Преглед на кода на Доза на йонизиращите лъчения

[[Файл:Radiation warning symbol.png|200п|мини|Международен символ за радиационна опасност]]
'''Дозата на йонизиращите лъчения''' е количеството [[енергия]], погълнато от тела и предмети, които са били изложени на [[радиация|йонизиращо лъчение]]. Разделът от [[физика]]та, занимаващ се с определянето (измерването) на дозата на йонизиращите лъчения, се нарича ''дозиметрия'', а измервателните уреди – [[дозиметър|дозиметри]].

== Експозиция ==
[[Файл:Dosimeter ablesung.jpg|200п|мини|Показание на [[дозиметър]] в [[рентген (единица)|рентгени]].]]
{{основна|Експозиция (радиология)}}
Експозицията (X) се определя като [[абсолютна стойност|абсолютната стойност]] (dQ) на общия [[електричен заряд]] на [[йон]]ите от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките [[електрон]]и и [[позитрон]]и, освободени от [[фотон]]и в [[обем]]ен елемент въздух с [[маса]] (dm), са напълно спрени във въздуха:<ref name="голубев">{{cite book |title= Дозиметрия и защита от ионизирующих излучений |last= Голубев |first= Б.П. |year=1986 |publisher=Энергоатомиздат |location=Москва |pages=462 |език=en }}</ref>

:<math>X = \frac{dQ}{dm}</math>

[[SI|Системната]] мярка за експозиция е <math>C.kg^{-1}</math> ([[кулон]] на [[килограм]]), а извънсистемната – [[Рентген (единица)|рентген]] (R). Връзката между двете мерни единици е:

:<math>1 C.kg^{-1} = 3876 R</math>
:<math>1 R \approx {2,58}.10^{-4}C.kg^{-1}</math>

=== Мощност на експозицията ===
Мощност е нарастването на експозицията (dX) за интервал от време(dt):<ref name="голубев" />

:<math>\overline{X} = \frac{dX}{dt}</math>

[[SI|Системната]] мярка за мощност на експозицията е <math>A.kg^{-1}</math> ([[ампер]] на [[килограм]]), а извънсистемната – <math>R \setminus h</math> ([[Рентген (единица)|рентгенчас]]).

През 1950 г. [[Международен конгрес по радиология|Международният конгрес по радиология]] определя пределно допустима доза от '''0,05 R\ден''' за [[гама-лъчение]] до 3 [[електронволт|MeV]].

== Погълната доза ==
{{основна|Погълната доза йонизиращо лъчение}}
Погълнатата доза [[йонизиращо лъчение]] (D) се определя като отношение на средната енергия (dѠ), предадено от лъчението на вещество с елементарен обем, към масата на веществото (dm), което се съдържа в този обем:<ref name="голубев" />

:<math>D = \frac{d\omega}{dm}</math>

[[SI|Системната]] единица за измерване на погълнатата доза йонизиращо лъчение е [[грей (единица)|грей]] (Gy). Тя има размерност:

:<math>1 \ \mathrm{Gy} = 1\ \frac{\mathrm{J}}{\mathrm{kg}} = 1\ \mathrm{m}^2\cdot\mathrm{s}^{-2}</math>

Връзката на системната единица [[грей (единица)|грей]] (Gy), с извънсистемните единици [[рад (единица)|рад]] (rad) и [[ерг]] (erg), е:

:<math>1 Gy = 100 rad</math>

:<math>1 rad = 100 erg.g^{-1} = 10^2.10^{-7}J.10^3.kg^{-1} = 10^{-2} J.kg^{-1}= 10^{-2} Gy = 0.01 Gy</math>

== Еквивалентна доза ==
{{основна|Еквивалентна доза йонизиращо лъчение}}
Еквивалентната доза йонизиращо лъчение (H) е погълнатата доза (D), осреднена за даден орган или тъкан (T), умножена със съответния радиационен тегловен фактор (W) за лъчението (R). Тя се определя по формулата:<ref name="онрз">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bnra.bg/bg/documents/legislation/regulations/reg-onrz-2012.pdf | заглавие = Наредба за основните норми за радиационна защита | труд = Приета с ПМС №229 / 25.09.2012 г | издател = Обн. ДВ бр. 76 / 05.10.2012 г | формат = pdf | достъп_дата = 2015-07-06 | архив_дата = 2015-07-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150706220729/http://www.bnra.bg/bg/documents/legislation/regulations/reg-onrz-2012.pdf }}</ref>

:<math>H_T,_R = W_R\overline{D}_T,_R</math>

Ако радиационното поле се състои от две или повече лъчения с различни тегловни фактори, еквивалентната доза се определя по формулата:<ref name="онрз" />

:<math>H_T,_R = \sum W_R\overline{D}_T,_R</math>

[[SI|Системната]] единица за измерване на еквивалентната доза йонизиращо лъчение е [[Сиверт]] (Sv). Тя има размерност:

:<math>1 Sv = 1 \frac{J}{kg} = 1 m^2.s^{-2}</math>

Физически 1 Sv = 1 Gy. Биологичният ефект от 1 [[джаул]] лъчиста енергия, с която е облъчен 1 [[килограм]] жива тъкан е различен, за различните видове лъчение. [[Неутрон]]ите с енергия от 10 до 100 [[електронволт|keV]] са 10 пъти по-вредни за живата тъкан от [[фотон]]ите, а [[алфа-частица|алфа-частиците]] и тежките ядра са 20 пъти по-вредни от [[фотон]]ите. Така гама-лъчение от 1 Gy е с еквивалентна доза 1 Sv, докато същото алфа-лъчение има еквивалентна доза от 20 Sv.

В [[грей (единица)|грей]] (Gy) се измерва погълнатата радиация от всякакви вещества и материали, включително и живи тъкани. В [[сиверт]]и (Sv) се измерва само радиацията, погълната от живи клетки, тъкани и органи (основно човешки). [[Сиверт]]ът е голяма величина, облъчване с 1 сиверт предизвиква [[лъчева болест]] при [[човек]]а. Затова в практиката е по-удобно да се използват производните единици милисиверт (1 mSv = 0,001 Sv) и микросиверт (1 μSv = 0,001 mSv = 0,000001 Sv).

== Ефективна доза ==
{{основна|Ефективна доза йонизиращо лъчение}}
Ефективната доза йонизиращо лъчение (E) е сума от произведенията на еквивалентните дози (H), погълнати от различните [[тъкан]]и и/или органи в организма, коригирани със съответния тегловен фактор (W) за различните тъкани (T). Ефективната доза се определя по формулата:<ref name="онрз" />

:<math>E = \sum W_T\overline{H}_T</math>

[[SI|Системната]] единица за измерване на еквивалентната доза йонизиращо лъчение е [[Сиверт]] (Sv).

Един и същ вид лъчение ([[гама-лъчи]], [[неутрони]] или [[алфа-частици]]) с една и съща сила оказва различно влияние на различните тъкани в [[организъм|организма]]. [[Щитовидна жлеза|Щитовидната жлеза]] е четири пъти по-чувствителна на йонизиращи лъчения от [[кожа]]та, а [[полови жлези|половите жлези]] са два пъти по-чувствителни от щитовидната жлеза. Така облъчване на кожата и щитовидната жлеза с еквивалентна доза от 1 Sv води до ефективна доза от 1 Sv за кожата и 4 Sv за щитовидната жлеза.

=== Колективна ефективна доза ===
{{основна|Колективна ефективна доза йонизиращо лъчение}}
Колективната ефективна доза йонизиращо лъчение е общата ефективна доза за група от населението, която се определя като средната ефективна доза на подгрупата (i), умножена по броя на хората в нея (N<sub>i</sub>):<ref name="онрз" />

:<math>S = \sum \overline{E}_i.N_i</math>

Мерната едицица за колективна ефективна доза йонизирщо лъчение е „човекосиверт“ – <math>{man}.{Sv}</math>

== Мощност на дозата ==
Мощност на дозата на йонизиращите лъчения е нейното изменение за единица време (dt).<ref name="голубев" />

Мощността на погълнатата доза (D) се определя като:

:<math>\overline{D} = \frac{D}{dt}</math> и се измерва в <math>Gy.s^{-1}</math>

Мощността на еквивалентната доза (H) и ефективната доза (E) се определят като:

:<math>\overline{H} = \frac{H}{dt}</math> и <math>\overline{E} = \frac{E}{dt}</math>, като двете величини се измерват в <math>Sv.s^{-1}</math>.

За удобство в практиката, мощността на дозата се измерва за 1 [[час]] (1 R\h, 1 Gy\h, 1 μSv\h), вместо за 1 [[секунда]].

== Естествен радиационен фон ==
{{основна|Естествен радиационен фон}}
Естественият (природният) радиационен фон е [[радиационно поле]], което се дължи на [[естествени източници на йонизиращи лъчения]]. Такива са [[космически лъчи|космическото лъчение]] – [[слънчево излъчване|слънчево]] и [[галактическо лъчение]], и природните [[радиоизотоп]]и, чиито състав и разпределение не са променени от човешка дейност. Средната доза, която получава човек при облъчване от космическото лъчение в средните географски ширини на [[Земя]]та, където се намира България, е около 0,4 [[Сиверт|mSv]] годишно. Поради естеството на работата си [[екипаж]]ите на [[самолет]]и получават значително по-високи дози облъчване от космически лъчи. [[Гама-лъчи|Гама-лъчението]], което се дължи на естествените радионуклиди в земната повърхност и в строителните материали, предизвиква външно облъчване от около 0,5 mSv за една година. Нормално присъстващите [[радиоактивност|радиоактивни]] [[изотоп]]и на [[радон]]а във [[въздух]]а предизвикват вътрешно облъчване от 1,2 mSv. [[Природни радионуклиди|Природните радионуклиди]], които естествено постъпват с [[метаболизъм|метаболизма]] в човешкия организъм, го облъчват с около 0,3 mSv годишно.

Средната [[ефективна доза йонизиращо лъчение|ефективна доза]] от общото външно и вътрешно облъчване, което се дължи на естествения радиационен фон, е '''2,4 mSv годишно.''' <ref name="аяр ест">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bnra.bg/bg/useful/radiation-background | заглавие = Естественият радиационен фон като фактор за външно и вътрешно облъчване на населението | достъп_дата = 06.07.2015 | издател = Официален сайт на [[Агенция за ядрено регулиране|Агенцията за ядрено регулиране]] | формат = pdf | архив_дата = 2015-07-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150706141307/http://www.bnra.bg/bg/useful/radiation-background }}</ref>

== Радиорезистентност на живите организми ==
{{основна|Радиорезистентност на живите организми}}
Радиорезистентност на живите организми е тяхната способност да оцеляват и да се приспособяват към високи нива на йонизиращи лъчения. [[Живот]]ът на [[Земя]]та е възникнал и съществува в условията на естествена за природата йонизираща радиация. Интензитетът на [[космическо лъчение|космическото лъчение]] на границата между [[космос]]а и [[атмосфера на Земята|земната атмосфера]] е сравнително постоянен, като се изменя циклично с въртенето на Земята. [[Озон]]ът екранира значителна част от космическото лъчение, особено в [[ултравиолетово излъчване|ултравиолетовия]] и [[рентгеново лъчение|рентгеновия]] [[електромагнитен спектър|спектър]], и [[гама-лъчи]]те. В [[еволюция|еволюционен мащаб]], Земята притежава озонов слой от сравнително кратко време – половин милиард години. Тогава се появяват първите [[растения]], които отделят [[кислород]], който във високите слоеве на атмосферата се превръща в озон, под действието на ултравиолетовите лъчи. С появяването на озона и постепенното му увеличаване, устойчивостта на живите същества към радиация намалява във [[филогенеза|филогенетичен ред]]. Днес най-устойчиви на радиация са [[микроорганизми]]те, след тях [[гъби]]те, [[растения]]та, [[риби]]те, [[земноводни]]те, [[влечуги]]те и [[птици]]те. Най-чувствителни на йонизиращи лъчения са [[бозайници]]те и [[човек]]ът.

{| class="wikitable"
|+Смъртоносни дози радиация, [[Грей (единица)|Gy]]
|-раст
! Организъм !! Летална доза || [[LD50|LD<sub>50</sub>]] || LD<sub>100</sub> || [[Таксономия]]
|-
| [[Куче]] || || 3.5 (LD<sub>50/30 дни</sub>)<ref name="GJJ">Radiochemistry and Nuclear Chemistry, G. Choppin, J-O. Liljenzin and J. Rydberg, edition three, page 481, ISBN 0-7506-7463-6</ref> || || [[Бозайници]]
|-
| [[Човек]] || 4 – 10<ref name="cockroach">{{cite web|url=http://www.abc.net.au/science/k2/moments/s1567313.htm|title=Cockroaches & Radiation|accessdate=13 май 2006|archiveurl=http://www.webcitation.org/6B3iRE2gI|archivedate=30 септември 2012}}</ref> || 4.5<ref>{{cite web|url=http://oak.cats.ohiou.edu/~piccard/radnotes/dose.html|title=Radiation Notes: Radiation Damage and Dose Measurement|accessdate=13 май 2006|archiveurl=http://www.webcitation.org/6B3iRtDEs|archivedate=30 септември 2012|архив_дата=2012-07-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120717065557/http://www.ohio.edu/people/piccard/radnotes/dose.html}}</ref> || 10<ref>{{cite web|url=http://www.bt.cdc.gov/radiation/arsphysicianfactsheet.asp|title=CDC Radiation Emergencies, Acute Radiation Syndrome: A Fact Sheet for Physicians|archiveurl=http://www.webcitation.org/6B3iSR7V5|archivedate=30 септември 2012|достъп_дата=2015-07-06|архив_дата=2006-07-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060716035111/http://www.bt.cdc.gov/radiation/arsphysicianfactsheet.asp}}</ref> || Бозайници
|-
| [[Плъх]] || || 7.5 || || Бозайници
|-
| [[Мишка]] || 4.5 – 12 || 8.6 – 9 || || Бозайници
|-
| [[Заек]] || || 8 (LD<sub>50/30 дни</sub>)<ref name="GJJ" /> || || Бозайници
|-
| [[Костенурка]] || || 15 (LD<sub>50/30 дни</sub>)<ref name="GJJ" /> || || [[Влечуги]]
|-
| [[Златна рибка]] || || 20 (LD<sub>50/30 дни</sub>)<ref name="GJJ" /> || || [[Риби]]
|-
| ''[[Escherichia coli]]'' || || || 60 || [[Бактерии]]
|-
| [[Хлебарка]] || || 64<ref name="cockroach" /> || || [[Насекоми]]
|-
| [[Мекотели]] || || 200 (LD<sub>50/30 дни</sub>)<ref name="GJJ" /> || || -
|-
| [[Плодова мушица]] || 640<ref name="cockroach" /> || || || Насекоми
|-
| [[Амеба]] || || 1000 (LD<sub>50/30 дни</sub>)<ref name="GJJ" /> || || -
|-
| [[Braconidae]] || 1800<ref name="cockroach" /> || || || Насекоми
|-
| ''[[Milnesium tardigradum]]'' || 5000<ref>{{cite journal|title=Radiation tolerance in the tardigrade Milnesium tardigradum|pmid=17178624|journal=International Journal of Radiation Biology|year=2006|volume=82|pages=843 – 8|author=Horikawa DD, Sakashita T, Katagiri C, Watanabe M, Kikawada T, Nakahara Y, Hamada N, Wada S, Funayama T, Higashi S, Kobayashi Y, Okuda T, Kuwabara M.|issue=12|doi=10.1080/09553000600972956}}</ref> || || || [[Eutardigrade]]
|-
| ''[[Deinococcus radiodurans]]'' || 15000<ref name="cockroach" /> || || || Бактерии
|-
| ''[[Thermococcus gammatolerans]]'' || 30000<ref name="cockroach" /> || || || [[Археи]]
|}

== Допустими дози на йонизиращите лъчения ==
{{основна|Допустими дози на йонизиращите лъчения}}
Допустимите дози на йонизиращите лъчения в [[България]] се определят от ''Наредбата за основни норми за радиационна защита''. Тя определя допустимите дози за облъчване, в които не влизат дозите от [[естествен радиационен фон|естествения радиационен фон]]. Естественият [[гама-лъчи|гама-фон]] на територията на България е от 0,06 до 0,40 µSv\h.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bnra.bg/bg/emergency/radgamma_background | заглавие = Бюлетин за гама-фона | достъп_дата = 06.07.2015 | издател = Официален сайт на [[Агенция за ядрено регулиране|Агенцията за ядрено регулиране]] | архив_дата = 2015-07-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150705211144/http://www.bnra.bg/bg/emergency/radgamma_background }}</ref>

Границата на [[ефективна доза йонизиращо лъчение]] за всяко лице от населението в България е '''1 mSv за 1 [[година]]''' или '''0,1 μSv.h<sup>−1</sup>''' (преизчислено за 8800 часа). Границата за професионално облъчване (за лица, които работят с източници на йонизиращи лъчения) е '''20 mSv за 1 година''' или '''10 μSv.h<sup>−1</sup>''' (преизчислено за 1700 работни часа).<ref name="онрз" />

Във [[вода]]та за питейно-битови цели се допускат: [[радон]] до 100 [[бекерел|Bq]]\l, [[тритий]] до 100 [[бекерел|Bq]]\l и индикативна ([[еквивалентна доза йонизиращо лъчение|еквивалентна]]) доза до 0,1 mSv, при обща [[алфа-разпад|алфа-активност]] до 0,1 [[бекерел|Bq]]\l и обща [[бета-разпад|бета-активност]] до 1 [[бекерел|Bq]]\l.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lex.bg/bg/laws/ldoc/-549175806 | заглавие = Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели | достъп_дата = 06.07.2015 | издател = Обн. ДВ. бр.30 от 28 март 2001 г. }}</ref>

{| class="prettytable"
|+ Граници за съдържание на [[радиоизотопи]] в храните, [[бекерел|Bq]]\[[кг]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lex.bg/en/laws/ldoc/-548906494 | заглавие = Наредба № 11 от 18 април 2002 г. за определяне на изискванията към границите на радиоактивното замърсяване на храните при радиационна авария | достъп_дата = 06.07.2015 | издател = Обн. ДВ. бр.44 от 29 април 2002 г. }}</ref>
|-
! Радиоизотоп !! Детски храни !! Мляко и млечни храни !! Други храни !! Несъществени храни !! Течни храни
|-
| Изотопи на [[стронций]], специално <sup>90</sup>[[Стронций|Sr]] || 75 || 125 || 750 || 7500 || 125
|-
| Изотопи на [[йод]], специално <sup>131</sup>[[йод|I]] || 150 || 500 || 2000 || 20000 || 500
|-
| Източници на [[алфа-частици]], изотопи на [[плутоний]] и [[трансплутониеви елементи]], специално <sup>239</sup>[[Плутоний|Pu]] и <sup>241</sup>[[Америций|Am]] || 1 || 20 || 80 || 800 || 20
|-
| Други радиоизотопи с t½ над 10 дни, специално <sup>134</sup>[[цезий|Cs]] и <sup>137</sup>[[цезий|Cs]] (без <sup>14</sup>[[въглерод|C]] и <sup>40</sup>[[калий|K]])|| 400 || 1000 || 1250 || 12500 || 1000
|-
|}

{| class="prettytable"
|+ Национални диагностични референтни нива за облъчване при рентгенография<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ncrrp.org/new/document-941 | заглавие = Дози на пациентите при рентгенография | достъп_дата = 2015 | издател = Национален център по радиобиология и радиационна защита | формат = pdf | архив_дата = 2015-07-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150707030852/http://www.ncrrp.org/new/document-941 }}</ref> и рентгеноскопия<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ncrrp.org/new/document-942 | заглавие = Дози на пациентите при рентгеноскопия | достъп_дата = 2015 | издател = Национален център по радиобиология и радиационна защита | формат = pdf | архив_дата = 2015-07-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150707043531/http://www.ncrrp.org/new/document-942 }}</ref>
|-
|colspan="5" style="text-align:center"| Рентгенография ||colspan="5" style="text-align:center"| Рентгеноскопия
|-
|rowspan="2" style="text-align:center"| Орган ||rowspan="2" style="text-align:center"| Проекция ||rowspan="2" style="text-align:center"| Входяща въздушна крема, mGy ||colspan="2" style="text-align:center"| Произведение крема-площ ||rowspan="2" style="text-align:center"| Рентгеново изследване ||colspan="2" style="text-align:center"| Произведение крема-площ ||colspan="2" style="text-align:center"| Допълнителни нива
|-
|style="text-align:center"| mGy.cm<sup>2</sup> ||style="text-align:center"| μGy.m<sup>2</sup> ||style="text-align:center"| mGy.cm<sup>2</sup> ||style="text-align:center"| μGy.m<sup>2</sup> ||style="text-align:center"| Време на скопия, мин. ||style="text-align:center"| Брой образи
|-
| rowspan="2"| Череп || PA || 2,5 ||colspan="2"| – ||rowspan="2"| Контрастно изследване на горния дял на стомашно-чревния тракт ||rowspan="2"| 18 ||rowspan="2"| 1800 ||rowspan="2"| 4,1 ||rowspan="2"| 4
|-
| Lat || 2,5 || colspan="2"| –
|-
| rowspan="2"| Бял дроб и сърце || PA || 0,5 || 0,4 || 40 ||rowspan="2"| Иригография – контрастно изследване на дебелото черво ||rowspan="2"| 40 ||rowspan="2"| 4000 ||rowspan="2"| 4,2 ||rowspan="2"| 5
|-
| Lat || 1,5 || colspan="2"| –
|-
| rowspan="2"| Лумбални прешлени || AP || 9 || 3 || 300 ||rowspan="2"| Коронарна ангиография (CA) ||rowspan="2"| 40 ||rowspan="2"| 4000 ||rowspan="2"| 3,8 – 6,5 ||rowspan="2"| 530 – 650
|-
| Lat || 12 || 4 || 400
|-
| Таз || AP || 4 || 4 || 400 || Коронарна интервенция (CA + PCI) || 140 || 14000 || 8,9 – 18,1|| 1290 – 1610
|-
| БУМ || AP || 6 || 4 || 400 || Артериография на долни крайници || 45 || 4500 || 1,9 – 3,0|| 120 – 270
|}

=== Аварийно облъчване ===
За спасяване на човешки живот или за предотвратяване на по-голямо облъчване при радиационна авария органите на държавния здравен контрол могат да разрешат по изключение извършването на дейности от доброволци при превишаване на установените граници на облъчване. [[Ефективна доза йонизиращо лъчение|Ефективната доза]] за едно лице не трябва да бъде повече от 50 mSv за една отделна година и повече от 200 mSv общо за 10 години.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lex.bg/laws/ldoc%20/2135489147 | заглавие = Закон за здравето | издател = Обн. ДВ. бр.70 от 10 август 2004 г. }}</ref>

=== Защита на населението ===
При замърсяване с [[радиоактивни вещества]] се предприемат мерки, в зависимост от годишната [[Ефективна доза йонизиращо лъчение|ефективна доза]] над [[естествен радиационен фон|естествения радиационен фон]], както следва:<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135761308 | заглавие = Наредба за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария | издател = Приета с ПМС № 313 от 22.11.2011 г. Обн. ДВ. бр.94 от 29 ноември 2011 г. }}</ref>
* 5 – 50 mSv – укриване и защита на органите на дишането (дозата се отнася за периода на укриване);
* 50 – 500 mSv за 1 седмица – евакуация на населението;
* 10 – 100 mSv за 1 месец – временно преселване;
* 1000 mSv за 50 години – постоянно преселване;
* 5 – 50 mSv [[Ефективна доза йонизиращо лъчение|ефективна доза]] за [[щитовидна жлеза|щитовидната жлеза]] – [[йодна профилактика]] за бременни, кърмачки и лица под 18 години;
* 50 – 500 mSv за 1 седмица – йодна профилактика за цялото население.

== Лъчева диагностика ==
{{основна|Лъчева диагностика}}
[[Файл:X-ray by Wilhelm Röntgen of Albert von Kölliker's hand - 18960123-02.jpg|мини|150п|Първата рентгенова снимка, направена от [[Вилхелм Рьонтген]] през 1896 година]]
Лъчевата диагностика е начин за поставяне на [[диагноза]], чрез провеждане на [[рентгенография]] или [[рентгеноскопия]]. Методът е изобретен от [[Вилхелм Рьонтген]] през 1896 г.

== Лъчева терапия ==
{{основна|Лъчева терапия}}
Лъчевата терапия е лечение с [[гама-лъчи]] или [[рентгенови лъчи]]. Лъчетерапията е основен метод за нехирургично лечение на [[тумор]]ите. В ранните стадии от развитието на раковите заболявания, лъчевата терапия е по-ефикасна от [[хирургия|хирургичното]] лечение, защото се избягва [[ампутация]] на органа.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ncrrp.org/new/document-778 | заглавие = Носи ли риск лъчелечението? | достъп_дата = 06.07.2015 | издател = Национален център по радиобиология и радиационна защита | формат = pdf | архив_дата = 2015-07-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150707032152/http://www.ncrrp.org/new/document-778 }}</ref>

== Лъчева болест ==
{{основна|Лъчева болест}}
Лъчевата болест е общо заболяване на организма, причинено от излагане на йонизиращи лъчения с голяма мощност. Основнен признак на лъчевата болест е ''[[цитопения|панцитопеничният]] [[синдром]]'' – рязко намаляване на всички [[кръв]]ни клетки, в резултат от силното потискане на [[хемопоеза|хемопоетичната]] способност и функциите на [[костен мозък|костния мозък]].<ref name="петренко">{{cite book |title= Военная токсикология, радиобиология и медицинская защита |last= Петренко |first= Эдуард Петрович |year=2007 |publisher=Фолиант |location=Саратов |pages=348 }}</ref>

{| class="prettytable"
|+ Лъчева болест
|-
! rowspan="2"|Експозиция, [[рентген (единица)|R]]<ref>{{cite book |title= Защита от атомного, химического и бактериологического оружия |last=Кокосов |first= Б. В|year=1957 |publisher=Военное издательство |location=Москва |pages=196 }}</ref> !! colspan="2"| Погълната доза<ref name="петренко" /> !!  rowspan="2"|Синдром !!  rowspan="2"|Форма
|-style="text-align:center"
| Sv || rad
|-style="text-align:center"
|rowspan="3" | 100 – 200 ||style="text-align:center"| 0,5 – 1 ||style="text-align:right"| 50 – 100 ||colspan="2" style="text-align:center"| функционални нарушения
|-style="text-align:center"
|style="text-align:right"| 1 – 2 ||style="text-align:right"| 100 – 200  ||rowspan="3"| костно-мозъчен|| лека
|-style="text-align:center"
|style="text-align:right"| 2 – 4 ||style="text-align:right"| 200 – 400  || средна
|-style="text-align:center"
|rowspan="2" style="text-align:center"| 200 – 300 ||style="text-align:right"| 4 – 6 ||style="text-align:right"| 400 – 600 || тежка
|-style="text-align:center"
|style="text-align:right"| 6 – 10 ||style="text-align:right"| 600 – 1 000 || преходен ||rowspan="4"| много тежка
|-style="text-align:center"
|rowspan="3" style="text-align:center"| над 300 ||style="text-align:right"| 10 – 20 ||style="text-align:right"| 1 000 – 2 000 || чревен
|-style="text-align:center"
|style="text-align:right"| 20 – 80 ||style="text-align:right"| 2 000 – 8 000 || токсемичен
|-style="text-align:center"
|style="text-align:right"| над 80 ||style="text-align:right"| над 8 000 || церебрален
|}

== Радиопротектори ==
{{основна|Радиопротектори}}
Радиопротекторите са [[фармакология|фармакологични]] средства ([[лекарство|лекарства]]), които намаляват вредното действие на йонизиращите лъчения. Радиопротекторите са две основни групи:<ref name="петренко" />
* кратковременни
** [[сяра|серо]]– и [[азот]]съдържащи радиопротектори – [[цистамин]] (диаминдиетилсулфид), цистафос, гамафос, [[цистеамин]];
** [[биогенни амини]] – [[индралин]] (синтетичен аналог на [[серотонин]]а, препарат „Б-190-В“)
* с удължено действие
** [[естроген]]и – [[диетилстилбестрол]];
** [[полизахарид]]и, [[нуклеинова киселина|нуклеинови киселини]] и синтетични биоактивни полимери
*** [[адаптоген]]и;
*** поливитаминни комплекси;
*** модификатори на метаболизма;
*** антиоксиданти – [[токоферол]], [[пиридоксин]], [[аскорбинова киселина]].

== Източници ==
{{reflist|2}}

== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Ionizing radiation|йонизиращи лъчения}}

[[Категория:Радиобиология]]