Преглед на кода на Диамант

{{към пояснение}}
{{минерал}}
[[Файл:Rough diamond.jpg|мини|250px|Диамант]]
[[Файл:Diamantenvorkommen.png|мини|450px|Държавите в топ 10 с най-висок добив на диаманти]]
[[Файл:Kimberley process.PNG|мини|450px|Държави – членки на сдружението за сертифициране на диамантите, извлечени по процеса „Кимбърли“]]
'''Диамантът''' ({{lang|grc|на=от|ἀδάμας}} – „несломим, несъкрушим“<ref>{{cite web |url= https://www.etymonline.com/word/diamond  |title= diamond |publisher=etymonline |език= en}}</ref>), наричан също '''елмаз''' ({{lang|ar|на=от|ألماس}}, производно също на гръцката форма ''ἀδάμας''<ref>https://lexicography.online/etymology/а/алмаз</ref>), е [[минерал]], естествен [[Полиморфизъм|полиморфен]] [[алотроп]] на [[въглерод]]а.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/диамант/ | title = диамант | work =Речник на българския език (ibl.bas.bg)| accessdate = 4 май 2024}}</ref><ref>{{cite book |title= Речник на научните термини|author= Уваров, E. Б.; А. Айзакс |publisher= Издателство „Петър Берон“ |place= София |year= 1992 |page= 95}}</ref>

Наречен е така заради високата му [[Скала на Моос|твърдост]] и устойчивостта му на [[корозия]].<ref name="ИК">{{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]] |edition=3 |title= Минералогия |place=София |publisher= Издателство "Наука и изкуство" |year=1973 |oclc = 859838412 |page= 127-128}}</ref> Има много висока [[Химия|химична]] и [[Физика|физична]] устойчивост – не се разтваря в [[Киселина|киселини]] и [[Основа (химия)|основи]] и практически не се износва. Диамантът има няколко уникални качества, ненадминати в природата от нито един друг минерал. Той е най-твърдото естествено природно вещество, най-добрият [[Топлопроводимост|проводник на топлината]], има най-високата [[Температура на топене|точка на топене]] и най-голям показател на [[пречупване]] на светлината от всички минерали.<ref name="Kingdom">[http://www.minerals.net/mineral/diamond.aspx The Mineral and Gemstone Kingdom – The Mineral Diamond]</ref> Кристализира в [[куб]]ична [[сингония]] във вид на [[Многостен|октаедрични]], [[Архимедово тяло|ромбикосидодекаедрични]] или кубични кристали или комбинация от тях, като най-често се срещат [[платоново тяло|октаедрични]] кристали.<ref name="ТТ">{{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author=  Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 46-62 |isbn= 954-01-0403-3}}</ref>
Най-твърдият от естествено образуваните минерали, диамантът, шлифован обикновено с форма на [[брилянт]], е сред най-ценените [[скъпоценен камък|скъпоценни камъни]] в [[бижутерия]]та. Намира широко приложение и за промишлени цели (индустриални диаманти). Класическият обработен като брилянт диамант е с 57 фасети. Така се осигурява красивото и уникално пречупване на светлината, което го прави толкова ценен. Стойността на обработените диаманти се определя от 4 критерия – тегло, цвят, форма на обработка и чистота.

== Химичен състав ==
Диамантът се състои от чист [[въглерод]], но много често съдържа малки примеси от различни [[Химичен елемент|химични елементи]], включени в [[Кристална структура|кристалната му структура]], или в състава му са включени и други минерали.<ref name="АИ" />

През [[1694]] г. Дж. Аверани и К. А. Тарджони, членове на Академията на естествоизпитателите във [[Флоренция]], решили от няколко малки диаманта да получат един голям. За тази цел нагрели малките диаманти и останали поразени, когато те изгорели като [[въглища]], оставяйки след себе си само малко пепел. През [[1772]] г. френският химик [[Антоан Лавоазие]] установил, че в [[кислород]]на среда диамантът изгаря, образувайки [[въглероден диоксид]]. Всъщност диамантът, нагрят над 800°C гори като чист въглерод:<ref name="Кру">[http://www.edu.yar.ru/russian/cources/chem/geo/minerals/diam4.html Крупный алмаз – из мелких]</ref>

<chem display="inline">C + O2 ->[{t°}] CO2</chem>

Ако диамантът се нагрее над 1500°C в безкислородна среда, се превръща в [[графит]].<ref name="Кру" />

== Морфология ==
Най-често диамантът се среща във вид на [[кристал]]и, но може да бъде намерен във вид на радиално-лъчисти, влакнести или тънкозърнести [[Скала|агрегати]].<ref name="АИ" />

Зърнестите разновидности на диаманта със сив до черен цвят са познати с наименованието '''борт'''. Представляват нискокачествени кристали и агрегати, непригодни за остеняване и се използват като [[абразив]]ни материали. Когато се намират като тънкозърнести, порести агрегати, включващи примеси от графит се наричат '''карбонадо'''. Цветът им обикновено е сив до черен. Когато минералът борт съдържа примеси от [[Желязо|железни]] [[оксид]]и се нарича '''стюартит'''.<ref name="ИК" /> Дребните, кръгли, лъчисти агрегати носят името '''балас'''. Всички тези разновидности се означават като ''технически диаманти''.<ref name="ТТ" /><ref name="АИ" />

== Структура и форма ==
Структурата на диаманта е кубично хексооктаедрична ''(Fd3m), а=3,5668Å, Z=8''. Тя може да бъде представена като две всестранно центрирани кубични решетки, вместени една в друга така, че всеки въглероден [[атом]] е обгърнат от други 4 въглеродни атома. Тази силна връзка между въглеродните атоми обяснява голямата твърдост на диаманта. Обикновено се среща като октаедрични или ромбододекаедрични кристали, чиито стени често са заоблени. Когато кристалите диамант са образувани при сравнително ниски [[температура|температури]], те обикновено са кубични. Когато температурата при създаването им е била по-висока, почти винаги кристалите имат форма на октаедър.<ref name="ИК" /> Често се срещат сдвоени кристали и срастъци, като някои от тях се характеризират с изпъкнали лица и извити краища.<ref name="АИ" />

Много пъти кристалите на диаманта съдържат някои структурни дефекти като точки, петна, линии, примеси. Тези несъвършенства в голяма степен определят физическите им свойства и тяхната стойност.<ref name="ТТ" />

== Свойства ==
=== Физически характеристики ===
Съвършената [[цепителност]] на диаманта по (111) отговаря на посоката на най-плътните атомни плоскости и най-дебелите елементарни слоеве. Изключителната му твърдост се обяснява с чисто [[Ковалентна химична връзка|ковалентните връзки]] на въглеродните атоми. Твърдостта му по стените (111) е по-голяма от тази по (110) и (100). Максималната му твърдост е по стените на октаедъра, а минималната – по тези на куба. Относителната твърдост на диаманта по скалата на Моос е най-високата възможна – 10, като той е 4 пъти по-твърд от следващия в скалата – [[корунд]]а.<ref name="MG" /> Абсолютната му твърдост е 150 пъти по-голяма от твърдостта на корунда и 1000 пъти – от тази на [[кварц]]а.<ref name="АИ">[http://n-t.ru/tp/ts/ai.htm Алмазный инструмент]</ref>

Диамантът е [[Изотропия|изотропен]] с [[Натрий|натриева]] светлина ''N'' 2,4175 с много силна [[Дисперсия (оптика)|дисперсия]] – за червената светлина 2,408, за синята – 2,451. Това му свойство е причината за характерното искрене или „пламъка“ на диаманта. Освен това той е [[Флуоресценция|флуоресцентен]], [[Фосфоресценция|фосфоресцентен]], трибоелектричен и при [[триене]] се наелектризира положително.<ref name="ИК" /><ref name="АИ" /> Всеки диамант, облъчен с [[Ултравиолетово излъчване|ултравиолетови лъчи]], излъчва светлина и по този начин може да бъде разпознат от останалата руда. Флуоресценцията на диаманта обикновено е синя, но може да бъде и бяла, виолетова, жълта, зелена или оранжева.<ref name="АИ" />

[[Файл:Diamond animation.gif|мини|250px|Схематично изображение на кристалната решетка на диаманта]]
[[Файл:Diamond Cubic-F lattice animation.gif|мини|250px|Елементарна структура на кубична кристална решетка на диамант]]
[[Файл:Prism rainbow schema.png|мини|250px|Дисперсия при диаманта]]
* ''Твърдост по [[Скала на Моос|скалата на Моос]]'' – максималната 10<ref name="MG" />
* ''[[Плътност]]'' – 3,50 – 3,53 g/cm<sup>3</sup><ref name="MD" />
* ''Чупливост'' – чуплив<ref name="Publ" />
* ''[[Радиоактивност]]'' – 0<ref name="ВГ" />
* ''[[Цепителност]]'' – съвършена цепителност по (111).<ref name="ИК" /> Борт, карбонадо и додекаедри – несъвършена<ref name="Kingdom" />
* ''Молекулно тегло'' – 12,01 gm<ref name="MD">[http://webmineral.com/data/Diamond.shtml Mineral Data – Diamond]</ref>
* ''[[Топлопроводимост]]'' – материалът с най-висока топлопроводност измежду всички твърди тела, 5 пъти по-висока от тази на следващия най-добър – [[сребро]]то<ref name="MG" />
* ''[[Електрическа проводимост|Електропроводимост]]'' – диелектрик<ref name="АИ" />
* ''[[Температура на топене]]'' – 4090°C. При 1500°C в инертна безкислородна среда се превръща в графит.<ref name="Kingdom" /><ref name="АИ" />

=== Оптични свойства ===
Ювелирните диаманти са най-често безцветни, прозрачни или с жълтеникав до кафеникав оттенък. Най-рядко срещани са цветните диаманти, които могат да бъдат розови, с оттенък на коняк, оранжеви, пурпурни, зелени, сини, синьосиви, червени и черни. Цената на цветните диаманти може да бъде много висока.

* ''Оптичен клас'' – изотропен<ref name="Publ" />
* ''Цвят'' – най-често безцветен или оцветен в син, жълт, сив, зелен, кафяв, черен цвят<ref name="ТТ" />
* ''Черта'' – безцветна<ref name="MD" />
* ''Прозрачност'' – прозрачен в голям спектър от дължина на светлинните вълни (от ултравиолетови до [[Инфрачервено излъчване|инфрачервени]]), полупрозрачен до непрозрачен<ref name="MG">[http://www.galleries.com/minerals/elements/diamond/diamond.htm Mineral Gallery – The Mineral Diamond]</ref><ref name="ВГ" />
* ''Блясък'' – диамантен <ref name="Publ">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.handbookofmineralogy.com/pdfs/diamond.pdf |заглавие=Mineral Data Publishing, version 1/2001 – 2005 |достъп_дата=2011-03-11 |архив_дата=2012-01-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120111121245/http://www.handbookofmineralogy.com/pdfs/diamond.pdf }}</ref>
* ''[[Дисперсия (оптика)|Дисперсия]]'' – силна, ''n'' = 2,4354 (486), 2,4175 (589), 2,4076 (687)<ref name="Publ" />
* ''[[Показател на пречупване]]'' – ''nα'' = 2,418<ref name="ВГ" />
* ''[[Луминесценция]]'' – синя, флуоресцентен, фосфоресцентен<ref name="ИК" /><ref name="ВГ" />

=== Кристалографски свойства ===
* ''[[Кристална решетка]]'' – кубично хексооктаедрична ''(Fd3m), а=3,5668Å, Z=8''<ref name="ИК" />
* ''Сингония'' – кубична<ref name="ИК" />
* ''Точкова група'' – 4/m 3 2/m, възможност 43m, хексооктаедричен<ref name="Publ" />
* ''Пространствена група'' – Fd3m (F4/m 3 2/m)<ref name="ВГ" />
* ''[[Лом (минералогия)|Лом]]'' – мидест<ref name="MD" />

=== Други характеристики ===
* ''Група'' – въглеродна<ref name="ИК" />
* ''IMA статус'' – действителен, описан преди 1959 г.<ref name="ВГ">[http://wiki.web.ru/wiki/Алмаз Все о геологии – Алмаз]</ref>
* ''Свързани минерали'' – [[форстерит]], [[флогопит]], [[пироп]], [[диоспид]], [[илменит]], [[гранат]], [[Рутил (минерал)|рутил]], [[брокит]], [[анатаз]], [[хематит]], [[магнетит]], [[турмалин]], [[злато]], [[циркон]], [[топаз]]<ref name="Publ" />
* ''Произход на името'' – от гръцки – ἀδάμας (произношение – адамас) – несломим, несъкрушим<ref name="ИК" />

== История ==
Според изследванията на [[Археология|археолозите]] още около 3000 г. пр.н.е. в [[Индия]] са се добивали диаманти. Според някои данни първите диаманти са открити в наносите на индийската река [[Голконда (река)|Голконда]], но находката не е датирана точно. Според данъчни книги от IV век пр.н.е., написани на [[санскрит]], диамантът в Индия е стока, предмет на търговия и заплащане. До средата на 18 век тази страна е основният доставчик на диаманти в света.<ref name="ТТ" /><ref name="ИД">{{Citation |title=Diamonds International Corporation – История на диамантите |url=http://dicholding.com/bg/diamant/istoriya |accessdate=2011-03-11 |archivedate=2011-02-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110227110639/http://dicholding.com/bg/diamant/istoriya }}</ref> Значително по-късно, през VI век диаманти са открити и в [[Калимантан]], [[Индонезия]].<ref name="ТТ" />

Предполага се, че първите диаманти са донесени в [[Европа]] от [[Александър Македонски]]. [[Плиний Стари]] пише за диамантите в своята „Естествена история“, а в [[Древен Рим|Древния Рим]] за тях се говори още през I век. В началото те са рядко срещани камъни и хората им приписват [[Магия|магически]] и [[Терапия|лечебни]] качества. През ХIII век най-големите пазари на диаманти се намират в [[Персия]] и [[Венецианска република|Венеция]]. За откривател на шлифования диамант се смята [[Фламандци|фламандският]] ювелир [[Лодевейк ван Беркен]] от град [[Брюге]]. Постепенно този град става център както на търговията с диаманти, така и на тяхната обработка. Диамантената промишленост започва да се развива много бързо, но процесът на обработка на диамантите още дълго е пазен в тайна.<ref name="ИД" />

След ХV век техниката на обработка се усъвършенства, а кристалите с неправилна форма се разделят чрез разцепване. Изобретява се шлифоването върху [[стомана|стоманена]] подложка, покрита с диамантен прах и „табличните“ брусове с форма на [[ромб]]ове, [[квадрат]]и, [[Правоъгълник|правоъгълници]] и различни розетки. Постепенно диамантът става символ на сърдечното обвързване. Първите сведения за подарен обработен диамант, като символ на любовта, са от ХV век и се предполага, че първият подарен годежен пръстен с диамант е от [[1477]] г. [[Ерцхерцог]] [[Хабсбурги|Максимилиян Австрийски]] подарява диамантен годежен пръстен на [[Мария Бургундска]] и оттогава тази [[традиция]] се разпространява по целия свят.<ref name="ИД" />
[[Файл:Adriaen van Ostade 002.jpg|мини|ляво|350px|„Алхимик“ от ''Adriaen van Ostade'']]
След като през [[1498]] г. [[Португалци|португалският]] [[мореплавател]] [[Вашку да Гама]] открива морския път край нос [[Добра надежда]] до Индия, търговията с диаманти бързо се разраства и центърът ѝ се пренася в [[Лисабон]]. По-късно в [[Антверпен]] е изобретено шлифовъчното колело, което позволява оформянето на диаманти с геометрично правилни фасети, а градът става световен център на търговията с тези скъпоценни камъни.<ref name="ИД" /><ref name="Forever" /> В [[Евреи|еврейския]] му квартал през [[1904]] г. се организира тържище, което по-късно прераства в най-голямата [[борса]] на диаманти в света.<ref name="Осем" /> През ХVII век започва шлифоването на диамантите в най-разнообразни форми – [[Елипса|овали]], капки, [[Маркиза (форма)|маркизи]] и други, а обработката им е съсредоточена в същия град. След като през ХVIII век индийските мини са почти изчерпани, търговията в града постепенно замира.<ref name="ИД" /><ref name="Forever" />

През [[1886]] г. в [[Трансваал]] и [[Орания]], днес на територията на [[Република Южна Африка|РЮА]], след откриването на диаманта „Звездата на Южна Африка“, започва „диамантената треска“, във връзка с която от Европа и главно от [[Великобритания]], пристигат хиляди нови заселници. Опитът на британските власти в Южна Африка да наложат контрол над диамантените и златни залежите през [[1899]] г. довеждат до началото на [[Бурски войни|Втората бурска война]].<ref name="РЮА">[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:lzJ1PPCmYe8J:bgm8.bg/data/uploads/referats/3941/73148ca380f1c60c4265a3d79a5c1289.doc+Втора+бурска+война&cd=5&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a&source=www.google.bg Република Южна Африка]{{dead link|date=27 ноември 2022}}</ref>

Популярността на диамантите нараства през 19 век поради увеличаване на предлагането, подобряване на техниките на рязане и полиране и ръста в световната [[икономика]]. Модерното шлифоване на диамантите е изнамерено и усъвършенствано в началото на ХХ век. За негов създател се счита [[Белгия|белгийският]] [[инженер]] [[Марсел Толковски]], който създава и идеалните параметри за шлифовка, приети като световен еталон на съвършения брилянт. Според тях стойността на един брилянт се определя от десет основни критерия – форма, вид на шлифовката, тегло, цвят, група на дефектност, пропорция, симетрия, полировка, флуоресцентност и впечатление.<ref name="Forever">{{Citation |title=Diamonds Forever |url=http://diamonds-forever.com/diamonds/формиране-на-стойност |accessdate=2011-03-11 |archivedate=2011-02-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110216081100/http://www.diamonds-forever.com/diamonds/формиране-на-стойност }}</ref>

В наше време обработката на диамантите е високотехнологичен процес и се осъществява в няколко традиционни центъра – [[Амстердам]], Антверпен, [[Йоханесбург]], [[Ню Йорк]] и [[Тел Авив]]. Нови центрове се създават в Индия, [[Китай]] и [[Тайланд]], най-вече заради евтината работна ръка и ниските [[Данък|данъци]] в тези страни.<ref name="Треска" /> Антверпен отново е център на търговията с диаманти. В него функционират 4 борси, в които с диаманти търгуват над 1500 фирми, а из града са пръснати около 250 работилници за шлифоването им и голямо количество [[Бижутерия|бижутерийни]] магазини. През тях преминават между 70 и 80% от търгуваните по света нешлифовани диаманти и около половината от обработените. Тук се продават и приблизително 40% от промишлените диаманти в света.<ref name="Осем">{{Citation |title=Списание 8 – Диамантите – бели камъни за черни дни |url=http://www.ossem.eu/article.aspx?pg=arl32 |accessdate=2011-03-13 |archivedate=2009-02-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090214142232/http://ossem.eu/article.aspx?pg=arl32 }}</ref>

== Условия на образуване ==
Съществуват три официални предположения за образуването на диамантите:

1. Предполага се, че диамантът е един от първите минерали, който [[Кристализация|кристализира]] по време на изстиването на [[Силикати|силикатната]] стопилка на [[Земна мантия|мантията]] на дълбочина 150 – 200 km при [[налягане]] от около 5000 MPa и температура не по-малко от 1200&nbsp;°C. Излиза на повърхността на земята в резултат на взривните процеси, съпътстващи формирането на [[Кимбърлити|кимбърлитовите тръби]], 15 – 20% от които съдържат диаманти.<ref name="АИ" />

2. Диамантите могат да кристализират на по-малка дълбочина при разпадане или частично [[Окислително-редукционни процеси|окисляване]] на [[метан]] в [[газ]]ова система на ''CHOS'' при температура от 1000&nbsp;°C и налягане 100-500МРа.<ref name="АИ" />

3. Диамантите се формират благодарение на въглеродосъдържащи късове, поети от кимбърлитовата магма от околните скали. Техен първоизточник се предполага, че е постоянно присъстващия в магмата CO<sub>2</sub>, който преминава по реакцията на Будуар в чист въглерод.<ref name="ТТ" />

Диаманти могат да се срещнат в дълбочинни скални породи и в някои дълбоко [[Метаморфни скали|метаморфизирани]] гранатови [[гнайс]]и. Голямо количество дребни диамантени късове са открити в [[метеорит]]ите, както и в метеоритните [[Ударен кратер|кратери]], когато разтопените породи съдържат значително количество диамантени микрокристали.<ref name="АИ" />

== Типове диамантени находища ==
[[Файл:VolcanicPipe.jpg|мини|300px|Кимбърлитова тръба]]
Диамантените находища се разделят на ''първични (коренни)'' и ''вторични (разсипни)''.<ref name="ТТ" />

'''Коренните находища''' са представени от т.нар. кимбърлити или кимбърлитови скали, формирани при взривно проникване на [[Магма|магмения]] материал в [[Земна кора|земната кора]]. Те функционират като „[[асансьор]]и“, по които нагоре се издигат различни скални материали, включително и такива, съдържащи диамантени кристали. Благодарение на своята твърдост диамантът може да премине безпрепятствено през земната кора и носен от скалите, в които се намира, да достигне до повърхността. Двата вида скали, носещи диамантите нагоре, са [[кимбърлит]] и [[лампроит]] и почти не се различават един от друг. Първичните находища, в които са разпръснати диамантите, са с магмен произход.<ref name="ТТ" /><ref name="Поява" />

Кимбърлитите представляват тръбообразни вертикални тела с диаметър от 30 до 1500 m, най-често 30 – 100 m. Дълбочината им стига до около 1100 m. Появяват се на повърхността като [[конус]]овидни комини със стесняващ се надолу край. Съставени са от ултраосновни скали, обикновено богати на [[оливин]], а понякога и на флогопит, диопсид (зелен [[пироксен]]) и други минерали. Характерно за тях е присъствието на различни видове гранати и червен пироп. Червеният пироп е добър показател за наличие на диаманти и е един от водещите признаци при търсенето на диамантени находища. Не всички кимбърлитови комини съдържат диаманти, а в някои концентрацията е толкова малка, че не позволява промишлен добив. Диамантите в кимбърлитите обикновено имат красива компактна форма и са във вид на изкристализирали октаедри или заоблени додекаедроиди. Размерите на отделните кристалчета варират от миникристали до 8 – 10 см в диаметър. Съдържанието в основния материал обикновено е от 0,05 до 1 [[Карат (маса)|карат]] на тон кимбърлитова скала. Най-известните коренни находища са разположени предимно в древни платформи, като най-широкото им разпространение е в [[Африка|Афро]]-[[Арабски полуостров|Арабската]] платформа. Кимбърлитовите тръби носят името си от селището [[Кимбърли (РЮА)|Кимбърли]] в РЮА, разположено на тази платформа.<ref name="ТТ" /><ref name="Поява">{{Citation |title=Diamonds International Corporation – Поява на диамантите |url=http://dicholding.com/bg/diamant/obshta-informatziya |accessdate=2011-03-11 |archivedate=2011-02-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110218193646/http://dicholding.com/bg/diamant/obshta-informatziya }}</ref>

Смятало се е, че коренните находища са свързани единствено с кимбърлитовите тръби. През последните години са получени данни за повсеместно разпространение на дребни диаманти, които съществено се отличават от тези в кимбърлитовите находища по своята морфология и физически свойства. Характерни за тях са кубичните кристали, докато при кимбърлитовите те са октаедрични. Освен това почти във всички случаи те са оцветени и с много малки размери, а кимбърлитовите обикновено са безцветни и доста по-едри.<ref name="ТТ" />

От втория тип, '''разсипните находища''', се получават само около 15% от всички добивани диаманти в света. Те се образуват при разрушаване на коренните находища под въздействието на различни екзогенни фактори, главно вятър и вода. Всички скали на земната повърхност, както и тези, съдържащи диаманти, са подложени на механичното въздействие от [[дъжд]]ове, ветрове, резки температурни колебания. Част от минералите се разпадат и раздробените им частици образуват т.нар. жълта материя, наричана „жълта земя“ в диамантените находища. Поради силната [[Ерозия на почвата|ерозия]] диамантите се освобождават от скалата-майка и течащите води ги отнасят заедно с разтрошените скали към реките. Поради голямото си специфично тегло диамантите се утаяват на дъното на речните корита и водата постепенно ги изтласква по течението към [[устие]]то на реката. На определени места, най-често по речните завои и устието, концентрацията им се повишава и се оформят речни и крайречни вторични [[Алувий|алувиални]] депозити.<ref name="ТТ" /><ref name="Поява" />

Разсипните находища могат да бъдат съвременни или древни. Диамантите в тях са по-дребни и са свързани с някои типове магмени и метаморфни скали като [[перидотит]]и, [[пироксенит]]и, [[лампрофир]]и, [[базалт]]и, [[пикрит]]и и др. Съществува мнение, че техните запаси са огромни, но това все още не е потвърдено, а и няма разработена технология за извличане на диамантите от скалите.<ref name="ТТ" />

Най-известните разсипни находища се намират в [[Югозапад|Югозападна Африка]], където със специално оборудвани морски съдове се добиват диаманти. Диамантоносните отложения се намират в [[шелф]]а във вид на две широки ивици, обхващащи площ от около 50 000 km<sup>2</sup>. Предполага се, че са се образували вследствие на разрушаване на кимбърлитовите тръби под въздействието на вълните и [[Океанско течение|теченията]], или са довлечени от сушата от водите на [[Оранжева река]] и р. [[Ваал (река)|Ваал]]. Работи се на разстояние до 300 м от брега и за едно денонощие се добиват около 20 – 25 карата диаманти.<ref name="ТТ" />

== Находища ==
[[Файл:Williamson Diamond Mine, Mwazui, Tanzania.JPG|мини|ляво|300px|Диамантената мина „Уилямсън“ в ''Mwazui'', Танзания]]
[[Файл:Diavik Diamond Mine.jpg|мини|ляво|300px|Диамантената мина „Диавик“ в Канада]]
[[Файл:Udachnaya pipe.JPG|мини|ляво|300px|Диамантената мина „Удачная“ в Русия]]
[[Файл:Argyle Diamond Mine.JPG|мини|ляво|300px|Диамантената мина ''„Argyle“'' в Австралия]]
[[Файл:Open pit mine.jpg|мини|ляво|300px|Откритата диамантена мина „Кимбърли“ в РЮА, известна като „Голямата дупка“]]
[[Файл:Diamond-283506.jpg|мини|ляво|300px|Сертификат на бял диамант, открит през 1997 г. в Аризона, САЩ]]
[[Файл:BigHole Cocopan.JPG|мини|ляво|300px|"Ако всички диаманти, открити в мина „Кимбърли“ се съберат на едно място, биха напълнили три съда като този."]]
От средата на 18 век, поради изтощаване на находищата в Индия, главен център на добива на диаманти става [[Южна Америка]]. Там през [[1726]] г. са открити разсипи в [[Бразилия]]. Частичен добив на диаманти по онова време се осъществява и в [[Боливия]], [[Венецуела]] и [[Еквадор]]. Постепенно диаманти се откриват на много други места по света:
<div style="column-count: 2; -moz-column-count: 2; -webkit-column-count: 2;">
[[1829]] г. – планината [[Урал (планина)|Урал]], [[Русия]]<Br>
[[1851]] г. – [[Австралия]]<Br>
[[1866]] г. – Южна Африка<Br>
[[1877]] г. – Британска Гвиана (сега – [[Гаяна]]), Южна Америка<Br>
[[1903]] г. – Южна Родезия (днес [[Зимбабве]]), Африка<Br>
[[1907]] г. – [[Ангола]] и [[Белгийско Конго]], Африка<Br>
[[1908]] г. – Югозападна Африка<Br>
[[1913]] г. – [[Танзания]] и [[Либерия]], Африка<Br>
[[1919]] г. – [[Гана]], Африка<Br>
[[1926]] г. – Трансваал (сега РЮА)<Br>
[[1932]] г. – [[Сиера Леоне]], Африка<ref name="ТТ" />
</div>
Основните диамантени находища са открити в [[Африка]], която постепенно става главен износител на диаманти. В [[Северна Америка]] диаманти са открити през втората половина на 19 век. В [[Чехия]] са намерени три диаманта, първият от които още през [[1869]] г. През последните десетилетия са открити нови диамантени находища в [[Якутия]], [[Сибир]].<ref name="ТТ" /> Диаманти се добиват, макар и в по-ограничени количества и в планината ''Yimeng'', префектура Шандонг в Китай. Единствената диамантена мина, открита за посетители, в която се добиват само по 2 – 3 диаманта на ден, се намира в [[САЩ]], близо до ''Murfreesboro'', [[Арканзас]]. От друга диамантена мина в [[Колорадо]], в САЩ се добиват само дребни промишлени диаманти.<ref name="Kingdom" />

В [[България]] не са открити диаманти. Няма и [[Геология|геоложки]] предпоставки за наличието на кимбърлитови тръби. Може да се очаква обаче откриването на дребни диаманти от некимбърлитов тип евентуално в перидотити, базалти, лимбургити и други скални разновидности в Родопите и Средногорието.<ref name="ТТ" />

=== Австралия ===
В наше време [[Австралия]] е един от най-големите производители на диаманти в света. Добивът се извършва в находището ''Арджил'' в западната част на Австралия в областта [[Кимбърли (област)|Кимбърли]] (различна от Кимбърли, РЮА). Има информации, че това е най-продуктивната мина в света. През [[1998]] г. от мината са добити над 43 милиона карата диаманти за годината. Продават се основно в груб, необработен вид. Концентрацията на лампроити в тези находища е няколко пъти по-голяма от средната концентрация в световните залежи в кимбърлитите. Диамантите са с концентрация до 7 карата на [[Тон (единица)|тон]] вулканични скали при средно за световните находища от 0,05 до 1 карат на тон [[руда]]. Характерни за мината са малките цветни диаманти. Макар и много рядко, тук се намират уникални розови диаманти с голяма стойност.<ref name="ТТ" /><ref name="НД">{{Citation |title=Diamonds International Corporation – Находища на диаманти |url=http://dicholding.com/bg/diamant/obshta-informatziya/diamanteni-nahodishta |accessdate=2011-03-11 |archivedate=2011-12-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111210052824/http://dicholding.com/bg/diamant/obshta-informatziya/diamanteni-nahodishta }}</ref><ref name="Argyle">{{Citation |title=Argyle Diamond Mine, Official Site |url=http://www.argylediamonds.com.au/rough_diamonds.html |accessdate=2011-03-27 |archivedate=2011-04-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110406011812/http://www.argylediamonds.com.au/rough_diamonds.html }}</ref>

=== Ангола ===
[[Ангола]] експлоатира четири диамантени [[минно дело|мини]] – ''„Catoca“, „Fucauma“, „Luarica“'' и ''„Luzamba“''. Към [[2011]] г. на територията на страната са разположени около 700 кимбърлитови тръби. През [[1997]] г. започва да работи ''„Catoca“'', четвърта по големина в света и девета по продуктивност мина. Продукцията ѝ постоянно се покачва и през [[2007]] г. вече добива по 6,1 млн. карата за годината.<ref name="НД" /><ref name="MBendi">{{Citation |title=MBendi.com – the global information resource for Business and Travel – Diamond Mining in Angola |url=http://www.mbendi.com/indy/ming/dmnd/af/an/p0005.htm |accessdate=2011-03-16 |archivedate=2016-02-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160204202257/http://www.mbendi.com/indy/ming/dmnd/af/an/p0005.htm }}</ref>

=== Ботсуана ===
Намирането на няколко диаманта в речни утаечни слоеве предизвиква провеждане на геоложки проучвания, които през [[1967]] г. довеждат до откриването на кимбърлитовия комин „Орапа“. През [[1973]] г. е открита тръбата ''Jwaneng'', а през 1977 г. – и ''Letlhakane''. В мината ''Jwaneng'' се извлича 1/4 от световния добив на диаманти за бижутерията. Само 1% от намерените диаманти не са подходящи за ювелирни изделия.<ref name="НД" />

=== Гана ===
Първите залежи са алувиални, открити през 1919 г. край р. ''Birim'' в [[Абомосо]]. Там е изградена и първата диамантена мина. По-късно диаманти са открити и на 100 км северозападно от [[Акра]]. По-голямата част от диамантите там са с промишлено значение.<ref name="O'Donoghue">Michael O'Donoghue. [http://books.google.bg/books?id=ZwcM5H-wHNoC&lpg=PA80&ots=Mmzx3QWAxV&dq=Siera%20Leone%20Diamond%201945&pg=PR4#v=onepage&q&f=false Gems: their sources, descriptions and identification]. 2006. ISBN 13:978-0-75-065856-0. p. 79</ref>

=== ДР Конго ===
Първите диаманти са открити в югозападната част на Заир, сега [[Демократична република Конго|ДР Конго]], през [[1910]] г. Това са алувиалните залежи по р. [[Касаи (река)|Касаи]]̀, където е изградена мината ''Bakwanga (Bushimaïe, Lubilash)''. Малко по на запад от тях са открити следващи алувиални залежи в басейна на р. ''Kwilu''. Най-продуктивна е зоната около ''Bushimaie'', където диамантите са асоциирани с [[кремък]], [[яспис]], [[ахат]] и [[халцедон]]. Най-често обаче се срещат в няколкото кимбърлитови тръби заедно с [[гранит]], [[базалт]] и оливин.<ref name="Brady">George S. Brady, Henry R. Clauser, John A. Vaccari. [http://books.google.bg/books?id=vIhvSQLhhMEC&lpg=PA312&ots=EUZt4e987F&dq=Bushimaie%20diamonds&pg=PA312#v=onepage&q=Bushimaie%20diamonds&f=false Materials Handbook]. Fifteenth Edition. New York. 2002. ISBN 0-07-136076-X. p. 312</ref>

=== Канада ===
Двете канадски мини „Диавик“ и „Екати“ са съответно на шесто и седмо място по продуктивност в света. „Екати“ започва да функционира през [[1999]] г. и се предполага, че ще може да действа още около 25 години. Кимбърлитовата тръба съдържа диаманти с много добро бижутерско качество. Камъните се шлифоват в [[Канада]] и на пазара се пускат само висококачествени брилянти, не по-малки от 0,30 карата, придружени от три сертификата – за автентичност и качество; сертификат, потвърждаващ канадския произход и фирмен сертификат, гарантиращ, че диамантът е от мината „Екати“. В нея се работи при тежки [[климат]]ични условия, а тя е достъпна по земя само през зимата при замръзнал терен.<ref name="НД" />

=== Намибия ===
В [[Намибия]] функционират три диамантени мини – крайбрежната „Морска мина“, ''„Elizabeth Bay“'' в [[пустиня]]та [[Намиб]] и тази на Оранжева река. Мините съдържат изключително качествени камъни, като 95% от общия добив е подходящ за ювелирни изделия. Преди години безлюдното крайбрежие на Намибия било наричано „Крайбрежието на скелетите“, но никой не предполагал, че именно в тези пясъци са скрити големи количества качествени диаманти. Добивът в двете крайбрежни мини е много труден, защото първо трябва да се отстранят няколкометрови мощни [[Седиментни скали|седименти]], в които няма никакви диаманти. Експлоатацията на мините протича при изключителни мерки за сигурност – никакво оборудване никога не може да напусне мините. Това са [[Машини за земни работи|земекопни машини]], товарни камиони и др., чийто цялостен оглед би бил изключително труден. Към [[океан]]а са издигнати 20-метрови [[Земен вал|валове]] и границите към него и към сушата са строго охранявани.<ref name="НД" />

=== Република Южна Африка ===
В РЮА се намират едни от най-известните мини в света. Първият диамант, с тежест 21 карата, е намерен през [[1866]] г., носи името „Еврика“ и е изложен в [[Музей|музея]] в Кимбърли. През [[1869]] г. е открит диамантът „Звездата на Южна Африка“, който предизвиква „диамантената треска“ в страната в края на ХIХ век. Между [[1870]] и [[1896]] г.са намерени няколко важни оголвания на диамантоносни кимбърлити. През [[1965]] г., доста по-късно и най-скоро е открита ''„Finsch“'', която е десетата най-продуктивна мина в света. Продуктивността на мините в РЮА е около 1 карат на тон руда и много от камъните са изключително качествени. Тук е открит и най-големият намерен диамант – „[[Кулинан]]“, който в необработен вид е тежал над 3000 карата.<ref name="НД" />

=== Русия ===
Най-големите руски находища са открити в Якутия, Сибир в периода [[1954]] – [[1959]] г. Оттогава тук са добити около 150 милиона карата диаманти, от които 1/5 е годна за бижутерията. Само няколко от многобройните кимбърлитови тръби съдържат диаманти. Мината „Удачная“ е четвъртата по продуктивност в света, а „Юбилейная“ – осма. Качеството на диамантите в тези рудници е по-високо от средното в света, а камъните са по-големи. За ювелирни нужди могат да се ползват 37% от целия добив. Добивът се извършва при тежки климатични условия, много ниски температури, а земята е замръзнала до 300 м. дълбочина.<ref name="НД" />

=== Сиера Леоне ===
Първият диамант в Сиера Леоне е открит през [[1930]] г. в пясъците на река Гбоборо. През [[1932]] г. са открити диаманти в р. Шонгбо, където е разкрита и първата мина. Компанията ''„Cold Coast“'' за добив на диаманти получава [[лиценз]] за експлоатация на 10 800 км<sup>2</sup> в [[Източна провинция (Сиера Леоне)|Източната провинция]] на страната. През [[1934]] г. са открити нови диамантени залежи извън тази територия. Диамантите са с много добро качество и размери, част от тях са почти правилни октаедри и имат прекрасен блясък. Сравнително често се намират и зелени диаманти. Новият лиценз за доста по-голяма площ е даден на ''„Sierra Leone Selection Trust“''. Опазването на диамантените залежи на такава голяма територия е трудно и голяма част от тях се появяват на черния пазар. В началото на 60-те години на миналия век повечето диаманти напускат страната нелегално.<ref name="O'Donoghue" />

=== Танзания ===
В Танзания има над 200 кимбърлитови тръби, концентрирани в териториите около езерото [[Виктория (езеро)|Виктория]]. Откритият през [[1940]] г. кимбърлитов комин ''Mwadui'' е най-големият за времето си с размери около 1500/1200 m. Водите са насложили около него концентрични пояси от едър диамантоносен пясък. Тук е организирана и едноименната открита диамантена мина.<ref name="O'Donoghue" />

'''Най-известните диамантени мини в света към началото на 2011 г.'''<ref name="DMW">{{Citation |title=Diamond Mines of the World |url=http://www.khulsey.com/jewelry/diamond_mine_list.html |accessdate=2011-03-11 |archivedate=2008-01-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080118182923/http://www.khulsey.com/jewelry/diamond_mine_list.html }}</ref>

{| class="wikitable"
|-
! Държава !! Мина !! Забележка !! Карта
|-
| Ангола || ''Catoca'' || 4-та по големина в света. 9-о място по продуктивност. Кимбърлитови тръби || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_angola_catoca.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100511171416/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_angola_catoca.html |date=2010-05-11 }}
|-
| Ангола || ''Fucauma'' || Новооткрита ||
|-
| Ангола || ''Luarica'' || || 
|-
| Ангола || ''Luzamba'' || Най-голямата алувиална мина в Ангола || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_angola_luzamba.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214509/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_angola_luzamba.html |date=2011-03-07 }}
|-
| Ботсуана || ''Damtshaa'' || Новооткрита || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_botswana_damtshaa.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100511171437/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_botswana_damtshaa.html |date=2010-05-11 }}
|-
| Ботсуана || ''Jwaneng'' || Най-богатата мина в света || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_botswana_jwaneng.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101104171700/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_botswana_jwaneng.html |date=2010-11-04 }}
|-
| Ботсуана || ''Letlhakane'' || Втората най-стара мина в Ботсуана || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_botswana_letlhakane.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214520/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_botswana_letlhakane.html |date=2011-03-07 }}
|-
| Ботсуана || ''Orapa'' || Най-голяма и най-стара в Ботсуана || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_botswana_orapa.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214524/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_botswana_orapa.html |date=2011-03-07 }}
|-
| ДР Конго || ''Bakwanga'' ''(Bushimaïe, Lubilash)'' || Речно алувиално находище в [[Касаи]] || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_congo_bakwanga.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214434/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_congo_bakwanga.html |date=2011-03-07 }}
|-
| ДР Конго || ''Forminière'' || Алувиална мина на р. ''Tshikapa'', Касаи. Затворена || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_congo_forminiere.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214531/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_congo_forminiere.html |date=2011-03-07 }}
|-
| Намибия || ''Elizabeth Bay'' || В пустинята Намиб, южно от ''Lüderitz'' || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_namibia_elizabeth_bay.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101125050149/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_namibia_elizabeth_bay.html |date=2010-11-25 }}
|-
| Намибия || Оранжева река ''(Daberas)'' || Алувиална на Оранжева река || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_namibia_orange_river.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090411044754/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_namibia_orange_river.html |date=2009-04-11 }}
|-
| Намибия || Морска || Крайбрежна на Западния бряг || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_namibia_alexander-bay.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214439/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_namibia_alexander-bay.html |date=2011-03-07 }}
|-
| РЮА || ''Baken'' || Алувиална на Оранжева река, [[Северен Кейп]] || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_baken.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090902072533/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_baken.html |date=2009-09-02 }}
|-
| РЮА || ''Cullinan'' || Открита || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_cullinan.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214545/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_cullinan.html |date=2011-03-07 }}
|-
| РЮА || ''Finsch'' || Открита, близо до ''Lime Acres''. 10-о място по продуктивност в света || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_finsch.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214550/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_finsch.html |date=2011-03-07 }}
|-
| РЮА || ''Kimberley'' || Разкрита [[1871]] г., закрита [[2005]] г. || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_kimberley.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214556/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_kimberley.html |date=2011-03-07 }}
|-
| РЮА || ''Koffiefontein'' || Разкрита [[1870]] г., закрита [[2006]] г. || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_koffiefontein.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214600/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_koffiefontein.html |date=2011-03-07 }}
|-
| РЮА || ''The Oaks'' || Открита мина в провинция [[Лимпопо (провинция)|Лимпопо]] || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_the_oaks.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091018073904/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_the_oaks.html |date=2009-10-18 }}
|-
| РЮА || ''Venetia'' || Лимпопо. Произвежда над 40% от ювелирните диаманти в света || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_venetia.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214605/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_south_africa_venetia.html |date=2011-03-07 }}
|-
| Сиера Леоне || ''Magna Egoli'' || Най-голямата механизирана мина в страната || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_sierra_leone_magna-egoli.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307140949/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_sierra_leone_magna-egoli.html |date=2011-03-07 }}
|-
| Сиера Леоне|| ''Koidu-Sefadu'' || Алувиална, на запад от гр. [[Койду-Сефаду]] || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_sierra_leone_koidu-sefadu.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307140932/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_sierra_leone_koidu-sefadu.html |date=2011-03-07 }}
|-
| Сиера Леоне || Открит рудник Койду || Открита мина, кимбърлитови тръби || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_sierra_leone_sefadu.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214539/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_sierra_leone_sefadu.html |date=2011-03-07 }}
|-
| Танзания || ''Williamson (Mwadui)'' || Открита || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_zimbabwe_murowa.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214617/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_zimbabwe_murowa.html |date=2011-03-07 }}
|-
| Зимбабве || ''Murowa'' || Открита и подземна || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_zimbabwe_murowa.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214617/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_zimbabwe_murowa.html |date=2011-03-07 }}
|-
| Зимбабве || Река ''Ranch'' || Открита и подземна || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_zimbabwe_river-ranch.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090913224517/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_zimbabwe_river-ranch.html |date=2009-09-13 }}
|-
| Австралия || ''Argyle'' || Най-големият производител на диаманти в света,<Br> по-голямата част от които – промишлени || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_australia_argyle.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214514/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_australia_argyle.html |date=2011-03-07 }}
|-
| Индонезия || ''Cempaka'' || Алувиална на о. [[Борнео]] || [http://www.khulsey.com/jewelry/_borneo_kalimantan_cempaka.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307140921/http://www.khulsey.com/jewelry/_borneo_kalimantan_cempaka.html |date=2011-03-07 }}
|-
| Канада || ''Diavik'' || 6-о място по продуктивност в света. [[Северозападни територии]] || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_canada_diavik.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100530221403/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_canada_diavik.html |date=2010-05-30 }}
|-
| Канада || ''Ekati'' || Първата диамантена мина в страната, 7-о място по продуктивност <Br>в света. Северозападни територии || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_canada_ekati.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100126095114/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_canada_ekati.html |date=2010-01-26 }}
|-
| Индия || ''Panna'' || Алувиална мина в щат [[Мадхя Прадеш]] || 
|-
| Русия || Айхал || Три открити рудника, кимбърлитови тръби. [[Сибир]] || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_russia_aikhal-gok.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110307214535/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_russia_aikhal-gok.html |date=2011-03-07 }}
|-
| Русия || Анабар || Най-северната диамантена мина в Русия. Сибир || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_russia_anabar-gok.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110210054428/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_russia_anabar-gok.html |date=2011-02-10 }}
|-
| Русия || Юбилейная || Новооткрита, кимбърлитови тръби. 8-а по продуктивност в света. Сибир ||
|-
| Русия || Мирна || Най-богатото находище в Русия и едно от най-богатите в света. Сибир || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_russia_mirna.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110210054433/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_russia_mirna.html |date=2011-02-10 }}
|-
| Русия || Удачная || Една от най-дълбоките диамантени мини в света, <Br>4-та по продуктивност в света. Сибир || [http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_russia_udachny.html Карта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110210054442/http://www.khulsey.com/jewelry/_mines_russia_udachny.html |date=2011-02-10 }}
|}

== Добив ==
[[Файл:Diamond-39506.jpg|мини|ляво|250px|Прозрачен октаедричен диамант с размери 13/11/11 mm от мина „Де Бирс“, РЮА]]
Добиването на диаманти от първични източници в големи количества става след разработването на диамантените полета в Африка. Оттогава там са добити над 4,5 милиона карата.<ref name="Треска">{{Citation |title=Диамантена треска/23 септември 2008 г. |url=http://dreamshall.com/diamonds/ |accessdate=2011-03-16 |archivedate=2011-03-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110317062905/http://dreamshall.com/diamonds/ }}</ref> Добивът на диаманти през последните 80 години непрекъснато се увеличава. Ръстът на този добив в милиони карата е следният:

'''1916 г. – 2,7; 1931 г. – 7,0; 1945 г. – 14,4; 1964 г. – 28,0; 1967 г. – 32,0; 1972 г. – 37,7; 1975 г. – 36,1; 1979 г. – 39,8; 1980 г. – 41,8; 1986 г. – 52,425'''

През [[1994]] г. се добиват 55 милиона карата, а световните запаси към същата година се изчисляват на над 1,5 милиарда карата. От тях 365 милиона карата са ювелирни, а на африканските находища се падат около 1000 млн. карата. През същата година на първо място по добив на диаманти вече е Австралия с 29,2 милиона карата годишно.<ref name="ТТ" />
До [[1980]] г. средно около 98% от световния добив на диаманти се падат на африканските находища, от които първо място заемат тези в Заир (сега [[ДР Конго]]) – около 50% от целия добив. Само 2% обаче от заирските диаманти са ювелирни. На второ място с 20% се нареждат мините в РЮА, като около 1/3 от диамантите там са годни за остеняване. В [[Гана]] се добива голямо количество промишлени диаманти. Следват Ботсуана, Ангола, Венецуела, [[Сиера Леоне]], [[ЦАР]], Бразилия, [[Танзания]] и т.н. Находищата в Намибия са уникални и без аналог поради високата стойност на диамантите в тях – 95% от целия добив са ювелирни диаманти.<ref name="ТТ" /> В наши дни има 11 държави, които са големи производители на диаманти и редица други по-малки.<ref name="DMW" /> През [[2005]] г. лидер в добиването на диаманти вече е Русия с 38 милиона карата годишно, следвана от Африка (ДР Конго, Ботсвана, [[Лесото]], [[Зимбабве]], РЮА), Австралия, Канада и Бразилия.<ref name="Треска" />

В наше време, до световната финансова и [[икономическа криза]], около 50% от световния добив на диаманти се контролира от диамантената компания „Де Бирс“. През [[2009]] г. тя, както и много от останалите компании съществено свиват производството си и излизат на загуба.<ref name="Ювелир">{{Citation |title=Ювелирная энциклопедия |url=http://a-jewelenc.com/alf-a/alf-a-8.htm |accessdate=2011-03-16 |archivedate=2010-03-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100301132741/http://www.a-jewelenc.com/alf-a/alf-a-8.htm }}</ref><ref name="Добив">[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=162709 Русия стана първа по добив на диаманти]</ref>

== Диагностика на диамантите ==
Съществуват няколко метода за диагностициране на диамантите и различаването им от други минерали и негови имитации. Идеални кристали на ниво атомна решетка никога не са били откривани. Всички диаманти, дори и синтетичните, притежават някакви недостатъци, формирани по време на растежа им и този факт позволява те да бъдат разграничавани един от друг. Природните диаманти обикновено съдържат включвания на различни неорганични частици, които липсват при синтетичните.<ref name="Edwards" />

* Най-простият начин за определяне на камъка като диамант е надраскването му, основавайки различаването му на изключителната твърдост на този минерал. Методът обаче почти не се използва, понеже целостта на диаманта може да бъде нарушена.

* Ефективна е диагностиката с диамантена сонда, действието на която се базира на уникалната топлопроводност на минерала, превишаваща многократно тази на среброто и [[Мед (елемент)|медта]]. Чрез сондата се подава за няколко секунди топлинен поток и се измерва реакцията на камъка. Чрез този метод може да се направи проверка на съвсем малки камъни, закрепени дълбоко в скалната маса.<ref name="АИ" /><ref name="Wenckus">[http://www.google.com/patents?vid=4488821 Joseph F. Wenckus – Method and means of rapidly distinguishing a simulated diamond from natural diamond/U.S.Patent 4,488,821/18 декември 1984]</ref>

* Друг начин на диагностициране е с т.нар. диамантен молив, който съдържа специална [[мазнина]]. Линията, която той оставя върху диаманта е плътна, докато върху останалите минерали и имитации мазнината по тази линия се събира на капчици.<ref name="АИ" />

* Диагностика се прави още с [[Рентгеново лъчение|рентгенови лъчи]] и флуоресцентни методи.<ref name="АИ" />

* Съществуват и доста допълнителни тестове, които се използват за разграничаване на брилянтите от техните имитации, както и от синтетичните диаманти. Лабораториите използват различни оптични техники като [[спектроскопия]], проверка на луминесценцията, идентификация с оранжева флуоресценция, [[микроскоп]]ски изследвания и т.н.<ref name="Edwards">[http://books.google.com/books?id=W2cSkEsWbSkC&pg=PA387&hl=bg#v=onepage&q&f=false Howell G. M. Edwards, John M. Chalmers – Raman spectroscopy in archaeology and art history]</ref>

== Най-големите и известни диаманти ==
[[Файл:Cullinan copie 1(République d'Afrique du Sud).jpg|мини|350px|Копие на диаманта Кулинан]]
Основното количество от добиваните диаманти имат размери до 1 карат. Твърде редки и особено ценни са кристалите с маса стотици, а в изключителни случаи и хиляди карати. Много от тях имат дълга и интересна, а понякога и кървава история. Поради огромната им стойност и изключителна красота те се водят на подробен отчет и се полагат специални грижи за съхраняването им.

Начело на този списък стои [[Кулинан]] – най-големият намерен диамант, с маса от 3106 карата и размери 100/65/50 mm. Намерен е в мината „Премиер“ край гр. [[Претория]] в РЮА. В същия рудник през [[1919]] г. е намерен и вторият по големина диамант в света с маса 1500 карата, за който обаче няма сигурни данни. Затова за втори по големина се счита един черен диамант без име с маса 1000 карата. Не е ясно къде точно е намерен, но се предполага, че това е станало в Бразилия или [[Централна Африка]]. На трето място е „[[Екселсиор (диамант)|Екселсиор]]“ с 995 карата, открит също в РЮА. Следват „[[Звездата на Сиера Леоне]]“ – 969 карата, от Сиера Леоне; жълтият „[[Несравним (диамант)|Несравним]]“ – 890 карата от ДР Конго; „[[Великият могол]]“ – 787 карата, от Индия; „[[Президентът Варгас (диамант)|Президентът Варгас]]“ – 726 карата, от Бразилия; „[[Кимбърли (диамант)|Кимбърли]]“ – 616 карата, от РЮА и др.

Много от тези диаманти след обработка красят [[цар]]ски [[Корона (украшение)|корони]] или се намират в [[крал]]ски съкровищници. Големият Кулинан 1 е инкрустиран в английския кралски [[Жезъл|скиптър]], а Кулинан 2 – в [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британската]] корона, диамантът „[[Орлов (диамант)|Орлов]]“ е вграден в руския царски [[жезъл]]. Най-големият брилянт, получен от диаманта „[[Златен юбилей (диамант)|Златен юбилей]]“, е инкрустиран в [[император]]ската корона на [[Тайланд]], диамантът „[[Регент (диамант)|Регент]]“ е бил вграден в ръкохватката на [[Шпага (фехтовка)|шпагата]] на [[Наполеон I|Наполеон]] и т.н.<ref name="ТТ" /><ref name="Famous">[http://famousdiamonds.tripod.com/famousdiamonds.html Famous, Historic and Notable Diamonds]</ref>

{{основна|Списък на най-известните необработени диаманти в света}}

== Синтетични диаманти ==
Синтетични диаманти са тези, които са създадени в [[Лаборатория|лаборатории]] в продължение на няколко дни, вместо да се формират под земята в процес, който изисква милиони години.

=== История на изкуствените диаманти ===
През [[Средновековие]]то много [[Алхимия|алхимици]] са правили упорити опити да превърнат обикновените [[метал]]и в благородни с помощта на [[Философски камък|философския камък]]. Със същата енергия са търсили начини и за получаването на изкуствени диаманти. Резултатите и от едните и от другите опити традиционно са завършвали неуспешно.<ref name="ТТ" />

Първите научни опити за получаване на синтетични диаманти са направени през ХIХ век. Базирани са на факта, че при нагряване на диаманта в отсъствие на [[кислород]] той се превръща в [[графит]]. Правени са опити този процес да бъде обърнат – от графит да се получи диамант, поради еднаквостта на химическия им състав. Тези опити обаче също завършват безуспешно и това кара учените да търсят други пътища за синтез на диаманти. Следват редица експерименти за синтезиране при протичане на реакции между различни [[Органично съединение|органични съединения]]. От провеждането на първите опити до получаването на първите изкуствени диаманти минават много години.<ref name="ТТ" />

Експериментите продължават и след [[Втора световна война|Втората световна война]], когато добиваните природни технически диаманти не задоволяват все по-нарастващите нужди на [[промишленост]]та и военното дело. Едва през [[1955]] г. [[Съединени американски щати|американските]] изследователи Ф. Бънди, Х. Хол, Х. Стронг и Р. Венторф успяват да създадат апаратура за получаване на синтетични диаманти. Използван е [[карбид]], като процесът се извършва при температура над 2000&nbsp;°C и налягане, надвишаващо 10,1.10<sup>9</sup> Ра. Добитите диаманти са с маса не повече от 0,05 карата с черен, жълт или кафяв цвят. През [[1961]] г. синтетични диаманти получават последователно в Русия, [[Швеция]] и [[Япония]]. Построяват се и първите заводи за тяхното производство.<ref name="ТТ" />

Днес повечето от индустриалните диаманти са изкуствено получени. Според ''DTC'', търговското поделение на гиганта „Де Бирс“, всяка година се използват около 200 тона синтетични диаманти, което е в пъти повече от добива на естествени камъни. Водещ производител на промишлени диаманти в света е поделението ''„Element Six“'' на компанията „Де Бирс“. Глобалният пазар на този продукт се изчислява на около 50 млрд. долара годишно.<ref name="Ройтерс">[http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2005/07/20/185907_budeshteto_-_sintetika_i_ostra_konkurenciia/?print=1 Дневник/20 юли 2005/Алистър Томсън, Атул Пракаш, Елизабет Фулъртън, Ройтерс – „Бъдещето – синтетика и остра конкуренция“]</ref>

=== Производство на синтетични диаманти ===
[[Файл:Apollo synthetic diamond.jpg|мини|ляво|240px|Синтетичен диамант получен чрез процеса на отлагане на пари]]
* Един от методите за получаване на синтетични диаманти е разработен през 50-те години на ХХ век от ''„General Electric“''. Състои се от компресиране на въглерод (най-често графит) под високо налягане между 10,1.10<sup>9</sup> и 20,2.10<sup>9</sup> Ра и температура над 2500&nbsp;°C. При тези условия разстоянията между атомите в кристалната решетка на графита се намаляват и те се прегрупират в диамантена структура. Растежът на диамантените кристалчета става самопроизволно без необходимост от внасяне на кристални зародиши. Когато като [[катализатор]] се ползват метални частици, процесът може да протече и при значително по-ниски температура и налягане – 800 – 1200&nbsp;°C и 4,4.10<sup>8</sup> до 55,7.10<sup>8</sup>. Тази производствена технология вече е остаряла, а получаваните по нея диаманти не са достатъчно качествени – повечето са с жълтеникав до жълтокафяв цвят и търговците ги наричат „[[канарче]]та“.<ref name="ТТ" /><ref name="Ройтерс" />

* Последният метод за производство използва химическо наслагване и реакция между [[газ]]ове чрез [[Изпарение|изпаряване]], при което се оформят синтетичните камъни. Гореща газова смес, която съдържа [[водород]] или [[метан]], се провежда през [[Субстрат (химия)|субстрат]] при нормално налягане. След облъчването на въглерода с [[микровълни]], той започва да се отлага върху повърхността под формата на диамант. Когато субстратът се състои от [[силиций]], камъкът става поликристален, т.е. състои се от безброй миниатюрни кристалчета. Този процес се управлява по-лесно и дава възможност за предопределяне на формата на диамантите, което го прави и [[Ефективност|по-ефективен]]. Чрез него могат да се създават свръхтънки диамантени пластове за микропроцесори или по-плътни за различни други цели. Могат да се произвеждат и кристално чисти безцветни диаманти с висока бижутерийна стойност.<ref name="Ройтерс" />

== Приложения ==
Приложението на диамантите в промишлеността се дължи на уникалното съчетание на свойства, които не могат да бъдат намерени в такава съвкупност при други материали – най-висока твърдост и най-висок коефициент на топлопроводност при стайна температура. Основното количество от добиваните диаманти не отговарят на ювелирните стандарти по цвят, яснота, размери и форма и се използват в промишлеността, където тези показатели нямат значение. Наричат се промишлени диаманти и се използват главно за [[абразив]]ни и режещи инструменти. От тях се изработват различни режещи, шлифовъчни и полировъчни инструменти, приспособления и абразивни пасти, изтеглячни дюзи, части за часовниковата и приборна техника, индикатори в [[брояч]]ите при [[Ядрено делене|ядрени излъчвания]] и много други. Въпреки че са по-скъпи в сравнение с останалите материали, те са по-рентабилни заради тяхната дълготрайност. Синтетичните диаманти превъзхождат естествените защото могат да се произвеждат в неограничени количества, а това съществено намалява тяхната цена. Освен това в някои случаи могат да се произвеждат по зададени качества, размери и форма.<ref name="USGN">[http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/commodity/diamond/ USGN Minerals Information – Industrial Diamonds Statistics and Information]</ref>

Малка част от диамантите (около 20%) се използват за ювелирни цели. Това са най-големите и най-красиви екземпляри, добити от диамантените мини. Те се остеняват в естетични форми до достигане на висок светлинен ефект и специфичния диамантен блясък. При обработката им се избягват и някои от естествените недостатъци като включвания, пукнатини и др. При този процес обикновено се губи около половината от масата на обработвания диамант, но цената на така получените брилянти е многократно по-висока от тази на суровите диаманти.

Използването на брилянтите и в миналото и днес не се е променило. Те се вграждат в различни бижутерийни изделия – [[пръстен]]и, колиета, [[Гривна|гривни]], брошки и т.н. Най-красивите от тях украсяват кралските дрехи и регалии. Много известни са британската корона със 783 брилянта от цял свят, Голямата и малка руска корона, [[Мономахова шапка|Шапката на Мономах]], жезълът на руските царе с прекрасния брилянт „Орлов“, короната на последния руски цар Николай II с 58 големи и 4858 малки брилянта и т.н.

== Легенди и вярвания ==
[[Файл:Évrard e frédéric bapst, diadema della duchessa d'anguoleme, smeraldi, diamanti, oro e argento, parigi 1819-20.jpg|мини|350px|Диадема на херцогинята на Ангулем, Франция, с 40 изумруда и 1031 диаманта]]

* Според една легенда първите диаманти, наречени „огнени камъни“, са открити през 327 г. пр.н.е. в Индия от войските на Александър Македонски. Това станало в непристъпната „Долина на диамантите“, пазена от огромни [[дракон]]и, които с един поглед убивали всичко живо. Александър Македонски се справил с тях като наредил да полират [[щит]]овете и да ги насочат към чудовищата. След като срещнали унищожителните си погледи дракони умрели, но диамантите все още били на дъното на [[долина]]та. Тогава предводителят заповядал на войниците да хвърлят в пропастта късове месо, към които диамантите веднага полепнали. Долетели множество [[орли]], грабнали месото и се издигнали нагоре. Там били прострелвани от войниците и така диамантите попаднали в ръцете на Александър Македонски. В почти същия вариант тази легенда е разказана и в „[[Хиляда и една нощ|Приказки от 1001 нощ]]“. Съществени в тази [[легенда]] са действителните факти, че диамантите са намерени първо в Индия и че лесно прилепват към мазнини. Това им качество се ползва при отделянето им от скалните късове и прах, между които се откриват.<ref name="ТТ" />

* Легендата за [[Вечност]]та разказва, че в една далечна страна, на брега на морето имало огромна диамантена [[планина]], чиито върхове опирали в небето. Веднъж на хиляда години до върха на планината долитала сребърна птица, която точела клюна си в диамантения планински връх. Когато птицата изтрие с клюна си диамантената планина до основата ѝ, едва тогава ще е преминало първото мигновение на Вечността. <ref name="Е">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.e-psylon.net/dot/index.php?item=article&action=view&article_id=884 |заглавие=Е-енциклопедия – Диамантите |достъп_дата=2011-03-11 |архив_дата=2012-02-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120229055314/http://www.e-psylon.net/dot/index.php?item=article&action=view&article_id=884 }}</ref>

* В [[лапидарий|лапидарии]] (средновековни сборници с описание на скъпоценни камъни) от XVI век можем да прочетем: ''„Човек трябва да носи диаманта отляво, понеже тогава камъкът оказва по-голямо влияние. Диамантът дава на притежателя си твърдост и мъжество, запазва крайниците му. Ако правото е на негова страна, осигурява победа над враговете му. Диамантът засилва и запазва острия слух, предпазва от разюзданост, скръб, [[Магия|магьосничество]], от фантазии и зли [[Дух (призрак)|духове]]. Ако някой чародей поиска да омагьоса онзи, който носи диамант, то цялата мъка и нещастие ще се стоварят върху него. Никакъв звяр не ще се осмели да нападне човек, който носи този благороден камък. Диамантът прави човека по-сериозен, лекува лунатика. Диамантът трябва да бъде получен свободно, без принуждение или насилие, тогава той има най-голяма сила. Често обаче се случва хубав диамант да загуби силата си заради греховете и невъздържаността на човека, който го носи“.''<ref name="Е" />

* Според древните [[Индуизъм|индуси]] диамантът е образуван от петте природни стихии и поради това е носител на пет достойнства, а тези с примеси носят [[проказа]], [[жълтеница]] и окуцяване. [[Араби]]те смятали, че от две воюващи страни победител ще бъде онази, която притежава по-голям диамант. [[Перси]]те вярвали, че ''„втренченото съзерцание на прозрачен брилянт прогонва малодушието, сваля от очите мрачната завеса, прави човека проницателен и го настройва весело“''.<ref name="Е" />

== Други ==
На диаманта е наречена улица в квартал „[[Горна баня]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950387|title=Диамант}}).

== Вижте също ==
{{Commons|Diamond}}
* [[Брилянт]]
* [[Обработка на скъпоценни камъни]]
* [[Списък на най-известните необработени диаманти в света]]

== Източници ==
<references />

== Външни препратки ==
*{{cite web |title= диамант |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url=https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-1CB10a-Diamond.html |accessdate= 4 май 2024}}

{{Алотропни форми на въглерода}}

{{Скъпоценни камъни}}

[[Категория:Диаманти| ]]
[[Категория:Прозрачни материали]]