Преглед на кода на Дифузия

{{повече източници}}
[[Файл:Diffusion.svg|мини|Графика на дифузия]]

'''Дифузия''' е процес на пренос на [[субстанция]] или [[енергия]] (напр. атом, йон или молекула) от област с по-висока [[концентрация]] към област с по-ниска концентрация.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/дифузия/ РБЕ]</ref> Дифузията може да бъде свободна (на незаредени частици) или несвободна, която от своя страна се дели на проста или облекчена (с помощ от преносител). Най-известния пример на дифузия е размесване на [[газ]]ове или [[течност]]и. Друг пример свързан с твърдите тела: ако единият край на пръчка се нагрее, или се зареди електрически, се разпространява топлина (или съответно [[електрически ток]]) от горещата (заредена) част към студената (незаредена). Ако пръчката е метална, топлинната дифузия се развива по-бързо, а токът протича почти мигновено. Ако пръчката е от синтетичен материал, топлинната дифузия протича бавно, а дифузията на електрически заредените частици – много бавно. Дифузията на [[молекула|молекулите]] протича още по-бавно. Например, ако пуснем парче [[захар]] на дъното на чаша с [[вода]] и не разбъркваме водата, то ще минат няколко седмици преди разтвора да стане еднороден. Още по-бавно протича дифузията на едно твърдо вещество в друго. Например, ако [[Мед (елемент)|мед]] се покрие със [[злато]], то ще протича дифузия на злато в мед, но при нормални условия (стайна температура и атмосферно налягане) златният слой ще достигне дебелина няколко микрометра след няколко хиляди години.

Всички видове дифузия се подчиняват на едни и същи закони. Скоростта на дифузията е пропорционална на площта на напречното сечение на образеца, а също и на разликата в концентрациите, температурата или зарядите (в случай на относително неголеми стойности на тези параметри). Топлината ще се разпространява четири пъти по-бързо през пръчка с диаметър два сантиметра, отколкото през пръчка с диаметър един сантиметър. Тази топлина ще се разпространява два пъти по-бързо, ако разликата в температурата на един сантиметър бъде 10&nbsp;°C вместо 5&nbsp;°C. Скоростта на дифузията е пропорционална също и на параметър, характеризиращ конкретния материал. В случая на топлинна дифузия този параметър се нарича топлопроводност, за поток електрически заряди – електропроводност. Количеството вещество, което дифундира за определено време и разстояние е пропорционално на квадратен корен на времето.

Дифузията представлява процес на молекулярно ниво и се определя от случайния характер на движение на отделните молекули. Скоростта на дифузията е пропорционална на средната скорост на молекулите. В случая на газове, средната скорост на по-малките молекули е по-голяма, а именно тя е обратно пропорционална на квадратен корен на масата на молекулите и расте с повишаване на температурата. Дифузионните процеси в твърдите тела при високи температури често намират практическо приложение.

Ако в смес от газове една молекула е четири пъти по-тежка от друга, то такава молекула се придвижва два пъти по-бавно в сравнение ако се движи в чист газ. Съответно, скоростта на дифузията ѝ също е по-ниска. Тази разлика в скоростите на дифузия на леки и тежки молекули се използва, за да се разделят субстанции с различни молекулярни маси. Като пример може да се даде разделяне на изотопи. Ако газ, съдържащ два [[изотоп]]а, се пропуска през пореста мембрана, по-леките изотопи проникват през мембраната по-бързо отколкото тежките.

От гледна точка на [[термодинамика]]та, движещ потенциал за всеки изравняващ процес е повишаването на [[ентропия]]та. При постоянни налягане и температура в ролята на такъв потенциал играе химическия потенциал µ, обуславящ поддържането на потока вещество. Потока на частиците вещество е пропорционален при това на градиента на потенциала.
:<math>J ~ - \left(\frac{\partial \mu}{\partial x}\right)_{p,T}</math>

В повечето практични случаи вместо химичен потенциал се използва концентрацията C. Замяната на µ с C е некоректно в случай на малки концентрации, тъй като химичния потенциал е свързан с концентрацията по логаритмичен закон. Ако не разглеждаме такива случаи, то горната формула може да се замени със следната:

:<math>J = - D \frac{\partial C}{\partial x}</math>

която показва, че плътността на поток вещество J [cm <sup>-2</sup>s<sup>-1</sup>] е пропорционален на коефициента на дифузия D [(cm<sup>2</sup>s <sup>- 1</sup>)] и градиента на концентрацията. Това уравнение е първият закон на Фик ([[Адолф Фик]] – немски физиолог). Втория закон на Фик свързва пространственото и времево изменение на концентрацията (уравнение на дифузията):

:<math> \frac{\partial C}{\partial t} = D \frac{\partial^2 C}{\partial x^2}</math>
Коефициентът на дифузия D зависи от температурата. И нейната формула е: D=k.T.u, където T е абсолютна температура, а u е подвижност на частицата.

{{превод от|en|Diffusion|611561204}}

== Източници ==
<references />

[[Категория:Молекулна физика]]
[[Категория:Механика на флуидите]]