Преглед на кода на Кислород

{{Химичен елемент
	
| вид				=безцветен газ при нормални условия; синкава течност при [[криогеника|криогенни]] температури
| картинка			=Liquid oxygen in a beaker 4.jpg
	
| име				=Кислород
| вляво				=[[Азот]]
| вдясно			=[[Флуор]]
| отгоре			=
| отдолу			=[[Сяра|S]]
| група				=16
| период			=2
| блок				=p
| серия				=неметал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Хелий|He]]&#93; 2s<sup>2</sup> 2p<sup>4</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 6
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=7782-44-7
| CAS_номер_коментар		=
	
| атомна_маса			=15,9994
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=60
| атомен_радиус2		=48
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=66±2
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=152
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			=[[кислороден дифлуорид|2]], 1, [[пероксид|−1]], '''−2'''
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=3,44
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=313,9
| йон_потенциал2		=3388,3
| йон_потенциал3		=5300,5
| йон_потенциал4		=7469,2
| йон_потенциал_коментар	=([[Моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])	
| агрегатно			=газ
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=Атомен кислород – (О); Кислород – (О<sub>2</sub>); [[Озон]] – (О<sub>3</sub>)
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=кубична
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=1,429
| плътност_коментар		=
| топене_K			=54,36
| топене_C			=−218,79
| топене_коментар		=
| кипене_K			=90,188
| кипене_C			=−182,962
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=17,36×10<sup>−6</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=54,361
| тройна_точка_налягане		=1,463×10<sup>2</sup>
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=154,581
| крит_точка_налягане		=5,043×10<sup>6</sup>
| крит_точка_коментар		=
| топл_изпарение		=6,82
| топл_изпарение_коментар	=
| топл_топене			=0,444
| топл_топене_коментар		=
| налягане_пара_T1		=–
| налягане_пара_T10		=–
| налягане_пара_T100		=–
| налягане_пара_T1k		=61
| налягане_пара_T10k		=73
| налягане_пара_T100k		=90
| скорост_звук			=330
| скорост_звук_коментар		=при 27 [[Градус Целзий|°C]]
| топл_капацитет		=
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=
| електропроводимост_коментар	=
| елсъпротивление		=
| елсъпротивление_коментар	=
| топлопроводимост		=26,58×10<sup>−3</sup>
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[парамагнетизъм|парамагнитен]]
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	  	=
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар  =
| твърдост_Бринел		=
| твърдост_Бринел_коментар 	=	
| наименование			=
| открит_от			=[[Карл Вилхелм Шееле]]
| открит_през			=1771 г.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
| изотопи			=
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=O|масово_число=16|препратка=|честота=99,76 %|firstlinks=yes}}
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=O|масово_число=17|препратка=|честота=0,04 %|firstlinks=no}}
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=O|масово_число=18|препратка=|честота=0,20 %|firstlinks=no}}	
| общомедия_ID			=Oxygen
| уикиданни_ID			=Q629
}}

'''Кислородът''' ({{Lang|el|ὀξύς}} (''oxys'') – киселина, и -γενής (''-genēs'') – създател, причинител) е [[химичен елемент]] с [[атомен номер]] 8 и [[моларна маса]] 15,99 [[Единица за атомна маса|u]], плътност 1,43 g/l и [[разтворимост]] във вода 100:3,1. Той е безцветен [[газ]], без мирис и вкус, с температура на топене −218,4 °C и [[температура на кипене]] −182,9 °C. Означава се с буквата '''O'''. Съществува в две [[алотроп]]ни модификации – кислород и [[озон]]. Той е най-разпространеният на Земята елемент.

Кислородът е от изключително значение за живата природа. Елементът влиза в състава на много органични вещества и се намира във всички живи клетки. По брой на атомите в живите клетки кислородът заема около 25 %, а по маса – около 65 %. Всички основни класове структурни молекули в живите организми като [[протеин]]и, [[въглехидрат]]и и [[мазнина|мазнини]], съдържат кислород. Кислород съдържат и много [[неорганични съединения]], които са съставна част от черупки, зъби и кости. Кислородът се произвежда от [[цианобактерии]], [[водорасли]] и растения по време на [[фотосинтеза]]та и участва в клетъчното дишане при сложните организми. Поддържа горенето. Кислородът е с токсични свойства за анаеробните организми, които са преобладаващи в началото на съществуването на Земята. Започва да се натрупва в атмосферата преди около 2,5 милиарда години.<ref>{{cite web|title=NASA Research Indicates Oxygen on Earth 2.5 Billion Years Ago|url=http://www.nasa.gov/home/hqnews/2007/sep/HQ_07215_Timeline_of_Oxygen_on_Earth.html|publisher=[[NASA]]|date=27 септември 2007|accessdate=13 март 2008|архив_дата=2008-03-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080313063940/http://www.nasa.gov/home/hqnews/2007/sep/HQ_07215_Timeline_of_Oxygen_on_Earth.html}}</ref>

Озонът спомага за защита на биосферата от ултравиолетовото лъчение посредством [[Озонов слой|озоновия слой]], намиращ се високо в атмосферата, но представлява замърсител в ниската атмосфера.<ref>{{cite web|accessdate=8 август 2009|url=http://www.spenvis.oma.be/spenvis/help/background/atmosphere/erosion.html|title=Atomic oxygen erosion|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070613121048/http://www.spenvis.oma.be/spenvis/help/background/atmosphere/erosion.html|archivedate=13 юни 2007|deadurl=yes|архив_дата=2007-06-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070613121048/http://www.spenvis.oma.be/spenvis/help/background/atmosphere/erosion.html}}</ref>

== Наличие в природата ==
В твърдата част на земната кора масата на кислорода е 47,4% (в състава на различни съединения, основно карбонати и силикати на желязото, калция и алуминия).<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Киркова|first=Елена|title=Химия на елементите и техните съединения|year=2013|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София|isbn=978-954-07-3504-7|pages=333 – 344}}</ref> Морската и прясна вода съдържат огромно количество свързан кислород – 88,8% (по маса). Повече от 60% от масата на човешкото тяло е от кислород.
{| class="wikitable sortable" style="float:left; margin-right: 20px"
|+Десетте най-разпространени елемента в галактиката [[Млечен път]], според спектроскопична оценка{{hrf|Croswell|1996|}}
|-
![[Атомен номер|Z]] !! Елемент !! colspan="2"|Дял от масата, 1/1 000 000
|-
| 1 || [[Водород]] || align="right"|739000 || colspan="2"|71 × масата на кислорода (в червено)
|-
| 2 || [[Хелий]] || align="right"|240000 || colspan="2"|23 × масата на кислорода (в червено)
|-
| 8 || Кислород || align="right"|{{bartable|10400||0.01||background:red;}}
|-
| 6 || [[Въглерод]] || align="right"|{{bartable| 4600||0.01}}
|-
| 10 || [[Неон]] || align="right"|{{bartable| 1340||0.01}}
|-
| 26 || [[Желязо]] || align="right"|{{bartable| 1090||0.01}}
|-
| 7 || [[Азот]] || align="right"|{{bartable| 960||0.01}}
|-
| 14 || [[Силиций]] || align="right"|{{bartable| 650||0.01}}
|
|-
| 12 || [[Магнезий]] || align="right"|{{bartable| 580||0.01}}
|-
| 16 || [[Сяра]] || align="right"|{{bartable| 440||0.01}}
|}

Кислородът е най-изобилният по маса химичен елемент в земната [[биосфера]], въздух, океан и суша. Той е и третият най-изобилен елемент във Вселената, след [[водород]]а и [[Хелий|хелия]].{{hrf|Emsley|2008|297}} Около 0,9% от масата на [[Слънце]]то е кислород,{{hrf|Cook|1968|500}} на него се падат и 49,2% от масата на [[земна кора|земната кора]]{{hrf|Los Alamos National Laboratory|2007}} и 88,8% от масата на Световния океан.{{hrf|Cook|1968|500}} Кислородният газ е вторият по количество компонент на [[земна атмосфера|земната атмосфера]] с 20,8% от обема и 23,1% от нейната маса.{{hrf|Cook|1968|500}}{{hrf|Emsley|2008|298}} Земята е нетипична сред планетите от [[Слънчева система|Слънчевата система]], които имат значително по-малко кислороден газ в атмосферата си – 0,1% по обем на [[Марс (планета)|Марс]] и значително по-малко на [[Венера (планета)|Венера]]. Чистият кислород около тези планети се получава само в резултат на ултравиолетовите лъчи, разбиващи съдържащи кислород съединения, като [[въглероден диоксид]].

Необичайно високата концентрация на кислороден газ на Земята е резултат от [[кръговрат на кислорода|кръговрата на кислорода]]. Този [[биогеохимичен цикъл]] описва движението на кислорода във и между неговите три основни резервоара на Земята – [[атмосфера]]та, биосферата и [[литосфера]]та. Основен задвижващ фактор на кръговрата на кислорода е [[фотосинтеза]]та, на която се дължи съвременния състав на земната атмосфера. Фотосинтезата отделя кислород в атмосферата, докато [[Клетъчно дишане|дишането]] и разпадът го отстраняват. При съвременното равновесно състояние производството и разходът имат еднаква интензивност от около 1/2000 от общото количество атмосферен кислород за година.

[[Файл:WOA09 sea-surf O2 AYool.png|мини|Студената вода задържа повече разтворен O<sub>2</sub>|alt=Карта на света, показваща, че количеството кислород в морската вода близо до повърхността е по-малка около екватора и нараства към полюсите]]

Свободен кислород се среща и разтворен във водните басейни. По-голямата разтворимост на O<sub>2</sub> при ниски температури има голямо значение за живота в океаните, като полярните морета дават възможност за по-голяма плътност на живота, поради по-високото съдържание на кислород във водата.{{hrf|Harvey|1955|}} [[Замърсяване на водата|Замърсяването на водата]] с хранителни вещества, като [[нитрат]]и или [[фосфат]]и може да стимулира растежа на [[водорасли]] – процесът на [[еутрофикация]] – а разлагането на тези организми и други биологични материали може да намали концентрацията на O<sub>2</sub> в еутрофичните водни басейни. Тази страна на качеството на водата се оценява чрез количеството O<sub>2</sub>, необходимо за възстановяване на нормалната концентрация.{{hrf|Emsley|2008|301}}

== Откриване ==
От дълбока древност е било известно на хората, че за горенето и дишането е необходим въздух, но самият процес е бил неразбираем и неизвестен.

Тези процеси отдавна привличат вниманието на учените. Първото указание за това, че не целият въздух, а само „активната“ негова част поддържа горенето, е открито в китайски ръкописи от VIII век. Много по-късно [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519) разглежда въздуха като смес от два газа, липсата на единия от които прекратява горенето и дишането.

През XVII век Роберт Бойл и Джон Майов независимо един от друг изказват мисълта, че във въздуха се съдържа някаква субстанция, която поддържа горенето и играе важна роля в дишането.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елементи и техните изотопи|year=2015|publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|location=София|isbn=978-954-322-831-7|pages=160 – 167}}</ref> Тази тяхна мисъл е незабелязана дълго време, тъй като тогава горенето се разглеждало като разпадане и изменение в структурата, а не като процес на съединяване на част от горящото тяло с част от въздуха.

Окончателното откриване на главните съставки на въздуха – [[азот]] и кислород, става през XVIII век. Кислород получават почти едновременно [[Карл Вилхелм Шееле]] (1742 – 1786) през 1773 г. и [[Джоузеф Пристли]] (1733 – 1804) през 1774 г. През 1772 г. Д. Ръдърфорд открива азота. Името на химичния елемент дава [[Антоан Лавоазие]] през 1779 г.

== Физични свойства ==
При [[стандартни температура и налягане]] кислородът в безцветен газ без миризма и без вкус с молекулна формула O<sub>2</sub>, като в молекулата му два кислородни атома са химически свързани един с друг чрез [[електронна конфигурация]] в [[триплетно състояние]]. Тази връзка е от втори ред и често се описва опростено като [[двойна връзка]]{{hrf|Purdue University|2008}} или като съчетание от една двуелектронна и две триелектронни връзки.{{hrf|Pauling|1960|}}

Водата в равновесие с въздуха съдържа приблизително 1 молекула разтворен O<sub>2</sub> на всеки 2 молекули N<sub>2</sub> в сравнение с атмосферното съотношение от приблизително 1:4. Разтворимостта на кислорода във вода зависи от температурата, като при 0 °C се разтваря към два пъти повече, отколкото при 20 °C – съответно 14,6 mg·L<sup>−1</sup> срещу 7,6 mg·L<sup>−1</sup>.{{hrf|Emsley|2008|299}}{{hrf|The Engineering Toolbox|2007}} При температура 25 °C и налягане 1 атмосфера несолената вода съдържа около 6,04 mL кислород на литър, а морската вода – около 4,95 mL на литър.{{hrf|Evans|2006|88}}

При охлаждане до −183 °C кислородът се превръща в прозрачна синкава [[течност]], която при −218,7 °C образува сини [[кристал]]и. Плътността на газообразния кислород е 1,42897 g/l.

Кислородът кондензира при 90,20 K (−182,95 °C) и замръзва при 54,36 K (−218,79 °C).{{hrf|Lide|2003|}} Както [[Течен кислород|течният]], така и [[Твърд кислород|твърдият]] O<sub>2</sub> са прозрачни вещества с лек небесносин оттенък, дължащ се на абсорбирането на червеното. Течен кислород с висока чистота обикновено се получава чрез [[фракционна дестилация]] на втечнен въздух.{{hrf|Universal Industrial Gases, Inc.|2007}} Той е силно реактивно вещество и трябва да се отделя от горими материали.{{hrf|Matheson Tri Gas|2007}}

[[Триплетен кислород|Триплетният кислород]] е основно състояние на молекулата на O<sub>2</sub>.{{hrf|Jakubowski|2008}} Електронната конфигурация на молекулата включва два несдвоени електрона, заемащи две [[Израждане|изродени]] [[Молекулна орбитала|молекулни орбитали]]. Тези орбитали се класифицират като [[Антисвързваща орбитала|антисвързващи]] (отслабващи реда на връзката от трети на втори), така че химичната връзка в двуатомния кислород е по-слаба от тройната връзка в двуатомния [[азот]], при която всички свързващи молекулни орбитали са запълнени, а някои антисвързващи не са.{{hrf|Jakubowski|2008}}

В нормална триплетна форма молекулите на O<sub>2</sub> са [[Парамагнетизъм|парамагнитни]] – стават магнитни в присъствие на магнитно поле, заради [[спин]]овите [[Магнитен момент|магнитни моменти]] на несдвоените електрони в молекулата и отрицателната [[Обменно взаимодействие|обменна енергия]] между съседните молекули O<sub>2</sub>.{{hrf|Emsley|2008|303}} Течният кислород се привлича от магнити до такава степен, че при лабораторни демонстрации може да се оформи мост от течен кислород, при който собственото му тегло се поддържа между полюсите на силен магнит.{{hrf|University of Wisconsin-Madison Chemistry Department Demonstration lab|2007}} Парамагнетизмът на кислорода може да се използва аналитично в газови анализатори, с които се определя чистотата на кислороден газ.{{hrf|Servomex|2007}}

[[Синглетен кислород|Синглетният кислород]] е високоенергийно състояние на молекулния O<sub>2</sub>, в което всички електронни спинове са сдвоени. Той реагира много по-лесно с обикновените [[Органично съединение|органични съединения]]. В природата обикновено се образува от [[вода]] в процеса на [[фотосинтеза]], използващ енергия от слънчевата светлина.{{hrf|Krieger-Liszkay|2005|337 – 346}} Формира се и в [[тропосфера]]та чрез фотолиза на [[озон]] от късовълнова светлина,{{hrf|Harrison|1990|}} както и в [[имунна система|имунната система]] на организмите като източник на активен кислород.{{hrf|Wentworth|2002|2195 – 2219}} [[Каротеноид]]ите във фотосинтезиращите организми, а може би също и в животните, играят важна роля за поглъщането на енергия от синглетния кислород и преобразуването му до основно състояние преди да може да причини щети на тъканите.{{hrf|Hirayama|1994|149 – 150}}

=== Алотропни форми ===
Най-разпространената [[Алотропия|алотропна форма]] на кислорода е [[дикислород]]ът O<sub>2</sub>. Той има [[енергия на свързване]] 498 kJ·mol<sup>−1</sup> и [[дължина на химична връзка|дължина на връзката]] 121 pm.{{hrf|Chieh|2007}} Това е формата, използвана при сложните форми на живот, като животните, в процеса на [[клетъчно дишане]], както и основната форма на кислорода в [[Атмосфера на Земята|земната атмосфера]]. Дикислородът е единственият магнитен газ, тъй като два ''p''-електрона нямат противоположни спинове.<ref name=":1" /> Това се наблюдава при течен и твърд дикислород.<ref name=":0" />

Трикислородът O<sub>3</sub>, обикновено наричан [[озон]], е силно реактивна алотропна форма на кислорода, нанасяща поражения на тъканта на белите дробове.{{hrf|Stwertka|1998|48 – 49}} Озон се образува във високите слоеве на атмосферата, когато дикислород се свързва с атомен кислород, получен от разлагането на дикислород от ултравиолетовите лъчи.{{hrf|Parks|1939|}} Тъй като озонът поглъща силно лъчи в ултравиолетовия спектър, [[озонов слой|озоновият слой]] в горната атмосфера действа като защитен радиационен щит за планетата.{{hrf|Parks|1939|}} В същото време озонът в близост до земната повърхност е [[Замърсяване на въздуха|замърсител]], образуван като страничен продукт в изгорелите газове на [[автомобил]]ите.{{hrf|Stwertka|1998|48 – 49}}

Метастабилната молекула [[тетракислород]] O<sub>4</sub> е открита през 2001 година,{{hrf|Cacace|2001|4062 – 4065}}{{hrf|Ball|2001}} когато се смята, че тя съществува в една от шестте фази на [[твърд кислород|твърдия кислород]]. През 2006 година е доказано, че тази фаза, получена чрез поставяне на O<sub>2</sub> под налягане от 20 GPa, в действителност е [[Триклинна сингония|триклинносингонален]] [[клъстер (химия)|клъстер]] на O<sub>8</sub>.{{hrf|Lundegaard|2006|201 – 204}} Предполага се, че този клъстер може би е много по-силен оксидант от O<sub>2</sub> и O<sub>3</sub> и може да бъде използван в [[ракетно гориво|ракетното гориво]].{{hrf|Cacace|2001|4062 – 4065}}{{hrf|Ball|2001}}

През 1990 година е открита метална фаза на кислорода като твърд кислород е подложен на налягане над 96 GPa.{{hrf|Desgreniers|1990|1117 – 1122}} През 1998 година е установено, че при много ниска температура тази фаза става [[Свръхпроводимост|свръхпроводима]].{{hrf|Shimizu|1998|767 – 769}}

=== Изотопи и произход ===
В природата се срещат три [[изотоп]]а на кислорода – <sup>16</sup>O, <sup>17</sup>O и <sup>18</sup>O, като <sup>16</sup>O е най-често срещаният (99,762%).{{hrf|EnvironmentalChemistry.com|2007}}

Основната част от <sup>16</sup>O е [[Нуклеосинтез|синтезирана]] в края на процеса на [[тройна хелиева реакция]] в масивните [[Звезда|звезди]], по-малка част – при процеса на [[неоново горене]].{{hrf|Meyer|2005}}<sup>17</sup>O се получава главно при изгарянето на [[водород]] до [[хелий]] при [[CNO-цикъл]]а, поради което се среща често в зоните на изгаряне на водород в звездите.{{hrf|Meyer|2005}} Повечето <sup>18</sup>O е образуван, когато [[азот-14|<sup>14</sup>N]], станал изобилен при CNO-горенето, улавя ядра на [[Хелий-4|<sup>4</sup>He]], като този изотоп е изобилен в богатите на хелий зони на развитите масивни звезди.{{hrf|Meyer|2005}}

Идентифицирани са четиринадесет [[радиоизотоп]]а на кислорода, като най-стабилни между тях са <sup>15</sup>O с [[период на полуразпад]] от 122,24 s и <sup>14</sup>O с период на полуразпад 70,606 s.{{hrf|EnvironmentalChemistry.com|2007}} Останалите радиоизотопи имат период на полуразпад по-малък от 27 s, а повечето от тях – и по-малък от 83 ms.{{hrf|EnvironmentalChemistry.com|2007}} Най-честият начин на разпад на изотопите, по-леки от <sup>16</sup>O, е [[позитронен разпад|β<sup>+</sup> разпадът]]{{hrf|nndc.bnl.gov|2009a}}{{hrf|nndc.bnl.gov|2009b}}{{hrf|nndc.bnl.gov|2009c}} до азот, а за изотопите, по-тежки от <sup>18</sup>O – [[бета разпад]]ът до [[флуор]].{{hrf|EnvironmentalChemistry.com|2007}}

== Химични свойства ==
Във всички свои съединения кислородът е в степен на окисление −2, защото е по-електроотрицателен от всички елементи, освен флуора (в пероксидите кислородът е от −1 степен на окисление).

Кислородът реагира спонтанно с много органични съединения под и при стайна температура.

== Съединения ==
=== Оксиди ===
{{Основна|Оксид}}
Съединенията на кислорода, оксидите, са много разнообразни по физични, термодинамични и химични свойства и трудно могат да се обхванат в единна класификация.<ref name=":0" />

Йонна връзка се наблюдава при оксиди, на които енергията на кристалната решетка е достатъчно голяма, за да компенсира енергетичната загуба на йонизацията на кислородния атом. Такива са оксидите на алкалните, алкалоземните и някои преходни метали в нисша степен на окисление, които са ''основни оксиди''. Кристалната структура на тези оксиди е предимно тип NaCl.<ref name=":0" />

Ако даден оксид не реагира с вода, той обикновено се разтваря в киселини, като дава съответните соли.<ref name=":0" />

Всички останали оксиди са предимно или изцяло с ковалентна връзка. Ковалентни оксиди с молекулна решетка са оксидите на неметалите, които при обикновени условия са газове, летливи течности и твърди тела. При взаимодействие с вода директно или индиректно тези оксиди дават киселини и се наричат ''киселинни оксиди.'' Киселинността на оксида се увеличава със степента на окисление на неметала.<ref name=":0" /> Някои са термодинамично нестабилни.

Малък брой оксиди не образуват киселини и основи, и са наречени ''неутрални оксиди'' – CO, N<sub>2</sub>O, NO.

Ковалентни оксиди с верижна структура – SiO<sub>2</sub>, Sb<sub>2</sub>O<sub>3</sub>, SeO<sub>2</sub>, HgO и др. и някои ковалентни оксиди със слоеста структура – As<sub>2</sub>O<sub>3</sub>, MoO<sub>3</sub>, Re<sub>2</sub>O<sub>7</sub>, Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>, са ''амфотерни оксиди''.

Известни са и оксиди с нестехиометричен състав при преходните елементи.

== Биологична роля ==
Кислородът е от изключително важно значение за всички живи организми. Някои от неговите съединения са интегрална част от ежедневието. Най-важното му съединение е водата (H<sub>2</sub>O). Неправилното хранене, [[пушене]]то и [[замърсяване]]то на въздуха са едни от основните причини човешкото тяло да не получава достатъчно кислород. Недостигът му води до умора, нарушаване на обмяната на веществата, преждевременно стареене и риск от сърдечно-съдови заболявания.

Кислородът участва в алкохоли, органични киселини, алдехиди, кетони, мазнини, въглехидрати, белтъци и други.

== Производство ==
Кислородът се получава лабораторно и в малки количества при термична дисоциация на някои оксиди и соли. В присъствието на MnO<sub>2</sub>, бертолетовата сол KClO<sub>3</sub> се разлага при 100 – 150 °C:

: <chem>2KClO_3 -> 2KCl + 3O_2</chem>.

При тази реакция кислородът е онечистен – съдържа около 3% ClO<sub>2</sub>. Чист кислород се получава при електролиза на 30% KOH върху никелови електроди или при каталитично разлагане на 30% водороден пероксид върху платиново-никелово фолио.<ref name=":0" /> Много чист кислород се получава при термична дисоциация на предварително очистен KMnO<sub>4</sub>:

: <math chem>\ce{2KMnO4} \xrightarrow{\mathrm{215~-~235~ ^\circ C}} \ce{K2MnO4 + MnO2 + O2}</math>.

Промишлено кислородът се получава от втечнен въздух.

== Употреба ==
[[Файл:STS057-89-067 - Wisoff on the Arm (Retouched).jpg|мини|Чист кислород с ниско налягане се използва и в скафандрите на космонавтите]]

Кислородът се използва в много химични производства – на HNO<sub>3</sub>, H<sub>2</sub>SO<sub>4</sub>, газифициране на въглища, водородна и ацетиленова горелка, окислител в органичния синтез и други. В металургията кислородът се използва при пържене на руди и производство на метали.

Смес от въглищен прах с течен кислород, поставена в картонен патрон, се използва като взривното вещество оксоликвит.

Кислородът в смес с хелий и азот ([[тримикс]]) се използва от [[Водолазно гмуркане|водолазите]] за дишане под вода. Кислородни апарати се използват и от [[алпинизъм|алпинистите]] при изкачване на високи върхове в планините. През 1990-те стават популярни кислородните барове, където срещу заплащане може да се диша обогатен с кислород въздух. Първият такъв бар е открит в [[Лас Вегас]].

== Мерки за безопасност ==
{{раздел-мъниче}}

== Бележки ==
{{колони|4|<references/>}}

; Цитирани източници
{{дребно|
* {{cite web | last  = Ball | first = Phillip | year = 2001 | url = http://www.nature.com/news/2001/011122/pf/011122-3_pf.html | title = New form of oxygen found | work = Nature News | date = 16 септември 2001 | accessdate = 9 януари 2008 | lang = en }}
* {{cite journal | last = Cacace | first = Fulvio | coauthors = Giulia de Petris, Anna Troiani | year = 2001 | title = Experimental Detection of Tetraoxygen | journal = Angewandte Chemie International Edition | volume = 40 | issue = 21 | pages = 4062 – 4065 | doi = 10.1002/1521 – 3773(20011105)40:21<4062::AID-ANIE4062>3.0.CO;2-X | pmid = 12404493 | lang = en }}
* {{cite web | last = Chieh | first = Chung | year = 2007 | title = Bond Lengths and Energies | url = http://www.science.uwaterloo.ca/~cchieh/cact/c120/bondel.html | publisher = University of Waterloo | accessdate = 16 декември 2007 | lang = en | архив_дата = 2007-12-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071214215455/http://www.science.uwaterloo.ca/~cchieh/cact/c120/bondel.html }}
* {{cite book | last  = Cook | first = Gerhard A. | coauthors = Carol M. Lauer | title = The Encyclopedia of the Chemical Elements | url  = https://archive.org/details/encyclopediaofch00hamp | publisher = Reinhold Book Corporation | location = New York | year = 1968 | editor = Clifford A. Hampel | chapter = Oxygen | lccn = 68 – 29938 | lang = en }}
* {{cite book | last  = Croswell | first = Ken | title = Alchemy of the Heavens | publisher = Anchor | month= Февруари | year= 1996 | url = http://kencroswell.com/alchemy.html| isbn = 0-385-47214-5 | lang = en }}
* {{cite journal | last = Desgreniers | first = S. | coauthors = Y. K. Vohra, A. L. Ruoff | title = Optical response of very high density solid oxygen to 132 GPa | journal = The Journal of Physical Chemistry | volume = 94 | pages = 1117 – 1122 | year = 1990 | doi = 10.1021/j100366a020 | issue = 3 | lang = en |issn = 0022-3654 }}
* {{cite book | last  = Emsley | first = John | year = 2001 | title = Nature's Building Blocks: An A-Z Guide to the Elements | url  = https://archive.org/details/naturesbuildingb0000emsl_b5w6 | publisher = Oxford University Press | location = Oxford, England, UK | isbn = 0-19-850340-7 | chapter = Oxygen | lang = en }}
* {{cite web | publisher = EnvironmentalChemistry.com | year = 2007 | url = http://environmentalchemistry.com/yogi/periodic/O-pg2.html | title = Oxygen Nuclides / Isotopes | accessdate = 17 декември 2007 | lang = en }}
* {{cite book | last  = Evans | first = David Hudson | coauthors = James B. Claiborne | year = 2006 | title = The Physiology of Fishes | url  = https://archive.org/details/physiologyoffish0000unse_g9g6 | publisher = CRC Press | isbn = 0-8493-2022-4 | lang = en }}
* {{cite book | last  = Harrison | first = Roy M | year = 1990 | title = Pollution: Causes, Effects & Control | url  = https://archive.org/details/pollutioncausese0000unse | edition = 2nd | location = Cambridge | publisher = Royal Society of Chemistry | isbn = 0-85186-283-7 | lang = en }}
* {{cite book | last  = Harvey | first = Hildebrande Wolfe | year = 1955 | title = The Chemistry and Fertility of Sea Waters | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | lang = en }}
* {{cite journal | last = Hirayama | first = Osamu | coauthors = Kyoko Nakamura, Syoko Hamada, Yoko Kobayasi | title = Singlet oxygen quenching ability of naturally occurring carotenoids | journal = Lipids | publisher = Springer | volume = 29 | issue = 2 | year = 1994 | doi = 10.1007/BF02537155 | pages = 149 – 150 | pmid = 8152349 | lang = en }}
* {{cite web | last  = Jakubowski | first = Henry | year = 2008 | title = Biochemistry Online | url = http://employees.csbsju.edu/hjakubowski/classes/ch331/bcintro/default.html | chapterurl = http://employees.csbsju.edu/hjakubowski/classes/ch331/oxphos/oldioxygenchem.html | chapter = Chapter 8: Oxidation-Phosphorylation, the Chemistry of Di-Oxygen | accessdate = 28 януари 2008 | publisher = Saint John's University | lang = en }}
* {{cite journal | last = Krieger-Liszkay | first = Anja | journal = Journal of Experimental Botanics | year = 2005 | volume = 56 | publisher = Oxford Journals | pages = 337 – 346 | date=13 октомври 2004 | title = Singlet oxygen production in photosynthesis | doi = 10.1093/jxb/erh237 | pmid = 15310815 | issue = 411 | lang = en }}
* {{cite book | last  = Lide | first = David R | title = CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition = 84th | publisher = CRC Press | location = Boca Raton, Florida | year = 2003 | chapter = Section 4, Properties of the Elements and Inorganic Compounds; Melting, boiling, and critical temperatures of the elements | isbn = 0-8493-0595-0 | lang = en }}
* {{cite web | url = http://periodic.lanl.gov/elements/8.html | publisher = Los Alamos National Laboratory | title = Oxygen | accessdate = 16 декември 2007 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20071026034224/http://periodic.lanl.gov/elements/8.html | archivedate = 26 октомври 2007 | lang = en | архив_дата = 2007-10-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071026034224/http://periodic.lanl.gov/elements/8.html }}
* {{cite journal | last = Lundegaard | first = Lars F. | coauthors = Gunnar Weck, Malcolm I. McMahon, Serge Desgreniers, Paul Loubeyre | year = 2006 | url = http://www.nature.com/nature/journal/v443/n7108/abs/nature05174.html | title = Observation of an {{chem|O|8}} molecular lattice in the phase of solid oxygen | journal = Nature | volume = 443 | issue = 7108 | pages = 201 – 204 | doi = 10.1038/nature05174 | pmid = 16971946 | bibcode = 2006Natur.443..201L | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Matheson Tri Gas | year = 2007 | url = https://www.mathesontrigas.com/pdfs/msds/00225011.pdf | format = PDF | title = Liquid Oxygen Material Safety Data Sheet | accessdate = 15 декември 2007 | lang = en | архив_дата = 2008-02-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080227014309/https://www.mathesontrigas.com/pdfs/msds/00225011.pdf }}
* {{cite web | last  = Meyer | first = B.S | year = 2005 | title = Nucleosynthesis and Galactic Chemical Evolution of the Isotopes of Oxygen | conference = Workgroup on Oxygen in the Earliest Solar System | date = September 19 – 21, 2005 | location = Gatlinburg, Tennessee | url = http://www.lpi.usra.edu/meetings/ess2005/pdf/9022.pdf | format = PDF | accessdate = 22 януари 2007 | booktitle = Proceedings of the NASA Cosmochemistry Program and the Lunar and Planetary Institute | conferenceurl = http://www.lpi.usra.edu/meetings/ess2005/ | id = 9022 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = nndc.bnl.gov | year = 2009a | url = http://www.nndc.bnl.gov/nudat2/decaysearchdirect.jsp?nuc=13O&unc=nds | work = nndc.bnl.gov | title = NUDAT 13O | accessdate = 6 юли 2009 | lang = en | архив_дата = 2018-10-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181004041430/http://www.nndc.bnl.gov/nudat2/decaysearchdirect.jsp?nuc=13O&unc=nds }}
* {{cite web | publisher = nndc.bnl.gov | year = 2009b | url = http://www.nndc.bnl.gov/nudat2/decaysearchdirect.jsp?nuc=14O&unc=nds | work = nndc.bnl.gov | title = NUDAT 14O | accessdate = 6 юли 2009 | lang = en | архив_дата = 2022-06-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220607045357/http://www.nndc.bnl.gov/nudat2/decaysearchdirect.jsp?nuc=14O }}
* {{cite web | publisher = nndc.bnl.gov | year = 2009c | url = http://www.nndc.bnl.gov/nudat2/decaysearchdirect.jsp?nuc=15O&unc=nds | work = nndc.bnl.gov | title = NUDAT 15O | accessdate = 6 юли 2009 | lang = en | архив_дата = 2022-06-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220607045434/http://www.nndc.bnl.gov/nudat2/decaysearchdirect.jsp?nuc=15O }}
* {{cite book | last  = Parks | first = G. D. | coauthors = J. W. Mellor | year = 1939 | title = Mellor's Modern Inorganic Chemistry (6th ed.) | publisher = Longmans, Green and Co. | location = London | lang = en }}
* {{cite book | last  = Pauling | first = L | year = 1960 | title = The nature of the chemical bond and the structure of molecules and crystals: an introduction to modern structural chemistry | url  = https://archive.org/details/natureofchemical00paul | publisher = Cornell University Press | location = Ithaca, N.Y. | edition = 3rd | isbn = 0-8014-0333-2 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Purdue University | year = 2008 | url = http://chemed.chem.purdue.edu/genchem/topicreview/bp/ch8/mo.html#bond | title = Molecular Orbital Theory | accessdate = 28 януари 2008 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20080510235736/http://chemed.chem.purdue.edu/genchem/topicreview/bp/ch8/mo.html#bond | archivedate =10 май 2008 | deadurl=yes | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Servomex | year = 2007 | url = http://www.servomex.com/oxygen_gas_analyser.html | title = Company literature of Oxygen analyzers (triplet) | accessdate = 15 декември 2007 | lang = en | архив_дата = 2008-03-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080308213517/http://www.servomex.com/oxygen_gas_analyser.html }}
* {{cite journal | last = Shimizu | first = K. | coauthors = K. Suhara, M. Ikumo, M. I. Eremets, K. Amaya | title = Superconductivity in oxygen | journal = Nature | volume = 393 | pages = 767 – 769 | year = 1998 | doi = 10.1038/31656 | issue = 6687 | bibcode = 1998Natur.393..767S | lang = en }}
* {{cite book | last  = Stwertka | first = Albert | title = Guide to the Elements | url  = https://archive.org/details/guidetoelements00stwe | edition = Revised | publisher = Oxford University Press | year = 1998 | isbn = 0-19-508083-1 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = The Engineering Toolbox | year = 2007 | url = http://www.engineeringtoolbox.com/air-solubility-water-d_639.html | title = Air solubility in water | accessdate = 21 декември 2007 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Universal Industrial Gases, Inc. | year = 2007 | url = http://www.uigi.com/cryodist.html | title = Overview of Cryogenic Air Separation and Liquefier Systems | accessdate = 15 декември 2007 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = University of Wisconsin-Madison Chemistry Department Demonstration lab | year = 2007 | url = http://genchem.chem.wisc.edu/demonstrations/Gen_Chem_Pages/0809bondingpage/liquid_oxygen.htm | title = Demonstration of a bridge of liquid oxygen supported against its own weight between the poles of a powerful magnet | accessdate = 15 декември 2007 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20071217064218/http://genchem.chem.wisc.edu/demonstrations/Gen_Chem_Pages/0809bondingpage/liquid_oxygen.htm | archivedate = 17 декември 2007 | deadurl = yes | lang = en | архив_дата = 2007-12-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071217064218/http://genchem.chem.wisc.edu/demonstrations/Gen_Chem_Pages/0809bondingpage/liquid_oxygen.htm }}
* {{cite journal | last = Wentworth | first = Paul | coauthors = JE McDunn, AD Wentworth, C Takeuchi, J Nieva, T Jones, C Bautista, JM Ruedi, A Gutierrez, KD Janda, BM Babior, A Eschenmoser, RA Lerner | year = 2002 | journal = Science | title = Evidence for Antibody-Catalyzed Ozone Formation in Bacterial Killing and Inflammation | date = 13 декември 2002 | volume = 298 | pages = 2195 – 219 | doi = 10.1126/science.1077642 | pmid = 12434011 |issue = 5601 | bibcode = 2002Sci...298.2195W | lang = en }}
}}

{{Периодична система}}

[[Категория:Кислород| ]]