Преглед на кода на Злато

{{Химичен елемент
| вид				=мек, ковък и жълт метал
| картинка			=Gold-crystals.jpg
| име				=Злато
| вляво				=[[Платина]]
| вдясно			=[[Живак]]
| отгоре			=[[Сребро|Ag]]
| отдолу			=[[Рьонтгений|Rg]]
| група				=11
| период			=6
| блок				=d
| серия				=преходен метал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Ксенон|Xe]]&#93; 4f<sup>14</sup> 5d<sup>10</sup> 6s<sup>1</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 18, 32, 18, 1
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=
| CAS_номер_коментар		=
| атомна_маса			=196,966569
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=135
| атомен_радиус2		=174
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=136±6
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=166
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			=5, 4, '''3''', 2, '''1''', −1, −2, −3
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=Au<sub>2</sub>O<sub>3</sub> (амфотерен)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=2,54
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=890,1
| йон_потенциал2		=1980
| йон_потенциал3		=
| йон_потенциал4		=
| йон_потенциал_коментар	=
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=кубична стенноцентрирана
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=19300
| плътност_коментар		=
| топене_K			=1337,33
| топене_коментар		=
| кипене_K			=3243
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=1,02 × 10<sup>−5</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_топене			=12,55
| топл_топене_коментар		=
| топл_изпарение		=342
| топл_изпарение_коментар	=
| налягане_пара_T1		=1646
| налягане_пара_T10		=1814
| налягане_пара_T100		=2021
| налягане_пара_T1k		=2281
| налягане_пара_T10k		=2620
| налягане_пара_T100k		=3078
| скорост_звук			=2030
| скорост_звук_коментар		=при 25 [[целзий|°C]]
| топл_капацитет		=129,1
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=4,5 × 10<sup>7</sup>
| електропроводимост_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| елсъпротивление		=0,02214
| елсъпротивление_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| топлопроводимост		=318
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[диамагнетизъм|диамагнитен]]
| магнетизъм_коментар		={{hrf|Lide|2005}}
| модул_еластичност		=79
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=27
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=180
| модул_натиск_коментар		={{hrf|Kelly|2015}}
| коефициент_Поасон		=0,4
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=2,5
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=188 – 216
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=188 – 245
| твърдост_Бринел_коментар 	=
| наименование			=
| открит_от			=в [[Близък изток|Близкия изток]]<br>
| открит_през			=≈6000 г. пр.н.е.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=	
| изотопи			=
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Au|масово_число=195|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=186,1 дни|тип_разпад=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ=Pt|продукт_масово_число=195}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Au|масово_число=196|честота=синт.|период_полуразпад=6,183 дни|тип_разпад1=ε|продукт_символ1=Pt|продукт_масово_число1=195|тип_разпад2=[[бета-разпад|β<sup>−</sup>]]|продукт_символ2=Hg|продукт_масово_число2=195}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Au|масово_число=197|честота=100 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Au|масово_число=198|честота=синт.|период_полуразпад=2,7 дни|тип_разпад=β<sup>−</sup>|продукт_символ=Hg|продукт_масово_число=198}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Au|масово_число=199|честота=синт.|период_полуразпад=3,17 дни|тип_разпад=β<sup>−</sup>|продукт_символ=Hg|продукт_масово_число=199}}
| изотопи_коментар		=
}}

'''Златото''' е [[химичен елемент]] с [[атомен номер]] '''79''' и означение '''''Au'''''. То е тежък, мек, блестящ и ковък [[метал]]. Провежда електричеството. Има яркожълт цвят и блясък, традиционно смятан за привлекателен. Не ръждясва във въздуха и във водата.

Златото е [[преходен метал]]. Намира се в [[Период 6 на периодичната система|период 6]], [[Група 11 на периодичната система|група 11]] на [[Периодична система|периодичната система]].При нормални условия е в твърдо агрегатно състояние. То е един от най-слабо активните елементи. По тази причина се среща често в самородна форма – като златни зърна и жили в скалите или в алувиални отлагания. По-рядко е съставна част на химични съединения, образуващи минерали, най-често в съединение с [[телур]]а.

Златото е устойчиво на действието на най-силните киселини поотделно, но може да бъде разтворено в смес на [[Азотна киселина|азотна]] и [[солна киселина]], наричана по тази причина [[царска вода]]. То се разтваря и в алкални разтвори на [[цианид]]и, които намират приложение в добивната промишленост, както и в [[живак]], образувайки [[Амалгама|амалгамни]] сплави. Златото е неразтворимо в азотна киселина, която разтваря повечето метали, включително [[сребро]]то. Този факт се използва за установяване на наличието на злато чрез т. нар. [[киселинна проба]].

Още отпреди появата на писана история златото е ценен и много търсен [[благороден метал]], използван като [[пари]]чно средство, в бижутерията и за изработване на различни предмети на изкуството. Намирано е било в пясъчните наноси на реките във вид на безформени зърна и люспи. [[Златен стандарт|Златните стандарти]] са най-често срещаната основа на паричната политика в историята на човечеството до първата половина на XX век, когато започват да отстъпват на [[Фиатни пари|фиатните пари]].

Количеството злато, добито от началото на човешката история до 2011 г., се оценява на 171 хиляди тона, от които 59 % са произведени след 1950 г.{{hrf|World Gold Council|2012}} Около 50 % от новопроизведеното злато се използва в бижутерията, 40 % – като инвестиция и 10 % – в промишлеността.{{hrf|Soos|2011}} Добрата [[ковкост]], проводимост, устойчивостта на [[корозия]] и слабата химическа активност правят златото подходящо за различни практически приложения в [[стоматология]]та, [[електроника]]та и други области

== Наименование ==
Българската дума „злато“, както и сродните наименования на метала в повечето [[Славянски езици|славянски]] и [[балтийски езици]] ([[сърбохърватски език|сърбохърватски]], [[словенски език|словенски]], [[Чешки език|чешки]] и [[словашки език|словашки]]: „злато“/„zlato“; [[Руски език|руски]] и [[Украински език|украински]]: „золото“; [[Беларуски език|беларуски]]: „золата“; [[полски език|полски]]: „złoto“; [[Латвийски език|латвийски]]: „zelts“), произлиза от [[Индоевропейски праезик|праиндоевропейския]] корен ''*g'helto-'' („жълт“, „зелен“).{{hrf|Георгиев|1971|644 – 645}} Със същия произход са и думите „зелен“ и „злак“.{{hrf|Георгиев|1971|644 – 645}} Чрез различна промяна на праиндоевропейския корен ''*g'helto-'' са образувани и наименованията на златото в повечето [[германски езици]] ([[Английски език|английски]] и [[немски език|немски]]: „gold“; [[Датски език|датски]] и [[Шведски език|шведски]]: „guld“; [[нидерландски език|нидерландски]]: „goud“).{{hrf|Hesse|2007|}}

Символът на златото ''Au'' е получен от латинското му наименование ''aurum'', което според различни източници означава „жълто“ или „светла зора“, и е родствено с „Аврора“ (Aurora) – утринна заря. Според определенията в съвременните латински речници смисълът на думата ''aurum'' се простира само до метала злато.<ref name=":0" />

== Откриване ==
Златото е известно на човечеството от IV хил. пр.н.е.<ref name=":0" /> Намирано е било в пясъчните наноси на реките във вид на безформени зърна и люспи и е използвано за украшения.

== Разпространение ==
Златото е широко разпространено в ниски концентрации във всички вулканични скали. В земната кора то е оскъдно и силно силно разсеяно, заемайки 73-то място по разпространение след елементите. Самородното злато е най-разпространеният златен минерал и е оценен на около 80 % от цялото му количество в земната кора.<ref name=":0" /> То е във вид на пясък или зърна в речните утайки от речните скали и във вид на златоносни жили, вградени в кварцови образувания. Самородното злато винаги съдържа от 0,1 % до 4 % Ag, Cu, Fe, Hg и метали от паладиевата група или метали, които имат атомен радиус, близък до златния, замествайки го в кристалната му решетка.<ref name=":0" /> Известни са около 20 минерала, между които освен самородното злато са още електрумът, медното, паладиевото и бисмутовото злато и други. Химичните съединения на златото в природата са редки. Главно това са телуридите калаверит AuTe<sub>2</sub> – винаги придружен с кварц или пирит,<ref name=":1" /> кренерит (Au,Ag)Te<sub>2</sub> и силванит AuAgTe<sub>4</sub>, които имат индустриално значение. Сравнително висока концентрация на злато се среща в някои горещи водни извори.<ref name=":0" />

В морската и океанската вода има сравнително много злато главно във вид на комплексните йони [AuCl<sub>2</sub>]<sup>−</sup> и [AuCl<sub>4</sub>]<sup>−</sup>.<ref name=":1" />

== Физични свойства ==
[[Файл:Native gold nuggets.jpg|мини|ляво|150п|Късчета самородно злато]]
Златото е най-[[Ковкост|ковкият]] метал – един грам от него може да бъде изкован в лист с площ един квадратен метър. Златното фолио може да бъде направено толкова тънко, че да стане прозрачно, като преминаващата през него светлина е зеленикавосиня, тъй като златото отразява силно жълтото и червеното.{{hrf|webexhibits.org|2009}} Такива полупрозрачни листове отразяват и голяма част от инфрачервената светлина, поради което се използват като инфрачервени щитове във визьорите на топлозащитни костюми и [[Скафандър|скафандри]].{{hrf|Mallan|1971|216}}

Златото е добър проводник на топлината и електричеството. То има голяма плътност – 19,3 t/m<sup>3</sup> (тона на кубичен метър), около 2 пъти по-голяма от плътността на Ag, подобно на Zr – Hf и Nb – Ta.<ref name=":1" /> За сравнение плътността на [[олово]]то е 11,34 t/m<sup>3</sup>, а тази на най-тежкия елемент – [[Осмий|осмия]] – е 22,610 t/m<sup>3</sup>. Златото има [[коефициент на линейно разширение]] 0,0000142 K<sup>−1</sup> и [[коефициент на обемно разширение]] 0,0000426 K<sup>−1</sup>, а [[Специфична топлоемкост|специфичната му топлоемкост]] e 128 J/(kg·K)

Златото лесно образува [[сплав]]и с други метали. Това се използва за промяна на [[твърдост]]та и други свойства на метала, за контролиране на температурата на топене или за оцветяване в специфични цветове.{{hrf|Utilisegold.com|2000a}} Дава непрекъснат ред твърд разтвор.<ref name=":1" />

=== Цвят ===
[[Файл:Ag-Au-Cu-colours-english.svg|мини|Цветове на сплавите на злато, сребро и мед, в зависимост от съотношението на трите метала]]

За разлика от повечето метали, които в чист вид са сиви или сребристобели на цвят, златото е жълто. Този цвят се дължи на плътността на слабо свързаните (валентни) електрони, трептящи в обща среда, която може да се разглежда като [[квазичастица]], наричана [[плазмон]]. При повечето метали честотата на това трептене е в ултравиолетовия обхват, но при златото е във видимия обхват, поради слабите [[Релативистична квантова химия|релативистични ефекти]], засягащи [[атомна орбитала|орбиталите]] на неговите атоми.{{hrf|Math.ucr.edu|2009}}{{hrf|Schmidbaur|2005|151 – 161}} На подобни ефекти се дължи и златистият оттенък на [[цезий|цезия]].

Сплавите на златото могат да имат различен цвят, както е показано на триъгълната диаграма на сплавите му със [[сребро]]то и [[мед (елемент)|медта]]. Такова [[цветно злато]] намира приложение в бижутерията, където различните цветове се използват с декоративна цел. Например, сплавите на злато с [[паладий]] или [[никел]] имат бял цвят и намират широко приложение в бижутерията. По-рядко се използват сплави с други елементи, като [[манган]], [[алуминий]], [[желязо]] или [[индий]], с които се получават необичайни цветове със специфично приложение.{{hrf|Utilisegold.com|2000b}}

=== Изотопи ===
Златото има само един стабилен [[изотоп]], <sup>197</sup>Au – единственият срещан в природата. Синтезирани са 36 други [[Радиоактивни изотопи|радиоактивни изотопа]] с [[атомна маса|атомни маси]] от 169 до 205. Най-устойчив сред тях е <sup>195</sup>Au, който има период на полуразпад 186,1 дни. Най-неустойчив е <sup>171</sup>Au, при който протича [[протонен разпад]] с период на полуразпад 30 µs.

Повечето радиоактивни изотопи на златото с атомна маса под 197 се разпадат чрез съчетание от протонен разпад, [[алфа разпад|алфа-разпад]] и позитронен [[бета разпад|бета-разпад]] (β<sup>+</sup>). Изключения са <sup>195</sup>Au, който се трансформира чрез поглъщане на електрони, и <sup>196</sup>Au, при който е налице най-често поглъщане на електрони (93 %) с ограничен електронен бета-разпад (β<sup>−</sup>).{{hrf|National Nuclear Data Center|2012}} Всички радиоактивни изотопи на златото с атомна маса над 197 се разпадат чрез електронен бета-разпад (β<sup>−</sup>).{{hrf|Audi|2003|3 – 128}}

Освен тези изотопи са известни поне 32 [[Ядрен изомер|ядрени изомера]] с атомни маси от 170 до 200. В този диапазон само <sup>178</sup>Au, <sup>180</sup>Au, <sup>181</sup>Au, <sup>182</sup>Au и <sup>188</sup>Au нямат изомери. Най-устойчивият изомер на златото е <sup>198 m2</sup>Au с период на полуразпад 2,27 дни, а най-неустойчив е <sup>177 m2</sup>Au с период на полуразпад само 7 ns. <sup>184 m1</sup>Au има три пътя на разпад: β+ разпад, [[изомерен преход]] и алфа-разпад – повече, отколкото всеки друг изомер или изотоп на златото.{{hrf|Audi|2003|3 – 128}}

== Химични свойства ==
Златото е преходен метал в 6-и период, 11-а група и пореден номер 79. Електронната му структура е KLMN5''s<sup>2</sup>''5''p<sup>6</sup>'''''5''d<sup>10</sup>'''''6''s<sup>1</sup>''.

Обичайните [[степен на окисление|степени на окисление]] на златото са +1 и +3, по рядко +2 и +5. Съществуват и редки златни съединения със степен на окисление −1, наречени ауриди – напр. цезиев аурид (CsAu), меден аурид (Cu<sub>3</sub>Au). Златните йони в разтвор се [[Окислително-редукционни процеси|редуцират]] и [[Утаяване|утаяват]] чрез добавяне на друг метал като редукционен агент. Добавеният метал се окислява и се разтваря, измествайки златото от разтвора и давайки му възможност да се отдели като твърда утайка. Златото с висока чистота няма вкус и мирис, което е свързано с неговата устойчивост на корозия: вкусът на металите се дължи на образуваните в разтвора метални йони.{{hrf|Pelouze|1854|280}}

Свиването на ''6s''-орбиталите в златото определя по-голямото сродство на златните атоми към електрона и значително по-голяма електроотрицателност. Златото има най-голямо сродство на електрона и най-голяма електроотрицателност от всички метали.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Киркова|first=Елена|title=Химия на елементите и техните съединения|year=2013|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охриски“|location=София|isbn=978-954-07-3504-7|pages=589 – 602}}</ref>

Вследствие на [[Релативистивичен ефект (химия)|релативистичния ефект]] ''5d''-орбиталите се дестабилизират и електроните на тези орбитали лесно се отделят. Затова втората и третата йонизационна енергия на златото са ниски и сумата от трите му йонизационни енергии е най-ниската в групата.<ref name=":1" />

Няма данни за енергията на хидратация при различните степени на окисление на Au. Енергията на хидратация на малкия по размер и голям по заряд Au(III) е достатъчна за стабилизиране на третата степен на окисление на Au в разтвори.<ref name=":1" />

Енергията на атомизация при златото е най-голямата в групата поради по-здравите ''d-''връзки в металната решетка вследствие по-доброто припокриване на ''5d''-орбиталите. За двуатомната молекула Au<sub>2(g)</sub> тя е 221 kJ/mol и е по-голяма от енергията на дисоциация на I<sub>2(g)</sub> (151kJ/mol) и малко по-малка от тази на Cl<sub>2(g)</sub> (243 kJ/mol).<ref name=":1" />

Златото не реагира химически с въздуха, влагата и повечето [[Корозия|корозивни]] вещества, което го прави подходящо за използване в монети и украшения, а също и като защитно покритие на други, по-реактивни метали. Въпреки това златото не е напълно инертно химически. Не взаимодейства непосредствено с [[кислород]]а, [[водород]]а, [[азот]]а, [[фосфор]]а, [[антимон]]а и [[въглерод]]а. Изследванията показват, че само повърхностните атоми на златото взаимодействат с кислорода. То е неразтворимо в повечето течности, но се разтваря в смес от силни киселини – т. нар. [[царска вода]]. Не взаимодейства с чисти киселини и основи, освен в гореща селенова киселина:
: <chem>2Au + 6H2SeO4 -> Au2(SeO4)3 +3H2SeO3 + 3H2O</chem>

В смеси с [[Азотна киселина|азотна]] или [[сярна киселина]] с [[манганова киселина]] (HMnO<sub>4</sub>), и в [[царска вода]]:
: <chem>Au +HNO3 + 4HCl -> HAuCl4 + NO + 2 H2O</chem>

След изпарение се образуват жълти кристали на комплексното съединение [[водороден тетрахлороаурат]] хидрат <chem>[HAuCl4*3H2O]</chem>. Във водни разтвори на цианиди (Na, Ca, K), при достъп на кислород или други окислители, златото се разтваря, образувайки цианоаурати:
: <chem>4Au + 16KCN +6H2O +3O2 -> 4KAu(CN)4 + 12KOH</chem>

Цианоауратите се редуцират до чисто злато:<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елементи и техните изотопи|year=2015|publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location=София|isbn=978-954-322-831-7|pages=78 – 82}}</ref>
: <chem>2K[Au(CN)2] + Zn -> K2[Zn(CN)4] + 2Au</chem>

Тези две реакции лежат в основата на важния промишлен процес за извличане на златото от рудите.

Освен това на златото действат и разтопени смеси на основи и нитрати на алкалните метали, а също и други съединения като [[халоген]]и и други неметали:
: <chem>2Au + 3F2 -> 2AuF3</chem>
: <chem>2Au + 3Cl2 -> 2AlCl3</chem>
: <chem>2Au + 3Br2 -> 2AuBr3</chem>
: <chem>2Au + I2 -> 2AuI</chem><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pilgaardelements.com/Gold/Reactions.htm|заглавие=Gold: Chemical reactions|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=pilgaardelements.com|архив_дата=|достъп_дата=29 октомври 2020}}</ref>
: <chem>3S + 2 Au -> 2 Au2S3</chem>
: <chem>2H2O + 3 Cl2 + 2 Au -> 2 H[AuCl3(OH)]</chem>

Взаимодейства с някои оксиди, киселини и соли при по-специфични условия:<ref name=":0" />
: <chem>Cr2O3 + 6 Au -> 2 Cr + 3 Au2O</chem>
: <chem>12HCl + 4Au + 3H2SeO3-> 9H2O + 4AuCl3 + 3Se</chem>
: <chem>8HCl + 3 H2O2 + 2 Au -> 6 H2O + 2 H[AuCl4]</chem>
: <chem>2Au + 7KrF2->5Kr + 2[KrF][AuF6]</chem>

== Съединения ==
=== +1 степен на окисление ===
Златото в +1 степен на окисление е познато само като AuCl, AuBr и AuI, които имат жълт цвят и при нагряване се разпадат. Те се получават при контролирано термично разлагане на съответните трихалогениди. Простите неутрални халогениди (AuX) са полимери с мостови халогенидни лиганди. Комплексните йони [AuX<sub>2</sub>]<sup>−</sup> се диспропорционират във воден разтвор съгласно уравнението:

<chem>3[Au^{I}X_2] -> [Au^{III}X_4] + 2Au + 2X^-

</chem>.<ref name="King">{{Cite book |last=King |first=R. |title=Encyclopedia of Inorganic Chemistry (10 Volumes) |year=2005 |publisher=Wiley |isbn=9780470860786 |pages=1448 – 1473}}</ref>

Йоните [AuX<sub>2</sub>]<sup>−</sup> могат да се стабилизират в присъствието на излишък от халогенидни йони.

Познати са още комплексни цианидни соли – M[Au(CN)<sub>2</sub>], където M е алкален метал. Известна е и свободна цианозлатна киселина – H[Au(CN)<sub>2</sub>].

Златен полисулфиден анион [Au<sub>12</sub>S<sub>8</sub>]<sup>4−</sup> е получен чрез разтваряне на Au<sub>2</sub>S, Au<sub>2</sub>S<sub>3</sub> или [AuCl<sub>4</sub>]<sup>−</sup> във воден разтвор на Na2S и е изолиран като Ph<sub>4</sub>As<sup>+</sup> сол. Кубиноподобният анион има серни атоми в ъглите на куба и златни атоми в средата на всяка страна, като така един серен атом е свързан с 3 алатни атома, а един зланет – с два серни.<ref name="King" />

Представляват интерес клъстерните комплекси на Au(I) с алкилсулфиди – (AuSR)<sub>n</sub>, където R е [[Алкил|алкилов радикал]], а n≤11.<ref name=":1" /> Тези комплекси са много разтворими в органични разтворители и поради голямото съдържание на злато в тях се наричат ''течно злато''.<ref name=":1" /> Използват се за украсяване на порцеланови и стъклени съединения.

=== +3 степен на окисление ===
[[Файл:AuCl3 structure.svg|мини|AuCl<sub>3</sub> димер]]Всички известни съединения на Au(III) са диамагнитни и повечето от тях имат плоскоквадратна геометрия.<ref name="King" />

От бинерните съединения на Au(III) са получени халогениди, оксид и хидроксид. Златният трихлорид AuCl<sub>3</sub> и AuBr<sub>3</sub> се получават при директна синтеза при 200 °C. Те имат червен и червено-кафяв цвят, респективно, и при загряване се разпадат най-напред на AuCl и AuBr, а след това до елементарната форма на златото. Молекулите им имат планарна триизмерна структура в газообразно и твърдо състояние.<ref name=":1" /> При загряване с флуор или BrF<sub>3</sub> от тях се получава оранжево-жълтият AuF<sub>3</sub>, които е най-стабилен. AuI<sub>3</sub> не е синтезиран.<ref name=":1" /> Всички златни трихалогениди са разтворими във вода.

Изходната златна сол, от която се получават други златни съединения е AuCl<sub>3</sub>, чийто разтвор се получава при взаимодействие на Au с царска вода. При излишък на HCl се получава планарният комплекс [AuCl<sub>4</sub>]<sup>−</sup>, а с I<sup>−</sup> се получава AuI и I<sub>2</sub>. Известни са много други Au(III) комплекси от вида [AuX<sub>4</sub>]<sup>−</sup>, X = F, Br, CN, SCN, NO{{Индекси|b=3|p=-}} и др. Тяхната стабилност е в реда [AuF<sub>4</sub>]<sup>−</sup> > [AuCl<sub>4</sub>]<sup>−</sup> > [AuBr<sub>4</sub>]<sup>−</sup> > [AuI<sub>4</sub>]<sup>−</sup>. Йонът [AuI<sub>4</sub>]<sup>−</sup> е настабилен и ласно се разлага до [AuI<sub>2</sub>]<sup>−</sup>.<ref name="King" />

При алкализиране на разтвор на AuCl<sub>3</sub> пада кафява утайка от хидратирания оксид – Au<sub>2</sub>O<sub>3</sub>•''n''H<sub>2</sub>O. Той се разлага над 160 °C на злато и кислород. Хидратният Au<sub>2</sub>O<sub>3</sub> има амфотерен характер, но по-силно са застъпени киселинните свойства. Известна е солта калиев метааурат – KAuO<sub>2</sub>•3H<sub>2</sub>O.<ref name=":1" />

При нагряване на разтвор на AuCl<sub>3</sub> с концентрирана [[Солна киселина|HCl]] кристализира хлорозлатна киселина – ауро(III)-хлороводородна киселина,<ref name=":1" /> H[AuCl<sub>4</sub>]•3H<sub>2</sub>O. Познати са различни нейни соли. Натриевият тетрахлороаурат Na[AuCl<sub>4</sub>]•2H<sub>2</sub>O има жълт цвят и е известен като ''златна сол''.

Комплексите на злато(III) с азотен донорен атом обикновено са образуват от изместването на хлориден йон в H[AuCl<sub>4</sub>] от азот-донорни лиганди.

Познати са комплекси на Au(III) с органични лиганди. Аминокомплексите на Au(III) са киселинни. Отслабването на N–H връзките в аминните комплекси от Au(III) се дължи на високаото поляризиращо действие на Au(III).<ref name="King" />

=== Други степени на окисление ===
[[Файл:Tetramethylammonium auride.png|мини|тетраметанамониев аурид]]Освен +1 и +3 степен на окисление, златото проявява по-рядко и други степени на окисление.

Съществуват златни съединения със степен на окисление −1, наречени ауриди. Известни са няколко ауриди на алкални метали M<sup>+</sup>Au− (M = Na, K, Rb & Cs), меден аурид (Cu<sub>3</sub>Au) и бариев аурид (BaAu<sub>2</sub>).<ref name="King" /> Аналогични съединения не се наблюдават при Cu и Ag. Тези съединения не са метални сплави, имат червен цвят, кристализират в тип CsCl и са полупроводници.<ref name=":1" /> Бариевият аурид кристализира в тип AlB<sub>2</sub>.<ref name="King" />

В газово състояние златото съществува под формата на Au<sub>2</sub> молекули. Най-простият комплекс с тази молекула е [Ph<sub>3</sub>PAuAuPPh<sub>3</sub>] (Ph е фенилова група).<ref name="King" />

Много комплекси, които изглеждат като Au(II) въз основа на техните емпирични формули, са всъщност комплекси със смесени степени на окисление Au(I)–Au(III). Използва се електронна спектроскопия за разграничаване на тези комплекси със смесено окислително състояние от истинските комплекси на Au(II).<ref name="King" />

Съединенията на злато(II) без Au–Au връзки обикновено се получават чрез редукция на Au(III). Има няколко двуядрени златни(II) комплекси с Au–Au връзки. Те се получават от съответните комплекси на злато(I) чрез окислителни присъединителни реакции. В специален случай се изолират Au(II)–Au(II) и Au(I)···Au(III) изомерни продукти. Няколко двуядрени комплекса могат да се свързват, за да образуват линейни комплекси Au{{Индекси|b=5|p=9+}} и Au{{Индекси|b=6|p=10+}}. Те са Au(I)–Au(III) съединения.<ref name="King" />

Съединенията на Au(IV) са редки. Единственият мономер е [Au(bdt)<sub>2</sub>] (bdt е бензо[1,2-b:4,5-b′]дитиофен).

Известни са само флуоридни съединения на Au(V). Всички те са октаедрични, тъй като Au(V) е ''d<sup>6</sup>'' метален йон.<ref name="King" />

Освен тетрахалогенидните комплекси е познат и хексафлуориден комплекс [AuF<sub>6</sub>]<sup>−</sup>. Той се получава от златния пентафлуорид AuF<sub>5</sub>, който се синтезира с помощта на KrF<sub>2</sub>. Може да бъде получен и по реакцията:

<math chem>\ce{Au} \mathrm{\xrightarrow[\Delta T,~\Delta p]{F_2,~O_2}} \ce{O2[AuF6]} \mathrm{\xrightarrow{\Delta T}} \ce{AuF5}</math>.<ref name=":1" />

Златният пентафлуорид е силно флуориращ агент. Разлага се на AuF<sub>3</sub> и F<sub>2</sub>. С алкални флуориди дава комплексни съединения – флуороаурати. С флуороводород се образува ауро(V)-флуороводородна киселина H[AuF<sub>6</sub>], която кристализира при 88 °C.<ref name=":1" />

=== Златни клъстери ===
Златни клъстери, съдържащи от 2 до 13 златни атома са характеризирани с рентгенова кристалография. Това е единственият точен метод за структурна характеристика на златни клъстери.<ref name="King" /> В тях средната степен на окисление на един златен атом е по-малка от 1. Тези съединения са често синтезирани от [Au(PR<sub>3</sub>)X] (X = халогенид, NO{{Индекси|b=3|p=−}} и др.) с редуциращи агенти като NaBH<sub>4</sub>, CO, H<sub>2</sub>, B<sub>2</sub>H<sub>6</sub> или Ti(C<sub>6</sub>H<sub>5</sub>CH<sub>3</sub>)<sub>2</sub>.<ref name="King" />

Същеструват и хетероядрени клъстери, съдържащи поне една връзка Au–М (М е метал). Реагенти като R<sub>3</sub>P–Au–X или [(R<sub>3</sub>P–Au)<sub>3</sub>O]<sup>+</sup> са често използвани за включване на метали атоми в златни клъстери. Те са разнообразни съединения – Au<sub>18</sub>Ag<sub>19</sub>, [(Ph<sub>3</sub>P)<sub>10</sub>Au<sub>13</sub>Ag<sub>12</sub>Br<sub>8</sub>]<sup>+</sup>, [Pt(AuPPh<sub>3</sub>)<sub>8</sub>(Hg)<sub>2</sub>]<sup>4+</sup> и др.<ref name="King" />

Съществуват много необикновени Au(I) съединения, чиито структури са силно повлияни от вторични Au···Au свързвания. Au–Au взаимодействията са отговорни са необичайната стереометрия на тези съединения.<ref name="King" />

Много златни съединения с благородни газове от вида Ar–Au–Cl, Kr–Au–Cl, и Xe–Au–Cl са доказани чрез микровълнова и масова спектроскопия.

== Получаване ==
Златото се среща рядко в чист вид, но лесно могат да бъдат изолирани негови съединения с други елементи.

То може да се получи от златоносните пясъци по два метода – живачен и цианиден.<ref name=":1" />

При живачният метод пясъците се обработват с живак, образуващ [[амалгама]] със златото. След това живакът се отдестилира. Течните живачни отпадъци обаче тровят реките и хранителните вериги, а при вдишване носят риск за здравето.

При цианидния метод златото се извлича от златоносния пясък или стрити бедни на Au руди<ref name=":1" /> при обработка с разтвори на натриева основа или 0,1 – 0,2 % разтвор на натриев цианид в присъствие на кислород:

<chem display="inline">4Au + 8NaCN +2H2O + O2 -> 4Na[Au(CN)2] + 4NaOH</chem>.

По-нататък разтворът на комплексната цианидна сол на златото се обработва с цинков прах:

<chem>2Na[Au(CN)2] + Zn -> Na_2[Zn(CN)4] + 2Au</chem>.

Пречистването на златото става чрез електролиза, при което се получава злато с чистота 99,95 %.<ref name=":1" />

Цианидният метод може да се използва и за получаване на сребро.<ref name=":1" />

== Добив на злато ==
Известна е обработката на злато още от петото хилядолетие преди новата ера. За цялата история на развитие на човешката цивилизация са добити около 161 хиляди тона (по оценка от 2011 г.).<ref>{{Citation |title=За свою историю человечество добыло 161 тысячу тонн золота – National Geographic Россия |url=http://www.nat-geo.ru/article/236 |accessdate=2014-12-27 |archivedate=2012-05-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120526154214/http://www.nat-geo.ru/article/236 }}</ref>

През 2007 г. в света са добити 2,38 хил. тона злато, а през 2008 – 2,33 хил. тона.

{| class="wikitable"
|+ Лидери в добива на злато<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/mcs/2009/mcs2009.pdf |заглавие=Mineral commodity summaries 2009 |достъп_дата=2014-12-27 |архив_дата=2011-08-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110806161651/http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/mcs/2009/mcs2009.pdf }}</ref>
|-
! Място !! Страна !! Добив 2006 (t) !! Добив 2007 (t) !! Добив 2008 (t)!! Добив 2009 (t)!! Добив 2010 (t)!! Добив 2011 (t)!! Добив 2012 (t)!! Добив 2013 (t)
|-
| 1 || {{флагче с име|Китай}} || 245 || 275 || 295 || 320 || 345 || 362 || 403 || 420
|-
| 2 || {{флагче с име|Република Южна Африка}} || 272 || 252 || 250 || 198 || 189 || 181 || 160 || 145
|-
| 3 || {{флагче с име|САЩ}} || 252 || 238 || 230 || 223 || 231 || 234 || 235 || 227
|-
| 4 || {{флагче с име|Австралия}} || 244 || 246 || 225 || 222 || 261 || 258 || 250 || 255
|-
| 5 || {{флагче с име|Перу}} || 203 || 170 || 175 || 182 || 164 || 164 || 161 || 150
|-
| 6 || {{флагче с име|Русия}} || 159 || 157 || 165 || 191 || 192 || 200 || 218 || 220
|-
| 7 || {{флагче с име|Канада}} || 104 || 101 || 100 || 97 || 91 || 97 || 104 || 120
|-
| 8 || {{флагче с име|Индонезия}} || 164 || 118 || 90 || 130 || 120 || 96 || 59 || 60
|-
| 9 || {{флагче с име|Узбекистан}} || || 85 || 85 || 90 || 90 || 91 || 93 || 93
|-
| 10 || {{флагче с име|Гана}} || || 84 || 84 || 86 || 82 || 80 || 87 || 85
|-
| 11 || {{флагче с име|Папуа Нова Гвинея}} || || 65 || 65 || 66 || 68 || 66 || 53 || 62
|-
| 12 || {{флагче с име|Чили}} || || 42 || 42 || 41 || 38 || 45 || 50 || 55
|-
| 13 || {{флагче с име|Мексико}} || || 39 || 41 || 51 || 73 || 84 || 97 || 100
|-
| 14 || {{флагче с име|Бразилия}} || || 40 || 40 || 60 || 58 || 62 || 65 || 75
|-
| || други страни || 818 || 471 || 446 || 490 || 559 || 640 || 655 || 700
|-
| || Общо тона годишен добив || 2460 || 2383 || 2264 || 2447 || 2561 || 2660 || 2690 || 2767
|-
| || Цена млн. долара за тон || 16.5 || 20.3 || 26.8 || 28 || 35 || 45.2 || 51.4 || 53.3
|-
| || Общо милиарда долара || 40.59 || 48.375 || 60.675 || 68.516 || 89.635 || 120.232 || 138.266 || 147.481
|}

В [[България]] добивът на злато за 2018 година е 8,995 тона, главно от находището в [[Челопеч]].<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/7631292 www.24chasa.bg]</ref> Според геолога Вълко Гергелчев, златните запаси на страната са към 700 – 800 тона, а златните прогнозни ресурси са към 20 000 тона.<ref name="bggold">[https://bultimes.bg/prof-vulko-gergelchev-v-bulgariya-ima-zlato-za-1-trilion-i-100-miliarda-dolara/ Интервю с Професор Вълко Гергелчев]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>

=== Най-големите държавни златни запаси в света ===
В долната таблица са показани само '''държавните''' златни запаси (и златният запас на МВФ). Трябва да се отчете, че в много страни частни лица притежават значително по-голям по обем злато в сравнение със златния запас на съответните държави. Например, през декември 2011 г. частното злато в [[Индия]] е 18 000 тона,<ref>[http://gold.ru/articles/news/indusy-vladejut-18000-t-zolota-kitajcy-vsego-6000-t.html Обзор на пазарите за злато в Индия и Китай]</ref> като държавният златен запас през 2013 г. е 557,7 тона.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.gold.org/download/value/stats/statistics/archive/pdf/World_Official_Gold_Holdings_as_of_January2013_IFS.pdf |заглавие=Reserve asset statistics |достъп_дата=2016-09-23 |архив_дата=2013-12-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131215104843/https://www.gold.org/download/value/stats/statistics/archive/pdf/World_Official_Gold_Holdings_as_of_January2013_IFS.pdf }}</ref>

{| class="wikitable" style="text-align=center; border=1; margin: 1em auto 1em auto;"
|+ Най-големите златни запаси в света през април 2016 г.<ref>[https://www.gold.org/statistics#group5 Statistics | World Gold Council]</ref>
! № !! Страна/Организация !! Злато<br>(тона) !! Процентът на златото <br>в общият обем на<br>държавния валутен резерв (%)
|-
| 1 || {{флагче|САЩ}} [[Федерален резерв|САЩ]] || align="right"| 8133,5 || align="right"| 75,3 %
|-
| 2 || {{флаг|Германия}} [[Федерална банка на Германия|Германия]] || align="right"| 3381 || align="right"| 69 %
|-
| 3 || [[Международен валутен фонд]] || align="right"| 2814 || align="right"| —
|-
| 4 || {{флаг|Италия}} [[Централна банка на Италия|Италия]] || align="right"| 2451,8 || align="right"| 68,3 %
|-
| 5 || {{флагче|Франция}} [[Централна банка на Франция|Франция]] || align="right"| 2435,6 || align="right"| 63,2 %
|-
| 6|| {{флагче|Китай}} [[Народна банка на Китай|КНР]] || align="right"| 1788,4 || align="right"| 2,2 %
|-
| 7 || {{флагче|Русия}} [[Централна банка на Русия|Русия]] || align="right"| 1447 || align="right"| 15,1 %
|-
| 8 || {{флагче|Швейцария}} [[Швейцарска национална банка|Швейцария]] || align="right"| 1040 || align="right"| 6,8 %
|-
| 9 || {{флагче|Япония}} [[Банка на Японии|Япония]] || align="right"| 765,2 || align="right"| 2,4 %
|-
| 10 || {{флагче|Нидерландия}} [[Банка на Нидерландия|Нидерландия]] || align="right"| 612,5 || align="right"| 59,4 %
|-
|}

След въвеждането на [[Валутен борд|валутния борд]] [[Българска народна банка]] поддържа около 40 тона златен резерв,<ref>[https://www.gold.org/goldhub/data/monthly-central-bank-statistics www.gold.org]</ref> 40,8 тона към юли 2020 година според интернационалните финансови статистки на [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]].<ref name="ifs-imf">[https://data.imf.org/ Интернационални финансови статистки на МФВ]", International Financial Statistics by IMF</ref>

== Приложения ==
=== Историческо приложение ===
Златото е известно на човечеството от IV хил.пр.Н.е.<ref name=":0" /> Намирано е било в пясъчните наноси на реките във вид на безформени зърна и люспи и е използвано за украшения. Най-ранните идентифицирани данни за използването на златото са от Египет и Месопотамия, но най-старото обработено злато е от Варна. През III хил. пр.н.е. излети златни съдове се използват за обмен на товари. Тогава Египет е център на преработката на злато и неговото пречистване, като механична обработка е отразена в стенни релефи от 2300 г. пр.н.е.<ref name=":0" /> Набавянето на злато става чрез събиране на самородно злато при отделянето му от речните пясъци чрез използването на по-високата му плътност от пясъка.

С колонизирането на Централна Америка през XVI век, започва добиването на злато в Новия свят, където то е изчиствано и превозвано в Европа.<ref name=":0" /> През първата половина на XVIII век големи залежи са открити в Бразилия и Русия.<ref name=":0" />

=== Паричен обмен ===
[[Файл:Fr 1617-Schlegel 19var.jpg|мини|Златни монети от около 1400 година]]

Още от древността златото се използва в много части на света като [[пари]]чно [[средство за размяна]] във вид на [[Монета|монети]] или в друга форма. Тъй като чистото злато е твърде меко за употреба в ежедневния паричен обмен, [[Жълтица|златните монети]] обикновено се секат от [[сплав]]и с примеси на [[мед (елемент)|мед]], [[сребро]] или други метали, които им придават по-голяма [[твърдост]]. Така например английските златни монети, в обращение от 1526 г. до 30-те години на XX век, са с чистота 22 [[Карат (благородни метали)|карата]] (91,6 %),{{hrf|Lawrence|1948|103}} а американските след 1837 г. – със златно съдържание 90,0 % (21,6 карата).{{hrf|Tucker|1839|393}}

Първите златни монети през [[Античност]]та се секат в [[Лидия]] около 700 г. пр.н.е.{{hrf|Friedberg|2009|}} Древногръцкият златен [[талант (единица)|талант]] е с маса между 8,42 и 8,75 g.{{hrf|Seltman|1924|}} Други известни исторически златни монети са например [[ауреус]]ът, [[солид]]ът, [[номизма]]та, [[перпера]]та, [[дукат]]ът, [[куруш]]ът, [[османска лира|османската лира]]. След продължителен период на използване на предимно [[Сребро|сребърни]] монети, европейските икономики подновяват масовото сечене на златни монети през XIII – XIV век.{{hrf|Postan|1967|}} През XIX век златото започва да се използва широко като обезпечение на [[Банкнота|банкноти]] чрез системата на [[златен стандарт|златния стандарт]].

Рязкото нарастване на държавните разходи по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] кара повечето държави, участващи в нея, да финансират дефицитите си за сметка на увеличаване на паричната маса и [[инфлация|обезценяване]] на парите, отказвайки се на практика от златния стандарт. След войната някои страни правят опити да се върнат към него, но след [[Втора световна война|Втората световна война]] почти всички държави изоставят тази система за сметка на [[фиатни пари|фиатните пари]]. Последната държава, прибягнала до тази мярка, е [[Швейцария]], която се отказва от задължителното обезпечение на парите със злато през 2000 г.{{hrf|The New York Times|1999}}

=== Инвестиция ===
[[Файл:Goldkey logo removed.jpg|мини|Кюлчета злато]]

Дори след премахването на златния стандарт златото запазва част от монетарните си свойства и някои инвеститори го използват като [[запас от стойност]], като влагат средствата си обикновено в [[инвестиционна монета|инвестиционни монети]] или [[кюлче|златни кюлчета]]. Това обикновено се прави като защита срещу [[инфлация]]/[[хиперинфлация]] или други икономически сривове. Някои икономисти подлагат на съмнение ефективността на такива вложения.{{hrf|Feldstein|2009}}

Тъй като не са предназначени за ежедневна употреба, изискванията към механичните свойства на инвестиционните монети са по-ниски и те обикновено се изготвят с чистота 24 карата (минимум 99,9 %, най-често 99,99 %), макар че има и изключения. Например, [[американски златен орел|американският златен орел]], британският [[суверен (монета)|суверен]] и южноафриканският [[крюгерранд]] и днес по традиция използват чистота 22 карата (т. нар. crown gold).{{hrf|americansilvereagletoday.com|2010}} Инвестиционната монета с най-голяма чистота на златото е [[канадски златен кленов лист|канадският златен кленов лист]], в който златото е 99,999 %.

Частните инвеститори често използват кюлчета злато с маса 1 kg и форма, близка до [[правоъгълен паралелепипед]]. На световния пазар на злато се търгуват предимно т.нар. „стандартни кюлчета“ с тегло 400 [[тройунция|унции]]/12,4 kg, използвани напр. от [[централна банка|централните банки]] като [[златен резерв]].

=== Бижутерия ===
[[Файл:Bijou byzantin - Musée de Varna.jpg|мини|Златен накит от [[Първа българска държава|Първата българска държава]]]]

Златото намира широко приложение в [[бижутерия]]та. Чистото злато е неподходящо за изработка на украшения, бижута и пр., тъй като е твърде меко и лесно се надрасква и деформира. Затова в бижутерията обикновено се използват различни златни [[сплав]]и с чистота 22, 18, 14 или 10 карата, като по този начин се изменят неговата [[твърдост]] и [[дуктилност]], [[температура на топене]], цвят и други свойства. Най-често използваният допълнителен метал в тези сплави е [[Мед (елемент)|медта]].{{hrf|Utilisegold.com|2000a}}

18-каратовото злато, съдържащо 25 % мед, често използвано в античната и руската бижутерия, има червеникав цвят и е известно като „червено злато“, „руско злато“ или „турско злато“. Аналогичните сплави с добавка и на сребро се наричат „розѐ“. 14-каратовата златно-медна сплав има цвят, почти еднакъв с този на някои [[бронз]]ови сплави. Синкав цвят може да се получи чрез добавяне на [[желязо]], а лилав – на [[алуминий]], но тези разновидности се използват много рядко, поради по-трудната им обработка.{{hrf|Utilisegold.com|2000a}}

14- и 18-каратовата сплав със сребро има зеленикаво-жълт цвят. [[Бяло злато|Бялото злато]] се получава чрез добавяне на [[паладий]] или [[никел]], а 18-каратовото злато, съдържащо 17,3 % никел, 5,5 % [[цинк]] и 2,2 % мед е сребристо на цвят. От друга страна никелът е токсичен и отделянето му от бялото злато е регулирано в някои страни.{{hrf|Utilisegold.com|2000a}} Бялото злато, съдържащо паладий, е по-скъпо от съдържащото никел. Висококаратните сплави на бяло злато са много по-устойчиви на корозия от [[сребро]]то и [[стърлинг (сплав)|стърлинга]].

В България и региона за изработка на бижута най-често се използва 14-каратово злато. В някои държави се използват сплави с по-високо съдържание на злато, а в [[далечен изток|далечния изток]] се предпочита почти чистото злато (напр. тайландско злато). В някои страни сплави с по-малко от 50 % злато (по-малко от 12 карата) не е разрешено да се наричат „златни/злато“ и да се продават като такива.

=== Медицина ===
[[Файл:Goldkrone3.jpg|мини|Зъбна корона от злато]]

Според някои изследователи златото е най-старото използвано лекарство.{{hrf|Kean|2008|112 – 125}} То е известно още на [[Педаний Диоскурид]].{{hrf|Moir|1831|225}}{{hrf|Mortier|2006}} В същото време токсикологията му не е изцяло изучена.{{hrf|Merchant|1998|49 – 59}}

Преди появата на научната [[медицина]] златото е смятано за полезно за здравето поради своята рядкост и красота. Дори някои съвременни [[Езотеризъм|езотерични течения]] и форми на [[алтернативна медицина|алтернативната медицина]] приписват на златото лечебни свойства.{{hrf|ninemsn|2007}} Някои соли и радиоизотопи на златото действително имат противовъзпалително действие и се използват при [[артрит]] и други подобни състояния,{{hrf|Messori|2004|280 – 301}} както и за лекуване на [[Рак (болест)|рак]], но като чист метал златото е напълно инертно към химическите вещества в човешкото тяло.

Сплави на златото се използват във възстановителната [[стоматология]] за изготвяне на [[Корона (дентална медицина)|корони]] и [[Мост (дентална медицина)|мостове]]. Ковкостта на златните сплави позволява по-прецизно възстановяване на повърхността на зъба, отколкото при порцелановите корони. Използването на златни корони при видими зъби, като резците, се насърчава при някои култури и се смята за нежелателно при други.

Различни форми на златото намират приложение в някои изследователски методи, използвани в медицината и биологията. [[Колоидно злато|Колоидното злато]] представлява суспензия на златни наночастици, които имат свойството да абсорбират [[протеин]]ови молекули по своята повърхност. Такива частици, покрити с определени [[Антитяло|антитела]], могат да се използват за откриване на дадени [[антиген]]и по повърхността на клетките.{{hrf|Faulk|1971|1081 – 1083}}{{hrf|Roth|1980|55 – 57}}

Златото и негови сплави с паладий се използват като електропроводящо [[Тънки слоеве|покритие]] на биологични проби и други непроводящи материали, като пластмаси и стъкло, за да бъдат наблюдавани със [[сканиращ електронен микроскоп]]. Покритието, което обикновено се нанася чрез [[магнетронно разпрашване]] с [[аргон]]ова [[плазма]], изпълнява три функции. Много високата електропроводимост на златото отвежда електрическите заряди от пробата, а високата му плътност спира проникването на електроните, ограничавайки дълбочината, до която електронният лъч прониква в образеца. Това подобрява определянето на положението и топографията на повърхността на образеца и увеличава пространствената [[Разделителна способност (оптика)|разделителна способност]] на [[изображение]]то. В същото време от златото се отделят голямо количество вторично емитирани електрони, които имат ниска енергия и са най-често използваният източник на сигнал в сканиращите електронни микроскопи.{{hrf|Bozzola|1999|65}}

Чистото злато не е токсично и не е биологичен дразнител при поглъщане.<ref name=":0" /> Златни соли като AuCl<sub>3</sub> са токсични и увреждат черния дроб и бъбреците.

Златни соли в дозирано количество се използват в медицината като антивъзпалителни лекарства при ревматични артрити. Съедининеята на златото се прилагат за лечение на туберкулоза и труднолечими кожни заболявания. Чистото злато, подобно на среброто, притежава антибактериални свойства.<ref name=":0" />

=== Хранителна добавка ===
Златото е регистрирано като [[хранителна добавка]] с код ''Е175''.{{hrf|Food Standards Agency|2010}} Златно фолио, люспи или прах се използва в някои специални храни, главно в десерти и напитки, като декоративна съставка.{{hrf|Barron's Educational Services|1995}} [[Голдвасер]] („златна вода“) е традиционен билков [[ликьор]], приготвян в [[Гданск]] и [[Швабах]], който съдържа частици златно фолио.

В чист вид златото е напълно инертно към химичните вещества в човешкия организъм, не променя вкуса на храните и няма хранителна стойност.{{hrf|Geology.com|2010}}

=== Електротехника ===
Златото е незаменимо като материал за електрически контакти. От една страна то има много висока електропроводимост, което намалява загубите. От друга страна не [[Корозия|корозира]] и предпазва от корозия, поради това намалява [[контактно съпротивление|контактното съпротивление]], предпазва от залепване на контактите и др. В космическата техника и микроелектрониката проводниците често са златни, а контактни повърхности, съединители, печатни платки и т.н. често се покриват галванично със злато.

[[Файл:Aupcb.jpg|мини]]

=== Други области на техниката ===
* [[Керамика]]

{{раздел-мъниче}}

== Любопитни факти ==
* Сходството между златото и минерала [[пирит]] е станало причина пиритът да бъде наречен „златото на глупака“. Разликата между златото и пирита се установява при силен удар с остър предмет. Пиритът ще се надроби, а по златото ще остане дълбока следа от острието.
* Златото има плътност около 19,3 t/m<sup>3</sup>, много по-висока от тази на повечето метали. Затова [[фалшификат]]ите могат да се отличат лесно чрез [[претегляне]]: При еднакви размери фалшификатът е по-лек. За фалшифициране на изделия от чисто злато може да се използва [[волфрам]], който има почти същата плътност – 19,25 t/m<sup>3</sup>. Фалшификати на базата на волфрам не могат да се отличат чрез претегляне, затова е необходимо да се използват други методи, които се базират например на [[електропроводимост]]та, [[скорост на звука|скоростта на звука]] или [[измерване]] на [[диамагнетизъм|магнитните свойства]].
* Предполага се, че в [[земно ядро|земното ядро]] се съдържат значителни количества тежки метали, вкл. и злато.
* Съдържанието на злато в доста съвременни находища е много ниско – няколко грама на тон скална маса. Това оскъпява значително добива на метала.


== Вижте също ==
* [[Пробен камък]]
* [[Изпълнителна заповед 6102|Забрана за притежаването на злато в САЩ]]

== Бележки ==
<references />

; Цитирани източници
{{дребно|
*{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=15 – 16 |accessdate= 2 май 2024}}
* {{cite book | last = Георгиев | first = Вл. И. (ред.) | year = 1971 | title = Български етимологичен речник. Том I. А-З | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | lang = }}
* {{cite book|author=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|edition=3|title=Минералогия|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|year=1973|oclc=859838412|pages=117 – 121}}
* {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска| Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=76 - 78}}
*{{cite book |chapter=  Злато Gold |title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=259- 261 |author=Костов-Китин, Владислав|place=София}}
* {{cite web | publisher = americansilvereagletoday.com | year = 2010 | url = http://www.americansilvereagletoday.com/the-ever-popular-krugerrand | title = The Ever Popular Krugerrand | work = americansilvereagletoday.com | accessdate = 30 август 2011 | lang = en | архив_дата = 2011-02-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110203024339/http://www.americansilvereagletoday.com/the-ever-popular-krugerrand/ }}
* {{Cite journal | last = Audi | first = G | coauthors = O. Bersillon, J. Blachot, A.H. Wapstra | year = 2003 | title = The NUBASE Evaluation of Nuclear and Decay Properties | journal = Nuclear Physics A | volume = 729 | pages = 3 – 128 | publisher = Atomic Mass Data Center | doi = 10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001 | bibcode = 2003NuPhA.729....3A | lang = en |issn = 0375-9474}}
* {{cite web | publisher = Barron's Educational Services | title = The Food Dictionary: Varak | year = 1995 | url = http://www.epicurious.com/cooking/how_to/food_dictionary/entry?id=5061 | accessdate = 27 май 2007 | lang = en | архив_дата = 2006-05-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20060523014547/http://www.epicurious.com/cooking/how_to/food_dictionary/entry?id=5061 }}
* {{Cite book | last = Bozzola | first = John J. | coauthors = Lonnie Dee Russell | url = http://books.google.com/?id=RqSMzR-IXk0C&pg=PA65 | title = Electron microscopy: principles and techniques for biologists | publisher = Jones & Bartlett Learning | year = 1999 | isbn = 0-7637-0192-0 | lang = en }}
* {{cite journal | last = Faulk | year = 1971 | pmid = 4110101 | first = WP | coauthors = GM Taylor | title = An immunocolloid method for the electron microscope | volume = 8 | issue = 11 | journal=Immunochemistry | lang = en }}
* {{cite web | last = Feldstein | first = Martin | year = 2009 | url = http://host.madison.com/ct/news/opinion/column/article_68f99b80-4258-5f44-a817-5cc64c6e1884.html | title = Is Gold a Good Hedge? | publisher = Project Syndicate | date =26 декември 2009 | accessdate = 29 декември 2009 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Food Standards Agency | year = 2010 | url = http://www.food.gov.uk/safereating/chemsafe/additivesbranch/enumberlist | title = Current EU approved additives and their E Numbers | accessdate = 4 юни 2010 | lang = en }}
* {{cite book | last = Friedberg | first = A L | coauthors = I S Friedberg | year = 2009 | url = http://books.google.com/?id=TlnoMdZu40UC&pg=PA9 | title = Gold Coins of the World: From Ancient Times to the Present: an Illustrated Standard Catalog With Valuations | publisher = Coin & Currency Institute | isbn = 0871843080 | date =30 юли 2009 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Geology.com | year = 2010 | url = http://geology.com/minerals/gold/uses-of-gold.shtml | title = The Many Uses of Gold | accessdate = 4 юни 2010 | lang = en }}
* {{cite book | last = Hesse | first = R W | year = 2007 | title = Jewelrymaking Through History: An Encyclopedia | publisher = Greenwood Publishing Group | isbn = 0313335079 | url = http://books.google.com/books?id=DIWEi5Hg93gC&pg=PA103 | lang = en }}
* {{cite journal | last = Kean | first = W. F. | coauthors = I. R. L. Kean | doi = 10.1007/s10787-007-0021-x | title = Clinical pharmacology of gold | year = 2008 | journal = Inflammopharmacology | volume = 16 | issue = 3 | pages = 112 – 25 | pmid = 18523733 | lang = en }}
* {{cite book | last = Lawrence | first = Thomas Edward | year = 1948 | url = http://books.google.de/books?id=tu86AAAAIAAJ&pg=PA103 | title = The Mint: A Day-book of the R.A.F. Depot Between August and December 1922, with Later Notes | lang = en }}
* {{Cite book | last = Mallan | first = Lloyd | year = 1971 | title = Suiting up for space: the evolution of the space suit | publisher = John Day Co | isbn = 978-0-381-98150-1 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Math.ucr.edu | year = 2009 | url = http://math.ucr.edu/home/baez/physics/Relativity/SR/gold_color.html | title = Relativity in Chemistry | accessdate = 5 април 2009 | lang = en }}
* {{cite journal | last = Merchant | first = B | doi = 10.1006/biol.1997.0123 | pmid = 9637749 | title = Gold, the Noble Metal and the Paradoxes of its Toxicology | year = 1998 | journal = Biologicals | volume = 26 | pages = 49 – 59 | issue = 1 | lang = en }}
* {{cite book | last = Messori | year = 2004 | url = http://books.google.de/books?id=wgifUs8dFbgC&pg=PA279 | chapter = Gold Complexes in the treatment of Rheumatoid Arthritis | first = L | coauthor = G. Marcon |title = Metal ions and their complexes in medication | editor = Sigel, Astrid | publisher = CRC Press | isbn = 9780824753511 | lang = en }}
* {{cite book | last = Moir | first = David Macbeth | year = 1831 | url = http://books.google.com/?id=wRN7YHIAM9AC&pg=PA225 | title = Outlines of the ancient history of medicine | lang = en }}
* {{cite web | last = Mortier | first = Tom | year = 2006 | url = https://lirias.kuleuven.be/bitstream/1979/254/2/thesis_finaal.pdf | title = An experimental study on the preparation of gold nanoparticles and their properties | work = kuleuven.be | publisher = University of Leuven | accessdate = 16 октомври 2013 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = National Nuclear Data Center | year = 2012 | url = http://www.nndc.bnl.gov/nudat2/ | title = Nudat 2 | accessdate = 12 април 2012 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = ninemsn | year = 2007 | url = http://health.ninemsn.com.au/article.aspx?id=694367 | title = The healing power of precious metals | accessdate = 6 юни 2010 | lang = en }}
* {{Cite book | last = Pelouze | first = Jules | coauthors = Edmond Fremy | year = 1854 | url = http://books.google.com/?id=C8UHAAAAIAAJ&pg=PA280 | page = 280 | title = General notions of chemistry | publisher = Lippincott, Grambo & Co | lang = en }}
* {{cite book | last = Postan | first = M M | coauthors = E Miller | url = http://books.google.com/?id=wSia_4PpeqQC&pg=PR1 | title = The Cambridge Economic History of Europe: Trade and industry in the Middle Ages | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0521087090 | year = 1967 | lang = en }}
* {{Cite journal | last = Roth | first = J. | coauthors = M. Bendayan, L. Orci | pmid = 6153194 | url = http://www.jhc.org/cgi/reprint/28/1/55.pdf | year = 1980 | title = FITC-protein A-gold complex for light and electron microscopic immunocytochemistry | volume = 28 | issue = 1 | pages = 55 – 57 | journal = The journal of histochemistry and cytochemistry: official journal of the Histochemistry Society | doi = 10.1177/28.1.6153194 | lang = en | accessdate = 2013-10-16 |archivedate = 2020-03-25 | archive-url = https://web.archive.org/web/20200325180201/http://www.jhc.org/cgi/reprint/28/1/55.pdf }}
* {{Cite journal | last = Schmidbaur | first = Hubert | coauthors = Stephanie Cronje, Bratislav Djordjevic, Oliver Schuster | year = 2005 | journal = Chemical Physics | volume = 311 | pages = 151 – 161 | title = Understanding gold chemistry through relativity | doi = 10.1016/j.chemphys.2004.09.023 | issue = 1 – 2 | bibcode = 2005CP....311..151S | lang = en }}
* {{cite book | last = Seltman | first = C T | url = http://books.google.com/?id=Uas8AAAAIAAJ&pg=PA116 | title = Athens, Its History and Coinage Before the Persian Invasion | accessdate =4 юни 2012 | isbn = 0871843080 | year = 1924 | lang = en }}
* {{cite web | last = Soos | first = Andy | year = 2011 | title = Gold Mining Boom Increasing Mercury Pollution Risk | date = 6 януари 2011 | publisher = Advanced Media Solutions | url = http://oilprice.com/Metals/Gold/Gold-Mining-Boom-Increasing-Mercury-Pollution-Risk.html | work = Oilprice.com | accessdate = 26 март 2011 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = The New York Times | year = 1999 | url = http://www.nytimes.com/1999/04/19/world/swiss-narrowly-vote-to-drop-gold-standard.html | title = Swiss Narrowly Vote to Drop Gold Standard | work = nytimes.com | date =19 април 1999 | accessdate = 15 октомври 2013 | lang = en }}
* {{cite book | last = Tucker | first = George | year = 1839 | url = http://books.google.de/books?id=Lx85AAAAMAAJ&pg=PA393 | title = The theory of money and banks investigated | lang = en }}
* {{cite web | publisher = webexhibits.org | year = 2009 | work = webexhibits.org | url = http://www.webexhibits.org/causesofcolor/9.html | title = Gold: causes of color | accessdate = 6 юни 2009 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Utilisegold.com | year = 2000a | work = Utilisegold.com | url = http://www.utilisegold.com/jewellery_technology/colours/colour_alloys/ | title = Gold Jewellery Alloys > Utilise Gold. Scientific, industrial and medical applications, products, suppliers from the World Gold Council | date = 20 януари 2000 | accessdate = 5 април 2009 | lang = en | архив_дата = 2008-06-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080619061619/http://www.utilisegold.com/jewellery_technology/colours/colour_alloys/ }}
* {{cite web | publisher = Utilisegold.com | year = 2000b | url = http://www.utilisegold.com/jewellery_technology/colours/colour_alloys/ | title = Gold Jewellery Alloys > Utilise Gold. Scientific, industrial and medical applications, products, suppliers from the World Gold Council | date = 20 януари 2000 | accessdate = 5 април 2009 | lang = en | архив_дата = 2008-06-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080619061619/http://www.utilisegold.com/jewellery_technology/colours/colour_alloys/ }}
* {{cite web | publisher = World Gold Council | year = 2012 | url = http://www.gold.org/investment/why_how_and_where/faqs/#q022 | title = FAQs | work = gold.org | accessdate = 17 ноември 2012 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20120101181742/http://www.gold.org:80/investment/why_how_and_where/faqs/ |archive-date = 2012-01-01}}
* {{cite book |url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds| last = Lide | first = D. R. | title = CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition = 86th | location = Boca Raton (FL) | publisher = CRC Press | year = 2005 | isbn = 0-8493-0486-5 | lang = en }}
* {{cite book|last=Kelly|first=P.F.|title=Properties of Materials|url=https://books.google.com/books?id=gSncBQAAQBAJ&pg=PT355|date=2015|publisher=CRC Press|isbn=978-1-4822-0624-1|page=355|lang=en}}
}}

{{Периодична система}}

[[Категория:Злато| ]]