Преглед на кода на Калий

{{Химичен елемент
	
| вид				=мек сребристобял метал
| картинка			=KaliumunterTetrahydrofuran.JPG
	
| име				=Калий
| вляво				=[[Аргон]]
| вдясно			=[[Калций]]
| отгоре			=[[Натрий|Na]]
| отдолу			=[[Рубидий|Rb]]
| група				=1
| период			=4
| блок				=s
| серия				=алкален метал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Аргон|Ar]]&#93; 4s<sup>1</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 8, 1
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=7440-09-7
| CAS_номер_коментар		=
	
| атомна_маса			=39,0983
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=227
| атомен_радиус2		=
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=203±12
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=275
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			='''1''', −1
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=K<sub>2</sub>O (силно основен)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=0,82
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=418,8
| йон_потенциал2		=3052
| йон_потенциал3		=4420
| йон_потенциал4		=
| йон_потенциал_коментар	=([[Моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])
	
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=кубична обемноцентрирана
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=862
| плътност_коментар		=
| топене_K			=336,7
| топене_C			=63,5
| топене_коментар		=
| кипене_K			=1032
| кипене_C			=759
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=2223
| крит_точка_налягане		=<br/>16×10<sup>6</sup>
| крит_точка_коментар		=
| топл_изпарение		=76,9
| топл_изпарение_коментар	=
| топл_топене			=2,33
| топл_топене_коментар		=
| налягане_пара_T1		=
| налягане_пара_T10		=
| налягане_пара_T100		=
| налягане_пара_T1k		=
| налягане_пара_T10k		=
| налягане_пара_T100k		=
| скорост_звук			=2000
| скорост_звук_коментар		=при 20 [[Градус Целзий|°C]]
| топл_капацитет		=
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=
| електропроводимост_коментар	=
| елсъпротивление		=0,072
| елсъпротивление_коментар	=
| топлопроводимост		=102,5
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[парамагнетизъм|парамагнитен]]
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=3,53
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=1,3
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=3,1
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=0,4
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=0,363
| твърдост_Бринел_коментар 	=
	
| наименование			=
| открит_от			=[[Хъмфри Дейви]]
| открит_през			=1807 г.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
	
| изотопи			=
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=K|масово_число=39|препратка=|честота=93,258 %|firstlinks=yes}}
{{Химичен елемент/изотоп разпад3|символ=K|масово_число=40|препратка=|честота=0,012 %|период_полуразпад=1,248×10<sup>9</sup> г.|тип_разпад1=[[бета-разпад|β<sup>-</sup>]]|продукт_символ1=Ca|продукт_масово_число1=40|препратка1=|тип_разпад2=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ2=Ar|продукт_масово_число2=40|препратка2=|тип_разпад3=β<sup>+</sup>|продукт_символ3=Ar|продукт_масово_число3=40|препратка3=}}
{{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=K|масово_число=41|препратка=|честота=6,73 %|firstlinks=no}}
	
| общомедия_ID			=Potassium
| уикиданни_ID			=Q703
}}

'''Калият''' ('''K''') е [[химичен елемент]] с пореден атомен номер 19 и [[атомна маса]] 39. Член е на 1-ва (IA) група, 4-ти период. Той е сребристобял мек [[метал]], който лесно се реже. При обикновени условия е твърд, електро- и топлопроводим. Има кубична обемноцентрична сингония. Реагира бурно с [[вода]]та и бързо се окислява, поради което се съхранява в [[петрол]]. Той гори в [[кислород]]на среда с виолетов пламък. Поради силната си реактивност намира приложение като [[Химичен редуктор|редуктор]]. Калиевите [[химическо съединение|съединения]] се използват като торове, а калиевата основа – като [[електролит]]. Калият е необходим за човешкия [[метаболизъм]].

== Откриване ==
Калият е открит през 1807 г. от английския химик сър Хъмфри Дейви чрез електролиза на KOH.<ref name="Лефтеров">{{Cite book |last=Лефтеров |first=Димитър |title=Химичните елементи и техните изотопи |year=2015 |publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn=978-954-322-831-7 |pages=240 – 243}}</ref> Наречен е ''potassium'' от названието на пепелната луга от изгоряла дървесина – „поташ“. Калият е първият елемент, открит чрез електролиза. Няколко дни по-късно Дейви открива [[Натрий|натрия]], показвайки, че двата елемента са различни. Името ''kalium'' произлиза от арабското „алкали“ и е въведено от Гилберт през 1809 г.

== Разпространение ==
Калият е на осмо място по разпространеност в земната кора, с 2,09% по маса.<ref name="Лефтеров" /> Вулканичните скали, глинестите шисти и утайки са минералите, които съдържат най-много калий. Съдържанието на KCl, заедно с други соли, в Мъртво море е 1,7%. Солните залежи в Статсфург, Германия, са богати на KCl, K<sub>2</sub>S и карналит (MgCl<sub>2</sub>•KCl•6H<sub>2</sub>O). Те са едни от най-важните източници на калий в света и са били толкова важни за получаването на поташ, че Германия държала монопола до Първата световна война. Други големи производители на поташ са Франция, Австрия, Испания, Чили и Индия. Морската вода и растителната пепел също са източници на минерала.

Други известни минерали са силвин (KCl), силвинит (NaCl•KCl), каянит (KCl•MgSO<sub>4</sub>•6H<sub>2</sub>O) и ортоклаз (KAlSi<sub>3</sub>O<sub>8</sub>).

== Физични свойства ==
Калият е сребристобял метал с атомно тегло от 39,0983 и плътност 0,89 g/cm<sup>3</sup>, което го прави по-лек от натрия. Причина за това е по-рохкавата плътна опаковка, дължаща се на незапълнения 3''d''-подслой. Има кубична обемноцентрична кристална решетка, тип CsCl.<ref name="Киркова">{{Cite book |last=Киркова |first=Елена |title=Химия на елементите и техните съединения |year=2013 |publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn=978-954-07-3504-7 |pages=60 – 80}}</ref> Може да се реже с нож. Топи се при 63,38&nbsp;°C и кипи при 759&nbsp;°C.

Парите на калия и неговите соли оцветяват пламъка във виолетово.

=== Изотопи ===
В природата калият съществува със своите три стабилни изотопа – <sup>39</sup>K, <sup>40</sup>K и <sup>41</sup>K, получени при термоядреното горене на кислорода и силиция.<ref name="Лефтеров" />

<sup>40</sup>K има период на полуразпад 1,251x10<sup>9</sup> години, сравним с възрастта на Земята, поради което се смята за стабилен. Той претърпява β<sup>-</sup>-разпад (89,28%) с максимална енергия 1311 keV, преминавайки в стабилния <sup>40</sup>Ca, а чрез електронно улавяне (10,72%) преминава в <sup>40</sup>Ar. Тези два разпада имат значение за топлинния баланс на Земята.

Изкуствено са получени и изследвани около 20 радиоактивни изотопа с 1 изомер, с период на полуразпад часове, минути, секунди и части от секундата.

== Химични свойства ==
Ниските му стойности на йонизационна енергия и малката му електроотрицателност го определят като един от химически най-активните метали.

Калият реагира бурно и силно екзотермично с водата до получаването на [[калиева основа]]. Буйното протичане на тази реакция е свързано ниската температура на топене на метала, тъй като повърхността на стопилката е по-реакционноспособна от повърхността на твърдата фаза:<ref name="Киркова" />

<chem>2K + 2H2O -> 2KOH + H2</chem>

При обикновени условия гори в атмосфера на силни оксилители като [[флуор|F]], [[Хлор|Cl]], а при леко нагряване реагира и с [[Бром|Br]], [[Сяра|S]], [[Фосфор|P]] и другите неметали.

Редуцира [[водород]]а до калиев хидрид:

<chem>2K + H2 -> 2KH</chem>

Калият се окислява от [[кислород]]а във [[въздух]]а – отрязано парченце калий бързо потъмнява. Причината е, че повърхността на метала се покрива със слой от [[калиев супероксид]]:

<chem>K + O2 -> KO2</chem>

С [[неметали]]те калият образува [[сол]]и:

<chem>2K + S -> K2S</chem>

<chem>2K + Cl2 -> 2KCl</chem>

== Получаване ==
Калият се добива чрез редукция на KCl с Na при 370&nbsp;°C:

<chem>Na + KCl <=> K + NaCl</chem>

Въпреки че натрият е с по-слаба реактивоспособност от калия, равновесието се изтегля надясно, защото NaCl кристализира и се отделя от системата. Стопеният KCl се подава непрекъснато в дестилационни колони, докато през нея преминават Na пари. След това се получава калиев супероксид (KO<sub>2</sub>) при горене в сух въздух.<ref name="Лефтеров" />

== Приложение ==
С другите алкални метали образува сплави като тройната сплав 12% Na, 47% K, 41% Cs има най-ниската позната температура на кристализация от всички метални системи: -78&nbsp;°C. Сплав от Na и K е течна при обикновени условия и се използва в първия охладителен контур на ядрените реактори.<ref name="Киркова" /> Образува амалгами с цинка.

== Биологична роля ==
В медицината, заедно с [[натрий|натрия]] регулира водния баланс в организма. При нарушаване на натриево-калиевият баланс, нервните и мускулните функции биват затруднени. Калиев дефицит може да бъде предизвикан и от психологически и физически стрес. Препоръчителна дневна доза е около 4700 mg. Калият спомага за яснотата на мислене, като доставя кислород до мозъка, помага за изхвърлянето на отпадъците от организма. Помага при лечение на [[алергия|алергии]]. Спомага за правилната функция на бъбреците. При недостиг може да се достигне до хипокалемия или едем.

== Източници ==
<references/>

{{Периодична система}}

[[Категория:Химични елементи]]
[[Категория:Алкални метали]]