Преглед на кода на Карбамид

{{химкутия
| систематично            = Карбамид
| други_имена             = Карбонилдиамид<br>Диамид<br>Урея<br>Пиагран
}}

'''Карбамид''' (също '''урея''' или '''[[карбонил]]ди[[амид]]'''; да не се бърка с [[пикочна киселина]]) е [[органично съединение]], краен продукт на обмяната на веществата при много животни, получен при разграждането на азотните съединения (напр. аминокиселини). Отделя се чрез [[урина]]та. Чистият карбамид е бяло кристално вещество със слаб мирис на амоняк.

== История ==
Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение. Открит е през [[1773]] г. от френския химик [[Илер Руел]] (Hilaire Rouelle). През [[1828]] г. е синтезиран за първи път от [[Фридрих Вьолер]] при реакция на калиев цианат и амониев сулфат:<ref>Kyriacos Nicolaou, Montagnon, „Molecules That Changed The World“, Wiley-VCH, isbn = 978-3-527-30983-2</ref>
:[[Файл:Urea Synthesis Woehler.png|н|300px]]

Това противоречало на тогавашното [[витализъм|схващане]], че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената „жива сила“ (''vis vitalis'').<ref name="Galatzer-Levy">Galatzer-Levy, R. M. (1976) [http://www.pep-web.org/document.php?id=aop.004.0041a „Psychic Energy, A Historical Perspective“]. ''Ann Psychoanal'' '''4''':41 – 61.</ref> Това поставя началото на органичната химия.

== Физиология ==
Карбамид се получава при белтъчната обмяна на веществата. За да се избегне отделянето на [[амоняк]] (NH<sub>3</sub>) при разграждането на белтъците, техните аминогрупи се свързват в черния дроб към безвредната молекула на карбамида.

== Приложение ==
Поради високото си съдържание на азот (46%) и сравнително по-ниските транспортни разходи карбамидът е най-значимият [[азотни торове|азотен тор]] в световен мащаб. От предимство е и сравнително бавното усвояване от растенията. За разлика от карбамида, повечето други азотни торове ([[калиев нитрат|нитратни]], [[амониев нитрат|амониеви]]) са много добре разтворими във вода, бързо се измиват при обилни валежи и попадат в подпочвените води. По тази причина голяма част от произведения карбамид се използва като азотен тор.

В таблиците по-долу са дадени данни за износа и вноса на карбамид по страни (най-големите вносители, съответно износители за 2018 г.):

{| class="wikitable"
|+ Износ по страни<ref>[https://knoema.com/atlas/topics/Agriculture/Fertilizers-Export-Quantity-in-Nutrients/Urea-export knoema.com]; Посетен на 12.04.2021 г.</ref>
! Страна
! Износ 2018 <br> милиона тона
! Износ 2005 <br> милиона тона
|-
| [[Русия]]
| 6,96
| 4,57
|-
| [[Катар]]
| 4,98
| 1,97
|-
| [[Египет]]
| 4,11
| 0,016
|-
| [[Оман]]
| 3,43
| 0,82
|-
| [[Саудитска Арабия]]
| 3,41
| 1,81
|-
| [[Китай]]
| 2,45
| 1,57
|}

{| class="wikitable"
|+ Внос по страни<ref>[https://knoema.com/atlas/topics/Agriculture/Fertilizers-Import-Quantity-in-Nutrients/Urea-import knoema.com]; Посетен на 12.04.2021 г.</ref>
! Страна
! Внос 2018 <br> милиона тона
! Внос 2005 <br> милиона тона
|-
| [[Бразилия]]
| 5,53
| 1,56
|-
| [[Индия]]
| 5,46
| 1,58
|-
| [[САЩ]]
| 3,12
| 5,62
|-
| [[Тайланд]]
| 2,45
| 1,59
|-
| [[Турция]]
| 2,20
| 0,81
|-
| [[Австралия]]
| 1,86
| 1,15
|}

Тъй като основната суровина за производството на карбамид е [[природен газ]], страните с големи запаси на газ са обикновено и най-големите износители.

Друго значимо приложение е производството на карбамидформалдехидни смоли ([[аминопласт]]и). Освен това той се прилага в медицината в различни козметични смеси за омекотяване на кожата, ноктите и др.

Карбамидът може да се използва като хранителна добавка ([[E927b]]) при производството на [[дъвка]]. В различни [[фураж]]ни смеси се добавя като източник на азот, което ускорява образуването на [[белтъци]]/мускулна маса.

Карбамидът е основната съставка на [[AdBlue]], реагент, който се използва за редуциране на емисиите на [[азотни оксиди]] при [[дизелов двигател|дизеловите двигатели]].

== Свойства ==
При нагряването на карбамид може да се получи [[биурет]]:
[[Файл:SynthesisBiuret.png|н|300px]]
При тази реакция се отделя една молекула амоняк. Биуретът е отровен за някои растения, затова съдържанието му в карбамида, използван като тор, се редуцира.

== Индустриален синтез ==
Карбамидът се произвежда индустриално в големи количества, около 100 млн. тона годишно.<ref name="Galatzer-Levy"/> Например през 2004 г. в света са произведени 127 млн. тона карбамид.

Уравнения:
:<math>\mathrm{2 \ NH_3 + CO_2 \longrightarrow \lbrack H_2N{-}CO{-}O \rbrack NH_4}</math>
:<small>от амоняк и въглероден диоксид се получава [[амониев карбамат]]</small>

:<math>\mathrm{\lbrack H_2N{-}CO{-}O \rbrack NH_4 \longrightarrow H_2N{-}CO{-}NH_2 + H_2O}</math>
:<small>амониевият карбамат се разпада до карбамид и вода</small>
Това е т. нар. процес на Бош – Майзер, разработен през 1922 г. Сумарният топлинен ефект е положителен.

Амонякът и въглеродният диоксид за производството на карбамид се получават при непълно изгаряне на природен газ. При това първо се получават [[водород]] и [[въглероден монооксид]]. Водородът реагира с [[азот]]а от въздуха до получаване на [[амоняк]], а въглеродният монооксид с кислорода – до получаване на [[въглероден диоксид]]. По тази причина основните суровини за производството на карбамид са природен газ, въздух и вода.

== Източници ==
<references />
{{Нормативен контрол}}

[[Категория:Уреи| ]]
[[Категория:Торове]]
[[Категория:Азотни съединения]]