“. През [[1997]] г. Международният комитет за мерки и теглилки приема, че британската десетична точка може да се използва в текстове, написани на английски език („24.51“). За всички други езици официалният стандарт остава десетичната запетая.
* При изписване на означението на единиците за измерване, след него не се поставя точка (освен ако не е в края на изречението).<ref>[https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135461734 НАРЕДБА за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България]</ref><ref>в-к „Аз Буки“ бр. 11, 15 – 21 март 2018 г.</ref>

== Единици SI ==
=== Дефиниране на единица за измерване на величина ===
Единицата за измерване на дадена величина (виж [[Системи единици]]) е единична стойност на съответната величина, приета като мярка за измерването ѝ. За една величина могат да се използват различни единици. Например:<br>
* стойността на скоростта '''''v''''' може да се изрази в „метри за секунда“ и „километри за час“ като <br>'''''v''''' [в km/h] = 3,6.'''''v''''' [в m/s] и <br>'''''v''''' [в m/s] = 0,27777777.'''''v''''' [в km/h];
* мощността '''''Р''''' може да се изрази в единиците „ват“, „киловат“, „конска сила“ и др., като<br> '''''Р''''' [в к. с.] = 1,35962173.'''''P''''' [в kW] = 1359,62173.'''''P''''' [във W] и<br>'''''P''''' [в kW] = 0,73549875.'''''Р''''' [в к. с.].

=== Дефиниране на SI ===
Международната система на единици SI се дефинира от стойността на 7 константи, чрез които се дефинират седемте основни единици.<ref name="BIPM"></ref> Седемте дефиниционни константи са избрани по такъв начин, че всяка единица в SI може да се изрази чрез една от тези константи, чрез тяхно произведение или частно.

Международната система на единици SI е системата на единици, в която:

* честотата на свръхфиния преход от основното състояние на несмущаван атом на [[Цезий]] 133, '''''ΔV<sub>Cs</sub>''''' е равна на <br>9 192 631 770 Hz;
* скоростта на светлината във вакуум '''''c''''' е равна на 299 792 458 m/s;
* [[Константа на Планк|константата на Планк]] '''''h''''' е равна на 6,626 070 15 × 10<sup>−3</sup><sup>4</sup> [[Джаул|J]]·[[секунда|s]];
* елементарният [[електричен заряд]] '''''е''''' е равен на 1,602 176 634×10<sup>−</sup><sup>19</sup> [[Кулон|С]];
* [[Константа на Болцман|константата на Болцман]] '''''k''''' е равна на 1,380 649 × 10<sup>−</sup><sup>23</sup> J/[[Келвин|K]];
* [[Число на Авогадро|константата на Авогадро]] '''''N<sub>A</sub>''''' е равна на 6,022 140 76 × 10<sup>23</sup> mol<sup>-1</sup>;
* светлинната ефективност на монохроматично лъчение с честота 540 × 10<sup>12</sup> Hz, '''''K''<sub>cd</sub>''' е равна на 683 [[Лумен|lm]]/[[Ват|W]],

където единиците [[херц]] Hz, [[джаул]] J, [[кулон]] C, [[лумен]] lm и [[ват]] W са свързани с единиците [[секунда]] s, [[метър]] m, [[килограм]] kg, [[ампер]] A, [[келвин]] K, [[мол]] mol и [[кандела]] cd чрез уравненията Hz = s<sup>−</sup><sup>1</sup> , J = kg·m<sup>2</sup>·s<sup>−2</sup>, C = A·s, lm = cd·m<sup>2</sup>·m<sup>−2</sup> = cd·sr ([[стерадиан]]) и W = kg·m<sup>2</sup>·s<sup>−</sup><sup>3</sup>.

=== Основни единици ===
В SI са дефинирани седем основни единици заедно с [[Представки SI|представки]]. Всички останали единици са техни производни. Седемте основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин, мол и кандела съответно за следните физични величини: дължина, маса, време, електрически ток, температура, количество вещество и светлинен интензитет. Символите или означенията им се изписват с малка буква, изключение правят само К (келвин) и А (ампер), защото идват от имена на хора.

{| class="wikitable" align="center"
|+ Основни единици{{hrf|Taylor|2008|23}}
! '''Име'''
! '''Означение'''
! '''Мярка за'''
! '''Определение'''
|-style="font-size:85%;"
|[[метър]]
|'''m'''
|Дължина
|Единицата за дължина „метър“ се определя, като фиксираната числена стойност на скоростта на светлината във вакуум c се приема за 299 792 458, изразена в единицата m/s, където секундата се определя посредством <math>\Delta\nu_\text{Cs}</math>, и се означава с „m“.
|-style="font-size:85%;"
|[[килограм]]
|'''kg'''
|[[Маса]]
|Единицата за маса „килограм“ се определя, като фиксираната числена стойност на константата на Планк ''h'' се приема за 6,626 070 15 × 10<sup>−</sup><sup>34</sup>, изразена в единицата J s, равна на kg m<sup>2</sup> s<sup>−</sup><sup>1</sup>, където метърът и секундата се определят посредством ''c'' и <math>\Delta\nu_\text{Cs}</math>, и се означава с „kg“.

|-style="font-size:90%;"
|[[секунда]]
|'''s'''
|[[Време]]
|Единицата за време „секунда“ се определя, като фиксираната числена стойност на честотата на трептене на цезия <math>\Delta\nu_\text{Cs}</math>, честотата на свръхфиния преход от непертурбираното основно състояние на атома на цезий 133, се приема за 9 192 631 770, изразена в единицата Hz, равна на s<sup>−</sup><sup>1</sup>, и се означава с „s“.
|-style="font-size:90%;"
|[[ампер]]
|'''A'''
|[[Електрически ток]]
|Единицата за електричен ток „ампер“ се определя, като фиксираната числена стойност на елементарния заряд ''e'' се приема за 1,602 176 634 × 10<sup>−</sup><sup>19</sup>, изразена в единицата C, равна на A s, където секундата се определя посредством <math>\Delta\nu_\text{Cs}</math>, и се означава с „А“.
|-style="font-size:90%;"
|[[келвин]]
|'''K'''
|[[Термодинамична температура]]
|Единицата за термодинамична температура „келвин“ се определя като фиксираната числена стойност на константата на Болцман k се приема за 1,380 649 × 10<sup>−</sup><sup>23</sup>, изразена в единицата J K<sup>−</sup><sup>1</sup>, равна на kg m<sup>2</sup> s<sup>−</sup><sup>2</sup> K<sup>−</sup><sup>1</sup>, където килограмът, метърът и секундата се определят посредством h, c и <math>\Delta\nu_\text{Cs}</math>, и се означава с „К“.
|-style="font-size:90%;"
|[[мол]]
|'''mol'''
|[[Количество вещество]]
|Един мол съдържа точно 6,022 140 76 × 10<sup>23</sup> структурни единици. Това число е фиксираната числена стойност на константата на Авогадро N<sub>A</sub>, изразена в единицата mol<sup>−</sup><sup>1</sup>, и се нарича „число на Авогадро“.
|-style="font-size:90%;"
|[[кандела]]
|'''cd'''
|[[Интензитет на светлината]]
|Единицата за интензитет на светлина „кандела“ в определена посока се определя чрез фиксираната числена стойност на светлинната ефективност на монохроматичното излъчване с честота 540 × 10<sup>12</sup> Hz, K<sub>cd</sub> се приема за 683, изразена в единицата lm W<sup>−</sup><sup>1</sup>, която е равна на cd sr W<sup>−</sup><sup>1</sup> или на cd sr kg<sup>-1</sup> m<sup>−</sup><sup>2</sup> s<sup>3</sup>, където килограмът, метърът и секундата се определят посредством ''h'', ''c'' и <math>\Delta\nu_\text{Cs}</math>, и се означава с „cd“.

|-
|}

=== Допълнителни и производни единици ===
Единиците за ъгъл се смятат за специален клас допълнителни единици (по предложение на [[BIMP]]).

Производните единици в SI се получават чрез произведения от [[степен]]и на основните единици SI и/или допълнителните единици SI и служат за измерване на други количества. Макар че всички основни единици могат да се комбинират, не всички получени комбинации имат имена.

Когато единицата има отношение към [[площ]], което е двуизмерна величина, се ползва втората степен (квадрат), а когато е към [[обем]], което е триизмерна величина, се ползва третата степен (куб).

{| class="wikitable" style="margin:1em auto 1em auto;line-height:1.4"
|+ Единици за ъгъл
|-
! '''Име'''
!'''Означение'''
! '''Мярка за'''
! '''Определение'''
|-style="font-size:90%"
|[[радиан]]
|'''rad'''
|Равнинен ъгъл
|Радиан е ъгълът между два радиуса на кръг, които отрязват от окръжността му дъга, равна на неговия радиус.
|-style="font-size:90%"
|[[стерадиан]]
|'''sr'''
|Пространствен ъгъл
|Стерадиан е пространственият ъгъл на конус с връх в центъра на сфера с радиус ''r'', който отрязва от повърхността на сферата площ, равна на площта на квадрат със страна, равна на радиуса на сферата (''r<sup>2</sup>'').
|-style="font-size:90%"
|}

{|class="wikitable" style="margin:1em auto 1em auto;line-height:1.4"
|+ Производни единици
|-
! '''Мярка за'''
! '''Име'''
! '''Означение'''
! '''Изразяване чрез основни единици'''
|-style="font-size:90%"
|[[Честота]]
|'''[[херц]]'''
|'''Hz'''
|s<sup>−</sup><sup>1</sup>
|-style="font-size:90%"
|[[сила]]
|'''[[нютон (единица)|нютон]]'''
|'''N'''
|kg·m/s <sup>2</sup>
|-style="font-size:90%"
|[[Енергия]]
|'''[[джаул]]'''
|'''J'''
|N·m = kg·m<sup>2</sup>/s<sup>2</sup>
|-style="font-size:90%"
|[[Мощност]]
|'''[[ват]]'''
|'''W'''
|J/s = kg.m<sup>2</sup>/s<sup>3</sup>
|-style="font-size:90%"
|[[Налягане]], [[механично напрежение]]
|'''[[Паскал (единица)|паскал]]'''
|'''Pa'''
|N/m<sup>2</sup> = kg/(m·s<sup>2</sup>)
|-style="font-size:90%"
|[[Светлинен поток]]
|'''[[лумен]]'''
|'''lm'''
|cd·sr
|-style="font-size:90%"
|[[Осветеност]]
|'''[[лукс]]'''
|'''lx'''
|cd sr/m<sup>2</sup>
|-style="font-size:90%"
|[[Електрически заряд]]
|'''[[кулон]]'''
|'''C'''
|A·s
|-style="font-size:90%"
|[[Електрически потенциал]]
|'''[[волт]]'''
|'''V'''
|J/C = kg m<sup>2</sup>/A s<sup>3</sup>
|-style="font-size:90%"
|[[Електрическо съпротивление]]
|'''[[Ом (физика)|ом]]'''
|'''Ω'''
|V/A = kg·m<sup>2</sup>/s<sup>3</sup>·A<sup>2</sup>
|-style="font-size:90%"
|[[Електрически капацитет]]
|'''[[фарад]]'''
|'''F'''
|A<sup>2</sup>·s<sup>4</sup>/kg·m<sup>2</sup>
|-style="font-size:90%"
|[[Магнитен поток]]
|'''[[Вебер (единица)|вебер]]'''
|'''Wb'''
|kg m<sup>2</sup>/s<sup>2</sup> A
|-style="font-size:90%"
|[[Магнитна индукция]]
|'''[[тесла]]'''
|'''T'''
|Wb/m<sup>2</sup> = kg/s<sup>2</sup> A
|-style="font-size:90%"
|[[Индуктивност]]
|'''[[хенри (единица)|хенри]]'''
|'''H'''
|kg m<sup>2</sup>/s<sup>2</sup> A<sup>2</sup>
|-style="font-size:90%"
|[[Електрическа проводимост]]
|'''[[сименс (единица)|сименс]]'''
|'''S'''
|Ω <sup>−</sup><sup>1</sup> = kg<sup>−</sup><sup>1</sup> m<sup>−</sup><sup>2</sup> s<sup>3</sup> A<sup>2</sup>
|-style="font-size:90%"
|[[Активност на радиоактивен източник]]
|'''[[бекерел]]'''
|'''Bq'''
|s<sup>−</sup><sup>1</sup>
|-style="font-size:90%"
|[[Погълната доза]] (от [[йонизираща радиация]])
|'''[[Грей (единица)|грей]]'''
|'''Gy'''
|J/kg = m<sup>2</sup>/s<sup>2</sup>
|-style="font-size:90%"
|[[Еквивалентна доза]] (от [[йонизираща радиация]])
|'''[[сиверт]]'''
|'''Sv'''
|J/kg = m<sup>2</sup>/s<sup>2</sup>
|}

=== Извънсистемни единици ===
{{основна|Извънсистемна единица}}
Много мерни единици, които не са част от SI са приети да се използват съвместно с тези от SI (например [[ден]], [[литър]], [[Бар (единица)|бар]]), други се допускат за определени области (например [[милиметър живачен стълб]]), а за трети вид се препоръчва постепенно излизане от употреба (например [[конска сила]]).

=== Представки ===
{{основна|Представки SI}}
Използването на основните, допълнителните и производните единици в практиката понякога е затруднено, поради много малка или твърде голяма стойност на единицата. Затова е приета системата с представки, кратни на 10, които определят по-голяма стойност на величината или дробни части от нея, когато трябва да се използва много малка част.
{|class="wikitable" style="margin:1em auto 1em auto;line-height:1.4"
|+ [[Представки SI|Стандартни представки, използвани в SI]]
|-style="font-size:90%"
!rowspan="3"| По-големи от основната единица
! Име
!
! [[дека-]]
! [[хекто-]]
! [[кило-]]
! [[мега-]]
! [[гига-]]
! [[тера-]]
! [[пета-]]
! [[екса-]]
! [[сета-]]
! [[йота-]]
! [[рона-]]
! [[квета-]]
|-style="font-size:90%"
! Означение
|
| da
| h
| k
| M
| G
| T
| P
| E
| Z
| Y
| R
| Q
|-style="font-size:90%"
! Стойност
| 10<sup>0</sup>
| 10<sup>1</sup>
| 10<sup>2</sup>
| 10<sup>3</sup>
| 10<sup>6</sup>
| 10<sup>9</sup>
| 10<sup>12</sup>
| 10<sup>15</sup>
| 10<sup>18</sup>
| 10<sup>21</sup>
| 10<sup>24</sup>
| 10<sup>27</sup>
| 10<sup>30</sup>
|-style="font-size:2px"
!colspan="12"| 
|-style="font-size:90%"
!rowspan="3"| По-малки от основната единица
! Име
!
! [[деци-]]
! [[санти-]]
! [[мили-]]
! [[микро-]]
! [[нано-]]
! [[пико-]]
! [[фемто-]]
! [[ато-]]
! [[септо-]]
! [[йокто-]]
! [[ронто-]]
! [[квето-]]
|-style="font-size:90%"
! Означение
|
| d
| c
| m
| µ
| n
| p
| f
| a
| z
| y
| r
| q
|-style="font-size:90%"
! Стойност
| 10<sup>0</sup>
| 10<sup>−1</sup>
| 10<sup>−2</sup>
| 10<sup>−3</sup>
| 10<sup>−6</sup>
| 10<sup>−9</sup>
| 10<sup>−12</sup>
| 10<sup>−15</sup>
| 10<sup>−18</sup>
| 10<sup>−21</sup>
| 10<sup>−24</sup>
| 10<sup>-27</sup>
| 10<sup>-30</sup>
|}

== Бележки ==
1) Единицата за температура по Целзий „градус Целзий“ е равна на единицата „келвин“ и се определя като разликата

<samp>t = Т – Т<sub>0</sub></samp>

между двете термодинамични температури Т и Т<sub>0</sub>, където <samp>Т<sub>0</sub> = 273,15 К</samp>, и се означава с „°С“. Температурен '''интервал''' или температурна '''разлика''' имат еднаква стойност, независимо дали са изразени в келвини или в градуси Целзий.

2) С количеството вещество (означава се с n) на дадена система се измерва броят на определени структурни единици. Структурната единица може да бъде атом, молекула, йон, електрон или всяка друга частица или определена група от частици.

== Източници ==
{{колони|4|<references />}}

; Цитирани източници
{{дребно|
* {{Cite book |last=Alder |first=Ken |title=The Measure of all Things—The Seven-Year-Odyssey that Transformed the World |year=2002 |publisher=Abacus |location=London |lang=en |isbn=0-349-11507-9}}
* {{Cite book |last=Bigourdan |first=Guillaume |title=Le Système Métrique Des Poids Et Mesures: Son Établissement Et Sa Propagation Graduelle, Avec L'histoire Des Opérations Qui Ont Servi À Déterminer Le Mètre Et Le Kilogramme (facsimile edition) |origyear=1901 |year=2012 |publisher=Ulan Press |lang=fr |asin=B009JT8UZU |asin-tld=co.uk}}
* {{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www1.bipm.org/en/si/history-si/name_kg.html |заглавие=The name „kilogram“ |издател=Bureau International des Poids et Mesures |език=en |достъп_дата=25 юли 2006 |year=2006 |архив_дата=2011-05-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110514110300/http://www1.bipm.org/en/si/history-si/name_kg.html }}
* {{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bipm.org/en/si/history-si/ |заглавие=Brief history of the SI |издател=Bureau International des Poids et Mesures |език=en |достъп_дата=12 ноември 2012 |year=2012}}
* {{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bipm.org/en/CGPM/db/11/12/ |заглавие=Resolution 12 of the 11th meeting of the CGPM (1960) |труд=bipm.org |издател=Bureau International des Poids et Mesures |език=en |достъп_дата=27 януари 2014 |year=2014a}}
* {{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bipm.org/fr/convention/cgpm/ |заглавие=Conférence générale des poids et mesures |труд=bipm.org |издател=Bureau International des Poids et Mesures |език=en |достъп_дата=27 януари 2014 |year=2014b |архив_дата=2007-04-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070406091251/http://www1.bipm.org/fr/convention/cgpm/ }}
* {{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.encyclopedia.com/doc/1G2-2830903071.html |заглавие=Mouton, Gabriel |труд=Complete Dictionary of Scientific Biography |издател=encyclopedia.com |език=en |достъп_дата=30 декември 2012 |year=2008}}
* {{Cite journal |last=Everett (ed.) |year=1874 |title=First Report of the Committee for the Selection and Nomenclature of Dynamical and Electrical Units |url=http://www.biodiversitylibrary.org/item/94452 |journal=Report on the Forty-third Meeting of the British Association for the Advancement of Science held at Bradford in September 1873 |publisher=British Association for the Advancement of Science |pages=222 – 225 |access-date=28 юни 2013 |quote=„Special names, if short and suitable, would ... be better than the provisional designation 'C.G.S. unit of ...'.“ |lang=en}}
* {{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.21stcenturysciencetech.com/translations/gaussMagnetic.pdf |заглавие=The Intensity of the Earth's Magnetic Force Reduced to Absolute Measurement |фамилно_име=Gauss |първо_име=Carl Friedrich |автор_препратка=Карл Фридрих Гаус |труд=21stcenturysciencetech.com |издател=21stcenturysciencetech.com |език=en |достъп_дата=29 януари 2014 |origyear=1832 |year=1995 |archive-url=http://web.archive.org/web/20031008184556/http://21stcenturysciencetech.com:80/Translations/gaussMagnetic.pdf |archive-date=2003-10-08}}
* {{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.iso.org/iso/home/store/catalogue_ics/catalogue_detail_ics.htm?csnumber=30669 |заглавие=ISO 80000 – 1:2009. Quantities and units -- Part 1: General |труд=iso.org |издател=ISO |език=en |достъп_дата=27 януари 2014 |year=2009}}
* {{Cite book |last=Malaisé |first=Ferdinand Malaisé |title=Theoretisch-practischer Unterricht im Rechnen |url=http://books.google.com/?id=TQgHAAAAcAAJ&printsec=frontcover |accessdate=7 януари 2013 |year=1842 |location=München |lang=de}}
* {{Cite book |last=Maxwell |first=J C |title=A treatise on electricity and magnetism |url=http://www.archive.org/stream/electricandmag02maxwrich |accessdate=12 май 2011 |volume=2 |year=1873 |publisher=Clarendon Press |location=Oxford |lang=en}}
* {{Cite book |last=Page |first=Chester H. |coauthors=Paul Vigoureux (ed.) |title=The International Bureau of Weights and Measures 1875 – 1975: NBS Special Publication 420 |url=http://books.google.com/?id=nOG0SxxEu64C&pg=PA240 |date=20 май 1975 |year=1975 |publisher=National Bureau of Standards |location=Washington, D.C. |lang=en}}
* {{Cite book |last=Quinn |first=Terry |title=From artefacts to atoms: the BIPM and the search for ultimate measurement standards |url=http://www.worldcat.org/title/from-artefacts-to-atoms-the-bipm-and-the-search-for-ultimate-measurement-standards/oclc/705716998/viewport |year=2012 |publisher=Oxford University Press |lang=en |isbn=978-0-19-530786-3 |quote=he [Wilkins] proposed essentially what became ... the French decimal metric system}}
* {{Cite journal |last=Smeaton |first=William A |year=2000 |title=The Foundation of the Metric System in France in the 1790s: The importance of Etienne Lenoir's platinum measuring instruments |url=http://www.platinummetalsreview.com/article/44/3/125-134/ |journal=Platinum Metals Review |location=Ely, Cambridgeshire, United Kingdom |volume=44 |issue=3 |pages=125 – 134 |access-date=18 юни 2013 |lang=en |archive-date=2013-10-29 |archive-url=https://web.archive.org/web/20131029191441/http://www.platinummetalsreview.com/article/44/3/125-134/ }}
* {{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.spasslernen.de/geschichte/groessen/mas1.htm |заглавие=Amtliche Maßeinheiten in Europa 1842 |труд=spasslernen.de |издател=spasslernen.de |език=de |достъп_дата=26 март 2011 |year=2011 |archive-url=http://web.archive.org/web/20091130190225/http://www.spasslernen.de:80/geschichte/groessen/mas1.htm |archive-date=2009-11-30 |архив_дата=2009-11-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091130190225/http://www.spasslernen.de/geschichte/groessen/mas1.htm }}
* {{Cite book |last=Tavernor |first=Robert |title=Smoot's Ear: The Measure of Humanity |url=https://archive.org/details/smootsearmeasure0000tave |year=2007 |publisher=Yale University Press |lang=en |isbn=978-0-300-12492-7}}
* {{Cite book |last=Taylor |first=Barry N. |coauthors=Ambler Thompson (ed.) |title=The International System of Units (SI) |url=http://physics.nist.gov/Pubs/SP330/sp330.pdf |accessdate=18 юни 2008 |year=2008 |publisher=National Institute of Standards and Technology |location=Gaithersburg, MD |lang=en |archive-url=http://web.archive.org/web/20080118035614/http://physics.nist.gov/Pubs/SP330/sp330.pdf |archive-date=2008-01-18}}
* {{Cite book |last=Tunbridge |first=Paul |title=Lord Kelvin, His Influence on Electrical Measurements and Units |url=http://books.google.com/?id=bZUK624LZBMC&pg=PR2 |year=1992 |publisher=Peter Pereginus Ltd |lang=en |isbn=0-86341-237-8}}
* {{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/Biographies/Mouton.html |заглавие=Gabriel Mouton |труд=www-history.mcs.st-andrews.ac.uk |издател=University of St Andrews, Scotland |език=en |достъп_дата=28 януари 2014 |year=2004}}
* {{Cite book |last=Wilkins |first=John |authorlink=Джон Уилкинс |title=An Essay towards a Real Character and a Philosophical Language |year=1668 |publisher=The Royal Society |lang=en |chapter=VII}}
}}

== Литература ==
* I. Mills, Tomislav Cvitas, Klaus Homann, Nikola Kallay, IUPAC: ''Quantities, Units and Symbols in Physical Chemistry'', 2nd ed., Blackwell Science Inc 1993, ISBN 0-632-03583-8.

== Вижте също ==
* [[Извънсистемна единица]]
* Други системи за измерване: [[Имперски единици]], [[Обичайни единици в САЩ]], [[система Метър-тон-секунда]] и [[Китайски единици]]
* [[Преход към метричната система]]
* [[Метрична система в САЩ]]
* [[Метрология]]
* [[UTC]] (Координирано универсално време)
* [[Представки SI|Представки за означаване на кратни и дробни величини]]
* [[Двоична представка|Двоични представки]] – използвани за количествено изразяване на големи обеми цифрова [[информация]] (цифрови [[информация|данни]])
* [[Порядък на величините]]

== Външни препратки ==
''Официални''
* [http://www.bipm.org/ Международно бюро за мерки и теглилки] ([[BIMP]])
* [http://www.bipm.org/en/publications/brochure/ Най-важното от SI]
* [[s:Наредба за единиците за измерване|Наредба за единиците за измерване]], разрешени за използване в Република България, изм. и доп. [[Държавен вестник]] бр. 46 от 19 май 2020 г.
* [http://smb-bg.org/newsletters/buletin-1%20SI%20new.pdf „Бюлетин в помощ на специалиста“, брой 1, 2020 г., Съюз на метролозите в България]

''Информация''
* [http://www.aticourses.com/international_system_units.htm SI—Its History and Use in Science and Industry]
* Nelson, Robert A., „''[http://www.aticourses.com/international_system_units.htm The International System of Units] Its History and Use in Science and Industry''“. Via Satellite, February 2000
* [https://science.nasa.gov/science-news/science-at-nasa/2007/08jan_metricmoon/ Метричната система – и на Луната! {{икона|en}}] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100711000119/http://science.nasa.gov/science-news/science-at-nasa/2007/08jan_metricmoon/ |date=2010-07-11 }}

[[Категория:Единици за измерване| ]]
[[Категория:Измерване]]