Преглед на кода на Информация

[[Файл:Messagebox info.svg|мини|150px|„i“ е международен символ за Информация]]
'''Информацията''' ({{lang|на=от|la|informatio}} – разяснение, изложение, осведоменост) е понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура. <ref>{{икона|ru}} В.М. Глушков, Н.М. Амосов и др. „Энциклопедия кибернетики“. Киев. 1975 г.</ref>. Информацията представлява налично, използваемо [[знание]], но не съществува единна дефиниция, а има сравнително широк кръг от значения в различните области на знанието.<ref>{{cite web | publisher = Oxford University Press | year = 2010 | url = http://ukcatalogue.oup.com/product/9780199551378.do?keyword=floridi&sortby=bestMatches | title = Information: A Very Short Introduction. Luciano Floridi | accessdate = 16 септември 2010 | ref = harv}}</ref>.

Информацията е едно от общите понятия, свързани с [[материя (философия)|материята]] като философско понятие. Информацията съществува във всеки материален обект като многообразие на неговите състояния и може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва. Съществуването на информацията като обективно свойство на материята произтича от нейните фундаментални свойства – структурност, непрекъснато изменение (движение) и взаимодействие между материалните обекти.

В по-тесния технически смисъл информацията е подредена [[редица]] от [[символ]]и – [[данни]]. Те са обект на изследване от [[информатика]]та. [[Информационни технологии|Информационните технологии]] са дял на [[техника]]та, чиято основна задача е автоматизиране и систематизиране на работата с информация с помощта на изчислителна техника ([[компютър|компютри]]).

Терминът „информация“ е тясно свързан с понятия като [[комуникация]], [[система за управление]], [[образование]], [[Езиково значение|значение]], [[Стимул (физиология)|стимул]], [[възприятие]].

== Класификация ==
Информацията може да се класифицира по различни критерии.
* '''Начин на получаване'''
** Отразена – информация, която хората възприемат чрез [[Сетиво|сетивата]] си, обработват я в [[съзнание]]то си, като използват собствените си [[ум]]ствени възможности. Тя е субективна и не може да е достъпна непосредствено за други лица.
** Материализирана – информация, представена върху материални (физически) носители. Може да се използва от всеки [[индивид]]. Тя е предмет на [[информатика]]та. В зависимост от материалната форма на носителя, информацията бива два основни вида:
*** [[Аналогов сигнал|Аналогова]] (непрекъснат поток от данни) – изменя се непрекъснато с времето и приема непрекъснати стойности (континуум от значения).
*** [[Дискретен сигнал|Дискретна]] (цифрова). Дискретната информация се изменя в някои моменти от време и приема дискретни стойности (множество от значения).

С вида на информацията е свързан изборът на начин за представянето ѝ ([[код]]иране). Сама по себе си информацията не е материална, а като свойство на материята съществува на материални носители във вид на кодове.

; Вид възприятие
* Визуална – възприема се с органите на [[зрение]]то.
* Слухова – възприема се с органите на [[слух]]а.
* Тактилна – възприема се с тактилни рецептори.
* Обонятелна – възприема се с [[рецептор]]и за [[обоняние]].
* Вкусова – възприема се с рецептори за [[вкус]].

; Форма на представяне
* Текстова – предава се във вид на символи, предназначени да предават [[език (лингвистика)|езика]].
* Числова – във вид на [[цифри]] и знаци за [[математически действия]].
* Графична – във вид на изображения, предмети, [[графика|графики]].
* [[Звук]]ова – устна или във вид на запис, предназначени да предават езика.

; Предназначение
* Масова – съдържа тривиални сведения и оперира с набор от понятия, разбираеми за по-голямата част от [[социум]]а.
* Специална – съдържа специфичен набор от понятия и предава сведения, които може и да не са разбираеми за по-голямата част от социума, но са необходими и понятни в рамките на тясна социална група, където дадената информация се използва.
* Лична – набор от сведения от личен характер.

== Кодиране на информацията ==
[[Файл:WikipediaBinary.svg|мини|200px|[[ASCII]] кодове, представящи думата „Wikipedia“ в [[двоична бройна система|двоичната бройна система]], която се използва най-често за кодиране на информацията в компютрите]]

Кодирането представлява система на подреждане на дадени знаци или други средства за действия с информацията. Например различните азбуки, състоящи се от букви, образуват думи (код от букви), а те изречения, които представляват съобщения. Друг пример е музиката, която се записва с ноти.

При изчислителните машини, апарати и средства се използва най-често система за кодиране, съответна на бройна система. В зависимост от бройната система тя може да е:

Единична – код от 1 (безсмислена за кодиране, защото не е възможно да се предаде съобщение с код от единствен символ!);

[[двоична бройна система|Двоична]] – 0 и 1 (информация 1 бит на символ – Да /Не, има сигнал/няма сигнал, присъща на всички съвременни дигитални устройства);

Троична – 0, 1, 2 (пример е [[Морзова азбука|Морзовата азбука]] – тире, точка, интервал);

[[шестнадесетична бройна система|Шестнадесетична]]

...

N бройна система – 0, 1, 2,..., (N-1).

== Съхраняване и обработване на информацията ==
Представлява кодиране на информацията като [[данни]] и съответно промяната ѝ чрез аритметично или друго подобно действие като: съкращаване, разширяване, събиране, изваждане, прибавяне, умножаване или друг възможен процес на обработване.

Компютрите използват за тази цел предимно [[Двоична бройна система|двоичната бройна система]], която представлява двоичен код (бинарен) от 1 и 0 (заемат определено място и позиция при кодирането), който се нарича [[Бит (информатика)|бит]] и е най-малката единица информация:

1 бит кодира две стойности 1 или 0 („да“ или „не“).

2 бита кодира четири стойности 00, 01, 10, 11.

3 бита кодира осем стойности 000, 001, 010, 011, 100, 101, 110, 111.

...

x бита кодира 2<sup>x</sup> различни стойности.

Превръщането или записването на дадена информация в цифров вид с числа, се разлага на двоичен код, като нечетните числа се делят на 2 и остатъците 1 или 0 се записват като част от кода.

Пример:

Жълт цвят = 14

14:2=7+0 – > 0

7:2=3+1 – > 1

3:2=1+1 – > 1

1=1 => бинарен код от 1110

За да се подобри процеса на работа с битовете е въведена нова единица – [[байт]] като:

1 байт = 8 бита = 0000 0000, 0000 0001,.., 1111 1111 => 256 (2<sup>8</sup>) различни стойности.

2 байта = 16 бита = 0000 0000 0000 0000,.., 1111 1111 1111 1111 => 65 536 (2<sup>16</sup>) различни стойности

...

x байта = 8.x бита = x(0000 0000) => 2<sup>8x</sup> стойности

Битовете могат да бъдат включени =1 или изключени =0 и заемат определено място и позиция в него.

== Теория на информацията ==
{{основна|Теория на информацията}}

[[Теория на информацията|Теорията на информацията]] е клон на [[приложна математика|приложната математика]] и [[електротехника]]та, занимаващ се с количественото измерване на информацията. Нейното начало е поставено в средата на [[20 век]] от американския инженер [[Клод Шанън]], който се опитва да установи фундаменталните ограничения в [[обработка на сигнали|обработката на сигнали]] и надеждността на съхраняването и предаването на данни.

През следващите години теорията на информацията намира приложение и в много други области, като [[Статистически извод|статистическите изводи]], [[Обработка на естествен език|обработката на естествени езици]], [[криптография]]та, [[невробиология]]та,<ref>{{cite book | last = Rieke | first = Fred | coauthors = D. Warland, R Ruyter van Steveninck, W Bialek | year = 1997 | title = Spikes: Exploring the Neural Code | publisher = MIT Press, | location = 	Cambridge, Mass. | isbn = 9780262181747 | lang = en }}</ref> теорията на [[еволюция]]та<ref>{{cite journal | last = Huelsenbeck | first = J. P. | coauthors = F. Ronquist, R. Nielsen, J. P. Bollback | year = 2001 | title = Bayesian inference of phylogeny and its impact on evolutionary biology | journal = Science | volume = 294 | pages = 2310 – 2314 | lang = en }}</ref> и функциите на молекулярните кодове,<ref>{{cite journal | last = Allikmets | first = Rando | coauthors = Wyeth W. Wasserman, Amy Hutchinson, Philip Smallwood, Jeremy Nathans, Peter K. Rogan, Thomas D. Schneider, Michael Dean | year = 1998 | title = Organization of the ABCR gene: analysis of promoter and splice junction sequences | journal = Gene | volume = 215 | pages = 111 – 122 | lang = en }}</ref> [[термодинамика]]та,<ref>{{cite journal | last = Jaynes | first = E. T | year = 1957 | title = Information Theory and Statistical Mechanics | url = https://archive.org/details/sim_physical-review_1957-05-15_106_4/page/n12 | journal = Physical Review | volume = 106 | pages = 620 | lang = en }}</ref> [[Анализ на данни|анализа на данни]].<ref>{{Cite web | author = David R. Anderson | title = Some background on why people in the empirical sciences may want to better understand the information-theoretic methods | date = 1 ноември 2003 | url = http://aicanderson2.home.comcast.net/~aicanderson2/home.pdf | format = pdf | accessdate = 23 юни 2010 | lang = en | архив_дата = 2011-07-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110723045720/http://aicanderson2.home.comcast.net/~aicanderson2/home.pdf }}</ref>

Основна мярка за информация в теорията на информацията е [[Ентропия на Шанън|ентропията на Шанън]], обикновено изразявана със средния брой [[бит]]ове, необходими за нейното съхранение или предаване. Ентропията оценява несигурността, свързана с предвиждането на стойността на [[случайна величина]]. Например, описването на изхода от хвърляне на монета (два равновероятни резултата) съдържа по-малко информация (има по-ниска ентропия) от описването на изхода от хвърляне на зар (шест равновероятни резултата).

== Информационно общество ==
{{основна|Информационно общество}}
Информацията и [[знания]]та в съвременното общество се превръщат в основни продукти и определят характера на развитието на [[цивилизация]]та. Затова и съвременният етап на развитие на човечеството се нарича [[информационно общество]]. В него доминираща роля играят [[информационни и комуникационни технологии|информационно-комуникационните технологии]] (ИКТ). Характерни са следните особености:

* засилване на ролята на информацията в живота на [[общество]]то;
* нараства броят на заетите в информационните технологии, комуникациите и в производството, както и делът на информационни продукти и услуги в [[БВП]];
* нараства проникването на [[телефон]]и, [[радио]], [[телевизия]], [[Интернет]];
* нараства влиянието на [[средство за масова информация|средствата за масова информация]];
* като част от [[глобализация]]та се създава глобално информационно пространство, осигуряващо на хората по-ефективно взаимодействие и лесен достъп до световните информационни ресурси.

== Структура и значение ==
Съществуват четири етапа, под които днес се разглежда понятието информация:

# Code
# Syntax
# Semantik
# Pragmatik

=== Документация и ред ===
Вилхелм Гаус пише в произведението си ''Dokumentations-und Ordnungslehre'' (1995), че информацията може да се разглежда под различни аспекти.

# structure approach
# knowledge approach
# signal approach
# message approach
# meaning approach
# effect approach
# process approach
[[Файл:Informations Box Koelnbreinsperre 24082007 01.jpg|мини|''Info-Box'']]

== Вижте също ==
* [[Информационни технологии]]
* [[Носител на информация]]
* [[Сигнал]]
* [[Байт]]
* [[Бит (информатика)]]

== Бележки ==
<references/>

== Литература ==
* Arndt, Christoph: ''Information Measures.'' Information and its Description in Science and Engineering. Springer, Berlin ²2004. (Springer Series: ''Signals and Communication Technology.'') ISBN 978-3-540-40855-0, [http://www.springer.com/east/home?SGWID=5-102-22-17328941-0&changeHeader=true&referer=www.springeronline.com&SHORTCUT=www.springer.com/east/3-540-40855-X];
* Gaus, Wilhelm: ''Dokumentations-und Ordnungslehre.'' Theorie und Praxis des Information Retrieval. Springer, Berlin <math>{}^5\mathrm{2005}</math> (Reihe: eXamen.press) ISBN 3-540-23818-2 [http://www.springer.com/dal/home/computer/database?SGWID=1-153-22-40804473-0&detailsPage=ppmmedia%7CotherBooks&seqNo=0&CIPageCounter=CI_MORE_BOOKS_BY_AUTHOR0]
* Holzinger, Andreas: ''Basiswissen IT/Informatik.'' Band 1: ''Informationstechnik.'' Vogel, Würzburg 2002. ISBN 3-8023-1897-8
* Werner, Martin: ''Information und Codierung.'' Vieweg+Teubner, Wiesbaden 2008. ISBN 978-3-8348-0232-3

=== Теория на информацията ===
* Klimant, Herbert, Rudi Piotraschke, Dagmar Schönfeld: ''Informations-und Kodierungstheorie''. Teubner Verlag., Wiesbaden/Stuttgart 2003, ISBN 3-519-23003-8.
* Holger Lyre: ''Informationstheorie''. Wilhelm Fink Verlag., Paderborn/München 2002, ISBN 3-7705-3446-8.
* Keith Devlin: ''Infos und Infone. Die mathematische Struktur der Information''. Birkhäuser Verlag., Basel/Schweiz 1996, ISBN 3-7643-2703-0.
* Kåhre, Jan: ''The Mathematical Theory of Information'', Springer, Berlin 2002, ISBN 1-4020-7064-0
* Bischof, Norbert: ''Struktur und Bedeutung. Eine Einführung in die Systemtheorie für Psychologen, Biologen und Sozialwissenschaftler zum Selbststudium und für den Gruppenunterricht.'' 2. Bern: Hans Huber, 1998. ISBN 3-456-83080-7.
* Tor Nørretranders: ''Spüre die Welt. Die Wissenschaft des Bewußtseins''. Rowohlt, Reinbek 2000. ISBN 3-499-60251-2
* Bieletzke, S. und H.L. Grob: ''Aufbruch in die Informationsgesellschaft.'' Lit, Münster 1998. ISBN 3-8258-3844-7

* Luciano Floridi: [http://www.blackwellpublishing.com/pci/downloads/introduction.pdf ''What is the Philosophy of Information?''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121009171740/http://www.blackwellpublishing.com/pci/downloads/introduction.pdf |date=2012-10-09 }}, ''Metaphilosophy'', 33.1/2, 123 – 145, auch in T.W. Bynum und J.H. Moor (Hrsg.): ''CyberPhilosophy: The Intersection of Philosophy and Computing'', Oxford – New York: Blackwell 2003.
* Luciano Floridi: ''The Blackwell Guide to the Philosophy of Computing and Information'', Oxford – New York: Blackwell 2004.
* Glasersfeld, Ernst von: ''Informationsübertragung'', in: Leon R. Tsvasman (Hg.): Das große Lexikon Medien und Kommunikation. Kompendium interdisziplinärer Konzepte. Würzburg 2006.
* Peter Janich: ''Was ist Information?'' Kritik einer Legende. Suhrkamp, Frankfurt 2006. ISBN 3-518-58470-7

== Външни препратки ==
{{Commonscat|Information}}
* Руси Маринов, [https://nbu-rechnik.nbu.bg/bg/obsht-spisyk-na-ponqtiq/informaciq Информация], Университетски речник на [[Нов български университет]]
* [http://web.comlab.ox.ac.uk/oucl/research/areas/ieg/e-library/e-library.html Klassiker], Philosophie der Information
* Wolfgang Strauss, Nina Zschocke, ''[http://netzspannung.org/media-art/topics/explore-information/ Explore Information / Create Knowledge]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221006163603/http://netzspannung.org/media-art/topics/explore-information/ |date=2022-10-06 }}'', netzspannung.org, 2004
* Matthias Rauterberg, [http://www.idemployee.id.tue.nl/g.w.m.rauterberg/publications/INFORM89paper.pdf Über das Phänomen: „Information“ (PDF-Datei)], 2005
* Stanislaw Lem, [http://www.heise.de/tp/r4/artikel/9/9516/1.html Die Megabitbombe, Von der Verschmutzung der Informationsumwelt und den ausfransenden Rändern des Wissens], telepolis, 12. September 2001
* Mario Behling, [http://perspektive89.com/2006/05/17/strategien_der_informationsverarbeitung_und_das_veranderte_kommunikationsverhalten_bei_der_nutzung_moderner_medienkan Strategien der Informationsverarbeitung und das veränderte Kommunikationsverhalten bei der Nutzung moderner Medienkanäle], 2006

* [http://generalit.de/ Jürgen Viestenz, 1998...2001 generalit.de]
* [http://www.ib.hu-berlin.de/~wumsta/infopub/textbook/umfeld/rehm.html www.ib.hu-berlin.de]
* [http://beat.doebe.li/bibliothek/w00021.html Information], Beats Biblionetz – Begriffe
* [http://goethe.ira.uka.de/redundanz/vortrag01/ goethe.ira.uka.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20010128214900/http://goethe.ira.uka.de/redundanz/vortrag01/ |date=2001-01-28 }}
* [http://www.lucent.com/minds/infotheory/ www.lucent.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060718000332/http://www.lucent.com/minds/infotheory/ |date=2006-07-18 }}
* [http://www.mathematik.uni-bielefeld.de/ahlswede/itlinks_f.html Information und Komplexität], Fakultät für Mathematik, Universität Bielefeld
* [http://www.itsoc.org/ IEEE Information Theory Society]

{{Метафизика}}
{{Нормативен контрол}}

[[Категория:Информация| ]]