Преглед на кода на Итрий

{{Химичен елемент
	
| вид				=сребристо-бял метал
| картинка			=Yttrium sublimed dendritic and 1cm3 cube.jpg
	
| име				=Итрий
| вляво				=[[Стронций]]
| вдясно			=[[Цирконий]]
| отгоре			=[[Скандий|Sc]]
| отдолу			=[[Лантан|La]]
| група				=3
| период			=5
| блок				=d
| серия				=преходен метал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Криптон|Kr]]&#93; 4d<sup>1</sup> 5s<sup>2</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 18, 9, 2
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=
| CAS_номер_коментар		=
	
| атомна_маса			=88,90584
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=180
| атомен_радиус2		=212
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=190±7
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			='''3''', 2, 1
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=Y<sub>2</sub>O<sub>3</sub> (слабо основен)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=1,22
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=600
| йон_потенциал2		=1180
| йон_потенциал3		=1980
| йон_потенциал4		=
| йон_потенциал_коментар	=([[моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])
	
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=шестоъгълна плътноопакована
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=4472
| плътност_коментар		=
| топене_K			=1799
| топене_коментар		=
| кипене_K			=3203
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=19,881×10<sup>-6</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_топене			=11,42
| топл_топене_коментар		=
| топл_изпарение		=363
| топл_изпарение_коментар	=
| налягане_пара_T1		=1883
| налягане_пара_T10		=2075
| налягане_пара_T100		=2320
| налягане_пара_T1k		=2627
| налягане_пара_T10k		=3036
| налягане_пара_T100k		=3607
| скорост_звук			=3300
| скорост_звук_коментар		=при 25 [[целзий|°C]]
| топл_капацитет		=298
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=1,8×10<sup>6</sup>
| електропроводимост_коментар	=при 25 [[целзий|°C]]
| елсъпротивление		=0,596
| елсъпротивление_коментар	=при 25 [[целзий|°C]]
| топлопроводимост		=17,2
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[парамагнетизъм|парамагнитен]]{{hrf|Lide|2005}}
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=63,5
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=25,6
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=41,2
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=0,243
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=200 – 589
| твърдост_Бринел_коментар 	=
	
| наименование			=на [[Итербю]] и минерала ''[[гадолинит]]'' (''итербит'')
| открит_от			=[[Йохан Гадолин]]{{hrf|van der Krogt}}<br/>
| открит_през			=1794 г.
| изолиран_от			=[[Фридрих Вьолер]]{{hrf|Lide|2008}}<br/>
| изолиран_през			=1828 г.
	
| изотопи			=
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Y|масово_число=87|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=3,4 дни|тип_разпад1=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ1=Sr|продукт_масово_число1=87|тип_разпад2=[[гама-лъчение|γ]]|продукт_символ2=–}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Y|масово_число=88|честота=синт.|период_полуразпад=106,6 дни|тип_разпад1=ε|продукт_символ1=Sr|продукт_масово_число1=88|тип_разпад2=γ|продукт_символ2=–}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Sr|масово_число=89|честота=100 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Y|масово_число=90|честота=синт.|период_полуразпад=2,7 дни|тип_разпад1=[[бета-разпад|β<sup>-</sup>]]|продукт_символ1=Zr|продукт_масово_число1=90|тип_разпад2=γ|продукт_символ2=–}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Y|масово_число=91|честота=синт.|период_полуразпад=58,5 дни|тип_разпад1=β<sup>-</sup>|продукт_символ1=Zr|продукт_масово_число1=91|тип_разпад2=γ|продукт_символ2=–}}
}}

'''Итрий''' е [[химичен елемент]] със [[символ]] '''Y''' и атомен номер 39. Той е [[сребро|сребрист]] преходен [[метал]], химически сходен с [[лантаниди]]те. Исторически е определян като [[редкоземен елемент]]. Итрият почти винаги се намира в [[природа]]та като химическо съединение, с лантанидите, в редкоземните [[минерал]]и и не се намира като свободен елемент в природата. Единственият му [[стабилен изотоп]] е <sup>89</sup>Y.

През 1787 [[Карл Аксел Арениус]] открива нов минерал в близост до Итерби<ref name="Лефтеров">{{Cite book|title=Химичните елементи и техните изотопи|last=Лефтеров|first=Димитър|publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|year=2015|isbn=978-954-322-831-7|location=София|pages=209-211}}</ref> в [[Швеция]] и го нарича „итербит“ на [[име]]то на [[село]]то. [[Йохан Гадолин]] открива [[оксид]]а на итрия в пробата на Арениус през 1794, а Адерс Густав Екеберг нарича новия оксид утриа. Самият елемент итрий е изолиран за пръв път от [[Фридрих Вьолер]] през 1828 г.

Най-голямата полза от итрия е в правенето на [[фосфор]]и, като червените такива, използвани в мониторите и в [[светодиод]]ите. Други ползи включват продукцията на [[електрод]]и, [[електролит]]и, електрически филтри, [[лазер]]и и [[свръхпроводимост|свръхпроводници]]. Елементът се използва и в [[медицина]]та. Смесва се с други материали, за да засили техните свойства. Итрият не играе [[биология|биологична]] роля, но излагането на елемента може да доведе до [[бял дроб|белодробни]] заболявания при [[човек|хората]].

== Наличие в природата ==
{{раздел-мъниче}}
Съдържанието на итрия в земната кора се оценява на около 3×10<sup>-3</sup>% по маса и 30-о място по разпространение сред елементите. Той има рядкосрещани минерали, но се намира в по-голямо количество в ксенотим – YPO<sub>4</sub> и гадолинит – M{{Индекси|b=2|p=III}}M{{Индекси|b=3|p=II}}Si<sub>2</sub>O<sub>10</sub> (M<sup>II</sup> = Fe, Be и M<sup>III</sup> предимно по-тежките лантаноиди).<ref name= "Киркова">{{Cite book|title=Химичните елементи и техните изотопи|last=Киркова|first=Елена|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|year=2013|isbn=978-954-07-3504-7|location=София|pages=476 – 483}}</ref>  Съдържанието му е разпръснато, главно като примес в минерали на много други елементи.

== История ==
През 1878 г. в кариера близо до селищато Итерби в Швеция е намерен неизвестен дотогава черен блестщ минерал, наречен „итербит“. През 1794 г. финланският химик Йохан Гадолин изучава състава на този минерал, откривайки оксиди на желязото, калция, меагнезия и силиция и 38% на неизвестен елемент. Три години по-късно шведският химик Андерс Екеберг потвърждава тези резултати и очиства този оксид, наречен от него „оксид на итрия“. По-късно минералът итербит е наречен гадолинит. В него са открити седем нови преходни метала.<ref name="Лефтеров" />

Итрият е изолиран в чист вид от Фридрих Вьолер по реакцията:

<chem>YCl3 + 3K -> 3KCl + Y</chem>.

== Физични свойства ==
Итрият е сребристосив метал с плътност 4,47 g/cm<sup>3</sup> при 20°&nbsp;C. Има хексагонална стеноцентрична сингония. Топи се при 1526°&nbsp;C и кипи при 3336°&nbsp;C.

=== Изотопи ===
В природата итрият съществува със своя единствен стабилен изотоп <sup>89</sup>Y, синтезиран в звездите при ''s-'' и ''r-''процес. Този изотоп има ниско сечение на залавяне на топлинни електрони, позволяващо използването му в ядрени реактори.<ref name="Лефтеров" />

Получени и изследвани са 32 радиоактивни изотопа и 21 изомера с ''A'' от 76 до 108. Изотопите с ''A'' от 90 до 97 са продуктри от ядреното делена на урана и плутония.

== Химични свойства ==
{{раздел-мъниче}}
Итрият е преходен метал, член на 3та група със строеж на електронната обвивка KLM4''s''<sup>2</sup>4''p''<sup>6</sup>'''4''d''<sup>1</sup>'''5''s''<sup>2</sup> – прибавя се d-подслоя като първи d-елемент. Проявява главно трета валентност, по-рядко първа и втора. Има много близки свойства с лантаноидите.

При излагане на въздух запазва блясъка си за по-дълго, защото се покрива с оксидна корица от Y<sub>2</sub>O<sub>3</sub>.

== Съединения ==
=== Оксид и хидроксид ===
Y<sub>2</sub>O<sub>3</sub> е бяло, твърдо вещество, един от най-стабилните оксиди (Δ<sub>f</sub>''H''<sup>0</sup> = -1749,9 kJ/mol). Получава се при накаляване на Y(OH)<sub>3</sub>, Y(NO<sub>3</sub>)<sub>3</sub> и Y<sub>2</sub>(C<sub>2</sub>O<sub>4</sub>)<sub>3</sub>. Итриевият оксид е неразтворим във вода.<ref name= "Киркова" /> Използва се като изхода суровина за твърди лазерни материали, луминофори, ферити и викосотемпературни свръпроводници.

Y(OH)<sub>3</sub> се получава индиректно. Представлява бяла, пихтиеса [[основа (химия)|основна]] утайка. При разтваряне в киселини дава безцветни соли, съдържащи диамагнитният Y<sup>3+</sup> катион.

=== Халогениди ===
YF<sub>3</sub> е малко разтворима много стабилна бяла утайка. Останалите халогениди са много разтворими. YCl<sub>3</sub> се използва за получаването на чист итрий и синтезирането на органоитриеви съединетия.

=== Соли ===
Водните разтвори на итриевите соли са с неутрален характер.<ref name= "Киркова" /> Карбонатът, оксалатът, фосфатът и флуоросиликатът са малко разтворими. Известни са двойни соли от рода на стипците при сулфатите – M{{Индекси|b=2|p=I}}Y<sub>2</sub>(SO<sub>4</sub>)<sub>3</sub>•24H<sub>2</sub>, и нитратите – 2NH<sub>4</sub>NO<sub>3</sub>•Y(NO<sub>3</sub>)<sub>3</sub>•4H<sub>2</sub>O.

=== Други съединнения ===
Итриевият сулфид е малко разтворим. Познати са високотопими твърди карбиди, нитриди и бориди. Итрият обарзува хидридите YH<sub>2</sub> и YH<sub>3</sub>. Те са нестабилни при нагряване и Y се отделя във вид на прах.

== Производство ==
{{раздел-мъниче}}
Получаването на итрий е затруднето поради рядкосрещаните му минерали и близките му свойства с лантанидите. Извличането на итрий се свежда до отделянето му от урана и редкоземните метали чрез йонообменни смоли.<ref name= "Киркова" /> След това чист метал се получава от стопилка на YCl<sub>3</sub> чрез редукция с Ca.

== Приложение ==
{{раздел-мъниче}}
Въпреки трудното получаване, итрият и съединенията му намират приложение в човешката дейност:
* 0,1 – 0,2% Y се използвата, за да се намали размерът на зърната на Cr, Mo, Ti и Zr, което повишава механичните им свойства.
* Сплав на Al или Mg с 1% Y се използва в самолетостроенето.
* Y<sub>2</sub>O<sub>3</sub>, YVO<sub>4</sub> и Y<sub>2</sub>O<sub>2</sub>S, легирани с Eu<sup>3+</sup> фосфоресцират, излъчвайки червения цвят в пикселите на телевизорите, а легирането с Tb<sup>3+</sup> излъчва зелен цвят.<ref name="Лефтеров" />
* Полускъпоценни изкествени итриеви гранати като Y<sub>3</sub>Fe<sub>5</sub>O<sub>12</sub>, се използват в електронни устройства. Y<sub>2</sub>Al<sub>5</sub>O<sub>12</sub> се използва за направата на украшения, а YVO<sub>4</sub> и LiYF<sub>4</sub>, легирани с Nb, Er и Yb са подходящи за лазери. YBa<sub>2</sub>Cu<sub>3</sub>O<sub>7</sub> е свръхпроводник при 93K.<ref name="Лефтеров" />

== Биологични ефекти ==
{{раздел-мъниче}}
Итриевите съединения са отровни, особено във вид на прах или разтворени във вода. Те най-често увреждат белите дробове.<ref name="Лефтеров" />

== Бележки ==
<references/>

; Цитирани източници
{{дребно|
* {{cite book | url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds | last=Lide | first=D. R. | title=CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition=86th | location=Boca Raton (FL) | publisher=CRC Press | year=2005 | isbn=0-8493-0486-5 | lang=en }}
* {{cite web|last = van der Krogt|first = Peter|title = 39 Yttrium|url = http://elements.vanderkrogt.net/element.php?sym=Y|work = Elementymology & Elements Multidict|publisher = vanderkrogt.net|lang = en}}
* {{cite book|last = Lide|first = D. R.|chapter = Yttrium|date = 2008|title = CRC Handbook of Chemistry and Physics|volume = 4|page = 41|location = New York|publisher = CRC Press|isbn = 978-0-8493-0488-0|lang = en}}
}}

== Външни препратки ==
* [http://www.webelements.com/yttrium/ Итрий] в [http://www.webelements.com/ WebElements.com]
* [http://periodic.lanl.gov/elements/39.html Информация за Итрий] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090228195939/http://periodic.lanl.gov/elements/39.html |date=2009-02-28 }}

{{Периодична система}}

[[Категория:Химични елементи]]
[[Категория:Преходни метали]]