Преглед на кода на Индий

{{Химичен елемент
	
| вид				=сребристо-сив метал
| картинка			=Indium (49 In).jpg
	
| име				=Индий
| вляво				=[[Кадмий]]
| вдясно			=[[Калай]]
| отгоре			=[[Галий|Ga]]
| отдолу			=[[Талий|Tl]]
| група				=13
| период			=5
| блок				=p
| серия				=слаб метал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Криптон|Kr]]&#93; 4d<sup>10</sup> 5s<sup>2</sup> 5p<sup>1</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 18, 18, 3
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=
| CAS_номер_коментар		=
	
| атомна_маса			=114,818
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=155
| атомен_радиус2		=156
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=142±5
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=193
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			='''3''', 2, 1, −1, −2, −5{{hrf|Guloy|1996}}
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=In<sub>2</sub>O<sub>3</sub> (амфотерен)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=1,78
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=558,3
| йон_потенциал2		=1820,7
| йон_потенциал3		=2704
| йон_потенциал4		=5210
| йон_потенциал_коментар	=
	
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=четириъгълна
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=7310
| плътност_коментар		=
| топене_K			=429,7485
| топене_коментар		=
| кипене_K			=2345
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=15,707×10<sup>-6</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=429,7445
| тройна_точка_налягане		=<br/>≈10<sup>3</sup>
| тройна_точка_коментар		={{hrf|Mangum|1989}}
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_топене			=3,281
| топл_топене_коментар		=
| топл_изпарение		=231,8
| топл_изпарение_коментар	=
| налягане_пара_T1		=1196
| налягане_пара_T10		=1325
| налягане_пара_T100		=1485
| налягане_пара_T1k		=1690
| налягане_пара_T10k		=1962
| налягане_пара_T100k		=2340
| скорост_звук			=1215
| скорост_звук_коментар		=при 20 [[целзий|°C]]
| топл_капацитет		=233
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=1,2×10<sup>7</sup>
| електропроводимост_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| елсъпротивление		=0,0837
| елсъпротивление_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| топлопроводимост		=81,8
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[диамагнетизъм|диамагнитен]]{{hrf|Lide|2005}}
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=11
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=1,2
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=8,8 – 10
| твърдост_Бринел_коментар 	=
	
| наименование			=на [[багрило]]то ''[[индиго]]''
| открит_от			=[[Фердинанд Райх]] и [[Теодор Рихтер]]<br/>
| открит_през			=1863 г.
| изолиран_от			=Теодор Рихтер<br/>
| изолиран_през			=1864 г.
	
| изотопи			=
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=In|масово_число=113|честота=4,28 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=In|масово_число=115|честота=95,72 %|период_полуразпад=4,41×10<sup>14</sup> г.|тип_разпад=[[бета-разпад|β<sup>-</sup>]]|продукт_символ=Sn|продукт_масово_число=115}}
}}

'''Индий''' е [[химичен елемент]] със [[символ]] '''In''' и [[атомен номер]] 49. В [[периодична система|периодичната система]] се намира в 5-и [[период]] и е четвъртият [[химичен елемент]] от 13-а [[Група на периодичната система|група]] (по остарялата класификация – елемент от главната подгрупа на III група). Той е рядък, сребристобял и слаб [[метал]]. Индият не е жизненоважен за човешкото тяло и затова неговите токсични ефекти са слабо познати. Добитият метал в по-голямата си част се преработва до [[индиево-калаен оксид]], който се използва за направата на плоски и [[сензорен екран|сензорни дисплеи]] (тъчскрийн).

== История ==
Индият е открит през [[1863]] година от немските химици [[Фердинанд Райх]] и [[Теодор Рихтер]] от [[Технически университет Минна академия Фрайберг|Минна Академия Фрайберг]]. Те търсили [[талий]] в проба от [[сфалерит]] (природен [[цинков сулфид]]), открит в околността. При спектрографския анализ обаче вместо очакваната зелена линия на талия се появила една напълно непозната индигово-синя [[спектрална линия]], което означавало, че е открит непознат дотогава елемент. Цветът на тази линия по-късно определил и името на новия елемент. Малко по-късно успели да получат [[индиев хлорид]] и [[индиев оксид]], а след това, чрез редукция на индиев оксид с [[водород]], и чистия метал – през [[1864]] г. По-голямо количество индий е показано за първи път на световното изложение в [[Париж]] през [[1867]] година.

След първото му приложение като съставна част от стоматологичното злато, през [[1933]] г. започва всеобхватното използване на индий през [[Втората световна война]]. [[САЩ]] го използвали като смазващо покритие за работещите при тежки режими лагери на самолетите. След [[Втората световна война]] индият е използван преди всичко в електроиндустрията като припой, и в сплави с ниска точка на топене. С растящото използване на [[атомна енергия]] придобива значение и като материал, влаган в контролните пръти на [[ядрен реактор|ядрените реактори]]. През [[1980]] г. това довежда до първото сериозно покачване на цената на индия. След инцидента в [[АЕЦ]] [[Инцидент на Тримилния остров|Три Майл Айланд]] ([[САЩ]]) търсенето и цената му се понижават значително.

От [[1987]] г. насам все по-широко приложение намират две нови съединения на индия – [[полупроводник]]ът [[индиев фосфид]] и влаганият в прозрачни електроди [[индиево-калаен оксид]]. Поради голямата нужда, от [[1992]] г. по-голямата част от индия се преработва до индиево-калаен оксид.

== Находища ==
Индият е рядък [[химичен елемент]]. Неговият дял в континенталната земна кора е едва 0,05 [[ppm]]. Той се среща със същата честота като [[сребро]]то и [[живак]]а. В самородно състояние индий е открит само в единично находище в Източен [[Сибир]]. Познати са малко [[минерал]]и, съдържащи индий. Това са преди всичко сулфидни [[минерали]] като [[индит]] FeIn<sub>2</sub>S<sub>4</sub> и [[роквезит]] CuInS<sub>2</sub>. Те са много редки и не играят съществена роля за добиването на индий. Най-големите находища на индий са в [[Цинк|цинковите руди]], по-точно в [[сфалерит]]. Теоретичните резерви се изчисляват на 16 хил. тона, но индустриално добиваеми са 11 хил. тона. Най-големите находища са в [[Канада]], [[Китай]] и [[Перу]]. Находища на руди, съдържащи индий, има също в [[Австралия]], [[Боливия]], [[Бразилия]], [[Япония]], [[Русия]], [[ЮАР]], [[САЩ]] и някои европейски държави.

== Получаване ==
[[Файл:IndiumMetalUSGOV.jpg|ляво|мини|Индий]]
Индият се добива почти изцяло като [[страничен продукт]], съпътстващ производството на [[цинк]] или [[олово]]. Стопанско получаване е възможно, когато се достигнат определени нива на производствения процес. Това са прахове, образувани при корозията на [[цинков сулфид]], и утайки, които остават при [[електролиза]], когато се получава цинк чрез мокрия метод. Те се обработват със [[сярна киселина]] или [[солна киселина]] до образуването на разтвор. Ако концентрацията на индий в киселините е недостатъчна, разтворът трябва да се обогати. Това се получава чрез екстракция с [[трибутил фосфат]] или утаяване до [[индиев фосфат]]. Действителното получаване се извършва електролитно. За целта се използва разтвор на [[индиев(III) хлорид]] в солна киселина. Чистият индий се извлича с помощта на електроди от [[живак]]. При електролизата трябва да се внимава в разтвора да няма остатъци от [[талий]], защото двата елемента са със сходен [[стандартен потенциал]].

: <math>\mathrm{In^{3+} + 3\ e^- \ \xrightarrow{Hg-Elektr.} \ In}</math>

Чрез подходящи способи като [[метод на зонно топене]] или многократна [[електролиза]] на солни разтвори на [[индиев(I) хлорид]] суровият продукт може да бъде обработен до над 99,99% чист индий.

== Производство ==
{| class="prettytable" align="left"
|+ Производство по държави (2006)
! Държава
! Тонове
! % от световното<br />производство
|-
| [[Китай]]
| 350
| 60
|-
| [[Япония]]
| 55
| 9,5
|-
| [[Канада]]
| 50
| 8,6
|-
| [[Южна Корея]]
| 50
| 8,6
|-
| [[Белгия]]
| 30
| 5,2
|-
| [[Русия]]
| 16
| 2,8
|-
| [[Франция]]
| 10
| 1,7
|-
| [[Перу]]
| 6
| 1,0
|-
| други
| 15
| 2,6
|-
| общо
| 580
| 100
|}

Първичното производство (минно) за [[2006]] г. се изчислява между 500 и 580 тона. Поради ограничените природни запаси от около 11000 тона и същевременно голямото търсене, индият се счита за една от най-недостатъчните суровини на планетата. През [[2008]] година сведенията за естествени находища на индий в [[Китай]] се увеличиха от 280 на 8000 тона, които статистически ще бъдат достатъчни за 6 до 19 години. Вторичното производство, дължащо се на [[рециклиране]], превишава първичното и за 2008 година е 800 тона.

Производството на индий в Китай се увеличава. През [[1994]] г. произведените количества са около 10 тона. Оттогава делът на Китай се е увеличил през [[2005]] г. до 60% от общата световна продукция. Производството в други държави като [[Япония]], [[Канада]] или [[Франция]] се е увеличило незначително или е намаляло поради изчерпване на находищата. Така например, след затварянето на японската мина Тойоха през 2006 г., производството в Япония се е понижило значително.

[[Файл:Indium world production.svg|мини|Развитие на производството на индий]]
Увеличеното търсене на индий, превишаващо значително производството му, доведе до голямо нарастване на цената – от 97 [[долар]]а за килограм през [[2002]] година до 827 долара през [[2005]] година. [[Рециклиране]]то се извършва посредством преработката на използвани мишени от инсталации за [[катодно разпрашване]]. Единствената държава, в която се добиват големи количества индий чрез рециклиране, е [[Япония]].

При покачващото се търсене на индий и при високата му цена е икономически изгодно да се преработват дори материали с ниско съдържание на метала. Рентабилно е също да се извличат руди с минимално индиево съдържание. По такъв начин може да се забави привършването на природните запаси.

В много от приложенията си индият може да бъде заменен с други материали, което обаче е за сметка на качеството на продукта и рентабилността на произвежданата продукция. Така например [[индиев фосфид]] може да бъде заменен с [[галиев арсенид]]; също и за [[индиево-калаен оксид]] има някои по-нискокачествени заместители.

== Свойства ==
=== Физични свойства ===
{| class="wikitable" align="left"
|+ Кристалографски данни
| [[Кристална структура]]
| [[тетрагонална]]
|-
| [[Пространствена група]]
| <math>I4/mmm \;</math>
|-
| [[Параметър на кристалната решетка|Параметър на решетката]]<br />([[Елементарна клетка]])
| ''a'' = (''b'') = 325 [[Пикометър|pm]]<br />''c'' = 495 pm
|-
| Число (Z) на<br />[[емпирична формула]]
| Z = 2
|}
[[Файл:Indium uc.png|мини|Елементарна клетка на индий с координатно обкръжение на централния индиев атом]]
[[Файл:Indium cp.png|мини|Координатен полиедър на индиев атом от 4 + 8 = 12 съседни атома във формата на изкривен кубичен октаедър]]

Индият е сребристо-бял [[метал]] с ниска [[точка на топене]] – 156,5985 °С. От [[метал]]ите по-ниска [[точка на топене]] имат само [[живак]], [[галий]] и по-голямата част [[алкални метали]]. [[Метал]]ът е течен в много голяма област – почти до 2000 [[Келвин|К]]. Течният индий оставя траен тънък филм (мокрене) върху стъкло. Същото качество притежава и сходният с него [[галий]].

Индият притежава висока пластичност и малка ([[Твърдост по Моос|твърдост]] – 1,2). Затова е възможно индият да се среже с нож като [[натрий]]. Същевременно той оставя видима следа върху хартия. При [[критична температура]] от 3,41 К индият става [[свръхпроводник]]. Особеност на индия, което му придава прилика с [[калай|калая]], са характерните шумове, които могат да се чуят при огъването му.

При [[Стандартни температура и налягане|нормални условия]] е позната само една кристална модификация на индия – тетрагонална, вътрешно центрирана решетка с [[параметър на кристалната решетка|параметър на решетката]] а=325 pm и c=495 pm с две емпирични формули – намираща се в [[тетрагонална]]та [[кристална система]] в [[пространствена група]] <math>I4/mmm \;</math>.

В [[кристална решетка|кристалната решетка]] един атом индий е обграден от 12 други [[атом]]а, като 4 от тях са атоми на други [[елементарна клетка|елементарни клетки]], отстоящи на близко разстояние (325 [[пикометър|pm]], червените връзки), както и от 8 други атома, намиращи се на ъглите на [[елементарна клетка|елементарни клетки]] (337 pm, зелените връзки). Като [[координатен полиедър]], чрез [[координационно число]] 4+8=12, се показва като изкривен кубичен октаедър. Кристалната структура може да се опише като тетрагонално изкривена, кубично-плътна [[опаковка]].

При опити с високо налягане е открита и друга модификация, която е стабилна при над 45 [[GPa]] и кристализира в [[ромбична кристална система]] в [[пространствена група]] ''Fmmm''.

=== Химични свойства ===
Химичните свойства на индия са сходни като на неговите съседи в групата – [[галий]] и [[талий]]. Както и другите два, той е неблагороден [[метали|метал]], който при висока температура може да реагира с много [[неметал]]и. При нормална температура на въздуха е стабилен и като [[алуминий|алуминия]] образува плътен [[оксид]]ен слой, който [[пасивиране|пасивира]] повърхността и предпазва материалите от допълнително [[окисление]]. Едва при висока температура протича реакция до образуването на [[индиев(III) оксид]].

Индият може да бъде разяден от [[минерална киселина|минерални киселини]] като [[азотна киселина]] и [[сярна киселина]], но не е разтворим в гореща вода, [[основа|основи]] и повечето [[органична киселина|органични киселини]]. Солената вода също не му въздейства. При стайна температура индият е най-добре разтворимия [[метал]] в [[живак]].

== Изотопи ==
Известни са 38 различни [[изотоп]]а на индия и други 45 ядрени изомера с номера от In<sup>97</sup> до In<sup>135</sup>. В природата са известни само два изотопа – In<sup>113</sup> (64 неутрона) с 4,29% и In<sup>115</sup> (66 неутрона) с 95,71% от общото количество на естествените изотопи. Най-често срещаният изотоп – In<sup>115</sup> – е слабо радиоактивен бета-излъчвател с [[период на полуразпад]] от 4,41х10<sup>14</sup> години. Двата естествени изотопа могат да се докажат с помощта на ЯМР-спектроскопия. Най-стабилните изкуствени изотопи – In<sup>111</sup> и In<sup>114</sup> са с период на полуразпад от няколко дни. Затова In<sup>111</sup> се използва като белязан атом при различни ядрено-медицински изследвания.

== Употреба ==
=== Метал ===
[[Файл:Indium wire.jpg|мини|Индиевата тел се използва за уплътнения.]]
Индият е многостранно използваем, но неговата употреба е ограничена от високата му цена и оскъдността му. Преобладаващата част от произведения индий не се използва като метал, а се преработва до редица съединения. Само за производството на [[индиево-калаен оксид]] през [[2000]] година са използвани 65% от добитото количество индий. От добития индий се получават също и други съединения, като [[индиев фосфид]] и [[индиев арсенид]].

Металните елементи могат да бъдат предпазени чрез галванично отделено индиево покритие. Така се покриват елементи от [[стомана]], [[олово]] и [[кадмий]], за да се защитят от [[корозия]], предизвикана от [[органични киселини]] и солни разтвори, и преди всичко от износване. Индиевите защитни покрития преди често са били използвани за [[плъзгащ лагер|плъзгащи лагери]] на [[автомобил]]и и [[самолет]]и. След значителното покачване на цената на индия това е станало икономически неизгодно. Покритите с индий повърхности притежават висок и равномерен [[коефициент на отражение]] за всички цветове и затова могат да се използват като огледала. [[Точка на топене|точката на топене]] на индия е ниска и точно определима. Поради тази причина той е една от фиксираните точки при изграждането на температурни скали. Това качество се използва при [[калибриране]] в [[динамично диференциално сканираща калориметрия (DSC)]].

Поради високото [[сечение на захващане]], както на бавни така и на бързи [[неутрон]]и, индият се използва като съставна част на [[контролен прът|контролните пръти]] в [[атомен реактор|атомните реактори]]. Индият е газово непроницаем и лесно се преоформя при ниски температури и поради тази причина се използва за така наречените индиеви уплътнители в [[криостат]]ите.

Поради някои специфични свойства, индият се използва като [[припой]] за много материали. Така се преоформя при охлаждане само в ограничена степен. Това е важно при припояването на [[полупроводник|полупроводници]] за [[транзистор]]и. Също така индий може да се използва за запояване на неметални изделия като стъкло и керамика.

=== Сплави ===
Индият може да образува сплави с много метали. Много от тях, преди всичко металите [[бисмут]], [[калай]], [[кадмий]] и [[олово]], притежават ниска точка на топене – от 50 до 100 °С. Това дава възможност за използването му в [[спринклерна противопожарна инсталация|спринклерни инсталации]], [[термостат]]и и предпазители. Поради това, че [[олово]]то е отровно, индият намира все по-широко приложение. Основата за използването на тези сплави се състои в това, че се топят при висока околна температура, причинена от огън или електрически претоварвания. Чрез топенето се прекъсва електрическата верига или се задейства [[спринклерна противопожарна инсталация|спринклерната инсталация]]. Индиево-галиевите сплави често притежават още по-ниска температура на топене и затова се влагат във високотемпературните термометри. Специална е галиево-индиево-калаената сплав, наречена [[галинстан]]. Тя е течна при стайна температура и затова е неотровна съставна част на живачните или натриево-калиевите съединения.

Има още много сплави, които съдържат индий и се използват в различни области. Задно с [[Мед (елемент)|мед]], [[манган]] и [[магнезий]] индият се използва за съставна част на магнитни изделия. Вложен (максимално 5%) в смес, заедно със [[сребро]], [[калай]], [[Мед (елемент)|мед]], [[живак]] и [[цинк]] се използва за [[амалгамен пълнеж]]. Записващият слой на [[CD-RW]] съдържа, освен всичко друго, и индий.

== Установяване ==
Възможен начин на химическо установяване на индий е отделянето чрез утаяване с помощта на [[8-Хидроксихинолин]], от разтвор на [[оцетна киселина]]. Нормално индият не се установява по химичен път, а с помощта на подходящ спектрографски метод. [[Метал]]ът лесно се доказва с характерните [[спектрална линия|спектрални линии]] на 451,14 nm и 410,18 nm. За по-точно доказване на малки количества (следи) се използват [[рентгенофлуоресцентен анализ]] и [[масспектрометрия]].

== Токсичност и безопасност ==
Въпреки че не са известни токсични ефекти на индий, при опити с плъхове и зайци е установено, че индиевите атоми въздействат върху ембриона и оказват мутагенно въздействие. При поемане на еднократна доза от 0,4 mg/kg InCl<sub>3</sub> от бременни плъхове в плода се наблюдават дефекти като заешка устна или липсващи пръсти. Тези проявления зачестяват, когато индий е приет на 10-ия ден от бременността. При мишките, напротив, не се забелязват никакви отклонения. Индиевият нитрат е отровен за водните организми.

Компактният индий е негорим. В раздробено състояние като прах е леснозапалим и гори, за разлика от много други метали. Поради опасност от експлозия горящият индий не трябва да се залива с вода заради наличието на водород. Трябва да се третира с гасители за горящи метали (клас D).

== Съединения ==
Индият образува редица съединения. В тях [[метал]]ът има [[окислителна степен]] +III. Съединенията с окислителна степен +I са по-редки и неустойчиви. Съединения със степен +II не съществуват, а там, където индият формално я проявява, са смес от съединения на първо- и третовалентен индий.

=== Индиев оксид ===
[[Индиев(III) оксид]] е жълта, стабилна сол. Чистият индиев(III) оксид се използва рядко и се преработва до [[индиево-калаен оксид]]. Това става като индиев(III) оксид се обогати с малко количество [[калаен(IV) оксид]]. Съединението е прозрачен и проводящ оксид (ITO Материал). Тази комбинация от качества, която притежават малко елементи, намира широко приложение. [[Индиево-калаен оксид]] се използва като електропроводник в [[дисплей с течни кристали|дисплеите с течни кристали]] (LCD) и [[органични светодиоди]] (OLED), [[Сензорен екран|сензорни дисплеи]] и [[слънчева батерия|слънчеви батерии]]. За по-широко използване в отопляемите автомобилни стъкла и соларните клетки скъпият [[индиево-калаен оксид]] може да се замени с по-евтиния, обогатен с [[алуминий]], [[цинков оксид]].

=== Сложен полупроводник ===
Много съединения на индия са [[сложен полупроводник|сложни полупроводници]] с характерна [[ширина на забранената зона]]. Това се отнася предимно за съединения с [[химичен елемент|елементите]] от 5 и 6 главни групи, като [[фосфор]], [[арсен]] и [[сяра]]. Някои от тях, с елементите от 5 главна група, се числят към [[III-V полупроводници]], а тези с [[халкогени]]те – към [[III-VI полупроводници]]. Типът зависи от броя на [[валентен електрон|валентните електрони]] в двете съставни части на съединението. [[Индиев нитрид]], [[индиев фосфид]], [[индиев арсенид]] и [[индиев антимонид]] имат различни приложения в различните [[диод]]и – като [[светодиод]]и (LED), [[фотодиод]]и и [[лазерен диод|лазерни диоди]]. Точното използване зависи от необходимата [[ширина на забранената зона]]. [[Индиев(III) сулфид]] (In<sub>2</sub>S<sub>3</sub>) е [[III-VI полупроводник]] с [[ширина на забранената зона]] от 2 [[електроволт|eV]], който се използва вместо [[кадмиев сулфид]] в [[соларни клетки]]. Някои от тези съединения – преди всичко [[индиев фосфид]] и [[индиев арсенид]] – играят съществена роля в [[нанотехнология]]та. Индиево-фосфидните [[нанопроводник|нанопроводници]] притежават силна [[анизотропия|нееднородна]] [[фотолуминсценция]] и могат да се влагат във високочувствителни фотодетектори или оптични превключватели.

Наред с простите полупроводникови съединения, съществуват и такива, които съдържат повече от един [[метал]]. Пример за това е [[индиево-галиев арсенид]] (In<sub>x</sub>Ga<sub>1-x</sub>As), който е троичен [[полупроводник]], и сравнен с [[галиев арсенид]] има намалена [[ширина на забранената зона]]. [[Медно-индиев диселенид]] има висок коефициент на светлинно поглъщане и затова се влага при производството на [[тънки слоеве|тънкослойни]] [[слънчева батерия|слънчеви батерии]] ([[CIGS слънчева батерия]]).

=== Други съединения ===
С [[халоген]]ите [[флуор]], [[хлор]], [[бром]] и [[йод]] индият образува много съединения. Това са [[киселини на Люис]] и образуват с подходящи донори [[комплексна химия|комплекси]]. Важно индиево халогенно съединение е [[индиев(III) хлорид]]. То се използва предимно като [[катализатор]] при [[Окислително-редукционни процеси|редукция]] на [[органични киселини]].

Съществуват също и органични съединения на индий с общите формули InR<sub>3</sub> и InR. Те са чувствителни към [[кислород]] и вода като много органични метални съединения. Органичните съединения на индия се използват като [[обогатител]]и при производството на [[полупроводник|полупроводници]].

== Източници ==
<references />

; Използвана литература
{{дребно|
* {{cite book | url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds | last=Lide | first=D. R. | title=CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition=86th | location=Boca Raton (FL) | publisher=CRC Press | year=2005 | isbn=0-8493-0486-5 | lang=en }}
* {{cite journal|doi=10.1088/0026 – 1394/26/4/001|bibcode=1989Metro..26..211M|title=Determination of the Indium Freezing-point and Triple-point Temperatures|url=https://archive.org/details/sim_metrologia_1989-12_26_4/page/211|year=1989|last1=Mangum|first1=B. W.|journal=Metrologia|volume=26|issue=4|pages=211|lang=en}}
* {{cite journal|doi=10.1021/ic951378e|title=Synthesis, Structure, and Bonding of Two Lanthanum Indium Germanides with Novel Structures and Properties|year=1996|last1=Guloy|first1=A. M.|last2=Corbett|first2=J. D.|journal=Inorganic Chemistry|volume=35|issue=9|pages=2616 – 2622|lang=en}}
* Ulrich Schwarz-Schampera, Peter M. Herzig: ''Indium: Geology, mineralogy, and economics''. Springer, Berlin, New York 2002, ISBN 3-540-43135-7
* Arnold F. Holleman, Egon Wiberg; Nils Wiberg: ''Lehrbuch der anorganischen Chemie''. 102. Auflage. de Gruyter, Berlin 2007, ISBN 978-3-11-017770-1
* Norman N. Greenwood, A. Earnshaw: ''Chemie der Elemente''. 1. Aufl. Verlag Chemie, Weinheim 1988, ISBN 3-527-26169-9
* Hans Breuer: ''dtv-Atlas Chemie 1. Allgemeine und anorganische Chemie''. Dtv, ISBN 3-423-03217-0
* Harry H. Binder: ''Lexikon der chemischen Elemente – das Periodensystem in Fakten, Zahlen und Daten.'' Hirzel, Stuttgart 1999, ISBN 3-7776-0736-3
}}

== Външни препратки ==
* [http://www.seilnacht.com/Lexikon/49Indium.htm Indium bei seilnacht.com]
* [http://www.webelements.com/webelements/elements/text/In/key.html www.webelements.con/Indium] (английски)
* [http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/commodity/indium/ Indium – Statistics and Information] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131212064926/http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/commodity/indium/ |date=2013-12-12 }} (USGS)

{{периодична система}}

{{Превод от|de|indium|59785602}}

[[Категория:Химични елементи]]
[[Категория:Метални елементи]]