Преглед на кода на Лутеций

{{Химичен елемент
	
| вид				=сребристо-бял метал
| картинка			=Lutetium sublimed dendritic and 1cm3 cube.jpg
	
| име				=Лутеций
| вляво				=[[Итербий]]
| вдясно			=[[Хафний]]
| отгоре			=
| отдолу			=[[Лоуренсий|Lr]]
| група				=
| период			=6
| блок				=f
| серия				=лантанид
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Ксенон|Xe]]&#93; 4f<sup>14</sup> 5d<sup>1</sup> 6s<sup>2</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 18, 32, 9, 2
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=
| CAS_номер_коментар		=
	
| атомна_маса			=174,9668
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=175
| атомен_радиус2		=217
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=187±8
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			='''3''', 2, 1
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=Lu<sub>2</sub>O<sub>3</sub> (слабо основен)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=1,27
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=523,5
| йон_потенциал2		=1340
| йон_потенциал3		=2022,3
| йон_потенциал4		=4370
| йон_потенциал_коментар	=([[моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])
	
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=шестоъгълна плътноопакована
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=9841
| плътност_коментар		=
| топене_K			=1925
| топене_коментар		=
| кипене_K			=3675
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=17,77×10<sup>-6</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_топене			=≈22
| топл_топене_коментар		=
| топл_изпарение		=414
| топл_изпарение_коментар	=
| налягане_пара_T1		=1906
| налягане_пара_T10		=2103
| налягане_пара_T100		=2346
| налягане_пара_T1k		=2653
| налягане_пара_T10k		=3072
| налягане_пара_T100k		=3663
| скорост_звук			=
| скорост_звук_коментар		=
| топл_капацитет		=154
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=1,8×10<sup>6</sup>
| електропроводимост_коментар	=при 25 [[целзий|°C]]
| елсъпротивление		=0,582
| елсъпротивление_коментар	=при 25 [[целзий|°C]]
| топлопроводимост		=16,4
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[парамагнетизъм|парамагнитен]]
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=68,6
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=27,2
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=47,6
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=0,261
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=2,6
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=755 – 1160
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=890 – 1300
| твърдост_Бринел_коментар 	=
	
| наименование			=на [[Лутеция]], [[Древен Рим|римското]] име на [[Париж]]
| открит_от			=[[Карл Ауер]] и<br>[[Жорж Урбен]]<br>
| открит_през			=1906 г.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
	
| изотопи			=
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Lu|масово_число=173|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=1,37 г.|тип_разпад=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ=Yb|продукт_масово_число=173}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Lu|масово_число=174|честота=синт.|период_полуразпад=3,31 г.|тип_разпад=ε|продукт_символ=Yb|продукт_масово_число=174}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Lu|масово_число=175|честота=97,401 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Lu|масово_число=176|честота=2,599 %|период_полуразпад=3,78×10<sup>10</sup> г.|тип_разпад=[[бета-разпад|β<sup>-</sup>]]|продукт_символ=Hf|продукт_масово_число=176}}
}}

'''Лутеций''' е [[химичен елемент]] от [[периодична система|периодичната система]] със символ '''Lu''' и [[атомен номер]] 71. Елементът е [[лантанид]] и се причислява към групата на [[редкоземен елемент|редкоземните елементи]]. Един от радиоактивните му изотопи, <sup>176</sup>Lu, се използва в ядрените [[технологии]] за определяне на възрастта на метеорити. Среща се заедно с елемента [[итрий]] и понякога се използва в метални сплави, като [[катализатор]] при различни химични реакции.

== Откриване ==
Лутецият е последният открит лантаноид, Неговото откритие е направено от френския химик Жорж Юрбен през 1907 г.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елементи и техните изотопи|year=2015|publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location=София|isbn=978-954-322-831-7|pages=374 – 375}}</ref> Той нарича елемента ''лутеций'' от „Лутеция“ – древното латинско име на родния му град [[Париж]] (Lutecia Parisorum). Няколко месеца по-късно австрийският химик Карл Ауер фон Велсбах съобщава за откритието на 71-вия елемент и му дава названието „касиопея“, на името на съзвездието [[Касиопея (съзвездие)|Касиопея]].<ref name=":0" /> Независимо от тях, по същото време, американският химик Чарлс Джеймс получава лутециев оксид с висока чистота. И тримата използват [[итербий]], за да отделят от него новия оксид. Фон Велсбах оспорва приоритета на Юрбен и до 1950 г. в немскоговорещите страни 71-вият елемент се нарича ''касиопиум'' със знак Cp. През 1949 г. Международната комисия по атомните тегла обявява официално названието на елемента ''лутеций'' и знак ''Lu''.<ref name=":0" />

== Разпространение ==
Лутецият е един от най-редките редкоземни елементи и се среща в минералите ксинотим и евксенит.<ref name=":0" /> Намира се и в минерала моназит, където съдържанието му е около 0,003% и се извлича като страничен продукт. Лутецият е намерен и в продуктите на ядреното делене на тежките ядра.

== Физични свойства ==
Металният лутеций кристализира в хексагонална плътно опакована система. Той е сребристосив и относително устойчив на въздух. Има най-висока точка на топене (1663 °C) и кипене (3393 °C), плътност и е най-твърдият от всички редкоземни метали.<ref name=":0" /> Атомното му тегло е 174,967 [[единица за атомна маса|u]].

=== Изотопи ===
Природният лутеций има само два стабилни изотопа – <sup>175</sup>Lu и <sup>176</sup>Lu. Получени са изкуствено и са изучени 33 радиоактивни изотопа. 18 изотопа имат по един изомер, а 4 имат по два изотопа.<ref name=":0" />

== Химични свойства ==
Лутецият проявява само трета валентност и неговият йон Lu<sup>3+</sup> има най-малък радиус от всички лантаниди – 0,850 Å, следвайки правилото за „лантанидното свиване“. Електронната структура на лутеция е KLM4''s''<sup>2</sup>4''p''<sup>6</sup>4''d''<sup>10</sup>4''f''<sup>14</sup>5''s<sup>2</sup>''5''p''<sup>6</sup>5'''''d''<sup>1</sup>'''6''s''<sup>2</sup> – не се прибавя електрон към 4''f''-поднивото, а електронът отива в 5''d''-поднивото, което се среща само при някои от лантаноидите.

=== Съединения ===
Лутецият образува флуорид, хлорид, бромид, йодид, оксид, сулфид и нитрид. От интерметалните съединения е известен лутециево-алуминиев гранат (Al<sub>5</sub>Lu<sub>3</sub>O<sub>12</sub>), от който могат да се правят лещи с висок пречупващ показател за литографията.

== Получаване ==
Чист лутеций се получава трудно, поради което е и един от най-рядко използваните и най-скъпите редкоземни метали.<ref name=":0" /> За отделянето му от другите редкоземни метали се използват йонообменни технологии, а металът се получава чрез терморедукция на безводни халогениди (LuCl<sub>3</sub> или LuF<sub>3</sub>) с алкални или алкалоземни метали:<ref name=":0" />

<chem>2LuCl3 + 3Ca -> 2Lu + 3CaCl2</chem>.

== Приложение ==
Лутеций-177<sup>m</sup> се включва в хормон, който се прилага в радиотерапия на нервноендокринни тумори.

Поради дългия живот на <sup>176</sup>Lu, той се използва за датиране на възрастта на съдържащи го метеорити.<ref name=":0" />

Малки количества лутеций се добавят към гадолиниево-галиев гранат (GGG), който се използва в дублиращи магнитни памети. В петролната промишленост лутецият се използва като катализатор. Има и приложение в някои светодиоди.<ref name=":0" />

== Източници ==
<references />

{{мъниче|химичен елемент}}

[[Категория:Лантаноиди]]