Преглед на кода на Йод

{{Химичен елемент
| вид				=блестящ и металносив до металночерен;<br/>виолетов в газообразно състояние
| картинка			=Iod kristall.jpg
| име				=Йод
| вляво				=[[Телур]]
| вдясно			=[[Ксенон]]
| отгоре			=[[Бром|Br]]
| отдолу			=[[Астат|At]]
| група				=17
| период			=5
| блок				=p
| серия				=халоген
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Криптон|Kr]]&#93; 4d<sup>10</sup> 5s<sup>2</sup> 5p<sup>5</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 18, 18, 7
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=
| CAS_номер_коментар		=
| атомна_маса			=126,90447
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=140
| атомен_радиус2		=115
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=139±3
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=198
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			='''7''', 6, '''5''', 4, '''3''', '''1''', '''−1'''
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=I<sub>2</sub>O<sub>5</sub>, IO<sub>2</sub> и I<sub>2</sub>O<sub>4</sub> (силно киселинни)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=2,66
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=1008,4
| йон_потенциал2		=1845,9
| йон_потенциал3		=3180
| йон_потенциал4		=
| йон_потенциал_коментар	=
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=ромбична
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=4933
| плътност_коментар		=
| топене_K			=386,85
| топене_коментар		=
| кипене_K			=457,4
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=25,689×10<sup>-6</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=386,65
| тройна_точка_налягане		=12,1×10<sup>3</sup>
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=819
| крит_точка_налягане		=11,7×10<sup>6</sup>
| крит_точка_коментар		=
| топл_топене			=15,52
| топл_топене_коментар		=
| топл_изпарение		=41,57
| топл_изпарение_коментар	=
| налягане_пара_T1		=260
| налягане_пара_T10		=282
| налягане_пара_T100		=309
| налягане_пара_T1k		=342
| налягане_пара_T10k		=381
| налягане_пара_T100k		=457
| скорост_звук			=
| скорост_звук_коментар		=
| топл_капацитет		=429
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=1,1×10<sup>-7</sup>
| електропроводимост_коментар	=при 0 [[целзий|°C]]
| елсъпротивление		=1,3×10<sup>13</sup>
| елсъпротивление_коментар	=при 0 [[целзий|°C]]
| топлопроводимост		=0,449
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[диамагнетизъм|диамагнитен]]{{hrf|Lide|2005}}
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=7,7
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=
| твърдост_Бринел_коментар 	=
| наименование			=от [[гръцки език|гръцкото]] ''ἰώδης'' – ''„виолетов“''
| открит_от			=[[Бернар Куртоа]]
| открит_през			=1811 г.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
| изотопи			=
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=I|масово_число=123|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=13 часа|тип_разпад1=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ1=Te|продукт_масово_число1=123|тип_разпад2=[[гама-лъчение|γ]]|продукт_символ2=–}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=I|масово_число=124|честота=синт.|период_полуразпад=4,176 дни|тип_разпад=ε|продукт_символ=Te|продукт_масово_число=124}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=I|масово_число=125|честота=синт.|период_полуразпад=59,4 дни|тип_разпад=ε|продукт_символ=Te|продукт_масово_число=125}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=I|масово_число=127|честота=100 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=I|масово_число=129|честота=[[радиоизотоп|радио]]|период_полуразпад=1,57×10<sup>7</sup> г.|тип_разпад=[[бета-разпад|β<sup>-</sup>]]|продукт_символ=Xe|продукт_масово_число=129}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=I|масово_число=131|честота=синт.|период_полуразпад=8,0207 дни|тип_разпад1=β<sup>-</sup>|продукт_символ1=Xe|продукт_масово_число1=131|тип_разпад2=γ|продукт_символ2=–}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=I|масово_число=135|честота=синт|период_полуразпад=6,57 часа|тип_разпад=β<sup>-</sup>|продукт_символ=Xe|продукт_масово_число=135}}
}}

'''Йодът''' е [[химичен елемент]] със символ '''I''' и [[атомен номер]] 53. Най-тежкият от стабилните [[халоген]]и, той е блестящо, сиво-черно, твърдо вещество с метален блясък. Йодът сублимира, образувайки виолетов [[газ]]. Елементарната форма на йода е открита от френския химик [[Бернар Куртоа]] през 1811 г. Две години по-късно, [[Луи Жозеф Гей-Люсак]] дава името на новия елемент – йод ({{lang|el|ἰώδης|на=от}} – „виолетов“).

Йодът е най-малко разпространеният от стабилните халогени. Той е по-рядко срещан от т.нар. „[[редкоземен елемент|редкоземни елементи]]“. Йодът е най-тежкият от [[макроелемент]]ите и е от съществено значение за [[хормон]]ите, произвеждани от [[щитовидна жлеза|щитовидната жлеза]].{{hrf|Micronutrient Information Center|2015}} Дефицитът на йод засяга около два милиарда души и е водещата причина за интелектуалната недостатъчност ([[кретенизъм]]).

Главните производители на йод в днешно време са [[Чили]] и [[Япония]]. Йодът и неговите [[химично съединение|съединения]] се използват предимно в [[медицина]]та и [[хранителна промишленост|хранителната промишленост]]. Благодарение на лекотата на прикрепването му към органичните съединения, той намира приложение като нетоксичен [[рентгеноконтрастен препарат|препарат за рентгеноконтраст]]. Йодът се използва и като [[катализатор]] в индустриалното производство на [[оцетна киселина]] и някои [[полимер]]и.

== История ==
През 1811 г. йодът е открит от френския химик Бернар Куртоа.{{hrf|Courtois|1813}}{{hrf|Swain|2005}} По времето на [[Наполеоновите войни]] във [[Франция]] е търсено голямо количество [[калиева селитра]]. Производството на селитрата изисква [[натриев карбонат]], който може да бъде изолиран от морски [[водорасли]], събрани по бреговете на [[Нормандия]] и [[Бретан]]. За да се отдели натриевият карбонат, водораслите се изгарят и пепелта се промива с [[вода]]. Останалите отпадъчни продукти се пречистват чрез добавяне на [[сярна киселина]]. Куртоа е добавил излишък на сярна киселина, при което се издигнал облак от виолетови [[пара|пари]]. Куртоа забелязва, че изпаренията [[кондензация|кондензират]] на студени повърхности, образувайки тъмни [[кристал]]и,{{hrf|Greenwood|1997|794}} и предполага, че това вещество е нов елемент, но поради липсата на финансиране не прави повече опити.{{hrf|Elements.vanderkrogt.net}}

Куртоа дава част от пробата на колегите си [[Шарл Дезорм]] и [[Никола Клеман]], за да продължат изследванията. Друга част от веществото дава на [[химик]]а Луи Жозеф Гей-Люсак, както и на [[физик]]а [[Андре-Мари Ампер]]. На 29 ноември 1813 г. Дезорм и Клеман съобщават за откритието на Куртоа. Те описват веществото на среща на Имперския институт на Франция.{{hrf|Chemical Gazette}} На 6 декември 1813 г. Гей-Люсак съобщава, че откритото вещество е нов елемент или негово съединение с кислорода.{{hrf|Gay-Lussac|1813 (1)}}{{hrf|Gay-Lussac|1813 (2)}}{{hrf|Gay-Lussac|1814}} Именно Гей-Люсак предлага името „йод“ поради виолетовия цвят на веществото.{{hrf|Courtois|1813}}{{hrf|Gay-Lussac|1813 (1)}} Ампер дава част от пробата си на английския химик [[Хъмфри Дейви]], който експериментира и отбелязва сходството на новия елемент с хлора.{{hrf|Davy|1813}} На 10 декември Дейви изпраща писмо до [[Британско кралско научно дружество|Британското кралско научно дружество]] в [[Лондон]], като заявява, че е идентифицирал новия елемент.{{hrf|Davy|1814}} По-късно Дейви и Гей-Люсак, които изолират йода в чисто състояние, отбелязват, че Куртоа е първооткривателят на елемента.{{hrf|Elements.vanderkrogt.net}}

== Характеристики ==
=== Свойства ===
[[Файл:Iodine.jpg|мини|ляво|150п|Йодни кристали с висока чистота]]
[[Файл:Iodine-evaporating.jpg|мини|ляво|150п|[[Сублимация|Сублимиращ]] йод]]
Йодът е четвъртият халоген в [[периодична система|периодичната система]], след [[флуор]]а, [[хлор]]а и [[бром]]а. Той е най-тежкият стабилен представител на 17 група (петият халоген, [[радиоактивност|радиоактивният]] [[астат]], не е добре проучен поради краткия си [[период на полуразпад]] и твърде малката наличност, но при астата се наблюдават някои необичайни свойства поради [[релативистичен ефект|релативистичния ефект]]). Подобно на останалите халогени, йодът има един електрон по-малко от стабилната октетна [[електронна конфигурация|конфигурация]], следователно е силен [[окислител]] реагиращ с много елементи, за да запълни най-външния си [[енергетично ниво|електронен слой]]. Йодът е най-слабият окислител сред халогените, тъй като е с най-ниска [[електроотрицателност]]. Елементарният йод образува двуатомни [[молекули]] (I<sub>2</sub>), като двата йодни [[атом]]а споделят една обща [[електронна двойка]], за да постигнат стабилен октет. При високи температури тези двуатомни молекули обратимо се дисоциират до йодни атоми. Поради това анионът I<sup>-</sup> е най-силният редуктор сред всички халогени, като най-лесно се окислява обратно до I<sub>2</sub>{{hrf|Greenwood|1997|800 – 804}} (Астатът, вероятно, продължава тази тенденция – той е нестабилен като At<sup>–</sup> и лесно се окислява до At<sup>0</sup> или At<sup>+</sup>. Съществуването на At<sub>2</sub> е оспорвано).{{hrf|Kugler|1985}}

Халогените потъмняват в цвета, когато атомният им номер нараства – флуорът е бледожълт [[газ]], хлорът е зеленикавожълт газ, а бромът е червеникавокафява летлива [[течност]]. Йодът продължава тази тенденция – той е блестящо, черно кристално [[твърдо вещество]], което се топи при 114&nbsp;°C и кипи при 183&nbsp;°C, водейки до образуването на виолетови пари. Цветът се дължи на вълните на видимата светлина, абсорбирани от халогените (астатът може да е изключение, в зависимост от това дали е с метален или неметален характер).{{hrf|Greenwood|1997|800 – 804}} Виолетовият цвят на йода се дължи на прехода на [[електрон]]и между най-високата заета антисвързваща π-[[атомна орбитала|орбитала]] и най-ниската свободна антисвързваща σ-орбитала.{{hrf|Greenwood|1997|804 – 809}}

Йодът е слабо разтворим във вода – един грам йод се разтваря в 3450 ml при 20&nbsp;°C, а при 50&nbsp;°C в 1280 ml. Калиев йодид може да бъде добавен за увеличаване на разтворимостта чрез образуване на трийодидни йони.{{hrf|Greenwood|1997|804 – 809}} Неполярни [[разтворител]]и като [[хексан]] и [[тетрахлорметан]] осигуряват по-висока разтворимост.{{hrf|Windholz|1976}} Полярните разтворители се оцветяват в кафяво, а неполярните разтвори са виолетови като цвета на йодните пари.{{hrf|Greenwood|1997|804 – 809}} Йодът е виолетов, когато е разтворен в тетрахлорметан и наситени [[въглеводород]]и, а в [[алкохол]]и и [[амин]]и той е с наситен кафяв цвят.{{hrf|King|1995}}

Температурите на топене и кипене на йода са най-високите сред стабилните халогенни елементи, съответстващи на нарастващата тенденция в групата. Йодът е най-летлив от халогените.{{hrf|Greenwood|1997|800 – 804}} Сред халогените йодът има най-голям [[атомен радиус]], най-ниска [[йонизационна енергия]], най-ниско [[електронно сродство]], най-ниска [[електроотрицателност]] и най-слаба реактивоспособност.{{hrf|Greenwood|1997|800 – 804}}

[[Файл:Iodine-unit-cell-3D-balls-B.png|мини|150п|ляво|Кристална структура на твърдия йод]]
[[Файл:Iodine-triphenylphosphine charge-transfer complex in dichloromethane.jpg|мини|300п|I<sub>2</sub>•PPh<sub>3</sub> [[диспропорциониране]] в CH<sub>2</sub>Cl<sub>2</sub>. <br/>От ляво надясно:<br/> '''1:''' I<sub>2</sub>•PPh<sub>3</sub> разтворен в [[дихлорметан]] (CH<sub>2</sub>Cl<sub>2</sub>) – няма диспропорциониране.<br/> '''2:''' Няколко секунди след добавяне на излишък от [[трифенилфосфин]] (PPh<sub>3</sub>) – започва диспропорциониране и формирането на комплекс.<br/> '''3:''' Една минута след добавянето на излишъка от PPh<sub>3</sub> – формирал се е комплексът [Ph<sub>3</sub>PI]<sup>+</sup>I<sup>−</sup>.<br/> '''4:''' След добавяне на излишък от I<sub>2</sub> – получава се комплексът [Ph<sub>3</sub>PI]<sup>+</sup>[I<sub>3</sub>]<sup>−</sup>.{{hrf|Housecroft|2008}}]]

Връзката в [[молекула]]та на йода (I<sub>2</sub>) е най-слабата от всички халогени. Поради това 1 % от газообразния йод при [[атмосферно налягане]] се дисоциира на йодни атоми при 575&nbsp;°C. Температура, по-висока от 750&nbsp;°C, е необходима за флуора, хлора и брома, за да се дисоциират в подобна степен. Повечето връзки на йода са по-слаби от аналогичните връзки с по-леките халогени.{{hrf|Greenwood|1997|800 – 804}} Газообразният йод се състои от I<sub>2</sub> с дължина на връзка (I–I) – 266,6 pm. Връзката I–I е една от най-дългите единични връзки, които са известни. Тя е още по-дълга (271,5 pm), когато йодът е в твърдата фаза ([[ксенон]]ът, който е съсед на йода, е с най-дългата връзка (Xe–Xe) – 308,71 pm). Твърдият йод притежава ромбична кристална структура, същата като на хлора и брома.{{hrf|Li|2008}} Йодът е [[полупроводник]] със забранена зона от 1,3 eV (125 kJ/mol) – той е [[проводник]] при успоредна посока на кристалните му слоеве и [[изолатор]] в перпендикулярната им посока.{{hrf|Greenwood|1997|800 – 804}}

=== Изотопи ===
От тридесет и седемте известни [[изотоп]]а на йода [[естествен изотоп|само един се среща в природата]] – йод-127 (<sup>127</sup>I). Другите са [[радиоизотопи|радиоактивни]] и имат кратък период на полуразпад, затова се получават по синтетичен път. Тъй като йодът е само с един [[стабилен изотоп]], атомното му тегло е известно с голяма точност.{{hrf|Greenwood|1997|800 – 804}}

Най-дълъг период на полуразпад от радиоактивните изотопи на йода има йод-129 (<sup>129</sup>I), който е с период на полуразпад от 15,7 милиона години, разпадащ се чрез [[бета-разпад|β-разпад]] до стабилния ксенон-129 (<sup>129</sup>Xe).{{hrf|Audi|2003}} Изотопът йод-129 се е образувал заедно с йод-127 преди формирането на [[Слънчевата система]], но първият се е разпаднал напълно до този момент, което го прави изчезнал радиоизотоп. Йод-129 се използва при изследването на историята на ранната Слънчева система и при проучването на стари подземни води, поради неговата подвижност в [[околната среда]]. Неговото разпространение може да се определи от излишъка на неговия дъщерен изотоп – ксенон-129.{{hrf|Clayton|1983}}{{hrf|Bolt|2007}} Следи от йод-129 все още съществуват днес, тъй като те са продукт на космическите процеси. <sup>129</sup>I може да бъде получен и при взривове на ядрени бомби, но не се смята за изключително опасен поради невероятно дългия си период на полуразпад. По време на ядрените тестове през 60-те и 70-те години, йод-129 съставлява около 10<sup>-7</sup> от всичкия йод на [[Земя]]та. [[Ядрен изомер|Ядрените изомери]] (мета-състояния) на йод-127 (<sup>127''m''</sup>I) и йод-129 (<sup>129''m''</sup>I) често се използват в [[Мьосбауерова спектроскопия|спектроскопията на Мьосбауер]].{{hrf|Greenwood|1997|800 – 804}}

Останалите йодни радиоизотопи имат много по-кратък период на полуразпад – не повече от няколко дни.{{hrf|Audi|2003}} Някои от тях намират медицински приложения. Йод-123 има период на полуразпад от тринадесет часа и се разпада, чрез [[електронен захват]] до телур-123, придружено от [[гама-лъчение|γ-лъчи]]. Tой се използва в областта на ядрената медицина, включително [[компютърна томография]] с единично [[фотон]]но излъчване ({{lang|en|Single photon emission computed tomography (SPECT)}}) и [[рентгенова томография]] ({{lang|en|X-ray computed tomography (X-Ray CT)}}).{{hrf|Hupf|1968}} Йод-125 има период на полуразпад от петдесет и девет дни, разпадайки се чрез електронен захват до телур-125 и излъчвайки нискоенергийни γ-лъчи. Той се използва в биологичните анализи на ядрената медицина и в лъчевата терапия за лечение на редица болести – рак на [[простата]]та, увеални [[меланом]]и и мозъчни [[тумор]]и. Йод-131 е с период на полуразпад от осем дни, като се разпада чрез β-разпад до мета-състоянието на ксенон-131 (<sup>131''m''</sup>Xe), който претърпява [[изомерен преход]] до стабилен ксенон-131 (<sup>131</sup>Xe) с излъчване на γ-лъчи. Йод-131 се акумулира в човека чрез замърсената храна и води до натрупване на неговите нива в щитовидната жлеза, което може да причини увреждане на щитовидната жлеза. Излагането на високи нива на йод-131 е вероятната причина за развитие на [[рак (болест)|рака]] на щитовидната жлеза. Другите възможни рискове са появата на доброкачествени тумори и [[базедова болест]].{{hrf|Rivkees|1998}}

Обичайните средства, за защита срещу отрицателните ефекти на йод-131 са чрез насищане на щитовидната жлеза със стабилен йод-127, под формата на таблетки [[калиев йодид]], вземани ежедневно за оптимална профилактика.{{hrf|Becker|2000}} Йод-131 може да се използва и за медицински цели – [[лъчетерапия]]{{hrf|CBC News|2009}} и [[радиофармацевтика]].{{hrf|Moser|2007}}{{hrf|Rao|2006}}{{hrf|Araguás|2002}}{{hrf|IAEA.org}}

== Съединения ==
{| class="wikitable" style="float:right; margin-top:0; margin-left:1em; text-align:center; font-size:10pt; line-height:11pt; width:30%;"
|+ style="margin-bottom: 5px;" | Енергия на халогенните връзки (kJ/mol){{hrf|Greenwood|1997|804 – 809}}
|-
! [[халоген|X]]
! XX
! [[водород|H]]X
! [[бор (елемент)|B]]X<sub>3</sub>
! [[алуминий|Al]]X<sub>3</sub>
! [[въглерод|C]]X<sub>4</sub>
|-
! [[флуор|F]]
| 159
| 574
| 645
| 582
| 456
|-
! [[хлор|Cl]]
|243
|428
|444
|427
|327
|-
! [[бром|Br]]
|193
|363
|368
|360
|272
|-
! I
|151
|294
|272
|285
|239
|}

Въпреки че е най-слабо реактивоспособен от всички халогени, йодът е относително реактивоспособен елемент. Хлорът може да хлорира [[въглероден оксид]], [[азотен оксид]] и [[серен диоксид]] до [[фосген]], [[нитрозилхлорид]] и [[сулфурилхлорид]] съответно, но йодът не може да ги йодира. Освен това взаимодействието на йода с [[метал]]ите води до по-ниски степени на окисление за разлика от хлорирането и бромирането. Например [[рений|реният]] реагира с хлор, образувайки [[рениев хексахлорид]] (ReCl<sub>6</sub>), с бром – [[рениев пентабромид]] (ReBr<sub>5</sub>), а с йод – [[рениев тетрайодид]] (ReI<sub>4</sub>).{{hrf|Greenwood|1997|800 – 804}} Тъй като йодът има най-ниската йонизационна енергия сред халогените, той най-лесно се окислява. Висшите му степени на окисление са доста по-стабилни от тези на брома и хлора.{{hrf|Greenwood|1997|804 – 809}}

=== Йодоводород ===
Най-простото съединение на йода е [[йодоводород]]ът (HI). Той е безцветен газ, който реагира с кислород и води до получаване на вода и йод. Използва се, най-вече при реакциите на йодиране и няма големи промишлени приложения.

Получава се, чрез реакция на йод със сероводород или хидразин:{{hrf|Greenwood|1997|809 – 812}}

: <math>\mathrm{I_{2} + N_{2}H_{4}\ \xrightarrow{H_{2}O}\ 4HI + N_{2}}</math>

Йодоводородът се топи при -51&nbsp;°C и кипи при -35,1&nbsp;°C. Той е ендотермично съединение, което може да се дисоциира при стайна температура, въпреки че процесът е много бавен, освен ако не е налице катализатор. Реакцията между водород и йод, при [[нормални условия]], никога не свършва. Енергията на дисоциация на връзката H–I е най-ниската от халогеноводородите – 295 kJ/mol.{{hrf|Greenwood|1997|812 – 819}}

Водният разтвор на йодоводорода се нарича йодоводородна киселина, която е силна киселина. Йодоводородът е изключително разтворим във вода – един литър вода разтваря 425 литра йодоводород, като в наситен разтвор четири молекули вода се падат на една молекула йодоводород.{{hrf|Holleman|2001}} Концентрираната йодоводородна киселина, обикновено, съдържа 48 – 57 % HI – разтворът образува азеотроп с точка на кипене 126,7&nbsp;°C при 56,7 g HI на 100 g вода. Следователно, йодоводородната киселина не може да бъде концентрирана повече от 57 % чрез изпаряване на водата.{{hrf|Greenwood|1997|812 – 819}}

За разлика от [[флуороводород]]а, с безводния течен йодоводород е трудно да се работи като разтворител, тъй като неговата точка на кипене е ниска и е с малък диапазон до точката на топене. Диелектрична константа е ниска и не се дисоциира значително в Н<sub>2</sub>I<sup>+</sup> и HI{{индекси|p=–|b=2}} йони – последният е много по-стабилен от бифлуоридния йон (HF{{индекси|p=–|b=2}}), което се дължи на много слабите водородни връзки между водород и йод, въпреки че неговите соли с големи и слабо поляризиращи катиони, като Cs<sup>+</sup> и NR{{индекси|p=+|b=4}} (R = Me, Et, Bu и т.н.), е възможно да бъдат изолирани. Безводният йодоводород е слаб разтворител, способен да разтваря само нискомолекулни съединения като [[нитрозилхлорид]] и [[фенол]], или соли с ниска енергия като тетраалкиламониеви [[халогениди|халиди]].{{hrf|Greenwood|1997|812 – 819}}

=== Йодиди ===
Почти всички [[химичен елемент|елементи]] в [[периодична система|периодичната система]] образуват йодиди. Изключенията са:
# Голяма инертност и трудност при встъпване в химични реакции – [[благороден газ|благородни газове]], молекулен [[азот]] (N<sub>2</sub>);
# Ядрена нестабилност, която възпрепятства химично взаимодействие, поради [[радиоактивност|разпад]] или [[трансмутация]] – повечето елементи след [[бисмут]]а;
# Елементите с по-голяма електроотрицателност ([[кислород]] и първите три халогена) – получените съединения са [[оксид]]и или [[халогенид]]и на йода.{{hrf|Greenwood|1997|821 – 824}}

Предвид големия размер на йодидния йон и слабата окислителна сила на йода, високите степени на окисление са трудни за достигане в повечето йодиди – изключение са пентайодидите на [[ниобий]], [[тантал (елемент)|тантал]] и [[протактиний]]. Йодидите могат да се получат чрез реакция на елемент или на неговия оксид, хидроксид, или карбонат с йодоводородна киселина и след това се дехидратират при високи температури, комбинирани с ниско налягане. Този метод е най-добър, когато йодидният продукт е стабилен спрямо хидролиза. В противен случай, се извършва високотемпературно йодиране на елемента с йод или йодоводород, високотемпературно йодиране на метален оксид, с летлив метален халогенид, с въглероден тетрайодид, или органичен йодид. Например, молибденовият(IV) оксид реагира с алуминиев(III) йодид при 230&nbsp;°C, за да се получи молибденов(II) йодид. Пример за халогенен обмен е даден по-долу, включващ взаимодействие на танталов(V) хлорид с излишък от алуминиев(III) йодид при 400&nbsp;°C, до получаване танталов(V) йодид:{{hrf|Greenwood|1997|821 – 824}}

: <chem>3TaCl5 + 5AlI3 -> 3TaI5 + 5AlCl3</chem>

Други йодиди могат да се получат или чрез термично разлагане и диспропорциониране, или чрез по-нататъшна редукция на йодид с [[водород]] или [[метал]]:{{hrf|Greenwood|1997|821 – 824}}

: <math>\mathrm{TaI_5 + Ta\ \xrightarrow{630\ {^\circ}C\ \longrightarrow\ 575\ {^\circ}C}\ Ta_{6}I_{14}}</math>

Повечето от йодидите преди [[преходни метали|преходните метали]] (групи [[група 1 на периодичната система|1]], [[алкалоземен метал|2]] и [[група 3 на периодичната система|3]], в окислителното състояние +2 и +3) са йонни, докато неметалите и металите с високи степени на окисление, от +3 и нагоре, имат склонност да образуват ковалентни йодиди. Йонните йодиди MI<sub>n</sub> са с най-ниските точки на топене и кипене, в сравнение с останалите халогениди MX<sub>n</sub> на същия елемент, тъй като [[електростатика|електростатичните]] сили на привличане между катиони и аниони са най-слаби при големия йодиден анион. Обратно на това, ковалентните йодиди имат най-високите точки на топене и кипене сред халогенидите на същия елемент, тъй като йодът е най-поляризираният от халогенидите и с най-много електрони. Изключения има при някои от междинните йодиди и йодидите на [[металоид]]ите. Разтворимостта във вода на йонните йодиди е най-голямата сред йонните халогениди, докато на ковалентните йодиди е най-ниската. [[Сребърен йодид|Сребърният йодид]] е практически неразтворим във вода и неговото формиране често се използва като качествен тест за наличие на йод.{{hrf|Greenwood|1997|821 – 824}}

=== Йодни оксиди и оксокиселини ===
[[Файл:Iodine-pentoxide-3D-balls.png|мини|150п|Структура на йоден пентаоксид (I<sub>2</sub>O<sub>5</sub>)]]
Йодните оксиди са най-стабилните от халогенните оксиди, поради силните I–O връзки, вследствие на голямата разлика в електроотрицателността между йода и кислорода. Те са най-добре проучените халогенни оксиди.{{hrf|King|1995}} Стабилният, бял, хигроскопичен [[йоден пентаоксид]] (I<sub>2</sub>O<sub>5</sub>) е известен още от създаването му през 1813 г. от Гей-Люсак и Дейви. Най-лесно се получава чрез дехидратация на [[йодна киселина]] (HIO<sub>3</sub>). Той окислява [[въглероден оксид|въглеродния оксид]] до [[въглероден диоксид]] при стайна температура и е полезен [[реактив]] при определянето на [[концентрация]]та на въглероден оксид. Окислява и [[азотен оксид]], [[етилен]] и [[сероводород]]. Той реагира със [[серен триоксид]] и [[пероксисулфурилдифлуорид]] (S<sub>2</sub>O<sub>6</sub>F<sub>2</sub>), водейки до образуване на йодилен йон [IO<sub>2</sub>]<sup>+</sup> и редуцира концентрирана сярна киселина до йодозилни соли – [IO]<sup>+</sup>. Йодният пентаоксид може да бъде флуориран с флуор, бромен трифлуорид, серен тетрафлуорид, хлорилфлуорид, йоден пентафлуорид, водейки до получаването на йоден(V) оксифлуорид (IOF<sub>3</sub>). Известни са и други по-малко стабилни оксиди – I<sub>4</sub>О<sub>9</sub> и I<sub>2</sub>O<sub>4</sub>. Техните структури не са добре изучени, но се предполага че са следните – I<sup>III</sup>(I<sup>V</sup>О<sub>3</sub>)<sub>3</sub> и [IO]<sup>+</sup>[IO<sub>3</sub>]<sup>–</sup>.{{hrf|Greenwood|1997|851 – 853}}

{| class="wikitable" style="float:right; margin-top:0; margin-left:1em; text-align:center; font-size:10pt; line-height:11pt; width:25%;"
|+ Стандартни редукционни потенциали на йодни йони във воден разтвор{{hrf|Greenwood|1997|853 – 859}}
! {{nowrap|E° (двойка)}}!!{{nowrap|''a'' (H<sup>+</sup>) {{=}} 1}}<br>(киселина)!!{{nowrap|E° (двойка)}}!!{{nowrap|''a'' (OH<sup>−</sup>) {{=}} 1}}<br>(основа)
|-
|I<sub>2</sub>/I<sup>−</sup>||+0,535|||I<sub>2</sub>/I<sup>−</sup>||+0,535
|-
|HOI/I<sup>−</sup>||+0,987||IO<sup>−</sup>/I<sup>−</sup>||+0,48
|-
| || ||{{chem|IO|3|–}}/I<sup>−</sup>||+0,26
|-
|HOI/I<sub>2</sub>||+1,439||IO<sup>−</sup>/I<sub>2</sub>||+0,42
|-
|{{chem|IO|3|–}}/I<sub>2</sub>||+1,195|| || 
|-
|{{chem|IO|3|–}}/HOI||+1,134||{{chem|IO|3|–}}/IO<sup>−</sup>||+0,15
|-
|{{chem|IO|4|–}}/{{chem|IO|3|–}}||+1,653|| || 
|-
|H<sub>5</sub>IO<sub>6</sub>/{{chem|IO|3|–}}||+1,601||{{chem|H|3|IO|6|2–}}/{{chem|IO|3|–}}||+0,65
|}

По-важни са четирите оксокиселини – [[хипойодиста киселина]] (HIO), [[йодиста киселина]] (HIO<sub>2</sub>), [[йодна киселина]] (HIO<sub>3</sub>) и [[перйодна киселина]] (HIO<sub>4</sub> или H<sub>5</sub>IO<sub>6</sub>).

Когато йодът се разтваря във воден разтвор, възникват следните реакции:{{hrf|Greenwood|1997|853 – 859}}

: <math>\mathrm{I_{2} + H_{2}O\ \longrightarrow\ HIO + H^{+} + I^{-} \qquad\qquad K_a\ =\ 2\times10^{-13}\ mol^{2}.l^{-2}}</math>
: <math>\mathrm{I_{2} + 2OH^{-}\ \longrightarrow\ IO^{-} + H_{2}O + I^{-} \qquad\qquad K_b\ =\ 30\ mol^{-1}.l}</math>

Хипойодистата киселина е нестабилна и се диспропорционира до йодидни и йодисти йони:{{hrf|Greenwood|1997|853 – 859}}

: <math>\mathrm{3IO^{-}\ \longrightarrow\ 2I^{-} + IO_{3}^{-} \qquad\qquad K\ =\ 10^{20}}</math>

Йодистата киселина и йодитът са още по-малко стабилни и съществуват само като краткотрайно междинно съединение при окисляването на йодид до йодат.{{hrf|Greenwood|1997|853 – 859}} Йодатите са най-важните от тези съединения. Те могат да бъдат получени чрез окисляване на йодиди на алкалните метали с кислород при 600&nbsp;°C и високо налягане или чрез окисляване на йод с хлорати. За разлика от хлоратите, които много бавно образуват хлорид и перхлорат, йодатите са стабилни на диспропорциониране, както в киселите, така и в алкалните разтвори. От тях могат да се получат соли на повечето метали. Йодната киселина най-лесно се получава при окисляване на водна йодна суспензия чрез електролиза или с димяща азотна киселина. Йодатът има най-слабата окислителна сила от халогенатите, но е най-бързо реагиращият.{{hrf|Greenwood|1997|863 – 864}}

Известни са следните перйодати – четиристенният IO{{индекси|b=4|p=–}}, квадратно-пирамидалният IO{{индекси|b=5|p=3–}}, осмостенният IO{{индекси|b=6|p=5–}}, както и някои от по сложните орто- и метаперйодати – [IO<sub>3</sub>(ОН)<sub>3</sub>]<sup>2–</sup>, [I<sub>2</sub>O<sub>8</sub>ОН<sub>2</sub>]<sup>4–</sup> и I<sub>2</sub>O{{индекси|b=9|p=4–}}. Обикновено те биват получавани при електрохимично окисление на алкален натриев йодат (с [[оловен диоксид]] (PbO<sub>2</sub>) на [[анод]]а) или окисление с хлор (Cl<sub>2</sub>):{{hrf|Greenwood|1997|872 – 875}}

: <chem>IO3^- + 6OH^- -> IO6^5- + 3H2O + 2e^-</chem>
: <chem>IO3^- + 6OH^- + Cl2 -> IO6^5- +2Cl^- + 3H2O</chem>

Те са термодинамично стабилни и много силни окислители, като бързо окисляват Mn<sup>2+</sup> до MnO{{индекси|p=–|b=4}} и разкъсват връзки в [[гликол]]ите, α-[[дикетон]]ите, α-[[кетол]]ите, α-[[аминоалкохол]]ите и α-[[диамин]]ите.{{hrf|Greenwood|1997|872 – 875}} Ортоперйодатът стабилизира високите степени на окисление сред металите, поради много високия си отрицателен заряд -5. Ортоперйодната киселина (Н<sub>5</sub>IO<sub>6</sub>) е стабилна. Дехидратира при 100&nbsp;°C във вакуум до перйодна киселина (HIO<sub>4</sub>). Продължаване на дехидратирането не води до получаване на йоден хептаоксид (I<sub>2</sub>O<sub>7</sub>), а вместо това се получават йоден пентаоксид и кислород. Перйодната киселина може да бъде протонирана от сярна киселина, до получаване на I(OH){{индекси|p=+|b=6}} катион, изоелектронен на Te(OH)<sub>6</sub> и Sb(ОН){{индекси|p=+|b=6}}, който води до получаване на соли с бисулфат и сулфат.{{hrf|King|1995}}

=== Йодни халогениди ===
Халогените образуват различни [[диамагнетизъм|диамагнитни]] междухалогенни съединения със следните [[стехиометрия|стехиометрии]] – XY, XY<sub>3</sub>, XY<sub>5</sub> и XY<sub>7</sub> (където X е по-тежък от Y). Йодът не е изключение. Йодът образува всичките три възможни вида интерхалогени – [[йоден монофлуорид]] (IF), [[йоден монохлорид]] (ICl), [[йоден монобромид]] (IBr), [[йоден трифлуорид]] (IF<sub>3</sub>), [[йоден трихлорид]] (ICl<sub>3</sub>), [[йоден пентафлуорид]] (IF<sub>5</sub>) и по-трудно, но възможно, [[йоден хептафлуорид]] (IF<sub>7</sub>). Многобройни катионни и анионни производни на интерхалогените са познати. Например, винено-червените или ярко оранжеви съединенията с ICl{{индекси|p=+|b=2}} или тъмнокафявите и черно-морави съединенията с I<sub>2</sub>Cl<sup>+</sup>. Освен тях, са известни и някои [[псевдохалоген]]иди като [[йодциан]] (ICN), [[йоден тиоцианат]] (ISCN) и [[йоден азид]] (IN<sub>3</sub>).{{hrf|Greenwood|1997|824 – 828}}

[[Файл:Iodine monochloride1.jpg|мини|Йоден хлорид – ICl]]
Йодният монофлуорид (IF) е нестабилен при стайна температура и се диспропорционира лесно и необратимо до йод и йоден пентафлуорид, като това е причината да не може да бъде получен чист. Той може да бъде синтезиран чрез реакцията на йод с флуор в [[трихлорофлуорометан]] при -45&nbsp;°C, с йоден трифлуорид в трихлорофлуорометан при -78&nbsp;°C или със [[сребърен флуорид]] при 0&nbsp;°C.{{hrf|Greenwood|1997|824 – 828}} Йодният монохлорид (ICl) и йодният монобромид (IBr), от друга страна, са сравнително стабилни. Йодният хлорид е летливо, червено-кафяво съединение, открито поотделно от Луи Жозеф Гей-Люсак и Хъмфри Дейви през 1813 – 1814 г. Той наподобява брома в много отношения. Йодният хлорид и йодният бромид могат да се получат чрез реакция на йод с хлор или бром при стайна температура и последващо пречистване чрез фракционна дестилация и кристализация. И двете съединения са доста реактивни и атакуват [[платина]]та и [[злато]]то, но не взаимодействат с [[бор (елемент)|бор]], [[въглерод]], [[кадмий]], [[олово]], [[цирконий]], [[ниобий]], [[молибден]] и [[волфрам]]. Взаимодействието им с [[органично съединение|органичните съединения]] зависи от условията. Йодният хлорид, под формата на газ, има склонност да хлорира [[фенол]] и [[салицилова киселина]], тъй като йодният хлорид претърпява хомолитична дисоциация до хлор и йод, като първият е по-реактивен. Йодният хлорид в разтвор на тетрахлорметан води до йодиране като основна реакция, тъй като се наблюдава хетеролитно делене на I–Cl връзка и I<sup>+</sup> атакува фенола като [[електрофил]]. Въпреки това, йодният монобромид има тенденция да бромира фенол дори в разтвор на тетрахлорметан, поради тенденция да се разпада до основните си елементи, а бромът е по-реактивен от йода.{{hrf|Greenwood|1997|824 – 828}} Когато са [[течност]]и, йодният хлорид и йодният бромид се разпадат на I<sub>2</sub>X<sup>+</sup> и IX{{индекси|p=–|b=2}} аниони (X = CI, Br), като под формата на тези си йони, те са добри [[проводник|проводници]] на [[електричество]] и могат да бъдат използвани като поляризиращи разтворители.{{hrf|Greenwood|1997|824 – 828}}

Йодният трифлуорид (IF<sub>3</sub>) е нестабилно, жълто, твърдо вещество, което се разлага над -28&nbsp;°C. Трудно е да се получи. За да може флуорът да окисли йода до пентафлуорид, е необходима реакция при ниска температура с [[ксенонов дифлуорид]] (XeF<sub>2</sub>). Йодният трихлорид, който съществува в твърдо състояние, като димера I<sub>2</sub>Cl<sub>6</sub>, е ярко жълто твърдо вещество, синтезирано чрез взаимодействие на йод с течен хлор при -80&nbsp;°C. При пречистването е необходима предпазливост, тъй като лесно може да се дисоциира до йоден хлорид и хлор, и следователно може да действа като силен хлориращ агент. Течният йоден трихлорид провежда електричество, което вероятно показва частичната дисоциация на ICL{{индекси|p=+|b=2}} и ICL{{индекси|p=–|b=4}} йони.{{hrf|Greenwood|1997|828 – 831}}

Йодният пентафлуорид (IF<sub>5</sub>) е безцветна, летлива течност и е най-термодинамично стабилният йоден флуорид, който може да бъде получен при реакция на йод с флуор при стайна температура. Той е флуориращ агент, но може да бъде съхраняван в стъклени апарати. Отново, в течно състояние присъства лека електрическа проводимост поради дисоциацията на IF{{индекси|p=+|b=4}} и IF{{индекси|p=–|b=6}} йони. Йодният хептафлуорид (IF<sub>7</sub>) е изключително силен флуориращ агент – взаимодейства с повечето елементи, дори при ниски температури, флуорира огнеупорното стъкло „[[Пирекс]]“, образувайки йоден оксофлуорид (IOF<sub>5</sub>) и води до възпламеняване и окисляване на въглеродния оксид.{{hrf|Greenwood|1997|832 – 835}}

=== Полийодни съединения ===
Когато йодът бива разтварян в силни киселини, като димяща [[сярна киселина]], се образува светлосин [[парамагнетизъм|парамагнитен]] разтвор, включващ I{{индекси|p=+|b=2}} катиони. Твърда сол на дийодния катион може да се получи чрез окисляване на йод с [[антимонов пентафлуорид]]:{{hrf|King|1995}}

: <math>\mathrm{2I_{2} + 5SbF_{5}\ \xrightarrow[^\circ C]{SO_{2}}\ 2I_{2}Sb_{2}F_{11} + SbF_{3}}</math>

Солта I<sub>2</sub>Sb<sub>2</sub>F<sub>11</sub> е тъмносиня, а танталовия аналог I<sub>2</sub>Ta<sub>2</sub>F<sub>11</sub> е син. Дължината на връзка I–I в I<sub>2</sub> е 267 pm, a в I{{индекси|p=+|b=2}} е 256 pm, което се дължи на липсващия електрон на антисвързващата орбитала, което от своя страна прави връзката по-силна и по-кратка. При разтваряне във флуорсулфонова киселина, тъмносиният I{{индекси|p=+|b=2}} обратимо димеризира под -60&nbsp;°C, образувайки червения диамагнитен I{{индекси|p=2+|b=4}}. Другите полийодни катиони, като I{{индекси|p=+|b=3}} и I{{индекси|p=+|b=5}}, не са така добре познати.{{hrf|King|1995}}{{hrf|Greenwood|1997|842 – 844}}

Единственият и значим полийодиден анион във воден разтвор е трийодидът (I{{индекси|p=–|b=3}}). Образуването му обяснява защо разтворимостта на йода във вода може да бъде увеличена чрез добавяне на разтвор на калиев йодид:{{hrf|King|1995}}

: <math>\mathrm{I_{2} + I^{-}\ \rightleftharpoons\ I_{3}^{-} \qquad\qquad K_{eq}\ =\ \thicksim 700\ (20\ ^{\circ}C)}</math>

Други полийодидни аниони могат да бъдат открити в разтвори, съдържащи йод и йодид – I{{индекси|p=–|b=5}}, I{{индекси|p=–|b=9}}, I{{индекси|p=2–|b=4}} и I{{индекси|p=2–|b=8}}, чиито соли с големи и слабо поляризиращи катиони като Cs<sup>+</sup> могат да бъдат изолирани.{{hrf|King|1995}}{{hrf|Greenwood|1997|835 – 839}}

=== Органични йодни съединения ===
[[Файл:IBXAcid.png|мини|Структура на окислителната {{nowrap|[[2-йодоксибензоена киселина]]}}]]
Органойодните съединения са фундаментални в развитието на органичния синтез – [[Хофманово елиминиране]] на [[амин]]и,{{hrf|Hofmann|1851}} [[реакция на Уилямсън]],{{hrf|Williamson|1850}} [[реакция на Вюрц]],{{hrf|Wurtz|1855}} и [[реактив на Гриняр]].{{hrf|Grignard|1900}}

Въглерод-йодната връзка е често срещана функционална група, която формира основната на органична химия. Формално, тези съединения могат да бъдат считани за органични производни на йодидния анион. Най-простите органойодни съединения, алкилйодидите, могат да бъдат синтезирани чрез реакция на [[алкохол]]и с [[фосфорен трийодид]]. Те могат да бъдат използвани в реакции на [[нуклеофилно заместване]] или за приготвяне на реактив на Гриняр. С–I връзката е най-слабата от всички въглерод-халогенни връзки поради малката разлика в електроотрицателността на въглерода (2,55) и йода (2,66). Йодидът е най-добрата напускаща група. Органойодните съединения жълтеят с течение на времето, защото се разпадат до елементарен йод. Те се използват в органичния синтез, защото С–I връзката може да бъде лесно разкъсана.{{hrf|Phyllis|2005}} Те са значително по-плътни от другите органохалогенни съединения, благодарение на високото [[атомна маса|атомно тегло]] на йода.{{hrf|Blanksby|2003}} Някои органични окислители, като [[йодан]]ите, съдържат йод в по-висока степен на окисление от +1 – напр. 2-йодоксобензоена киселина, изолзвана за окисление на [[алкохол]]и до [[алдехид]]и,{{hrf|Boeckman|2000}} и йодбензенов дихлорид (PhICl<sub>2</sub>), използван при селективното хлориране на [[алкен]]и и [[алкин]]и.{{hrf|Jung|1997}} Едно от най-известните употреби на органойодните съединения е т.нар. [[йодоформен тест]], при който [[йодоформ]] (CHI<sub>3</sub>) се получава при последователно йодиране на метилкетон:{{hrf|Smith|2007}}

: [[Файл:Iodoform synthesis.svg|500п|link=]]

Някои недостатъци при използването на органойодни съединения (в сравнение с органохлорните или органобромните съединения) са по-големият разход и по-голямата токсичност на йодните производни. Например, [[йодоацетамид]] и [[йодооцетна киселина]] денатурират [[протеин]]ите чрез необратимо [[алкилиране]] на [[цистеин]]овите остатъци и предотвратяват реконструкцията на дисулфидните връзки.{{hrf|Polgar|1979}}

Халогенният обмен при производство на йодоалкани, чрез [[реакция на Финкелщайн|реакцията на Финкелщайн]], е леко усложнен от факта, че йодидът е по-добра отцепваща се група от хлорида или бромида. Разликата, въпреки това, е достатъчно малка и реакцията може да бъде завършена чрез пренасищане на разтвора със съответната йодидна сол.{{hrf|Smith|2007}} При класическата реакция на Финкелщайн, алкилхлорид или алкилбромид биват превръщани до алкилйодид чрез третиране на разтвор на [[натриев йодид]] в [[ацетон]]. Натриевият йодид е разтворим в ацетон, докато [[натриев хлорид|натриевият хлорид]] и [[натриев бромид|натриевият бромид]] не са.{{hrf|Ervithayasuporn|2013}} Реакцията се насочва в посока към продукта, следваща закона за запазване на масата поради утаяването на неразтворимата сол.{{hrf|Streitwieser|1956}}{{hrf|Bordwell|1964}}

== Наличност и получаване ==
Йодът е най-малко разпространеният от стабилните халогени, – само 0,46 ppm в [[земната кора]] (за сравнение: флуор – 544 ppm, хлор – 126 ppm, бром – 2,5 ppm). Сред осемдесет и четирите елемента, които се срещат в [[природа]]та (елементи 1 – 42, 44 – 60, 62 – 83, 90 и 92), той се нарежда на 60-о място по разпространеност.{{hrf|Greenwood|1997|795 – 796}} Йодните [[минерал]]и са рядкосрещани. Местата, където той е достатъчно концентриран, е под формата на йодатни минерали. Такива минерали са [[лаутарит]] – Са(IO<sub>3</sub>)<sub>2</sub> и [[диетцит]] – 7Ca(IO<sub>3</sub>)<sub>2</sub>·8CaCrO<sub>4</sub>.{{hrf|Greenwood|1997|795 – 796}} Това са минералите, които се срещат като следи от замърсявания в [[калцит]]а, открити в [[Чили]], чийто основен продукт е [[натриев нитрат]]. Tе съдържат 0,02 % – 1 % йод от общото им тегло.{{hrf|Kogel|2006}} [[Натриев йодат|Натриевият йодат]] се извлича от калцита и се редуцира до йодид чрез [[натриев бисулфит]]. Този разтвор, след това, реагира с прясно извлечен йодат, водейки до [[синпропорциониране]] на йода, който впоследствие може да се отфилтрира.{{hrf|Greenwood|1997|800 – 804}}

Калцитът е основният източник на йод през 19 век и продължава да бъде важен и до днес, заменяйки водораслите като основен източник (не е икономически изгоден метод).{{hrf|Stanford|1862}} В края на 20 век соленоводните извори се очертават като новия основен източник. Японското газово поле [[Минами Канто]], на изток от [[Токио]] и американското газово поле в [[котловина]]та [[Анадарко (котловина)|Анадарко]], в северозападната част на [[Оклахома]] са двата най-големи източника. Солените води, извиращи от изворите, са с температура от 60&nbsp;°C. Те се пречистват и подкисляват с помощта на сярна киселина, след което йодидът се окислява до елементарен йод чрез хлор. Получава се разтвор на йод, но той е много разреден и се налага по-нататъшно концентриране. Вдухва се гореща водна пара в разтвора, за да се изпари йодът, който после се прекарва през абсорбираща кула. С помощта на [[серен диоксид|серният диоксид]], той бива редуциран до йодоводород. Йодоводородът взаимодейства с хлор, за да се утаи йод. След филтриране и пречистване, йодът се пакетира.{{hrf|Kogel|2006}}{{hrf|Maekawa|2006}}

: <chem>2HI + Cl2->I2 ^ + 2HCl</chem>
: <chem>I2 + 2H2O + SO2->2HI + H2SO4</chem>
: <chem>2HI + Cl2->I2 v + 2HCl</chem>

Чили и Япония са най-големите производители на йод, в днешно време.{{hrf|Greenwood|1997|795 – 796}} Алтернативно, солевият разтвор може да бъде третиран със [[сребърен нитрат]], за да се утаи йодът като [[сребърен йодид]], който след това се разлага чрез реакция с [[желязо]], утаявайки [[сребро]] и водейки до получаването на разтвор на [[железен дийодид]]. След това елементареният йод може да бъде получен чрез окисление с хлор.{{hrf|Greenwood|1997|799}}

: <chem>HI + AgNO3->AgI v + HNO3</chem>
: <chem>2AgI + Fe->2Ag v + FeI2</chem>
: <chem>FeI2 + Cl2->I2 + FeCl2</chem>

== Приложения ==
Йодът има много приложения. Около половината от всичкия произведен йод се използва в производството на органойодни съединения, останалите 15 % остават под формата на елементарен йод, 15 % се използват за производството на калиев йодид, а други 15 % за други неорганични йодни съединения. Останалите 5 % са за други по-незначителни употреби. Основните приложения на йодните съединения са като [[катализатор]]и, [[стабилизатор]]и, [[боя|бои]], [[оцветител]]и, [[пигмент]]и, [[фармацевтика|фармацевтични]] и [[хигиена|санитарни]] продукти и [[проявител]]и във [[фотография]]та. Други приложения на йода включват – борба със [[смог]]а, предизвикването на [[валежи]], както и различни приложения в [[аналитична химия|аналитичната химия]].{{hrf|Greenwood|1997|800 – 804}}

=== Аналитична химия ===
[[Калиев тетрайодомеркурат|Калиевият тетрайодомеркурат]] (К<sub>2</sub>HgI<sub>4</sub>) е т.нар. [[Неслеров реактив]]. Използва се като тест за наличие на [[амоняк]] и амониеви йони. [[Меден тетрайодомеркурат|Медният тетрайодомеркурат]] (Cu<sub>2</sub>HgI<sub>4</sub>) се използва като утаител, при наличието на алкалоиди. [[Йодид]]ният и [[йодат]]ният йони се използват за [[количествен анализ|количествени анализи]], например в [[йодометрия]]та (доказване на [[нишесте]] ([[целулоза]]) с образуване на тъмносин комплекс).{{hrf|Greenwood|1997|800 – 804}} Воден разтвор на алкален йодид се използва в йодоформения тест за доказване наличието на метилкетони.{{hrf|Smith|2007}} Йодометрията все още се използва за откриване на фалшиви банкноти, отпечатани върху хартия съдържаща нишесте (целулоза).{{hrf|Emsley|2001}}

=== Медицина ===
Йодът се използва като [[дезинфектант]] под формата на елементарен йод или като воден разтвор на трийодидния йон I{{индекси|b=3|p=–}}. Йод се използва при лечението на [[йоден дефицит]].{{hrf|World Health Organization|2009}} Като алтернатива, йодът може да бъде под формата на [[йодофор]]и, които съдържат йод, разтворен като комплекс. Примерите за такива препарати са:{{hrf|Block|2001}}
* [[Йодна тинктура]] – йод, разтворен в [[етанол]] или йод и натриев йодид в смес от етанол и вода.
* [[Разтвор на Люгол]] – йод или йодид, разтворен само във вода, образувайки предимно трийодид. За разлика от йодната тинктура, разтворът на Люгол съдържа малко разтворен елементарен йод.
* [[Повидон-йод]] – йод, разтворен в [[повидон]] (органичен разтворител).

Антимикробното действие на йода е бързо и работи дори при много ниски концентрации. Това му свойство го прави често използван дезинфектант в [[хирургия]]та.{{hrf|Patwardhan|2011}} Специфичният му начин на действие е неизвестен. Вероятно, той прониква в [[микроорганизъм|микроорганизмите]] и атакува определени [[аминокиселина|аминокиселини]] ([[цистеин]] и [[метионин]]), [[нуклеотид]]и и [[мастни киселини]], което в крайна сметка води до [[клетъчна смърт]]. Той също така има антивирусно действие, но нелипидните [[вирус]]и и [[парвовирус]]ите са по-малко чувствителни, за разлика от [[липид]]ните вируси. Йодът вероятно атакува повърхностните [[протеин]]и на вирусите и дестабилизира [[мембрана|мембранните]] мастни киселини посредством окисление на ненаситените въглеродни връзки.{{hrf|McDonnell|1999}}

В [[медицина]]та се използва наситен разтвор на [[калиев йодид]] за лечение на остра [[хипертироидизъм|тиротоксикоза]]. Използва се и за блокиране на поглъщането на йод-131 от щитовидната жлеза, когато този изотоп се използва при радиоизотопно лечение на други органи.{{hrf|Hazard.com|1998}}{{hrf|EANM|2008}}

[[Файл:Diatrizoic acid.svg|мини|[[Диатризоена киселина]] – рентгеноконтрастен препарат, съдържащ [[йод-131|<sup>131</sup>I]]]]
Наличието на йод-131 (обикновено като йодид) е предимно вследствие на [[радиоактивно замърсяване]]. Той е особено опасен поради склонността на щитовидната жлеза да концентрира погълнатия йод и да го задържа за по-дълги периоди. По тази причина хората, изложени на риск от радиоактивен йод (йод-131) трябва да приемат таблетки калиев йодид. Типичната доза за възрастни е една таблетка от 130 μg за 24 часа, осигуряваща 100 μg йонен йод. Нормалната необходима дневна доза йод е от порядъка на 100 μg. Поглъщането на тази голяма доза нерадиоактивен йод предотвратява приема на радиоактивен йод от щитовидната жлеза.{{hrf|USCDC|2006}}

Като елемент с висока [[електронен облак|електронна плътност]] и голям атомен номер, йодът абсорбира [[рентгенови лъчи]], по-слаби от 33,3 keV поради [[фотоелектричен ефект|фотоелектричния ефект]] на най-вътрешните електрони.{{hrf|Lancaster|2015}} Органойодните съединения се използват чрез [[интравенозна инфузия|интравенозна инжекция]] като [[рентгенография|рентгенови]] радиоконтрастни средства. Това приложение често е в съчетание с усъвършенствани рентгенови техники, като [[ангиография]] и [[томография]]. Понастоящем всички водоразтворими рентгеноконтрастни вещества зависят от йода.

=== Други ===
Производството на етилендиамин дихидройодид, като хранителна добавка за добитъка, консумира голяма част от наличния йод. Друга значителна употреба е като катализатор за производството на оцетна киселина, чрез [[процес]]ите на [[процес на Монсанто|Монсанто]] и [[процес на Катива|Катива]]. В тези технологии, които осигуряват нуждата от [[оцетна киселина]] в света, йодоводородната киселина превръща метанола в [[метилйодид]], който се подлага на [[карбонилиране]]. Хидролизата на получения [[ацетилйодид]] регенерира йодоводородната киселина и дава оцетна киселина.{{hrf|Phyllis|2005}}

Неорганичните йодиди се използват за специални употреби. [[Титан (елемент)|Титанът]], [[цирконий|цирконият]], [[хафний|хафният]] и [[торий|торият]] се пречистват чрез [[йодиден метод|процеса на ван Аркел]], който включва обратимото образуване на тетрайодиди на тези елементи. Сребърният йодид е основна съставка във фотографията. Хиляди килограми сребърен йодид се използват ежегодно за борба със смога и [[градушка|градушките]] и предизвикането на дъжд.{{hrf|Phyllis|2005}}

Органойодното съединение [[еритрозин]] е важен хранителен оцветител. [[Перфлуоралкилйодид]]ите са предшественици на важни [[повърхностноактивни вещества]], като [[перфлуороктансулфонова киселина|перфлуороктансулфоновата киселина]].{{hrf|Phyllis|2005}}

== Биологична роля ==
Йодът е основен [[микроелемент]] за живота и е един от най-тежките елементи, от които се нуждаят живите организми ([[лантан]]ът и другите [[лантанид]]и, както и [[волфрам]]ът, се използват от някои микроорганизми).{{hrf|Pol|2013}}{{hrf|Koribanics|2015}} Йодът е необходим за синтеза на хормоните на щитовидната жлеза, регулиращи растежа – [[тироксин]] и [[трийодтиронин]] (T<sub>4</sub> и Т<sub>3</sub> съответно). Дефицитът на йод води до намалено производство на Т<sub>3</sub> и T<sub>4</sub> и съпътстващо разширяване на щитовидната жлеза, в опит да бъде набавен повече йод, причинявайки болестта [[ендемична гуша]]. По-често срещащият се хормон в кръвта е тироксинът (T<sub>4</sub>), който има по-дълъг биологичен живот в сравнение с Т<sub>3</sub>. При хората, съотношението T<sub>4</sub> към Т<sub>3</sub> в кръвта е между 14:1 и 20:1. T<sub>4</sub> се превръща в активен Т<sub>3</sub> (три до четири пъти по-мощен от T<sub>4</sub>), на клетъчно ниво чрез [[дейодиназа]]та (5'-йодиназа). Хормоните биват обработени допълнително чрез [[декарбоксилиране]] и [[дейодиране]] до производството на [[йодтиронамин]] (Т<sub>1</sub>а') и [[тиронамин]] (Т<sub>0</sub>а'). Всички изоформи на дейодиназите са [[ензим]]и, съдържащи [[селен]]. Храната, съдържаща селен е от съществено значение за производството на Т<sub>3</sub>.{{hrf|Irizarry|2014}}

Йодът представлява 65 % от молекулното тегло на T<sub>4</sub> и 59 % на Т<sub>3</sub>. 15 до 20 μg йод се концентрират в щитовидната жлеза и хормоните. Щитовидната жлеза не се нуждае от повече от 70 μg/ден, за да синтезира необходимите дневни количества T<sub>4</sub> и Т3.{{hrf|Micronutrient Information Center|2015}} По-високите препоръчителни дневни нива на йод са необходими за оптимална функция на редица системи на тялото – [[гърда|гърди]], [[стомах|стомашна лигавица]], [[слюнчени жлези]], [[мозък|мозъчни клетки]], [[хороиден плексус]], [[тимус]] и [[артерия|артериални стени]].{{hrf|Micronutrient Information Center|2015}}{{hrf|Venturi|2009}}{{hrf|Ullberg|1964}}{{hrf|Venturi|2014}}

Естествените източници на йод са морските дарове, като [[риба]], морски [[водорасли]] и [[миди]], както и [[мляко|мляко и млечни продукти]] и [[яйце (храна)|яйца]]. Животните си набавят достатъчно йод от растения, отглеждани върху богата на йод почва.{{hrf|Iodine Global Network}}{{hrf|MedlinePlus Medical Encyclopedia}} Йодираната сол е обогатена с йод, под формата на натриев йодид.{{hrf|MedlinePlus Medical Encyclopedia}}{{hrf|American Thyroid Association}}

В области, където има дефицит на йод в храната{{hrf|Dissanayake|1999}} са наблюдавани заболявания на щитовидната жлеза. Симптомите са силна умора, подута [[гуша]], умствено забавяне, [[депресия]], наддаване на тегло и понижени телесни температури.{{hrf|Felig|2001}} Дефицитът на йод е водещата причина за предотвратяване на интелектуалната нетрудоспособност, резултат, който се получава предимно, когато бебетата или малките деца развиват гуша, поради липсата на елемента. Добавянето на йод към солта, до голяма степен, елиминира този проблем в по-богатите страни, но дефицитът на йод остава сериозен проблем за общественото здраве в развиващия се свят.{{hrf|WHO}} Дефицитът на йод е проблем и в някои райони на [[Европа]]. Обработката на информация, двигателните умения и решаването на зрителните проблеми се подобряват при прием на йод от деца с умерен йоден дефицит.{{hrf|Zimmermann|2006}}

== Опасности ==
Елементарният йод (I<sub>2</sub>) е [[отрова|токсичен]], ако бъде приет неразреден. Леталната доза за възрастен човек е 30 mg/kg, което е около 2,1 – 2,4 g за човек с тегло от 70 до 80 kg. Прекомерният прием на йод може да бъде по-силно цитотоксичен при дефицит на селен.{{hrf|Smyth|2003}}{{hrf|Irizarry|2014}} Токсичността му се дължи на неговите окислителни свойства, чрез които [[денатурация|денатурира]] протеините (включително ензимите).{{hrf|Yerkes|2007}} При нива от 2 ppm йодът е непосредствено опасен за [[живот]]а и [[здраве]]то.{{hrf|www.cdc.gov}}

Елементарният йод е дразнещ за кожата и директният контакт може да причини [[изгаряне|изгаряния]]. Разтвори с висока концентрация на елементарен йод, могат да причинят увреждане на тъканите, ако се използват прекомерно за почистване.{{hrf|Lowe|2006}}

Някои хора развиват свръхчувствителност към продукти и храни, съдържащи йод. Използването на йодна тинктура или повидон-йод може да причини обриви, понякога тежки.{{hrf|dermnetnz.org}} Парентералното приложение на йодни рентгеноконтрастни вещества може да доведе до ефекти, вариращи от лек [[алергия|обрив]] до летален [[анафилактичен шок]].{{hrf|Boehm|2008}}

== Източници ==
<references/>

; Използвана литература
{{дребно|
* {{cite book | url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds | last=Lide | first=D. R. | title=CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition=86th | location=Boca Raton (FL) | publisher=CRC Press | year=2005 | isbn=0-8493-0486-5 | lang=en }}
* {{cite web|url=http://lpi.oregonstate.edu/mic/minerals/iodine|title=Iodine|publisher=Micronutrient Information Center|location=Linus Pauling Institute, Oregon State University, Corvallis, OR|date=2015|lang=en}}
* {{cite journal|last=Courtois |first=Bernard |title=Découverte d'une substance nouvelle dans le Vareck |journal=Annales de chimie |volume=88 |page=304|date=1813 |url=https://books.google.com/books?id=YGwri-w7sMAC&pg=RA2-PA304|lang=fr }}
* {{cite journal |last=Swain |first=Patricia A. |title=Bernard Courtois (1777 – 1838) famed for discovering iodine (1811), and his life in Paris from 1798 |journal=Bulletin for the History of Chemistry |volume=30 |issue=2 |page=103 |date=2005 |url=http://www.scs.uiuc.edu/~mainzv/HIST/awards/OPA%20Papers/2007-Swain.pdf |lang=en |accessdate=2018-02-14 |archivedate=2010-07-14 |archive-url=https://web.archive.org/web/20100714110757/http://www.scs.uiuc.edu/~mainzv/HIST/awards/OPA%20Papers/2007-Swain.pdf }}
* {{cite book|last=Greenwood |first=Norman N.|last2=Earnshaw |first2=Alan|year=1997|title=Chemistry of the Elements|edition=2nd|publisher=Butterworth-Heinemann|isbn=0-08-037941-9|lang=en}}
* {{cite web|url=http://elements.vanderkrogt.net/element.php?sym=i |title=53 Iodine |publisher=Elements.vanderkrogt.net|lang=en }}
* {{cite journal|url=https://books.google.com/books?id=Rco_AQAAIAAJ&pg=PA193#v=onepage&q&f=false|title=The discovery of iodine|journal=The Chemical News|publisher=Chemical Gazette|volume=99|pages=193 – 195|lang=en}}
* {{cite journal |last=Gay-Lussac |first=J. |title=Sur un nouvel acide formé avec la substance décourverte par M. Courtois |journal=Annales de chimie |volume=88|page=311|date=1813 (1) |url=https://books.google.com/books?id=YGwri-w7sMAC&pg=RA2-PA511|lang=fr }}
* {{cite journal|last=Gay-Lussac |first=J. |title=Sur la combination de l'iode avec d'oxigène |journal=Annales de chimie |volume=88 |page=319|date=1813 (2) |url=https://books.google.com/books?id=YGwri-w7sMAC&pg=RA2-PA519|lang=fr }}
* {{cite journal|last=Gay-Lussac |first=J. |title=Mémoire sur l'iode |journal=Annales de chimie |volume=91 |page=5|date=1814 |url=https://books.google.com/books?id=Efms0Fri1CQC&pg=PA5|lang=fr }}
* {{cite journal|last=Davy |first=H. |title=Sur la nouvelle substance découverte par M. Courtois, dans le sel de Vareck |journal=Annales de chimie |volume=88|page=322|date=1813 |url=https://books.google.com/books?id=YGwri-w7sMAC&pg=RA2-PA522&lpg=RA2-PA522|lang=fr }}
* {{cite journal|last=Davy |first=Humphry |title=Some Experiments and Observations on a New Substance Which Becomes a Violet Coloured Gas by Heat |journal=Phil. Trans. R. Soc. Lond. |volume=104 |page=74|date=1814 |doi=10.1098/rstl.1814.0007|lang=en }}
* {{cite book | series = Gmelin Handbook of Inorganic and Organometallic Chemistry | title = 'At, Astatine', System No. 8a | edition=8th | year = 1985 | publisher = Springer-Verlag | isbn = 3-540-93516-9 | last = Kugler | first = H. K. | last2 = Keller | first2 = C. | volume = 8| lang = en }}
* {{cite book| title = Merck Index of Chemicals and Drugs| url = https://archive.org/details/merckindexencycl0009unse| edition = 9th| date = 1976| isbn=0-911910-26-3| last = Windholz| first = Martha| last2 = Budavari| first2 = Susan| editor3 = Stroumtsos, Lorraine Y.| editor4 = Fertig, Margaret Noether| publisher = J A Majors Company| lang = en}}
* {{cite book |last=King |first=R. Bruce |date=1995 |title=Inorganic Chemistry of Main Group Elements |url=https://archive.org/details/inorganicchemist0000king |publisher=Wiley-VCH |pages=173 – 198|isbn=0-471-18602-3|lang=en }}
* {{cite book| title = Inorganic Chemistry | url = https://archive.org/details/inorganicchemist00hous_159 | last = Housecroft | first = C. E. | last2 = Sharpe | first2 = A. G. | year = 2008 | pages = [https://archive.org/details/inorganicchemist00hous_159/page/n579 541] | publisher = Prentice Hall | edition = 3rd | isbn = 978-0131755536| lang = en }}
* {{cite book| title = Advanced Structural Inorganic Chemistry| url = https://archive.org/details/advancedstructur00liwa| first = Wai-Kee| last = Li| first2 = Gong-Du| last2 = Zhou| first3 = Thomas C. W.| last3 = Mak| publisher = Oxford University Press| date = 2008| isbn = 0-19-921694-0| page = [https://archive.org/details/advancedstructur00liwa/page/674 674]| lang = en}}
* {{cite journal|date=2003 |title=The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties |url=http://www.nndc.bnl.gov/amdc/nubase/Nubase2003.pdf |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080923135135/http://www.nndc.bnl.gov/amdc/nubase/Nubase2003.pdf |dead-url=yes |archivedate=23 септември 2008 |journal=Nuclear Physics A |volume=729 |pages=3 – 128 |doi=10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001 |bibcode=2003NuPhA.729....3A |last=Audi |first=G. |last2=Bersillon |first2=O. |last3=Blachot |first3=J. |last4=Wapstra |first4=A. H.|lang=en }}
* {{cite book | first=Donald D. | last=Clayton | year=1983| title=Principles of Stellar Evolution and Nucleosynthesis| url=https://archive.org/details/principlesofstel0000clay | page= [https://archive.org/details/principlesofstel0000clay/page/75 75] | edition=2nd| publisher=University of Chicago Press | isbn=0-226-10953-4| lang=en}}
* {{cite web|last=Bolt |first=B. A. |author2=Packard, R. E. |author3=Price, P. B. | year=2007| url=http://content.cdlib.org/xtf/view?docId=hb1r29n709&doc.view=content&chunk.id=div00061&toc.depth=1&brand=oac&anchor.id=0| title=John H. Reynolds, Physics: Berkeley| publisher=The University of California, Berkeley|lang=en}}
* {{cite journal |last=Hupf |first=H.B.|title=Production of iodine-123 for medical applications |journal=Int J Appl Radiat Isot |volume=19 |issue=4 |pages=345 – 351 |date=1968 |pmid=5650883 |doi=10.1016/0020-708X(68)90178-6|lang=en }}
* {{cite journal |doi=10.1210/jc.83.11.3767 |title=The Management of Graves' Disease in Children, with Special Emphasis on Radioiodine Treatment |year=1998 |last=Rivkees |first=Scott A. |first2=Charles |last2=Sklar |first3=Michael |last3=Freemark |journal=Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism |volume=83 |issue=11 |pmid=9814445 |pages=3767 – 3776|lang=en }}
* {{cite journal |last=Becker|first=D.V.|title=Effects of time of administration and dietary iodine levels on potassium iodide (KI) blockade of thyroid irradiation by 131I from radioactive fallout |journal=Health Phys |volume=78 |issue=6 |pages=660 – 667 |year=2000 |pmid=10832925 |doi= 10.1097/00004032-200006000-00008|lang=en }}
* {{cite news |title=Medical isotopes the likely cause of radiation in Ottawa waste |url=http://www.cbc.ca/news/canada/medical-isotopes-the-likely-cause-of-radiation-in-ottawa-waste-1.852645| date=2009 |publisher=CBC News|lang=en}}
* {{cite book|last=Moser |last2=Rauert|first=H.|first2=W. |title=Isotopes in the water cycle: past, present and future of a developing science|year=2007|publisher=Springer|location=Dordrecht|isbn=978-1-4020-6671-9 |editor1-last=Aggarwal|editor2-first=Joel R. |editor2-last=Gat|editor3-first= Klaus F. |editor3-last=Froehlich|page=11|chapter=Isotopic Tracers for Obtaining Hydrologic Parameters|url=https://books.google.com/books?id=XKk6V_IeJbIC&lpg=PA11&pg=PA11#v=onepage&q&f=false|editor-first=Pradeep K.|lang=en}}
* {{cite book|last=Rao|first=S. M.|title=Practical isotope hydrology|year=2006|publisher=New India Publishing Agency|location=New Delhi|isbn=978-81-89422-33-2|url=https://books.google.com/?id=E7TVDVVji0EC&lpg=PA11&dq=isotope%20hydrology%20iodine&pg=PA11#v=onepage&q&f=false|pages=12 – 13|chapter=Radioisotopes of hydrological interest|lang=en}}
* {{cite web|title=Investigating leaks in Dams & Reservoirs|url=http://www.iaea.org/technicalcooperation/documents/sheet20dr.pdf|publisher=IAEA.org|lang=en}}
* {{cite book|last=Araguás|first=Luis Araguás|title=Detection and prevention of leaks from dams|year=2002|publisher=Taylor & Francis|isbn=978-90-5809-355-4|url=https://books.google.com/?id=FXB-HMzfBnkC&lpg=PA179&pg=PA179#v=onepage&q&f=false|first2=Antonio |last2=Plata Bedmar|pages=179 – 181|chapter=Artificial radioactive tracers|lang=en}}
* {{cite book|last=Holleman|first=A. F.|last2=Wiberg|first2=E.|title=Inorganic Chemistry|publisher=Academic Press|location=San Diego|year=2001|isbn=0-12-352651-5|lang=en}}
* {{cite journal | last = Hofmann | first = A. W. | title = Beiträge zur Kenntniss der flüchtigen organischen Basen | journal = Annalen der Chemie und Pharmacie | volume = 78 | issue = 3 | year = 1851 | pages = 253 – 286 | doi = 10.1002/jlac.18510780302| lang = de }}
* {{cite journal| last = Williamson | first = Alexander |title = Theory of Aetherification| journal = Philosophical Magazine | volume = 37| pages = 350 – 356| year = 1850| doi=10.1080/14786445008646627| lang = en}}
* {{cite journal | title = Ueber eine neue Klasse organischer Radicale | last = Wurtz | first = Charles | journal = Annalen der Chemie und Pharmacie | volume = 96| issue = 3| pages = 364 – 375 | year = 1855 | doi = 10.1002/jlac.18550960310| lang = de }}
* {{cite journal| last = Grignard | first = Victor | title = Sur quelques nouvelles combinaisons organométaliques du magnésium et leur application à des synthèses d'alcools et d'hydrocabures | journal = Compt. Rend. | year =1900| volume = 130| pages = 1322 – 1325| url = http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k3086n/f1322.table| lang = fr}}
* {{cite book| year = 2005 | publisher = Wiley-VCH | location = Weinheim| last = Phyllis | first = A. Lyday | title = Iodine and Iodine Compounds | pages = 381 – 390 | doi = 10.1002/14356007.a14_381| lang = en }}
* {{cite journal|last=Blanksby|first=S.J.|last2=Ellison|first2=G.B.|title=Bond dissociation energies of organic molecules|journal=Acc. Chem. Res.|volume=36|issue=4|pages=255 – 263|date=2003|pmid=12693923|doi=10.1021/ar020230d|url=http://www.colorado.edu/chem/ellison/papers/Blanksby_Acct_Chem_Res_2003.pdf|lang=en|accessdate=2018-02-14|archivedate=2009-02-06|archive-url=https://web.archive.org/web/20090206144739/http://colorado.edu/chem/ellison/papers/Blanksby_Acct_Chem_Res_2003.pdf}}
* {{cite journal|last=Jung|first=Michael E.|last2=Parker|first2=Michael H.| title = Synthesis of Several Naturally Occurring Polyhalogenated Monoterpenes of the Halomon Class | journal = Journal of Organic Chemistry | year = 1997 | volume = 62 | issue = 21 | pages = 7094 – 7095 | doi = 10.1021/jo971371 | pmid=11671809| lang = en }}
* {{cite journal | title = Dess–Martin periodinane: 1,1,1-Triacetoxy-1,1-dihydro-1,2-benziodoxol-3(1''H'')-one | last = Boeckman | first = R. K. Jr. | author2 = Shao, P. | author3 = Mullins, J. J. | journal = Organic Syntheses | year = 2000 | volume = 77 | pages = 141 | collvol = 10 | collvolpages = 696 | prep = v77p0141 | url = http://www.orgsyn.org/orgsyn/pdfs/v77p0141.pdf | lang = en }}
* {{cite book| last = Smith | date = 2007 | title = Advanced Organic Chemistry: Reactions, Mechanisms, and Structure | edition = 6th | location = New York | url = https://books.google.com/books?id=JDR-nZpojeEC&printsec=frontcover | publisher = Wiley-Interscience | isbn = 0-471-72091-7| lang = en }}
* {{cite journal|doi=10.1111/j.1432-1033.1979.tb13196.x|last=Polgar|first=L.|title=Deuterium isotope effects on papain acylation. Evidence for lack of general base catalysis and for enzyme-leaving group. interaction|journal=Eur. J. Biochem.|volume=98|issue=2 |pages=369 – 374 |year=1979|pmid=488108|lang=en}}
* {{cite journal | last = Ervithayasuporn | first = V. | year = 2013 | title = One-pot synthesis of halogen exchanged silsesquioxanes: octakis(3-bromopropyl)octasilsesquioxane and octakis(3-iodopropyl)octasilsesquioxane | journal = Dalton Trans. | volume = 42 | pages = 13747 – 13753 | doi = 10.1039/C3DT51373D| lang = en }}
* {{cite journal | last = Streitwieser | first = A. | year = 1956 | title = Solvolytic Displacement Reactions at Saturated Carbon Atoms | journal = Chem. Rev. | volume = 56 | pages = 571 – 752 | doi = 10.1021/cr50010a001 | issue = 4| lang = en }}
* {{cite journal | title = The Effect of the Carbonyl and Related Groups on the Reactivity of Halides in S<sub>N</sub>2 Reactions |last=Bordwell|first= F. G.|last2=Brannen|first2=W. T.| journal = J. Am. Chem. Soc. | year = 1964 | volume = 86 | pages = 4645 – 4650 | doi = 10.1021/ja01075a025 | issue = 21| lang = en }}
* {{cite journal| url = https://books.google.com/?id=wW8KAAAAIAAJ&pg=PA185|first = Edward C. C.|last = Stanford|journal = Journal of the Society of Arts|title = On the Economic Applications of Seaweed|date = 1862|pages = 185 – 189|lang = en}}
* {{cite journal|journal = Geochemical Journal|volume = 40|page = 475| date = 2006|title = Chemical and isotopic compositions of brines from dissolved-in-water type natural gas fields in Chiba, Japan|last = Maekawa |first=Tatsuo |last2=Igari |first2=Shun-Ichiro |last3=Kaneko |first3=Nobuyuki |doi = 10.2343/geochemj.40.475|issue = 5|lang = en}}
* {{cite book|title = Industrial Minerals & Rocks: Commodities, Markets, and Uses|publisher = SME|date = 2006|isbn = 978-0-87335-233-8|url = https://www.google.com/books?id=zNicdkuulE4C|pages = 541 – 552|last = Kogel |first=Jessica Elzea |display-authors=etal|lang = en}}
* {{cite book | last = Emsley | first = John | title = Nature's Building Blocks | edition = Hardcover, First | publisher = Oxford University Press | date = 2001 | pages = 244 – 250 | isbn = 0-19-850340-7 | lang = en }}
* {{cite book|title=WHO Model Formulary 2008|date=2009|publisher=World Health Organization|isbn=9789241547659|page=499|url=http://apps.who.int/medicinedocs/documents/s16879e/s16879e.pdf|lang=en}}
* {{cite book |last=Block |first=Seymour Stanton |title=Disinfection, sterilization, and preservation |url=https://archive.org/details/disinfectionster0000unse_n5r4 |publisher=Lippincott Williams & Wilkins |location=Hagerstwon, MD |date=2001 |page=[https://archive.org/details/disinfectionster0000unse_n5r4/page/159 159] |isbn=0-683-30740-1|lang=en }}
* {{cite journal |last=Patwardhan |first=Narendra |last2=Kelkar |first2=Uday |date=2011 |title=Disinfection, sterilization and operation theater guidelines for dermatosurgical practitioners in India |journal=Dermatosurgery Specials |volume=77 |issue=1 |url=http://www.ijdvl.com/article.asp?issn=0378-6323;year=2011;volume=77;issue=1;spage=83;epage=93;aulast=Patwardhan |pages=83 – 93 |doi=10.4103/0378 – 6323.74965 |lang=en }}
* {{cite journal|last=McDonnell|first=G.|last2=Russell|first2=A.D.| title=Antiseptics and disinfectants: activity, action, and resistance. | journal=Clin Microbiol Rev | year= 1999 | volume= 12 | issue= 1 | pages= 147 – 179 | pmid=9880479 | doi= | pmc=88911 | lang=en }}
* {{cite web|url=http://hazard.com/msds/mf/baker/baker/files/p5906.htm|title=Solubility of KI in water|publisher=Hazard.com|date=1998|lang=en}}
* {{cite web|url=https://www.eanm.org/scientific_info/guidelines/gl_radio_ther_benzyl.pdf?PHPSESSID=46d05b62d235c36a12166bf939b656c7|title=EANM procedure guidelines for 131I-meta-iodobenzylguanidine|publisher=EANM|date=2008|lang=en|достъп_дата=2018-02-14|архив_дата=2011-10-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111007202042/https://www.eanm.org/scientific_info/guidelines/gl_radio_ther_benzyl.pdf?PHPSESSID=46d05b62d235c36a12166bf939b656c7}}
* {{cite web|url=http://www.emergency.cdc.gov/radiation/ki.asp|title=CDC Radiation Emergencies|publisher=USCDC|date=2006|lang=en}}
* {{cite web|last=Lancaster|first=Jack L.|url=http://ric.uthscsa.edu/personalpages/lancaster/DI-II_Chapters/DI_chap4.pdf|4=|title=Physical Determinants of Contrast in Physics of Medical X-Ray Imaging|publisher=The University of Texas Health Science Center|date=2015|lang=en|достъп_дата=2018-02-14|архив_дата=2015-10-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151010172937/http://ric.uthscsa.edu/personalpages/lancaster/DI-II_Chapters/DI_chap4.pdf}}
* {{cite web|url=http://emedicine.medscape.com/article/819692-overview#showall|last=Irizarry|first=Lisandro|title=Thyroid Hormone Toxicity|work=Medscape|publisher=WedMD LLC|date=2014|lang=en}}
* {{cite journal |doi=10.1111/1462 – 2920.12249 |pmid=24034209 |title=Rare earth metals are essential for methanotrophic life in volcanic mudpots |date=2013 |last=Pol |first=Arjan |last2=Barends |first2=Thomas R. M. |last3=Dietl |first3=Andreas |last4=Khadem |first4=Ahmad F. |last5=Eygensteyn |first5=Jelle |last6=Jetten |first6=Mike S. M. |last7=Op Den Camp |first7=Huub J. M. |journal=Environmental Microbiology |volume=16 |issue=1 |pages=255 – 264|lang=en }}
* {{cite journal|doi=10.1371/journal.pone.0123378|pmid=25874721|pmc=4395306|year=2015|last=Koribanics|first=N. M.|title=Spatial Distribution of an Uranium-Respiring Betaproteobacterium at the Rifle, CO Field Research Site|journal=PLoS ONE|volume=10|issue=4|pages=e0123378|last2=Tuorto|first2=S. J.|last3=Lopez-Chiaffarelli|first3=N.|last4=McGuinness|first4=L. R.|last5=Häggblom|first5=M. M.|last6=Williams|first6=K. H.|last7=Long|first7=P. E.|last8=Kerkhof|first8=L. J.|lang=en}}
* {{cite journal|last=Venturi|first=Sebastiano|title= Iodine, thymus, and immunity|journal=Nutrition|volume= 25(9)|pages=977 – 979|year=2009|doi=10.1016/j.nut.2009.06.002/|lang=en}}
* {{cite journal|last= Ullberg |first=S. |last2=Ewaldsson |first2=B. |title=Distribution of radio-iodine studied by whole-body autoradiography|journal=Acta Radiologica Therapy Physics Biology|volume=41|pages=24 – 32|date=1964|doi= 10.3109/02841866409134127|lang=en}}
* {{cite journal|last=Venturi|first=Sebastiano|title=Iodine, PUFAs and Iodolipids in Health and Disease: An Evolutionary Perspective|journal=Human Evolution-|volume= 29 (1 – 3)|pages=185 – 205|year=2014|issn=0393 – 9375|lang=en}}
* {{cite web|publisher=Iodine Global Network|url=http://ign.org/p142002146.html|archiveurl=https://web.archive.org/web/20150813130042/http://ign.org/p142002146.html|title=Where do we get iodine from?|deadurl=no|lang=en|достъп_дата=2018-02-14|архив_дата=2015-08-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150813130042/http://ign.org/p142002146.html}}
* {{cite web| url = https://www.nlm.nih.gov/medlineplus/ency/article/002421.htm|title = Iodine in diet|publisher=MedlinePlus Medical Encyclopedia|lang = en}}
* {{cite web|title=American Thyroid Association|url=http://www.thyroid.org/iodine-deficiency/|publisher=American Thyroid Association|lang=en|достъп_дата=2018-02-14|архив_дата=2023-08-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230803045045/https://www.thyroid.org/iodine-deficiency/}}
* {{cite journal|last1 = Dissanayake|first1 = C. B.|last2 = Chandrajith|first2 = Rohana|last3 = Tobschall|first3 = H. J.|title = The iodine cycle in the tropical environment – implications on iodine deficiency disorders|journal = International Journal of Environmental Studies|volume = 56 |page= 357| doi = 10.1080/00207239908711210|date = 1999|issue = 3|lang = en}}
* {{cite book|chapter = Endemic Goiter|title = Endocrinology & metabolism|first = Philip|last = Felig |last2=Frohman |first2=Lawrence A.|publisher = McGraw-Hill Professional|date = 2001|isbn = 978-0-07-022001-0|url = https://books.google.com/?id=AZUUGrp6yUgC&pg=RA1-PA351|lang = en}}
* {{cite web|url = http://www.who.int/nutrition/topics/idd/en/|title = Micronutrient deficiency: iodine deficiency disorders|publisher = WHO|lang = en}}
* {{cite journal|last=Zimmermann |first=Michael B. |title=Iodine supplementation improves cognition in iodine-deficient schoolchildren in Albania: a randomized, controlled, double-blind study|journal=American Journal of Clinical Nutrition |volume= 83 |pages=108 – 114 |date=2006 |url=http://www.ajcn.org/content/83/1/108.long |issue=1|pmid=16400058|displayauthors=2 |last2=Connolly |first2=K. |first3=Maksim |last3=Bozo |last4=Bridson |first4=J. |last5=Rohner |first5=F. |last6=Grimci |first6=L.|lang=en }}
* {{cite journal| pmid = 14757962 | year = 2003 | last = Smyth | first = P. P. | title = Role of iodine in antioxidant defence in thyroid and breast disease | volume = 19 | issue = 3 – 4 | pages = 121 – 130 | journal = BioFactors (Oxford, England)| doi=10.1002/biof.5520190304| lang = en }}
* {{cite journal |last=Patrick |first=L. |title=Iodine: deficiency and therapeutic considerations |journal=Altern Med Rev |volume=13 |date=2008 |pmid=18590348 |url=http://www.thorne.com/altmedrev/.fulltext/13/2/116.pdf |issue=2 |pages=116 – 127 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130531112100/http://www.thorne.com/altmedrev/.fulltext/13/2/116.pdf |df=dmy-all |lang=en }}
* {{cite web |url=http://butane.chem.uiuc.edu/cyerkes/chem104A_S07/Lecture_Notes_104/lect29c.html |title=Lecture 29: Protein Structure and Denaturation |last=Yerkes |first=Christine |date=2007 |publisher=University of Illinois |lang=en |достъп_дата=2018-02-14 |архив_дата=2022-03-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220331110145/http://butane.chem.uiuc.edu/cyerkes/chem104A_S07/Lecture_Notes_104/lect29c.html }}
* {{cite journal|title = Povidone-iodine-induced burn: case report and review of the literature |last = Lowe |first=D. O. |journal = Pharmacotherapy|volume = 26|issue = 11|pages= 1641 – 1645|doi = 10.1592/phco.26.11.1641|pmid = 17064209|date = 2006|displayauthors = 2 |last2 = Knowles |first2 = S. R. |first3=Elizabeth A. |last3=Weber |last4 = Railton |first4 = C. J. |last5 = Shear |first5 = N. H.|lang = en }}
* {{cite web|title = CDC – NIOSH Pocket Guide to Chemical Hazards – Iodine|url = https://www.cdc.gov/niosh/npg/npgd0342.html|publisher = www.cdc.gov|lang = en}}
* {{cite web |http://www.dermnetnz.org/treatments/iodine.html|title=Iodine|publisher=dermnetnz.org|lang=en}}
* {{cite journal | last = Boehm | first = I | year = 2008 | title = Seafood allergy and radiocontrast media: Are physicians propagating a myth? | url = | journal = Am J Med | volume = 121 | issue = 8| pages = E19 | doi = 10.1016/j.amjmed.2008.03.035| lang = en }}
}}

{{превод от|en|Iodine|825042297}}
{{Периодична система}}

[[Категория:Йод| ]]
[[Категория:Халогени]]