Преглед на кода на Домашно говедо

{{от пренасочване|Бик|други значения|Бик (пояснение)}}
{{от пренасочване|Теле|историческия народ|Тиелъ}}
{{Taxobox}}

'''Домашното говедо''' е [[вид (биология)|вид]] [[одомашняване|домашно]] [[Чифтокопитни|чифтокопитно]] животно от [[таксономия|семейство]] [[Кухороги]] (''Bovinae''). Домашните говеда са два [[подвид]]а – [[европейско говедо]] (''Bos primigenius taurus'') и [[зебу]] (индийско говедо, ''Bos primigenius indicus''). Съвременните говеда са опитомена форма на вече [[измиране|изчезналия]] [[Тур (говедо)|див европейски тур]] (''Bos primigenius'').

Говедата се отглеждат като [[добитък]] за [[месо]] ([[говеждо месо|говеждо]] и [[телешко месо|телешко]]), [[мляко]] и [[естествена кожа|кожа]]. До средата на [[XX век]] са използвани и като [[впряг|впрегатни животни]] (за теглене на [[каруца|каруци]], [[плуг]]ове и други). В някои страни от [[Третия свят]], говедата се използват за [[впряг]]ане. В [[Хиндуизъм|хиндуизма]], [[Джайнизъм|джайнизма]], [[Зороастризъм|зороастризма]] и някои други [[религия|религии]], кравата е [[свещена крава|свещено животно]].

През 2010 г. в света има около 1,4 милиарда говеда.<ref>FAO Statistics Division (FAOSTAT), P3.REU.FAO.ESS.CATL.SC, p. 111</ref> През 2011 г. в България има 557 000 говеда, от които 330 000 крави.<ref>[http://www.mzh.government.bg/MZH/Libraries/Животновъдство_резултати_и_дин_редове/Livestock_2000-2011_Results.sflb.ashx Резултати от отглеждането на селскостопански животни за периода 2004 – 2011 година (в България)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160410164731/http://www.mzh.government.bg/MZH/Libraries/Животновъдство_резултати_и_дин_редове/Livestock_2000-2011_Results.sflb.ashx |date=2016-04-10 }} Министерство на земеделието и храните.</ref>

== Таксономия ==
[[Файл:Bos taurus indicus.jpg|мини|250п|Зебу (''B. p. indicus'')]]
През [[XVIII век]] говедата са идентифицирани от [[Карл Линей]] като три отделни [[вид (биология)|вида]] – ''Bos taurus'' (европейско домашно говедо, включително и подобните му от Африка и Азия), ''Bos indicus'' ([[зебу]]) и [[измиране|изчезналия]] ''Bos primigenius'' ([[Тур (говедо)|див европейски тур]]). Днес се счита, че туровете са предшественици на европейските говеда и зебутата, и все по-често трите форми се определят като подвидове на един вид – ''Bos primigenius'' (съответно ''Bos primigenius taurus'', ''Bos primigenius indicus'' и ''Bos primigenius primigenius'').

Систематиката на домашните говеда се усложнява от възможността да се кръстосват успешно със сродни видове. Съществуват хибридни индивиди и дори породи, получени от кръстоски на европейски говеда не само със зебу, но и с други животни от род Говеда, като [[як]], [[бантенг]] и [[гаур]]. Възможна е дори хибридизация с някой от двата вида [[бизон]]и, които обикновено не се включват в род Говеда. В същото време домашните говеда не могат да се кръстосват с някои по-отдалечени представители на подсемейството на говедата, като [[кафърски бивол|кафърския]] и [[Домашен бивол|домашния бивол]]. Хибридният произход на някои форми на домашното говедо не очевиден. Например, генетични изследвания показват, че породата [[Лулу джудже]], единствените говеда без гърбица в [[Непал]], са хибрид на европейско говедо, зебу и як.{{hrf|Takeda|2004|103 – 110}}

== Произход ==
Във [[филогения|филогенетично]] отношение, говедата са [[преживни]] животни, подразред на [[чифтокопитни]]те, заедно с подразредите [[непреживни]] ([[свиня]], [[хипопотам]]) и [[мазолестоноги]] ([[камила]]). Най-древните [[фосил]]и на чифтокопитни животни са отпреди 50 – 60 млн. години. Според съвременните научни изследвания, най-близко до чифтокопитните животни в еволюционно отношение са [[китоподобни]]те ([[кит]] и [[делфин]]). Сравнителните генетични и морфологични изследвания показват че китоподобните и чифтокопитните имат отделен общ предшественик, който не е свързан с други систематични групи.<ref name="len">J.A. Lenstra and D.G. Bradley. Systematics and Phylogeny of Cattle. The Genetics of Cattle (eds R. Fries and A. Ruvinsky) CAB International 1999</ref>

Животни с изцяло кухи [[рог]]а – предци на говедото, класифицирани в семейство „Кухороги“ (''Bovidae''), се появяват преди около 20 милиона години, в епохата на [[миоцен]]а. Бързото развитие и широкото разпространение на кухорогите вероятно са свързани с разцвета на африканската [[савана]] преди 18 – 23 млн. години. Тогава възниква голямо разнообразие от форми – над 100 вида, в [[Африка]], [[Евразия]] и [[Северна Америка]]. Повечето говеда живеят на [[стадо|стада]]. Така значително се намалява рискът и уязвимостта за отделните индивиди от месоядни [[хищници]], в условията на откритите [[степ]]и, и [[савана|савани]]. [[Доминация]]та (т. е. превъзходството) на един или няколко [[алфа-мъжки]] индивида в стадото обуславя естествения [[полов отбор]] при говедата изключително по мъжка линия.<ref name="len"/>

== Одомашняване ==
Първоначално [[тур (говедо)|турът]], предполагаемият предшественик на домашните говеда, е разпространен в [[Европа]], [[Северна Африка]] и голяма част от [[Азия]]. В историческо време [[ареал]]ът му е ограничен до част от Европа, като последният известен екземпляр умира в [[Полша]] около 1627 година.{{hrf|The Extinction Website|2010}}

Според една от теориите, говедата са одомашнени за пръв път в [[Шумер]]. Тази [[хипотеза]] се опира на факта, че повечето съвременни [[порода|породи]] говеда, които са разпространени най-далеч от центъра на тази цивилизация, са най-стари и примитивни.<ref name="alderson">Alderson, L. The Categorisation of Types and Breeds of Cattle in Europe. Archivos de zootecnia, vol. 41, núm. 154 (extra), p. 334.</ref>

Други автори твърдят, че говедата са опитомени едновременно в различни места в Европа и Северна Африка, независимо едно от друго. Те се позовават на разнообразието от признаци на различните породи, които очевидно не са свързани една с друга, независимо от това, че са разпространени в съседни географски области. Има доказателства за извършване на [[оран]] в ниските части по течението на [[Дунав]] (около 4500 г. [[пр. Хр.]]), на територията на съвременните [[Англия]] и [[Полша]] (около 3500 г. пр. Хр.), и в днешна Южна [[Испания]] (около 3000 г. пр. Хр.)<ref name="alderson"/>

Домашни говеда са изобразени на [[скални рисунки на Сахара|скалните рисунки в Северна Сахара]] от 6500 – 4000 г. пр. Хр., а също и в [[Египет]], от 1500 г. пр. Хр.<ref name="alderson"/>

== Стопанско значение ==
Говедата се отглеждат за получаване на два основни продукта:
* краве [[мляко]];
* [[говеждо месо]].

Отглеждането на домашни говеда е един основните клонове на съвременното [[животновъдство]]. Международната търговия с говеждо [[месо]] през 2000 година е на стойност над 30 милиарда [[Американски долар|долара]] и обхваща едва 23% от световното производство.{{hrf|Clay|2004}} Сравнимо е стопанското значение на производството на краве [[мляко]], което служи и за суровина за приготвяне на [[сирене]], [[краве масло]], [[кисело мляко]] и други млечни продукти. Говеждото месо и мляко е важен източник на храна за много хора по света. Говеждата [[кожа]] също намира широко приложение при производството на [[Обувка|обувки]], [[облекло]] и [[обзавеждане]]. В много развиващи се страни, като [[Индия]], говедата остават широко използвани като [[впряг|впрегатни животни]].

Използването на естествения говежди [[тор (биология)|тор]] има голямо икономическо значение в съвременното [[биологично земеделие]]. В [[пустиня|пустинните]] и високопланинските местности на страните от [[Трети свят|Третия свят]], изсушени брикети от говежди тор се използват като вид [[твърдо гориво]] за [[готвене]], отопление и [[осветление]].

Общият брой на домашните говеда по света се оценява на около 1 милиарда глави.{{hrf|cattlenetwork.com|2010}} Индия е страната с най-голям брой говеда (282 милиона глави или 28,3% от общия брой по света), следвана от [[Бразилия]] (187 милиона глави или 18,8%), [[Китай]] (140 милиона глави или 14,0%), [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] (97 милиона глави или 9,7%), [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (88 милиона глави или 8,8%), [[Аржентина]] (51 милиона глави или 5,1%), [[Австралия]] (29 милиона глави или 2,9%), [[Република Южна Африка]] (14 милиона глави или 1,4%) и [[Канада]] (14 милиона глави или 1,4%).{{hrf|cattlenetwork.com|2010}}

== Биологични особености ==
=== Анатомични особености ===
Говедата са най-едрите животни, одомашнени от човека. Телетата се раждат с тегло 25 – 50 кг и ръст 0,5 – 1 м. Някои възрастни мъжки говеда могат да достигнат ръст до 2 м. височина при [[холка]]та и тегло над 1,5 [[тон (единица)|тона]]. Единственото животно, което е по-голямо от говедото и се поддава на опитомяване, е [[слон]]ът. Той обаче няма стопанско значение за световната [[икономика]].

Говедата са копитностъпващи животни. Третият и четвъртият пръст на предните, и на задните им крайници са силно развити и удължени. Крайната (дистална) фаланга на третия и четвъртия пръст е видоизменена в копитна кост. [[Нокти]]те са развити в рогови копитни капсули, изградени от [[кератин]]. Вторият и петият пръст при говедата са закърнели, но са ясно различими на крайниците. Първият пръст е силно закърнял или напълно отсъства. Между началните (проксимални) фаланги на третия и четвъртия пръст на всеки крайник има здрави сухожилни кръстосани връзки. Те служат като съединителни опори на чифтните копита (пръстите) и амортизират тежестта на тялото при ходене.<ref name="gadjev1">{{cite book |title= Анатомия на домашните животни. Том 1 |last=Гаджев |first=Стоян |year=2000 |pages=510 }}</ref>

Както всички останали [[преживни]] животни, говедата също имат сложен [[многокамерен стомах]], който се състои от [[предстомашие]] ([[търбух]], [[мрежа (орган)|мрежа]] и [[книжка (орган)|книжка]]) и същински [[стомах]] ({{lang|la|abomasus}}).<ref name="gadjev1"/>

[[Зъб#Зъбна формула|Зъбната формула]] на говедото е: <math>\frac{0(0).0(0).3(3).3}{4(4).0(0).3(3).3}= 32 (20)</math>

Дъговидното черво ({{lang|la|colon}}) при говедото е оформено като плоча, която е разположена в задната дясна част на [[коремна кухина|коремната кухина]]. [[Матка]]та при говедото е двурога ({{lang|la|uterus bicornua}}).<ref name="gadjev1"/>

=== Физиологични особености ===
Говедата са [[преживни]] [[тревопасни]] животни. Приемането на храната (''пàшата'') и нейната механична преработка в [[устна кухина|устната кухина]] са разделени по време. Когато приемат храната (''пасàт''), говедата почти не дъвчат, а директно поглъщат храната. След като се нахранят, говедата лягат на тихо и спокойно място и започват да '''преживят''' – връщат малки порции храна от търбуха в устната кухина, дъвчат и преглъщат вторично.<ref name="fiz">{{cite book |title= Физиология на домашните животни |last=Илиев |first=Янислав |year=2005 |publisher=Матком |isbn=9549930319 |pages=216 }}</ref>

[[Ензим]]ите в храносмилателната система на говедата не са способни самостоятелно да разградят [[нишесте]]то, [[целулоза]]та и другите високомолекулни [[въглехидрати]], които се съдържат в растителната храна. Те се разграждат в [[търбух]]а от [[симбиоза|симбионтната]] [[микроорганизми|микрофлора]]. Това са [[инфузории]] от [[разред]]ите ''Entodiniomorphida'' и ''Vestibuliferida'', като най-често се срещат представители на [[род (биология)|родовете]] ''Diplodinium spp''. и ''Entodinium spp''.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://cyberleninka.ru/article/n/endobiontnye-infuzorii-pischevaritelnogo-trakta-byka-domashnego-bos-taurus | заглавие=Эндобионтные инфузории пищеварительного тракта быка домашнего |фамилно_име=Лихачев |първо_име=Сергей Федорович |дата=11/2010 |труд=Биологические науки и физика |издател=Вестник ЧГПУ |език=ru }}</ref>

[[Инфузории]]те разграждат високомолекулните [[въглехидрати]] в [[търбух]]а до [[летливи мастни киселини]] – [[оцетна киселина|оцетна]], [[пропионова киселина|пропионова]], [[маслена киселина|маслена]] и други. [[оцетна киселина|Оцетната]] и [[маслена киселина|маслената]] се използват за синтеза на [[триацилглицерид]]и. Те изграждат преобладаващата част от [[липид]]ите в организма на преживните животни, както и [[мазнина|мазнините]] в [[мляко]]то. [[Пропионова киселина|Пропионовата киселина]] се използва за [[Химичен синтез|синтеза]] на [[глюкоза]], чрез процеса [[глюконеогенеза]].<ref name="kondrahin">Кондрахин, И. П. "[http://www.irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/irbis_nbuv/cgiirbis_64.exe?C21COM=2&I21DBN=UJRN&P21DBN=UJRN&IMAGE_FILE_DOWNLOAD=1&Image_file_name=PDF/Npkau_2008_111_16.pdf Условия, обеспечивающие нормальное рубцовое пищеварение у коров]." Наукові праці Південного філіалу Національного університету біоресурсів і природокористування України 111 (2008): 61 – 68.</ref>

Растителните [[белтък|протеини]], които постъпват в търбуха с храната, се разграждат от микроорганизмите до [[аминокиселини]], [[амоняк]] и [[карбамид]]. Те се използват за синтеза на микробиални протеини, които са усвоими от преживните животни.<ref name="kondrahin"/>

Често срещана заблуда е, че говедата (и в частност биковете) се дразнят силно от [[Червен цвят|червения цвят]] – това не е вярно, тъй като говедата почти [[цветна слепота|не различават цветовете]]. Счита се, че този мит произлиза от червените наметала, използвани при [[бикоборство|боя с бикове]] да се дразни бика, но всъщност животното е раздразнено от движенията на наметалото, а не от цвета му.

== Размножаване ==
Настъпването на [[полова зрялост]] при телетата зависи от [[порода]]та и условията на отглеждане. [[Българско черношарено говедо|Българското черношарено говедо]] достига полова зрялост на 9 месечна възраст, при женските и 7 – 8 мес. при мъжките животни.

Говедата са полициклични животни. [[Полов цикъл|Половият цикъл]] се повтаря през 20 – 21 дни, като понякога може да варира в по-широки граници. Разгонеността продължава 24 – 36 часа, като при младите женски е по-кратка.

[[Бременност]]та при домашното говедо продължава средно 280 – 285 дни, с колебания от 5 – 10 дни. Този показател е [[ген]]етично предопределен, но се влияе от условията на хранене и начина на отглеждане на майката, от нейната възраст, от пола на телето, и от особеностите на [[порода]]та.

== Стопански цикъл ==
[[Файл:BrownMountainCattle.jpg|дясно|мини|Юница от село [[Бели Искър]]]]
[[Файл:Heckrund2.JPG|дясно|мини|Бик]]
Младите говеда, от [[раждане]]то до достигане на [[полова зрялост]], се наричат „телета“. За новородени се считат телетата до 14<sup>-ия</sup> ден след раждането, включително. Докато телетата се хранят само с [[мляко]], независимо дали бозаят от [[виме]]то на майката или се хранят с [[млекозаместител]]и, те се считат за бозаещи. След като телетата започнат да се хранят самостоятелно с [[трева]] и [[фураж]]и, вече се считат за подрастващи, дори и ако продължават да бозаят от майката.

След достигането на полова зрялост, женските говеда, които все още не са раждали, се наричат „юници“ (ед.ч. – юница). Юниците могат да забременеят, но от стопанска гледна точка не е изгодно да бъдат заплодени, преди да достигнат стопанска зрялост. '''Стопанска зрялост''' се нарича възрастта, след която животните могат да произведат здраво и жизнеспособно потомство, без да се наруши развитието и продуктивността на родителите. Стопанската зрялост при говедата настъпва на около 15 – 20 месечна възраст, в зависимост от породата и условията на отглеждане.

След като родят, женските говеда се наричат „крави“ (ед.ч. – крава). Кравите могат да бъдат:
* дойни – доят се, за получаване на [[мляко]]
** скороотелени – до 14<sup>-ия</sup> ден след [[раждане]]то, [[виме]]то отделя [[коластра]], която не е подходяща за консумация от човека;
** лактиращи (млекоотделящи) – от 14<sup>-ия</sup> ден след раждането до пресушаването. Нормално лактационният (дойният) период при кравите за мляко е 305 дни;
** пресушени – ако не бъдат повторно заплодени, кравите могат да дават мляко до 1,5 – 2 години след раждането. Ако бъдат заплодени, кравите трябва да се пресушат не по-късно от 2 месеца преди следващото раждане.
* разплодни – използват се само за раждане на телета, без да се доят; обикновено това са крави от месодайните породи.

Мъжките говеда за разплод се наричат „бикове“ (ед. ч. – бик), а в периода между половата и стопанската зрялост – бичета за ремонт (обновяване) на [[стадо]]то.

Юниците и бичетата от месодайните породи се угояват за [[клане на животни за консумация|клане]], без да се заплождат.

[[Кастрация|Кастрираните]] възрастни мъжки говеда се наричат „волове“ (ед. ч. – вол). В миналото воловете са използвани като теглителна сила в селското стопанство.

{|class="wikitable"
 |+ Категории говеда
 |-
 |rowspan=4 colspan=3|Телета – мъжки (♂) и женски (♀)
 |-
 |colspan=2|новородени
 |-
 |colspan=2|бозаещи
 |-
 |colspan=2|подрастващи
 |-
 |rowspan=4|Юници<br>(♀)
 |-
 |rowspan=2|незаплодени||за угояване||rowspan=3|Бичета<br>(♂)||rowspan=2|за угояване
 |-<br>(♂)
 |за ремонт
 |-
 |colspan=2|заплодени||за ремонт
 |-
 |rowspan=4|Крави<br>(♀)
 |-
 |colspan=2|скороотелени||rowspan=3|Бикове<br>(♂)||rowspan=3|за разплод
 |-
 |colspan=2|лактиращи
 |-
 |colspan=2|пресушени
 |}

За да е [[рентабилност|рентабилно]] отглеждането на говеда, всяка крава трябва да роди едно теле за 365 дни. Периодът от отелването до първото разгонване след отелване се нарича „индепенданс-период“. Периодът от раждането до следващото заплождане се нарича „сервис-период“. Върху неговата продължителност оказват влияние раждането и възстановяване на кравата към нормално състояние, инволуцията на матката, равнището на млечната продуктивност, храненето и движението. Предвид изискването за рентабилност и продължителността на бременността при кравата, сервис-периодът не трябва да надвишава 80 дни, тъй като: 80 (дни сервис-период) + 285 (дни бременност) = 365 (дни между две отелвания).

Периодът на млекоотдаване се нарича '''лактационен период'''. Стандартната продължителност на лактационния период при кравата е 305 дни. Времето между две отелвания, през което кравата е пресушена и не дава мляко, се нарича '''сухостоен период'''. При стандартна продължителност на лактационния период от 305 дни и стопанското изискване за най-много 365 дни между две отелвания, стандартната продължителност на сухостойния период при кравата е 60 дни.

== Породи говеда ==
[[Порода]]та е достатъчно голяма група животни от един [[вид (биология)|вид]], с общ произход и близки продуктивни характеристики, които могат да бъдат развъждани, без да се прибягва до принудително [[родствено съешаване]].

Основните групи породи говеда са:
* за мляко;
* за месо;
* комбинирани (смесени) – за месо и мляко.

Групите породи говеда в света са:<ref>Данкверт С.А., Холманов А.М., Осадчая О.Ю. Скотоводство стран мира. Москва, 2007. 608 с. {{ref-lang|ru}}</ref>
{{колони|3|
* Безроги породи от Скандинавия и Британските острови
** Оригинални безроги скандинавски породи
** Безроги породи с вероятно скандинавски произход
** Шотландски безроги породи
* Равнинни породи от Северозападна Европа
** Червеношарени породи с лирообразни рога
** Червени равнинни породи
** Херефорд и Хлоуцестер
** Черношарени равнинни породи
** Шортхорн
** Червеношарени равнинни породи
** Породи от островите на Исландия, Британия и Нормандия
* Едноцветни европейски породи
** Червени породи от Южна Англия
** Породи от Централна Франция и Италия
** Планински породи от Пиренеите и Кантабрия
** Породи от Северозападна Испания и Португалия
** Дългороги породи от Испания и Португалия
** Алпийски сиви и кафяви породи
** Шортхорн от Югоизточна Европа
* Червени, жълти и шарени планински породи от Централна, и Източна Европа, и Шароле
** Шварцвалд и Возгез
** Късоглави породи от кантона Валис
** Червени и жълти планински породи
** Червеношарени планински породи
** Шароле
* Дългороги породи от Западна Европа
** Селтик
** Черни породи от Ирландия, Камарга и Сицилия
** Породи от Лигурия, Корсика и Сардиния
** Черно централно-иберийско говедо
** Андалузко говедо
* Сиви степни породи от Югоизточна Европа и родствените им породи от Италия
** Подолски породи от Италия
** Сиви степни породи
** Сиви степни породи с примеси от източноевропейски шортхорн
* Шортхорнизирани породи от Кавказ, Мала Азия и Средния изток
** Шортхорнизирано безгърбо говедо
** Дамаски породи
** Породи с примеси от [[зебу]]
* Индопакистански породи зебу
** Говедо от Непалското плато
** Породи [[зебу]] от платата
** [[Зебу]] с крупно телосложение и изпъкнала предна част на главата
** Шортхорнизирани породи бяло-сиво зебу
** Породи зебу с лирообразни рога
** Породи [[зебу]] от Майсор
** Синхала и породи зебу със смесен произход
** Породи, получени от кръстосване на зебу с европейски говеда
* Породи от Южна и Източна Русия, Китай, Япония и Югоизточна Азия
** Турано-монголски породи
** Породи говеда, родствени на монголското говедо
** Японски породи
** Жълти китайски породи
** Южнокитайски [[зебу]]
** Породи индокитайско зебу (от Югоизточна Азия)
* Северно- и Западноафрикански безгърби породи
** Породи северноафриканско говедо на север от [[Сахара]]
** Говеда от езерото [[Чад (езеро)|Чад]]
** Ндама
** Намжи
** Западноафрикански Шортхорн
* Породи западноафриканско [[зебу]]
** Шортхорнизирано зебу
** Породи зебу с дълги, лирообразни рога
* Породи Източноафриканско зебу
** Северно-судански шортхорнизирани зебу
** Дребни сомалийски зебу
** Високопланински породи зебу от Източна Африка
** Дребни източноафрикански зебу
* Африкански породи зебу-занга
** Зебу-занга от Етиопия и Еритрея
** Зебу-занга от Източния бряг и Висинити
** Кръстоски зебу-анкол
** Група породи ангони
** Мадагаскарски зебу
* Африкански породи занга
** Породи занга от Етиопия и Судан
** Породи анкол
** Породи занга от Южна централна Африка
** Породи от източния бряг на Африка с дълги рода, с примеси на европейски породи и занга
** Африкандер
* Породи креолски говеда от Латинска Америка и Карибския басейн
** Породи креолски говеда с испански произход
** Породи креолски говеда с португалски произход
** Породи кръстоски на креолски с европейски говед
** Породи кръстоски на креолски говеда със зебу
* Породи зебу и зебу-тауринни породи от Новия Свят и Австралия
** Месни породи зебу от Новия свят и Австралия
** Зебу-тауринни породи
}}

== Говедовъдство в България ==
При разкопки, на територията на [[България]], са открити [[кост]]и от [[плейстоценски тур]] (''Bos trochoceros''), който е живял през [[ледников период|ледниковия период]]. В пластовете от [[мезолит]]а се срещат кости на [[постглациален тур|постглациалния тур]] (''Bos primigenius Boj.''), а от [[неолит]]а – и кости на одомашнено говедо. Предполага се, че [[Тур (говедо)|турът]], е обитавал българските земи до към XII век. Балканите са считани за един от центровете на одомашняване на говедата. Говедата, обитавали българските земи в по-ново време, са от два [[череп|краниологични]] типа – ''B. t. primigenius'' и ''B. t. brachyceros''.<ref name="iasrj">[http://noa.bg/Files/library/document36.pdf Породи селскостопански животни в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160414103945/http://noa.bg/Files/library/document36.pdf|date=2016-04-14}}. ''Под общата редакция на доц. д-р Васил Николов, национален координатор по генетични ресурси в животновъдството по линия на ФАО и изпълнителен директор на [[Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството|ИАСРЖ]].'' [[София]], 2011 г.</ref>

До Освобождението на България от [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]], на територията на страната е имало само местни примитивни говеда, като има спорадични случаи на внос от други страни. Отглежданите животни са от [[порода|породите]] [[Българско сиво говедо]], което се отнася към ''B. t. primigenius'' и [[Родопско късорого говедо|Родопското късорого говедо]], което спада към ''B. t. brachyceros''. Говедата от двете породи са нископродуктивни и за задоволяване на растящите потребности от мляко и месо след Освобождението започва внос на чужди породи. През първите години се внасят основно говеда от [[Русия]]. Още през 1894 г. държавата прави опит да регулира породообразуването. Тогавашният Върховен съвет по говедовъдство, при Министерството на търговията и земеделието, препоръчва да се използват „[[Швейцария|швейцарските]] говежди породи Швиц и [[Симентал]]“.<ref name="iasrj"/>

През 1924 г. в България се провежда първата [[конференция]] по [[животновъдство]]. На конференцията се прави породно райониране на страната, според което за кръстосване с [[Кафяво алпийско говедо]] се определя един сравнително широк район, за [[Садовско червено говедо]] – много тесен регион около [[Садово]] и [[Пловдив]], а цялата останала част на страната се определя за работа с [[Искърско говедо|Искърското говедо]].<ref name="iasrj"/>

През 1961 г. в България има 1 149 530 говеда, от които 461 751 крави. Чистопородни са 524 986 животни от общия брой, които са 45,67% от говедата в страната.<ref name="iasrj"/>

Към 1 ноември 2015 г. в България се отглеждат 550 хиляди говеда в 42300 животновъдни стопанства. Млечните крави са 276200, които се отглеждат в 32983 стопанства.<ref>Министерство на земеделието и храните. Бюлетин №307/Май, 2016 г. Селскостопанските животни в България към 1 ноември 2015 година (окончателни резултати)</ref> През 2015 г. в страната са произведени близо 493 милиона литра сурово краве мляко, със средна масленост 3,62% и средно съдържание на [[протеин|белтъчни вещества]] 3,25%.<ref name="b312">Министерство на земеделието и храните. Бюлетин № 312/Юни, 2016 г. Дейност на млекопреработвателните предприятия в България през 2015 година</ref>

{|class="wikitable"
|+ Производство на краве мляко и продукти от него в България, 2015 г.<ref name="b312" />
|-
|rowspan="2"| Район за планиране||rowspan="2"|Произведено<br>сурово мляко,<br>хиляди литри||colspan="4"|Млечни продукти
|-
|Прясно мляко, хил. л.||[[Кисело мляко]], т.||[[Бяло саламурено сирене|Сирене]], т.||[[Кашкавал]], т.
|-
| [[Северозападен район за планиране|Северозападен]]||align="right"|47395||align="right"|2596||align="right"|10740||align="right"|3531||align="right"|1418
|-
| [[Северен централен район за планиране|Северен централен]] ||align="right"|109866||align="right"|6228||align="right"|29097||align="right"|22517||align="right"|2891
|-
| [[Североизточен район за планиране|Североизточен]]||align="right"|61232||align="right"|24999||align="right"|14287||align="right"|5684||align="right"|458
|-
| [[Югоизточен район за планиране|Югоизточен]]||align="right"|71336||align="right"|692||align="right"|10015||align="right"|4659||align="right"|8342
|-
| [[Югозападен район за планиране|Югозападен]]||align="right"|46154||align="right"|11059||align="right"|18285||align="right"|1150||align="right"|655
|-
| [[Южен централен район за планиране|Южен централен]]||align="right"|157253||align="right"|28919||align="right"|45980||align="right"|13548||align="right"|6315
|-
| Общо за страната||align="right"|493236||align="right"|74493||align="right"|128404||align="right"|51089||align="right"|20079
|-
|}

== Говедата в религиите, хералдиката, традициите и фолклора ==
[[Файл:Calf on Hambledon Hill 3.jpg|дясно|мини|Шута (безрога) крава с теле]]
[[Файл:Stemma di Torino (CoA of Turin).svg|мини|150px|Герб на [[Торино]], регион [[Пиемонт]], Италия]]
[[Файл:Blason ville fr Tauriac (Tarn).svg|мини|150px|Герб на Турияк, департамент Воклюз, Франция]]
[[Файл:Blason ville fr Le Thor (Vaucluse).svg|мини|150px|Герб на Льо Тор, департамент Тарн, Франция]]

В традиционния български фолклор воловете са предмет на особена почит, заради ролята им на впрегатни животни за обработване на земята, като те са смятани за най-голяма ценност в селското домакинство, поставяни по-високо и от обработваемата земя. Те са наричани „ангели“ и „бащи“ и са обект на специални забрани – да бъдат бити или дори псувани или жени да им пресичат пътя. Впрегатните волове не се колят и месото им не се яде, а се оставят да умрат от старост и се погребват. Специални обреди за здравето на воловете са включени в множество ритуали по различни поводи, а празниците [[Свети Силвестър (празник)|Свети Силвестър]] и [[Власовден]] са посветени основно на тях. Макар и в по-малка степен подобно уважение се отдава и на кравите, но те обикновено не се впрягат за оране – това се смята за признак на крайна бедност.<ref name="маринов">{{cite book | last = Маринов | first = Димитър | author-link = Димитър Маринов | year = 1981 | title = Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи | publisher = [[Наука и изкуство]] | location = София | pages = 114-116 }}</ref>

* Кравата е свещено животно в [[Индуизъм|индуизма]].
* Евангелистът [[Лука (апостол)|Лука]] е изобразяван алегорично като вол в християнското изкуство.
* Зодиакалното съзвездие [[Бик (съзвездие)|Бик]] и съответната му зодия [[Телец (зодия)|Телец]] изобразяват говедо.
* В древните религии кравата е символ на изобилие, плодородие, благосъстояние и благоденствие.
* В хералдиката е символ на плодородието на земята.
* ''Парад на Кравите'' – за първи път се провежда през [[1998]] г. в [[Цюрих]]. Събитието е международно. Други големи градове, в които се е провеждал, са [[Ню Йорк]], [[Лондон]], [[Токио]], [[Сидни]], [[Брюксел]], [[Стокхолм]] и др. Парадът има повече от едно издание на година и винаги в различен [[град]] по света – (www.cowparade.com).
* [[Индия]] и [[Китай]] – Червената крава е символ на надеждата.
* [[Египет]] – кравата е почитана като небесната богиня Хатор, майка и съпруга на слънцето.
* [[Милка]] – Лилавата крава е символ на шоколадите Милка.
* В много култури кравата е символ на живота (символизира майката – земя).
* [[Будизъм]] – кравата се свързва с процеса на пробуждане и просветление.
* [[Китайска митология]] – Крава, седяща върху кюлчета злато символизира изобилие и богатство. Наричали са я ''изпълнител на желания''. Кравата награждавала тези, които се трудят упорито.

== Бележки ==
<references />

== Източници ==
{{дребно|
* {{cite web| publisher = cattlenetwork.com| year = 2010| url = http://www.cattlenetwork.com/World-Report---Cattle-Population-By-Country/2008-06-02/Article.aspx?oid=600361| title = World Report: Cattle Population By Country| accessdate = 28 април 2010| ref = harv| архив_дата = 2010-09-19| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100919080917/http://www.cattlenetwork.com/World-Report---Cattle-Population-By-Country/2008-06-02/Article.aspx?oid=600361}}
* {{cite book | last = Clay | first = J | year = 2004 | title = World Agriculture and the Environment: A Commodity-by-Commodity Guide to Impacts and Practices | url = https://archive.org/details/worldagriculture0000clay | publisher = Island Press | location = Washington | isbn = 1-55963-370-0 | ref = harv}}
* {{cite journal | last = Takeda | first = Kumiko | coauthors = et al. | title = Mitochondrial DNA analysis of Nepalese domestic dwarf cattle Lulu | journal = Animal Science Journal | volume = 75 | issue = 2 | pages = 103 – 110 | publisher = Blackwell Publishing | month= Април | year= 2004 | url = http://doi.org/10.1111%2Fj.1740-0929.2004.00163.x | doi = 10.1111/j.1740-0929.2004.00163.x | accessdate = 7 ноември 2006 |issn = 1344-3941 }}
* {{cite web| publisher = The Extinction Website| year = 2010| url = http://www.petermaas.nl/extinct/speciesinfo/aurochs.htm| title = Bos primigenius primigenius| accessdate = 28 април 2010| ref = harv| архив_дата = 2009-04-20| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090420140454/http://www.petermaas.nl/extinct/speciesinfo/aurochs.htm}}
* Карабалиев И., Синивирски Г., Петков П., ''Говедовъдство'', Агропрес, София 1994, ISBN 954-467-007-6
}}
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Домашно говедо| ]]
[[Категория:Селскостопански животни]]