Преглед на кода на Калиев хлорат

<!--| [[NFPA 704]]
| {{NFPA 704 | Health=4 | Flammability=4 | Reactivity=4 | Other=OX }} These are set on ''very dangerous'' as default- adjust according to actual values
|- --><!--| [[Risk and Safety Statements|R/S statement]]
| [[List of R-phrases|R]]: ? <br /> [[List of S-phrases|S]]: ?
|- -->
<!--| [[RTECS]] number
| ?
|--->
{{Химкутия|други_имена=бертолетова сол|систематично=калиев хлорат|сродни-група=[[калиев нитрат]]<br/>[[калиев хидроксид]]<br/>[[калиев хлорид]]<br/>[[калиев сулфат]]<br/>[[калиев карбонат]] (поташ)<br/>[[натриев хлорат]]|основни-опасности=окислител, поддържа горенето|кипене-точка=400 °C (разлагане)|разтворимост=7,3 g/100 ml (20&nbsp;°C) {{Br}} 55,5 g/100 ml (100&nbsp;°C)}}
'''Калиевият хлорат''' е калиева [[сол]] на [[хлорна киселина|хлорната киселина]] с химическа формула KClO<sub>3</sub>. Друго наименование е „бертолетова сол“ по името на [[Клод Луи Бертоле]], който е изследвал съединенията на [[хлор]]а.

Съединението има неутрален или слабо алкален характер и е силен [[окислител]]. При нагряване се разлага най-напред на [[калиев перхлорат]] и [[калиев хлорид]]:
:<math>\mathrm{4 \ KClO_3 \ \to \ 3 \ KClO_4 + KCl}</math>

при по-нататъшно нагряване калиевият перхлорат се разпада на [[калиев хлорид]] и [[кислород]]:
:<math>\mathrm{ KClO_4 \ \to \ KCl + 2O_2}</math>
За разлика от [[калиев нитрат|калиевия нитрат]], калиевият хлорат може да отдаде всичкия си кислород. Освен това процесът на разлагане е екзотермичен (ΔH=-10,6 kcal/mol). Поради тези причини бертолетовата сол надминава по окислителни свойства доста други съединения и смесите ѝ с горими материали се запалват по-лесно. Като силно реактивоспособно съединение тя не се среща в природата, а се добива изкуствено. Най-често се получава при [[електролиза]] на воден разтвор на [[натриев хлорид]].<ref name="ect">Kirk-Othmer; Encyclopedia of chemical technology, Vol. 5; 4th Edition</ref> Като междинен продукт се получава натриев хлорат, към който се добавя калиев хлорид, за да се утаи калиевият хлорат. Бертолетовата сол може да се получи и чрез електролиза на разтвор на калиев хлорид.

Неутралните и алкалните водни разтвори на бертолетовата сол не проявяват окислителни свойства. Кисели разтвори обаче действат като силни окислители заради отделянето на [[хлорна киселина]]. Съединението е слабо отровно, като смъртоносната доза за възрастни е около 15–30 грама.

От бертолетова сол се получава [[хлорен диоксид]], който от своя страна се използва за [[избелване]]. В някои държави тя служи за евтин и ефективен [[хербицид]]. Калиевият хлорат е малко хигроскопичен и се предпочита пред други хлорати като окислител в пиротехниката. Само̀ по себе си съединението не е опасно, но смесите му с редуктори като сяра, метали (алуминий, магнезий и др.), въглерод и горими органични материали може да проявят при дадени обстоятелства експлозивен характер. [[Смес]]ите със [[сяра]] могат да се самозапалят, като причина за това често е образуването на малки количества [[сярна киселина]] на повърхността на серните частички. По тази причина се препоръчва замяната на калиевия хлорат в пиротехнически смеси с калиев перхлорат.<ref>John A. Conkling; Chemistry ot Pyrotechnics-Basic Principles and Theory, Marcel Dekker INC., 1985</ref> Сместа на бертолетова сол с [[фосфор]] се нарича смес на Армстронг и може да се взриви при най-леко [[триене]] или [[нагряване]]. Калиевият хлорат влиза в състава на [[барут]]а за кибритени клечки. При триене на клечките в стъргалото хлоратът влиза в допир с фосфора, който се съдържа там, и се запалва.

Бертолетовата сол може да се използва за получаване на кислород в лабораторни условия, най-често в смес с [[манганов диоксид]] MnO<sub>2</sub>, който снижава температурата на разлагане на хлората. В автомобилната промишленост се прилага във [[въздушна възглавница|въздушните възглавници]]: При удар на автомобила капсула, съдържаща калиев хлорат, отделя газове, които издуват възглавницата.

== Източници ==
<references />

[[Категория:Съединения на калия]]
[[Категория:Хлорати]]