Преглед на кода на Георг Ом

{{Личност
| име              = Георг Ом
| име-оригинал     = Georg Ohm
| категория        = физик
| описание         = германски физик
| портрет          = Georg Simon Ohm3.jpg
| портрет-описание = 
| роден-място      = [[Ерланген]], [[Германия]]
| починал-място    = [[Мюнхен]], Германия
| вложки           = {{Личност/Учен
| област           = [[Физика]]
| образование      = [[Университет на Ерланген]]
| учил-при         = 
| работил-в        = [[Лудвиг Максимилиан университет]]
| студенти         = 
| публикации       = 
| известен-с       = [[Закон на Ом]]
| повлиян          = 
| повлиял          = }}
}}
'''Георг Зимон<ref>[http://dictionary.reference.com/browse/georg%20ohm?s=t geɪˈɔrk ˈzi mɔn] – Произношение в Dictionary.com</ref> Ом''' ({{lang|de|Georg Simon Ohm}}) е [[германци|германски]] [[физик]].

През 1826 г. установява закона за пропорционалността между напрежението и тока през проводник (като част от електрическа верига) и през 1827 г. го обявява теоретично. Законът на Ом се признава и използва и от много други учени – [[Хайнрих Ленц]], [[Борис Якоби]], [[Карл Фридрих Гаус]], които слагат закона на Ом в центъра на своите изследвания. През 1843 г. Ом показва, че сложните звуци, които възприема ухото, се разлагат на прости.

Георг Ом започнщва изследванията си след изобретяването на електрохимичната клетка от [[Алесандро Волта]]. Използвайки саморъчно изработени съоръжения, Ом открива, че потокът, който тече през проводник, (или големината на тока) е право пропорционален на сечението и обратно пропорционален на дължината му – това определение става известно като [[закон на Ом]].

== Произход и младост ==
Ом е роден на [[16 март]] [[1789]] в [[Ерланген]], Кралство [[Бавария]], в семейството на Йохан Волфганг Ом, шлосер по професия, и Мария Елизабет Бек, дъщеря на местен шивач. Въпреки че родителите му нямат официално образование, баща му бил почитан мъж. Самоук, но високо ерудиран, той сам обучава синовете си и успява да им даде отлично образование. Някои от братята и сестрите на Ом почиват в ранното си детство и оцеляват само трима. Майка му също умира, когато той е на 10 г. Между 11- и 15-годишна възраст посещава гимназията в Ерланген. На 15 години Ом е приет в университета в Ерланген. Вместо да се концентрира върху учението си, той прекарва голяма част от времето си в танци, кънки и игра на билярд. Щом разбира това, баща му се ядосва и го изпраща в [[Швейцария]], където през септември [[1806]] той става учител по математика в училище в [[Готщат]].

== Години на преподавателска работа ==
[[Файл:Denkmal Ohm TU München.jpg|мини|220px|Паметник на Ом в двора на Техническия университет в Мюнхен]]
На [[25 октомври]] [[1811]] г. защитава докторат в Ерланген и веднага се присъединява към екипа като лектор по математика. След три семестъра Ом се отказва от поста си в университета, тъй като едва свързва двата края. Правителството на [[Бавария]] му предлага работа като учител по математика и физика в училище в [[Бамберг]] през януари [[1813]].

Чувствайки се нещастен в работата си, той започва да пише елементарен учебник по геометрия като начин да докаже способностите си. Училището, в което преподава, е затворено през [[1816]] и правителството на Бавария го изпраща в друго училище в Бамберг, за да подпомага преподаването по математика. По същото време той изпраща ръкописите си на пруския крал [[Фридрих Вилхелм III]]. Кралят е възхитен от работата на Ом и му предлага място в Йезуитската гимназия в [[Кьолн]] на [[11 септември]] [[1817]] г. Благодарение на високата репутация на училището Ом е търсен да преподава както математика, така и физика. Той отива в политехническото училище в [[Нюрнберг]] през [[1833]] г. и през [[1852]] г. става професор по експериментална физика в [[Мюнхенски университет|Мюнхенския университет]]. По-късно умира в Мюнхен.

== Откриването на закона на Ом ==
Известното като закон на Ом правило се появява за първи път в книгата „Галванична верига, математически преработена“, в която той написва пълната си теория за [[електричество]]то.

Законът на Ом (за част от веригата) гласи, че електрическият ток, преминаващ между две точки на [[електрическа верига]], е право пропорционален на потенциалната разлика (пада) на [[Електрическо напрежение|напрежението]], действаща между двете точки, и обратно пропорционален на [[Електрическо съпротивление|съпротивлението]] между тях. Математическото уравнение е:
<math display="block">I = {U \over R},</math>
където:
* <math>I</math> е големината на тока, измервана в [[ампер]]и,
* <math>U</math> е потенциалната разлика между дадените точки във [[волт]]ове, и
* <math>R</math> е константа, измервана в [[Ом (физика)|омове]] и наречена съпротивление.

Този закон, открит през [[1827]] г. е наречен на името на откривателя си.

== Изследвания и публикации ==
Георг Ом написва безброй трудове. Най-важният е кратка книжка, публикувана в [[Берлин]] през [[1827]], със заглавие „Галванична верига, математически преработена“. С този си труд Ом допринася много за развитието на теориите и проучванията на електрическите вериги. Името му е включено в терминологията на науката за електричеството. Въпреки че откритието на Ом отначало е посрещнато без ентусиазъм, по-късно трудът му е признат от [[Британско кралско научно дружество|Британското кралско научно дружество]] и той е награден със златен медал през [[1841]] г. в Лондон. През [[1842]] Ом е приет за чуждестранен член на дружеството, а през [[1845]] г. става пълноправен член на Баварската академия на науките.

== Избрана библиография ==
[[Файл:Grab Georg Ohm.JPG|мини|220px|Гробът на Ом в старото гробище на Мюнхен във Фридхоф]]
* ''Grundlinien zu einer zweckmäßigen Behandlung der Geometrie als höheren Bildungsmittels an vorbereitenden Lehranstalten / entworfen''. Erlangen: Palm und Enke, 1817. – XXXII, 224 S., II Faltbl.
* ''Die galvanische Kette: mathematisch bearbeitet'' (''The Galvanic Circuit Investigated Mathematically)''. Berlin: Riemann, 1827. – 245 S.
* ''Elemente der analytischen Geometrie im Raume am schiefwinkligen Coordinatensysteme''. Nürnberg: Schrag, 1849. – XII, 590 S.
* ''Grundzüge der Physik als Compendium zu seinen Vorlesungen''. Nürnberg: Schrag, 1854. – X, 563 S.: Ill.

== За него ==
* Carl M. von Bauernfeind. ''Gedächtnisrede auf Georg Simom Ohm'', Technische Universität, München 1882.
* Ernst G. Deuerlein. ''Georg Simon Ohm 1789 – 1854. Leben und Wirken des großen Physikers''. Erweiterte 2. Auflage, Erlangen: Verlag Palm & Enke, 1954, 32 S.
* Bianca A. Hermann. ''Berühmte Forscher und Gelehrte: Georg Simon Ohm (1789 – 1854)''. Reihe München leuchtet für die Wissenschaft, 12. März 2007.
* Dieter Ullmann. ''Ohm-Seebeck-Helmholtz und das Klangfarbenproblem.'' NTM-Schriftenr. Gesch. Naturwiss., Techn., Med., Leipzig 25, H.1, 65 – 68 (1988).
* Michael Droescher. ''Georg Simon Ohm (1789 – 1989)'', Kulturamt, Erlangen 1989.
* Peter May. ''Georg Simon Ohm. Leben und Wirkung'', Stadtmuseum, Erlangen 1989.
* Dietmar Hahlweg, Walter Füchtbauer, Klaus von Klitzing. ''200 Jahre Georg Simon Ohm. 1798 – 1989''. Georg-Simon-Ohm-Verein, Erlangen 1989, 30 Seiten.

== Вижте също ==
* [[Ом (физика)]]
* [[Закон на Ом]]

== Бележки ==
<references />

== Външни препратки ==
* {{икона|de}} Gregor Göb, [http://www.apfelweibla.de/ohm_biographie.htm Георг Ом: Живот в дати] (ориг.: GÖB, G.: Unser Gymnasium als Churfürstliche und Königlich Bayerische Lehranstalt von der Säkularisation bis zum Ersten Weltkrieg. In: ''KAISER-HEINRICH-GYMNASIUM BAMBERG: Kaiser-Heinrich-Gymnasium 1586 – 1986. Festschrift zur 400-Jahr-Feier, Jahresbericht 1985/86''. Bamberg, 1986, S. 28 – 40.)
* {{икона|de}} Karl Maximilian von Bauernfeind, [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Ohm,_Georg_Simon Georg Simon Ohm]. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 187 – 203.
* {{икона|de}} Jürgen Teichmann, [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118736116.html#ndbcontent Ohm, Georg Simon]. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 489 – 491

{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Ом, Георг}}
[[Категория:Германски физици]]
[[Категория:Германски учители]]
[[Категория:Учители по математика]]
[[Категория:Мюнхенски университет]]
[[Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество]]
[[Категория:Родени в Ерланген]]
[[Категория:Починали в Мюнхен]]