Преглед на кода на Магнезий

{{Химичен елемент
| вид				=лек и блестящ сребрист метал
| картинка			=CSIRO ScienceImage 2893 Crystalised magnesium.jpg
| име				=Магнезий
| вляво				=[[Натрий]]
| вдясно			=[[Алуминий]]
| отгоре			=[[Берилий|Be]]
| отдолу			=[[Калций|Ca]]
| група				=2
| период			=3
| блок				=s
| серия				=алкалоземен метал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Неон|Ne]]&#93; 3s<sup>2</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 2
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=7439-95-4
| CAS_номер_коментар		=
| атомна_маса			=24,305
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=150
| атомен_радиус2		=145
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=141±7
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=173
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			='''2''', 1<ref>{{cite journal |url=http://bernath.uwaterloo.ca/media/24.pdf |title=The spectrum of magnesium hydride |author=Bernath, P. F. |author2=Black, J. H. |author3=Brault, J. W. |lastauthoramp=yes |bibcode=1985ApJ...298..375B |doi=10.1086/163620 |journal=Astrophysical Journal |volume=298 |year=1985 |page=375 |lang=en |accessdate=2018-01-19 |archivedate=2012-01-11 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120111053354/http://bernath.uwaterloo.ca/media/24.pdf }}</ref>
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=MgO (силно основен)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=1,31
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=737,7
| йон_потенциал2		=1450,7
| йон_потенциал3		=7732,7
| йон_потенциал4		=
| йон_потенциал_коментар	=([[Моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=шестоъгълна плътно опакована
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=1738
| плътност_коментар		=
| топене_K			=923
| топене_C			=650
| топене_коментар		=
| кипене_K			=1363
| кипене_C			=1091
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_изпарение		=128
| топл_изпарение_коментар	=
| топл_топене			=8,48
| топл_топене_коментар		=
| налягане_пара_T1		=701
| налягане_пара_T10		=773
| налягане_пара_T100		=861
| налягане_пара_T1k		=971
| налягане_пара_T10k		=1132
| налягане_пара_T100k		=1361
| скорост_звук			=4940
| скорост_звук_коментар		=при 25 [[Градус Целзий|°C]]
| топл_капацитет		=
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=
| електропроводимост_коментар	=
| елсъпротивление		=43,9×10<sup>-3</sup>
| елсъпротивление_коментар	=
| топлопроводимост		=156
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[парамагнетизъм|парамагнитен]]
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=45
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=17
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=35,4
| модул_натиск_коментар		=<ref>{{икона|en}} K. A. Gschneider, Solid State Phys. 16, 308 (1964)</ref>
| коефициент_Поасон		=0,290
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=1 – 2,5
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=44 – 260
| твърдост_Бринел_коментар 	=	
| наименование			=на [[Магнезия]], [[Гърция]]
| открит_от			=[[Джоузеф Блек]]
| открит_през			=1755 г.
| изолиран_от			=[[Хъмфри Дейви]]
| изолиран_през			=1808 г.
| изотопи			=
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mg|масово_число=24|препратка=|честота=79 %|firstlinks=yes}}
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mg|масово_число=25|препратка=|честота=10 %|firstlinks=no}}
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mg|масово_число=26|препратка=|честота=11 %|firstlinks=no}}
| общомедия_ID			=Magnesium
| уикиданни_ID			=Q660
}}

'''Магнезият''' е [[химичен елемент]], [[Алкалоземни метали|алкалоземен метал]] от [[Група 2 на периодичната система|група 2]], с означение '''Mg''', [[атомен номер]] 12 и [[атомна маса]] 24,3050 [[единица за атомна маса|u]].

== История ==
Минерали, съдържащи Mg са използвани от [[Каменна епоха|Каменната епоха]]. [[Нефрит (минерал)|Нефритът]] е използван за направата на едни от първите сечива. Названието ''магнезий'' произлиза от минерала [[магнезит]], кръстен на гръцкия град [[Магнезия]]. Това име е известно от [[3 век пр.н.е.]]

Откритието на магнезия е свързано с изучаването на състава на минералната вода. През 1695 г., в опитите си да открие философският камък, английският лекар Крю получава след изпарение на минерална вода сол с горчив вкус и разхлабващо действие, поради което била наречена ''английска сол''. През 1808 г. Хъмфли Дейви получава магнезиева амалгама от MgSO<sub>4</sub>·7H<sub>2</sub>O, която нарича ''магнезия''. Чист метал е получен за пръв път от френския учен Бюси при редукция на MgCl<sub>2</sub> с [[Ca]].<ref name="Лефтеров">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елементи и техните изотопи|year=2015|month=|publisher=издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|location=|isbn=|pages=253 – 257}}</ref>

== Разпространение ==
Като активен [[метал]], магнезият не се среща в свободно състояние, а само под формата на [[минерал]]и или като [[йон]] в [[Минерална вода|минералните води]]. Магнезият е седмият по разпространение елемент в земната кора с 2,3%. Около една седма от всички известни минерали съдържат Mg.<ref name="Лефтеров" /> Най-разпространени са минералите магнезит (MgCO<sub>3</sub>), доломит (MgO·CaO), карналит, оливин, авгин, талк (MgSiO<sub>4</sub>) и азбест. Морската вода съдържа 0,13% разтворени Mg<sup>2+</sup>, които придават горчив вкус.

== Физични свойства ==
Магнезият е сребрист на цвят, топло- и електропроводим, с ниска твърдост и метален блясък. Лек метал е с плътност 1,74 g/cm³. Той има ниско сечение на залавяне на топлинни неутрони, поради което се използва в [[сплав]]и за облицовка на ядрените реактори.

=== Изотопи ===
Природният магнезий е смес от три стабилни изотопа – <sup>24</sup>Mg (78,99%), <sup>25</sup>Mg (10%), <sup>26</sup>Mg (11,01%), получени при [[Термоядрен синтез|термоядреното горене]] на [[въглерод]]а. Известни са 20 радиоактивни изотопа с период на полуразпад между ден и части от секундата.<ref name="Лефтеров" />

== Химични свойства ==
Магнезият е алкалоземен метал от трети период, с хексагонална сингония. На въздух се покрива с тънък и плътен защитен слой [[Магнезиев оксид|MgO]], който на влага се превръща в [[магнезиев дихидроксид]]. При загряване над 350°&nbsp;C оксидният слой не предпазва метала от последващо окисление. Близо до [[температура на топене|температурата на топене]] се запалва и изгаря с ярък пламък.

При нагряване реагира с водата, отделяйки [[водород]]:

<chem>Mg + 2H2O -> Mg(OH)2 + H2</chem>

Редуцира [[Въглероден диоксид|въглеродния диоксид]]:

<chem>2Mg + CO2 -> 2MgO + C</chem>

Взаимодейства с неметали и киселини:
: <chem>2Mg + O2 -> 2MgO</chem>
: <chem>Mg + Cl2 -> MgCl2</chem>
: <chem>Mg + 2HCl -> MgCl2 + H2</chem>

Не се разтваря във [[флуороводородна киселина]], концентрирана [[сярна киселина]] и в смес от сярна и [[азотна киселина]].

== Съединения ==
Химичната връзка в магнезиевите съединения е частично ковалентна, частично йонна.

=== Халогениди ===
Халогенидите се получават при пряко взаимодействие на метала с халогена. Всички те са бели йоннокристални вещества, кристализиращи с 6 молекули [[вода]] – MgCl<sub>2</sub>·6H<sub>2</sub>O. [[Магнезиев дихлорид|Магнезиевият хлорид]] хидролизира:<ref name="Киркова">{{Цитат книга|last=Киркова|first=Елена|title=Химия на елементите и техните съединения|year=2013|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридкси“|location=София|isbn=978-954-07-3504-7|pages=134 – 144}}</ref>

<chem>2MgCl2 + H2O -> Mg2OCl2 + 2HCl</chem>

Безводен хлорид може да се получи при пропускане на хлор през смес от MgO и въглен или при нагряване на NH<sub>4</sub>Cl·MgCl<sub>2</sub>·6H<sub>2</sub>O.

=== Оксид и хидроксид ===
MgO се получава при термично разлагане на MgCO<sub>3</sub>. Той има йонен строеж, висока температура на топене и кристализира в кубична сингония, тип NaCl.

Mg(OH)<sub>2</sub> е твърдо, бяло кристално вещество с основен характер. Не се разтваря напълно във вода:

<chem>Mg^2+ + 2OH^- <=> Mg(OH)2</chem>

=== Соли ===
MgCO<sub>3</sub> в зависимост от [[pH]] образува смесен карбонат от вида MgCO<sub>3</sub>·Mg(OH)<sub>x</sub>·H<sub>2</sub>O, който в кисела среда хидролизира до Mg(HCO<sub>3</sub>)<sub>2</sub>. Карбонатът придава [[твърдост на водата]].

MgSO<sub>4</sub>·7H<sub>2</sub>O се използва в медицината като разхлабително средство под името ''английска сол''.

Mg(ClO<sub>4</sub>)<sub>2</sub> се използва като сушител на газове.

=== Други съединения ===
MgH<sub>2</sub> е полимерен и прилича на BeH<sub>2</sub>. Над 1000°&nbsp;C дава MgC<sub>2</sub>, MgSi, Mg<sub>2</sub>N<sub>3</sub> и MgS<sub>n</sub>.

Mg<sup>2+</sup> се съдържа в [[порфирин]]овия пръстен на [[хлорофил]]а.

=== [[Металоорганична химия]] ===
[[Реактив на Гриняр|Гриняровите реактиви]], RMgX, са изследвани и получени за първи път от [[Виктор Гриняр]], за което той получава Нобелова награда за химия през 1912 г.<ref name="Лефтеров" />

== Производство ==
=== Добив ===
{| class="wikitable sortable" margin-left:0.5em"
|-
!Държава
!2010 добив <br/>([[тон]]а)<ref>{{cite web |title=Minerals Information |publisher=USGS |accessdate=4 януари 2011 |url=http://minerals.usgs.gov/minerals/index.html|lang=en }}</ref>
|-
| [[Китай]] || style="text-align:right;"|650 000
|-
| [[Русия]] ||align="right"| 40 000
|-
| [[Израел]] ||align="right"| 30 000
|-
| [[Казахстан]] ||align="right"| 20 000
|-
| [[Бразилия]] ||align="right"| 16 000
|-
| [[Украйна]] ||align="right"| 2000
|-
| [[Сърбия]] ||align="right"| 2000
|}

Магнезият се добива пирометалургично от [[доломит]]:

<chem>2MgO.CaO + FeSi -> 2Mg + Ca2SiO4 + Fe</chem>.

Полученият магнезий сублимира при понижено налягане.

Друг метод за промишлено получаване на метала е електролиза на стопилка на MgCl<sub>2</sub> от карналит или морска вода.

== Приложение ==
Основното приложение на магнезия е сплавянето му с [[алуминий]] и [[цинк]]. В чугунената и стоманената промишленост се добавя в малко количество към белия чугун. Смесен с [[варовик]] и други пълнители, се добавя при топенето на [[желязо]], за да подобри устойчивостта му на [[сяра]] и [[кислород]]. В металургията се използва и при производството на някои метали като [[титан (елемент)|титан]], [[цирконий]], [[хафний]], [[уран (елемент)|уран]].

Магнезиев прах с окисляващи добавки ([[бариев нитрат]], [[калиев перманганат]], [[натриев хипохлорит]], [[калиев хлорат]] и др.) се е използвал в миналото за т. нар. ''магнезиеви светкавици''.

== Биологични ефекти ==
Изключително важен елемент за [[фотосинтеза]]та при [[растения]]та, тъй като влиза в структурата на [[молекула]]та на [[хлорофил]]а. При човека магнезият е нужен за енергопроизвеждането в клетките и ускорява [[Метаболизъм|метаболизма]].

Магнезият е важен елемент за много от функциите в организма. Неговата основна роля обаче е да се грижи за равновесието на [[Нервна система|нервната]] и [[мускул]]ната система. За да избегнете умората и стреса, не трябва да лишавате тялото си от магнезий.

Магнезият е четвъртият най-разпространен минерал в тялото, който участва в повечето телесни процеси. Той се съдържа най-вече в костите и дефицитът му води до нежелани невромускулни, сърдечни, нервни и други хронични заболявания

Общо, в тялото има около 25 g от този елемент. 60% от тях са в [[кост]]ите, една четвърт – в мускулите. Останалото се разпределя поравно в [[мозък]]а и другите ключови органи като [[сърце]]то, [[Черен дроб|черния дроб]] и [[Бъбрек|бъбреците]].

Магнезият помага при разпределянето на сигналите на [[Неврон|нервните клетки]], при производството на [[белтък|белтъчини]] и за регулиране на сърдечния ритъм.

Освен това магнезият регулира работата на стомашно-чревния тракт и именно по тази причина магнезий се препоръчва за бебета, които страдат от колики.

Други хора, които се нуждаят от повече магнезий, са бременните жени, кърмачките и възрастните хора. Хора, изложени под риск от магнезиев дефицит, са и такива със стомашно-чревни заболявания, диабет, панкреатит, бъбречна недостатъчност. Някои ежедневни навици, като прекомерни количества кофеин и алкохол и прекаляване със солта, също могат да са причина за дефицит. При физическа активност също трябва да се приема достатъчно магнезий, защото при потенето се отделя значително количество от него.

Тъй като тялото няма запаси от магнезий, трябва ежедневно да се приемат храни, богати на това вещество.

Повечето [[растения]], включително и ядките, съдържат магнезий. Зърнените храни, [[Зеленчукови култури|зеленчуците]] и сушените [[плод]]ове също дават достатъчно от това вещество.

Ежедневно трябва да се консумират зърнени храни и 4 – 5 плода. За да набавите необходимото седмично количество магнезий, е достатъчно да добавите към менюто си два пъти седмично сурови зеленчуци и парче черен [[шоколад]].

== Източници ==
<references/>

{{Периодична система}}

[[Категория:Химични елементи]]
[[Категория:Алкалоземни метали]]